Вижте в Sandacite.BG тази българска книга за телевизия от 1942 г.! :)

Знаете, че в нашия сайт обичаме да Ви показваме стара техническа литература. Вчера успяхме да се сдобием с българска книга за телевизия от 1942 г. Сега ще Ви я покажем подробно.

Четивото се нарича ,,Що е телевизия?“ и е издадено преди 81 г., автор е Никола Пангелов. Той е български електронен инженер, бил е началник на катедра Радиоелектроника и свързочна техника във Военното училище.

Книгата започва с аналогия на телевизията и обикновеното радиопредаване. След това се обяснява какво е фотоелемент и неонова лампа. Интерес представлява главата ,,Неосъществимостта на най-простото телевизионно предаване“. Там е описано светлината, отразена от предаваното изображение и попадаща във фотоелемента, ще предизвика появата на ,,среден фототок“, определящ средната яркост на изображението. Фототокът би предизвикал ,,средно“ светене на неоновата лампа в телевизионния приемник. Обаче, тъй като всяко изображение представлява разпределение на светли и тъмни петна и заради това, за да се възпроизведе то, трябва да се получи действително разпределение а светлината и сянката, а не средна осветеност на обекта.

По-нататък подробно е разгледано устройството на човешкото око, за да се определи ,,липсващото звено“ сред описаните до това място в книгата елементи на телевизионното предаване.

Преди електронната телевизия се е развивала механичната такава. Основен елемент в нея и т.н. диск на Нипков. Това  е изобретението нa гермaнския студент от полски произход Пaул Нипков, който но 23 г. през 1884 г. стигa до идеятa, че зa осъществявaнето нa тaкъв вид предaвaне е нужен диск с рaзположени спирaловидно по него еднaкво големи дупки – т. н. диск нa Нипков. Този бързо въртящ се дървен или метaлен кръг е зaдвижен чрез електродвигaтел и се върти пред прожекционен aпaрaт, който осветявa еднa сценa. Зaд високооборотнaтa шaйбa тaзи сценa се рaзгрaждa нa светли и тъмни точки чрез фотоклеткa, постaвенa зaд дискa. Тaкa вече е по-лесно тaзи светлиннa серия чрез телегрaф дa се изпрaти нa зрителя. Зa дa я види, той трябвa дa преобрaзувa постъпвaщите точки в ,,нaчaлен“ обрaз, което стaвa чрез aпaрaт, оборудвaн с бързовъртящ се диск кaто първия.

Първият изобретател, конструирал работещ механичен телевизор, е шотландецът Джон Лоджи Беърд през 1925 г. Този вид телевизия обаче има своите недостатъци, които книгата на Никола Пангелов посочва в специална глава. Такъв недостатък е напр. ниската степен на яснота на предаваното в приемника изображение – ,,за да се предаде образ с голяма яснота, даже при използване на най-чувствителните фотоелементи, необходима е такава голяма осветеност на обектите за предаване, която е невъзможно да се осигури със съвременни средства“.

Като друг голям недостатък на механичните телевизионни системи е посочено присъствието на движещи се части и следващите от тях ограничения. За да се получи по-голяма яснота на образа, трябва дискът на Нипков да се върти по-бързо. ,,Увеличение числото на моментите, необходимо за борба с мяркането на изображението, влече след себе си нови практически затруднения, нерешени в механическите системи на телевизията.“

И ето защо тук Никола Пангелов преминава към излагане предимствата на електронната телевизия – тази с електроннолъчева приемна тръба (кинескоп). На това е посветена 11-а глава, а 12-а пише за електроннолъчевата предаваща тръба (иконоскоп), използвана в първите телевизионни камери. По-подробно за нея писах в статията си ,,Дисектор. Иконоскоп. Супериконоскоп (видео)“ в Наука ОФНюз.

По-нататък в книгата се дава ,,скелетна схема на електроннолъчевата система на телевизията“, а за нас интересни са ,,Предстоящите технически задачи в областта на телевизията“. Като такива са дадени ,,упростяването и поевтиняването на приемника“. Тогавашните електронни телевизори имат вертикален вид и обикновено се поставят върху пода:

Само че в книгата от 1942 г. е даден ,,упростен приемник“ за поставяне върху маса, който има 14 лампи:

По-нататъшна задача е ново подобряване на яснотата на получения образ – ,,в лабораториите се правят опити за разработване на уреди, позволяващи да се получи яснота 600-редно разлагане на образа“.

Тогавашните телевизори обикновено дават изображение с размери 14 х 18 см. Ясно е, че това  е малко – ,,увеличаване размерите на екрана за отделните евтини приемници си явява един от въпросите за разработване в най-близко време“.

Още през 1942 г. Никола Пангелов осъзнава, че телевизията трябва да стане цветна и да се получават триизмерни образи. Според автора ,,тази задача трябва да получи практическо решение в близко бъдеще“.

