Когато се строеше Надежда

Статията е от декември 1972 г. и в нея ще прочетете за проекта и строежа на новия (тогава) жилищен район Надежда.

,,По силата на историческите обстоя­телства в по-далечното минало жилищ­ните квартали, нарядко разпръснати в северозападната част на София, са се обособили стихийно и безплаиово, като бедняшки квартали, с дребна, незна­чителна застройка. Групирани около няколко предприятия, тези работни­чески квартали с едноетажни постройки в скромни нариели, са били почти за­бравени за благоустройствени мероприя­тия п лишени от социалните грижи на държавата. В годините на соцналисическото преобразяване на ст олицата след 9. септември 1944 г. в тая част на града израснаха новите жилищни ком­плекси Свобода, Момкова махала, Толстой (първа и втора част), които коренно преобразиха физиономията на тези бив­ши покрайнини. Радостно е, че в пер­спективите за бъдещото развитие на тази столичнатернтория се чертаят пови гран­диозни проекти за цялостното им об­хващаме в един голям, съвременен жи­лищен район mод общото название Надежда. На практика този бъдещ район ще включва настоящите местности Бакърена фабрика, Връбница, Надежда н ве­че оформените и функциониращи жилищ­ни комплекси Момкова махала, Сво­бода, Траен мир и Толстой. Границите ма тази територия се очертават на изток от бул. Толстой, па север от Северния парк и река Какач на юг от река Суходолска и югозападно от железопътната линия София-Банкя. Няма съмнение, че прашните и неприветливи покрай­нини от миналото в близко бъдеще окон­чателно ще се превърнат в един от най- модерните жилищни райони на обнове­ния столичен град.

Описаната територия представлява двете части на разделения от входно-изходната магистрала Ломско шосе урбанистичен район Надежда. В струк­турно отношение същият се подразделя на няколко микрорайона, разгра­ничени между магистралите Ломско шосе, Христо Силянов и един вът­решен иолуринг. Ориентацията към микрорайонното оформление е правилна, защого такава организация се е обосо­била п на практика във функционира­щите зони на този столичен район. Все­ки микрорайон е съставен ог няколко жилищни групи. В средищните им тере­ни са развити мпкрорайонните паркове, около които са разположени детските учреждения, училищата и  микpopайон­ните центрове. От общо шестте жилищ­ни микрорайона, които плакировъчио сс обхващат от повия район, особено из­разени са първи те три. Югозападният ще се обслужва or районния център, по­ради непосредствената близосг на раз­положението му. Северозападният е ограничен между магистралата Ломско шосе и вътрешния полуринг. Той обхваща три жилищни групи и поради отсъствуващата настройка сега ще бъде най-бързо застроен. Третият микрорайон – югоизточният, е ограничен ог артерията ул. Христо Силянов и Ломско шосе и също обхваща три жилищни групи. Такова съдържание има и след­ващият микрорайон Връбница. В комуникационно отношение микpopа йоните включват п цялата годна и заслужава­ща внимание застройка or масивни едно- и двуфамилни жилища, много ог които са с трайни елементи от същата градоустройствена композиция.

Съгласно одобрения окончателен идейно-застроителен план на района На­дежда се предвижда изграждането на 9 372 апартамента освен изградените от наличните жилищни комплекси в същата градска зона. Предвижда се ос­новният дял от апартаментите — 79 на сто от тях да са на сглобяемото строител­ство в осеметажни блокове и 21 на сто във високи, монолитни осемпайсететажни блокове. Обемното им оформление е постигнато в една интересна и оригинал­на пространствена композиция, силно напомняща курорта „Албена“. За нейния цялостен образ значителен принос имат вече изградените жилищни ком­плекси .

За цялостната градоустройствена композиция свой принос има и оформление­то па бул. Ломско шосе — една от входно-изходните магистрали (Лом­ско шосе) па столицата. След значител­но преустройство и нова периферна застройка булевардът ще има 150 м ширина и ще разкрива богата панорама към околните комплекси и столичния център. По реконструирания булевард ще  се проведат няколко пътни платна, тро­тоарни и зелени ивици, обзаведени с мо­дерни подземни инсталации и проводи.

Паралелно с вътрешнозелените площи, микрорайони и квартални градини, до 1980 г. ще бъде окончателно оформен и Северният парк, като съществен ком­позиционен елемент и зелен художест­вен акцент в общата районна компози­ция. В район Надежда ще живеят общо 80 000 души, а новите микрорайони ще обхващат една територия от 150 ха. В този терен се предвижда изграждането на спортен комплекс – стадион със спортни площадки, плувен басейн п лекоатле­тически площадки и писти. Ще бъде окон­чателно завършен и спортният стадион „Локомотив“ с трибуни за 35 000 души. На територията на Северния парк ще се оформи голям плувен комплекс н други спортни терени.

