Производство на компютри в България - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Ето и една българска EGA видеокарта за компютри Правец!

В Sandacite.BG днес изследваме тази видеокарта за компютри Правец, работеща с EGA стандарта.

За да представим по-подробно историята на българския компютърен хардуер, от известно време започнахме да се интересуваме не само от целите устройства, но и от съставните им части. И така сега ни попадна тази видеокарта от втората половина на 80-те г., която поддържа стандарта за компютърна графика EGA.

EGA e въведен през октомври 1984 от IBM като усъвършенстван наследник на предшественика си CGA. Новият графичен стандарт излиза съвсем скоро след премиерата на революционната компютърна конфигурация IBM PC и за кратко време се превръща в основен. EGA поддържа 16-цветови образ и палитра от 64 цвята. EGA е засенчен едва след появата на новия VGA (пак на същата компания) през 1987 г.

Тъй като Правец 16 поставя началото на традицията България да произвежда компютри, хардуерно и програмно съвместими с IBM PC, е напълно очаквано Комбинатът за микропроцесорна техника да започне да произвежда и EGA видеокарта. И това наистина става факт – днес ще ви я покажем даже. Тя няма специално име, а е означена само като ,,съвместим с EGA видеоконтролер“.

Виждате я на горната снимка. Освен за Правец 16 и модификациите му, този графичен контролер работи и с по-късните 286 (1988 г.) и 386 (1989) Правеци. Заради високите си графични качества EGA картата е сметната за подходяща при изграждането на компютърни работни станции, работещи с архитектски и въобще чертожни CAD програми с широко предназначение. За разлика от гигантската GKS видеокарта от вчерашната ни публикация обаче, тази тук е доста по-малка е заема само един системен слот в кутията на компютъра.

Както очакваме, нашият ,,графичен ускорител“ :D поддържа типичните спецификации на EGA стандарта като 16 действителни цвята на екрана, палитра от 64 цвята, а максималната резолюция е 800 х 600 точки. Видеомапетта пък е 256 кб. Нищо че е по EGA – картата предлага и пълноценна емулация (тоест работа в режим на) на контролери за други видеостандарти като:

по-стария IBM CGA (1981 г. – това е първият графичен стандарт, използван в IBM PC и на практика първият съвременен стандарт за цветна компютърна графика със своите 4 цвята и 16-цветова палитра);
още по-стария IBM MDA (Monochrome Display Adapter) – може да въпроизвежда единствено на екрана единствено монохромен текстов режим с 25 реда текст, който е зелен на фона на черен дисплей – типична гледка при Правеците 8 напр.;
Hercules Monochrome Adapter – друг монохромен стандарт от 1982 на компанията Hercules

Както виждаме, цветната EGA карта поддържа и широк набор стари стандарти заради обратната съвместимост – през втората половина на 80-те в България са най-широко разпространени монохромните монитори (черен екран + зелени символи на него), затова видеоконтролерът трябва да поддържа и такъв.

Когато обаче картата работи в EGA режим, поддържа 640 х 350 пиксела в 16-цветови режим. Освен това има резолюции 640 х 200 и 320 х 200 при работа по другите стандарти за цветна компютърна графика, а и 640 х 350 на монохромен монитор. Тогава образът, който ще видите, има и четири равнища на интензивност (тоест четири степени от по-светло към по-тъмно). Потребителят може да зададе до 512 екранни символа.

Това досега беше за сложната цветна графика. В режим на работа с текст пък поддържа 43 реда х 80 колони или 43 реда х 132 колони. Ако операционната система изобразява информацията във вид на ,,прозорци“, картата поддържа тяхното преместване един върху друг, един около друг и въобще разнообразно движение.

Видеокартата поддържа и драйвери по стандарта VDI, за който по-подробно писахме във вчерашната статия. Размерите ѝ са 160 х 100 мм и тежи 500 грама. Работи в температурния диапазон от +10 до +45 градуса и при относителна влажност на въздуха до 80 % при 25 градуса.

Търсим си такава! :D

А ето и нещо по-различно от света на българските компютри…

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

А това са български компютърни кутии от Правец!

Сега пък в Sandacite.BG ни текна да пишем за български компютърни кутии…

**Стари български компютърни кутии** от **Правец**

Ако си спомняте, преди няколко статии ви бяхме споменали за българската компютърна марка MT & T (тоест ,,Микропроцесорни технологии и телекомуникации“), която забелязваме за първи път през 1991 г. Под това название се предлагат компютри, произведени в Комбината за микропроцесорна техника в Правец. Според една информация названието MT & T е измислено от работническо-мениджърското дружество, приватизирало държавния компютърен завод в родния град на Тодор Живков.

В случая обаче нас ще ни интересуват не цели компютри, а техните кутии! Защото с марката абревиатура са произвеждани и такива, а това започва около 1992 г. и продължава само няколко години. Независимо от това, ние се сдобихме със сведения за тази българска продукция и сега ще ви я представим.

Асортиментът е насочен към фирмите, сглобяващи персонални компютри, а броят на юридическите лица, занимаващи се с това, от началото на 90-те г. се увеличава все повече и повече. Тъй като разнообразието на внесените от тях компоненти също се разширява все повече, компютърните кутии на MT & T далеч не са предназначени само за традиционните правешки компютри, ами и за много други. Нека видим!

