Как се прави дизайнът на един български принтер

Разгледайте в Sandacite.BG как изковават външния вид на един български принтер!

Български матричен принтер Евмолпия 1200

Днес ще надникнем зад вратите на едно конструкторснко бюро в Центъра за промишлена естетика, за да видим как се ражда известният ни по-късно дизайн на една компютърна периферия! Идеята е следната.

През 1989 г. Дизайнерско бюро 2 на ЦПЕ получава задание да изработи вида на настолен матричен принтер, който да се свързва с компютъра чрез RS232С интерфейс. Печатарката трябва да работи с т.н. безконечна хартия, перфорирана по краищата – от онази, която сме свикнали да виждаме по избори, защото на нея печатат и обявяват избирателните списъци. В принтера тя се подава в процеп, разположен отпред и отдолу на дъното, и излиза от­зад и отгоре. Тази печатарка днес обаче трябва да може да работи и рулонна хартия, която минава през същия път, и с форматна хартия, която пък се подава чрез поличка, разположена в предния процеп.

По време на работата по проекта са разработени два предлагани дизайна. И двата имат за основни външни части дъно и голям непрозрачен капак с прозрачна част, която е различна за две­те модификации и която е залепена чрез щифтове с размекване за го­лемия капак. За да може да се обслужва самият принтер, капакът се повдига, а отзад е закрепен на две осички. Отгоре вдясно на капака е монтирана фолиева клавиатура (бутоните са сензорни) и индикация чрез светодиоди. Отзад устройствата се затварят от метална плоча, на която има мрежов превключвател, предпазители, конектор за 220 волат кабел и конектори за интерфейсни кабели.

Металната плоча, дясната стена на капака и дясната стена на дъното и са перфорирани, за да може чаркалаците на принтера да се охлаждат.

Работните названия на двата проектодизайна са Евмолпия 1000 и 1200. По външен вид те нямат общо с дотогава произвежданите български печатащи устройства. Разглеждайки двата модела, не може да не забележим, че те изглеждат по-съвременно, имат по-изящен изглед, а разчупените, неправилни форми и наклонени плоскости създават визуално впечатление за олекотяване на формите.

Горе виждаме Евмолпия 1000, а ето тук 1200-ицата – очевидно е, че разлиакта тук е  в капака, който във втория случай е леко издигнат откъм осите:

Български матричен принтер Евмолпия 1200

Кутията на печатащото устройство „Евмолпия 1000” е шприцована под високо налягане – ABS материал. По повърхността има и различно съчетание на гланц и мат – прозрачният капак е гланцов, а напр. командният блок – матов. Емблемата вляво е нанесена чрез ситопечат по представен графичен оригинал.

Автори на представените два дизайнерски проекта за Александър Василев, В. Вълева, Сашо Драганов и инж. П. Бояджиев.

След това 1000-арката се преврща в добре познатия ни принтер Бултекст 200, който можете да видите тук:

Български матричен принтер Бултекст 200

Професионална система за Правец 16

Професионална система за Правец 16

Професионална-система-за-Правец-16

През 1987 г. производството на специализирани компютърни програми в България, предназначени за 16-битови компютри, е дотолкова развито, че започва стремеж към обединяването им в т.н. системи от програмни продукти. Те са подбрани по предназначение така, че да осигурят всичко необходимо за работата на специалист от дадена сфера на обществената дейност. Обикновено дадена организация сключва договор с СО Програмни продукти и системи за доставка на софтуерно осигуряване. Сега в Сандъците ще се занимаем една от тези системи.

Т.н. професионална система – в хардуерно и софтуерно отношение – на Правeц 16 включва:

512 кб РАМ; две 5,25-инчови флопидискови устройства, боравещи с дискети 360К; сериен и паралелен интерфейси за свързване на периферни устройства; черно-бял монитор (обикновено ВММ 3111 на завод Аналитик Михайловград); матричен принтер М88.

Операционна система ДОС-16;

Програми: Бейсик-16; Секретар-16; Команден организатор; ТурбоДИСК; Индиго,

Системи за професионална обработка на текстове:

Модификации : 110.1 – за програмиста, 110.2 – технологична

В т.н. функционално описание е упоменато, че освен обикновено предвидения матричен принтер М88, възможна и замяна с други, нови и усъвършенствувани модели принтери, което ще бъде отразено и в цената. В допълнение към т.н. Базова система за компютър Правец 16, включваща Коморг, ТурбоДИСК и Индиго, т.н. Професионална система включва и програмна среда за текстообработка (между другото, през 1986 г. в ИТКР към БАН е разработена специална такава – Текст 16. Тъй като се работи чрез система от менюта, от оператора не се изискват специални познания по програмиране. Такава една система осигурява напълно професионален подход към създаване, запазване, редактиране и отпечатване на документите. Системата е предназначена за автоматизиране на работата на заетия персонал. Нещо повече – възможно е да се включват нови пообрени версии на програмната среда без промяна на цената (9790 лв през 1987 г.)

В зависимост от проявения интерес, системата може да се развива като:

  • професионална система за програмиста (шифър 110.1), включваща софтуерните продукти от базова система за програмиста (шифър 100.1)
  • професионална технологична система (шифър 110.2), снабдена с продуктите от базова технологична система (шифър 100.2)

В допълнение трябва да обясним ролята и значението на тези т.н. шифри – всеки софтуерен продукт, разработен от СО ППС, добива такъв шифър, който се дава според критерий – най-често типът софтуер, сферата му на употреба и т.н.

Инсталиране, настройка, консултации, обучение и извънгаранционно обслужване са се извършвали само срещу допълнително сключен договор между клиент и СО Програмни продукти и системи.

Правец 16 Pravec 16
Exit mobile version