Етикет: оргтехника силистра

В Sandacite.BG намерихме български автомат за билети в градския транспорт – вижте го как работи! :)

През 60-те години в градския транспорт в България продажбата на билети се извършва ръчно, от кондуктор. Все още не са въведени добре познатите ни перфоратори за безкондукторно таксуване. Това излиза доста скъпо, защото трябва да се плащат заплати на множество служители, които да таксуват пътниците.

Затова в началото на 60-те в Развойно предприятие за организационна техника – Силистра е конструирана машина, която продава билети за градския транспорт. Предвидено е било да се монтира в колите на градския транспорт или по различни обществени места с голям човекопоток, където пътниците да си купуват от нея билети.

Машината виждате на снимката. Представлява масивна стоманена кутия с лаково покритие. Заключва се със секретна касова брава. Продава билети с унифицирана тарифа. Работи с монети от 1, 2, 5 и 10 стотинки. Машината е много умна – даже връща ресто, ако сте ѝ дали по-голяма сума! Можете да настроите до 3 различни тарифи на билетите. Броят на комбинациите с билети пък е 4 – 4 х 1 ст., 2 х 2 ст., 5 ст. и 10 ст. Когато пуснем монетите в определените за това улеи, трябва просто да завъртим ръчката отдясно и хоп! – билетчето излиза от отсека отдолу.

Билетопродавачната машина може да ,,обслужи“ до 300 пътника на час, а можете да я заредите с до 3000 билета наведнъж. Производителите са пресметнали, че един човек може да обслужва до 10 автомата, които после да продават билетите – доста по-производително от системата с кондуктор.

Размерите на машината са: височина 1300 мм, ширина 320 и дълбочина 200. Тежи 22 кг без стойката си.

Автоматът е снабден с вътрешен брояч, който отчита броя на продадените билети, за да може по този начин да се осъществява контрол на средствата, отчитани от обслужващия персонал. Този брояч се пломбира от касовата служба на предприятието транспортен оператор в града. Самите билети се оформят от печатащ и отрязващ механизъм, като контролът на пътниците се осъществява чрез специални контролни номера, които се отпечатватг от печатащия механизъм.

Що се отнася до механизма за връщане на ресто, трябва да го заредите така, че осигури дванадесетчасова непрекъсната работа на машината. Също така, билетопродавачката е снабдена с изчистващ механизъм за връщане на нестандартни монети, които са извън обращение в страната.

Автоматът за продажба на билети от 60-те години е предизвикал интерес навремето си, можел е да се види и демонстрира във фирмения магазин на Оргтехника в София на ул. Васил Коларов 9 – сегашната ул. Солунска.

В Sandacite.BG ще ви покажем български автомат за продажба на вестници и списания от 1970-те г. – т.н. вендинг машина.

Когато в един град се четат много вестници и списания, е много удобно те да се продават от машини, а не от хора. Сега те се наричат вендинг автомати, но още през 1970-те години у нас започват да се монтират автоматични машини, които правят точно това – продават вестници и списания. Машините са произведени в България, а хората ги използват във фоайетата на жп гари, автогари, летища, пощенски станции, хотели и т.н.

На снимката се вижда такъв типичен български автомат за продажба на преса, използван през 70-те и 80-те г. Произвеждан е в ПРПС Русе, иначе предприятие за производство на телефони и друга телекомуникационна техника. Известен е със съкращението УАПВС и може да продава вестници и списания с размери от 210 х 140 до 40 х 320 мм, дебели от 1 до 6 мм. Работи само с монети.

Главният корпус на УАПВС е стоманен и обединява няколко елемента. Отгоре има витрина, през която се виждат пресата и заглавията ѝ, а вдясно под нея отвор за приемане на монетите и друг отвор за връщане на неразпознати монети (малкият отдолу). Дългият хоризонтален процеп отдолу е за изхвърляне на вестника или списанието. Всичко това е монтирано на врата, която се заключва със секретна брава. Отвътре пък автоматът има 2 монетни механизма, 2 устройства за проверка на монетите, 2 монетопровода, 2 каси за приетите монети (намират се в долната му част – падат се горе-долу срещу краката на застаналшя пред автомата купувач), а също така – механизъм за подаване на пресата и, разбира се, електрически блок за захранването.

УАПВС е наречен универсален автомат, защото има многономинален монетен механизъм. Той разпознава монети с различна номинална стойност и така позволява на купувача да използва различни монети, за да закупи вестника или списанието. Изпълнителният механизъм на автомата (механизмът, който пуска към потребителя вестника или списанието) може да захваща различни издания, защото се регулира според геометричните им размери.

В зависимост от цените на пресата техникът, който настройва УАПВС, може да регулира двата монетни механизма така, че да приемат от 1 до 4 монети, а според комбинацията автоматът може да работи с единия или с двата заедно. Когато пуснем парите, монетопроверящо устройство се задейства и започва да идентифицира монетите. Неразпознатите могат да се върнат към отвора за връщане, за да си ги получим обратно.

Ето и схемата на българската вендинг машина от 70-те години:

Как УАПВС проверява монетите? Монетопроверителят ги идентифицира по няколко признака: диаметър, дебелина, маса, феромагнитни свойства, специфична електропроводимост, материал на изработката и др.

Диаметърът и дебелината се проверяват още на входа при пускането в прорез, който е калиброван – неговите размери са еднакви с тези на монетите, с които УАПВС работи. Напр. ако това са 2 стотинки, височината на калибрования отвор е 1,82 мм, а широчината – 1,2.

