Правец 16S e последният компютър от семейството IBM XT, влязъл в масово производство в Прибостроителния завод в гр. Правец. Произвежда се в от 1990/91 г. до средата на 90-те. Бил е замислен като компютър за домашно ползване – с идеята да замести остарелия технически Правец 8C. За тази функция спомага събирането на всички компоненти на една дънна платка – постигнато чрез по-висока степен на интеграция на елементите.
Платката на компютъра е маркирана като CPU 12 Plus (CPU 12 +).
Български компютър Правец 16SБългарски компютър Правец 16S
Тя включва следните компоненти:
Микропроцесор: NEC V20 или Intel I8088-2. Тактова честота в „Turbo“ режим при i8088 – 8 MHz. Тактова честота в „Turbo“ режим при V20 – 12 MHz.
Български компютър Правец 16S
Оперативна памет: 512 KB, 640 KB или 1 MB.
Постоянна памет: 8 KB BIOS и 32 KB BASIC (опционален).
Хард диск – 40 МВ.
Контролер за ЗУГМД (флопи-контролер). Позволява управлението на 2 флопидискови устройства от тип 3.5″/720 KB и 5.25″/360 KB.
Български компютър Правец 16S
Интерфейс за принтер (LPT)
Видеоконтролер: има два конфигурируеми режима на работа – CGA и Hercules. Разделителна способност при CGA текстов режим – 25 реда по 40/80 символа (16 цвята). Разделителна способност при CGA графичен режим – 320 х 200, 640 х 200 точки. Разделителна способност при Hercules текстов режим – 25 реда по 80 символа. Разделителна способност при Hercules графичен режим – 720 х348 точки.
Ето и разширителните слотове:
Български компютър Правец 16S
Последователен интерфейс (RS-232), интерфейс за мишка, интерфейс за игрален контролер.
Така… ето че вече знаете това-онова за Правец 16S, А ето тук и нашия Правец 16Т:
В Sandacite.BG се сдобихме с български компютърни перфоленти. Вижте колко са интересни – в статията.
Българска компютърна перфолента
Снимка: лична колекция
Перфолентите са древен носител на компютърни данни, хронологически вторият носител след перфокартите. Принципът на технологията не се различава особено от тях. И тук данните се запаметяват в зависимост от това има ли дупка (перфорация) на точно определени места, наречени позиции. Лентите са естествено продължение на картите, въведен, след като ясно се вижда как перфокартите се разпиляват лесно, трябва често да се сменят в устройството и това създава неудобства. Затова започва употребата на носител, който работи на същия принцип, но представлява непрекъсната лента. Да разгледаме накратко.
На снимките виждаме перфоленти, произведени в софийския завод „Електроника“ през 1986 г., макар че той ги произвежда и по-рано. Невероятно рядко е да се намерят български перфоленти. Тези в моята колекция са съхранени в оригиналните си кутии, а едната, която виждаме, е използвана и носи запис на себе си. Когато лентата се положи в кръглата кутия, се обгръща с продълговат хартиен къс – на него се пише какво е записано на носителя и дата на качествения контрол.
Другата перфолента тук не е употребявана никога, своеобразна жива капсула на времето. Единствената перфорация на нея – пунктираната линия по дължината – е т.нар. транспортна пътечка или водеща писта. По нея зъбното колело на устройството придвижва лентата.
Дупките по лентата (позициите) не са подредени случайно. Тези, разположени напряко една до друга на лентата, образуват 1 ред. На всеки ред се записва кодът на 1 символ. Всеки такъв ред отвори отговаря на 1 буква, знак или интервал между тях. За запис се използва ASCII-код, а позициите се наричат и кодови отверстия. Редицата пък отвори, разположени надлъжно на перфолентата, се казват кодови пътечки (писти). Масивите от данни могат да се обединяват в зони, отделени една от друга от интервали без перфорация.
Ширината на перфолентата варира според броя на пистите – 17,46 мм за 5-пистовите и 25,4 мм за 8-пистовите ленти (на снимките). У нас са използвани и двата вида, но съществуват и ленти само с 2 пътечки. Перфолентите могат да достигнат 300 м дължина, на които събират толкова данни, колкото 1500 перфокарти!
Българска компютърна перфолента
Снимка: лична колекция
Лентите може да са пластмасови или хартиени. Хартията е дебела 0,1 мм и е с повишена якост, за да не се къса след дупченето. Най-често е жълта, но може и да е бяла. Диаметърът на перфорираната дупчица е 1,83 мм.
Немалко интересни български компютри, като например първият – Витоша (1962 – 1963 г.) – и компютризираната система за контрол на работното време ИЗОТ 1001С (1979) използват именно перфоленти. Методът на запис е електромеханичен (с пробив), а този на четене – електромеханичен или оптичен. При записа дългата ,,опашка“ от перфорирана лента постепенно пада в плексигласов контейнер под перфолентното устройство, откъдето после се събира и навива отново в кутията.
Технологията на перфолентите се използва и преди компютрите. Изобретателят на т.н. химически телеграф Александър Бейн през 1846 г. използва в своята машина перфолента, за да обозначи кода на Морз чрез разположените по определен начин дупчици. С неговия телеграф можело да се предават до 252 символа в 52 сек (около 300 думи/минута). А телеграфът се нарича химически, защото хартиената лента се намокряла с амониева селитра и калиев фероцианид.
Перфолента е използвана и в автоматичния телеграфен апарат на Чарлз Уитстън (1858 г.). Нанесените по нея по даден ред дупчици също означават точките и тиретата в Морзовия код. Тук лентата също се използва за запис, предаване и съхранение на данни, а кодът на Морз се нанася на 2 реда дупчици. На такъв апарат може да се предават по 500 букви/мин, т.е. 5 – 6 пъти по-бързо, отколкото чрез ръчна работа с телеграфния ключ.
