Ретро компютърни игри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

София 23 от 1978 г. – БГ телевизор с вградена видеоигра!

Най-сетне легендарният телевизор с вградена видеоигра София 23 пристигна в Sandacite.BG!

***Български телевизор София 23 с вградена видеоигра***

Ако си спомняте, преди време ви разказахме за първите български телевизионни игри – първата от тях е Турнир, прототип на последвалите я Гейм и Гейм 2 – които са предназначени за включване към телевизора София 21 от 1977 г. Игрите са от вида спортни симулатори – двама играчи, всеки със свой игрови контролер в ръцете, се превръщат в противници в мачове от различни спортове. Знаехме със сигурност, че слез 1978 г. е произвеждана и модификация на тази София на име София 23, в която играта е предварително монтирана в кутията, но изработените от телевизора бройки са малко и заради това София 23 е много трудна за намиране. Затова над София 23 от години витаеше славата на полулегендарен телевизор – познавахме един-двама души, котио се кълвяха, че такъв имало, и дотам. Едва после намерихме тази показана по-долу реклама от 1978 г., която ясно известява, че игрова София вече е пусната в производство:

А иначе телевизорът е конструиран от н.с. инж. С. Калчев и инж. Христо Стойчев от Института по радиоелектроника и технологии.

Случи се така обаче, че щастието ни се усмихна и успяхме да добавим в колекцията от българска техника този толкова важен телевизор. Както виждате от снимките, той е в съвършено запазено състояние. Днес ще ви запознаем с него.

Като външен вид София 23 по нищо не се различава от ,,баща си“ 21. Когато погледнем отстрани обаче, забелязваме командното табло на играта, наречена Турнир 200:

Горе виждаме надписа – разликата тук е само една цифра. Даже капакът е абсолютно същият – пише София 21:

Когато отворим сандъка обаче, виждаме, че на шасито вече е отбелязано, че е за модела 23:

Ето и картинка отвътре:

Сега е да видим какви са схемните разлики със София 21, да проследим как играта електронен спорт е включена към шасито и т.н. Иначе ето я тук вляво как е прикрепена:

Както отбелязахме, телевизионната игра Турнир 200 представлява двустранен електронен симулатор на няколко най-разпространени спорта – футбол, тенис, хандбал, волейбол, хокей, баскетбол и т.н. Ето го таблото ѝ. От долния червен бутон се включва, а с останалите клавиши се настройват различни параметри за процеса на игра:

Шасито на играта е свързано с това на телевизора чрез блок за комутация. При двата режима на работа – гледане на телевизия и играене на игра – комутационният блок се грижи да превключва формирания телевизионен сигнал, който постъпва към входа на видеоусилвателя на Софията. Когато гледаме телевизия, комутаторът се намира в положение 1 и подава към видеоусилвателя формирания тв сигнал от видеодетектора – краче 11 на интегралната схема TDA440. Когато играем игра, превключвателят на комутатора застава в позиция 2 и комутира комплексния сигнал от видеоиграта.

Ето я и схемата на свързването, за да ни стане по-ясно:

Тук транзисторът Т2 изпълнява ролята на краен смесител. На базата му се формира т.н. синхросмес, като редовите синхроимпулси се подават към резистора R13, а кадровите – към R14. В колектора на транзистора Т2 се получава комплексният тв сигнал, като се сумират отрицателната синхросмес и пълният видеосигнал на тв играта. Така полученият сигнал се предава галванично през Т-образния филтър (L601, C601 и R633) на входа на първото видеоусивателно стъпало в базата на Т606.

Когато играем игра, действието на видеодетектора TDA440 трябва да се претъсне изцяло, защото в този случай на изходите на интегралната схема ще се появят паразитни сигнали, а те ще пречат на нормалната работа на телевизора. Симулирането на различни мачове с играта Турнир се съпровожда от характерни звуци, които излизат от благоевградския високоговорител – те също се комутират там. Ето и надписа на играта върху страната спойки на самата платка:

Турнирът и каналът за звука на телевизора са свързани към общо захранване.

