Проект Литература и техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Sandacite.bg на Образователен семинар ,,Литература и техника“ в СУ

Тази събота Сандъците – Sandacite говорихме на университетски семинар по проект ,,Литература и техника“.

На 31.ІІІ.2018 в Софийския университет се състоя образователен семинар „Българската модерност и машината“. Той се проведе в рамките на проект „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ (проект за млади учени към ФНИ, ДМ 10/1 от 13.ХІІ.2016). Участие в него взеха д-р Владимир Игнатов, докторант Мария Русева и д-р Надежда Стоянова.

Самият проект ,,Литература и техника“ е нещо много интересно, с което вече имахме случая да Ви запознаем през м. декември. Тогава организаторите издадоха книгата ,,Радио и общество“, която обединява забележително познавателни статии на българския предвоенен радиожурналист и радиопопуляризатор Матвей Вълев.

Оттогава изминаха три месеца, в които ние от Sandacite – Сандъците станахме много близки с хората от проекта, админът Антон Оруш чете доклад на организираната от тях пъстра и атрактивна научна конференция (който доклад беше посрещнат изключително добре!), а след това на няколко пъти се включи спонтанно и доброволно в работата на проекта – както можете да се убедите тук напр. ==> https://bglitertech.com/dimcho-debelianov-prikazka/. С толкова много техническа и научнопопулярна литература, с която ежедневно ни се налага да боравим, и с толкова много изчетена фантастика, няма как да не ни хареса начинание, което желае да обедини литературата и техниката. :)

Наистина изключително приятно е да се работи с тези хора – гл. ас. д-р Надежда Стоянова, д.р Владимир Игнатов, докторант Мария Русева и д-р Сирма Данова. Те са организаторите и душата на проекта. Той е много полезен и нестандартен спрямо останалите подобни начинания, защото се занимава с една неизследвана и интригуваща тема – проникването на техниката и в българската литература от Възраждането, та чак до 1944 г. Тези десетилетия са пълни с безкрайно интересни моменти, на които можем да се натъкнем, четейки текстове. Това е един начин българската литература да се направи привлекателна и интересна за младите хора, като се избяга от ракурсите, през която тя обикновено се гледа, и от темите, които обикновено се разработват във връзка с нея. Приобщаващото влияние на проекта се вижда и от членския състав на групата ,,Литература и техника“ във Facebook, където човек може да види и доста хора, несвързани професионално с литературата, а дори и някои наши редовни читатели – като напр. г-н Николай Стефанов, собственоръчно възстановил оригинален радиоприемник Тулан. :)

Ето защо беше изключително интересен и съботният семинар, на който гл. ас. д-р Надежда Стоянова най-учтиво ни покани да участваме с представяне на любимия Ви сайт! :) Благодарим й от сърце! А ето и какво се случи в Зала 2 на СУ между 10 и 13 ч… през част от което време ние още се реехме из Битака. :)

Наблюденията на д-р Владимир Игнатов бяха посветени на книгопечатната преса през Възраждането. Изложението имаше двуделна структура – от една страна, обект на интерес бяха практическите измерения на печатната преса (тискарницата) в българското общество (Никола Карастоянов, Теодосий Синаитски, х. Найден Йованович, Българското печатарско дружество „Промишление”), а от друга – теоретичните аспекти на поставения проблем, като за концептуална основа бяха използвани текстове от културната периодика – „Печатопис” на П. Р. Славейков от „Смесна китка” (1852) и „За изнамервание барутът и книгопечатанието” от болградския учител по история Николай Казанакли в сп. „Общ труд” (1868). Търсени бяха местата на близост между построенията на двамата автори в контекста на културноисторическото осмисляне на онова изнамервание, което „изеднъж променя лицето на света” – неговата роля, значение и механизмите му на функциониране.

Изложението на докторанта Мария Русева се съсредоточи върху различните образи на параходи в българската литература от 20-те и 30-те години. Бе направен кратък обзор на определенията, които получава параходът – от „плаващ дворец“ (Борис Шивачев, Златка Чолакова) и „параход-град“ (Владимир Полянов) до „подвижен малък свят“ (Елисавета Багряна) и „Cosmpolis“ (Борис Шивачев). След това наблюденията се съсредоточиха върху образите на трансатлантическите параходи, конструирани за преплаване на големи водни разстояния. Бяха разгледани поетапно параходите по два презокеански маршрута: между Европа и Северна Америка (в книгата на Здравка Чолакова, „Америка“, 1937) и между Европа и Южна Америка (в пътеписа на Светослав Минков, „Другата Америка“, 1938).

