Етикет: Мрежа ЕСТЕЛ

В Sandacite.BG попаднахме на нов български мрежов терминал – ИЗОТ ЕС 8566.М1.

Последната версия на известната система за изграждане на компютърни мрежи ЕСТЕЛ е с версия 4.2 и влиза в действие през втората поломина на 80-те години. Както и при останалите версии, и при нея потребителите се свързват с големия компютър, чиито ресурси ползват, чрез лични терминали, които наподобяват персонални компютри. Съдържат клавиатура, монитор, принтер, главен блок и т.н. Един такъв блок виждате на снимката – той е сърцето на терминала ЕС 8566.М1. М1 означава, че това е втора модификация на вече съществуващо ЕС 8566. Пред терминала стои оператор – той работи с него.

Производството на този терминал започва през 1988 г. в Комбината за системи за телеобработка във Велико Търново (преди това се нарича Завод за запаметяващи устройства). Това е онзи същият, за който проф. Оли Мартикайнен – една от големите фигури в историята на хардуера, изобретател на рутерите и професор в Хелзинкския технически университет – казва така: ,,Ние от една фабрика за галоши (има предвид Нокия, която преди електрониката е произвеждала гумени обувки) направихме световен гигант, а вие, които имахте такава чудесна база, толкова ли не успяхте да намерите една ниша, за да останете на едно от челните места в развитито на компютърните системи?“. Въпрос, на който и досега не сме дали сериозен отговор…

Но да се върнем в добрите години на българската електроника.

На горната снимка виждате терминала, който разглеждаме – в оригинална реклама от януари 1989 г. Той се състои от следните устройства:

• управляващ блок ЕС 8566.А025 – това на снимката;
• монитор ЕС 8566.А015;
• друг монитор, наречен ,,символно-графичен“ -ЕС 8566.А026 – за чертежи и т.н.;
• принтер ЕС 8566.А030 (който е от т.н. маргариткови);
• клавиатура ЕС 8566.А045;
• обикновен (монохромен) монитор ЕС 8566.А060;
• цветен монитор ЕС 8566.А070;

Сега знаем, че ще кажете, че нямаме останалите части на терминала, но помислете добре. Както виждаме, мониторите са няколко вида. Поначало в тези терминали често един монитор се използва при няколко и получава различен номер според това в кой комплект са го включили. Напр. този тук А.015 е на практика същият като монитора, използван в терминала ИЗОТ СМ 1604.М3:

А и освен това Вие идва ли имате всичко оригинално по Москвича си на вилата, така че не ни се отваряйте. :D

Към терминала могат да се включи повече от един монитор от модела А015 и А026 и принтери А030 според това колко души ще работят, но не могат да бъдат повече от осем. Както към днешните компютри за професионална обработка на изображения може да се включи повече от един монитор. Мониторите работят на резолюция, която позволява 24 реда текст с 80 символа на ред (тоест общо 1920 символа) или 32 х 80, което прави 2560 символа. Методът на изображение е т.н. растерна матрица 7 х 9 или 5 х 7 (малък формат).

Всяко от тези устройства се включва чрез кабел и може да бъде отдалечено от главния управляващ блок на най-много 1 км. Разбира се, в практиката не се налага такова нещо, а обикновено всички са в една стая.

Тук виждате задния панел – от тези серийни конектори се включват устройствата. Имали ли сте серийна мишка? :)

Както виждате, няма предвидена външна памет за зареждане на програми. Тя идва от големия компютър, с който терминалът е свързан. Според инсталирания на него софтуер файловете (които в онази епоха са най-често текстови) могат да се редактират на монитора по определени от програмата стандарти. Чрез нея се управлява и как ще се печата. Като стана въпрос, принтерът е производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства – Пловдив и печата със скорост 30 символа/сек.

Споменахме, че терминалът е с свързан с голям компютър, от серията ЕС или СМ. Според това какъв канал за връзка се използва скоростта на предаване на данни е между 1200 и 9600 бита/сек.

Терминалът се захранва от обикновено мрежово напрежение 220 волта, кабелът е със стандартен трипинов конектор, а всяко устройство хаби около  80 вата мощност.