На първо време, предлагат се три модела от стандартната за онези години ,,десктоп“ кутия (т.е. настолна компютърна кутия, за поставяне върху бюрото). Те се различават само по размерите си – при първия модел те са 530 х 420 х 140 мм, при втория – 530 х 440 х 160, а при третия – 530 х 440 х 140. 530 е широчината, 440 – дълбочината, а 140 – височината. На снимката най-горе са показани един по-малък и един по-голям модел, което е достатъчно да ни илюстрира разликата – по-малките просто имат само два отсека за 5,25-инчови устройства (флопита и/или хардове), а големият модел – два пъти повече. Не пишем точен брой, защото той зависи от дебелината на вашите устройства. Ако са дебели колкото една DVD записвачка, ще можете да поставите по две едно върху друго във всеки отсек и така в голямата кутия ще натъпчете общо четири джаджи. А ако е от онези с двойна дебелина (като харддисковете ИЗОТ ЕС5300 напр.) – мястото ще ви стигне само за един такъв, тоест за два токмака в голямата кутия, схванахте ли?

А между другото, малкият модел на снимката е същият като кутията на компютъра Правец 16S, продаван от MT & T под името MT & T 12 plus. Дъното му пък наричат CPU 12 plus. :)

Още през 1985 г. в Института по техническа кибернетика и роботика се ражда революционният компютър с вертикална кутия МИК 16В. През 90-т е г. тези кутии тип ,,кула“ (tower) стават все по-популярни в света и MT & T не изостава от това движение. Затова те предлагат два модела висока кутия – единият е т.н. Slim baby tower с размери 400 х 400 х 100 мм, а другият – Mini tower case (200 х 330 х 420 мм). Мислим, че на първата снимка в публикацията виждате точно този модел.

Сто процента помните една друга компютърна вещ – харддисковите чекмеджета (racks). Те служеха, когато вътрешен хард трябваше да се включи отвън към компютърната кутия, а се налагаше да ги ползваме, защото старите кутии имаха по-малко места за харддискове. Раковете бяха оборудвани с конектори за свързване на харда към компютъра, а осигуряваха и захранване и по този начин превръщаха обикновения вътрешен хард във външен. Най-усъвършенстваните модели имаха и вентилатори за охлаждане.

Оказва се, че MT & T от Правец също произвеждат такива чекмеджета, предназначени за 5,25-инчови устройства – не само хардове, а и флопита! Единият модел е означен като half height (тоест явно отсекът му е за тънки 5,25-инчови джаджи) и има размери 55 х 175 х 310 мм, а другият е full height, но отвън е същите размери – 55 x 175 х 310 мм.

Тези кутии изглеждат съвсем адекватно и модерно за времето си. Производителят пише, че с тях е напълно възможно да сглобите и монтирате сами компютъра си само за нищо и никакви двадесет минути! Ако си поръчате нещо от този асортимент, то ще пристигне в професионална опаковка, която осигурява сигурността на кутията при пътуването ѝ до Вас с пощата или железницата.

Едни интересни продукти от последните години на славния Комбинат за микропроцесорна техника Правец… Ако ви се продължава разходката в миналото, ето един дебел-дебел 5,25-инчов хард…

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Най-сетне информация за компютъра Правец 286 от 1988 г.!

В Sandacite.BG днес отсрамваме българския компютър Правец 286.

Продължаваме разходката си из малко познатите български компютри и чаркове за тях, защото това отдавна трябваше да се направи – не можем само да дъвчем едно и също за сериите 8х и 16х, а останалото да се спотайва на заден план.

През 1988 г. в Комбината за микропроцесорна техника влиза в производство нова настолна машина на име Правец 286. Както е обичайно за персоналните компютри тогава, и този е с кутия тип десктоп – тоест поставя се отгоре на бюрото, а мониторът се туря над компа. 286-ицата приема номера ЕС 1838 от Единната система електронноизчислителни машини на Източния блок. Ето го, виждате го на снимката – даже в горната част на екрана се чете надписът ,,Институт по микропроцесорна техника“ – мястото, където е конструиран днешният ни герой.

Когато в онези години се появява нов компютър, той се предвижда преди всичко за професионална употреба, а не за домашна, Така е и Правец 286 – на него се работят изчисления в научни задачи, обработка на технически или икономически данни (от стопанската дейност), лабораторни и промишлени системи за измерване, а също така архитектски и проектантски CAD/CAM приложения. Компютърът може да работи както самостоялно, така и като главно звено в мрежи или усложнени компютърни системи. Правец 286 има многократно по-висока производителност в сравнение с предходното поколение 16-битови компютри на Комбината – Правец 16х.

Конфигурацията се състои от кутия, в която има дънна платка с оперативна памет (RAM), процесор, видеокарта и включени към нея харддиск и флопидисково устройство, монитор и клавиатура тип IBM. Доставят се също така матричен принтер и дигитайзер/плотер (който се свързва със сериен интерфейс).

