Етикет: Микрофони Респром

Българските микрофони Респром МД-74, МД-75, МДН-66, МДПН-68 в Sandacite.BG!

В последните няколко публикации обърнахме голямо Фнимание на български устройства за слушане на музика и реч – звукови колони, слушалки и т.н. Значително по-малко място сме отделили на джаджите, които улавят звуците, за да бъдат те след това записани и възпроизведени. Затова днес ще се занимаем с 4 – 5 български микрофона! Те са произвеждани в завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград, а са проектирани в Института по радиоелектроника в София, секция ,,Акустика“ с ръководител доц. Димитър Попянев. При излизането си от завода всички те са имали по 1 година гаранция. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР, където могат да се намерят и сега. Освен това, някои от тези микрофончета се произвеждат и в момента и са в ,,репертоара“ на Висоговорители АД – предприятието наследник на завода ,,Гроздан Николов“.

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-74

Това е първият от моделите, които ще опишем. Започват да го произвеждат през 1974 г. Виждате го на горната снимка. Той е предназначен за включване към касетофони (чрез конектор тип DIN 5). Има и възможност за дистанционно включ­ване и изключване на магнетофон чрез вграден в микрофона превключвател. Тъй като МД-74 има широк честотен об­хват на приемане, той може да се включва и към битови маг­нетофони от по-висок клас, без да се използва превключвателят му.

Заедно с кабела си тежи около 80 грама, а размерите му са 23 х 120 мм. Ето и техническите му характеристики:

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-75

Това пък е електродинамичен микрофон с подвижна бобина от 1975 г., предназначен за широка обща употреба: любителски записи върху магнитна лента с битови касетофони и магнетофони, радиофикация, от водещи на събития, при които се използва локално озвучаване, диспечески и командни връзки и въобще различни случаи на непрофесионална употреба.

Ето го как изглежда:

Данните му са следните:

Размери: 36 х 125 мм; тежи 125 грама.

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-80

Той е роден през 1980 г. Проектиран е от н.с. инж. Емил Миланов. Също е проектиран за записи с касетофони и магнетофони в домашни условия, за предавания извън студиа, за диспечерски и командни връзки, радиофикация и като цяло отново за непрофесионална употреба.

Между другото, в залата Пресклуб България и сега са такива микрофони – ето ги със защѝтен калъф:

Дребосъкът има едностранно насочено действие. Характеристиката на насочеността му е кардиоидна, а входът –  нискоомен. Номиналният му честотен обхват е между 40 и 16 000 Hz, а номиналното пълно вътрешно ел. съпротивление – 200 ± 40 ома. Ето и останалите му характеристики:

Диаметърът му е 41 мм, а е дълъг 158.

Поначало всички тези микрофони са доставяни в стиропорена кутия с основни принадлежности към тях (държател модел Д-1 и микрофонен кабел), а при МД-80 можете дори нея да видите. Ето го, значи, в покоите му:

На тези две фигури можете пък да видите начина на свързване на микрофона (на първата) и на микрофонния кабел (на втората):

НАСОЧЕН МИКРОФОН МДН-66 (микрофон с насочено действие), модел 1966 г.

Това е също електродинамично устройство с подвижна бобина, но с едностранно насочено действие. основата му представлява цилиндър, в която е вграден трищифтов конектор за свързване на микрофонен кабел или гъвкав съединител тип ,,лебедова шия“. Влизал е в комплекта на усилвателя Респром Моно 50. Микрофонът е част от по-мощни уредби, които действат в сравнително големи пространства – естради, зали, стадиони и т.н. Когато водещият на събитието трябва да каже нещо, хваща и говори по този микрофон.

Ето го и на живо що за чудо е. Корпусът на микрофона е с метални части:

Неговите характеристики пък са ето тези:

Размери: дълъг е 140 мм, диаметър 4,5 см. Тежи някакви си 170 грама.

