Стар български радиоапарат Мелодия 16 + схема

Произвежда се от 1970 г. в ЗМР В. Търново и е изпълнен по същата схема като Мелодия 11. Разликите са козметични.

Кутията е матирана, а не лакирана, както при 11. Страниците са тънки и апаратът е доста по-леко от 11-ката:

Радиоприемникът Мелодия 16 има четирите стандартни вълнови обхвата. ІІІ клас:

Лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM84, EL84. Има и два броя светлини на скалата.

Между другото, Мелодия 16 е произвеждана и за износ в Полша като Melodia 16.

Схема –

Ако сме Ви харесали, ще се радваме да ни харесате и във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite– за да разглеждате навреме и другите ни прегледи на българска техника.

[1968] Радиошкаф Мелодия 14 стерео + схема и описание

Радиошкаф Мелодия 14 стерео + схема и описание

Това е най-дългият български радиограмофон, но според някои, и най грозният :)

Радиошкафът/радиограмофонът Мелодия 14 стерео се произвежда в два варианта (модификации). І е от 1968 г. и Ви го представяме в този преглед, а с ІІ може да се запознаете тук – http://www.sandacite.bg/1970-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F-14-%D1%81%D1%82/

Грамофонното шаси може да бъде Supraphon или REMR.

Радиошкаф Мелодия 14 стерео + схема и описание

Капакът в средата се отваря и се показват скалата и грамофонът:

Шасито е като на обикновената Мелодия 14. Има четири вълнови обхвата с клавишно превключване.

В случая грамофонът е от чехословашката серия.

Апаратът е производство на ЗМР Велико Търново:

Техническо описание –

Схема –

[1964] Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Продължаваме прегледа на продуктовата линия Мелодия, произвеждата от СЗ Кл. Ворошилов през 60-те и 70-те г.

Мелодия 10 е седемлампов радиоапарат, тип среден супер, с лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM84, EL84.

Поначало смятам, че при прилагане на оригинални документи за един апарат не е нужно да преписваме от тях в самия текст, а той е по-скоро за снимков материал и думи като тези тук.

В зависимост от времето на производство (по-ранните бройки или по-късните) кутията може да е с тъмен или светъл фурнир:

Български радиоапарат Мелодия 10 + схема и ръководство

Поначало М 10 е едно от най-разпространените български радиа; шасито му е станало основа на много радиограмофони – а първо място Акорд 10.

Схема на радиоапарата Мелодия 10 –

Оригиналното ръководство за употреба, с което си купувате радиоприемника: мелодия-10-инструкция

[1960] Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Вторият радиоприемник от серията Мелодия. Лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM80, EL84, EZ80.

Изнасян в чужбина под названието Typ M2. Двете версии – вътрешнопазарната и износната – не се различават схемно, а само външно.

Да започнем с българската. Кутията е с прави ръбове, но все така дебела:

Старо радио Мелодия 2 + схема и ръководство

Запазени са лайсните и месинговата табелка на завода производител:

На задния капак се вижда изходът за монтиране на допълнителен куплунг за магнетофонен запис – можело е да се направи във всяка сервизна база на СЗ Кл. Ворошилов:

,,Смяната на скалните крушки може да се извърши и без да се вади шасито от кутията, но само при изваден от контакта щепсел“:

Износната версия – обикновено е с по-тъмен фурнир и надписите на капака са на английски:

Когато надписите са на английски, българските апарати от този период обикновено са за Близкия Изток.

Схема на радиоприемника Мелодия 2 (съответно на електрическата и на механическата част – скалният механизъм): мелодия-2-схема

А ето и оригиналното техническо описание (книжката), придружаваща радиоапарата при покупка: мелодия-2-инструкция

[1964] Старо радио Маестро + схема

Един от последните български бакелитови радиоприемници, разбира се – ІV клас. Безтрансформатоно захранване, лампи от серия U (паралелно свързани) – UCH81, UBF89, UCL82, UY85

Изключително малък и лек. Винаги сме го смятали за особено красив – допада ни контрастът между гарвановочерния бакелит и снежнобялата пластмасова решетка (разбира се, тогава, когато пластмасата й не е пожълтяла от атмосферните въздействия):

В кутията няма много място. На шасито отчетливо се вижда лепенката с абревиатурата на завода:

Мислим, че четем 2 вата, но може и да бъркаме:

Капакът си е капак – нищо неочаквано на него:

Схема на радиоапарата Маестро –

[1958] Стар български радиоапарат Концерт + схема

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема –

[1959-60] Старо радио Комсомолец + схема

Това е един от най-разпространените бакелитови радиоапарати, произвеждан и в батериен, и в мрежов вариант.

,,Обикновеният“ мрежов Комсомолец се води ІV клас:

Цялата кутия е напълно бакелитена дори в най-малките подробности.

Лампи: UCH81, UBF89, UCL82, UY85.

Батерийният – ІІІ клас:

Снимките на последния са на колегата PDM.

Схема –

Поначало и тук важи правилото за цвета на капаците на ранните български телевизори и радиоапарати – тъмните на цвят капаци указват по-ранна година на производство, а по-светлите – по-късна.

[1989] Радиограмофон Кантата 4 + схема и описание

Това е последният радиограмофон от линията Кантата. Разликата с предишните е, че шасито му е стереофонично. Схемата на радиоприемната част е като на Кантата 1.

Нататък всичко изглежда дословно едно и също:

Схема – радиоприемник-кантата-схема

Ръководство за употреба – кантата-4-инструкция

Радиограмофон Кантата 3 + схема

Кантата 3 е български транзисторен радиограмофон, комбинация между радиоприемник Кантата 1 и съветско грамофонно шаси REMR моно.

Техническите характеристики на радиоприемната част са малко по-различни в сравнение с Кантата 1 – липсва ,,западното“ УКВ:

Иначе в грамофона – позната картинка:

Тип РГС ІІІ-1. Много интересно защо е наименуван С – стерео – при положение, че дори и да се включи втора колона отзад, шасито продължава да е монофонично:

Производство от 1987 г. в КРТА В. Търново.

Схема на електрическата и механичната част:

[1936] Реклама на български радиоапарати марка ,,Телевизия“

Обърнете внимание на текста. Така ми се иска да видя и днес такава българска реклама, която да кипи от подобно осъзнато достойнство и самоуважение!

,,РАДИОАПАРАТИ МАРКА ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“

Собствено местно производство, цени народни!

Българи, предпочитайте мѣстното производство, с което намалѣвате безработицата у насъ и давате хлѣбъ на сънародницитѣ си!

Резултатътъ от нашитѣ апарати е сѫщия, само липсва суетниятъ разкошъ въ сравнение с европейскитѣ такива, а ценитѣ са наполовина!

Не купувайте апаратъ, докато не чуете и нашитѣ. Тѣ хващатъ всички европейски станции!

Апаратитѣ се правятъ за всички волтажи въ България“

Демонстрация: от 12 до 13 ч. и от 7 до 9.

Техническо бюро ,,Телевизия“

инж. П. Великовъ и с-ие

София, бул. Македония № 30 (трам. спирка Руски паметникъ)“