Масата се проверява от лостов механизъм, работещ като везна. Чрез такива везни се проверява и диаметърът. След тази проверка разпознатите като негодни монети (с по-малка маса и различен диаметър) попадат в монетопровода, водещ към отвора за връщане към ползвателя, за да си ги получи той обратно. А монетите с по-голям диаметър се спират от неподвижна опора и от везна и ако тогава купувачът натисне бутона за връщане, те също се изтъркулват в монетопровода към него.

Феромагнитните свойства се проверяват с помощта на постоянни или електромагнити. Координацията между суматора, сравнителя, изпълнителния механизъм и другите възли се осъществява чрез електромагнитни датчици.

А как автоматът продавач ,,преценява“ дали парите са достатъчни за покупка? Многономиналният му монетен механизъм има сумиращо (подобно на старите касови апарати с ръчка) и сравняващо устройство. Първото сумира и отброява общата стойност на пуснатите монети, а второто сравнява стойността им с цената на исканата стока. Докато монетите се проверяват, отброяват и сравняват, механизмите ги задържат в междинен бункер и могат да ги върнат на ползвателя. Когато дадени монети се разпознаят като годни за търговска размяна, суматорът започва да ги пресмята, а след това – да ги сравнява сравняващото устройство. Когато то отчете съответствие на сумата с цената на стоката, дава управляващ импулс (разрешение) на изпълнителния механизъм да изпрати към купувача вестника или списанието. Механизмът отделя най-горния вестник или списание и го пуска към отвора за получаване. През това време монетите се пускат по монетопровода, за да паднат в касата на автомата.

А, и търсим такъв автомат за колекцията ни от стара българска техника, така че, ако знаете някъде да има, пишете ни. :)

Ето още един интересен български автомат ==>

Български автомат за аркадни игри ИЗОТ 127Д

See more

 

 

Запознайте се с първия български шредер на име Секрет в Sandacite.BG.

И такаа, на ред за статия е новата придобивка в нашата колекция! Този път тя е образец на устройство, което изобщо не предполагахме, че някога е произвеждани в България.

Шредерът (от англ. shredder, понякога у нас неправилно и ,,шрьодер“) е устройство за раздробяване или дори смилане на хартия на много фини лентички или малки късчета. Шредери се използват от държавни и частни организации и от физически лица, за да се унищожават документи, които, макар да са изтекли или вече ненужни, все още съдържат поверителна информация, която не трябва да се разпространява безконтролно – напр. лични данни, технологична или друга професионална информация от интерес за промишления шпионаж и т.н. В практиката предмет на такова унищожаване могат да са подробни описания на пропагандни действия, замислени от институции на дадена държава и обсъждани секретно, военни планове, също – изложения на бизнес-стратегии или части от тях, различни банкови документи и т.н. Накратко – всякаква хартия с написана информация, която дори след края на употребата е задължително да не стига до външни страни (т.н. ,,изтичане“). В историята са правени опити да се възстанови информация по отрязъците и в някои случаи това е успешно, затова колкото по-тънки са ивиците или по-малки парченцата, толкова по-сигурно е унищожена информацията.

И неслучайно в средата на 1970-те години в завод Оргтехника Силистра започват да произвеждат ,,машина за унищожаване на документи“, която наричат ,,Секрет“. Това е първият български шредер, нов експонат в колекцията ни от българска техника. Предназначен е за институции, работещи с поверителна информация – напр. Министерството на народната отбрана. Този на снимката е произведен през 1975 г., а това е оригинална негова снимка от каталог на завода:

Шредерът се състои от почти квадратна дървена кутия, боядисана в нестандартното оранжево, а под нея има талашитен шкаф. В него се слага кошница за тънките хартиени ленти. А горе, под шредера, в горния плот на шкафа, е пробит голям отвор по такъв начин, че изрезките свободно да изпадат от въртящите се ножове на апарата и да отиват в кошницата. Когато тя се напълни, просто я изпразвате. Ще забележите, че лентите, които са се натрупали в нея, са широки само 2 мм – Секретът добре нарязва. В него има електродвигател (с 1400 об/мин) от завода Елпром Тетевен, който чрез зъбни колелета върти два 30-инасантиметрови оси с монтирани на тях остри ножчета зъбци. Осите се движат едновременно, а зъбците им захапват и придвижват листа в посока от процепа към вътрешността на кутията. Ножчетата се разминават едно до друго и именно те превръщат хартията в тънки ивици.

С шредера се работи така. Поставяте най-много 12 листа хартия в процепа в горната част на кутията му и натискате зеления бутон. (С повече от 12 листа ще затрудните работата на ножовете и нещата няма да вървят ефикасно.) Чува се шум като… от миксер и Секретът започва да нарязва. Листовете могат да бъдат с ширина най-много 22 см, т.е. малко над А4 формат. А ако знаете колко кг тежат документите ви за унищожаване, можете да си направите и приблизителна сметка колко време ще ви е необходимо да ги нарежете, защото ножовете могат да се справят със 100 кг ,,суровина“ за 1 час.

Другите два бутона са червен и бял. Червеният спира електродвигателя и съответно работата на шредера, а белият има аварийни функции. Ако го натиснете, осите с ножовете веднага започват да се въртят отвътре навън и вместо да поглъщат, изблъскват през процепа листата. Това е полезно, ако напр. няколко неправилно поставени в процепа листа (или повече от позволения брой) се заплетат и заклещят между зъбците – ако осите се завъртят наобратно и изхвърлят проблемния материал, по-лесно ще се разчисти ,,коридорът“.