Сега още малко за софтуера. Когато работи в мрежова среда, ЕС 8566.М1 използва операционните системи ОС 6.1/ВП и ОС 351. Достъпът към базата от данни на потребителя се осъществява от система за управление на информационните потоци. Тя се нарича СУИЛ/ОС. Тя е изградена на модули и така потребителят може да избира само онези, които са му необходими. Връзката между приложния софтуер (практическите програми, които се използват) и СУИЛ се осъществява чрез специални макроинструкции за СУИЛ. Има и специален пакет приложен софтуер за графична информация.

А ето това е по-стар терминал, но с повече функции на него:

БГ терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти и магнитни карти!

See more

Изследвайте в Sandacite.BG родния терминал за компютърни мрежи ЕС 8531.

На снимката виждате един от потребителските (операторските) терминали за връзка с компютър. Този обаче е малко по-различен от обичайно показваните. Иначе, ако следите често нашия сайт, сигурно знаете, че съвместната работа на няколко оператора с ресурсите на един компютър е обичайна пракитка през 70-те и 80-те години. Тук говорим не за известните домашни Правеци, а за големи професионални компютри от сериите ЕС и СМ, които са с размерите на стаи или поне секции. Включват се няколко терминала към компютъра и служителите в съответния изчислителен център започват да обработват информацията, да правят справки, за да си вършат по-добре работата и т.н. Една компютърна машина, позволяваща това, напр. е ЕС 1035Б, произвеждана в Завода за изчислителна техника в София, а терминали като горния са наричани още абонатни пунктове, особено в рускоезичната литература.

Информацията между тях и големия компютър се предава двупосочно – както от терминала към машината, така и обратно – и то в диалогов режим. Съществуват програми за правене на справки в бази данни, за задаване на въпрос и получаване на отговор в реално време и други подобни улесняващи услуги.

Терминалът ЕС 8531 може да бъде два вида – 1) с функции, които могат да се управляват от потребителя (програмируем) и 2) с т.н. фиксирани функции – непрограмируем. Първите имат няколко скорости на предаване на данни, които могат да се използват в различни режими на работа (по-долу ще ги видим какви са). Програмируемите обаче са по-гъвкави и освен че с тях може и да се предава и получава информация от голямата машина, може и да се задействат включени от потребителя програми, напр. от 8-инчова дискета – виждате двете флопита в левия край на устройството. На такъв програмируем терминал можете да работите върху отворени от дискета документи, да запазите и запишете промените, да записвате отчети за работата пак върху дискета, да извършвате отдалечена обработка на докуметнти и т.н.

Сега ще разгледаме по-подробно програмируемия терминал ЕС 8531, произвеждан от края на 70-те г. в ЗЗУ Велико Търново. Както виждате, той е една идея по-модерен от предшествениците си, защото разполага и с монитор.

Той обменя информация в синхронен режим по двупроводна (пряка или комутируема) или по четирипроводна пряка линия за връзка. Конфигурацията на връзката се прави по линията ,,точка – точка“, а може да бъде и многоточкова.

Както други, така този терминал е изграден на основата на микропроцесорна система и вътрешно програмно управление. За споменатия по-горе двупосочен обмен на данни по линията отговаря записана още в завода управляваща програма, която се намира в постоянната памет на терминала, но може да се постави и отделна дискета с програма със същите функции. Освен това ЕС8531 има написана специално за него операционна система и собствен програмен език.

А ето и какъв хардуер ни очаква.

Над главния шкаф с електрониката виждате клавиатурен модул, на който има стандартна буквено-цифрова подредба с 48 клавиша, отделна цифрова клавиатура, функционални клавиши за задействане и контрол на различни възможности на управляващата програма и устройство с индикация за набирането на данни.

Над нея виждаме принтер, подобен на електронна пишеща машина, който е с гъвкав печатащ диск ЕС 7187 със скорост на печат 30 знака/сек и 132 печатни позиции в един ред, който работи с т.н. безконечна хартия, на която все още от разни общини раздават избирателните списъци. Левият и десен ограничител на принтера и хоризонталната, вертикалната табулация и форматът на печата потребителят може да управлява чрез програма, но последния параметър може да се зададе и от големия компютър.

