ЕР 73 от 1973 г. – нов български електрически скутер

Sandacite.BG продължаваме темата с ЕР 73 от 1973 г. – следващия български електрически скутер!

Български електрически скутер ЕР 73

Нашият сайт за история на българската техника редовно Ви запознава с най-интересните родни технологични архиви. Миналата седмица ви показахме и първия български електрически скутер ЕлРо 72 от 1972 г. Никой друг не отбеляза половинвековния юбилей от появата му.

Ако помните, оставихме конструкторите да проектират наследника му и ето как се развиват нещата по-нататък.

Както беше и при първия модел, разработването на оловната акумулаторна батерия е възложено на Централната лаборатория по електрохимични източници на ток (на колектива на инж. Д. Арнаудов), а елeктродвигателят – в Института по електропромишленост, на инж. Г. Атанасов и сътрудниците му. Този път външния вид ще направи известният дизайнер инж. Петко Мишев (от Центъра за промишлена естетика), създал изгледа и на някои автобуси Чавдар.

Новият скутер се нарича ЕР 73 (лесно го разшифроваме) и заимства от предшественика си малко от решенията. Дизайнът и конструкцията са обновени и максимално опростени. Той тежи 55 кг (заедно с акумулаторната батерия), а базата му е 980 мм. Височината на седалката може да се регулира с винт. Гумите са по-тесни – 2,5 х 8″, пневматични (помпат се).

Български електрически скутер ЕР 73

Скутерът ЕР 73 се захранва, разбира се, от батерията, която вече е една, но с 24 волта напрежение. Зад елeктродвигателя пък е изведен конектор, за да може тя удобно да се зарежда от токоизправител в домашни условия, без да се сваля. Батерията има капацитет 55 Аh и позволява 48 км пробег при 10-часов режим на зареждане. Тя тежи 25 кг. Елeктродвигателят има 0,25 kW мощност и прави 4000 об/мин.

От какво е изработен ЕР 73? Този път не се използва стъклопласт. Фарът, калниците, двата странични капака и тези над елeктродвигателя и акумулаторната батерия са от тънколистова стомана. Капакът над батерията е с оребрено покритие – дава място за чанти, торби и мрежи (както при макета на ЕлРо 72) – а отстрани тя е открита. ЕР 73 е представен на изложбата ,,Дизайн в машиностроенето“ в Съюза на българските художници през юни – юли 1974 г.

Ето и как се задвижва вторият български електрически скутер. Отдясно е разположена двустепенна верижна предавка с велосипедна верига (втулко-ролкова). 1-вата степен предава въртящия момент от елeктродвигателя до междинния вал (поставен под двигателя и изнесен малко назад), а 2-рата – от вала към задното колело.

В главината на това колело се намира 2-степенен планетарен редуктор с директна и понижаваща предавка. При тръгване и ускорение включваме 2-рата, а при пътуване се ползва 1-вата. Предавките се превключват с двураменен лост, който е до левия педал и се достига също с крак.

Български електрически скутер ЕР 73

ЕР 73 също се управлява лесно. С двураменния лост включваме понижаващата предавка в задната главина. После завъртаме секретния контактен ключ зад фара и така подаваме напрежение към оперативен ключ, монтиран до дясната ръкохватка на кормилото. Когато задействаме ключа, скутерът тръгва и започва да ускорява.

Светлините пускаме също със секретния ключ. Понеже и ЕР 73 е предвиден за кратки градски пътувания, фарът има само светлини за близко разстояние. На лявата кормилна ръкохватка има звънец, ако някой препречва пътя ни.

Ускоряването завършва при достигнати около 15 км/ч и тогава ключът се изключва, за да се включи директната предавка. С нея скоростта при пътуване е 20 км/ч.

Как да спрем? ЕР 73 има предна и задна челюстна спирачка с жила (като на велосипед), с действие върху колелетата. Натискаме двата лоста от двете страни на кормилото, като оперативният ключ пак трябва да е изключен, и сме готови. Скутерът има и степенка за удобно паркиране.

Благодарим Ви, че заедно уважихме двете забравени, но много приятни български зверчета. Следете ни за още родни технологични архиви.

А тук е и първата част на историята, ако сте я пропуснали ==>


 

Първият БГ електрически скутер на 50 години! (1972 – 2022)

.Статията е публикувана за от автора за първи път във в. FibankNEWS, бр. 195 (2022 г.).

 

 

 

Първият БГ електрически скутер на 50 години! (1972 – 2022)

Sandacite.BG отбелязваме 50 г. от създаването на Първия български електрически скутер!

Първият БГ електрически скутер – макетът

Днес електроскутерите са много модерни, но те присъстват в България доста по-отрано, отколкото предполагаме. Знаете ли, че още преди половин век е имало и наши електрически скутери? Ако не, хайде да отпразнуваме юбилея заедно. Това е много важен момент за българската технологична история.