Освен това, случва се погрешно да сте взели някой важен документ и да се усетите, когато той е вече между ножовете. Ако не ги спрете, а само започнете да го дърпате от процепа, ще го разкъсате още повече. Но ако с белия бутон можете да ги накарате те сами да го изхвърлят, листът ще си остане само с онези повреди, които зъбците са му нанесли – а откъм ръката ви ще си е цял, макар и малко намачкан.

Отстрани на дървената кутия са изрязани и вентилационни отвори, за да се проветрява вътрешността на корпуса – тя се затопля главно от електродвигателя:

Шредерът е с размери 750 х 370 х 365 мм, обаче тежи неочаквано много за такова неголямо нещо – цели 35 кг! Помня как го вадехме от багажника на автомобил и в момента, когато го вдигнахме, цялата задна част на колата отскочи нагоре. Секрет наддава на тегло заради електродвигателя, зъбните колелета и тежките стоманени оси с ножове, отговорни за нарязването на хартията. Напр. само електродвигателт тежи 6,5 кг!

Шредерът Секрет потребява 460 вата мощност от мрежата. Работи с 220 волта напрежение, а електродвигателят му е модел ЕОРК 022/4. Шкафчето пък по изработка прилича на обикновена битова мебел… И наистина, най-интересното в него все пак е разположено отгоре – първият български шредер за документи. :)

Ето тук пък можете да разгледате едно доста по-известно произведение на завод Оргтехника Силистра – първия български калкулатор, изнасян в Западна Европа ==>

Български калкулатор Елка 22 от 1966 г. в оригиналния си калъф

See more

Вижте в Sandacite.BG някакви  факти за износа на българските калкулатори Елка.

В нашия сайт сме Ви показвали немалко от легендарните родни електронни калкулатори Елка, чиято марка още през 80-те г. става нарицателно за това устройство в нашия език. Но рядко си задаваме въпроса накъде толкова ги е изнасяла България и главното – в какви количества. Сега ще публикуваме намерена от нас информация по този въпрос.

Както е известно, преди 1990 г. външноикономическите партньори – и за внос, и за износ – се разграничават в две групи: първо направление и второ направление. Първо – това са страните от Източния блок, а второ – тези извън него.

До края на 60-те г. България вече е създала и произвела няколко модела Елки – 6521, 22, 25 (1966, на германиеви транзистори, 25-ицата разполага с печатащо устройство), 42 (1969 г., на интегрални схеми). Още през есента на 1966 г. председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес проф. Иван Попов сключва договор с френската фирма ,,Жапи“ за износ на 300 броя Елка 22 за Франция.

През 1974 става особено интересно, защото една швейцарска компания поръчва на българския Институт по калкулатори да й се разработи нов модел джобен калкулатор. В резултат инженерите създавам моделите 101, 130 и 135, които ползват една кутия, но имат различни функционални възможности. 101 е най-елементарният модел, 130 може да коренува и има една една свободна клетка в паметта, а 135 е специално проектиран за научни изчисления.

Договорът предвижда харесаният калкулатор за се изнесе за Швейцария в тираж около 50 000, обаче последват нови договорености за износ – за Италия, Великобритания и Германия! Производството на тези калкулатори продължава до 1978 – 9 г.

А за колко пари всъщност за изнасяли през годините? Ето, вижте тази таблица – числата ги разбирайте в хил. лв:

Година	ИЗНОС (в хил. лв.)		ОБЩО ПО ГОДИНИ
	I направление	11 направление
1971	25 990	–	25 990
1972	34 205	2	34 207
1973	23 833	41	23 874
1974	22 104	2471	24 575
1975	27 613	333	27 946
1976	60 811	749	61 560
1977	34 811	144	34 955
1978	41 311	80	41 391
1979	28 365	55	28 420
1980	32 705	4	32 709
1981	34 915	1	34 916
1982	29 233	–	29 233
1983	34 144	–	34 144
1984	31 469	–	31 469
1985	21 804	–	21 804
ОБЩО	483 313	3880	487 193

Оказва се, че още през 1972 г. сме изнасяли от големите калкулатори за около 2 хил. лв, а още на следващата година той се показва на 41 хил.! И само вижте какво става през 1974 г. Наистина джобните калкулатори са били тези, които са били наистина успешни дори и на западния пазар, и според нас може да се съжалявам много, че тогавашните отговорни фактори са решили да не развиват това, а са останали на износа на останалите устройства за соцстраните. Направо да им се чудиш защо!… 1976 пък е най-плодотворната в износа по първо направление. Какво ли са пуснали тогава?

Заводът Оргтехника в Силистра, който произвеждаше калкулаторите Елка, продължи да работи и доста години след 1990, за да достигне до наши дни. Даже тази година пуснаха и касови апарати, съобразени с новата наредба на НАП. Да пожелаем успех на един от малкото запазили се български производители на електроника!

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

See more

 

В Sandacite.BG подробно проучихме старите касови апарати с ръчка, а сред тях има и български!

Било е време, когато електронните касови апарати още не са били на въоръжение в магазините, бензиностанциите, ресторантите, хотелите и т.н., а вместо тях са се използвали изцяло механични или електромеханични устройства с тегло 30 – 50 и повече кг, наричани контролно-регистриращи каси. Електромеханичните се задвижват от електродвигател. В тази статия ще покажем най-общите черти на тяхната работа и спецификите им.