Мдаа… Чудесна нова придобивка! Според нас София 23 е едно от най-интересните произведения на българската електронна промишленост за домашно ползване – зората на българските телевизионни игри, която по-късно е последвана от още образци. Един от тях можете да видите тук ==>

==> Българска електронна ТЕЛЕВИЗИОННА игра ТВ СПОРТ от 1985 г.

Разруши стената – българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Sandacite.BG намерихме нещо забравено – българската 8-битова компютърна игра Разруши стената!

Тези дни попаднахме на една истинска непозната находка!

Както знаем, през 1982 – 3 г., когато 8-битовият Правец`82 e все още нов-новеничък компютър, се разразява голяма работа по обучение на хората за пълноценно действие с него – за усвояване на хардуера му, за работа с досовските команди и програми и т.н. Тези неща обаче са твърде изморителни и затова тогавашните български софтуерни инженери са предвидили и една игра, която е записана в дискета, иначе пълна с останалите тежки неща от по-горе. Дискетата върви към книга ръководство за работа с компютъра. Ако се съди по факта, че в едно ръководство за работа с Правец`82 играта е дадена след доста страници нови за усвояване команди, явно са смятали, че тя може да е нещо като награда за хората, които до този момент успешно са усвоили нелеката нова материя. Ето за какво става дума.

Играта Разруши стената може да се задейства от дискета или от касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

ДСО ПРИБОРОСТРОЕНЕ И АВТОМАТИЗАЦИЯ

ИНСТИТУТ ПО ПРИБОРОСТРОЕНЕ

СЕКЦИЯ ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

[КЛАВИШЪТ ESC ПРЕКРАТЯВА ИГРАТА]

ЗА ДА ЗАПОЧНЕТЕ, НАТИСНЕТЕ <ИНТЕРВАЛ>…

Ето и какъв е сюжетът на играта за отмора. Персонажът Ви хваща един ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата Ви е да съборите тухлена стена с тази топка, а тя отскача от ракетата. Помним, че за толкова време само Чък Норис беше успял да победи на тенис тухлена стена… все пак може и Вие да успеете. Ракетата управлявате с един игрови контролер от онези с потенциометър – тип paddle – които Ви показахме ТУК. Можете да удряте топката с движеща се ракета, като в такъв случай го правите с т.н. фалциране.

Преди да започнете да играете, компютърът ще Ви помоли да напишете името на персонажа си, защото не играе с непознати. Измислете някакво име, натипкайте го, като ако то е по-дълго от 12 символа, програмата автоматично ще го отреже до толкова. Сега натиснете клавиша RETURN и ще видите върху екрана полето за игра и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

Бутонът е малкото копченце отстрани на черния игрови контролер. В игрите с него иначе можете да стреляте по разни противникови космически кораби и т.н.

Тъй като двата контролера са свързани към общ кабел и така влизат в компютъра, той самият ще Ви съобщи на екрана, ако започнете не с това устройство, с което трябва.

(Между другото, понякога в бързината на игра се случва човек неволно да натисне RESET вместо RETURN и тогава екранът ще започне целият да свети. Тогава не трябва да се панирате, а просто напишете отново командата RUN.)

В долния край на екрана ще видите цифри – това са точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от някоя от тухлените колони на стената. И колкото повече навътре в стената отивате така, толкова повече точки получавате за една съборена тухла.

Починахте ли си? Айде тогава да учим още…

Какво е програмата Монитор в българските 8-битови компютри

10 стари български компютърни игри от 1985 г.

Sandacite.BG съставихме за вас списък от 10 стари български компютърни игри от средата на 80-те.

Преди време ви бяхме направили една статия за първите български компютърни игри. В нея разказахме накратко какви са сюжетите на четири-пет най-популярни от тях, обаче имайте предвид, че това беше само някакъв връх на айберга. Защото заглавията компютърни игри, издавани от българската софтуерна промишленост през 80-те години, са десетки и дори стотици. Затова дойде време да ви направим нов каталог, като този път в него влизат десетина игрички, произведени през 1985-а.