Като процесор се използва интелският 80286 с тактова честота 8 или 12,5 мхц, а аритметичният процесор (копроцесорът), който може да се инсталира, е Интел 80287. RAM е 64- кб, но може да се увеличи до 3 мб, но има монтирана и ROM – 64 кб (в ТАЗИ публикация обяснихме какъв тип памет е ROM). Харддискът е с обем 10 или 20 мб – според както поръчате – и една страна от него се вижда отвън на кутията. :) Флопито, разбира се, е 5,25-инчово, като то може да е както стандартното за двустранни дискети 360 кб, така и за по-усъвършенстваните им събратя с висока плътност и обем на информацията до 1 мб! Освен това, в кутията има свободно място, а на дънната платка има втори конектор за още едно флопи, така че ако решите, можете да се обзаведете и с двата вида. :) Можете да включите и втори хард. Отзад на кутията има и други конектори за останалите функции на компютъра – модули за обмен на данни в синхронен и асинхронен режим и адаптер за присъединяването му към различни видове мрежи – с кръгова или магистрална топология.

Видеоконтролерът на Правец 286 може да изобразява на монитора както цветна, така и монохромна (черно-бяла) графика. Това става на монитор ВМЦ 3701 от завода Аналитик в Михайловград (дн. Монтана) – търсим такъв! Защото уж са ни обещали, ама… то се не знае. :)

Що се отнася до ,,програмното осигуряване“, както казват тогава, да кажем като начало, че компютърът работи с операционни системи ПДОС-16 (многозадачна, многопотребителска, съвместима с MS-DOS), INMOS – със същите две характеристики и съвместима с XENIX. Виждаме, че липсва OS-32, обаче тя може да се използва само ако компютърът е 32-битов. Едиците за програмиране пък са Бейсик (естествено), Асемблер, Фортран, Паскал и С.

Захранващото напрежение на Правец 286 е стандартното 220 волта, а енергийната консумация – около 300 вата. Ето го и оригиналното му захранване, правено в Аналитик Михайловград:

Тук завършва нашата среща с този малко известен български компютър. Но вие не унивайте – предстоят още много! :)

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Как се прави дизайнът на един български принтер

Разгледайте в Sandacite.BG как изковават външния вид на един български принтер!

**Български матричен принтер Евмолпия** 1200

Днес ще надникнем зад вратите на едно конструкторснко бюро в Центъра за промишлена естетика, за да видим как се ражда известният ни по-късно дизайн на една компютърна периферия! Идеята е следната.

През 1989 г. Дизайнерско бюро 2 на ЦПЕ получава задание да изработи вида на настолен матричен принтер, който да се свързва с компютъра чрез RS232С интерфейс. Печатарката трябва да работи с т.н. безконечна хартия, перфорирана по краищата – от онази, която сме свикнали да виждаме по избори, защото на нея печатат и обявяват избирателните списъци. В принтера тя се подава в процеп, разположен отпред и отдолу на дъното, и излиза отзад и отгоре. Тази печатарка днес обаче трябва да може да работи и рулонна хартия, която минава през същия път, и с форматна хартия, която пък се подава чрез поличка, разположена в предния процеп.

По време на работата по проекта са разработени два предлагани дизайна. И двата имат за основни външни части дъно и голям непрозрачен капак с прозрачна част, която е различна за двете модификации и която е залепена чрез щифтове с размекване за големия капак. За да може да се обслужва самият принтер, капакът се повдига, а отзад е закрепен на две осички. Отгоре вдясно на капака е монтирана фолиева клавиатура (бутоните са сензорни) и индикация чрез светодиоди. Отзад устройствата се затварят от метална плоча, на която има мрежов превключвател, предпазители, конектор за 220 волат кабел и конектори за интерфейсни кабели.

Металната плоча, дясната стена на капака и дясната стена на дъното и са перфорирани, за да може чаркалаците на принтера да се охлаждат.

Работните названия на двата проектодизайна са Евмолпия 1000 и 1200. По външен вид те нямат общо с дотогава произвежданите български печатащи устройства. Разглеждайки двата модела, не може да не забележим, че те изглеждат по-съвременно, имат по-изящен изглед, а разчупените, неправилни форми и наклонени плоскости създават визуално впечатление за олекотяване на формите.

Горе виждаме Евмолпия 1000, а ето тук 1200-ицата – очевидно е, че разлиакта тук е в капака, който във втория случай е леко издигнат откъм осите:

Кутията на печатащото устройство „Евмолпия 1000” е шприцована под високо налягане – ABS материал. По повърхността има и различно съчетание на гланц и мат – прозрачният капак е гланцов, а напр. командният блок – матов. Емблемата вляво е нанесена чрез ситопечат по представен графичен оригинал.

Автори на представените два дизайнерски проекта за Александър Василев, В. Вълева, Сашо Драганов и инж. П. Бояджиев.

След това 1000-арката се преврща в добре познатия ни принтер Бултекст 200, който можете да видите тук:

Български матричен принтер Бултекст 200

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

Вижте това-онова за компютъра Правец 386 в Sandacite.BG!

Когато говорим за български персонални компютри, обикновено става дума за серията Правец 8х и 16, като по-малко внимание се обръща на 16А, 16Т, S и т.н. Има обаче и 32-битов български компютър и именно за него е днешната статия. Тази информация другаде я няма- сега от нашия сайт ще я научите. :)

Правец 386 започва да се произвежда през 1989 г. в Комбината в Правец, а номерът му в Единната система компютри на Източния блок е ЕС1862. Както останалите напредничави за времето си машини, така и първият български персонален 32-битов комп не е предназначен за домашна употреба, а за изчисления в задачи от науката и икономиката, CAD системи и други подобни сложни неща, дето не са за нашата глава. Той може да работи както като самостоятелно работно място, така и като сървър в различни локални мрежи. Нека погледнем с какви възможности разполага!