През 1874 г. французинът Жан Морис Емил Бодо патентова първия си телеграф. През 1897 г. той е подобрен, като се въвежда перфолента с 5 реда отвори за Морзовия код. Този изобретател е автор и на т.н. код на Бодо – кодиране на символите за телеграфия. С негова помощ и по-късните усъвършествани апарати на Бодо данните можели да се предават в пъти по-бързо от обичайното.
В американския компютър Mark I нa IBM от 1944 г. инструкциите се четат (и после изпълняват) от хартиена перфолента. Всяка програма представлява много дълъг рулон лента. При Mark I програмните цикли се получават чрез свързване на началото и края на четената лента.
Перфолентите и устройствата им са евтини за използване, но недостатъците им са доста ниската скорост на четене и запис (поради ограничената скорост на механичното лентопредаване), а също така – невъзможността да се редактира записът (при перфокартите това може да се направи чрез добавяне или замяна на карта в тестето, но перфолентата е непрекъсната). Обикновено скоростта на запис е 80 – 150 байта/сек, а максималната скорост на четене – 1500 байта/сек, при което лентата се движи с ~4 м/сек. Плътността на запис е ~13 бита/см2. Още в края на 70-те г. конкуренция на перфолентите започват да оказват по-бързите магнитни ленти и по-късно те напълно ги изместват.
А ето тук и статия за предшествениците на перфолентите – перфокартите:
В Sandacite.BG намерихме докладите от някогашните конференции ПЕРСКОМП по компютърна техника!
Компютърни конференции ПЕРСКОМП
През втората половина на 80-те години България отдавна е уважаван производител на компютри и периферна техника. Развитието им у нас е поставено на научна основа – работят няколко научно-развойни института по компютърна техника, вкл. в БАН.
Повечето български компютри не са дошли до нас, затова, ако искаме да научим повече за тях, трябва да ровим и в старата техническа литература. Тук ще разгледаме най-интересните материали в 2 много ценни източника.
През април 1985 и 1987 г. в София (НДК) се провеждат 2 международни конференции по персонални компютри, наречени ПЕРСКОМП. На форумите присъстват участници от България, Източния блок, Япония, Западна Европа и САЩ, а на всеки са изнесени по над 100 доклада. През 1987 е открита и изложба на компютри, системи и софтуер – на около 900 м2 са представени 103 експоната на 28 производителя.
Издадените томове с докладите (3 от 1985 и 2 от 1987 г.) съдържат интересна информация и дават ,,моментна снимка“ на част от българския компютърен отрасъл. Днес тези книги са библиографска рядкост и също много ценни като експонат и данни. Ние обаче успяхме да се сдобием с тях! Ето какво ни разказват старите страници.
Компютърни конференции ПЕРСКОМП
Когато компютрите се използват в екстремна и агресивна външна среда, устройствата с движещи се части (напр. флопита) стават силно уязвими, напр. за прах и други затормозяващи субстанции. Затова в Централния институт по изчислителна техника е разработено запаметяващо устройство без движещи се части (както е и в съвременните SSD), а само с чипове и т.н. магнитна мехурчеста памет (bubble memory), поместено в специална касета. То има собствен контролер и поради отсъствието на движещи се части надеждността му е повишена. Предвидено е да работи с компютъра ИЗОТ 1031С от 1984 г. и с други.
По това време са налице дискети с интерактивни 8-битови софтуери за училищно обучение по биология, математика, химия, физика… Представена е и българска система за обучение по ел-техника, в която компютърът работи като асистент на учителя. Софтуерът е предвиден за 8-битови Правеци. Може да поставя и решава задачи и да ръководи учениците в тях. Учителят може да води диалог с програмата за вида задачи и да уточнява подробности.
Разработена е и програма за обучение на студенти по линейна алгебра – истински компютризиран курс, в който има лекции, въпроси и задачи, коментар на отговори, оценки и препоръки. Курсът се води в кабинет с монитори пред студентите. Преподавателят се консултира с компютъра и води урока според напътствията. Може да се онагледява с графика. Студентът може да реши предложена задача, а ако сгреши, компютърът известява. Може да се отговаря няколко пъти на един и същ въпрос, а при грешка програмата връща студента на подходящо място в лекциите, за да опресни знанията си. При няколко грешки софтуерът коментира проблема и дава правилното решение. Без драсканици, без нищо.
Важни са сведенията, които конферентните доклади дават за български хардуер. Научаваме за 16-битов преносим Правец 16И от 1987 г. с вграден монитор и до 3 броя 5,25-инчови флопита. И означава ,,индустриален“ – компютърът е предвиден за работа в сурова среда и индустриални условия. Правец 16И също е от серията МИК 16, при която елементите, които сме свикнали да са монтирани на дънната платка (процесор, памет…), тук се добавят на слотовете като отделни унифицирани платки карти – ,,модули“, а също и контролерите. Дънната платка само свързва модулите и е шина за данни. За да са добре защитени частите, при Правец16И те са поместени в специална касета, която може да се изолира от външната среда. Може да се свърже и 2-ра касета с още модули, които да разширят много функционалността.
Ето го компютъра – поместен е в метален корпус. Преди да бъде наречен Правец 16И, е пуснат под името МИК 16И:
Български компютър МИК 16И/Правец 16И
Стремежът към компютризация на колкото се може повече човешки дейности инспирира сътворяването на МАКБЕТ – компютърна система за контрол върху бетоноподаването в строежите. Тя се състои от Правец 16 и кодиращи устройства с уникален номер, монтирани в бетоновозещите камиони. Чрез устройствата камионите предават към компютъра информация за часа на пристигане. Актуализира се (вкл. в реално време) и стадият на работа по текущите обекти. Освен това от главния компютър се задава разписание за работата по всеки обект, закриват се завършени и се откриват нови обекти… С МАКБЕТ операторът следи едновременно работата по много строежи, може да задава нови курсове на даден камион, които шофьорът да изпълни, да изтрие от плана даден курс, да се видят всички курсове от даден автомобил и т.н.
