Това е поредният ХерцЪ, който ни попадна. ,,Радио-лабораторията“ е произвеждала доста на брой модели, като тук ще Ви представяме, поне визуално, всички, до които успеем да се доберем.
Мелодия 3 (Typ M3 във версията за износ в Унгария) е по-малко известен български радиоприемник. Ламповият състав е същият, както на Мелодия 3 – ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM80, EL84, EZ80.
В интерес на истината не сме срещали вътрешнопазарна версия на този апарат, което ни кара да мислим, че е предназначен само за износ. Във всеки случай е направено всичко, за да се прокламира страната и заводът производител. На бакелитовия щепсел е щампована емблемата на СЗ КЛ. Ворошилов София.
Кутията е оформена със саоблени ръбове, бял пластмасов кант и необичайно дърво, което допринася апаратът да изглежда интересно и нестандартно:
Това Pécz достатъчно ясно показва унгарското иззносно направление:
Капaкът носи надписи на английски, но и предупредителна табелка на български, което вероятно означава, че по неведоми причини този екземпляр не е напуснал пределите на България и е трябвало да се реализира тук:
Вътре в радиоприемника няма нищо забележително за показване. Лампите са Тунгсрам – посочихме ги по-горе.
Един от последните български бакелитови радиоприемници, разбира се – ІV клас. Безтрансформатоно захранване, лампи от серия U (паралелно свързани) – UCH81, UBF89, UCL82, UY85
Изключително малък и лек. Винаги сме го смятали за особено красив – допада ни контрастът между гарвановочерния бакелит и снежнобялата пластмасова решетка (разбира се, тогава, когато пластмасата й не е пожълтяла от атмосферните въздействия):
В кутията няма много място. На шасито отчетливо се вижда лепенката с абревиатурата на завода:
Велико Търново е български преносим транзисторен радиоприемник, производство на ЗТР Велико Търново, модел на основата на Прогрес и изпълнен с чешки транзистори:
Отгоре. Вижда се настроечният потенциометър на станциите:
Това е апарат от неизвестната за мен досега марка Вемко. Стопроцентово български, произведен в София. Вероятно названието на фирмата се състои от първите сричи на имената на един или повече души, каквато практика е имало тогава.
Надписът:
Капакът е обикновеният за този вид апарати – дървен, дебел около 0,5 см, с пробити големи вентилационни отвори…
Апаратът е четирилампов, изправителната лампа е AZ1 на Mullard, а останалите три са от черните американски на RCA – 12А6, 12SR7 и 6К7
Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.
На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.
Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…
Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:
На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.
Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.
За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.
Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:
Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.
Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:
Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:
Да погледнем и вътре:
Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.
Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.
Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.
![[1963] Стар български радиоапарат Мелодия 3 + схема](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/155898_495520590488914_2011983060_n.jpg "[1963] Стар български радиоапарат Мелодия 3 + схема")
![[1964] Старо радио Маестро + схема](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE.jpg "[1964] Старо радио Маестро + схема")
![[1937] Старо лампово радио Вемко](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/06/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-2.jpg "[1937] Старо лампово радио Вемко")
![[1940-те] Стар български лампов радиоапарат – неизвестна марка](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/11/%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82.jpg "[1940-те] Стар български лампов радиоапарат - неизвестна марка")