Както е типично за тогавашните настолни компютри, Правец 386 е монтиран в хоризонтална кутия тип десктоп, която се поставя върху бюрото, а отгоре идва мониторът. Надписът горе вляво на кутията е точно този – Правец 386. Компът ползва процесор Интел 80386SX с тактова честота поне 12 мхц, а на дънната платка може да се сложи и копроцесор 80387. RAM-та е 1 мб с възможност за разширение до вече нещо по-сериозно – цели 10 мб – и ROM е 128 кб. ROM, между другото, е компютърна памет, в която производителят записва служебен софтуер – напр. BIOS, фърмуери и т.н. Като външна памет 386-ицата ползва едно 5,25-инчово флопи, като има възможност то да е както обикновено за двустранни 360-килобайтови дискети, така и за такива с висока плътност, чийто обем стига над 1 мегабайт! Също така, компютърът стандартно се доставя с един монтиран харддиск със същия форм-фактор и обем 20 – 30 мб, но може да включите и втори хард! Ще го поберете, те най-малките 5,25-инчови по принцип са големи колкото една днешна DVD записвачка…

Графиката на Правец 386 е представена от контролер, съвместим с CGA и EGA стандарта, чиято максимална резолюция е 640 х 350 с 16 цвята. Мониторът е ВМЦ 3701 на завод Аналитик Михайловград (дн. Монтана) – към момента нямаме, ама напоследък ни обещават да ни докарат един-два такива. :)

В конфигурацията, която получавате, влизат правешка клавиатура със стандартния набор от бутони, а и хубав голям матричен принтер, който да клати бюрото Ви. :D

Споменахме за работа в мрежи. Нека допълним, че затова са му вградени серийни конектори, за да се включва в конфигурации от множество работни места и включване на графична периферия (плотери и т.н.) – до осем броя. има и комуникационни платки за обмен на информация в синхронен и асинхронен режим, а също така и контролери за свързване с проектираните в Института по микропроцесорна техника локални мрежи Микроринг, МикроЛИМ и Микростар.

Правецът, разбира се, се захранва с 220 волта напрежение и потребява 300+ вата мощност от електрозахранването.

Сега другото, което е – да видим с какъв софтуер работи Правецът 386. Негови операционни системи са многозадачната ПДОС-16 (съвместима с MS-DOS), INMOS, съвместима с XENIX, и OS-32. Езиците, на които можете да програмирате за него, са Бейсик (разбира се), С, Фортран и Паскал. Сред типичните му програми са предвидени CAD/CAM приложения и софтуер за локалните мрежи, които изброихме, но можете да задействате и други програми, стига те да са съвместими с компютъра и ОС-а му, разбира се.

Та така значи… До следващия път, когато пак ще ви занимаваме с нещо интересно от старата българска техника! :)

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

Дънни платки, видеокарти и още платки за компютри Правец

Разгледайте някои дънни платки и разширителни карти за компютри Правец в Sandacite.BG!

**Дънни платки и видеокарти за компютри Правец**

Днешната публикация е малко необичайна, защото представяме пак (части за) български компютри от правешкия завод, но този път те са под марката MT & T, което означава Микропроцесорни технологии и телекомуникации. Преглеждайки броевете на списание Компютър за вас, успяхме да забележим, че това се появява като марка на завода през 1991 г. Като MT & T се предлагат дори компютри, които дотогава са твърдо Правец – като напр. MT & T 16S, който дотогава е Правец 16S (в самия край на 1990 г. списанието го обявява за награда от игра с читателите). Има сведения, че името MT & T е дадено от работническо-мениджърското дружество, което тогава приватизира Комбината в Правец.

**Дънни платки и видеокарти за компютри Правец – MT & T**

По-късно у нас попаднаха рекламни дипляни, които са от по-късно – 1992 – 3 г. – и в тях названието също е твърдо MT & T. В една от тези дипляни са отпечатани техническите характеристики на различни хардуерни платки, които Комбинатът в Правец произвежда към този момент и сега ще ви ги покажем…

Както знаем, компютърът Правец 8С се появява през 1989 г. Тук можем да се запознаем със спецификациите на дънната му платка така, както тя изглежда в заводски вариант без нищо добавено по нея. Процесорът там ще бъде българският СМ630. Има три слота за до 128 кб оперативна памет (РАМ), контролер за флопи, видеоконектор RGВ за цветна картина на монитора, и сериен/паралелен конектор.

Дънната платка на редкия компютър Правец 8S (199…? г.) е снабдена със седем слота, на които можете да накачулите до 1 мб РАМ и същия RGВ конектор (8S поначало си идва само със 128 кб). Разбира се, има и конектори за флопи и т.н., а процесорът е същият като на горния комп.

