Производство на компютри в България - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Какво представляват проблемно-ориентираните комплекси?

Днес в Sandacite.BG обясняваме един термин от историята на българските компютри – проблемно-ориентиран комплекс.

**Проблемно-ориентиран комплекс** Инфорег

Първите компютри на България (тоест произведени от 1962 г. нататък) са създадени за решаване на професионални задачи – изчисления в различните видове строителство, икономика, планиране, финанси и счетоводство, управление на складове (т.е. отчетност), наука, статистика… През 70-те години към техните задачи това започва да се нарича автоматизиране и обхваща все повече области на човешката дейност (лозунгите за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“). Вече се проектират отделни компютри, специализирани в определен вид труд – проектиране на специализирани компютърни програми (ИЗОТ 1027С), финанси и банково дело (ИЗОТ 1025С, 1029С), зареждане с бензин (ИЗОТ 1008), текстообработка (ИЗОТ 1020С, 1024С), обработване на информация за земната сеизмична активност, изграждане на комуникационни мрежи и т.н. За всеки от тях се осигурява специализиран софтуер, написан и проектиран специално за конкретната дейност, която компютърът ще извършва.

През 1978 – 80 г. обаче се осъзнава, че конкретни специализирани дейности ще се извършват по-добре и устройствата за тях ще се произвеждат по-лесно, ако не се проектира изцяло ново устройство, а отделни устройства се обединяват в цели завършени системи. Затова тогава започва създаването на ново направление в българската компютърна промишленост – това на проблемно-ориентираните комплекси (ПОК). Те могат да се определят като ,,група от няколко устройства, които работят синхронно по дадена задача“. Тези устройства могат да бъдат от основните серии компютри, произвеждани в България по това време – ЕС (Единна система – огромните машини, по западния стандарт наричани mainframe), СМ (Система малка – ,,минимашини“) или т.н. бюрокомпютри – какво представляват те, можете да прочетете ТУК. Разбира се, главната единица, която управлява работата им, е микропроцесорът.

Според вида на извършваната специализирана дейност наборът от устройства, които работят заедно в проблемно-ориентирания комплекс, е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки печатащи възможности, другаде не толкова. Всички периферни устройства, даващи облика на ПОК-а, са произведени от различни български заводи, но са взаимно съвместими и софтуерът на компютъра, управляващ комплекса, може да ги менажира всичките.

В тази публикация ще покажем накратко най-важните проблемно-ориентирани комплекси, а в следващите ще разгледаме някои от тях подробно. Тези ПОК-ове са широко изнасяни в Съветския съюз и Близкия Изток от легендарната външнотърговска организация Изотимпекс.

На първата снимка в статията виждаме ПОК Инфорег, предназначен за справочно-информационна дейност и регистриране на данни. С негова помощ може да се направи мощна система, чрез която натрупаната информация да се подреди и управлява в бази от данни, а на тази система могат да работят няколко оператора. Тя работи в режим на времеделене (тоест процесорното време се споделя между няколко потребители, работещи едновременно) и многопрограмен режим. Разбираме, че всички потребители имат колективен достъп.

ПОК Геолог е предназначен за обработка на данни за земната сезимична активност. Изграден е на базата на голяма машина ЕС 1035Б, която съдържа и специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

ПОК База се занимава с управление на наличностите в големите складове – улеснява следенето на отчетността. При него присъства възможност да се включи в компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4, за която повече сме ви разказвали ТУК.

Съществува и ПОК Селско стопанство. Този комплекс обработва информацията от работата на аграрно-промишлените комплекси и машинно-тракторните станции. Може да е изграден на основата на компютрите СМИТЕЛ-1, СМ-4, EC 1035Б и също ползва ЕСТЕЛ 4.

След като съществуват две-три компютърни системи за проектиране и изпробване на печатни платки, е логично да има подобен ПОК. Той се нарича Система за автоматизация на инженерната дейност и когато се използва в проектирането на платки, съдейства за полезни неща – напр. за оптималното разпределение на материал – и други подобни хитрини, които и човекът може да изчисли, но защо машината да не го направи по-бързо и по-лесно?

Минимашината СМ-4 е в основата на друг ПОК – Мрежа. Той се използва при изчислението на параметрите на мрежи за комутация на съобщенията, която действа чрез машини от сериите СМ и ЕС.

Поначало преди ПОК-овете такива специализирани дейности са се компютризирали чрез т.н. автоматизирани микропроцесорни системи, всяка от които по подобен начин има конкретна насоченост. Това е най-често бюрокомпютър, към който има включен допълнителен подходящ хардуер – напр. хроматографски анализатори и измерители в системата за обработка на данни от хроматографска работа ИЗОТХРОМ:

Българска компютърна система за хроматографски анализи

След 1978 – 9 г. този тип микропроцесорни системи стават отлична основа за бъдещите комплекси, които разширяват функциите им. Ще дадем няколко примера.

На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250, който поначало е със счетоводна насоченост, е изграден ПОК за компютризирано обработване на финансовите дейности от АПК-тата (,,ПОК за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност“). 0250 се състои от клавиатура, принтер с много възможности и два броя 8-инвчови флопита за зареждане на програми и файлове и запис на резервно копие. Ето отблизо какво вижда операторът:

Един от най-интересните според нас ПОК-ове се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на автомобилите. Нарича се Бензин. Той работи в популярните навремето авторемонтни станции. Скоро ще ви разкажем повече за него, а засега ще ви кажем, че неговият шифър е 1008С:

**Проблемно-ориентиран комплекс** Бензин

Преди време Ви разказахме за специализирания в текстообработката компютър ИЗОТ 1002С. Той става основа на ПОК за тънкостите на полиграфическата промишленост в България – форматиране, страниране и т.н.

ТУК можете да прочетете какви са характеристиките на бюрокомпютъра за управление на складови наличности ИЗОТ 1003С. Именно неговите функции са разширени, за да може след това да се направи ПОК Складово стопанство за малки промишлени предприятия.

Има и проблемно-ориентиран комплекс Търговия – ИЗОТ 1015С – виждате го по-долу. Използва се в процесите на продажби на различни стоки в търговските обекти, управлява стокооборота и помага на оператора да държи финансово-счетоводен контрол. Работи напр. в градските универсални магазини. Ще ви разкажем и за него, дано да ви е интересен:

Една от най-важните сфери, нуждаещи се от компютризация (и където тя започва рано), е банковата. Още преди създаването на легендарния тамошен бюрокомпютър ИЗОТ 1025С (1983) започва производството на ПОК-а ДСК I ниво, който е на базата на ИЗОТ 1005С.

ИЗОТ 1001С е българска система за контрол на достъпа до големи сгради чрез прокарване на карта с магнитна лента през карточетец. На основата на 1001С по-късно правят т.н. ПОК Пропуск.

Тези ПОК-ове са една от най-интересните и разнообразни страници от българската компютърна техника. В днешно време обаче можем да се надяваме да съберем по-скоро някакви техни съставни части – отделни устройства – защото едва ли можем да намерим цял такъв комплекс. Жалко…

Това беше една статия на Sandacite.BG, направена с любов към българската техника. :) Трябва да правим още такива, за да се вижда, че българските компютри далеч не са само Правец, а и много други видове и подвидове. Доскоро!

Какво значат имената на големите български компютри

ИЗОТ 1025С от 1983 г. – български банков компютър

Sandacite.BG намерихме подробна информация за българския банков компютър ИЗОТ 1025С.

**ИЗОТ 1025С – български банков компютър**

Ако си спомняте, преди няколко години бяхме ви предложили една статия за история на българската банкова техника. В нея споменахме за появилия се през 1983 г. т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и счетоводни отдели на предприятия. Сега решихме, че е време да му посветим цяла отделна статия, защото той заслужава това.