Д-р Надежда Стоянова изнесе лекция на тема „Машината и небето. Българският модернизъм и образът на самолета“, в която бяха представени някои от най-ранните и някои от най-популярните литературни интерпретации на самолета в българската литература до 1944 г. Те бяха разгледани в контекста на развитието на т.нар. „авиационна литература“, както и в контекста на произведенията на европейския и руския авангард. Акцентирано беше върху жанра на „аерописа“, който българските автори разработват през 30-те години на ХХ век, но също така и върху осмислянето на различната представа за действителността, която полетът със самолет създава у човека в първата половина на ХХ век. Това беше една много интересна и емоционална лекция, особено в частта си, разказваща за италианския футуризъм от началото на ХХ век.

И така, докато стана време пред презентационния екран да излезе основателят и администратор на Sandacite.bg Антон Оруш. Той представи всички цели на сайта, които ние си знаем – запазване и публикуване на колкото се може повече моменти от великия летопис, наречен история на българската техника – чрез ревюта на експонати, обобщаващи изследвания, събиране и обнародване на интересните писмени документи по темата и др. под. Той изложи накратко историята на сайта и подчерта, че за него това не е начин за печелене на пари, а същностно начало и ръководна задача в живота. Акцентира върху някои от последните интересни статии в сайта. Слушателите – предимно студенти и гимназисти – проявиха интерес към темата, някои веднага отвориха сайта ни на телефоните си, а един от тях зададе въпрос, свързан със стари книги по програмиране. Наистина перфектен семинар… готови сме за повторение. :)

Ако сме Ви интересни, ще се радваме да се видим и на страницата на Сандъците във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100002339602136

Излезе книга за Радио София през 1930-те

Сборник архивни статии на Матвей Вълев възкръсна за нов живот

В нашия сайт винаги се радваме, когато животът ни предостави възможност да отразим събития, посветени на запазването на паметта за българската техника. Безспорно сред такива събития трябва да включим и преиздаването на стари статии и книги, които днес добиват стойността на литературни източници.

Вчера Зала 1 на СУ ,,Св. Климент Охридски“ бе сцена на именно такова събитие!

Там се състоя представянето на книгата със статии на радиожурналиста и писател Матвей Вълев (1902-1944) ,,Радио и общество“. Тя е издадена от Университетското издателство на СУ по проект ,,Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ от декември 2016 г. с ръководител гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на СУ. Съставител е д-р Андрей Ташев от Института по литература към БАН, а книгата бе представена от доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ.

Книгата е безспорно извор за историята на Радио София през 1930-те и 40-те години. Писателят Матвей Вълев (псевдоним на Димитър Вълев), прекарал близо 15 години от живота си в Германия и Бразилия, е човек, който непрекъснато пътува. Опознал екзотичната за тогавашните българи Бразилия, той се връща у нас, но и след това продължава своя пътешественически живот. Публикува статии, фейлетони, хуморески и други текстове в някои от най-тиражните български вестници, издава и книги с разкази. Едва през последните години от рано прекъсналия си живот (през 1938) той се установява на постоянна работа като ,,помощник-уредник“ в Радио София, т.е. участва в екипа, който се занимава с изготвянето на програмата. Едва ли може да се намери по-подходящ човек, който да популяризира тази все още нова медия сред българските слушатели. Той прави това чрез редица статии, които печата в различни периодични издания – ,,Илюстрована радиоседмица“, ,,Весела дружина“, списанието на Столична община ,,Сердика“ (където съществува и специална рубрика ,,Радио“), в. ,,Мир“… През 30-те и 40-те години Вълев подбира някои от най-четените издания, за да популяризира своята любима медия и работно място.

Заглавията на статиите са красноречиви – ,,Как работи Радио София“, ,,Средна вълна 352,9 метра. Репортаж“, ,,Радио. Съдържание и форма“, ,,Грамофонни плочи“, ,,Радиопиесата и нейните изпълнители“, ,,Звуковите радиокулиси“… Вълев се стреми да обясни на читателите как работи радиото, как се изготвя програмата му, как си осъществяват предаванията, изнася любопитни сведения ,,от кухнята“, интересни снимки от запис на предавания, концерти, радиопредавателя във Вакарел или фонотеката с хилядите и хиляди плочи… Все неща, които правят радиото много по-близко до слушателя и го карат да го следи с интерес. Благодарение на интересните илюстрации сега ние, в 2017 г., можем да се докоснем до непосредствената история от началните години на Радио София, без да е нужно да търсим трудно намираеми и почти изчезнали списания.