Интересна е дънната платка XL-7, която е дъното на 16-битовия компютър Правец 16А, на който ТУК сме качили техническия му паспорт. Процесорът е Интел 8088 с тактова честота 4,77 мхц, но има и цокъл за копроцесор Интел 8087. РАМ-та се поставя на осем слота по платката и може да набъбне до цели 640 кб! :D Има контролер за 2 флопита, за харддиск c MFM интерфейс, а видеокартата е по стандарта CGA, която осигурява 4-цветен образ, но може да имате и черно-бял, ако ползвате такъв монитор. Останалите характеристики на компа можете да видите в книжката от линка по-горе.

В каталога на MT & T присъства и една дънна платка с означение CPU 12. Това е дъното за Правец 16Т, което значи Турбо. Иначе разполагате с 8 слота за до 1 мб РАМ и цокъл за същите процесор и копроцесор (Интел 8088, съответно 8087). Понякога процесорът може да е и V20 на NEC (8 мхц), а паметта на 16Т е 512 или 640 кб, по-рядко 1 мб.

Ето че пак се връщаме и на прословутия Правец 16S, защото тук неговото дъно е означено като CPU 12 plus. Дъното му обединява вграден контролер за видеокарти VDC3 и флопидисков FDC2, защото Правец 16S е замислен и като следващия (16-битов) домашен компютър, както преди това 8С, обаче… не се е стигнало дотам. :) Иначе затова тези контролери са му вградени на дъното, за да е по-евтин – всичко на една платка.

Процесорът при този компютър може да бъде отново NEC V20, а РАМ-та отново може да бъде до 1 мб. (Иначе 16S обаче обикновено се доставя само с 640 кб.) Ако процесорът обаче е 8088 на Интел (4,77 мхц), може да се добави на копроцесор 8087. Платката съдържа и следните конектори: паралелен интерфейс по стандарта на Centronics, два конектора от популярния интерфейс RS232C за включване на принтери и други подобни устройства, а графичният конектор е за 4-цветен CGA монитор. Има и конектор за джойстик – за игрички. :) Само че досега българска игра за 16-битов компютър не сме намирали… Ама то по принцип има – от 1992 г. горе-долу – като едната е ,,Кирпич“, а другата е ,,Висящият замък / The hovering castle“.

Стигаме и до дънната платка за компютъра Правец 286, който се произвежда от 1988 г. Според описанието, на слотовете по дъното можете да разположите до 4 мб РАМ. Процесорът, както се разбира от названието на РС-то, е 16-битовият Интел 80286, а копроцесорът тук ще бъде 80287. Платката подържа също така черно-бял или цветен монитор, а към нея могат да се включат още модули, позволяващи на Правеца да обменя информация в асинхронен и синхронен режим и също така за обмен на данни в различни видове компютърни мрежи.

Стигаме и до две видеокарти. Едната е означена като Ultimate EGA, т.е. поддържа стандарта EGA, който поддържа 16-цветови образ. Видеопаметта е 256 кб, а максималната резолюция, която поддържа, е 800 х 600. Разбира се, освен с контролери по EGA стандарта, може да работи и с такива по по-стария стандарт CGA, MDA (Monochrome Display Adapter), Hercules и други. Скоро ще научим повече за тази карта. :)

По-нататък идва една още по-модерна видеокарта, вече по VGA стандарта. VGA 16-2 (може би това означава ,,втора поред разработка на завода VGA карта) е обратно съвместима с контролери от предишните видеостандарти. Видеопаметта и максималната резолюция са същите – 256 кб и съответно 800 х 600 пиксела.

Това, което е описано като Multi I/O, е комбинирана платка, която съдържа няколко конектора – два серийни порта RS232, един паралелен порт Centronics, флопи и харддисков контролер.

Настоящата публикация беше един по-кратък поглед към карантиите на последните български компютри и първо запознаване с продуктовата гама под марката MT & T. Надяваме се, че не сме ви досадили много, а ако някъде има грешки – пишете отдолу да ги оправим. :) Поздрави!

МИК 16С от 1985 – един екстремен български компютър

Най-сетне в Sandacite.BG успяхме да се сдобием с образа и информацията за легендарния компютър МИК 16С!

Това е един необикновен български компютър. Вероятно оттук-оттам сте чували по нещо за него, но за първи път можем да видим как изглежда той. Но да започнем отначало…

ЛИНИЯТА КОМПЮТРИ МИК 16

Всъщност МИК 16С е част от по-голяма серия, наречена ,,модулни индустриални компютри“ (това и означава съкращението МИК), която е окончателно готова през 1986 г. Проектирана е в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН под ръководството на д-р Йордан Кисьов. По отношение на програмите си цялата серия е напълно съвместима с наложилата се тогава вече като световен стандарт конфигурация на легендарния IBM PC/XT и , но като хардуер е напълно българска разработка, а не аналог на нещо чуждестранно.

Компютрите от серията МИК са характерни със своята модулна структура. Това означава, че към една дънна платка могат да се присъединят чрез слотове множество разнообразни модули и така да се получат компютри с различна функционалност. Самите слотове нямат общо с известните от това време ISA, а са от друг вид. Примери за разширителни модули за МИК 16 са памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, а и самият процесор също е на модул. Освен това има модулни контролери за устройства със сменяема памет (флопита) и постоянна такава (харддискове), платки за разнообразни външни разширения чрез конектори и т.н.

Важно понятие в архитектурата на МИК 16 са двете магистрали за данни – системна и периферна – към които се вкючват модулите (напр. процесорният е в системната). По-подробно за хардуерната архитектура и различните модули на МИК 16 можете да научите тук ==> МИК 16.