Особено внимание с отделено и па бъ­дещото обслужване па този софийски район. Наред с обслужването от микро­районите центрове се предвижда и изграждането па отделни обслужващи заведения в отделните жилищни групи. Ще бъдат изградени обединени сгради от търговски предприятия, заведения за обществено хранене и културно-бито­вото обслужване.Детските заведения са оразмерени при обхват ог 70 и 80 на сто за всички деца, за които се предвиждат детски комбинати — по един във всяка жилищна група или по три във всеки микрорайон. Предвижда се строителство на две 28-класни училища на бул. Христо Силянов и иа ул. „408-а“. 11а бул. Ломско шосе ще бъде изграден голям търговски ценгър-комилскс от магазини, комбинат за битови услуги, ресторант, поликлиника и клубове за обществените организации. В съшия цен­тър се предвиждат административни аради, кино, хотел, читалище и музей, младежки дом и пр.

В комуникациоино-транспортно отно­шение — център на внимание е бул. Ломско шосе, като съществена входна магистрала и главна връзка с централната градска част. Предвидена с една нова връзка — западната арте­рия, която ще свързва направлението Ломско шосе—Модерно предградие, как- то и обходната артерия край Бакърената фабрика, която ще преминава през центъра на район Надежда до ул. „Хан Кубрат“. Вътрешната комуникации на микрора- йоните се осъществява единствено от об­служващи го улици.

Сериозно предимство иа одобрения проект за бъдещия район Надежда са значителните по площ зелени масиви в обсега па жилищните и обществените територии, така сьщо и в самостоятел­ния масив па Северния парк. Изхождай­ки от обстоятелството, чс настоящите очертания па този парк по отношение на м. Връбница са доста неустановени, проектантите предлагат тяхното кориги­ране посредством съществуващата ули­ца „Георги Костов“. Присъствието па Северния парк, като истински филтър иа бъдещия район е повече ог наложител­но, предвид неблагоприятната климатическн характеристика на тази местност п неизбежното замърсяване на атмо­сферата от наличните предприятия от близостта на северната индустриална зона. Сполучливо е разрешена цялост­ната зелена система, като западните ми­крорайони имат свои мпкрорайонни пар­кове, а източният микрорайон тангира на самия Северен парк. Озеленяването на бул. Ломско шосе е една логич­на зелена връзка между Северния парк и зелените групи към централната част на града.

Значителни нововьденпя се предла­гат и по отношение транспортното обслужване .на гражданите. Бързият и ефикасен масов транспорт е едно от важ­ните условия за съвременния живот в крупните жилищни формации. Следо­вателно превозването на бъдещите обитатели към зоните на месторабота е един or генералните проблеми за този софий­ски район. В проекта се предвижда продължаването иа трамвайните линии по бул. Ломско шосе до перифе­рията па района но реконструирания булевард. По този начин трамвайните ли­нии 6 п 7 ще бъдат продължени до Връб­ница, а линиите 1 и 9 ше завършват до северната железопътна гара. По обход­ната артерия около Бакърената фабрика ше мине автобусна линия, която ще свър­зва Модерно предградие с източната про­мишлена зона и новите трамвайни продължения. За задоволяването потреб­ностите на ползуващите индивидуални превозни средства се предвижда изгражда нето на цяла система от гаражи и паркинги за лични и обществени нужди. Отре­дени са места н за подземни гаражни ядра, а с оглед очакваното увеличение на автомобилния парк в близките години се предвиждат и възможности за тях­ното разширяваие съобразно нуждите.

Ние сме пред прага па едно огромно жилищно строителство в северозапад­ния столичен район. Само в годините иа шестата петилетка ще бъдат завършени и предадени 6 700 апартамента, а ця­лостното изграждане иа район Надежда ше приключи в годините на седмата пе­тилетка. Едно прекрасно проектно на­чинание, плод на усилията иа автор­ския колектив с ръководител арх. Ни­кола Йотов от Института за проучване и проектиране „Софироекгще се превър­не в живо дело през настоящото десети­летие. Красивият столичен град ще се обогати с още един крупен жилищен район, оформен в духа на най-съвремен­ните схващания за масова жилищна култура.“

–

Източник: сп. София 12-1972

Бихме Ви помолили да харесате сайта ни във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite

Как се роди район Люлин

Статията е от 1974 г. и отразява началния момент на застрояване на бъдещия жилищен комплекс Люлин или, както се е наричал тогава, Модерно предградие. Както виждаме от текста, първоначалният проект за комплекса е бил доста по-мащабен от това, което имаме сега. Какви точно са разликите? :)

Приятно четене!

,,Започна строителството на комплекс Модерно предградие, за повече от 120 000 жители, колкотс град Русе. Огромно строителство, обособено -в 11 микрорайона, което ще продължи 9 години на тере на с граници: на изток — парк „Христо Смирненски“, на запад — зелена площ, околовръстния път и планината Люлин, на север — бул. ,,Баба Парашке­ва“ и на юг — Западния парк. Хиляда хектара за це­лия комплекс, от които 700 за жилищната част — на такава площ ще бъде построен първият спътник на нашата столица, съгласно съвременните изисква­ния за разделението на големите градове на по-мал­ки жизнено, комуникационни и търговски обедине­ни селища, свързани с центъра по различни посоки и същевременно разделени от него с обширни зелени паркови гори.