Смисълът на здрави метални машини като тях е да осигурят пълна отчетност – в тях касиерът въвежда сумите на извършваните през деня продажби, издава касови бележки и след това може да се получат няколко важни отчета. Напр. какъв стокооборот е осъществен през работния ден, коя смяна колко е продала, кои стоки са се продавали най-много през даден период, кой продавач е продавал най-много, колко клиенти са били обслужени, кои часове са били най-натоварени и т.н. Данните от бележките се отпечатват и на контролна лента (заключена в машината), за да се изясняват евентуални разлики в касовите сметки.

Цената на стоката се набира от цифровите клавиши. Машината има толкова колони (вертикални редове) с цифрови клавиши, колкото цифри има най-голямото число, което може да приеме тя. 4 колони – най-много 4-цифрено число (т.е. най-голямата сума, която може да се маркира, е 99,99), 5 колони – най-много 5 и т.н. За нулите няма клавиши – съответният ред се прескача, а нулата се включва автоматично. Отделени вляво са т.н. функционални клавиши – те задействат електродвигателя, за да се извърши дадена операция. Има клавиши (а някъде са отделни бутони) за разпечатване на касова бележка, за събиране, повторение (когато се купуват стоки с еднаква цена), корекция (за да се поправи погрешно набрана сума, преди да е предадена в сметача) и т.н. Тези клавиатури имат следната особеност: когато при маркиране на цена се натиснат съответните клавиши, те остават в натиснато положение, докато касиерът не задейства клавиша/бутона ,,събиране“ (и след това разпечатване на касова бележка и т.н.) – това е, за да има работещият достатъчно време да провери правилността на маркираната сума, и ако е допуснал грешка, да я коригира (с клавиша за корекция).

Машината ни информира в реално време. Горе има индикаторно прозорче към касиера и клиента, за да виждат ясно и двамата каква е маркираната сума:

От процепа най-вляво излизат касовите бележки, а под него има друго прозорче за наблюдаване контролната лента, на която са отпечатани последните няколко извършени операции. Под клавиатурата пък има един дълъг тесен процеп, за който по-нататък ще Ви кажем каква роля играе.

При този тип каси вдясно се намира една голяма ръчка, чрез която касиерката задвижва касовия апарат, за да не прекъсва работата, ако токът спре. Тези ръчки са знаменити; те остават в представата за този вид електромеханични каси – наричат ги ,,ония с ръчките“. Ръчката задвижва главната ос, за да се завъртят частите на механичния сметач вътре, той да пресметне, да се изпишат числата по индикаторите и т.н.

Печатането на бележките се извършва чрез чукови лостове с отлети в краищата им символи; лостовете удрят намастилена лента така, че символите се изпечатват върху хартиена лента, излизаща от ролкодържател. Донякъде е като при пишещите машини. Печатащият механизъм се намира зад странѝцата отляво, която играе ролята на капак и се отключва от касиера със специален ключ. Датата се отпечатва чрез метални кръгове с изпъкнали цифри, които касиерът всеки ден превърта, а в края на месеца – превърта и кръга за отбелязване на месеца:

Тези каси смятат чрез сложна система от зъбчати колелета, бутала, лостчета, лагери и други механични части, които се намират в сложни връзки помежду си. Ще дадем най-общи сведения и какви възли има машината.

Един важен възел е т.н. пресмятащ механизъм, който пресмята стойностите на отделните покупки, направени от един клиент, т.е. изчислява сумата за плащане от него. Тя е отразена и върху касовата бележка, издадена от машината. Когато касиерът свърши с даден клиент, той привежда към нула (изчиства) показанията на пресмятащия механизъм, пресметнал сбора от покупките.

Друго важно място е т.н. събирачен механизъм. Щом дадена сума бъде маркирана и се изпише в индикаторните прозорчета отгоре, тя се обработва от събирачния механизъм. Той я добавя към другите маркирани и така натрупва сумите в една – тя показва колко е навъртеният стокооборот за един отчетен период. Събирачът работи независимо от пресмятащия механизъм.

Има машини с повече от 1 събирачен механизъм. Те се употребяват, когато машината се използва от няколко касиери (при повече щандове, напр. в универсален магазин – облекло, битова химия, книжарница, грамофонни плочи…). Те могат да бъдат най-много 4. В такъв случай всеки от работещите на касата има отделен ключ за нея, без който не може да я задейства. Всеки работещ получава ключ, с който може да задейства само определения за него събирачен механизъм. Така се разделя отчетността (показателите за работата) на колегата от всеки щанд. Това е един вид способ за идентификация и разделяне на отчетността, защото, ако това го нямаше, разделянето няма да бъде ефикасно.

Казахме, че с клавиатурата на тези каси може да се набере число с максимален брой цифри толкова, колкото клавишни колони (вертикални редове) има клавиатурата. Максималният капацитет са събирачния механизъм пък винаги се прави с 2 цифри по-голям. Напр. при клавиатура с 5 клавишни колони най-големият стокооборот, който може да отчете събирачът, е 7-цифрено число (99999,99). Това е трябвало да се знае от управителите на търговските обекти, за да могат при поръчката на касови машини да изберат най-подходящите според натоварването и оборота, които прогнозират, че ще имат.

В разгледаните от нас машини има и други видове броячи, но и тъй като и без това тази статия стана необикновено дълга, ще им обърнем внимание при друг случай.

Под касата виждате и една широка метална основа – това е чекмеджето за монети и банкноти.

Производството на такива контролно-регистриращи каси в България започва в средата на 60-те г. в завод Оргтехника Силистра. На черно-белите снимки виждаме 2 модела – ,,КП“ и ,,КПМ-ЗХ“. Да ги видим какво могат.