Машините от тази серия имат следните важни качества:

изключително висока надеждност. Това са компютри, конструирани за професионална употреба в по-сурови условия – военно приложение, тежки производства, а както ще видим – и на космически кораби, летящи в орбита. Това обяснява защо конструкцията на платките в тези машини е подсилена – с алуминиеви носещи шини – а контактите им са позлатени с цел възможно най-сигурен контакт. Самите платки също са изработвани с цел много голяма устойчивост. При монтиране в компютъра те могат да се обградят от специални кутии, за да се изолират от неблагоприятни околни въздействия;
гъвкавост и предвидливост. Използваният процесор Intel 8088 е 16-битов, но с 8-битова шина за данните. И тъй като процесорът е на модул, при бъдещо преминаване към 16-битова шина той може да се замени с нов, а произведените периферни разширителни модули да продължат да се използват!

Така, а след като казахме достатъчно за серията МИК 16, нека пристъпим към същността.

МИК 16С

Виждате този компютър на снимката най-горе. Той се води преносим, а това става, като затворите клавиатурата, която е от вътрешната страна на капака – тя не се отделя от компа. Кутията му е метална и доста здрава и е почти същата като на контролера за автоматизация на производството ПРОКОН 1300, с който ви бяхме запознали. Предният панел е изработен от твърда черна пластмаса. Мониторът е вграден в кутията – 9-инчов, монохромен. Горе вдясно от екрана може да забележите емблема, вероятно на Института по ТКР. В дипляни на Външнотърговската организация Изотимпекс можете да срещнете МИК 16С и като Правец 16С, но не ни е известно Комбинатът в Правец да се е занимавал с производството му. Произвеждан е в малко бройки (колкото са били нужни за специални проекти, вероятно се е правел по поръчка) от 1985 г. нататък.

Именно на този компютър е направена модификация за употреба в космическия кораб Союз ТМ-5, на който пред м. юни 1988 г. излита вторият български космонавт Александър Александров. За разлика от МИК 16С, клвиатурата на космическия му събрат май не е на панти към корпуса, така като гледаме – на тази снимка можете да видите как Александров и колегите му използват МИК-а:

Той е използван напр. за обработване на изображения, получени от камерити, снимащи космическите тела, техния релеф и т.н.

А се да видим характеристиките на компа. Оперативната му памет (RAM) може да е между 256 и 640 килобайта. Освен нея, той разполага и със специална постоянна памет, наречен ,,програмна“ – с обем между 8 и 256 кб. Вероятно тук се има предвид PROM-ът (от англ.: Programmable Read-Only Memory – вид бързодействащи памети.). В него се намират базовата входно-изходна система на компютъра и служебната му програма за самодиагностика. В PROM-а на МИК 16 са заводски записани r т.н. резидентни програми, които се задействат при включването на компютъра и остават заредени до изключването му. В случая това са резидентният език за програмиране Бейсик и (ако е записано) друго проограмно осигуряване.

Като присъединяеми запаметяващи устройства могат да се включат:

до 4 флопидискови устройства 5,25 инча, които работят с дискети с обем до 360 кб. За две от тях са предвидени места с отсеци в самата кутия на компютъра, докато останалите две ще ви се наложи да извадите отстрани;
може да включите и харддиск, обаче за тази цел ще е нужно да разкарате едното флопи, защото иначе конекторите на дънната платка няма да ви стигнат

Що се отнася до приложния софтуер, МИК 16С, както казахме, е напълно съвместим с IBM PC/XT. Това означава, че можете да му инсталирате всички така и така познати операционни системи като PC-DOS, MS-DOS, СР/М-86, CON-CURRENT СР/М, UCSD-p, UNIX и др.

По-горе споменахве за многообразните възможности за разширения, които цялата серия МИК 16 има. 16С е снабден с т.н. касета, която има размери 233 х 160 мм. Към нейните слотове могат да се присъединят модули в двоен европейски формат, като в един слот влизат два единични модула. Също така, в кутията на компютъра има и три слота за модули, конструктивно съвместими с IBM PC/XT. Отзад на кутията модулите стоят хоризонтално.

Ето и техническото описание на серията МИК 16 ==>МИК 16.pdf

Страхотно много търсим такъв компютър (а и други от серията МИК 16) за нашата колекция, така че ако имате, ни се обадете – 0896 625 803. :) Благодарим Ви!

А ето тук можете да прочетете още за българските космически полети и не само ==>

Българската техника върху монети – неочаквано добра комбинация!

Български компютърен монитор ВКП 171 + схема

Най-подробната статия за монитора ВКП 171 е при нас в Sandacite.BG, а даваме и схемата му! :D

Такаа… ето че дойде време да отсрамим и този кютук. За да разберем къде се ползва той, налага се да започнем малко по-отдалече. Помните в миналата статия голямото лентово устройство ЕС9003, с коетов ви запознахме. Сега във фокуса на вниманието ни ще попадне мониторът му, а той е използван, между другото, и в подобната система ЕС9005.