Само преди пет години колектив с ръководител арх. Кирил Бочков изработи първоначалния гене рален план, а в последствие и детайлните градоуст­ройствени планове за жилищния комплекс Мо­дерно предградие. Днес комплексът вече расте и извисява блоковете си; изниква сякаш от житата, които неотдавна растяха там. Строителството за почна отначало с улиците, водоснабдяването, кана­лизацията, отоплителните и телефонни централи, детски ясли и градини, училища, магазини, хотели, болници… Може би цифрите ще илюстрират по-до­бре това внушително строителство: досега, само за три години, са изградени 40 километра канали, в то­ва число 7 500 м колектори и 4 500 м канални от­клонения и 20 километра водопроводи. През 1973 г. са асфалтирани 16 000 м² улици, през тази годи­на три пъти повече, а през 1975 г. — 250 000 квад­ратни метра /пет пъти повече/.

С бързи темпове се осъществява и електрозах ранването на комплекса — в проходими кабелни колектори. Захранването на трафопостовете и блоко­вете е двустранно, което осигурява непрекъснато подаване на електрическата енергия. Осветлението на улиците се изпълнява с живачни осветителни те­ла, монтирани на стоманобетонни и железотръбни стълбове.

За разлика от други столични жилищни ком­плекси, тук са предвидени и много административ­ни сгради. В пропее на проектиране е и главният об­ществен център в зона „Ц“.

Жителите на Модерно предградие ще бъдат първите щастливци в нашата столица, пък и в стра ната, които ще се ползват от удобствата на газа. Отначало, според разработките на Енергопроект,с газ ще се захрани топлоелектрическата централа на комплекса, а по-късно, като се използва близостта на минаващия оттук газопровод, ще се газифицират за битови нужди блоковете на комплекса.

Още първият етап от изграждането на софий­ския метрополитен, т. е. построяването на линията от центъра до комплекс Модерно предградие, ко­ето ще започне през 1976 година, ще съвпадне с окончателното построяване на комплекса и 1300 го дишнината на Българската държава. А дотогава за жителите на Модерно предградие ще бъде осигу­рен традиционният автобусен и трамваен тран­спорт. Обсъжда се продължаването на трамвайна та линия №3 до комплекса, както и за достатъчни автобусни линии, които да осигурят транспорта на жителите.

Новост е гражданското строителство на канал­ните отклонения. Те се построяват предварително и служат за отводняване и канализиране на бъдещи те блокове. По този начин не се допуска разкопава нето на пътните настилки след построяването на всяка сграда, което не само че е неприятно, но на­рушава ритъма на движението по тротоарите и ули ците.

Друга характерна особеност за жилищния ком­плекс Модерно предградие е, че зеленината ще „царува“ тук навсякъде — и между бул. „Баба Па­рашкева“ и комплекса, и между околовръстното шо­се и комплекса, и между София и комплекса. Един град-спътник, част от северозападния град, с въз­можности за нови оригинални градоустройствени решения и правилно решаване на жизнено важния за цялото човечество и за нас проблем — съхраня ване на околната среда.

В плановото решение на жилищата се търси ед­но по голямо планово разнообразие с оглед да бъ дат задоволени различните изисквания и възможности на отделните семейства. Наред с решените в традиционната планово-композиционна схема апартаменти търсени са и такива решения, които, въпреки малката квадратура, предлагат богати въз­можности за разнообразно обединяване и приоб­щаване на пространствата на групата помещения за дневно пребиваване: кухня, столова и дневна.

Във външната архитектура се търси раздвижва­не на обемите на сградите и създаване на по-инте ресен силует.

Неотдавна в софийските вестници се появи обявление, с което се приканваха гражданите да предложат ново име за този комплекс. Каквото и да е то, ние сме сигурни, че след построяването му сто­лицата ще има едно наистина модерно предградие.

Интересни данни за комплекса Модерно пред­градие: през настоящата петилетка се предвижда навлизането в първите 7 микрорайона, а през сед- мата петилетка, съгласно разработения етапен план, ще започне строителството и в останалите 4 района, като територията за частична реконструк­ция, с възможности за изграждане приблизително на 1 800 апартамента за всеки микрорайон.

В първите 3 микрорайона се предвижда изграж данего на 9 050 апартамента, а след предложеното и прието уплътняване, те са 10 853, включително об щежитията и ведомствените апартаменти и ще бъ­дат обитавани от около 35 000 души.

До края на шестата петилетка ще бъдат изгра дени приблизително 9010 апартамента или 83% от цялото жилищно строителство на тези микрорайони. Останалите апартаменти ще се изградят и ще влязат в експлоатация през следващата петилетка. Те ще бъдат в блокове, изграждани предимно по системата „пълзящ кофраж“ и „пакетно-повдига щи плочи“.

Сегашното състояние на проектната готовност на обектите ог търговията и битовото обслужване не дава възможност за ускорено строителство и ре­ално започването им ще стане през 1976 година. Са­мите те представляват двуетажни постройки с око­ло 1600 кв. м. разгъната застроена площ.

