И друг път сме говорили за Силваниите – производител им е ето тази фирма:

„Радио вести” ООД, инж. Г. М. Георгиев – гр. София, ул. Дондуков № 37.

Най-често оформлението на радиоприемниците Силвания е заимствувано от американски  модели, лампите вътре и те са преимуществено американски. Техен е и най-големият модел българско радио до 1945-7 г. –  http://www.sandacite.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-1945-%D0%B3/

А това е един техен модел, с който се сдобихме съвсем скоро и е номериран като ,,типъ 62″.

Внушителен изглед, дебела кутия, широка скала:

Отвътре – лампите американски, говорителят стандартният за тови вид апарати.

Четирите потенциометъра монтирани хоризонтално един до друг на шасито:

Още подобни модели можете да откриете в сводната тема за бъргарските радиоапарати до 1945-7 г.: http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=19310#p19310

Един от най-мащабните български проекти за радиограмофонни шкафове, които съм виждал някога! Правен е в няковко варианта, някои от които са износни.

Шкафът е можел да бъде от яворов или от орехов фурнир.

,,Той е предназначен за тези, които желаят да получат елегантна домашна мебел и радиоприемане с високи технически параметри“.

По-подробни технически данни има в скенираните страници.

Предполага се, че е имало табела и е паднала.

Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.

На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.

Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…

Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:

На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.

Повече снимки можете да видите тук –  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=45220#p45220

Това е български експонат от 1936-37 г. Производител –

Лампи: неизв. c озн. 80 (Nat. union), TEB 03 (Tungsram), TEK 2 (Tungsram), EF 9 (Tungsram)

Снимки:

Видимо е малко пострадал от влагата, сред която е бил съхраняван.

Скалата си е със сигурност отпреди 1945 г.

Поне отвътре всичко е ксвплектно.

Повече за АСТА-та можете да видите в тази тема в нашия форум –  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=22389#p22389

Херц, кръстена на името  на Хайнрих Херц, откривателят на радиовълните, е българска марка радиоприемници от 30-те г. Една от близо 30-те български търговски марки в тази промишленост отпреди 1945 г.

Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69

Ето едно доста интересно тяхно радио – мен ме привлича с тези тръбички:

Ето още едно:

Повече за българските радиоапарати преди 1945 г. можете да научите от нашата специална тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Завчера изпадна това радио на снимката горе. Видимо е доста пострадало, защото е държано във влажно мазе. Но поне всички части без задния капак са уо налице.

Знам само, че моделът е от края на 30-те години и производителят е радио Клингзор, нищо повече.

Ако някой иска да добави нещо повече за него, то нека заповяда в темата във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=37486#p37486

Това е публикация с амбицията да бъде общ своден каталог на всички български радиоапарати, произведени до 1945-47 г., колкото и да е утопична подобна цел.

Производителите и мозелите са подредени по азбучен ред, като са дадени подробни снимки и данни за ламповия състав

Заповядайте да разгледате – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Сега ще обърнем внимание на някои реклами на техника, разпространявани в българските периодични издания до 1945-47 г., като започнем от 1928 г. Най-вече подобни пана (те имат истинска художествена стойност!) се намират из списанията на тема радиотехника, но могат да се видят и из малкото на брой радиотехнически книги от този период – примерно тези на Ангел Петров, издавани през 1927-29 г.

Характерно за тези мили рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е разлят, свободен и богат. Изреченията са дълги и изобилствуват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава струмужът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят.

На долната реклама забелязваме нещо много важно – реклама на високоговорители. Това означава, че се натъкваме на сведение за българска фабрика преди 1945-47 г., която е произвеждала говорители за радиоапарати – Обретен Дончев.

Коя е другата такава фабрика, както и много други забавни реклами от същия тип можете да разгледате в специалната ни тема във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=71&t=4706&p=46204&hilit=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0#p46204

Напоследък свикнахме да възприемаме българските радиа от 30-те г. като горе-долу еднакви кафяви сандъци, при които вляво е скалата (повече или по-малко унифицирана), а вдясно ръбът е силно заоблен, има три еднакви лайсни и зад тях неособено фин плат. Днес обеч ще Ви пощажем нещо различно.

Това е едно много интересно българско радио от фирмата ИРА (Индустрия за радиоапарати) – Софиия, собственик Димитър Крепиев (произвеждали са и марката Ирафон). Долупоказаният модел със сигурност е от първите им производства – самата фабрика е основата 1936 г. Обърнете внимание на.. е, скàлата сама се набива в очи:

Още снимки на интересната ИРА можете да видите в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36068#p36068