Две неща са интересни при него на първо време. Първото е, че ако се загледате, ще видите, че корпусът му е метален, 3 мм дебело тенеке! (Което обаче все пак не е попречило мониторът да понесе известни механични поражения, докато са го подхвърляли из полусъборения склад, от който го измъкнахме.) Другото важно нещо е, че отдолу под екрана има специална вдлъбнатина. Тя е направена заради клавиатурата, с която той върви в комплект – загледайте се в горната снимка и ще видите какво имаме предвид. Дебелата клавиатура си влиза в ,,леглото“ и си приляга съвсем точно! Даже и в самата нея има вдлъбнатина пък откъм задната ѝ страна, за да не я допират контролните бутони на монитора и тя да им влияе. Освен това, клавиатурата също е метална. Впечатляващо замислена конструкция!

На предния панел виждаме само 3 регулатора – бутона за включвана-изключване и потенциометрите за яркост и контраст на образа. Така мониторът ВКП 171 наистина се обслужва доста просто и елементарно…

Обикновено тези монитори са произведени в Завода за далекосъобщителна техника и електроника (ЗДСТЕ – дали правилно го разшифровахме?), но се срещат и екземпляри, изработени в Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ в София. Самият монитор е пуснат в производство около 1980 г., плюс-минус една година.

***Завод за далекосъобщителна техника Враца***

Малко технически характеристики да кажем. Този монитор има диагонал на екрана 31 см и използва съветския кинескоп 31ЛК3Б – също като телевизорчетата София 31 напр.:

Екранът поддържа стандарта от 625 линии и 50 полукадъра. Различаваните полутонови градации са 7, а коефициентът на геометрични изкривявания – </= 3 %. Размерите му са 315 х 348 х 260 мм.

Ето схема на основните му възли (на руских е, защото е изнасян с тонове за бившия СССР):

Да кажем по няколко думи за всеки от тях.

Видеоусилвателят усилва постъпващия на входа му телевизионен сигнал до равнището, необходимо за модулация. Транзисторите в него са Т101, Т102, Т103, Т108, Т104 и Т106. В стъпалото на Т102 постоянната съставна на сигнала се възстановяв чрез предвиден за това диод. Стъпалото на транзистора Т106 усива синхроимпулса, който се съдържа в тв сигнала. Синхронизиращият задаващ генератор е изпълнен на линейната интегрална схема ТВА 920 (ИС 201).

Кадровата развивка е осъществена чрез линейната ИС TDA1170 (ИС 301). Схемата съдържа генератор на вертикално отклонение (неговата честота се задава от постъпващите кадрови синхроимпулси и чрез потенциометъра Р303 може да се променя в определени граници), мощен краен усилвател и степен за едно напрежение. Напрежението от усилвателя постъпва във вертикалната отклонителна бобина и създава там тока за кадрова честота.Чрез потенциометъра Р306 се регулира амплитудата на тока, т.е. чисто и простто вертикалният размер на растера.

Схемата на редовата развивка на ВКП 171-то пък включва задаващ генератор и устройство за изравняване на фазите (те са част от линейната ИС ТВ 902). драйверно стъпало и крайно такова. То е източник на линейно изменящия се то.к. Въпросното драйверно стъпало е с познатия ни от много други джаджи транзистор 2Т6551, който работи като усилвател в ключов режим. (Принципът на ,,ключовите“ усилватели е следният: активният елемент може да се намира в две състояние – отворен или затворен. Ако е второто, то през него не тече ток и отделената мощност е нулева. Ако ключът е отворен, то падът на напрежение е нула и загуба на мощност отново няма.)

Крайното стъпало на редовата развивка е изпълнено с транзистора КТ 802А. Линейността на отклонителния ток се регулира чрез линеаризиращите бобини РЛ 201 и РЛ 202. Стъпалото захранва трансформатора за хоризонтално отклонение на монитора. Както знаем от тв техниката по принцип, ТХО-то изработва напреженията, които след изправяне и филтриране захранват крайното стъпало на видеоусилвателя и кинескопа.

Сега да видим и какво е захранването. Захранващият блок за +12-волтово напрежение включва мрежов трансформатор. Вторичната му намотка е натоварена с мостов диоден изправител. Изправеното тук напрежение се филтрира и се подава на електронен стабилизатор, който се състои от интегралната схема МАА 723 и транзисторите 2Т 6551 и КD 502. Стабилизираното напрежение захранва видеоусилвателя, синхронизирания задаващ генератор и отоплението на кинескоп, за да можете да виждате нещо на ВКП-то.

Освен това, мониторът има и още един захранващ блок, който се състои от мрежов трансформатор, изправител и електронен стабилизатор.

От тази снимка можете да си извадите представа за конструктивното оформление на монитора. Изброените схеми и други са монтирани на 2 печатни платки. Първата съдържа:

видеоусилвателя и стъпалото за усилване на синхроимпулсите;
кадровата развивка на ВКП 171-то;
амплитудния сепаратор, задаващия генератор и драйверното стъпало за хоризонтално отклонение;
кондензаторите за хоризонталното отклонение, демпферния диод, линеаризиращата бобина, а също така диодите и филтриращите кондензатори за получаване на напреженията, които захранват кинескопа и крайното стъпало на видеоусилвателя;
захранващия блок за +12-волтовото напрежение
регулиращата бобина и ТХО-то

На втората платка са монтирани печатната платка на стабилизираното +5-волтово напрежение, а на шасито са монтирани и двата мрежови трафа и регулиращите такива барабар с радиаторите им.