Първо, какво е бюрокомпютър? Пълноценна компютърна система, изградена около истинско голямо бюро, която обаче съдържа процесор и разнообразни устройства за работа с данни. Това са 8-инчови флопита (понякога по 2 в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, за включване на други външни запаметяващи джаджи (лентови устройства, хард дискове…). Oтстрани тези машини изглеждат като писалище с клавиатура и друг хардуер по него и нещо обичайно е да тежат над 200 кг!

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът трябва да изпълнява. Защото такива машини са произвеждани за различни области от т.н. седящ труд – напр. да помагат на инженерите в проектирането на сложни строежи. Има обаче и такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за пощи… а има и за банки – като днешния ни персонаж. :) Произвеждан е в ОЗЗПМБС (Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми) в Пловдив от 1983 г.

Основните работни възможности на ИЗОТ 1025С са обработване на всякаква икономическа информация, генериране и разпечатване на най-различни финансови документи и създаване на архив на данните върху 8-инчови дискети.

Банковият служител сяда пред чудовището и вижда пред себе си клавиатурата. Тя е има 2 групи клавиши – азбучно-цифрови и функционални, от които можете да задействате различните функции на ИЗОТ-а. Това е много важно, защото, както виждате, монитор той няма, а какво остава за мишка. Цялата информация, която компютърът Ви дава, също ще видите изпечатана на хартията.

Вграденият печатащ механизъм е с печатащо колело тип ,,маргаритка“ – същият като в популярния принтер ИЗОТ 0230.М1 и може да печата, освен на позабравената безконечна хартия, и на всякакви бланки, картички и малки парчета хартия. Печата със скорост 30 знака/сек, броят знаци в 1 ред е 158, има табулатор, а дискът може да се сменя според нуждата от различни азбуки, шрифтове или символи.

За четенето и записа на данни от дискети отговарят 2 броя флопидискови устройства ИЗОТ ЕС 5082 (модел 1982 г.), поставени вертикално и едно над друго – както обикновено при бюрокомпютрите, та да бъде по-широко на краката на човек. :)

ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта, но за тогава това е напълно достатъчно. Освен това, разполага и с енергонезависима памет, за да може да запазва известен обем данни при случайно прекъсване на електрозахранването.

Работните програми на компютъра бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специализирания алгоритмичен език ФАЛ 2 и се разпращат по клоновете централно. Вграденият работен софтуер предоставя на служителя (оператора) следните възможности: редактиране на текстовите и цифровите документи, които се издават на клиентите, извършване на контролни тестове, редактиране на документи върху дискети, запис на данни върху дискети, правене на резервно копие… Чрез езика ФАЛ 2 и наличния транслатор на езика опитният програмист може удобно да редактира наличната работна програма или да създаде нова. Може и да редактира цифрови и текстови регистри. Максималната дължина на текстовия регистър е 32 символа, а на цифровия – 16.

Сега тази огромна машина ни изглежда много архаична, обаче при въвеждането си тя и наследниците ѝ изиграват голяма роля в ускоряването на клиентското обслужване и онагледяването на всекидневната работа. Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория. По думите на човек, преживял електронните нововъведения и автоматизирането на задачите, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно – времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“.

Освен с обслужване на банкови клиенти, ИЗОТ 1025С се занимава с дейности във финансово-счетоводни отдели на предприятия, институции, АПК и т.н. – може да направи отчет на произведената продукция и реализацията ѝ, отчет на инвентарните основни средства и амортизационните отчисления, изчисляване на заплати, хонорари и т.н., диспечеризация на производството и други такива дейности.

ИЗОТ 1025С използва 700 вата мощност от мрежата и се захранва от стандартно 220 волта напрежение. Като размери е внушителен – 160 х 70 см – и тежи само някакви си там 160 кг.

Друг важен бюрокомпютър е споменатият по-горе ИЗОТ 1024С:

БГ текстообработваща машина ИЗОТ 1024С

ИЗОТ ЕС 9114 – нов начин за запис на данни върху дискета

За пръв път срещаме такова! Разучете в Sandacite.BG необичайното българско компютърно устройство ИЗОТ ЕС 9114 – за запис на данни от клавиатура на дискета…

**ИЗОТ ЕС 9114** – устройство за **запис на данни върху дискета**

Доста сме ви разказвали за българските 5,25- и 8-инчови флопита. Оказва се обаче, че съществува още една интересна джаджа, която се занимава със запис на данни върху магнитна лента. Ето какво е интересното при нея.

Всички обикновени флопита, които сме ви показвали досега, задължително трябва да се включат или към компютри, или към терминали. Освен това, на тези флопита могат да се записват само готови файлове – напр. написани текстови документи. В онази епоха това са най-често използваните файлове.

За голяма разлика от тях, ИЗОТ ЕС 9114 Ви предоставя възможността да записвате данните директно, без да създавате файл от тях! Така можете да записвате данни от отчети, от изчисления, от статистики… най-често такъв вид е цифровата информация тогава. Може обаче да се записва и програмен код – най-голям брой компютърни програми тогава се разпространяват и на дискети.

Това устройство датира от втората половина на 70-те години и е произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Както виждате, то се състои от буквено-цифрова клавиатура, монитор с 23 см диагонал на екрана и 1 брой 5,25-инчово флопи, монтирано вертикално. Последните две части са поставени в една кутия. Клавиатурата може да се изработи с две различни разположения на клавишите според желанието на купувача.

Как работи? Вие си тракате на клавиатурата букви, цифри и специални знаци, те се записват в паметта, докато достигнат обема на цял блок (между 80 и 128 символа) и след това този блок данни автоматично се записва на поставената във флопито дискета. Това е всичко! За да стане това, написаните от Вас символи устройството успешно е преобразувало в единици и нули, в какъвто вид те отиват на дискетата.

При въвеждането на данните процесът на запис се управлява от заводски записан в паметта на устройството служебен софтуер – две програми. Даже горе на снимката виждате по екрана набрани и светещи в зелено символи – такъв е цветът на текста при онези монитори.

Принципът на работа на ЕС 9114 не може да не ни напомни за устройствата за запис на данни на магнитна лента – и при тях не създавате напр. текстов документ, а буквено-цифровите данни се кодират и записват първо в паметта, а после на лентата. И при двата вида устройства е важно това, че не се нуждаете от истински компютър (бил той мейнфрейм или минимашина), за да си запишете данните – необходимо ви е единствено самото устройство, то работи самостоятелно. Затова такива джаджи използвани на места, където няма цяла машина или терминал.

Размерите на ЕС 9114 са сходни с тези на споменатите по-горе малки лентови устройства, затова то спокойно се побира на бюро. Дискетите са най-евтиният даннов носител в онази епоха, те могат и да се презаписват, а веднъж записани, данните върху тях могат да се разнасят лесно насам-натам. Една дискета от онези, с които този ИЗОТ работи, може да побере 1924 блока данни.

За да се гарантира достоверността на записаните данни, този ИЗОТ е снабден със софтуерен алгоритъм за проверка на записа. Това са двете функции ,,проверка“ и ,,корекция на грешки“:

когато задействате проверката, записаните на дискетата данни се проверяват чрез последователно четене на локовете и повторно набиране на всеки символ чрез клавиатурата. При тази процедура кодът на всеки символ автоматично се съпоставя с кода на знака, преминал в паметта на ЕС 9114;
ако в процеса на проверка на данните се открият грешки, те може да се редактират на самата дискета. За да стане това, трябва да се задействат (чрез клавиатурата) функциите ,,проверка на знака“ или ,,корекция на полето“, при което в паметта се редактират само грешно въведените знаци или поле, а пък на дискетата автоматично се записва поправеният блок данни на мястото на стария сгрешен.