Всички те са предназначени за разцъкване на компютър Правец`82 или някои от следващите 8-битови Правеци. Те се записват на дискета, а за някои от тях ще ви трябва не само клавиатурата (примерно клавишите със стрелки), ами се налага да насочвате персонажите си с помощта на игрови контролери. Както вече знаете от други наши статии, те може да са с потенциометър (тип paddle) или джойстик – разгледали сме ги съответно ТУК и ТУК. Операционната система, на която подкарвате тези игрички, е ДОС 3.3. Заводът производител на забавнити софтуери е този за информационни носители в с. Драгор – ЗИН Динко Баненкин.

В тези игри ще видите няколкото типични среди, в които се развиват сюжетите на тогавашния забавен софтуер – напр. Космос, галактики и т.н. И така, да започваме:

АВАНТЮРИСТ

Играта е предназначена само за един състезател и се управлява само от клавиатурата. Авантюристът е Вашият герой, който се предвижва през земя на опасности, където го дебнат коварни змии, злосторни хора, кучета, които не са добри, а зли и т.н. Вашата, тоест неговата задача, е да унищожите тези препятствия по пътя си и да завършите преминавате си невредими. Доколко сте успешни в рейда си, се отчита със събирането на точки, като трябва, разбира се, да постигнете максималния брой. Накрая скачате от кеф, когато го направите, а силите на злото вече са зад Вас, унищожени от мощния Ви акъл.

АВТОМАГИСТРАЛА

Тук отново сте сами на фронта – и сам воинът е сам… ъъ, в смисъл, воинът е воин. Ваш единствен помощник е клавиатурата, а играта е изпитание за шофьорските ви умения – управлявате автомобил в насрещното движение и не трябва да направите катастрофа. Знаем, че така или иначе сте свикнали от реалния живот, така че сега играта едва ли много ще Ви затрудни.

БИТКА В ГАЛАКТИКАТА

Време е да навлезем в Космоса и да се включим в междузвездните войни. Злите врагове налитат върху Вас, Вие ги разфасовате с високотехнологичните си оръжия (тоест щракате като съсредоточено зомби бутоните на клавиатурата), а при успешно свършена ,,работа“ получавате точки като премия.

ЗВЕЗДЕН ПЪТ

Тук състезателите могат да са и един, и двама. Когато е вторият случай, те играят с контролери – падъли или джойстици. Пак се преодоляват препятствия и се събират точки за успех.

ЗМИЯТА ХАПЕ

Хапе ами… и Вас ще Ви ухапе, ако не внимавате! В тази игра с помощта само на клавиатурата един състезател управлява една змия. Целта му е да насочва така движението ѝ, че да върши тя подвизи – да унищожава различни движещи се цели (зверчета разни), а същевременно да не се блъска или допира в други, неподвижни обекти – примерно някакви камъни. Доколко сте добри, се разбира от точките, които сте натрупали.

КАТЕРАЧ

Игра за феновете на паркурата и прочие градски силни усещания. Вие трябва да се изкачите на покрива на една сграда, но по пътя Ви дебнат различни препятствия, които трябва да преодолявате. Разни прътове, движещи се протегнати ръце и прочие подвижини и неподвижни цели застрашават Вашия отвесен поход към керемидите, но Вашата съобразителност е по-силна от тях. При успешно преминато затруднение получавате точкова премия. Състезателят отново е само един, работи с клавиатурата.

КОСМИЧЕСКА АРМАДА

Време е да се върнем в Космоса, където отново сте сам като кукувица. Можете да играете по избор с клавиатура или контролер, като, тъй като в тази игра ще се налага да стреляте, можете да използвате едно странично бутонче на падълите, от което се задейства стрелбата. Като сюжет играта пак е нещо подобно на една от горните – срещу Вас налитат зли извънземни обекти, а Вие трябва да ги унищожавате, за да завършите успешно мисията си, докато печелите точки.

ЛУННА ОДИСЕЯ

Тук сте на Луната, но нейните жители не са лоши като онези извънземни одеве, а напротив – добри, че даже и ги заплашва беда. Доколкото помним, нещо ги убиваше един по един… Вашата задача, разбира се, е да ги спасите. Пак играете сам срещу всички и с клавишите.