На задния капак (също метален, между другото!) са монтирани конекторите (за видеосигнала е коаксиален) и електрическите предпазители на мониторчето:

Ако ви интересуват още знания за този монитор (напр. да разберете един по един какви са всичките му градивни елементи и характеристиките им), можете да си изтеглите неговата документация, която сме скенали тук ==> Monitor VKP171

Ето и схемата му – функционалната и тази на електрическите връзки в монитора – надяваме се да са Ви от полза:

Продължаваме да търсим всякакви елементи от някогашните компютри ИЗОТ, както и самите тя! Затова, ако намерите такива, не се колебайте да ни потърсите (0896 625 803)! :) Поздрави!

Ето 5-мегабайтов български хард диск от 1986 г. – ИЗОТ ЕС5300!

Sandacite.BG изровихме за Вас българския хард диск ЕС5300 от 1986 г.

Напоследък се опитваме да намираме и комплектуваме информацията за колкото се може повече стара наша компютърна техника и покриваме експонати, които дълго време са стояли в колекцията ни, без да им е дошло времето. Едно такова нещо е този български твърд диск.

Заводът ,,Дискови запаметяващи устройства“ в Стара Загора започва да го произвежда през 1986 г. и той е проектиран за употреба в професионалния компютър ЕС1832 (или ИЗОТ 1037С). ЕС5300 е с височина колкото две днешни оптични устройства едно върху друго и има форм-фактор 5,25 инча. Всъщност това е първото харддисково устройство на ДЗУ, при което е спазен този стандарт на размерите.

5 мб е действителният обем, който получавате след форматиране, а иначе се води 6,38 мб. Дискът има две работни плочи, които шпинделът върти със скорост 3600 оборота/мин, като записваеми са и двете страни на всяка плоча. Пистите са 612, а цилиндрите – 153. (,,Цилиндърът“ е мислена конструкция при дисковете, която обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – все едно всеки цилиндър е някаква кръгла, висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите винаги отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Средното време за достъп на главата до данните е 170 милисекунди, а най-дългото – 500. От писта до писта главата се премества за 3 милисек.

Ето един поглед към платката при ,,коремчето“ на диска…

Както и в други български хардове, използван е електродвигател с маркировка 4E751401 – той най-вероятно е българско производство. Дискът се свързва с компютъра чрез MFM интерфейс, но конекторите са по-необичайни в сравнение с тези в западни модели – разлика, която можем да видим и в други български твърди дискове от периода.

ЕС5300 се свързва с елктрозахранването с конектор тип молекс, както и при по-късните АТА хардове, и напреженията, разбира се, са същите – 5 и 12 волта:

Обикновено екземплярите от ЕС5300, които можем да открием, са произведени през 1987 (най-големите им серийни номера тогава са 60хх) и 1988 г. (съответно 90хх), но не е известно дали ЕС5300 е произвеждан и през 1989 г., защото малко по-късно на смяна идва 10-мегабайтовият СМ5508, за който ви разказахме ТУК.

Измежну типичните повреди на този хард можем да отбележим една по-странна – образуването на ръжда върху електромагнитната спирачка – чрез нея се спира въртенето на шпиндела след изключване на електрозахранването. В този момент звукът, който чувате, е доста характерен.

Отгоре има предупредителен надпис за кога гаранцията би могла да отпадне. Той е на руски, защото твърдият диск е изнасян изключително много за бившия СССР (от Изотимпекс):

Тук е моментът да кажем, че продължаваме да търсим още много неща на ИЗОТ, така че ако имате някаква българска компютърна техника с надписи ИЗОТ или ЕС с 4 цифри след него, не се колебайте да ни се обадите – може пък да е нещо, което търсим, и ще бъдете щедро възнаградени! :) Поздрави!

А ето и наследника не ЕС5300 ==>

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Загадка! Тайнственият български компютър Правец 16Н от 1986 г.

Запознайте се с неизвестния български компютър Правец 16Н в Sandacite.BG!

Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.

Правец 16Н (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита – за тях отделно ще кажем. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.

Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено. Все пак…бъдещите изследвания ще ни покажат.

В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 бр. 5,25-инчови, но е оборудван и с един бр. 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.

Правец 16Н е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиаурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.

Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:

Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:

вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 (а може да се включи и 20) мб;
с две флопита със същите характеристики;
с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н

За съжаление този екземпляр Правец 16Н (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина – някой боклук му е строшил екрана – но все пак той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):

Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с я 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на Правеците 16Н също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.

Ето тук рекламна снимка на този Правец и на друг компютър от серията МИК – 16С – подредени в изложбена зала, на чиято стена виждаме емблемите на ДСО Приборостроене и автоматизация и СО Програмни продукти и системи (на английски SPS). Снимката открихме на корицата на страхотно сп. Електропромишленост и приборостроене, бр 7-1987:

Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.

Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:

Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986 е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.

Точно в момента ровим още инфо, за да допълним останалите хардуерни характеристики на този непознат приятел, и когато го направим, ще обновим публикацията.

А това пък е българска счетоводна програма за Правец 16, която претъпява няколко издания (защото е подобрявана според обратната връзка от потребителите) и се е превърнала в истинска легенда:

Счетоводна програма СТРАНД