Разбира се, когато имаме данни, трябва да можем и да търсим в тях. За тази цел ИЗОТ ЕС 9114 предлага функцията ,,търсене“, при която определен блок данни може да се търси по следните начини – по идентификатора му, по адреса или по края на данните.

Самият метод на запис е двойночестотен. Ефикасността на въвеждането на данни нараства, когато се използват амтоматичните функции ,,дублиране“, ,,пропуск“ и ,,побитово подреждане“. Устройството използва поблокова индикация.

ИЗОТ ЕС 9114 използва около 400 вата мощност от мрежата и тежи около 50 кг.

Ето и какво знаем за лентовите устройства ==>

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

Български системен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

Sandacite.BG се сдоби с български компютърен терминал ИЗОТ СМ 6326 от 1983 г.

За този терминал досега не бяхме чували, но и на него му дойде времето.

ИЗОТ СМ 6326 е представител на т.н. системни терминали. За разлика от потребителските или служителските терминали, системният не се използва за отдалечена обработка на информацията и работа с компютър от разстояние, а е свързан направо към ,,системата“, т.е. самия компютър – електронноизчислителната машина. Тя може да бъде както от ЕС, така и от СМ-серията (както мейнфрейм, така и минимашина, ако използваме терминологията от тогавашното време). На такъв терминал също работи човек, когото наричаме оператор. Нещо подобно като конфигурация виждаме пред хубавицата тук:

Както виждате от първата снимка, най-горе, новият експонат в колекцията ни се състои от принтер и клавиатура. Малко по-надолу ще видим защо ни е толкова важен тук принтерът… А клавиатурата разполага с традиционните бутони, като отгоре има няколко светодиода, за да се следят параметри на работата. Такъв е напр. светодиодът OFF LINE, който най-вероятно е там, за да сигнализира, ако компютърът в момента е изключен от мрежа:

Принтерът е съвсем подобен на популярния ИЗОТ 0230.М1 (с печатащо устройство тип ,,маргаритка“). Тъй като тези терминали още нямат монитор, принтерът е там, за да го замени. На него се изпечатват командите, които операторът дава на големия компютър, и системните съобщения на машината. Може да изглежда странно за нас, но за тогава е нормално. Да, има огромен разход на хартия, затова именно после принтерните терминали са заменени с мониторни.

Принтерът може да се използва и за разпечатване на файлове с данни от компютъра, разбира се – напр. разни статистически или каквото там са обработвали. Доста често е това, особено в различните изчислителни центрове.

За разлика от 0230.М1, този принтер също има светодиоди, за да комуникира с нас. Напр. има сигнализация PAPER OUT, която ще светне най-вероятно ако хартията е поставена неправилно. Тя впрочем е двойно по-широка от А4, от т.н. безконечен тип.

Производител на принтера е предприятието Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми в Пловдив. Година на производство – 1985.

От тази снимка забелязваме три конектора RS232 С на гърбината му. Един е за връзка с машината, но другите не знаем за какво са…

Един по-различен вид терминали, от който обаче вече си имаме в колекцията. Да ни е честит!

А вие разгледайте примерно ето това – и тук има такъв терминал, вижда се вляво от служителските:

ИЗОТ ЕС9003 – ново компютърно устройство с магнитна лента!

Български телефонен модем STN 8009.02 за 16- и 32-битови Правеци

Олалаа, в Sandacite.BG намерихме български телефонен модем за 16-битови компютри Правец!

В немалко наши публикации досега сме ви занимавали с българския мрежов хардуер – модеми, процесори за телеобработка, мултиплексори… Модемите през 80-те г. обаче биват няколко вида. Досега сме обръщали внимание преди всичко на онези, които се включват към големи компютри от сериите ЕС и СМ и представляват кутия, която се поставя извън компютрите и се свързва с тях чрез кабели. Този път обаче при нас дойде нещо различно.

STN 8009 е един от последните модеми на Комбината Системи за телеобработка във Велико Търново. Влиза в производство през 1990 г. и е произвеждан поне до 1992 г. Той се произвежда в три модификации:

STN 8009 – т.н. самостоятелен вариант, приличен на разглежданите досега от нас ЕС 8004Е и 8005 напр., който се захранва от 220 волта напрежение;
STN 8009.01 – вариант във вид само на платка, предназначена за монтиране в персонални компютри от типа на ЕС 8531 – 08, 10…;
и най-сетне точно този STN 8009.02, който е пак платка, но проектирана за 16- и 32-битови х86-съвместими компютри. Именно него ще разгледаме днес.

Това, което е характерно тук, е, че нашият екземпляр не е никога използван. Така и никога не е бил разопакован – получихме го в това състояние – нов от магазина както се казва. Наистина рядка тръпка! Принудихме се да разрежем найлона, за да можем все пак да извадим модема, и с това все пак разрушихме капсулата на времето.

Платката се присъединява към дънната платка на Правеца чрез слот. Това е асинхронен телефонен модем, който се управлява от вграден микропроцесор. Когато компютърът или терминалът е снабден с такъв модем, може да участва в различни видове локални мрежи или да работи в режим на отдалечена обработка на информацията (т.н. телеобработка, за която много сме писали). STN 8009.02 предлага дуплексен обмен на данни със скорости 300 или 1200 бита/сек. Скоростта е стабилна – при по-високата 1200 бита/сек скоростта на предаване винаги е в предела от -2,5 % до +1 % от заявената стойност.

Телефонен е, защото за връзката си с други компютри или за работа в телеобработка използва телефонни линии. След инсталацията си STN 8009.02 може автоматично да определи и установи скоростта си на предаване на данни, като отчете тази отдалечения компютър или терминал, с който ще си комуникира.

Ето обратната страна на платката. Горе върху текстолита виждаме надпис IZOT 8009.02, за да не остане съмнение с какво сме се сдобили:

Както виждате от по-долу, модема има и малко табло с превключватели, чрез които се променят настройките му на работа. Повече за различните свойства на превключвателите можете да разбере от техническата документация на устройството, която сме ви скенирали за изтегляне по-долу. При всички положения обаче първо трябва да сте боднали платката в слота на дънната платка, и да сте присъединили модема към телефонната линия и апарат според тази схема:

Eто и конектора на интерфейса, който се използва – обикновеният за времето си RS 232. Неговият кабел се намира в комплекта, в кутията:

За да проверите дали правилно сте го инсталирали, въведете командата АТ и натиснете клавиша RETURN. Ако всичко е наред, ще чуете ОК и STN 8009.02 ще очаква следващата команда.

По онова време такива модеми се наричат интелигентни. Това означава, че докато се установява връзката, модемът може не само да отговори на повиквания, а и да набере телефонен номер. За да прави това, устройството използва вграден микропроцесор.

На платката има и електромагннитно рийд реле РМК 11105 с емблемата на ДСО Електронни елементи.

СМ611Р пък е UART чип, универсален асинхронен приемо-предавател. Грижи се за обмена на данните:

На платката има монтиран и говорител. Той е там, за да може да се чува как протича набирането, да издаде предупредителен сигнал при грешка в номера или при зает абонат. Ако се получи сигнал ,,заето“, може да използваме командата за автоматично пренабиране на последния набран номер.

STN 8009.02 има два работни режима – команден, наричан още локален, и дистанционен. Когато сме в първия, командите, които даваме на модема, трябва да бъдат в ASCII код. В дистанционен режим пък при скорост 300 бита/сек модемите от типа 212А използват кодове с един стартов бит, осем информационни и не по-малко от един стопа.