СПАСИТЕЛ

Унищожавате обекти на противника. Не се сещаме обаче какви са те и къде се развиваше действието. Но така или иначе вече Ви стана ясно като какви са нещата с тези игри.

Като цяло, доброто им познаване и умелото боравене с тях увеличава скоростта на мисленето Ви и уменията Ви да взимате бързи решения под напрежение. По-бързи стават и пръстите, когато боравят с клавиатурата.

Между другото, много търсим (купуваме) дискети с български компютърни игри и програми, както и документация за тях (като ТЕЗИ). Така че ако имате такива, свържете се с нас – 0896 625 803. Поздрави!

Ето я и предишната статия, за която стана дума в началото:

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/

Първият български игрови контролер за Правец е от 1982/3 г.

Още прези 35+ години България произвеждала контролери за компютърни игри, научи Sandacite.BG!

Завчера при нас пристигна една интересна находка – първият български игрови контролер, предназначен за игри основно на 8-битовите компютри Правец 8х. (За самите компютърни игри е най-добре да видите ТАЗИ статия.) По-ранен модел такава наша джаджа не ни е известно да е правен.

Това авангардно устройство се появява още през 1982 – 3 г. Противно на нашите очаквания, все пак се оказа влязло в серийно производство. Както виждате, тези контролери са с доста примитивна форма и носят белезите на опитна разработка. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle. Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, а играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, защото трябва да има по един за всеки от двамата играчи:

Потенциометърът прилича на такъв за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите. Според асистента на известния инж. Иван Марангозов – инж. Делчев – потенциометърът е същият като на бойлер, но това вероятно е разговорно казано или пък се е объркал, защото такъв потенциометър сме виждали само на радиатор Смядово от кафявите:

Въртенето на потенциометъра наляво или надясно е равностойно на натискане на бутон със стрелка наляво или надясно. Напр. ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието ,,Нептун“, да речем, космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно. При тетрис пък въртенето му върти фигурата. С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героия/кораба/подводницата или каквото е там по другата ос на движение – нагоре-надолу.

Ето ги, поставени върху клавиатурата на Правец`82:

Първият ***български контролер за игри***

Отляво встрани виждате едно малко бутонче – с него се ,,стреля“ при игри със стрелба (т.н. шутъри). Напр. сте в космически кораб и стреляте по врагове, а при тетрис бутонът пуска кубчето в избраното място:

Отдолу нещата изглеждат обикновено:

Първият български игрови контролер се включва към компютъра с известния ни конектор DIN 5, който откъм компютъра е доста грубичък и различен от отработения дизайн на по-късните серийни – още един белег, че тези устройства са все още експериментални:

Тук виждате платка на Правец, на която има празно място за запояването му. На тази схема виждаме този участък на платката означен с ,,куплунг (цокъл на ИС) за управление на лостовете за игра“. Пише така, защото схемата е печатана когато вече са решили, че ще произвеждат джойстиците с лостче отгоре, а не с потенциометри.

Сега отваряме контролерите за игра и ги показваме отвътре:

Няколко години по-късно България започва да произвежда по-модерни игрови контролери – вече истински джойстици! Но за това – в следващия епизод на тази история…

А междувременно защо пък не се заровите в историята на старите български флопита:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Български джойстик за компютърни игри от 1986 г.!

Разгледайте този рядък български джойстк за компютърни игри в Sandacite.BG!

Това вече е истински джойстик, и то пуснат в серийно производство! Той започва да се произвежда през 1986 г. в Държавното промишлено предприятие ,,Илко Влаев“ в Севлиево. С него са се забавлявали геймърите в Народна рапублика България. Той представлява малко, бяло пластмасово квадратно паралелепипедче с нещо като скоростен лост, монтиран в отделено пространство, а в горния ляв ъгъл има два бутона. Нарекохме го истински джойстик, защото лостчето е ,,пръчката“ (joystick буквално означава ,,игропръчка“), с която управлявате движението на героя, космическия кораб, подводницата или въобще главното нещо в компютърната игра. Размерите на джвъчката са наистина малки – 88 х 88 х 105 мм – а тя тежи само 300 грама. За сметка на това пък е доста забавна!

