Етикет: Николай Джебаров Електрон

Запознайте се със стари БГ лампови и селенови токоизправители в Sandacite.BG!

Начи глейте ся… Ако става дума за старите български токоизправители, нищо не ни пречи да Ви пуснем няколко модела от завода в Перник и да кажем, че сме си свършили работата. Да, ама ние не сме толкова повърхностни… Ние търсим винаги по-по-, че ако може, и най-старото, и затова сега Ви изровихме пак токоизправители, но от период, в който не знаем дали се сещате, че въобще България е произвеждала такива устройства – 1930-те години!

Виновник за тяхната поява на белия свят е отново фирмата ,,Електрон А.Д.“ на Николай Джебаров, която ги е изработвала в работилницата си в София на бул. Дондуков № 45, а ги е продавала на № 27. Производството е имало желанието да обхване всички нужни на живота, в които може да ни потрябват такъв вид устройства. За това говори каталогът на фирмата от края на 30-те г., който казва: ,,Токоизправителите „Електрон“ се изготвят за всички цели: за пълнене на акумулатори, за захранване на радио­апарати и усилватели, за електродинамични високоговори­тели, за телефонни и телеграфни апарати, за захранване на дъгови лампи. [Предлагат се] токоизправители еднофазни и многофазни, за кинотеатри, с филтруван и нефилтруван прав токъ“.

Тези устройства са били предвидени за работа с три стойности на мрежовото напрежение – 120, 150 и 220 волта. Произвеждали са както лампови, така и сухи селенови токоизправители.

Така, а сега нека видим какво е специфичното при предлаганите няколко модела…

Има напр. лампов токоизправител тип 13 Р, предназначен ,,за пълнене на акумулатори“ (зареждане), ,,необходим за всяко радиоателие“ (там има нужда от него заради акумулаторите на онези радиоприемници, които се захранват с такъв токоизточник), а също така е използван и за зареждане на автомобилните акумулатори. Моделът 13 Р работи с прав ток и напрежението му има възможност да се регулира от 5 до 20 волта и тока от 0,5 до 1,5 ампера. Предлагали са го и във вариант без опция за регулиране на напрежението.

Друго подобно устройство е тип 6 Р. Казват ни че той е ,,необходим е както за всеки гараж, така и за по-големи радиоателиета.“ Правотоковото напрежение при него се регулира между 10 и 30 волта, а на самия ток – от 0,5 до 6 ампера. Не знаем обаче през колко, през каква стъпка. После го има пак същия, но без регулатор.

Следващият модел е означеният като 6 2 Р. Характеристиките му са като на горния модел, има и възможност едновременно да зарежда автомобилни акумулатори и ,,радиоакумулатори“.

Произвеждани са и шестфазни токоизправители 30, 45 и 75 ампера за захранване на кинопрожекционни машини в кината. 75-А модел може да работи с напрежения 150, 220 и 380 волта.

А какви ли електронни лампи са монтирани в тях? Разбира се, можем да правим вероятни предположения въз основа на токоизправителните лампи, които сме срещали в българските радиоприемници от 30-те г., но сигурна информация за в тия модели нямаме.

А ето и какви са селеновите сухи токоизправители (с мрежово напрежение 120, 150 и 220 волта, но пригодени за зареждане на акумулатори, които работят с няколко различни акумулаторни напрежения):

• тип 4/1 Б II. Предназначен е за зареждане на радиоакумулатори (по два акумулатора от 2 волта или един акумулатор 4 волта). Токът при зареждането може да е до 1 А;
• тип 4/2 Б II. Ток при зареждането до 2 А. Могат да се пълнят 2 акумулатора по 2 волта или един акумулатор 4 V;
• тип 6/1 Б II. Специално нагоден за зареждане на автомо­билни акумулатори с напрежение 6 V. ,,Представлява необходима принадлежност за всеки автомобил.“ Ток при зареждането до 4 ампера;

• тип 12/4, 2 Б II (на горната снимка). И този е проектиран за радиоателиета, гаражи и др. Могат да се пълнят както радиоакумула­тори, така и автомобилни акумулатори общо до 12 волта. Чрез регулатор и ампермер токът може да се регулира от 1 до 4,2 ампера;
• тип 24/4 (долу). Токоизправител  с максимална мощност  4 ампера при 24 волта. Може да ,,пълни“ всякакви акумулатори до 24 волта напрежение

Освен всичко това, клиентът може да поръча и токоизправители по поръчка за каквато поиска мощност. Селеновите устройства са доставяни в два варианта – със и без регулатор на ток и напрежение. Към тях са можели да се поръчат и електроизмервателни уреди.