Повече за работата на нашето ново бисерче можете да научите от обещаната документация тук ==> Български модем STN 8009

За десерт – ето сертификата за качество на нашия модем. Издаден е 1992 г.:

А ето и мнооого по-стар телефонен модем – най-вероятно това е вторият български такъв:

Това е български телефонен модем от 1973 година

БГ учебен ЕДНОПЛАТКОВ 8-битов компютър ЕМК-15 от 1980-те г. + схема

В Sandacite.BG открихме и още един български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър – ЕМК-15!

**Български едноплатков компютър ЕМК-15**

Както ви стана ясно от миналата статия в сайта, през 80-те г. във ВМЕИ Ленин (дн. Технически университет София) са конструирани и произвеждани редица едноплаткови учебни компютри, предназначени за обучение на студенти и ученици от техникумите. Те са няколко, като сега ни попадна и 15-ият поред от серията ЕМК. Нека видим пък той от какво се състои…

ЕМК-15 се ражда в развойната лаборатория Микропроцесори и микрокомпютри, а е изработван в НУПД – последните три думи значат ,,управление Производствена дейност“, но за първата не знаем. Подобно на предшественика си, е базиран на българската фамилия интегрални схеми СМ 650. За да може лесно да се разбира какво е устройството на това компютърче и въобще на микрокомпютрите, всички елементи и схеми на компа са открити. Така е и по-лесно да се измерват типични сигнали в конфигурацията, когато преподавателят дава задание в упражнението. В момента в клубовете по роботика децата пак така започват обучението си от примитивни компютърни и робоустройства, за да осъзнаят принципите им и да преминат към по-сложни машинки.

На този куплунг, който се намира в герния десен ъгъл на платката, е с магистралите на емулираните микрокомпютри – те са изведени на него. Така може конфигурацията на ЕМК-15 да се разширява, да се включват външни обекти, които да се контролират чрез него.

КАКВО МОЖЕ

Ето колко много учебни задачи могат да се изпълняват на компютърчето ЕМК-15:

запознаване с особеностите и архитектурата на фамилията чипове СМ 650, а и на МС 6805 също;
запознаване с принципите и схемните особености на микрокомпютъра, разпределение на адресното пространство, обслужване на периферия и др.;
запознаване със системната програма на СМ 650, съставяне, въвеждане, настройка и изпълнение на програми на машинен език;
съставяне на управляващи програми и използване на микрокомпютъра за управление на включени външни обекти и процеси;
използване на ЕМК-15 за вграждане в управляващи микропроцесорни системи; .
емулация на едночипови микрокомпютри от микропроцесорните фамилии СМ 650 и МС 6805.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Основните технически данни на едноплатковия микрокомпютър ЕМК-15 са:

8-битов микропроцесор СМ 651;
обем на оперативната памет 4 кб;
възможност за включване на потребителски EPROM, с обем 2 или 4 кб;
мониторна програма с обем 4 кб , записана в EPROM чип тип 2732;
системен куплунг с 40 извода, на който са изведени сит- палите на емулираните микрокомпютри от сериите СМ 650 и МС 6805. Това е необходимо, ако ЕМК-15 се използва за апаратна или програмна настройка на микрокомпютърни системи, базирани на споменатите по-горе фамилии интегрални схеми;
възможност за емулация на аналоговите входове на едночипови микрокомпютри;
възможност за връзка с 16-битов персонален компютър от типа Правец 16 – това е нещо, което не го видяхме при ЕМК-14;
захранване – с напржения 5 и 12 волта, включвани чрез регулируем стабилизиран токоизправител.

Компютърчето е съвсем малко – размерите му са 300 х 210 х 50 мм и тежи само около 400 грама.

ОСНОВНИ БЛОКОВЕ И ВЪЗЛИ В КОМПЮТЪРА ЕМК-25

Ето и какво има в него, подредено в удобен табличен вид:

микропроцесор СМ651;
тактов генератор, вграден в него;
дешифратор на адресното пространство;
чип за EPROM памет;
оперативна памет – RAM;
клавиатура;
панел за цифрова LED индикация;
два чипа за паралелен интерфейсен адаптер;
едночипов микрокомпютър с аналогово-цифров преобразувател СМ 654;
чип за асинхронен интерфейсен адаптер.

**Български едноплатков компютър ЕМК-15 – схема**

А сега да ги видим едно по едно кое какво!

Микропроцесорът СМ 651 е осембитов, с вграден в него тактов генератор, 112 байта RAM, два осембитови паралелни интерфейсни адаптера, 8-битов таймер с 8-битов предварителен делител и изведени магистрали за адреси, данни и управление. Процесорът поддържа набор от 59 команди, включващи такива за двоична аритметика, логически операции, аритметическо и логическо местене, четене, запис, условни и безусловни преходи, операции над битове и прекъсвания.

Тактовият генератор е реализиран с кварцов резонатор 4,9152 MHz.

Дешифраторът на адресното пространство се осъществява чрез чипа 74139 и логическата интегрална схема 82S129. Адресното пространство на микрокомпютъра е разделено на области, както е показано в картата на паметта тук:

Ако сте внимавали в час и я четете добре, виждате как тя включва:

чип контролер за входно-изходно устройства, таймер и вътрешна RAM за СМ 651;
област за RAM-та;
област на входно-изходни схеми;
област на потребителски EPROM, тип 2716 или 2732;
област на системен паралелен интерфейсен адаптер;
област за асинхронен сериен интерфейсен адаптер;
област за служебната (тук наричана мониторна) програма – онази, заводската.

За емулация на входно-изходните портове на едночиповите микрокомпютри е използван периферният интерфейсен адаптер VIA-6522. Добре е да уточним, че в първите 128 байта на адресното пространство на микрокомпютъра съществуват неизползвани адреси (2, 3, 6, 7 и В до F), които се адресират от микропроцесора като външно адресно пространство. В четири от тях (2, 3, 6 и 7 – адреси на DRC. DRD, DDRC и DDRD) е разположен паралелният интерфейсен адаптер VIA.

EPROM паметта е реализирана с интегралната схема 2732, както и при предходния учебен едноплатков компютър. Томно както и при него, тази памет може да се резшири, като се постави допълнителна EPROM в гнездо, като тя може да е 2-килобайтовата 2716 или отново 4-кб 2732. В никакъв случай обаче не поставяйте и не изваждайте схеми при включен компютър, защото ще го повредите!

При поставяне на допълнителна памет в зависимост от типа, те се разполагат на адреси според следната схема:

2716 – $1800 – $1FFF

2732 – $1000 – $1FFF

RAM паметта е реализирана с две интегрални схеми от типа 6116 и има обем 4096 x 8 бита. В тази памет се въвеждат на програми и данни от потребителя. Знаем, че тя е енергонезависима, затова при изключване на захранването нейното съдържание се губи. Част от паметта между адресите ($F38 и $FF7) се изполва от служебната програма, а друга част с адреси ($000 – $00А и $010 – $07F ) не може да се използва поради припокриване с вътрешното адресно пространство на микрокомпютъра. Също така да добавим, че програма, записана в потребителската EPROM памет, може да бъде прехвърлена в RAM-та.

Системният паралелен интерфейсен адаптер (в блоковата схема означен като ПИА 1) обслужва клавиатурата и цифровата индикация. Страната А на адаптера управлява буферите за управление на катодите, а страна В – буферите на анодите на индикцията.

Клавиатурата може да ви се струва малко необичайна, но всъщност е напълно нормална за този вид компютри. Тя се състои от 25 бутона, разделени на две групи – информационни и управляващи.

Клавиатурата е реализирана матрично, като колоните са свързани с анодните буфери на индикацията, а редовете – към системния паралелен интерфейсен адаптер. В момента, в който натиснем някой бутон, към съответния вход на ПИА се подава логическа нула. Скенирането и дешифрирането на натиснат бутон се осъществява по софтуерен начин, вграден в мониторната програма.