В първи микрорайон се предвижда да бъдат из­градени: супермаркет, два битови комбината, поликлиника, кинотеатър, 5 многоетажни гаражи за по 150 коли.

Във втори микрорайон се предвиждат два самостоятелни магазина на по 2 етажа, 2 битови комбината и 9  многоетажни гаража.

В трети микрорайон се предвиждат 2 самостоятелни магазина, 2 битови комбината, едно училища, супермаркет, заведение за обществено хранене със сладкарница, ресторант, автоматична телефонна централа с поща, дом за стари хора и 6 гаража.

Младежкото и спортното строителство и в трите микрорайона ще се проектира и изпълни през седмата петилетка.“

Източник: сп. Наш дом

–

:) Харесайте сайта ни и във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite

Днес в Sandacite.BG Ви разказваме за АТЛАС – машината, която прави панели за блокове!

Едропанелното строителство е нещо достатъчно добре познато на всички и отдавна навлязло в нашето ежедневие. В България са построени хиляди и хиляди панелки, всичките произведени по на практика един и същ начин (с някои съвсеем малки изключения, но не за тях ни е думата сега).

Замисляте ли се обаче как се произвеждат самите готови строителни елементи – панелите? Най-напред в кофражните форми, където ще се отливат бетонните блокове, се поставя армировката. Тя представлява желязна мрежа от няколко пласта, а тези пластове са на определено разстояние помежду си са разделени чрез метални подпори (скелет). Отгоре плетеница от прътове се залива с бетон.

След като това се направи, има още няколко допълнителни операции за обработката на бетона. Например, след отливането му той се подлага на вибрация – бетонната маса се уплътнява и от нея излизат въздушните мехури, което подобрява качеството на панелите. Освен това втвърдяването на бетона се ускорява чрез термична обработка – нагрява се с пара до 80 — 90 градуса. По този начин времето за отделяне на панела от неговия калъп – декофрирането – се намалява 2 — 3 пъти.

Един от важните производствени моменти при направата на панелите е поставянето на металните скелети в кофража. Те представляват своеобразна желязна стълбичка от надлъжни и напречни пръти, фиксирани на определено разстояние помежду си. Съставните елементи на скелета са стоманени пръти, които пристигат навити на рула (кангали). Те се развиват и изправят. Нарязват се на необходимата дължина и се занасят при машината за контактна едноточкова заварка. Там работникът ръчно, точка по точка, заварява напречните и надлъжните пръти, като определя разстоянието между тях на око. Разбира се, по този начин се влошава качеството на продукцията и не се получават проектираните размери.

Само че работата е там, че докато направата на стоманените мрежи за панелите е механизирана и дори автоматизирана, впървите 15-ина години на българското панелно строителство производството на скелетите м домостроителните комбинати се прави ръчно.

Затова през 1975 г. в Базата за развитие и внедряване по гражданско строителство, клон Варна, е създадена автоматична технологична линия за производство на армировънни скелети „Атлас-2“. Тя е конструирана от колектив с ръководител инж. Стефан Георгиев. За тази техническа разработка с качества над световните стандарти, младите конструктори още тогава получават златна значка от VII национален преглед (1974) на ТНТМ в Пловдив.

Ето и в каква последователност работи машината ,,Атлас 2″. Двата основни надлъжни пръта се развиват от рулата и се обтягат. После в изправящо устройство, което премахва всякакви изкривявания. След това в непосредствена близост до електродите прътите минават през две дюзи, които фиксират съвсем точно разстоянието между тях. Напречните елементи на скелета, предварително нарязани на определена дължина, се намират в контейнер, който се поставя над съоръжението. Той играе ролята на захранващ бункер. От него напречните пръти попадат в дозиращо устройство, което се регулира според диаметъра им. След това механически челюсти ги поднасят точно в оста на електродите за заваряване. По този начин се фиксират размерите на армировъчния скелет. За разлика от ръчното производство, при „Атлас-2“ заварката става едновременно в две точки. Това повишава производителността на труда два пъти. Автоматичната линия продължава с вилково устройство, което прихваща и изтегля вече заварения прът на определено разстояние. След като се изпълни програмата за направата на един скелет, автоматично се подава команда за отрязване. То се осъществява с ножици за метал — гилотина. Готовата продукция се пакетира и палетите се извозват с колички.

Варненската разработка е изобретение, но по това време в чужбина съществуват и други машини за автоматично производство на армировъчни скелети. Тогава с какво „Атлас-2“ се отличава от досега известните технологични линии?

Трудностите за автоматизиране на процеса идват от това, че разстоянията между отделните напречни пръти са различни дори само в един скелет. А българската автоматична технологична линия може да изпълнява различни стъпки, защото ги изчислява с помощта на програмно устройство. Този начин дотогава е неизвестен в световната практика – използва се барабан с дискови ограничители и по времето, когато ,,Атлас 2″ е зарегистриран, в техническата литератур няма данни някъде този проблем да е разрешен по същия начин.