Този джойстик навремето е наречен ,,двукоординатна ръкохватка“ именно защото с лостчето можете да указвате накъде да поеме главният обект. ,,Двукоординатна“, защото ако си представим лоста разположен в средата на координатната система с хоризонтална ос Х и вертикална Y, то накъдето натиснем лоста, натам ще поеме и героят. Натиснем напред – той се изкачва нагоре, върнем към себе си – той слиза надолу, натиснем надясно – главният играч поема и той натам, променим посоката наляво – връщаме го и него наблизо. Много по-удобно и ясно е, отколкото с игрово пособие като онова първото с потенциометрите.

Сега да анатомираме джойстика!

На долната схема можем са номерирани и посочени различните му съставни части, а отдолу пише кое какво е:

1 – основа (обикновено е бяла, но има информация и за черна); 2 – горен капак; 3 – прословутата игропръчка; 4 – регулатор за настройване на потенциометрите; 5 – клавиши с бутони; 6 – кабел за включване към компютъра; 7 – палци

Както виждаме, освен лостчето има и други важни елементи. Двата бутона, означени с 5, служат, за да накарате ръководения от Вас обект в играта да направи нещо – да стреля (ако е човек, подводница, космически кораб…), да прокопава проходи, да се прилепи плътно към друг обекти в играта и т.н.

Джойстикът се включва към Правеца чрез добре познатия ни конектор DIN 5-ица и се захранва само оттам – работи с напрежение 5 волта и хаби цеели 0,00016 вата мощност! :) Проста работа, вижте и схемата за това:

**Български джойстик за компютър Правец**

Вече можете да движите ,,репера“ (както се казва тогава) на монитора, тоест курсора.

С палците, означени със 7, можете да ограничавате крайния ход на ръчката в двете посоки. Ако при включване на джойстика забележите, че курсорът не стои неподвижно, а се движи в някоя от осите, чрез двата палеца установете работната точка на потенциометрите отдолу така, че курсорът да спре да се движи от самосебе си, а да го прави само когато Вие му укажете. Ето ги тия потенциометри къде са:

Отдолу има гумени крачета, за да не бяга насам-натам по бюрото, ако го държите върху повърхност.

Да погледнем какво има в джойстика вътре:

Ако харесвате подробностите, ето електрическата му схема:

През 1986 г. това чудо е струвало 37,50 лв – все пак не толкова недостъпно. Както пише в началото на упътването – ,,двукоординатните ръкохватки намират приложение в детско-юношеските развлекателни игри, подобряващи бързината на реакциите и аналитичното мислене“. Направо не е истина какъв е този административен език! Можахте ли да познаете зад това легендарни заглавия като ,,Лунен патрул“ и ,,Карате“? :)

Впрочем, можете да си ги припомните тук…

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/

Българските компютърни игри за Правец 8

Включете Правеца. Ще играем български компютърни игри! :)

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News, издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – бр. 121, 25 август 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-121.pdf.)

Измежду многото спомени, които предизвикват думите „компютри Правец“, на едно от първите места е „А какви игри имаше!…“ Това е обяснимо, защото за много хора компютърните игри от 80-те са първите такива в живота им. Преди това в България са разпространени единствено електронни игри за включване към телевизор. Те също са интересни, но Правец си е друга работа.

Възможността да си пуснеш игричка е заложена още в първия Правец `82. От него, та чак до края на 80-те, системните изисквания на българските компютърни игри си остават следните: 8-битов Правец (без значение от модела – `82, 8М, 8Д и др.), поне 48 кб РАМ, касетофон или 5,25-инчово флопи и… това е. По-голямата част от игрите се управляват само чрез клавиатурата, а в началото на играта е указано кой клавиш какво прави. Така играчите се движат, стрелят, бомбардират и т.н. Макар в игри като Лунен патрул и Нашествие да има възможност за употреба на джойстикове, те никога не придобиват популярност. През 1984 г. излиза и новият 16-битов Правец 16, но игри за него или не са разработвани, или поне не са използвани широко.