Индикацията на микрокомпютъра е изградена от шест 7-сегментни индикатора (Н1 – Н6), разделени на две групи от четири и два. Управлението ѝ е от динамичен тип и се извършва отново по програмен начин чрез ПИА и буфери за аноди и катоди.

Потребителският паралелен интерфейсен адаптер СМ 602 е чипът, който оттговаря за емулацията на входно-изходните портове на емулираните микрокомпютри от микропроцесорните фамилии СМ 650 и МС 6805.

Неговите вътрешни регистри са разположени на ето тези адреси на адресното пространство на микрокомпютъра:

***Български учебен едноплатков компютър ЕМК-15***

За едночиповия микрокомпютър с аналогово-цифров преобразувател СМ 654 ви разказахме преди време подробно ТУК. Той е използван и в едноплатковия компютър ЕМК-15, като тук отговаря за емулацията на аналоговите входове на емулираните едночипови микрокомпютри. Чрез паралелния интерфейсен адаптер аналоговата информация се подава към микропроцесора СМ 651.

Асинхронният сериен интерфейсен адаптер СМ 603 е предназначен за осъществяване на връзка с персонален компютър Правец 16 или подобен. Скоростта на обмен се задава от български 8-контактен превключвател от тип ПИС-8:

КАК ДА РАБОТИМ С ЕМК-15

За тази цел, разбира се, първо трябва да го включим в регулируем стабилизиран токоизправител. Това става, като червената жица се включва към положителния полюс на токоизточника, а синята – към масата. Ако сме се справили, ЕМК-15 автоматична минава в режим на готовност и на индикатора се изписва Р. При запалени всички сегменти на индикатора максималната сила на тока не трябва да надвишава 1 ампер.

Устройството на клавиатурата е на практика същото като при предния модел ЕМК-14. Бутоните в групата от 0 до 9 и от A до F образуват т.н. шестнадесетична клавиатура и служат за въвеждането на шестнадесетичен код на съответен адрес в паметта, а освен това и за въвеждане на необходимата информация в дадена клетка също в шестнадесетичен код.

Управляващите 9 бутона извършват следните действия, които след това на софтуерно равнище се задействат от вградената служебна програма:

въвеждане на адреси и данни от шестнадесетична клавиатура;
индикация и промяна съдържанието на вътрешните pегистри на микропроцесора;
стартиране на въведена програма от паметта на зададен адрес или от текущия PC;
въвеждане и премахване до три точки на прекъсване;
изпълнение на програма в стъпков режим;
изчисление на относителни адреси;
рестартиране на микропроцесора;
вход в мониторната програма;
прехвърляне съдържанието на EРROM паметта в RАМ;
сравнение на прехвърлените области от паметта;
задаване на типа на емулираните микрокомпютри.

Разбира се, за всички тези действия отговарят различни бутони и комбинации от тях.

Началното задействане на ЕМК-15 се извършва, като натиснем бутона RFT. Тогава се нулират интерфейсните адаптери, освен тях – онези клетки от паметта, в които работи мониторната програма, и микрокомпютърът се стартира. Компютърчето преминава в очакващото състояние ГОТОВНОСТ и индикаторът изглежда така:

Сега трябва да влезем в мониторната програма, затова натискаме клавииша ЕХ.

Една важна функция при тези компютри е четене и промяна на съдържанието на паметта – т.н. редакзия на паметта. ЗА тази цел първо трябва да въведем шестнадесетичен адрес, който се индицира на първите четири индикатора, като незначещите нули в най-старшия регистър (този най-вляво) може и да не се въвеждат.

По-горе споменахме за чип, в който могат да се записват и да се задействат (изпълняват) записани от потребителя програми. Това става така. От състояние ГОТОВНОСТ набираме началния адрес на паметта, от който започва потребителската програма, а след това я стартираме с клавиша GО. Да я спрем можем напр. с клавиша ЕХ.

Самото съдържание на паметта ще прочетем, като натиснем клавиша MD. Тогава първите четири индикатора ще показват адреса, а петият и шестият – съдържанието му. Промяна в това съдържание се прави, като се натиснат последовтелно два цифрови клавиша според стойността, която искаме да въведем.

За да прочетем пък какво има в следващия адрес, натискаме клавиша GО, а в предишния – отново MD.

Друга функция е да се изчисляват относителни адреси. За да се изчисли относително отместване, се натиска FS, като през това време трябва да е отворен редакторът на паметта. FS се натиска при четене съдържанието на адреса, в който ще се записва отместването. След като натиснем самия клавиш, в най-десния индикатор се появява главна буква А:

Тогава тлябва да въведем адреса, към който ще осъществем преход. Това става чрез цифровите клавиши, а след това натискаме бутона GO.

В този момент ЕМК-15 изчислява отместването и го извежда на петия и шестия индикатор. Ако преходът не може да се осъществи, на индикаторните лампи ще се изпише съобщение BAD. Тогава с клавиш MD можем да се върнем към работа с редактора на паметта.

Има и още пинизи! С ново натискане на GО осъществяваме запис в паметта на измисленото отместване и се връщае към работа с паметовия редактор, а с натискане на FC правим същото, без обаче да извъвшраве запис на отместването.

Може да се променят и регистрите чрез техния редактор на регистрите. За да достигнем до съдържанието, натискаме клавиш RD, а първият регистър, който се появява на индикацията, е програмният брояч. Чрез цифровите клавиши можем да въведем дадена стойност и така да променим съдържанието, а прочитане на съдържанието на следващия става, както вероятно се досещате, чрез клавиша GO. Предишният – MD. Вече ви е лесно, нали?

Ето и как можем да прехърляме съдържаниетона EPROM чипа в RAM-та. Извършва се чрез последователно натискане на бутоните FS и 0. Според типа на зададения емулиран компютър преххвърлянето се извършва от адрес в адрес както следва:

Има и още интересни неща, които можете да правите с компютъра ЕМК-15, обаче за тази цел трябва да прочетете повече за него. Това можете да направите от техническото описание и подробната инструкция за работа, които сме ви скенирали за изтегляне оттук ==> Едноплатков компютър ЕМК-15 – документация.

А това са два документа – удостоверението за качество и гаранционната карта на компютъра. Те не са попълнени, от което става ясно, че нашият екземпляр е съвсем нов, нищо не е ставало нужда да му се попълва:

ЕМК-14 и ЕМК-15 са малки, но са две изключително важни находки, защото са представители на цял отделен клас компютри, в който България е произвеждала представители. Така че беше нужно да им отделим сериозни статии!

А сега защо да не прочетете и за…

Вижте Правец 8VС – един МЕГАрядък български компютър!

Български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър ЕМК-14 от 1980-те г. + схема

В Sandacite.BG изровихме неизвестния български учебен компютър ЕМК-14 и схемата му.

Наред с компютрите и периферията за широка употреба – различните серии на Правеците, ИЗОТ-ите и т.н. – обикновено се забравят българските компютри, предназначени за обучение. Това е така, защото те са произведени в малък тираж и не са разпространени. Тези устройства обаче са израз на тогавашната държавна политика в техникумите и техническите ВУЗ-ове да се подготвят кадри, които след това да поемат работата с вече съоръжените разнообразни компютърни устройства.

Едно такова място е, разбира се, Висшият машинно-електротехнически институт ,,Ленин“ (дн. Технически университет София), където през 80-те години в лаборатория ,,Микропроцесори и микрокомпютри“ са проектирани, а после в учебно-производствен цех са изработени поне 15 – 18 машинки, предназначени за обучение в техникумите и ВУЗ-овете. Наскоро извадихме голям късмет, като успяхме да се сдобием с две различни такива и сега ще ви представим едното. За отбелязване е, че информация за тях липсва в българското интернет пространство, а това не е добре.