Интересна е програмата Метрос`86 (за Правец`82), която създава телевизионните метеорологични прогнози. За целта са нужни 2 компютъра – на единия се онагледява прогнозата, а другият я възпроизвежда в студиото. Графичните възможности на компютъра му позволяват да показва карти. Избира се желаната карта и се нанася информацията (напр. температурни данни), а знаците за валеж, слънце, облачност и т.н. се кодират чрез клавиатурата. Така картите са вече подготвени и остава да я възпроизведем в режим ,,прогноза“. Те се зареждат от флопито в реда, който изберем. Намесата при възпроизвеждането се свежда само до смяна на изображенията, което може да прави и синоптикът, синхронизирайки картите със своя коментар.
А тук може да научите повече за една стара българска компютърна мрежа:
В Sandacite.BG открихме рядък български монитор ВКП 200…
Български монитор ВКП 200
Наскоро при нас пристигна ето тази любопитна находка. Тя ни напомни за големите български компютри, онези с размерите на гардероб. Оказа се обаче, че новият ни експонат не е част от тях.
ВКП 200 е български лампов монитор. Произведен е през втората половина на 70-те г. Използван е в диспечерските устройства – на него е наблюдавано изображение, предавано от видеокамера в реално време, предаване в студио и т.н.
Български монитор ВКП 200
Особеното при него е, че той няма кутия, а кинескопът с шасито влизат като чекмедже по релси в метален станок на компютър, голям като гардероб! Забележете дупката в горния и долния десен ъгъл – тя е за болт, с който мониторът се фиксира за станока. И в 4-те ъгъла има такива дупки за фиксиращи болтове.
Получихме монитора с предвидливо извадени лампи, които сложихме в специално пликче. Ако не бяха извадени, вероятността да се счупят при транспорта щеше да е голяма, защото този монитор няма и капак.
Изглед към шасито. Кинескопът на монитора е съветско производство, диагоналът на екрана е 19 инча. Металните рамки на шасито и трансформаторът на захранването правят ВКП 200 учудващо тежък за размерите му монитор:
Български монитор ВКП 200
Отдолу има два потенциометъра за регулиране на яркостта и контраста. Други няма, защото ВКП 200 е черно-бял монитор. Ако се чудите какво означава съкращението – ,,видеоконтролен приемник“.
Български монитор ВКП 200
Не знаем обаче в кой завод е произвеждан.
Имаме доста нови находки, но поради липса на време не успяваме да качим своевременно всичко в сайта. Но обещаваме да се поправим! :)
Sandacite.BG откри и разучи наш военен компютър на име ПУРЗ-210! Ето го…
Български военен компютър ПУРЗ-210
Един от интересните сегменти на българските компютри, който често остава встрани от погледите ни, е военното дело. Компютри в българската армия са използвани и преди появата на персоналните. Преди тях навлизат големите машини от серията ЕС, които заемат цели стаи (само хард дискът на такава е голям колкото фризер) и по-малките от серията СМ, при които един компютър също спокойно има размерите на холна секция.
Съществуват няколко многофункционални персонални компютъра (с разнообразно предназначение), използвани и в армията – като Правец`82. Някои Правеци имат и специализирани военни версии, като напр. военният 8М от 1985 г. За тях също са писани специални програми – напр. за насочване на зенитен огън.
Днешната ни тема обаче е друг специализиран военен компютър. Виждаме го отгоре – това е т.н. ПУРЗ-210 от 1988 г. Той е конструиран на основата на домашния Правец 8Д от 1985. Като повечето военни неща, и този компютър е здрав и с повишени показатели за механична устойчивост – напр. е поместен в метален, а не пластмасов корпус.
Български военен компютър ПУРЗ-210
ПУРЗ-210 представлява пулт с 20 обучителни места за радиотелеграфисти, защото компютърът е използван в Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) при обучението на радиотелеграфисти на морзов код – кадри, предполагаемо нужни за в бъдеще на Българската народна армия. Отгоре виждаме емблемата на ОСО и друг надпис – БРЕ – който ще рече ,,База по радиоелектроника“. Това е звеното, разработило и въвело в употреба ПУРЗ-210.
За задачите на ПУРЗ-210 е изработен специален досовски софтуер. По-долу виждаме началния му екран. Програмата позволява да се настроят параметрите на обучението и да се води процесът – да се укажат режим на работа, вид на текста и т.н. – за това подробно ще поговорим по-долу. За всяко работно място на ПУРЗ-210 има светодиод, който показва от даденото обучително място се работи – дали оттам се предава или се приема. След това предаденият текст може да се разпечата на матричен принтер (напр. петрички М88) и т.н. Той се включва към 25-пиновия конектор за лентов кабел, означен тук с ПУ (,,печатащо устройство“):
Български военен компютър ПУРЗ-210
По-долу пък виждаме DIN 5-ица вход за магнетофон – той е нужен, защото предаваните от радистите знаци (упражнения…) могат да се записват на лента и по-късно да се прослушват, за да покаже инструкторът грешки. Има и изход, най-вероятно за да се включи озвучително тяло и така да се показва как трябва да звучи един добре предаван текст от някой тип. Има и друга букса ,,петица“ с означение ,,Вх. шум“ – тя е за включване на устройство, което симулира страничен аудиосигнал като шум, за да се симулират смущения при приемане и да се изпробва способността на радистите да работят при лоша връзка. 25-пиновият конектор за лентов кабел ,,РЗ“ е за включване на 20-те обучителни места.
Български военен компютър ПУРЗ-210
Както виждаме от командното табло, на всяко място отговаря по 1 ЦК-ключе – надолу е изключено, нагоре е включено.