Създаването на всяка автоматична технология е свързано с включването на усложнена апаратура в нея. Как са се справили с това създателите на ,,Атлас 2″?

Настройването на цялата машина не трае повече от 30 —40 минути и се осъществява много просто — с бутони и лостове. Разбира се, за да има автоматизираната поточна линия по-голям икономически ефект, още в началото конструкторите осъзнават, че е необходимо да се премине към едросерийно производство на скелети. Напр. за направата на една малка серия от 100 броя се изразходват приблизително 2 часа, а предварителната подготовка на линията е около половин час и така чувствително се намалява ефективността от автоматизацията. Ето защо важна задача става да се унифицират металните скелети – да се намали тяхното разнообразие или ,,номенклатура“, както се е казвало тогава. По този начин би се уедрило производството и би се повишила производителността при работа с „Атлас-2“.

Едно място в българската технологична линия, което не действа автоматично, е изтеглянето на количката с готова, пакетирана продукция, Но тук автоматизацията не е решаваща, количката се мести през един час. Конструкторският колектив обаче не е смятал да спре дотук, а да автоматизира и този малък процес.

Друго място извън автоматизацията остава нарязването на късите пръти, но тази технологична операция не е проблем, защото и без това съществуват металообработващи машини, които я извършват с много висока производителност.

Още прз 1975 г. е изчислено, че новосъздадената автоматичната технологична линия „Атлас-2“ повишава производителността на труда около 6 пъти. Годишният икономически ефект от нейното внедряване се оценява на почти 30 хиляди лева. При това качеството иа произвежданата с иея продукция се повишава многократно. Друго важно нещо е, че при изработването на технологичната линия се използват изключително български материали и апарати. Обзалагаме се, че след изпитанията на прототипа за ефективност и надежност ,,Атлас 2″ най-вероятно е влязъл в серийно производство и е бил въведен в домостроителните комбинати в страната, като първо в Домостроителния комбинат във Варна.

[1962] Системи и схеми в панелното строителство

В зависимост от усъвършенствуването на индустриалните методи на домостроене се подобряват архитектурно-конструк­тивните и технологичните параметри на жилищните сгради. Основни показатели, които характеризират този прогрес в едро­панелните жилищни сгради, са: подобряване на обемно-планировъчното решение, повишаване на степента на сглобяемост и заводска готовност, уедряване на сглобяемите елементи и на­маляване на относителното тегло на конструкцията. Също така важен показател е и технологичността на жилищните сгради, т. е. най-доброто съчетание на техните параметри със завод­ското производство, механизирания транспорт и удобството при монтажа.

Пред вид на голямото разнообразие на конструктивните решения в областта на жилищното строителство, правилното разрешение на проблема за избор на подходяща конструк­тивна система трябва да се разглежда от няколко важни за нашата страна аспекта: жилищните сгради да бъдат осигурени срещу земетръс; конструктивната система трябва да създава възможност за разнообразни планировъчни решения; фасадното оформление на жилищните сгради да става с минимален брой елементи.

Друго важно изискване на индустриализираното жилищно строи­телство е избраната конструктивна система да осигурява макси­мално унифициране на конструктивните елементи и да осигу­рява добра технологичност при производството им. Едновременно с това сглобяемите конструкции и елементи трябва да имат добра пригодност за транспортиране и монтаж. Конструк­тивната система трябва да обезпечава извършване на строител­ството при минимален разход на строителни материали, мини­мално тегло на сградите, минимална трудоемкост и ниска себе­стойност. Елементите трябва така да бъдат конструирани и оразмерени, че да дават възможност за максимална заводска завършеност и намаляване до минимум на довършителните работи на строителната площадка. Не на последно място обаче трябва да стои изискването жилищните сгради да се изпълня­ват с такива строителни материали, производствени, транспорт­ни и монтажни машини, съоръжения и механизми, които да са съобразени през дадения период с нашите условия и възможности.

Най-подходящи за приложение у нас се очертават следните, конструктивни системи:

а)  безскелетна едропанелна система,                                 \

б)  скелетно-панелна система,

в)  панелно-скелетна система и

г)  смесени едропанелни системи.

Жилищните сгради, изграждани по безскелетно-панелна конструктивна система, се характеризират с това, че при тях по-голямата част от стенните панели и конструкциите изпълняват носещи функции.

След монтирането им тези конструкции образуват здрава пространствена система, която носи целия товар на сградата. Освен това при тази конструктивна система се прилагат тънкостенни преградни панели.

От гледище на максимална завършеност и производителност на труда тази система удовлетворява най-добре изискванията за жилищно строителство в нашата страна. Тя дава възмож­ност да се решат задоволително планировъчното и фасадното оформление на сградите.