Интересно, нали? Непознато усещане да разгледаш от една страна толкова познати устройства, но пък произведени тогава, когато съвсем не си очаквал! :) Както казахме и преди – който твърди, че преди 1945 г. в България не е имало електротехническа и електронна промишленост, каним го най-учтиво да прочете тази, предишните и бъдещите ни публикации. Защото предстоят още разкрития за родни електрелементи от царско време! Ето Ви още сега малко за разядка…

Царство България – електросъоръженията, таблата и табелите им

See more

Разгледайте новите български трансформатори от на баба Ви времето в Sandacite.BG!

Такаа.. Предния път Ви разправихме една приказка за нещо, което – не се правете! – не бяхте чували – а именно наши усилватели, произведени през периода на Царство България от фирмата ,,Електрон А.Д.“ на Николай Джебаров от София. Намерените ни тогава беше да покажем, че и през този период България е имала електронна промишленост, при това далеч не само радиоприемници. Днес продължаваме разказа за някогашната ни електропромишленост с вид компоненти.

Както разказва подробният й каталог от края на 1930-те години, фирмата е произвеждала ,,всички видове трансформатори – за радиоапарати, усилватели, токоизправители, пирография, електроспойка, автотрансформатори, трансформатори за учебни цели, еднофазни и многофазни“, а също ,,всякакъв вид дросели, с най-различни самоиндукции“.

За предлаганите напр. трансформатори за радиоприемници виждаме, че те имат три възможности за захранващо напрежение – 120, 150 и 220 волта – и другите характеристики, описани точно както следва: ,,2 x 380 V – 60 mA; 6,3 V – 1 А (4,25 V); 4 V – 1,5 А (5,63 V)“. Трафовете са предназначени за всички видове радиоприемници ,,до включително пет лампи“. Ето един такъв – редовно го намираме в българските радиа от 30-те г:

За ,,по-разкошните“ радиоапарати с шест-седем лампи е проектиран следващият модем трансформатор, който работи на същите напрежение като горните, обаче после откриваме разлика в останалите характеристики: 2 x 380 V – 80 mA; 6,3 V – 1,5 А (4,25 V); 4 V – 2 А (5,63 V). Приемани са обаче и всякакви други трансформатори по поръчка на клиентите.

,,Електрон“ са изработвали също така автотрансформатор за консуматори до 100 вата, който е можел да се достави в две разновидности – универсален или с определени напрежения. Ето примерно такъв само за 120 и 220 волта:

Друг акцент са изходящи (демек изходни) трансформатори ,,за всякакви цели“, както и дроселите.

Каталогът ни уверява, че във всички описани досега части е употребявана само висококачествена, ,,най-добра трансформаторна ламарина“, а жиците са с най-добра изолация. Тези трафове са рекламирани и със своите много малки загуби и гаранция за ,,сигурна, трайна и безупречна работа“.

Успоредно с тях фирмата е продавала и германски ,,Гьорлер“, обаче от тях са дали само един модел – за батерийни апарати. Явно ,,Електрон“ са успявали да осигурят най-използваните видове радиоприемници с български части.

Честно казано, добре че са тези каталози, защото по трансформаторите никъде няма отбелязан производител и ако не е примерно тази книжка, няма как да знаем, че България е произвеждала серийно трафове още преди откриването на големите заводи през 50-те години. Тази публикация е добре да се прочете и от доста хора, които говорят на едро и изобщо не отчитат наличието и на високотехнологични производства в епохата на Царство България.

Предстои още едно интересно откритие от същата поредица, но засега ще го запазим в тайна. До скоро виждане! :)

А, между другото, ако се интересувате, хвърлете едно око и тук:

Български цветен телевизор от 1901?

See more

Прочетете в Sandacite.BG за стари български лампови усилватели от 30-те години!

Обикновено, когато стане дума за български усилватели, се сещаме най-вече за много известните серии на михайловградския (монтанския) завод ,,Електроакустика“ или за други техни съвременници. Въобще за неща, правени преди 30 – 40 – 50 години и не повече. Когато заговорим за българска електроника преди 1945 г., веднага можем да посочим множеството марки и производители на радиоприемници и евентуално говорителите от фабриката на Обретен Дончев. Но обзалагаме се, че никъде досега не сте срещали материал, който да Ви говори за усилватели, произвеждани в България по царско време! Е да, ама не – сега ние сме тука, за да разсеем мрака.

В случая ни интересува една фабрика на предприемача Николай Джебаров, която след 1938 г. се нарича ,,Електрон“ АД. Тогава фирмата на Джебаров се е сляла с радиопроизводител с това название и започва да поддържа търговско бюро на бул. Дондуков 27 и фабрика и склад няколко номера по-надолу – на Дондуков 45.