КАКВО Е ЕМК-14 И ЗА КАКВО СЛУЖИ

Името на днешния ни герой е ЕМК-14, което се разшифрова като Едноплатков МикроКомпютър, 14-а поред разработка. Датира от периода 1985 – 7 г. Виждате го на първата снимка – няма нищо липсващо, точно така трябва да си изглежда, без кутия. Виждали ли сте досега такова компютърче? Има само една платка, наглед странна 25-клавишна клавиатура и LED цифрова индикация – с нея машинката комуникира с потребителя. Нарочно всички елементи на ЕМК-14 са открити, за да се добива лесно пълна представа за устройството на неговата схема и удобно да се измерват типични сигнали в конфигурацията му по време на обучение.

ЕМК-14 принадлежи към цял отделен клас машини – едноплатковите компютри (англ. single-board computer). Това означава компютър, при който на само една печатна платка са побрани всички елементи, необходими за работата му – микропроцесор, RAM памет, входно-изходни контролери, куплунзи и т.н. Такива устройства обикновено се употребяват в образованието, презентирането и демонстрирането и т.н. области, където е важно ясно да се вижда как работи нещо. Едноплатковият компютър поначало няма слотове за допълнителни карти, разширителни платки и т.н. Разбира се, такива устройства са много евтини.

Както казахме – това е учебен компютър. Целта на този симпатяга е да предложи нагледно обучение в особеностите и архитектурата на произвежданата в Комбината по микроелектроника в Ботевград микропроцесорна фамилия СМ 650, да положи основите на знанията как се проектират микропроцесорни устройства, а освен това чрез него може да се прави и емулация на едночипови микрокомпютри от фамилиите (или сериите) СМ 650 и Motorola МС 6805. (Напр. СМ 652 е 8-битов едночипов микрокомпютър). Хората, които ще се обучават на ЕМК-14, трябва да разберат и как компютърът разпределя ресурсите си.

На специален куплунг са изведени магистралите (сигналите) на емулираните микрокомпютри от двете споменати горе фамилии, за да се разшири конфигурацията и да може ЕМК-14 да управлява външни включени към него обекти. Ще поговорим за този куплунг по-надолу.

Въпросното управление на устройства може да стане, ако се напишат програми, които го правят – ето още една задача на учениците.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Я да му видим и хардуера и софтуера сега. ЕМК-14 съдържа:

8-битов процесор СМ 651 с вграден в него тактов генератор (той е реализиран с кварцов резонатор 4,9152 мхц);
оперативна памет RAM 4 кб;
EPROM чип 2732FJL, в който е записана служебна програма;
възможност да се сложи още един чип с потребителски EPROM (знаете – от него се зареждат записани постоянни служебни програми, които потребителят иска да се самозадействат при вкючването). Този EPROM може да има обем на паметта 2 или 4 кб. На нашия ЕМК 14 не са слагали такъв, затова едното гнездо за чип със същия брой пинове като съседния 2732 е празно;
споменатия в началото системен куплунг (пада се горе вляво – дългият конектор с бяла рамка и многото пинове), на който са изведени сигналите на емулираните микрокомпютри от фамилиите СМ 650 и МС 6805. Това е необходимо, ако ЕМК-14 ще се използва за апаратна или програмна настройка на микрокомпютърни системи, които съдържат чипове от тези серии;

Очаквано, компютърът е съвсем лек – тежи около 400 грама, има размери 255 х 170 х 50 мм и потребява 5 волта напрежение.

Ето я и общата блокова схема на ЕМК-14 – за пръв път в Интернет. Тук можете да видите и как е разделено адресното пространство на компчето:

То включва:

чип контролер на входно-изходните устройства, таймер и вътрешна RAM памет за СМ 651;
област RAM
област на входно-изходни схеми;
област на потребителен EPROM 2716 или 2732 (обем на паметта 2 или 4 кб);
област за системен паралелен интерфейсен адаптер;
област за служебната програма.

Дешифрацията на адресното пространство е реализирана с дешифратора 74139 и логическите схеми 7400 и 7425.

За EPROM-ите казахме на какви интегрални схеми работят. RAM паметта птък е реализирана с две интегрални схеми от типа 6116 и е с обем 4096 х 8 бита. В нея се зареждат програми и данни, отворени от потребителя, но за разлика от EPROM-а, тя е енергозависима и при изключване на ЕМК-14 зареденото се изтрива. В част от тази памет се зарежда задействалата се служебна програма, а друга част не се използва поради припокриване с вътрешното адресно пространство на компютъра. Между другото, програма, записана в потребителския EPROM, може да бъде прехвърлена в RAM паметта!

Ако ви е интересно, можем да ви предложим да разгледате и картата на паметта на компютърчето:

**Компютър ЕМК-14 – схема**, карта на паметта

Сега да разгледаме системния интерфейсен адаптер (ПИА), реализиран с чипа СМ 602Р от предходната на СМ 650 микропроцесорна фамилия. Той обслужва клавиатурата и индикацията. За да сме още по-подробни, ще кажем, че страната А на адаптера управлява буферите за управление на катодите, а страна В — буферите на анодите на цифровата индикация.

Клавиатурата са състои от 25 бутона, които можем да разделим на информационни в управляващи. Тя е реализирано матрично, като колоните са свързани с анодните буфери за индикацията, а редовете към системния паралелен интерфейсер адаптер. Ако има натиснат бутон към съответния вход на ПИА са подава логическа нула.

Индикацията на микрокомпютъра е изградена от шест индикатора, разделени на две групи – веднъж четири и после два.

Управлението ѝ е от динамичен тип и се прави по софтуерен начин чрез ПИА и споменатите по-горе буфери за анода и катода.

Има и още едно нещо, наречено потребителски интерфейсен адаптер – VIA. Той емулира входно-изходните конектори на емулираните микрокомпютри от сериите СМ 650 и МС 6805.

А, нашият екземпляр никога не е ходил в сервиз, между другото – вижте вдясно, че е празно:

КАК ДА РАБОТИМ С ЕМК 14

За тази цел първо трябва да го включим. На долната снимка виждате конектора с двата пина за 5 и 0 волта. Намирате си регулируем токоизправител, от който да вземете 5 волта, и свързвате червената жица към положителния полюс, а синята – към масата (отрицателния). Когато свършите, на LED панела ще се изобрази Р, което означава, че ЕМК-14 е вече в режим на готовност. Важно е да споменем, че ако искате да добавяте или сменяте интегрални схеми по платката, задължително първо трябва да изключите компютъра!

Сега да видим клавиатурата. Тя е само с цифри и малко букви, защото служи само за въвеждане на шестнадесетичен код на съответния адрес в паметта, а и за въвеждане на нужната информация в съответната нейна клетка. Това става със същия вид код.

По-горе споменахме за управляващи бутони. Това са тези, чрез които вършим следните неща (те са предвидени като възможни и в заводския софтуер на ЕМК-то):

въвеждане на адреси и данни от шестнадесетична клавиатура;
индикация и промяна съдържанието на вътрешните регистри на микропроцесора;
стартиране на въведена програма от паметта на вададен адрес или от текущия PC;
въвеждане и премахване до три точки на прекъсване;
изпълнение на програма в стъпков режим;
изчисление на относителни адреси;
рестартиране на микропроцесора;
вход в мониторната програма;
прехвърляне съдържанието на EPROM паметта в RAM;
сравнение на прехвърлените области от паметта;
задаване на типа на емулираните’микрокомпютри.

Когато сме подали електрозахранване, натискаме бутона RES – Reset. Той прави началното стартиране на компютъра – нулират се периферните интерфейсни адаптери и онези клетки от паметта, в които работи служебната програма.