Безскелетно-панелната конструктивна система на малка ос дава възможност за максимална завършеност на стенните па­нели, но има ограничени възможности за разнообразни планови решения. Засега у нас се дава превес на тази конструктивна система. След извършване на  необходимите експериментални работи и пробно внедряване ще бъде въведена за изпълнение и безскелетно-панелната конструктивна система на голяма ос, която предлага по-големи възможности за гъвкави планови решения. Безскелетно-панелната конструктивна система с носе­щи еднослойни или многослойни стенни, подови и покривни панели има това положително качество, че вложеният материал в конструкциите се използува едновременно за носене на то­варите и за ограждане на помещенията, благодарение на което тази конструктивна система има известни преимущества. Безскелетно-панелната жилищна сграда на малка и голяма ос осигурява кутиеобразна многопространствена носеща система, създаваща значителна устойчивост и коравина на сградите срещу действието на хоризонталните сеизмични сили.

При добро замонолитване на връзките на подовите панели се оси­гурява голяма коравина на подовите конструкции.

От статисти­ческите и динамическите изследвания, направени у нас и в някои други страни (СССР, Гърция, Италия и др.), се устано­вява че безскелетно-панелната система е целесъобразна за сгради от три до пет етажа. След провеждането на експери­ментални и теоретически изследвания се счита, че може да се открие възможност за приложение на тази система при по- голяма етажност в сеизмичните райони на страната. В Румъния се строят безскелетни едропанелни сгради на 6—8 до 10 етажа.

Основното предназначение на панелите при жилищните сгради, изградени по скелетно-панелната конструктивна сис­тема се свежда към това да служат само каго отреждащи и разпределителни стени, което позволява да се използуват зна­чително по-тънки панели и да се намали рязко тяхното тегло на 7 до 20 кг/м². Носещите конструкции при тази система сгради представлява сглобяем стоманобетон или металически скелет, към който се монтират панелите и другите конструк­тивни елементи. Сглобяемият, обикновено стоманобетонен скелет поема върху себе си всички вертикални и хоризонтални сили. Стенните панели се освобождават от носещи функции. По такъв начин височината на сградите става независима от якостта на стените, поради което скелетно-панелната система може да се използуна за високи сгради.

За избягване на видимите ръбове на гредите се правят и без-гредови подови конструкции от едри панели. Тази разновидност е известна като безгредова скелетно-панелна конструктивна систе­ма Тя е по-икономична и улеснява индустриализираното жилищно строителство, тъй като се намалява броят на сглобяемите елементи.

Скелетно-панелната гредова система притежава това качество, че разположението на леките преградни и междуапартаментни стени не вързано с предварително определено място. Това дава възможност за различни и по-гъвкави разпределения на жилището и лесни вътрешни преустройства. Неудобство обаче е видимостта на колоите в помещенията.

Положителните качества на скелетно-панелната система като по-икономична от безскелетната се подчертава от изследвани­ята в редица страни и у нас.

Ако се използуват по-леки ефективни материали за външни и преградни стени, теглото на сградите ще се намали още повече. Като недостатък при нашите условия на тази система може да се посочи, че възможността за максимална заводска завър­шеност и за по-голяма производителност на труда при монтажа и довършителните работи в настоящия етап са ограничени.

Производствената себестойност на панелите може да се снижи за сметка на повишаване механизацията на обработ­ващите процеси, съкращаване времето за пропарка на издели­ята чрез прилагане на бързо втвърдяващи се цименти и уско­рители на втвърдяването, повишаване якостта на бетона, уско­ряване на охлаждащите процеси и т. н.

Наред с плоските стоманобетонни и силикатобетонни стени предимно в Москва и Ленинград намират приложение за вът­решни стени тънкостенни стоманобетонни панели с ребреста конструкция. В отличие от плоските панели те работят по схемата греда—стена. В практиката на едропанелното строителство из­вестно приложение за вътрешни стени намират панелите от леки и клетъчни бетони. Прилагат се също вътрешни стени от плътен силикалцит, основното преимущество на който е ико­номията на цимент и при известни условия може да се окаже, че е по-икономичен от стоманобетонната стена.

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

[1962] Видове едропанелно строителство

В своето първоначално развитие строителството със сгло­бяеми стоманобетонни конструкции, детайли и възли преминава няколко стадия. Така употребата на отделни готови стомано­бетонни и бетонни елементи води своето начало още с открива­нето на стоманобетона, съществува още при традиционния монолитен начин на строеж. Но това са изготвяни ръчно, по най-примитивен начин на самата площадка дребни елементи.

При първоначалния стадий на употреба на сглобяеми стома­нобетонни конструкции имаме полусглобяемо жилищно стро­ителство с частично прилагане на готови елементи. Характерно за този стадий на развитие е това, че основните конструкции на жилищната сграда се изготвят непосредствено в процеса на строежа от носещи зидове или монолитен скелет при употребата на дребноразмерии строителни материали и изделия. При това само отделни конструкции или части от тях, като подови, стълбищни, покривни и други елементи, се приготвят предва­рително във вид на готови детайли. Приготвянето на готовите стоманобетонни елементи при този първоначален стадий на развитие се осъществява най-често непосредствено на самите строителни обекти.