В дясната част на командното табло виждаме и няколко потенциометъра. Този, който може да се насочи към групите от 1 до 4 или към ОКР, е за избор на направление (група). Ако е настроен на ОКР, това значи при обща работа с всички работни места. При това положение аудиосигналът може да се контролира за всяко направление с включени слушалки отдясно на пулта. Потенциометърът ,,Вход“ е за усилване на външен сигнал – като морзов код, а може и микрофон, Както на Правец 8Д може да се включи касетофон. ,,Тон“ е за промяна на тона на телеграфния сигнал – по-висок или по-нисък (както при радиостанцииите). Когато се включи потенциометърът ,,Шум“, трябва да светне зеленият диод (при мен е зелен) и в слушалките трябва да се чува генериран от самия пулт шум. Този шум е имитация на смушения в ефира, за да може радистите да се научат да приемат морз при силни смущения. Това е свързано с включения генератор на паразитни смущения, за който казахме по-горе – трябва да е включен. От потенциометъра ,,Сила“ на панела се определя силата на звука.
Български военен компютър ПУРЗ-210
Сега да разгледаме обучителната програма. Между другото, можете да я подкарате обучителната програма и на съвременен компютър, стига да разполагат с нея и с ДОС-емулатор. Ето, предоставяме ви за изтегляне и двете ==> Emul8d-0.1.4.5; Emul8d-0.1.4.5. Иначе на ПУРЗ-а софтуерът е записан заводски на ROM-чипа.
Военният обучителен компютър използва стандартен (михайловградски) монитор за Правец, който разполага с BNC-букса. Включвате РЗ-то и екранът светва…
Български военен компютър ПУРЗ-210
За да преминев на следващия екран, натискаме кой да е клавиш. Веднага се появява възможност за избор на Окръжно или Работа в направление. Това са двата режима:
Български военен компютър ПУРЗ-210
Окръжно е, когато всички обучаеми приемат или предават заедно, а в режим Направение групата обучаеми е разделена на 4 подгрупи според нивото си на подготовка. Това е много удобно, тъй като винаги някои от обучаемите напредват повече от останалите и не е необходимо да ги чакат. Както при приемане , така и при предаване всяко едно работно място може да бъде комутирано към дадено направление. Според това кое направление (група) е избрано, се завърта потенциометърът на втората снимка. При влизане във всяко едно от тях трябва да се настроят различни параметри: скорост на предаването; какъв е типът на текста – цифри, букви или смесен; колко е броят на групите в един текст – 10, 20, 50, 100 и т.н. Целта да може да се избира различна скорост е удобство. Защото ако трябва да се обучават напр. 20 радисти, някои научават и работят с морзовата азбука по-бързо от останалите и да не се бавят, докато работят заедно с изоставащите. В направлението за напреднали може да се въведат следващите знаци за изучаване. По контролните светодиоди се следи работата от всяко едно радиотелеграфистко място в настроеното направление.
В режим Направление може да се избере и какъв е видът на текста – тренировъчен, обикновен или профилактичен. Обикновеният се състои от цялата морзова азбука с избрана скорост и групи; при тренировъчния се изучава първоначално азбуката, като тя е разделена на 7 групи по 4 знака. Заучаването на всяка група започва с петкратно предаване на знаците в дадена група.
Съществуват и други упражнения. А при профилактичния текст програмата избира знаците така, че да са близки по звучене и ги поставя в текста. Целта е радистът, който бърка подобни знаци, да започне да ги различава (напр. буква с – три точки – и буква Х – четири точки). Неразличаването може да си проличи, ако се изисква по-висока скорост на предаване на текста.
Като стана дума за скорост, от програмата може да се настройва и изисквана скорост на предаване – може това да е скоростта, с която се предава един знак, или скорост, с която се предава целия текст. Във втория случай разликата идва от по-дългата или по-кратката пауза между знаците.
Ако искате да научите повече за работата на обучителната програма на ПУРЗ-210, заповядайте да си изтеглите и разгледате ето тази инструкция за работа с компютъра, написана от нашия приятел Велин Панчев: Кратка инструкция за експлоатация на ПУРЗ-210.
Български военен компютър ПУРЗ-210
Тези неща отгоре са ключ за въвеждане и платка, която се намира на всяко работно място на обучаем. На тези места, ако ПУРЗ-210 е включен, но не е задействан режимът Направление, всеки обучаем може сам да слуша манипулацията си. Ако пък той се включи към към дадено направление със съответното ЦК ключе, то манипулацията му се чува на пулта и също се индикира от съответния диод. Двата потенциометъра са за сила на звука и тон на TLG-сигнал. Вторият ключ е заводски запоен към платката.
Между другото, и в момента този компютър се използва за практическо преподаване на радиотелеграфия в Българската армия.
А ето тук сме ви подготвили и още едно старо българско военно нещо, но по-старо:
В Sandacite.BG намерихме това неизвестно външно 5,25-инчово българско флопи…
Българско външно флопи 5,25 инча
Досега в нашия сайт ви разказахме за най-разпространените (и някои не толкова) 5,25-инчови флопита за компютри Правец, българско производство. Дойде обаче време да актуализираме базата си данни, защото ненадейно ни попадна това странно устройство.
Флопито е с метален корпус, но от тънките, а не като стандартните от завода Кочо Цветаров – дебели, като за 2 броя 5,25-инчови отсека. Има си и лентов кабел за предаване на данни към компютъра. Използвано е извън кутията му, точно като цветаровските – с компютри Правец или Пълдин.