Следващата стъпка е да влезем в програмата. Натискаме бутона ЕХ, а след това може да поискаме да видим какво е съдържанието на паметта, да четем от него или да го променяме. За тази цел трябва да се въведе шестнадесетичен адрес. Той ще се покаже на първите четири индикатора, като незначещите нули в старшите регистри на числото можете да въведете – няма проблем и няма да стане грешка.

Съдържанието на така зададения адрес може да се прочете, когато натиснем клавиша MD, като сега първите четири индикатора ще покажат адреса в паметта, а петият и шестият – какво е съдържанието на адреса. Сега чрез последователно натискане на някои два от цифровите клавиши можем да променим съдържанието, а да четем какво има в следващия можем, като натиснем клавиша GO. Решим ли обаче да се върнем в предишния, пак ще ни е нужен MD.

Между другото, можем да видим и да променим и съдържанието на регистрите! За тази цел натиснете RD. Първият регистър, за който ще видите информация на индикаторите, е програмният брояч (PC). Последователността, в която се показват регистрите, е ето тази:

PC – Потребителски програмен брояч;
А – Потребителски акумулатор А;
IP – Потребителски индексен регистър;
SP – Потребителски стеков указател;
СС – Потребителски регистър на условията.

Като въведем желаната стойност чрез цифрови клавиши, можем да променяме съдържанитео на тези регистри. Както и в по-горния случай, чрез GO се прочита съдържанието на следващия регистър, а на предишния – чрез MD.

Друго интересно е как да задействаме потребителска програма. С клавиша ЕХ поставяме компютърчето в състояние на готовност и от цифровите клавиши набираме началния адрес на програмата, а след това я задействаме, натискайки клавиша GO. Можем да я спрем по някорко начина (обикновено да спреш нещо да работи е по-лесно, отколкото да го накараш да работи), напр. пак чрез клавиша ЕХ.

Работата с компютърчето ЕМК-14 може да бъде увлекателна с това, че боравим с един нетипичен компютър. Тъй като тук не е възомжно да изброим всички нейни подробности и подусловия, ви предлагаме да си изтеглите оригиналната документация (техническо описание и ръководство за работа), които сме ви скенирали тук ==> Компютър ЕМК-14 – документация

До скоро виждане от нас!

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

ИЗОТ А509Е – български сервизен тестер за флопита от 1984 г.

Вижте в Sandacite.BG сервизния тестер ИЗОТ 509Е, с който се изпитват флопидсковите устройства след производство и ремонт!

***ИЗОТ А509Е – сервизен тестер за флопита***

Преди няколко дни, когато ви занимавахме със сервизния програматор на EPROM чипове ИЗОТ 0404С, обърнахме внимание, че започваме да представяме и малко по-различна техника – използваната от заводските настройчици и сервизни техници в тяхната работа. Една характерна серия такива устройства са тестерите за устройства външна памет – флопита и харддискове.

Става дума за устройства като ето това на снимката. Те са поместени в удобно куфарче тип ,,дипломатическо“, за да бъдат лесно преносими. На него има и ключ да се заключва. Вътре се съдържа апаратура, към която свързвате флопито или харддиска и можете да засичате дали действителната му работа отговаря на параметрите, заявени от производителя. Такива са напр. вярност на записа на данни, скорост на четене и т.н. Чрез тестера се извършват следпроизводствена настройка и контрол и следсервизен ремонт и изпробване на флопито.

В нашата колекция от стара българска техника имаме четири такива тестера или пробници – този А509Е, освен него А503Е и А550Е за флопита и 0401С за харддискове. Сега решихме да ви запознаем с модела А509Е, та да видим дали ви е интересен. Ако го харесате, скоро ще напишем и за другите. :)

Характерно за тези тестери е, че всеки от тях е направен да обслужва по няколко флопита или хардове, така напр. А509Е е за 5,25-инчови устройства с обем на дискетата до 1 мб (тоест за дискети с двойна плътност). Такива са ЕС 5088, ЕС5088.М1, ЕС 5321 и ЕС 5323.

Самият тестер влиза в производство през 1984 г. в Завода за регистрационна техника в Самоков, по-късно известен и с папките напр., които правеше. Нашият екземпляр пък е произведен 1987:

Да, хубаво е куфарчето така, с този пепит… :)

Отваряте капака и от ключа долу вляво на командия панел включвате тестера. Контролните му светодиоди светват, че той е готов за работа. После свързвате флопито към лентовия кабел, излизащ от металната кутия на апарата в куфара, а с конектора тип ,,молекс“ захранвате устройството. (Самият тестер се включва към обикновена 220-волтова мрежа.) След това поставяте контролна дискета – една такава можете да видите ТУК. Вече чрез различните ключове по пулта можете да изберете кои точно проверки да задействате, а началото на теста става с щракване на ключа СТАРТ.

Можете да зададете на четящо-пишещите глави да правят стъпки напред или назад, автоматично да се позиционират на даден адрес на дискетата, пак така (и многократно) да го направят между нулевия сектор и зададения адрес или между два съседни сектора на дискетата.

Можете пробно да запишете нули, единици, да тествате дали те се четат правилно и за колко време, а също така да изберете и страната на дискетата, от която да се чете (да припомним, че има и двустранни флопита за дискети с две записваеми страни). През всичкото това време светодиодите за индикация на състоянието ви указват как вървят нещата и дали всичко е в ред. Напр. след края на теста индикаторът НАКОПИТЕЛЬ ГОТОВ ще светне, за да ви укаже, че тестът е завършен. Надписите са на руски, защото тези тестери са изнасяи много за бившия СССР.

Интересна е функцията ,,възстановяване“, за която има специален бутон. Мислим, че става дума за възстановяването на някаква функция на флопито – напр. калибриране скоростта на въртене на дискетата и придвижването (позиционирането) на главата върху пътечките. Възможно е и да става дума за възстановяване на данни от дискета обаче. Както ни обясни нашият читател Димитър Димитров, в такъв случай нещата вероятно щяха да работят така: слага се в изправно флопидисково устройство дискета, записана на флопи с разцентровани глави, като поради това тя после не може да се прочете и дава грешки. Тестерът ИЗОТ А509Е завърта дискетата в свързаното към него изправно флопи, после се опитва да чете от проблемния сектор и ако не успее, премества главата наляво, аксиално, на няколко стъпки, отдалечавайки се от центъра на пътечката. После прави същото надясно, сякаш се клати наляво-надясно спрямо линията на пътечката. Идеята е да хване запис, ако главата на другото флопи е била разцентрована и е записвала по-встрани. По такъв начин са спасявани данни, записани от разцентровани флопита.

Както споменахме, такива тестери за използвани за следпроизводствен контрол на новопроизведените флопита, а също и за изпробване след ремонта им.

Ето една блокова схема на джаджата, която открихме. В чертежа по-долу 1 е куфарът, 2 е захранващият блок, 3 е платката за управление, към която се отнасяте, когато боравите с бутоните и ключовете, а 4 е самият панел с тях. Тази платка за управление е ,,логиката“ на сервизния тестер и в електронно отношение е изпълнена с TTL интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция. С цифрата 5 на чертежа са означени лентовите интерфейсни кабели за присъединяване на флопита. Кабелите са два различни – един е за модела ЕС 5323, друг е за 5088, 5088.м1 и за 5321:

При запис на нули честотата на тока е 125 кхц, а при запис на единици – 250. При работа ИЗОТ А509Е потребява около 110 вата мощност заедно с включеното флопи.

Средното време между отказите на тестера е 1000 часа, а една повреда се отстранява пак средно за половин час.

Куфарчето тежи около 7 кг, а размерите му са: дължина 435, ширина 325 и височина 105 мм.