Съвършено естествено и закономерно явление е обстоятел­ството, че полусглобяемият начин на изграждане на жилищни сгради се яви като преходен етап от монолитното към напълно сглобяемото жилищно строителство. Безспорно полусглобяемото жилищно строителство се наложи поради необходимостта, от една страна, да се търсят начини за по-големи икономии на дървен материал и, от друга страна, поради острата жилищна нужда и необходимостта от съкращаване сроковете на жилищ­ното строителство.

Едновременно с тези преимущества досегашният опит в из­граждане на жилищни сгради по полусглобяем способ показа доста негови недостатъци. Прилагането едновременно на двата различни начина на изграждане на жилищната сграда, постоян­ното сменяне в процеса на изпълнението на строително-монтаж­ните работи на монолитното и сглобяемото изпълнение, дове­жда до нерентабилно използуване на монтажните механизми, често сменяне на сухи и мокри процеси, които изискват разнородна механизация и различна квалификация на работниците. В тези недостатъци именно се намира главната причина, поради която този начин на строеж се оказва по-скъп от монолитния. По тези причини полусглобяемият начин на жилищно строителство има временен преходен характер.

Съвременното индустриализирано жилищно строителство се извършва по следните три основни конструктивно-техноло­гически направления:

а)  едроблоково жилищно строителстводом,

б)   едропанелно жилищно строителство и

в)  жилищно строителство с пространствени елементи.

Едроблоковото жилищно строителство се характеризира с тдва, че стените на жилищните сгради се изграждат от уедрени блокове, произвеждани масово при заводски условия по стандарт­ни размери. Блоковите елементи се произвеждат от бетон или други материали и изпълняват функции както на ограждащи стени, така и на носещи конструкции. За отбелязване е, че едроблоковото жилищно строителство в нашата страна не намери широко приложение.

Едропанелното жилищно строителство се явява по-висока сте­пен в развитието на съвременното индустриализирано домостроене, където заема основно място. Приложението на сглобяеми стомано­бетонни конструкции и детайли при едропанелното жилищно стро­ителство се характеризира с употребата на тънкостенни панели с размер на стая или така наречената планировъчна клетка. На съвременния етап на развитие на сглобяемото жилищно строителство прилагането на едроразмерни елементи е най-пълно усъвършенствуваната форма на сглобяемо жилищно строителство.

При едропанелното жилищно строителство готовите сглобя­еми конструкции и детайли като правило се произвеждат при фабрично-заводски условия от мощни домостроителни комби­нати. При този начин на строителство на площадката се из­вършват само земни, монтажни и довършителни работи, а почти всички други строителни работи се пренасят в завода, изготвящ готови комплекти стенни панели и детайли за сгло­бяване на цели жилищни сгради.

[1962] Как започна панелното строителство в България І част

Тази публикация е първата от поредица, в  която ще се занимаем с това да очертаем историята на панелното строителство в България. Надяваме се да Ви бъде интересно!

При традиционния начин на строеж всички операции по обработката на материалите и изготвянето на конструктивните елементи на сградите се изпълняват непосредствено на строи­телната площадка. Обаче при осъществяването на строител­ството с индустриални методи конструкциите и детайлите в масов мащаб се изготвят от специализирани промишлени, пред­приятия с широка механизация и автоматизация на производ­ствените процеси. Строителната площадка вече се превръща в място, къдего се извършва механизирано сглобяване на сгра­дите и съоръженията от готови стоманобетонни елементи с помощта на мощни кранове и други високо производителни машини. Затова главно звено за индустриализацията на строи­телството се явява всестранното развитие на сглобяемото стро­ителство с широко прилагане на предварително изготвени при заводски условия стоманобетонни конструкции и детайли.

Под сглобяеми конструкции следва да разбираме уедрени елементи и детайли, изготвяни предварително на или вън от строителната площадка. Към сглобяемите елементи, прилагани в жилищното строителство, се отнасят стенни панели (фасадни, вътрешни, разпределителни), подови елементи, блокове ос­нови, стълбища, санитарно-технически възли, балкони, корнизи и други, изискващи на строителната площадка само монтаж.

Пренасянето на строителните процеси по изготвянето и до­вършването на конструктивните елементи на жилищните сгради в завода е един дълъг и труден процес, в развитието на който се забелязват различни направления в зависимост от специфич­ните технически и икономически условия в отделните страни.

Първият опит с изграждане на едропанелни жилищни сгради в нашата страна беше извършен през 1957 г. с производството на панели и части от сгради. През 1958 г. в София беше по­ставено началото на многоетажното едропанелно жилищно стро­ителство у нас с построяването на първата четириетажна едро­панелна жилищна сграда на ул. Найчо Цанов № 192. Едновременно с построяването на едро­панелната жилищна сграда на същото място се построи и първата опитна четириетажна едроблокова жилищна сграда.

Про­ектът беше изработен от авторски колектив от Научноизследо­вателския строителен институт (НИСИ) под ръководството на проф. д-р. инж. Георги Бранков. Панелите бяха изработени на приобектен полигон.