Ето така изглежда една българска 8-битова игра неразопакована – това тук е горната част на пакета, под него е картоненият плик с дискетата:

Отначало игрите се записват на касети и се зареждат от включен към компютъра касетофон. 5,25-инчовите дискети стават популярни около средата на 80-те, а след излизането на проектирания като домашен игрови център Правец 8Д касетофонните игри са продавани основно за него. Самите касети и дискети са произвеждани в Завода за информационни носители в Пазарджик.

Повечето игри от този вид имат приключенски сюжети, в които се унищожават врагове, извършват се подвизи и се преодоляват препятствия, а обикновено главният герой е самият играч. Действието се развива в Космоса, под водата или в незнайни земи и светове. Известни заглавия са Лунен патрул, Морска битка, Пулсар, Рефлекс, Нашествие, Рали, Нептун и, разбира се, Каратека. Ще разгледаме накратко най-интересните от тях.

Да речем, пуснали сте си играта Нептун. Играта има няколко нива. Вие сте капитан на подводница, можете да стреляте и да хвърляте бомби. Нападат Ви скачащи морски животни, а Вие ги обстрелвате. Ако сте посвършили горивото, можете да уцелите някоя от плаващите гъби и тогава подводницата се зарежда. Други противници за обстрел са медузите, които приличат по-скоро на… вързопи. Накрая стигате до една пещера. Там има правилен и грешен път (отгоре или отдолу) и, ако сте изтребили достатъчно врагове, медузите Ви подсказват откъде да минете. Иначе шансът е 50:50.

В Лунен патрул (вероятно в нея присъстват и елементи от Moonpatrol на Irem от 1982) играчът се намира в луноход, който се движи по повърхността. Целта е той да не падне в лунен кратер, да не се удари в хълм или да не бъде смъртоносно бомбардиран от извънземни. С напредването на играта задачата става все по-трудна – дупките и хълмовете стават по-многобройни, а бомбите – все повече. Подобен е и сюжетът на играта Нашествие, като единствената разлика е, че там персонажът е паяк, който трябва да унищожава нападащи го насекоми. В Рефлекс пък потопявате противникови кораби.

В играта Пулсар Вие командвате космически кораб, застрашен от въртяща се неутронна звезда (пулсар). Тя трябва да бъде унищожена, а за особено умели изстрели получавате точки като премия.

А ето какво се случва и в може би най-известната от тези игри – Карате. Създадена е през 1985 г. на основата на легендарната Karateka, предназначена за персоналните компютри Apple ][. Та в Карате задачата е да спасите красива принцеса, отвлечена в замъка на зъл шогун. Напредвайки, Вие се биете с различни бойци, които той изпраща. Ако преодолеете този етап, влизате в замъка. С всеки следващ враг става все по-трудно. Последният Ви противник е едно зло пиле, пак изпратено от шогуна. То е много силно, но ако го победите, влизате при принцесата, а тя става, прегръща Ви и Ви целува. Оръжията на играча са неговите ръце и крака, които мятат карате удари и се управляват чрез определени клавиши. Наскоро Каратеката се сдоби и с версии за iOS и Android, които са с добавени автентични звуци от зареждане на флопи например.

През 80-те г. всички тези игри са се разпространявали във веригата магазини „Млад техник“ из цяла България, а ако сте пропуснали някоя по-стара, в специализираното списание „Компютър за Вас“ е имало страница с малки обяви. Там е можело да се купят, продадат или разменят дискети с игри и програми.

Напоследък много от тези игри се възраждат. Чрез различни емулатори могат да се играят и на днешните компютри, в случай, че си нямате още Правец. Така че емоцията не е изгубена! :)

Разбира се, по-късно български разработчици продължават да правят игри. Напр. през септември 1999 г. излиза заглавието ,,Цар: Тежестта на короната“, която има успех и извън нашата страна и е преведена на няколко западни езика. Но това вече ни отвежда в едно друго време и смятаме, че е добре бъде предмет на друга статия.

А ето нещо още по-старо, компютърно, българско…

Това са най-големите флопита и дискети в света!