ПОЛУПРОФЕСИОНАЛЕН МИКРОФОН МДПН-68

Тук вече си имаме работа с нещо по-сериозно. Тази година се навършват 50 години от създававето му. Това е електродинамичен микрофон, при който характеристиката на насочеността е превключваема – тя може да бъде кръгова или кардиоидна според условията на употреба. Самия микрофон са се постарали да го оформят красиво. Той си има вграден конектор за свързване на различни кабели с всякаква дължина, а са му сложили и защитна капачка, която ограничава шумовете при слаби и умерени ветрове:

Този микрофон е проектиран за прецизно предаване на говор и музика извън студиа, при естрадни изпълнения за различни програми и предавания, в центрове за радиофикация и т.н. Има си и тринога, на който стои особено гордо и величествено – по-надолу можете да го видите.

А техническите му данни са следните:

Ето го пък и на триногата застанал, колко е шик:

Размерите му са така: максимален диаметър 48 мм, максимална дължина 165 мм. Тежи 160 грама.

Предстои и за една такава микрофон-тринога ще направим отделна статия – и тя заслужава внимание! :) Чао засега.

Стари бг стойки за микрофони в Sandacite.BG!

Когато използвате микрофон, поставен върху бюро (напр. записвате говор/музика, говорите в радиостудио, на събрание/конференция и т.н.), обикновено е удобно да не го държите в ръка, а той да е поставен върху маса или бюро, а вие да го насочвате и застопорявате най-близо до устата си. За тази цел са ви необходими две приспособления: нещо като скоба, която обхваща микрофона, и трикрака стойка (т.н. тринога), за която скобата държател да е закрепена. Обикновено така можете да регулирате и наклона, посоката на завъртане и други пространствени параметри на микрофона.

Това, което ни направи впечатление, е, че заедно с произвжданите доста български микрофони заводът ,,Гроздан Николов“ Благоевград се е погрижил и за това и още преди 50 години е пуснал в производство два удобни модела трикраки станоци за поставяне на микрофон. Ето сега ще ги разгледаме подробно.

СТОЙКА ЗА МИКРОФОН СМТ-68, модел 1968 г.

Това чудо го виждате на снимката най-горе. Съкращението означава ,,стойка микрофонна тринога“. Това е лека сгъваема стойка за плот – бюро, маса или каквото имате там. Предназначена е да създаде триточкова опора на микрофон тип МДПН-68 и той да се постави стабилно в държателя тип Д-1, с който тя се комплектува (разбира се, в случаите, когато микро­фонът се фиксира на някакъв вид равнина пред главата).

Стойката има три крачета, разтворени на 120° едно от друго. Тя се сгъва, като се завъртат две от крачетата към третото краче. Така стойката добива размери 160 х 118 х 33 mm. Поначало, с държателя Д-1 са комплектувани повечето български микрофони от 60-те, 70-те и 80-те години.

СТОЙКА ЗА МИКРОФОН СПС-68, модел и тя 1968 г.

Не, абревиатурата на този станок не означава съкратеното название на СО ,,Програмни продукти и системи“ на английски (изписвали са го SPS), а ,,стойка преносима сгъваема“. :D Тази стойка лесно се пренася и се поставя не на маси и бюра, а направо върху земята – подиуми, сцени и т.н. Предназначена е за прав диктор. Тя има различни елементи, които позволяват микрофонът да се нагласи в най-подходящо положение спрямо него. Разбира се, има си и микрофонен държател към нея.

Веднъж поставена на земята и прихванат микрофонът в скобата, височината на станока може да се регулира от 1,1 до 1,8 м, като във всяка избрана височина има възможност да се застопори на нея. СПС-68 има три крака да стъпи на пода, а при разклонението им има пружина, т.е. стъпването е меко, ,,амортизирано“. Държателят на микрофона се закрепва чрез винт с резба М10.

В комплекта на станока влиза и калъф за пренасяне в сгънато състояние. Устройството е с размери 120 х  1100 м и тежи 3,2 кг.

Та така. :)