Старо радио Силвания 44 ІІ мод.

Старо радио Силвания 44 ІІ мод.

Старо радио Силвания 44 ІІ мод.
Старо радио Силвания 44 ІІ мод.

Понякога при радиоапаратите Силвания едно и също шаси е поставяно в две или три лазлични кутии. Един от тези случаи  е мод. 44, който освен тази модификация ==> http://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD/ – има и тази, която Ви представяме днес.

Време и място на производство: 1937 г. Радио вести О. О. д-во София, бул. Дондуков № 37.

Кутията е снабдена с масивно метално ,,забрало“ пред говорителя, видно на горната снимка. Скалата е американска и е от кръглия тип, който се среща още преди Херц и Магнет:

Продава старо радио Prodava staro radio

Капакът е от стандартния вид за довоенните български радиоприемници – около 3 мм дебело парче дърво с широки вентилационни отвори:

Продава старо радио Prodava staro radio

Отзад картинката е прелюбопитна. Забелязваме първо месинговата табелка с отчетлив надпис и най-вече изгризаната от миши зъби оплетка на захранващия кабел:

Стари радиоапарати Stari radioaparati

Свалим ли капака, забелязваме трите американски лампи, германския кондензатор Hydra и (мислим) отново американския променлив кондензатор:

Старо радио Staro radio

Лампи: 2 х неизв. в калъф, C5R (Sylvania)

И още по-близо:

Стари радиа Stari radia

Говорителят обаче е български:

ретро-радиоапарат

[1940-те] Стар български лампов радиоапарат – неизвестна марка

Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.

За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.

Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:

 

Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.

Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:

Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:

Да погледнем и вътре:

 

 

Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.

Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.

Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.

Експоната можете да коментирате и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=40322#p40322

Сводна каталожна тема на българските радиоапарати преди 1945-7 г. можете да видите тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

 

Exit mobile version