И двете машини имат 4 колони с клавиши от 1 до 9, значи приемат до 4-цифрено число. Най-вляво се виждат отворите им за издаване на касови бележки, а по-долу – прозорчетата за наблюдение на затворената контролна лента.

,,КП“ ,,отчита суми за няколко покупки“, което явно описва пресмятащ механизъм, и ,,регистрира въвежданите суми в сумиращ отчетник“, което вероятно е събирачният. Няма бутони за различните щандове (касиери, отдели на магазина), значи е предвидена да се ползва в по-малки търговски обекти само от един касиер. След като въведете всички цифри от цената, натискате големия бутон най-вдясно, сумата се пресмята от пресмятащия механизъм и касовата бележка се разпечатва и излиза. Тя съдържа дата, цените на покупките, обща цена, емблема на търговската организация и др. данни. ,,КП“ средно може да разпечата 3600 касови бележки за 8 ч. Ако сгрешите и въведете невярна цифра, само трябва да натиснете малкия бутон под онзи за въвеждане и погрешно набраното ще се анулира. Води се и контролна лента за набираните (т.н. преминаващи) суми, общата сума и т.н.

Процепът под клавиатурата позволява да се видят показанията на главния събирачен механизъм. По време на работа процепът е закрит. Това е така при всички такива машини по принцип. Касиерът не трябва да знае крайния резултат от показанията на събирача, защото нали касата е не само регистрираща, но и контролна. Сутринта управителят (главният касиер) отваря със специален ключ прозореца на събирачния механизъм, за да може касиерът да се увери, че показанията са на нула, т.е. никой преди него не е маркирал на машината. Сетне прозорецът се затваря и остава така до вечерното приключване и отчитане на наличните суми. Тогава касиерът извършва приключването, съставя отчета си и после пак идва главният касиер, отваря го и сваля показанията на събирачния механизъм за проверка. Това е моментът на истината – сравняват се стойностите на отчетените от касиера пари и натрупания в събирача действителен стокооборот за деня – между тях не трябва да има разлика, защото, ако има разминаване, това означава, че касиерът е допускал грешки.

Моделът ,,КП“ обаче няма чекмедже за пари. Работи с обичайното 220 V мрежово напрежение и потребява 50 W мощност. Дълъг е 500 мм, широк 410 и висок 457. Тежи 46 кг.

,,КПМ-ЗХ“ и ,,ЗР“ са от онези машини, които могат да се обслужват независимо от 4-ма касиери (щандове) – затова са и 4-те бутона с номера от 1 до 4 в най-лявата колона. Всеки касиер (щанд) си има номер и преди работа натиска своя бутон, за да се отпечатва номерът на издаваните касови бележки; така се улеснява и насочването на евентуални рекламации от клиентите. Всеки колега има свой ключ, без който не може да задейства машината и така никой не може да влиза в работата на другия. Тъй като тази машина има 4 събирачни механизма и се ползва от 4-ма работещи, вечерта всеки от тях прави отчет на продаденото само през своя работен ден и отчетът се сравнява с показанията на събирача, отчел стокооборота само от неговата работа. Иначе не би имало смисъл от разделянето.

Бутонът за корекция на погрешно въведени цифри е на съвсем същото място, а средният брой касови бележки за 1 ч. и тук е 3600. Моделът ,,ЗХ“ има касово чекмедже, а ,,ЗР“ – не. Малко физически данни: ,,КПМ-ЗХ“ е с дължина 492 мм, ширина 402, височина 500 и тежи 40 кг; ,,ЗР“ е дълга 368 мм, широка 347, висока 425 и тежи 36 кг. Електрическите данни са 1:1 с тези на разгледания отгоре модел ,,КП“.

По снимките на двата апарата не забелязваме ръчки за в случай на спиране на тока, но някъде те имат възможност да се откачат, когато не са необходими. Затова сме сигурни, че и тук присъства възможността за задвижване с човешка тяга.

,,Ръчковият“ вид касови апарати обикновено имат броячи за превъртането на ключовете, за да предупредят за опит за проникване от неоторизирани лица (снимката е от съветската машина А1Т-4-400-2). Когато си намерим цял-целеничък ,,КП“ или ,,КПМ“ пред нас и наяве, ще Ви кажем дали и при тях е така. J

Тези каси съдържат множество триещи се помежду си метални части, които имат нужда стриктно да се чистят с четка от прах и мръсотия. Необходимо е и да захранваме машината с консумативи. От споменатия капак отляво може да се поставят ново руло лента за касови бележки и ново руло контролна лента, когато старите свършат (краят на рулата се вижда, когато се покаже червена маркировка). Отляво се сменя и мастилената лента за печатане на бележките, когато използваната се изхаби, но има и машини, при които лентата по-рядко се сменя, а са продавани с бутилка специално мастило за намастиляването ѝ. Като цяло грижите са много подобни на тези за механизмите на пишещите машини.

Този вид електромеханични контролно-регистриращи каси са използвани в българските търговски обекти до средата на 80-те г., когато вече масово навлизат електронните им наследници от серията ,,Елка“, пак на Оргтехника Силистра. За първата ,,Елка“ можете да прочетете нашата статия тук ==>

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

See more

Разгледайте в Sandacite.BG как да съхраняваме перфокартите – вид компютърна памет!