През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно (едноместно) превозно средство с ел. тяга – ЕлРо 72 (или РоЕл 72 – от Ролер електрически) за градски пътувания. Сътрудничат и специалисти от Научноизследователския институт по електропромишленост (ИЕП) и Централната лаборатория по електрохимични източници на ток към БАН – заети съответно с електродвигателия и батерията.

Първата снимка в статията ни показва външния вид на точно този прототип – тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена ,,електропед“. Дизайнери са инж. Петър Ходжов, Стефан Начков и Йохан Веляотс от Центъра за промишлена естетика (ЦПЕ). Там НИПКИДА възлага дизайна на прототипа ЕлРо 72 и за целта първо е изработен този макет. Приликите с велосипед са очевидни – напр. пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки. Виждаме, че дизайнерите, пак по аналогия с велосипедите, са му сложили отпред надпис Balkan, но двуколката не стига до известния ловешки завод, който ги произвежда.

По-долу виждате и първия произведен образец. ЕлРо 72 се захранва от 2 бр. 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah (2 x 75Ah). Електродвигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин. Скутерът тежи 52 кг, а с двете батерии и пътника – до 167 кг.

Първият БГ електрически скутер – реален образец

Ето и първата специфика. За да се движи скутерът с различна скорост при един и същ двигателен момент, електродвигателят трябва да прави различни обороти. Затова батериите са свързано успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 В двигателят черпи ток ~30 A.

Потегляме, като първо поставим и завъртим секретния (контактен) ключ зад кормилото – с него подаваме захранване. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите). Те са две – според това дали се използва успоредното или последователно свързване на батериите. Успоредното свързване се използва при отегляне, понеже позволява електродвигагелят да развие по-голял въртящ момент при по-ниски обороти (1-ва скорост). След като достигнем ускорение, може да превключим с ръкохватката на последователно свързване, където двигателят достига по-високи обороти. Това положение използваме при пътуване.

Максималната скорост на първия български ел. скутер е 30 км/ч, като с нея пробегът е около 70 км. Разполагаме и с фарче. Имаме и звънец, ако застрашаваме някого на пътя.

ЕлРо 72 има гуми 3,5 х 8″, пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно, с вилка със сумарен ход 40 мм. Рамата е изградена от стоманени шевни тръби. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт. Това говори за стремежа конструкцията да е актуална за времето си.

Първият БГ електрически скутер – реален образец

Българският скутер се задвижва чрез двустепенен редуктор с предавателно число 5,06 и верижна предавка с пред. число 2,1. Ползва се велосипедна верига. Редукторът е нужен, защото само с верига не може да се постигне общото предавателното число 10,37 на ЕлРо 72. За да може да пестим енергия, като изключим ел-двигателя и се движим по инерция, на изходния край на редуктора има муфа със свободен ход.

Как спираме? Чрез 2 барабанни феродови спирачки. Спирането става, като върнем ръкохватката и с два лоста (по една на всяка кормилна ръкохватка) и жилата им предизвикаме силно натягане на спирачните челюсти към барабана на всяко колело.

Управлението на ЕлРо 72 е просто и лесно, а шумът – почти никакъв. Скутерът е успешно изпитан пробно, но конструкторите смятат, че трябва да се внесат промени в акум. батерия, електродвигателя и дизайна. Как са го направили и какво е станало, ще видим в следващия епизод. Благодарим Ви, че заедно празнуваме този юбилей!

А междувременно ето Ви още български авто-мото приключения:

Историята на българските спортни коли Булгаралпин и защо ги спряха

Статията е публикувана за от автора за първи път във в. FibankNEWS, бр. 194 (2022 г.).

Ето български ремаркета за камион от 1950-те г.!

Sandacite.BG намерихме за Вас мноого стари български ремаркета за камион!

Български ремаркета за камиони от 1950-те г.

Досега тази тема май не сме я разработвали, но пък и не сме имали подходящ материал. Оказва се обаче, че в столичния Завод 12 производството на товарни ремаркета за камион е стабилно застъпено още през втората половина на 50-те години, след като тогава на бял свят са се появили тези сладури по-долу. Докато правим успоредно една друга статия за някакви малко известни български камиони, нека Ви осведомим за прикачните устройства, които са изработвани да ги теглят предимно от вносни съветски (ЗИЛ-ове…) и други машини. Заводът организира производството на тези ремаркета в гама от пет модела. Мислим, че е важно да ги представим, защото нали се стремем да обхванем колкото се може повече разнообразието на произвежданата някога българска техника. Самото място, където са разработвани тези хубавци, е НИПКИДА – Научноизследователският и проекто-конструкторски институт по двигатели и автомобили.