Някои от тези статии са построени на принципа на художествения разказ и фейлетона. Те очевидно се прадназначени за юношеската аудитория. Така например, заглавието ,,Как работи Радио София“ героите са едно малко момче, останало само вкъщи и търсещо нова станция на приемника, и ненадейно изскочилия Мух, ,,славният радиодух“, който знае всичко (за Радио София, за радиопредаването и радиоразпръскването, за приемането на излъчените сигнали…) и обяснява на детето принципите на радиото. Такава форма (диалогична) на излагане на по-сложна фактологична информация става позната на българите едва по-късно, през 1942 г., когато излиза книгата на Едуард Райн ,,Чудото на вълните“, построена на подобен принцип. Матвей Вълев е очевидно горд с новата придобивка на българското радио – мощният стокиловатов предавател с мачтова антена край Вакарел, най-модерна за времето си.

Друга интересна статия, която безспорно ще грабне вниманието Ви, щом четете нашия сайт, е ,,Средна вълна 352,9 метра“. В този разказ, писан през 1942 г. (годината на откриването на специалната сграда на Радио София), Матвъ Вълев описва историята на нашето радио до момента. Служейки си с обширни статистически данни, той привежда данни за броя на регистрираните (плащащи такса) радиослушатели през няколко години, за това на колко жители колко радиоприемника се падат (основен показател за радиоосигуреност на населението и съответно темпо на технически напредък и разпространение на новостите), какво е съотношението на българските радиоабонати по градове и области. Сетне разказът преминава към подробно описание на различните помещения в новооткритата сграда на Радио София – за репетиции, преки предавания, усилвателно помещение, измервателна радиолаборатория, програмният отдел…

Един въпрос, неразработван на страниците на нашия сайт – с каква апаратура е разполагало Радио София през 1942 г.? Вижте само този откъс: ,,Засега имаме уредби за записване на музика и говор на меки грамофонни плочи. Наскоро ще се снабдим с уредби и за записване върху магнитна лента, както и върху восъчни плочи. За просвирване на музиката от различни филми филмова музика – разполагаме с нарочна тонфилмова апаратура. Ще разгледате после и дискотеката е металическите шкафове за съхраняване на плочите. В радиолабораторията правим измервания и изследвания чрез най-новите инструменти, осцилографи и апарати. Освен това имаме електрическа, телефонна, часовникова, звънчова, пожаросъобщителна, антенна и гръмоотводна инсталации, също така резервно осветление през акумулаторни батерии. Външните предавания и външните записвания страдат от липсата на репортажни коли. Те са вече поръчани, когато ги получим, ще можем да правим записвания на грамофонни плочи вред, дето пожелаем, и ще разширим значително отдела на външните предавания. Свързани сме, освен с Вакарел и другите предаватели, с директни телефонни вериги с всички по-важни места от София, отдето имаме често предавания“.

От книгата ще узнаем детайлно и за процентното и времево съотношение между различните видове излъчвания – различните видовете музика, предаванията на реч – ,,сказки“ (публични лекции), национална пропаганда, история, стопански теми, новини и съобщения, тържества и какво ли още не. Става дума за любопитните програми и предавания като ,,Детски час“ ,,Селски час“ и много други.

Една от апокрифните снимки в книгата – фонотеката на Радио София с хилядите плочи

Колкото и да са интересни и задълбочени, и най-добросъвестните научни изследвания си остават писани от актуална гледна точка. Когато прочетем съвременен на описваната тема литературен източник, чувството на за съприкосновение с епохата нараства и ние изпитваме силно удовлетворение от досега с възродената и извадена от архивите история. Това е и смисълът в нашия сайт понякога да Ви предоставяме апокрифни технически текстове без редакция.

Издаването на тази книга е едно щастливо събитие. Събраните заедно повече заглавия от един автор дават възможност пълноценно да се оцени неговото дело. Повече начинания като ,,Радио и общество“ трябва да има и повече история трябва да бъде изкопавана от забравата!

Затова нека тук да похвалим Андрей Ташев, плод на чийто изследователски труд е тази книга, както и всички други хора от проекта ,,Литература и техника“, Университетското издателство на СУ… и всички други, които са допринесли с труда си за излизането на ,,Радио и общество“.

Вълев, Матвей. Радио и общество : Сборник статии / Матвей Вълев ; Съст. Андрей Ташев. София : Унив. издателство ,,Св. Климент Охридски“, 2017.