Повече за него можете да научите от тези страници от документацията му ==> Сервизен тестер за флопита ИЗОТ А509Е – паспорт

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Как да ъпгрейднем Правец 8Д с флопи, разширителни карти и ДОС

За пръв път в Мрежата, от Sandacite.BG – как да направим хардуерен и софтуерен ъпгрейд на Правец 8Д!

**Правец 8Д** – хардуерен и софутуерен ъпгрейд

Наскоро ви запознахме с възможностите на българския домашен персонален компютър Правец 8Д. Още тогава стана дума, че тъй като обичайната му външна памет е касетофон, той има ограничени функционалности, а и освен това на него не могат да се задействат програми, работещи под операционната система ДОС. А хубаво би било да можеше…

В Комбината за микропроцесорни системи в Правец са се намерили обаче умници, които малк пред 1990 г. (за съжаление не можем да установим най-точната дата) решават да разработят начин, по който кроткият Правец 8Д става истински многофункционален 8-битов компютър. В това начинание те са първото предприятие, което опитва силите си, обаче трябва да сме сигурни, че преди това и отделни хора също са го правили, защото в един от броевете на легендарното списание Компютър за Вас (първото компютърно списание в Източна Европа!) в края на 80-те г. е поместена схема как да свържем 5,25-инчово флопидисково устройство с Правец 8Д. Даже познаваме човек, който го е правил! А ето какво са направили в Комбината по въпроса…

Погледнете Правеца на горната илюстрация. Над него виждаме една бяла паралелепипедна кутия от пластмаса с 5,25-инчово флопи в лявата част и пред нея поставен компютърът. Това е т.н. ,,хардуерно и софтуерно разширение“ на Правец 8Д, за което ще стане дума днес. Вдясно е телевизор Велико Търново`84 от последните партиди (те са така – със сива рамка отпред), което ни показва, че действието се развива след 1988 г. поне. Ако се вгледате в текста на екрана, ще видите, че компютърът вече е готов да изпълнява Вашите команди.

Освен флопито, друга част от хардуера на кутията е захранването, а вътре в нея между тях двете се намират и три слота. В тях при нужда могат да се боднат три разширителни карти, които са съвместими с обикновените 8-битови компютри Правец`82, 8М, 8А и т.н. Това могат да бъдат напр. мрежови карти, модеми, карти с конектор са включване на принтер, плотер и други подобни устройства.

**Правец 8Д** – отвън местност до ***завода*** в **Правец**

Във флопито за едностранни 5,25-инчови дискети трябва да сложите дискета, от които да заредите ДОС 3.3 и програми за него в оперативната памет, а след това операционната система може и автоматично да се самозадейства оттам (мислим обаче, че за тази цел все пак е нужно при включване на компютъра само да сложите дискетата с ДОС-а, иначе няма да стане).

Веднъж зареден в компютъра ДОС, той вече ви дава много възможности. Изваждате дискетата с него и можете да заредите от други дискети работни файлове, на които да работите под ДОС. Такива са напр. текстови (редактируеми със софтуер за текстообработка). Можете също така да работите с програми за създаване на бази данни, за управление на технологични процеси, да изълнявате досовски команди като онази за форматиране на дискети, да записвате на нови данни върху тях… Въобще всичко, което може да се прави с останалите 8-битови Правеци, вече можете да извършвате и с 8Д – все благодарение на хардуерното разширително блокче!

Както казахме, кутията си върви със 70 вата собствено захранване за платката, разширителните карти, флопито си и контролера за него.

Между другото, ако присъствието на телевизор ви изглежда малко странно, да припомним, че Правец 8Д по принцип се продава без монитор, за да е максимално евтин и че към него изначално е предвидена възможността вместо монитор да се използва обикновен домашен телевизор. По-горе виждате и друга засвидетелствана снимка, при която вместо ВТ`84 ,,мониторът“ е произвежданият в същия град съветски телевизор Електрон Ц382ДБ.

А ето и още малко основни фокуси за Правец 8Д:

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

Запознайте се българския телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 в Sandacite.BG!

Неведнъж сме си говорили за началото на българските компютърни мрежи – т.н. телеобработка на данни. Нейното начало е поставено с първата версия на системата за предаване на цифрови данни в реално време ЕСТЕЛ от 70-те години. Предаването на данни между включените в нея компютри се е извършвало с телефонни модеми, каквито от началото на 70-те Заводът за запаметяващи устройства във Велико Търново произвежда в няколко модела, които всичките са страхотно редки и трудни за намиране.

Един такъв обаче успяхме да изровим и ще ви го покажем днес. Макар на лицевия панел да не е отпечатано ,,ЕС“, това си е истински модем от времето на единната система компютри на Източния блок, за които България тогава разработва множество устройства. Този ЕС 8005.М1 също е изнасян в големи количества за бившите соцстрани, затова и надписите по кутията са на руски.

По принцип това е третият телефонен модем, разработен от българската хардуерна промишленост за нуждите на телеобработката, и датира от 1986 г., а нашият е произведен 1987 и е 902-рият екземпляр за годината.

Устройството е поместено в пластмасова кутия, а предният и задният панел са метални. За модема има предвидено своето място до големия ,,едностаен“ компютър. Както говори и думата ,,модем“, той трябва да ,,модулира“ и да ,,демодулира“, тоест да преобразува дискретни логически сигнали в аналогови и обратното. Модулацията е честотна. ЕС8005.М1 може да се включва към комутируеми и некомутируеми двупроводни телефонни канали за връзка, които са включени в кабелни, въздушни и радиорелейни линии.

На предния панел горе забелязваме, освен охладителните прорези, бутон за задействане на самотест на модема, сигнална лампа, която светва в случай на грешка в работата му, както и някои други бутончета, за предназначението на които обаче не сме компетентни, тъй като нито сме работили с ЕС 8005.М1, нито пък успяваме да намерим сведения за техните функции в литературата, с която разполагаме. И такива моменти има. :)

Скоростта на предаване на данните е 600 или 1200 бода (англ. baud). С такава скорост първата снимка в статита напр. би се заредила за осем – 10 минути, но за тогава е било напълно нормално. Модемът предава данните по синхронен и асинхронен метод, а режимът на обмен може да бъде дуплексен или полудуплексен.

Ето снимка на модема и отзад. Ясно се виждат копчето за включване и изключване на захранването и конекторите за кабели за данни:

Модемът ИЗОТ ЕС8005.М1 е голям колкото кутия за обувки – 448 х 320 х 200 мм – и тежи 5 кг. Ние получихме два изотовски модема в кутия, така че сме носили общо 10 кг! :) Те са тежки заради захранващия блок, който също влиза в кутията.

А преди ЕС 8005.м1 съществува един доста по-стар, ,,класически“ ЕС 8005, произвеждан от 1974 г. Неговата скорост на предаване на данни също е 1200 бода. М1 в индекса на нашия означава ,,модификация 1″. Същствуват няколко модификации на стария ЕС 8005. Ето какви са разликите помежду им:

ЕС 8005 – тя е без автоматично повиквателно устройство (АПУ) с обратен канал, което (когто го има) се оформя като самостоятелно устройство;
ЕС 8005.01 – без АПУ с обратен канал във вид на панел, който се инсталира в шкаф за линейна апаратура;
ЕС 8005.02 – с АПУ във вид на панел;
ЕС 8505.04 – без обратен канал, оформен като самостоятелно изделие, работещо с двупроводни и четирипроводни линии;
ЕС-8505.05 – с обратен канал във вид на панел за двупроводни и четирипроводни линии

Както е видно от снимките, шифърът на нашия е ЕС 8005.М1, което го прави доста по-нов от тях обаче. :)

А докато чакате статията за другия модем, вземете преговорете първия български телефонен модем:

Това е български телефонен модем от 1973 година