Етикет: Помпена станция машини

Ново двайсе от Sandacite.BG – управление на помпени станции чрез уредбата ТУПС!

В миналата статия Ви разказахме за ДУУРС`62 – първата българска система за далечно командване на помпени станции, чието приложение започва от 1962 г. Не щеш ли, малко след това конструкторите разработват нова система, наречена ТУПС – ,,телемеханична уредба за помпени станции“ – която мислим да Ви представим тук.

ТУПС-ът е експериментиран при реални условия на бункерни помпени станции в системите за водоснабдяване на Варна и Добруджа. А по принцип приложението на телемеханиката е възможно само тогава, когато е въведена пълна ав­томатизация на помпените станции, но към края на 60-те г. все повече такива в България са автоматизирани. за да се автоматизира една помпена станция, освен с необходимия релеен комплект тя трябва да бъде обзаведена и с първични елементи на автоматиката — като шибъри с електрозадвижване, подходящи прекъсвачи и др. При телемеханизирането телемеханичната апаратна част се присъединява към съществуващата автоматика и се създава канал за връзка между помпената станция и диспечерския пункт. Успехът на автоматиката и телемеханиката зависи от сигурността на елементите на ав­томатиката.

Тя е разработена в два варианта: ТУПС 1 и ТУПС 2 – според това дали станцииите са с един агрегат или за  два агрегата (в който случай единият от които е работен, а другият — резервен).

ТУПС винаги се състои от два полукомплекта: диспечерски пункт (горната снимка) и подчинена страна (долната). Такъв телефон също имаме – произвеждане в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ през 50-те и в Телефонния завод в Белоградчик през 60-те г.

Уредбата почива на полярно-амплитуден принцип. За връзка между диспечерския пункт и помпената станция се използува физикална линия — един проводник. Също както при предшественика ДУУРС, възможно е да се използва съществуващата телефонна линия чрез симултаниране, при което телефон­ният и телемеханичният тракт могат да се употребяват едновременно, без да си пречат. От инженерна гледна точка интригуващо е решен въпросът за сигнализацията на различните аварийни случаи.

Техническите възможности на двата варианта на уредбата са следните:

ТУПС 1

От диспечерския пункт към помпената станция могат да се изпратят две команди: за включване и за изключване на агрегата.

От помпената станция в диспечерския пункт пък се получава информацията:

1. Агрегатът е изключен;
2. Агрегатът е включен;
3. Агрегатът е аварийно изключил;
4. Липсва вода в смукателната шахта;
5. Липсва напрежение в станцията;
6. Линията за връзка между диспечерския пункт и помпената станция е повредена — скъсана или заземена.

ТУПС 2

Освен изброените възможности, от диспечерския пункт може да се управлява и резерв­ният агрегат, след като той се е включил автоматично при авария в работещия.

За да стане това, първо в диспечерския пункт се регистрира аварията на първия агрегат. Поведението на вто­рата помпа (работното състояние и аварийното изключване) също се регистрират.

Също така, най-вероятно тези две устройства са произвеждани в някогашния Завод за автоматика и телемеханика в София. Освен ако не идем да оберем някоя помпена станция обаче, няма май изгледи да си намерим някоя такава уредба…

А ето сега и четиво за едни други важни станции…

Какви бяха българските бензиностанции през 1963 г.

See more

Днес в Sandacite.BG изнамерихме много стара система за телеуправление на помпени станции.

Помпените станции за инфраструктурен обект, който е много важен за различните видове човешка дейност. Навсякъде, където  е необходимо контролирано управление на воден поток – напояване на ниви, водоснабдяване на промишлени предприятия и различни селища, прехвърляне на вода от един водосборен басейн в друг, където тя е по-необходима, за охлаждане на ТЕЦ-ове – се построяват и използват помпени станции. Те са необходими  и когато трябва да се отводнят заблатени области напр.

Помпените станции имат голям брой механизми, за които често пъти е удобно да бъдат задействани от разстояние. Механизмите са обединени в т.н. помпен агрегат. Когато помпеният агрегат е задействат от отдалечено място чрез специална апаратура, това е т.н. телемеханичен начин за управление на станцията. Диспечерският пункт за това може да бъде на десетки километри разстояние оттам. Така се включват и изключват електродвигателите, задействащи помпите. Тъй като помпените станции често се намират на транспортно неудобни места,  а и може да е необходима намеса в работата им по извънредни и спешни причини, българските конструктори отрано се замислят за проектирането на уредба, която да позволи отдалеченото задействане на помпените станции. И ето какво правят.

Уредбата, която виждате на снимките, се появява на бял свят през 1962 г. и се нарича ДУРСС`62 – ,,Диспечерска Уредба за Управление на…“ – и тука окапахме. :( Във всеки случай обаче, вижте я какво представлява и как действа. Тази система е конструи­рана изключително с елементи българско производство – по-точно телефонни релета и др. Най-вероятно е произвеждана в Завода за автоматика и телемеханика (ЗАТ) в София:

На първата снимка виждаме диспечерския пункт, откъдето се задават командите, а на втората – подчинената страна, която се намира в помпената станция.

С ДУРСС`62 се извършват следните операции: телеуправление, телеизмерване, телерегулиране и телесигнализация. Ето схемата й:

Връзката между диспечерския пункт и подчинената страна може да бъде чрез еднопроводна линия или радио. Може да се използва и съществуваща телефон­на линия чрез симултаниране. Възможно е едновременно да се телефонира и да се провеждат телемеханични операции.

При телемеханичната уредба ДУРСС`62 подадените от диспечерския пункт заповеди се преобразуват в импулси, които се шифроват в определен код и се предават по канала за връзки. Използва се комплексен многоимпулсен код с комбиниране на импулси и паузи. За елемент на кода се използват пау­зите — тяхната продължителност може да се изменя, т.е. използва се времевият признак.

Ето какъв е смисълът. Всяка удължена пауза има оперативно значение. Първата удължена пауза (предвари­телна) подготвя приемника на отсрещната страна за приемане на импулсната серия. Втората удължена пауза избира позицията „включване“, „изключване“, „телеизмерване“ или „телерегулиране“. Третата удължена пауза избира обекта (за телеуправление, телеизмер­ване или телерегулиране). Комбинацията по местоположение на удължените паузи определя характера на заповедта или сигнализацията в шифрован вид. Накрая приетата импулсна серия се дешифрира и след контролиране на параметрите, ако няма изкривяване, се изпълнява за­поведта – нещо, което трябва да се направи от машините в станцията.

На долната фигура сме ви показали времедиаграмите на импулсната серия. Продължителността на импулсите винаги остава постоянна — 60 м/сек. Паузите изменят своята дължина и мо­гат да бъдат къси — с продължителност 40 м/сек — и удължени — дълги 160 м/сек.

В началото тази  уредба е изпитана при управлението на помпе­на станция „Тошков чарк“ от командната зала на ВЕЦ „Батак“. За канална връзка тогава използват вече съществуваща телефонна линия с дължина 30 км. Уредбата е изпол­звана и за управление на помпена станция „Царичано“ от помпена станция „Балчик“ и получените резултати са така отлични, че до 1968 г. ДУРСС`62 е е влязла в действие над 20 000 пъти. Тези данни са получени от  специален електрически брояч, вграден в нея.

Помпените станции са интересно нещо и по-нататък отново ще се спрем на тях. Засега чао от нас! :)

Производство на електрически машини в България

See more