Българско външно флопи 5,25 инча
Табелката може да ни даде информация за него, а най-интересното ще запазим за накрая. На нея виждаме т.н. отраслова нормала, завършваща на 85. Това означава, че този модел със сигурност е след 1985 г. и тогава е регистриран стандарт за него. След това виждаме годината 1987, но това е годината, през която е произведена самата фолиева табелка и е предвидено да се постави. Реално обаче над нея са нибити цифрити 92. Това означава, че флопито е произведено чак 1992 г. Серийният номер е нещо от типа на 63244, но за първите две цифри не сме сигурни.
Българско външно флопи 5,25 инча
Най-интересното в цялата работа е, че през 1992 флопидисковото устройство вече е произведено от нетрадиционна фирма – четем ДФ ,,ЕхП“, като средната буква не можем да разпознаем! ДФ означава ,,държавна фирма“, но съкращението в кавичките засега не ни е известно какво значи. Освен това, друго такова флопи нито сме срещали, нито знаем някъде да има. Отбелязан е и шестцифрен телефон – 82-61-42.
Българско външно флопи 5,25 инча
Наистина странно флопи! Понякога се намират и такива озадачаващи хардуери.
А иначе ето да си припомните по-често срещаните ни дискетни устройства:
Sandacite.BG намерихме един интересен Правец 16Т – разположен е в кутия от 16S!
Правец 16Т в кутия от 16S
Знаем, че Комбинатът в Правец произвежда компютри до началото на 90-те г. Един интересен такъв модел е много редкият 16Т – от Турбо – функция, която ускорява работната тактова честота на процесора.
В началото на 90-те г. обаче ситуацията в България става сложна и затова невинаги конкретен хардуерен набор, образуващ типичното за даден Правец, се среща монтиран само в една конкретна кутия. Срещат се различни комбинации от части и кутии. Така и сега намерихме Правец 16Т – модел от 1988 – разположен заводски в кутия от 16S. Ето го какво представлява.
Правец 16Т в кутия от 16S
Мониторът, с който е комплектован Правецът, е производство на завод Аналитик Михайловград, дн. Монтана. Кинескопът е Хитачи. От задния панел фабрично липсват четири потенциометъра, защото това е така и при други екземпяри от същия модел, които сме виждали. Липсващите са за линии и размер на изображението, честота и фокусиране. А липсващият отвор е за бутон за включване/изключване. Само за него вляво има изведен допълнителен ЦК-ключ.
Отзад липсва и табелката с производствените данни, но това е ВММ 3907 – този моделен номер е определен за този монитор в номенклатурата на завода:
Правец 16Т в кутия от 16S
Откъм задния панел на компютъра се показва разширителна СОМ-карта за добавяне на принтери и други подобни устройства.
Правец 16Т в кутия от 16S
Вижда се и ДИН 5-букса за включване на клавиатура.
Същевременно показаната отгоре разширителна карта е и видеокарта – модел VDC3:
Правец 16Т в кутия от 16S
Ето и RAM-та. Цоклите за запълване с чипове продължават и под картата. Капацитетът на един чип е 256 килобита; при нашия екземпляр са пълни всички цокли, значи имаме общо 640 кб RAM:
Правец 16Т в кутия от 16S
Интегралната схема за управление на прекия достъп до паметта е българска обаче – СМ608Р:
Правец 16Т в кутия от 16S
Контролерът за хард диска Seagate 40 мб носи два вида надписи по платката си – веднъж на този производител и втори път отпечатан шифър ЕС 4847 от Единната система комюптърни компоненти на Източния блок:
Правец 16Т в кутия от 16S
А, ето го и самия хард диск впрочем:
Правец 16Т в кутия от 16S
И ето го и процесора NEC D70108C-10 от фамилията V20, поставян в тоза дъно, известно като CPU 12. Честотата на процесора е 12 мхц, т.е. е фабрично клокнат над стандартната си честота от 10 мхц. Това става със специален джъмпер на платкта. Ако е затворен, честотата е 10 мхц, а а ко е отворен – 12. Именно затова Правец 16Т се нарича Турбо. :)
Правец 16Т в кутия от 16S
Ето че най-сетне българското интернет-пространство разполага с истински снимки и доказани данни за Правец 16Т. Това е последният от серията 16, а след него е Правец 286 – той пак е с 16-битов процесор, но не се води част от серията Правец 16.
Чували ли сте за фирмата Инфоспорт и каква е връзката ѝ с българските компютри? Научете от Sandacite.BG!
Български компютър Sport`88
През 1986 г. към Българския съюз за физкултура и спорт е регистрирана фирма на име Инфоспорт, чийто управител е инж. Младен Христов. Задачата ѝ е да изкупува части за персонални компютри от Тайван, Хонг Конг и Сингапур, да ги сглобява, когато може – да монтира и тази или онази българска част – и да ги продава извън България, основно в Източния блок. Смисълът това да се прави идва от факта, че според правилата на СИВ социалистическите страни имат възможност да договарят помежду си фиксирани продажни цени на произвежданата и продавана в СИВ продукция за големи периоди – напр. цели пет години! Докато в същото време на международния пазар цените на хардуера бързо падат надолу, защото производителите агресивно пускат се нови и нови модели. Подобни дългосрочно фиксирани цени са нещо немислимо за условията на пазарна икономика, но в СИВ може. И така се появява възможност някой пазарен субект в него, който притежава специализацията за компютърна техника – т.е. България – да закупи големи количества компоненти, да ги сглобява и да ги продава на гарантирано дърлгосрочно печеливши цени.
Това е и решено да се прави и това е една от причините дейността на фирма Инфоспорт да стане толкова успешна, че да се появят и други фирми с подобна дейност. Другата причина е, че поради високото качество на внесените компоненти компютрите на Инфоспорт стават много успешни и се търсят, особено в социалистическия лагер. Има и модели с легендарния бутон Турбо, повишаващ скоростта на процесора. Поради тези причини след 1988 г. и други фирми започват да сглобяват по подобен начин компютри с вносни части – такава напр. е Експрес Консулт.