Както ни осведомява рекламен каталог на фирмата от 1939 г., ,,търговският отдел се занимава с продажба и доставка на всички видове материали в областта на радиотехниката, безжична телеграфия и телефония, високофреквентни уредби, продажба на цели радиоапарати, доставка на радиостанции, засечни уредби, всякакъв вид електрически измерителни уреди и инструменти монтажни материали, жици, шнурове, кабели, антенни уредби, токоизправителни инсталации, всякакъв вид трансформатори, високоговорители, сухи токоизправителни елементи и европейски и американски радиолампи“. Разбира се, най-голямата част от всичкото това стоково богатство се е падала на вносната продукция, която Джебаров е продавал у нас. Както са правели  и други къщи – напр. ,,Радио Електрик“ на Алберт М. Бехар.

Да продължим обаче четенето, за да видим пък какво е изработвала фирмата ,,Електрон“ в България: ,,Фабриката произвежда радиоапарати, високоговорители, трансформатори, радиоусилвателни уредби, токоизправителни инсталации за пълнене на акумулатори, за кинотеатри и телефонни централи (сухи токоизправители и лампови такива), бобини за радиотехниката и др.“.

Както можете да се уверите, този внушителен текст е истински шамар за онези, които твърдят, че в България преди 1945 г., видите ли, ,,нямало радиопромишленост“. Имало е, и още как!

А сега да видим какво конкретно е предлагала фирмата ,,Електрон“ в областта на усилвателите. Асортиментът, изложен по-долу, е актуален към 1940 – 1 г. и е продаван от Джебаров на тогавашните аудолюбители:

Усилвател 6 вата

Предназначен е за заведения, салони, малки градини и т.н. Означен е като клас А, клирфактор 5 %. Консумира 50 вата мощност от мрежата. Може да работи на три вида напрежение, регулируеми с превключвате – 120, 150 и 220 волта.

Усилвател 15 вата

Виждате го най-горе, на първата снимка в статийката. Този е по-мощен и за по-широки площи – големи заведения (,,локали“), градини, училища, казарми, кинотеатри и т.н. Пригоден е за свързване към радиоприемници, микрофони и ,,за усилване на електрическа мембрана“. Изходящият импеданс е означен като ,,5, 10, 15 и 7000 ома“. Консумира 80 вата от мрежата.

Усилвател 25 вата

Приложението му е напълно същото, каквото и на по-малкия му брат 15-ватовия; този яде 85 вата мощност обаче.

Усилвател 60 вата

Клас АВ. Изходящ импеданс отново 5, 10, 15 и 7000 ома. Подходящ е за игрища, кинотеатри, плацове, казарми и т.н. Пригоден за усилване на грамофони, радиоапарати, микрофони… Консумира 110 вата.

Усилватели за прав ток

Всичките тези, които разгледахме досега, са предназначени за променлив ток, но фирмата е предлагала и – по поръчка – изработка на усилватели за прав ток.

Усилвателни стъпала

Това е друго! Тези стъпала се изработват и доставят от ,,Електрон“, ако към даден радиоприемник (който се предполага, че има само един високоговоритeл) слушателят желае да присъедини още един и той да звучи мощно – тогава има нужда от такова стъпало. Могат да се включват към всички разпространени тогава радиоапарати. Има 2 модела – 6- и 15-ватов. Това е удобно, ако имате да озвучавате големи градини, салони и т.н.

Усилвателни уредби

А това е черешката на тортата! Тази усилвателна уредба е проектирана специално за училища, болници, казарми и т.н. Ако е нужно да се инсталират високоговорители на много места в една сграда, а това, което се чува по тях, да се ,,командва“ от едно място, ще си купите ето такава уредба! Това е прадядото на михайловградските УУ, АА и т.н. уредби. Описано е, че ,,тази уредба решава по много опростен и удобен начин затрудненията при включване и изключване на повече високоговорители“. Вижте, има си и нещо като кран. Имаме предположение,че той се явява нещо като потенциометър, но на магнитен принцип. Регулира магнитното поле на трансформатор. Предположението се крепи на факта, че според каталога са произвеждали усилватели за прав ток. Ще ни кажете ли дали сме прави в това предположение? :)

Надникването в такива страни от историята на българската техника е страхотно вълнуващо за нас. Защото по този начин изместване годините на първо производство на даден вид техника – в случая усилвателите – у нас с цели десетилетия. А ние мноого обичаме да откриваме стари български неща… много!

До нови срещи! :)

Марките радиоапарати в Царство България

See more