Ако сте родени в последните около 35 години, то най-вероятно не си спомняте перфокартите и сега се чудите, аджеба, какво ли е това. Става дума за стар вид енергонезависима памет за всякакви електронноизчислителни машини, използвана основно през 1930-те – 1950-те години. През 1970-те и 1980-те тези носители остават само за съхранение на данни, тъй като са изместени от по-високоплътностни и пространствено ефективни носители на информация – магнитните ленти. Но днес фокусът ни е именно върху по-стария вид вид памет, тъй като за него досега не сме писали нищо, а вчера, не щеш ли, случайно открихме български технически изделия, свързани именно с това.

НОСИТЕЛ НА ДАННИ

Но за начало да обясним какво точно е физически перфокартата. Тя представлява тънък картонен правоъгълник, надупчен с дупки в строго определен порядък – техният брой и разположение са от решаващо значение за записа и четенето на информацията, защото тя се кодира чрез тях. Записът се изгражда чрез продупчването (перфорирането) или непродупчването на дупки, разположени на точно определени места, наричани позиции.

За да бъде това така, логично е, че перфокартите трябва да се произвеждат по точно определен стандарти. Най-използван е т.н. формат IBM, предложен от тази компания и въведен през 1928 г. При него размерът на картона е точно 187,325 × 82,55 мм и дебел 0,178 мм, а на него се съдържат 80 колони и 12 реда, чиято номерация се увеличава от най-долния към най-горния. Един от двата горни ъгъла е косо отрязан. По-ранните перфокарти имат остро отрязани ъгли, а от средата на 60-те – заоблени.

От 1930-те г. нататък перфокартите стават основно средство за вход-изход на данни от големите тогавашни компютри, заемащи помещения от понякога десетки квадратни метри. Картоните се перфорират от перфоратор – нещо като голяма и шумна пишеща машина. С нея и с друга машина за проверяване на вече въведените данни (верификатор) работят оператори, тогава основно жени. По време на апогея на употребата на перфокарти този вид труд е много търсен. Да отбележим напр., че българският ,,едностаен“ компютър ИЗОТ ЕС 1020 (първата половина на 70-те) е комплектуван със съветско устройство за четене на перфокарти – ЕС 6012 (1971 г.), което чете от 45- и 80-колонни картончета. Друг български компютър, оборудван с перфокартно устройство, е ИЗОТ 0310, а има, разбира се, още. Главната употреба на перфокарти в България е през 70-те и началото на 80-те, когато в страната най-разпространени са картончетата, произведени в ГДР.

Главното предимство на този вид носители на информация е удобството (за онова време) за боравене с данните – във всеки участък на дадено тесте перфокарти може да се добави нова карта, да се премахне съществуваща или да се замени една с друга. Все едно работим с физически текстов редактор. Освен това, веднъж продупчен картонът, информацията върху перфокартите остава сигурна, записът е устойчив.

Да отбележим обаче, че перфокартата е носител на информация с изключително ниска плътност на записа – по груби изчисления, 1 гб информация би тежал около 22 тона, и това е без теглото, загубено с хартията, отпаднала при перфорирането на дупките (е, по времето на активното им използване никой не е записвал такива гигабайтови обеми на картите). Но именно проблемът със съхранението на перфокартите ни отвежда към главното в днешния ни разказ…

СИЛИСТРА

Независимо че количествата информация тогава са били много по-малки, съхранението на пространствено неефективните перфокарти отрано е осъзнато като проблем, а и то се явява дори не толкова такъв, колкото важна задача – защото записаното на множеството картончета е важна информация, която ще се изчете правилно само когато те бъдат точно по реда си едно след друго поставени в машината. А за тази цел картите се нуждаят от правилно, точно и ясно съхранение. Ако смятате, че личната Ви колекция DVD филми не е разпределена достатъчно удобно и лесно по рафтовете, то помислете какво става, когато говорим за важни данни с критично значение, когато о гаф може да зависи дори цялата Ви работа!

Именно поради тази причина в началото на 1960-те г. завод Оргтехника Силистра е натоварен с разработването на подходящи мебели за подреждане и дългосрочно съхраняване на перфокарти. В резултат на това се явяват няколко изделия, от които всяко има връзка с другото.

РАФТОВЕ ЗА СОРТИРАНЕ

Когато натрупвате някаква информация, неизбежно ще Ви се наложи да я сортирате по определен признак. За да Ви е по-лесно да направите това с перфокартите, към 1964 силистренският завод вече предлага специална мебел – нещо като табло с множество отсеци, във всеки от котио нареждате перфокарти с определен вид информация – такива, които носят информация за една и съща област. Тази своеобразна секцийка е монтирана върху станок от стоманени тръби, за да стои на равнището на очите и да е лесна за манипулация. В секцията с отсеците има и екран, който се осветява от лампа и така човек може добре да чете, ако е поставил някакви означения около сортираните карти, та по-добре да намери кое къде е.

Частта с отсеците е изработена от дърво. Висока е 64 см, дълбока 20 и широка 154. Стойката пък е висока 105 см, дълбока 46 и широка 106. Секцията тежи 21 кг без картите в нея, а стойката – 7.

Тази мебел е специално несерийно производство и се изработва само при предварителна поръчка на клиент към завода.

КАСЕТКИ

Първата и най-малка единица, в която ще нареждате перфокартите, това са касетките за тях – виждате по-долу, те приличат на чекмедженца. В отсека картите се нареждат хоризонтално една пред друга. Има и приспособление за притискането им. Отпред има място за закрепване на хартиена бележка да се надпише какъв вид информация съдържа чекмедженцето. То е изработено от стоманена ламарина и може да побере най-много 2000 карти. Размерите му са: височина 10 см, дълбочина 46, широчина 21,2. Празно тежи 2,5 кг, а максимално напълнено – 8. Да отбележим обаче и че това чекмедженце не е серийно производство, а се произвежда само при заявка.