А частите, които Инфоспорт внася, са за 16-битови персонални компютри, съвместими с известния IBM PC и поколенията х86-процесори на Интел. Сега ще ви покажем като какво се получава от тях.
SPORT`88
Така е означен моделът на компютъра, който виждате на първата снимка в публикацията. Това е най-вероятно първият, който фирма Инфоспорт сглобява.
Български компютър Sport`88
Лепенката я има и на лявата странѝца. Интересното при него е, че е буквално от първите няколко бройки – отзад виждаме фабричен номер 00006! Като го видяхме, не можехме да не го вземем. :)
Български компютър Sport`88
Кутията му е обикновената за късните български 16-битови персонални компютри – има 4 отсека за 5,25-инчови устройства. Горе можем да видим и емблемата на фирмата.
Поглед отвътре. Единствената българска част, която можем да отличим, е видеокартата – VDC2 по нашему. Както е видно, има дори служебна лепенка на Комбината в Правец, където е произведена:
Български компютър Sport`88
Хард дискът е 20 мб, вероятно популярният тогава модел Сийгейт ST-225. Флопито не е българско,а е лесно да бъде.
Български компютър Sport`88
Процесорът на компютъра Sport`88 е германски клонинг на Интел 8088 – Siemens SAB8088-1-P – с тактова честота 10 мхц и пакетиран в DIP с 40 крачета. Работи на 5 волта напрежение.
Задникът. Виждаме и конекторите от разширителните карти за периферни устройства:
Български компютър Sport`88
Сред тях са звукова карта, сериен порт, DB9, LPT-паралелен порт и т.н.. Отдолу има и 5-пинов DIN-конектор за клавиатурата:
Български компютър Sport`88
Даа – тромаво нещо, но се е търсело! :) Да видим сега накъде продължава производственвото приключение на Инфоспорт някоя и друга година по-късно.
ВТОРИЯТ ИНФОСПОРТ
Той няма собствена марка, а отзад на фолиевата табелка само е отбелязано – фабричен № 20016. Изработен е през 1987 или 1988 г. Кутията е с по-различен дизайн и вече е с 5 отсека за устройства – вдясно са три. Дизайнът също е малко по-елегентен:
Български компютър Инфоспорт – 1987/8
Поглед отвътре. При хард диска никакви изненади:
Български компютър Инфоспорт – 1987/8
Процесорът е клонинг на Интел 80286 с по-висока честота – 16-мегахерцовият японски Chips P82C211-12 C. БИОС-ът е на AMI.
Български компютър Инфоспорт – 1987/8
Това са слотовете с оперативната памет, а по-долу – по-малкото на брой в сравнение с горния експонат разширителни карти – виждаме само по два серийни и два паралелни порта.
Български компютър Инфоспорт – 1987/8Български компютър Инфоспорт – 1987/8
Като цяло тези 16-битови компютри не съставляват някаква славна страница от компютърната история на България, но ги взехме за илюстрация. Иначе много повече търсим някакви такива неща:
В Sandacite.BG намерихме този малко известен български конвертор RS232 към токов кръг…
Български конвертор RS232 към токов кръг
Здравейте! Попадна ни едно нещо, което досега не знаехме, че е произвеждано в България. Изделие е на фирмата ЕТА Офис Сливен в началото на 90-те години, на платката на нашето пише 1994. Известно е като конвертор RS232 към токов кръг, но тези, които можете да откриете да се продават в момента, са различни от него и според нас не могат да се нарекат част от компютърната история на България.
Български конвертор RS232 към токов кръг
Разгледайте добре снимките. Отзад има един ,,мъжки“ и един ,,женски“ конектор/куплунг от популярния навремето вид DB9 или DE9, сериен, СОМ. Те се използват за свързване на кабел за предаване на данни между компютър, използван като отдалечен файлов сървър, и различни терминали за достъп на работещи от разстояние хора. Когато терминалите са на по-голямо разстояние обаче, се използват по-дълги кабели за данни и затова са нужни усилватели на сигнала като този – така данните без проблем могат да се предадат на няколко км. За това се използва телефонна линия от типа ,,усукана двойка проводници“. Конверторът конвертира сигнали по ниво (напрежение) към такива по токов кръг. Токът е 20 милиампера, а RS232-интерфейсът е галванично разделен от токовия кръг. На полегатия преден панел има три диода за означаване на работата – напр. дали е активен режим на бърза връзка. А както забелязваме отгоре, встрани на СОМ-овете има щипка за по-добро захващане на присъединителя (който тук не се завинтва), а отстрани – ключ за включване-изключване.
Как работи? В първите години на нашия век хората често умножаваха USB-конекторите на персоналните си компютри, като слага PCI-карта с напр. 3 – 4 USB-та откъм задния панел. В компютрите от времето на кози конвертор се прави същото, само че целта е отзад да има няколко свободни СОМ-а. Към тях с кабел се свързва такъв усилвател, а от него излиза кабел за към терминала. Данните могат да се предават със скорост до 57,6 килобита/сек. Като освен този модел, ЕТА Офис тогава произвежда и конвертор с 8 СОМ-а.
Български конвертор RS232 към токов кръг
Дори отпред си личи, че експонатът е 90-арски – двупроводниковият захранващ кабел е на Гамакабел Севлиево:
Български конвертор RS232 към токов кръг
Изнамирането на този конвертор е пример, че изследването на произвеждания в България хардуер не тпрябва да спира твърдо до 1990 г., защото и след това все още има интересни нещица! :) Ето още едно такова чудо ==>
През 2020 г. се навършват 40 г. от създаването на първия български персонален компютър – ИМКО 1. Sandacite.BG подготвихме статия за него.