Оттогава насам досега н София има изградени с едри пане­ли два жилищни комплекса и два са в строеж. Първият едропа­нелен жилищен комплекс Алексей Толстой (горната снимка) се състои от 9 четириетажни блока с 210 апартамента и панелите се изра­ботиха на приобектен полигон. Строежът се извърши от януари 1960 до април 1961 г. Вторият комплекс около ул. Христо Силянов, със­тоящ се от 8 четириетажни блока със 184 апартамента, се построи за времето от януари 1961 до декември 1961 г. В останалите два едропанелни жилищни комплекса — Красна поляна и Момкова махала, строежът започна през 1962 г. и сега продължава.

През последните три-четири години едропанелното  жилищно сроителство усилено се извършва и в градовете Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Горна Оряховица и др. Особено бързо нарасна производството на сглобяеми стоманобетонни конструкции, детайли и изделия след октомври 1959 г. Това добре се вижда от посочените в таблица 1.1 данни.

Производството на сглобяеми конструкции и изделия през 1962 г. нараства около 1,5 пъти в сравнение с 1960 г. Най-бързо през същия период нараства сглобяемият стоманобетон в жи­лищното строителство — повече от 2,4 пъти, като само едропанелното жилищно строителство нараства 5,2 пъти.

Основното количество сглобяеми елементи за промишлени сгради се произвеждат на приобектните полигони на СО Заводски строежи, като тези полигони имат годишна, мощност от 5 до 15 хил. м³ и работят на стендова технология, а само в отделни случаи — по агрегатно-поточна технология. Около 22% от сглобяемите елементи за промишлени сгради през 1962 г. са про­изведени от полигоните на окръжните строителни организации.

Най-модерният завод за готови стоманобетонни конструкции у нас е заводът за строителни конструкции „Кремиковци“, който има капацитет 70 хил. м³ годишно, от които 30 хил. е , капацитетът на цеха за предварително напрегнати елементи — подови панели, греди и ферми, и 40 хил. е капацитетът на пистите за полигонно производство на колони, греди, ръбести панели и др. Спомагателните възли на завода са пресметнати за много по-голямо производство — над 200 хил. м³/год. при трисменна работа. Това обстоятелство позволява да се разчита на увеличаване на мощността на завода със сравнително мал­ки по размер капиталовложения.

Към края на 1963 г. около 2500 жилища, т. е. 13% от жи­лищното строителство, се изпълняват с носещи тухлени стени или монолитен стоманобетонен скелет и готови стоманобетонни елементи за подови, стълбищни и други конструкции. Общото количество на готовите стоманобетонни елементи, изпълнени по този начин през 1963 г., е около 14 хил. м³. За тези стомано­бетонни елементи е съставена номенклатура, одобрена от Държавния комитет по строителство и архитектура.

С безскелетно-панелна конструкция през 1963 г. се построиха около 3200 жилища, което представлява около 17 % от жилищното строителство в страната. По-голямата част от безскелетно-панелното строителство се изпълнява съгласно утвърдената от ДКСА номенклатура за безскелетни едропане­лни сгради тип 3-61. В градовете Русе и Варна едропанелното строителство се изпълнява по местни типови проекти. Всички проекти предвиждат напречни и надлъжни средни носещи сте­ни от стоманобетон, като напречните стени са разположени на междуосия — до 3,60 м.

Готовите стоманобетонни конструкции и детайли за без- скелетно-панелните жилищни сгради се изработват в специални предприятия, които имат капацитет, показан в таблица 1. 2.

Досега със скелетно-панелна конструкция се изпълняват незначително количество жилищни сгради в Стара Загора» където в края на 1963 г. бе пуснат в пробна експлоатация цех за скелетно-панелни жилищни сгради с капацитет 500 апартамента годишно. Тази система се характеризира с това, че подовата предварително напрегната конструкция се’опира’направо на коло­ниите, без греди и капители. Външните и вътрешните стени са от автоклавен армиран пенобетон, носещи се от подовата конструк­ция, като вътрешните стени могат да имат свободно разположение.

През 1963 г. със сглобяеми стоманобетонни конструкции се изпълни около 12% от културно-битовото строителство в страната. Изпълнението на културно-битовите сгради се из­вършва с носещи стени или монолитен стоманобетонен скелет, и сглобяеми подови конструкции. През октомври 1963 г. запо­чна изпълнението на три хотела в курорта „Слънчев бряг“, които са изцяло от сглобяеми стоманобетонни елементи. Два­та от тях са от елементи с безскелетно-панелната система с напречно носещи стени на ос три метра, а третият има скелетно-панелна конструкция. От горния кратък обзор за развитието на производството иа сглобяеми конструкции, детайли и изделия в нашата странау се вижда, че прилагането на сглобяемия стоманобетон у нас едва през последните години бележи по-сериозни успехи. Налице е стремеж към по-голям размах в индустриализирането на строителството, към широко внедряване на сглобяемите стоманобетонни елементи.

–

От Проблеми на индустриализираното жилищно строителство в България, С., НИ, 1962

Очаквайте в следващите дни още материали, посветени на едропанелното строителство в България!