Тази касетка с точно определени размери ни води към следващия елемент от инфраструктурата на нашия информационен масив, а именно…

ШКАФ

Всъщност шкафовете са два – по-голям и по-малък. Малкият се състои от два по-малки шкафа, поставени един върху друг върху общ подиум. Всеки от шкафовете съдържа по 8 касетки (чекмедженца), което прави общо 16 х 2000 перфокарти във всяка = максимално 32 000 перфокарти, които можете да наредите в цялото чудо. Шкафовете плюс постамента са високи 73 см, широки 54, а всеки един от тях е дълбок 60 см. Комплектът тежи 73 кг. И тази мебел за съхранение на информация също се произвежда само по специална клиентска заявка.

Големият кютук пък е по-нов – влиза в производство поне от началото на 70-те. Той има 3 колони по 10 реда свободни гнезда, във всяко едно от които влиза по едно чекмедженце от описаните по-горе. Също е изработен от стоманена ламарина и може да побере максимум 30 касетки, което ще рече 60 000 перфокарти. Висок е 1,40 м, дълбок 51 см, широк 73,6. Празен тежи 145 кг, защото ламарината му е много дебела – трябва да е много здрав, за да не се олюлее и струполяса, ако го напълнят максимално с 30 касетки, всяка пълна до откат. (А тъй като вече знаем колко тежи без нищо, можем да съберем 145 + (30 х 8) и да получим, че максимално би могъл да удари 385 килограма… леле, майко! Ами ако падне? :D

КОЛИЧКА

И както казват по рекламите – това не е всичко! Завод Оргтехника Силистра е произвеждал и количка, която да Ви улесни при превозването на чекмеджетата с многото перфокарти от складовете с информация до залите с компютри (на изчислителния център или както са го наричали тогава – машинносметачната станция). Тя би могла да Ви бъде полезна също така и вътре, защото онези компютрища са голееми и заемат много място.

Количката влиза в производство още в началото на 60-те и в основата й стои стоманенотръбна конструкция. Може да побере 12 касетки (официалното име на чекмедженцата). Върху количката може да се монтира дървен плот, като така тя става истинска работна маса на колелета. По този начин вече е полезна и при разнасяне на различните материали и части при ремонта на машините.

Без плота е висока 73 см, а с него – 1 м. Широчината е 70 см, а дълбочината – 50. Тежи 35 кг.

Количката също се произвежда само по клиентска поръчка.

Действително много интересен е светът на перфокартите и всичките тези мебели за съхранение ни доближават още повече до времето, когато най-нормалното за компютърните потребители е било да си служат с тях. Надяваме се и зя Вас, а не само за нас, да е била интригуваща тази разходка в миналото.

Впрочем, тук можете да я продължите:

Български преносим хард диск от 1977 г.!

See more

В Sandacite.BG попаднахме на стар и странен български ксерокс – ОТ-2003.

Такаа… айде сега новото 20!

Разбира се, под ,,ксерокс“ имаме предвид копирна машина. Написали сме го така, тъй като към момента на написването на тази статийка вече имаме друга с думите ,,българска копирна машина“ в заглавието и не би стояло добре (имаме предвид ТАЗИ). Днешният ни герой е с 11 г. по-нов от нея, но това не му пречи вече да е навъртял цели 40 лазарника. Запознайте се с така наречения

ЕЛЕКТРОКОПИРОВАЛЕН АПАРАТ ОТ 2003!

ОТ 2003 е настолен апарат, тоест поставя се на бюро и не е преносим. Той  копи­ра в мащаб 1 : 1 листа, на коит минималният формат трябва да е В 5 (176 x 250), а максималният – В 4 (250 x 353). Може да прови до 8 копия в минута. Подаването на хар­тията става автоматично чрез механизирана система. Експозицията може да се регулира чрез бленда. Сканирането на образа се извър­шва, като оригиналът се движи пред неподвижната в това време оптична система.

Ето и цялата му реклама:

Да добавим и останалите останалите технически характеристики. Копировачката консумира 800 вата мощност от мрежата, а работи при стандартното напрежение 220 V с честота 50 Hz.

Размерите й са 515 х 390 х 248 mm, тежи обаче 36 кг. Е, не е невъзможно да си го вземем в нас, ама ще трябва да погърбим малко.

Ето го апарата откъм дясната му страна:

Мислим оттук да се зарежда хартията:

Произвежда се от 1977 г. в завод Оргтехника Силистра, в системата на ДСО ИЗОТ София.

Ако знаете още нещо за него, казвайте ни отдолу, та да го добавим. :) А ето и една още по-стара българска машина с подобни функции, но на по-различна хартия:

Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

See more

 

В Sandacite.BG намерихме инфо за може би първия български електронен часовник Хронос`72!

Продължаваме екскурзията из дебрите на малко познатата българска техника с разходка до Силистра! :)

Дали устройството на снимката не е първият български електронен часовник? През 1972 г. конструкторски колектив от Централния институт по елементи и Комбинат Оргтехника Силистра създава настолния електронен часовник Хронос`72. Неговото производство започва през следващата 1973 г. (изт.: сп. Електропромишленост и приборостроене). Това не е само обикновен настолен електронен часовник. Това е и още нещо! За него ще Ви разкажем днес.