ИМКО 1 – първият български персонален компютър
С течение на годините думата ,,Правец“ е станала направо синоним на ,,български компютър“, но всъщност Правеците не са дори първите български персонални компютри, защото си имат два предшественика – ИМКО 1 и 2. Именно те поставят началото на бъдещата бурна компютризация на България и разпространението на персонални компютри в различни човешки дейности у нас.
Както вероятно ви е известно, съкращението ИМКО означава „Индивидуален микрокомпютър“. Създаването на първия български персонален компютър започва в изпълнение на задание, дадено през октомври 1979 г. от Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН. Точната формулировка е: ,,създаване на малък компютър на базата на микропроцесори“.
По това време в България и света усилено се произвеждат и използват професионални компютри от типа на ЕС 1035 и подобните им, които се разполагат на площ от порядъка на десетки квадратни метри. Свое разпространение имат и ,,миникомпютрите“ от типа на ИЗОТ 310 (1974 г.), който е голям горе-долу колкото три библиотечни секции:
Български компютър ИЗОТ 0310
Именно тези два типа машини обикновено са цитирани, когато през 70-те г. се говори за компютри.
Още по-малкият като размери тип – настолният компютър, микрокомпютърът – още не е разпространен. Около две години остават до появата на легендарния IBM PC – прочутата настолна конфигурация на Синия гигант от 1981 г. – а българските инженери по електроника започват да проектират и изработят родна машина от такъв тип!
Разработката е започната от инженерите Иван Марангозов и Кънчо Досев в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Те са главните участници и затова имената им се споменават най-често, но по-късно към тях се присъединяват колегите им инж. Петър Петров и инж. Георги Желязков.
Първите плодове на техните усилия се появяват едва около година след това – в края на 1980 г. – във вид на три сиви алуминиеви кутии с клавиатура с черни клавиши отгоре. От онзи легендарен момент се навършват точно 40 години през 2020 г., затова е удачно да уважим ИМКО 1 с тази информативна публикация, като се надяваме тя да стане основа на бъдещи още по-подробни изследвания, както и на публикуване на нови и неизвестни факти за него.
Първите три персонални компютъра, произведени в България, изглеждат ето така:
ИМКО 1 – първият български персонален компютър
Следващата стъпка е новороденият компютър да получи одобрение от ДКНТП, което идва съвсем скоро и е дадена зелена светлина да се продължи производството в повече екземпляри. Това става факт през 1981 г., когато Комитетът спонсорира производството на малка серия (50 броя) от ИМКО 1 в малкия опитен завод (по-скоро цех) на ИТКР близо до гара Искър, в Завода за автоматика ,,Сашо Кофарджиев“. Знаем и че (най-вероятно след това) компютърът е произвеждан и във ВМЕИ ,,Ленин“ – София, днес Технически университет.
Първите получатели на 50-те ИМКО 1 са клоновете на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, които са разпръснати в множество градове. Също така, най-вероятно бройки от ИМКО-то са разпространени в различни научно-технически институти и лаборатории, защото тогава компютрите се използват най-вече за решаване на работни задачи и въобще се разглеждат като професионално оборудване. Към тях има много голям интерес и всеки заинтересован за организацията си ръководител се стреми да осигури на работещите новото високопроизводително средство – индивидуалния микрокомпютър.
Единствената външна памет на ИМКО 1 не са обичайните в по-късния период дискети с флопидискови устройства, а касети, работещи с касетофон. Имено по този начин се четат данните и се зареждат програмите. (Този способ много често се използва и при домашния Правец 8Д от 1985 г.) Ето как изглежда конфигурацията с касетофона:
ИМКО 1 – първият български персонален компютър
Клавиатурата на първия български персонален компютър дава възможност да пишете и на кирилица, и на латиница. Като разположение на клавишите тя е същата като на наследника му ИМКО 2 и на Правеците, но има разлики в надписите върху някои клавиши.
ИМКО 1 – първият български персонален компютър
Така например, този клавиш ПРС служи за повтаряне на натиснат клавиш, но в Правец`82 той вече се нарича RPT, докато тук е само ПРС:
ИМКО 1 – първият български персонален компютър
Мониторът на ИМКО 1 е познатият телевизор „София 31“. В първите екземпляри, използвани вместо монитор, тунерът е изключен и не влиза в употреба, а по-късните бройки такива приспособени телевизори направо са без тунер, като вместо надписа ,,София 31“ е въведен друг: „ВКП“, което означава „видеоконтролен приемник“.
Освен модификацията със сивата алуминиева кутия на ИМКО 1, съществува и още една – с бежова пластмасова – която вече повече прилича на следващите български компютри:
ИМКО 1 – първият български персонален компютър
С тези кутии се отличават екземплярите, произвеждани в подобно опитно пространство (нещо като цех) във ВМЕИ София. Вероятно този материал е по-евтин за масова изработка и по-лесно може да се постигне този дизайн. Пластмасата е стопявана със силен лакочистител, за да се слепват странѝците на кутията. През 1980 г. България все още не разполага с производствена линия за персонални компютри.
В колко екземпляра е произведен първият български персонален компютър? Първите три екземпляра ИМКО 1 са комплектовани с кутии в самия ИТКР. Редно е те да се броят извън и преди следващите 50 броя, произведени в опитния завод на Института след одобрението от ДКНТП. (В този завод има по-добри условия – напр. производствени машини като абкант за обработване на метала за кутията и т.н.) Както споменахме обаче, и във ВМЕИ е произвеждана серия, която (почти сигурно) е отделна от тази, но не знаем колко точно екземпляра наброява тя. Освен това е възможно и в различни други институции различни хора да са изработвали ИМКО 1, защото в ИТКР започват често да постъпват молби за отпускане на платката на компютъра, тъй като той е желано работно средство. След това тя може да се обзаведе с различни кутии, периферия и т.н. според наличността и възможностите. Напр. в конфигурацията на ИМКО 1 не е предвиждан точно определен модел касетофон, а може да се включи какъвто има наличен.