Операторът може да избира хоризонталното и вертикално форматиране само от форматния буфер на печата. Разстоянието между редовете се регулира от превключватели, които се намират на допълнителен панел, но пък може да се зададе и от меню на потребителската програма.

Между другото, можете да си включите и друг принтер – ЕС 7186.

Мониторът е ВКП 171, с който ви запознахме подробно ТУК. Той може да се използва като екран за контрол какво е въведено с клавиатурата, вместо това да гледате това на печатарката и да хабите хартия.

Нещо интересно: този терминал има възможност да идентифицира оператора чрез магнитна карта! За да може това да стане, той вади картата и я прокарва през малък отвор, като при това ръката се движи със скорост между 10 и 80 см/сек. В тази карта са записани идентификационните данни, като дължината на записа е 15 символа. Според вида на включената потребителска програма обаче функцията за разпознаване може да работи или не. Има и още една карта, наречена кредитна, но това не е банкова карта, а такава за…

Още едно забележително качество на терминала е, че той е обратно съвместим с по-старите устройства за запис на информация – перфокартите – и разполага с ЕС 6112 – устройство за запис и четене от тях. Вградената управляваща програма преобразува 12-битовия код на 80-колонните перфокарти се преобразува в машинно четим код. Така данните могат да се изпратят и запазят в големия компютър, с който терминалът е свързан. Освен това една потребителска програма от компютъра може да се изпрати към терминала, където да се запише на перфокарти чрез ЕС 6112. Информацията от тези карти автономно влиза в програмната библиотека, която пък се записва на дискета. Виждате ли какво взаимодействие!

Флопитата на ЕС 8531 са модел ЕС 5071, които работят с дискети с обем 246 кб (74 пътечки по 26 сектора, всеки от които събира 128 бита информация). Може да се включи и трето флопи, което съхранява 100 кб данни.

ЕС 8531 може да работи в четири режима:

• автономен – задейства се след включване на захранването и след преминаване на вътрешния самотест на терминала;
• въвеждане – терминалът пак работи автономно, но под управлението на потрелителска програма. Според вида ѝ данните се въвеждат от клавиатурата, от перфокартите или от флопитата;
• рестарт – в този режим операторът може да поиска от дискета междинните резултати от работата и данни, може и да редактира документа, който после да разпечата;
• корекция на грешки – операторът може да нанася корекции във въведените преди това с клавиатурата данни

Какви и колко ще са функциите на ЕС 8531,  се определя от потребителската програма, която се задейства от някое от устройствата, описани по-горе. Програмите са написани на език, съдържащ оператори за управление на въвеждането и извеждането и аритметични и логически операции.

Ето и как терминалът разпределя ресурсите си между софтуера:

• три буфера с обем 256 килобита, осигуряващи работната памет и данните на потребителските програми;
• форматен буфер за печат – 256 килобита за осигуряване на 7 хоризонтални и вертикални формата за конзолен печат;
• работната памет се разпределя между включените в момента потребителски програми;
• осем регистъра за 10-значни числа със знак и десетична запетая, които се използватт при аритметични и логически операции;
• буфер за въвеждане с обем 200 бита, който пък се използва за въвеждане на данни с клавиатура и извеждане на данни на монитора;
• логически индикатори – 32 бита. Те могат да преминават в състояне ,,логичаска 0″ или ,,логическа 1″.
• код на условието – 8 бита. използва се при изпълнението на потребителска програма. При задействането на програмата се извършва проверка;
• системни индикатори – 8-битови. Служат за определяне на вътрешното състояние на терминала;

В терминала се използва модем с фазова модулация и скорост на предаване на данни 1200 или 2400 бода (aнгл. baud) – напр. СМ 8108. Другият нужен модем в комплекта е ЕС 8009 със скорост 600/1200 бода/сек.

Терминалът се захранва от със стандартно еднофазно 220 волта напрежение и потребява около 3 киловата мощност от мрежата.

А ето тук и какво представлява една друга българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more