Завод 12 София – емблема

Интересен е напр. този колесар К 3/59, използван за превоз на различни дълги материали – дървени трупи (значи в дърводобива), електрически стълбове, стоманени профили (строителството). Военните също използват подобни. К 3/59 може да се натовари с до три тона товар, а той самият тежи 875 кг. Има товарна височина 1190 мм, което значи, че най-много толкова може да бъдат високи нещата, които ще накачулите на него. Разстоянието между колелата му (едно време се употребяваше русизмът  ,,колея“) е 1630 мм. Използва 4 броя (2 предни и 2 задни) гуми с размер 34 х 7″. Названието К 3/59 вероятно значи ,,колесар, с товароносимост 2 тона, пуснат през 1959 г.“ – ако съдим по разшифроването на други моделни названия от периода.

Български ремаркета за камиони – колесар К 3/59

Има и Р 1,5/60 – ,,ремарке с максимална товароносимост 1,5 тона, което се качва на конвейера през 1960 г.“. То е едноосно, между другото, и тежи 750 кг. Има товарна височина 1100 мм и разстояние между всяко дясно и всяко ляво колело (задно и предно) 1540. Тук имаме и товарна каросерия с размери 2360 х 1860 х 500 мм, а гумите са същите (една отляво и една отдясно, с размери 34 х 7″). Може да се използва за превоз на строителни материали и всъщност за каквото Ви душа иска, само да не пада извън борда. :)

Български ремаркета за камиони – Р 1,5/60

Следващият приятел е също от 1960 г. и има по-голяма, дълга и широка каросерия за товари с размери 3500 х 2000 х 400 мм. Може да поеме до 2 тона от Вашите вехтории, а той самият тежи 1,25 тона. Нарича се Р 2/60. Товарната височина е 1 м. Тук вече имаме две оси, които образуват междуосие между себе си и то е 2500 мм, а колеята е отново 1540 мм. Гумите са четири 32 х 6″. Това ремарке вече е оборудвано и с механични спирачки.

Една година по-рано започва производството на ремаркето 3/59 с максимален товар 3 тона и собствено тегло 1360 кг. Товарната височина тук е 1130 мм, а размерите са каросерията още по-внушителни – 3640 х 2160 х 500 мм. Междуосието е все така 2,5 м, а разстоянието между дясното и лявото колело (и отпред, и отзад) – 1540 мм. Гумите са отново четири с познатия размер 34 х 7″, а спирачките са въздушни обаче.

Български ремаркета за камиони – Р 3/59

И ето че стигаме до най-голямото българско камионно ремарке тогава – Р 5/59, който може да вози всякакви неща, боклуци и вехтории с тегло до 5 тона! Р 5/59 тежи 2,2 тона самото то, а товарната му височина е 1160 мм. Разстоянието между осите е 3000 мм, а колеята – 1630. Огромното тегло на товара, които се предвижда, налага употребава та цели осем броя гуми – две предни и две задни – отново 34 х 7″. Спирачките са отново въздушни.

Български ремаркета за камиони – Р 5/59

Дали някъде все още се намира някое от тези ремаркета? Може би по по-малките населени места? Ние се изкушавахме да напишем, че са първите произевдени у нас такива, защото в един момент сериозно мислехме така, ама кой знае – може би са произвеждани и преди това такива прикачни возила, макар и в по-малка серия, и затова решихме да не бием барабана, а да оставим вратата отворена за нови открития. По-късно, след няколко  години, идва ред на нова гама български ремаркета за камиони, с които обаче ще Ви запознаем в друга наша публикация.

П. П. Не забравяйте да преровите, ако имате у Вас стари брошури, рекламни дипляни и проспекти на стари българсик заводи – търсим и ги купуваме. Потърсете ни на 0896 625 803.

[1949] Първият български камион Димитровец

Български двигател от 1971 г.

В Сандъците – Sandacite изровихме и този архивен български двигател!

Български двигател

Родното място на чудесото, което виждате на снимката, е Научноизследователският проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) в София. Той е създаден през 1964 г. с Разпореждане № 260 на МС от 7.VІІІ.1964 на основата на дотогавашния Научноизследователски проектоконструкторски институт по електрокари, мотокари, двигатели и трактори (НИИПКЕМДТ) (1958–1964). НИПКИДА е звено в структурата на ДСО ”Транспортно машиностроене”. Целта на създаването му е да извършва научноизследователска и развойна дейност в областта на бензиновите и дизеловите двигатели, за които се смята, че могат успешно да се произвеждат от българските заводи, след като им се извърши т.н. внедряване.

Тук ви показваме една рожба на Института от 1971 г. Това е т.н.  Б 1000 – четирицилиндров бензинов четиритактов двигател с въздушно охлаждане и максимална мощност 48 к.с. (при 3600 об/мин). Не е известно обаче дали той е намерил масово приложение – по това време е честа практика в институтите да се изработват прототипи, които да се тестват и едва след отчитането на редица фактори (технологични, производствени, икономически…) да се решава дали да се започне серийното им производство.

Историята на българските автомобили обаче е доста по-стара! Ето тук напр. можете да видите следното съкровище:

https://www.sandacite.bg/1960-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD-120/

Exit mobile version