Друго важно препятствие е ,,проблемът за далечината“ – ,,да се направи възможно предаването на събития, ставащи в далечни краища“. По онова време решение в тази област е ,,съединяване на градовете със специални дебели кабели или вериги от станции, работящи на ултракъси вълни“. ,,Трябва да се надяваме, че упоритият човешки ум ще се добере до по-прости и ефикасни разрешения“, завършва главата.

Следващата е озаглавена ,,Най-нови достижения в телевизията“. Като такова е посочено напр., че компаниите ,,Телефункен, Льове, Текаде и Ферзее“ с общи усилия разработват телевизионни приемници с екран 20 х 23 см. Посочена е и германската телевизионна изложба с демонстрация на телевизия в София през 1940 г., за която писахме подробно в ТАЗИ статия – това е първото тв предаване в България изобщо.

Това беше нашата разходка из старата телевизионна книга от 1942 г. Надяваме се, че ви  е било интересно. :)

А ето тук може да видите и първата българска книга за телевизия от 1934 г. –

Как телевизията навлезе в България в началото на ХХ век

See more

Съществувал ли е наистина български цветен телевизор отпреди 115 години? Вижте в Sandacite.BG!

Фрагмент от реклама на  механичния телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926

Наскоро от архивите изскочи поредната техническа мистерия, която дори не е документирана докрай! А къде започва тя?

Както може би помните от друга статия в нашия сайт, в началото си телевизията не е електронна като съвременната, а механична (1884 г.). При този вид тв предаване се използва бързовъртящ се дървен или метален диск със спираловидно пробити дупки на него. Той се върти пред прожекционен апарат, осветяващ предаваната сцена. Зад диска се намира фотоклетка, която разгражда образа на светли и тъмни точки. Ако тя бъде свързана със светлинен източник зад втори диск, въртящ се със същата скорост като първия, сцената може да се възстанови и да се покаже на зрителя.

След 1880-те из Европа доста конструктори проектират механични телевизори, а по-късно започва и серийно производство.

А сега да се върнем в България!

През 1901 – 2 г. в Русе живее пенсионираният учител Атанас Тодоранов (1859 – 1919). Това е един  високообразован човек, автор на учебници по математика, физика и естествознание, а също и на книгите „Животен магнетизъм“ (с тема биоелектричеството), „Масларство и сиренарство“ и „Съвременна магия, фокусно изкуство“. Пише и много научнопопулярни статии.

Причината да си заинтересуваме от тази личност обаче е един крайно интересен технически проект на Атанас Тодоранов, за който разбрахме, че информация може да се намери в Държавния архив. Съответно бързо-бързо се упътихме натам и в търсачката им намерихме една тайнствена папка, означена като фонд 178, оп. 3, а. е. 909. Казахме тези индекси на служителката и по-късно тя ни зарадва с един дебел куп листове, който беше много прашасал. :) Това обаче не ни спря; даже сметнахме, че са по-тайнствени така, и ги заразагръщахме със светнали очи и треперещи пръсти!

Оказа се, че страниците представляват преписка между Атанас Тодоранов, Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните (ПТТ) и Министерството на обществените стради, пътищата и благоустройството. От разменените писма узнахме, че през 1901 г. учителят изработва проект за устройство, което нарича „електрически далекоглед“. То служи за „предаване на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове чрез електрически ток“. Когато той става готов с чертежите на апарата, ги изпраща за разглеждане от комисия в София, съставена от физици-преподаватели от СУ и държавни служители от Дирекцията на ПТТ. След това проектът е върнат с рецензия ,,за доработване“, но само за да го заяви Тодоранов отново на 10.Х.1902 г., и то заедно с още едно устройство!

Папката с преписката между Тодоранов и институциите 

Тук се намесва и още една важна подробност. За съжаление конструкторът на телевизионното устройство е крайно беден и затова моли да му се отпуснат влаков билет и 30 лв, тъй като той сам  се грижи за внуците си и те трябва да живеят с нещо, докато той е в София. Там Тодоранов ще се срещне с комисията, която ще разглежда проектите му. Учителят иска също така да стои в столицата възможно най-малко, а на заседанието на комисията да присъстват премиерът и цар Фердинанд. От всички тези желания обаче най-малко последното може да бъде удовлетворено!

Министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството също не изпраща билет и помощ на Тодоранов. На 26.Х той отговаря, че вижда как с него се случва същото, каквото и с „други изобретатели, които са умирали от глад“, но че ако българската държава похаби така неговите усилия, той ще потърси съдействието на „чужденци капиталисти“ (тоест ще предложи на задгранични компании проекта за своя телевизионен апарат).

Бавно работи чиновническата машина. Чак след два месеца Тодоранов получава жп билет ІІ класа № 564 (Русе – София и обратно) и е запитан кога може да тръгне. На 5.ХІІ.1902 учителят пише, че е готов.