Платките на ИМКО 1 са изработвани в съответния цех (,,платкаджийница“) на ИТКР. От разглеждането на чиповете, пистите и останалите елементи става ясно, че те са ръчно запоявани. Вероятно платката е рисувана ръчно върху чертожна хартия тип паус, а след това е пренесена чрез фототехнология върху текстолитова платка и мултиплицирана в произведените екземпляри. Защото все пак едва ли някой е рисувал ръчно всичките няколко десетки платки за ИМКО 1, които са произведени.
Първото представяне на ИМКО 1 пред света е в Англия на Международния симпозиум по роботика през 1981 г., където оператор пред компютъра управлява учебен робот ръка, наречен Робко 1 – също легендарно произведение на българската техника. Системата предизвиква невероятен интерес и силно впечатлява представители на Япония и САЩ, защото дотогава подобни демонстрации обикновено се извършват чрез минимашина, а сега нагледно се показват много високите възможности на мъничкия компютър. Същевременно операторската работа с такава конфигурация е много по-лесна, а самата система е лека и лесно преносима. А и нейната цена е около 10 пъти по-ниска от тази на конкурентите от американските и японски компании!
Каква има вътре в първия български персонален компютър? Достъп до хардуера на ИМКО 1 получавате, като вдигнете капака нагоре. По сведения на участвалия в производството му инж. Борис Вачков, първите произведени екземпляри са с 8-битовия централен процесор Zilog Z80, но със сигурност знаем, че в следващите като централен процесор е използван Intel 8080 (с тактова честота 2 MHz), така че поне по този признак различаваме две модификации на ИМКО 1.
Тук ще споделим някои основни сведения за вътрешността, почерпани от изследване на два екземпляра от модификацията, която използва процесора Intel 8080. Теоретично, тази със Zilog Z80 е възможно да се различава от нея (все пак ИМКО 1 е експериментален компютър и всякакви разлики са нормални), но и да е така, би било в малка степен и освен това е слабо вероятно (макар все още не е разгледан такъв екземпляр на живо).
Чипсетът на дънната платка (тогава наричан системен контролер), служещ за управление на шината за данни, паметта RAM, ROM и входно-изходни интерфейси, е Intel 8228. RAM е 3 кб, разположена в 6 броя чипове M5L2114LP от Mitsubishi. RAM може и да се увеличи чрез разширителна карта с чипове памет, която се свързва с дънната платка чрез куплунг, предвиден за конектори на разширителни карти. Такава карта виждаме в горния десен ъгъл на тази снимка:
ИМКО 1 – първият български персонален компютър
(Между другото, тук виждаме и как в синия куплунг е включена клавиатурата – кабелът, спускащ се откъм капака горе.)
Така RAM може да стане достатъчно повече (с още 8, 16, 24 кб), за да се задейства без проблеми БЕЙСИК на компютъра. В противен случай работи служебна програма, наречена Монитор, за която ще стане дума по-нататък.
Паметта ROM пък е 12 кб, организирана в 1 чип Intel 2708. Видеоконтролерът е SFF96364. Този чип поддържа и RGB-сигнал и затова най-вероятно един от куплунзите отзад е предвиден за цветен монитор. За видеопаметта отговарят отново два чипа M5L2114LP. Контролерът за входно-изходни устройства е UART-чипът AY-5-1013A. Той е използван за входно-изходно устройство за запис на данни (тогава наричано ВЗУ – външно запомнящо устройство), което при ИМКО 1 е касетофон. Поначало този чип може да управлява и устройства като флопи напр., но при този компютър едва ли е ползвано такова. Самият касетофон се включва с познатия куплунг DIN5. На дънната платка присъства, разбира се, и конекторът за захранване, който е 5-пинов.
А какво знаем за софтуера на първия български персонален компютър? Потребителят управлява ИМКО 1 чрез споменатата програма Монитор, заводски записана в EPROM-a, с която се програмира машинен код за процесора. Така му се дават команди и се получават резултати. С Монитор потребителят (ако има познания по програмиране) може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта на ИМКО 1 и ако желае, да променя тяхното съдържание. Може да пише и коригира програми, написани на машинен език, както и да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. С касетофона могат се записват цели фрагменти от паметта, в които има написани преди това програми на машинен код (асемблер).
ИМКО 1 разполага и със заводски записана версия на БЕЙСИК, който обаче при малко оперативна памет не се зарежда по подразбиране. С него компютърът дава възможност за работа с програми на БЕЙСИК чрез командите LOAD и SAVE. При всички случаи програми е възможно да се четат и записват от касетофон.
Ето и две любопитни неща за ИМКО 1, които могат да ни заинтригуват:
ИМКО 1 е проектиран и пуснат в производство още преди легендарния IBM PC, станал основа на бъдещото масово разпространение на х86-съвместимите компютри, неслучайно в началото наричани ,,IBM-съвместими“ (IBM-compatible);
вероятно ИМКО 1 е по-производителен от наследника си ИМКО 2, защото процесорът Intel 8080 е по-бърз от Synertec 6502, използван във втория български ПК. Това е много рядък случай в историята на компютрите.
Това е засега. Мислим, че в годината на 40-годишнината на първия български персонален компютър му посветихме най-пълната статия, изобщо писана за него досега. В бъдеще трябва да му отделяме още повече внимание, защото той заслужава това.
Библиография:
Шишков, Атанас, Марангозов, Иван. Работа с персонален компютър / Атанас Шишков, Иван Марангозов. София : Техника, 1986. 216 с.
Григоров, Кирил. Как бе създаден първият български ПК // Компютър за Вас, 1985, № 2, с. 6 – 8.
Статията е публикувана от автора за първи път в Годишник на Националния политехнически музей, т. 21 (2019).