Хронос`72 е реализиран на старт-стопен принцип с възможност за ръчно или автоматично управление. Хората, които имат заслугата той да се появи на бял свят, са инж. Чавдар Богоев, Димитър Полов и Петър Димитров. Трудно е да се изброят всичките приложения но устройството.

„Хронос“ изпълнява ролята на часовник-майка, като захранва няколко периферни устройства, разработени или в разработка пак от същите хора. Той разполага с:

1. Светлинен индикационен панел. Предвидената възножност за управле­ние на такова табло позволява електронното часовниково устройство да бъде из­ползвано при всички случаи, когато е необходимо точно отчитане на времето, ипи на интервали от време. С други думи: при всички видове гари, театри, спортни състезания и други. Тук трябва да се прибави, че „Хронос“ притежава способност да работи на фото-старт и фото-финиш.
2. Устройство с възможност за помнене на осем резултата. Така се разширява приложението на Хроноса за определяне времетрае­нето на множество технологични процеси, както и за задаване на определени интер­вали от време лак в производствения цикъл.

Интересно и важно по отношение на документирането е периферното устрой­ство с

3. Възможност за печатане на информацията.

Накрая трябва да отбележим и

4. Периферното командно устройство, при което по предварително набрана информация се включват или изключват дадени обекти. Образецът от 1972 г. има въз­можност да се предава до осем команди автоматично. Няколко периферни устрой­ства с такъв брой команди дават наистина големи възможности. Тук приложе­нието обхваща най-различни сектори както от стопанската дейност — производ­ствена, търговска, научна и т. н., така и от обществената дейност.

Хронос`72 е изграден на базата на кварцов генератор и представлява модерно за времето си устройство, изпълнено изцяло на универсални МОС интегрални схеми. Тези схеми са изключително българска разработка и производство. Нещо повече: за устрой­ство могат да се използват и схеми, от които не се изисква такова голямо бързо­действие както, например, от схемите, предназначени за производство на електронни калкулатори.

Нека прибавим към това и ниската себестойност на електронното часовниково устройство Хронос`72. Дори през 1972 г., когато производството още не е започнало, по предварителни, закръглени изчисления тя възлиза на около триста тогавашни лева. А това е значително  по-евтино от неелектронния вносен „Лонжин“! Като се вземе предвид и броят на устройствата, които по това време са в плана за бъдещо годишно производство, вече е излишно да се прави задълбочен анализ на ефективността на едно такова производство.

Съществувала е перспектива схемите да се рационализират и да се намалят по брой. Заедно с това се намаляват значително и размерите. Производството на така специализираните, вече за Хронос схеми, е трябвало да се поеме също от българските заводи.

При разработката на някой следващ вариант на устройството се предвижда съв­местна работа (пак по линията на ТНТМ) със Завода за електронно-преобразователни елементи София. Задачата на инженерите от ЗЕПЕ по това време е да се заемат с „операцията“ да поставят българ­ско сърце на устройството — български кварцов генератор.

ТОЧНОСТТА — всъщност тя трябваше да заеме първо място в тази пабликация — е достатъчно висока: максималната грешка е от порядъка на 5.10-⁵. Изразено по друг начин, това означава, че вероятността за грешка е максимум една секунда за повече от месец. Приятният според нас външен вид също допринася да се повиши общата оценка на Хроноса. Съчетанието на мекия цвят на фурнира с блестящите метални части, добре решената (макар и неголяма) ергономична задача с копче­тата за управление и индикационното табло… въобще цялото художествено оформление говори много за отношението на тогавашните създатели към промишлената естетика.

А знаете ли, че българин изобретява първия електронен часовник в света въобще?

==>

Историята на електронния часовник

See more

ИЗОТ 1003С – система за складово стопанство – в Сандъците – Sandacite!

Днес ви запознаваме с една система за складово стопанство от първата половина на 1980-те години — тя механизира и авто­матизира обработката на информация в складове и търгов­ски бази. Така могат да се следят стоковите наличности и да се изучава потребителското търсене, а това е важно за икономиката.

Показаната на горната снимка система тежи около 220 кг. Тя работи в следните режими:

• работа с програми – въвеждане и редактиране на програма, изпълнение на програма,  транслиране на програма;
• а стандартният й носител на информация са 9-инчовите флопита – ИЗОТ 1003с може да копира части от дискета; ДА форматира на дискета; също – презапис на дискета; тест, предаване и приемане на данни.

ИЗОТ 1003С е изградена на базата на MOS интегрални схеми от микропроцесорната фамилия CM 600 и се състои от:

• управляващо устройство на базата на микропроцесор с 24 Kbyte оперативна памет;
• три запаметяващи устройства на гъвкав магнитен диск ЕС 5074;
• запис на потребителски програми и данни чрез буквено-цифрова; клавиатура;
• буквено-цифрово печатащо устройство ЕС 7187 със ско­рост на печат 30 знака/сек;
• приставка-водач на картони;
• индикация — цифрова, за контрол на въвежданите дан­ни и получените резултати, и служебна — за състоянието на системата

ИЗОТ 1003С е реализирана с платки — базови модули, и конструктивно е оформена в стойка с два шка­фа — базови модули. За съставяне на потребителските програми се използва специален алгоритмичен език, а самите те се въвеждат от буквено-цифровата клавиа­тура и се транслират автоматично в машинен код.

Захранване — мрежово напрежение 220 V, честота 50±1 Hz.

Производство – Комбинат Оргтехника Силистра; износител – ВТО Изотимпекс София.