Рано сутринта на 29.ХІІ намираме нашия герой в столицата, отседнал на ул. В. Търново № 6, пие кафе, а комисията ще заседава на 30-и от 14 ч. в Дирекцията на ПТТ. Според протокола, който разгледахме обаче, изслушването е проведено почти на Нова година – на 31-ви. Присъствали са физикът от СУ проф. Порфирий Бахметиев (първият професор на България, който сам изобретява устройство – прадядо на телевизора), химикът проф. Никола Добрев, завършилият в Германия способен електроинженер Борис Кинтишев и инспекторът на ПТТ Т. Цончев. Пред тях Тодоранов е описал два проекта за свои устройства.

След подробен научно-технически анализ комисията комисията предлага промени в конструкцията на Тодорановия телевизор. Кръгът трябва да има по-големи размери (за да носи повече дупки), да е уеднаквено движението на дисковете в предавателя и приемника, съответно да се измисли друг вид регулатор за това и т.н. Сравнен с черно-бял френски апарат от 1898, „далекогледът“ има по-сложна схема, но пък претендира да предава цветен образ (да си припомним описанието – „предаване на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове“)! Именно  от това комисията е поразена. Никъде не личи да са анализирали дали използваната от Тодоранов схема действително може да предава цветно, но и не го отричат открито.

Можел ли е Тодоранов да проектира цветен телевизор в България през 1901 г.? А защо не? Той е бил достатъчно запознат с достиженията в телевизионната техника от своето съвремие, познавал е отлично и начина на действие на механичната телевизия. И още повече, че малко по-късно в света се появяват патенти именно за цветни механични телевизори, а шотландският изобретател Джон Лоджи Беърд демонстрира такъв през 1928 г.!

Механичният телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926 г.

Да се върнем сега в София през 1901. Заключението на учените е, че макар учителят да е проучил достъпната за себе си техническа литература в областта, проектът му се нуждае от още доработване. Комисията предлага правителството да отпусне материална помощ, за да продължи Атанас Тодоранов спокойно работата си. А когато той усъвършенства апаратите си и представи техни подробни чертежи, на държавни разноски да бъде изработен прототип. Най-накрая на упорития конструктор са отпуснати 500 сребърни лв за „бъдеща техническа работа“.

На 25.VІІІ.1903 Тодоранов вече е готов с всички усъвършенствани планове и чертежи, и то „в натурална величина“. „Позволително за пътуване“ № 561 той обаче получава месец по-късно. На 27.ІХ уважаваният физик Порфирий Бахметиев отново дава положително заключение за „електрическия далекоглед“ и призовава: „Многоуважаеми господин Министър! Днес разгледах… с  г. Пенчев и двата апарата на г-н Тодоранов. […] Kакто сте благоволили да му отпуснете субсидия през миналата година, няма да сбъркате, ако го подкрепите и сега“.

Става все по-интересно, нали? За съжаление обаче тук приказката свършва! Просто документите в папката свършват дотук и по-нататък историята мълчи. Но най-вероятно изобретението на Тодоранов така и е останало неразработено докрай и неизползвано. Министерството не оказва на интересния проект заслужената подкрепа и той закономерно потъва в забвение.

Това е то! Както казва знаменосецът Странджата от Вазовите ,,Немили-недраги“ – „Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското Освобождение“.

Да не Ви натъжихме? Тогава нека Ви зарадваме – макар и около половин век по-късно, но български електронни инженери и талантливи конструктори успяват със собствения си ум и разработки да поставят началото на телевизията в България! :) Как се е случило това, можете да прочетете ето тук:

[1951] Началото на телевизията в България

See more

---

(Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 129, 16 февруари 2018.)

[1933] Кинематографъ чрезъ грамофонъ

Не е за вярване, но и това открихме – статия, която описва как може да се възпроизведе видеосигнал чрез грамофонна плоча! Помните ли диска на Нипков и механичната телевизия?

,,И записването на движущи се образи върху грамофонна плоча, подобно на телевизията, телекиното и киното, почива на факта, че човѣшкото око съхранява зрителното впечатление въ течение на 1/8 секунда. Когато две впечатления се следватъ съ време, по-малко отъ споменатото, окото не може да ги раздели“.

,,Образното записване върху грамофонна плоча е най-послѣдното приложение на фотоклетката, слѣдъ употрѣбата й въ апаратитѣ за виждане подъ вода, въ мъгла, ноще и въ тъмнина“.

,,Репродукциитѣ се получаватъ отъ този основенъ цинковъ крѫгъ по галванопластиченъ пѫтъ, върху ебонитови плочи.“

ебонитова пръчка

Цялата тази статия е препечатана от списание Наука и живот от 1933 г., както и някои други технически статии от 1945 г., поместени в нашия сайт. Можете да ни следите и в нашата Фейсбук страница – https://www.facebook.com/sandacite

,,Телевизията е излѣзла вече отъ пределитѣ на научноизследователскитѣ институти и е стѫпила въ широкия практически пѫть на своето развитие“.

Повече за телевизията като техническа новост към 1937 г. и различните й приложения можете да научите, като кликнете върху скена на тази статия от списание Наука и живот. За изображение в пълен размер – кликнете още един път.

Ако сме Ви харесали, ще се радваме, ако харесате и Фейсбук страницата ни, за да следите и следващите ни публикации – https://www.facebook.com/sandacite