Компютърните конференции ПЕРСКОМП (1985 – 87 г.)

В Sandacite.BG намерихме докладите от някогашните конференции ПЕРСКОМП по компютърна техника!

Компютърни конференции ПЕРСКОМП

През втората половина на 80-те години България отдавна е уважаван производител на компютри и периферна техника. Развитието им у нас е поставено на научна основа – работят няколко научно-развойни института по компютърна техника, вкл. в БАН.

Повечето български компютри не са дошли до нас, затова, ако искаме да научим повече за тях, трябва да ровим и в старата техническа литература. Тук ще разгледаме най-интересните материали в 2 много ценни източника.

През април 1985 и 1987 г. в София (НДК) се провеждат 2 международни конференции по персонални компютри, наречени ПЕРСКОМП. На форумите присъстват участници от България, Източния блок, Япония, Западна Европа и САЩ, а на всеки са изнесени по над 100 доклада. През 1987 е открита и изложба на компютри, системи и софтуер – на около 900 м2 са представени 103 експоната на 28 производителя.

Издадените томове с докладите (3 от 1985 и 2 от 1987 г.) съдържат интересна информация и дават ,,моментна снимка“ на част от българския компютърен отрасъл. Днес тези книги са библиографска рядкост и също много ценни като експонат и данни. Ние обаче успяхме да се сдобием с тях! Ето какво ни разказват старите страници.

Компютърни конференции ПЕРСКОМП

Когато компютрите се използват в екстремна и агресивна външна среда, устройствата с движещи се части (напр. флопита) стават силно уязвими, напр. за прах и други затормозяващи субстанции. Затова в Централния институт по изчислителна техника е разработено запаметяващо устройство без движещи се части (както е и в съвременните SSD), а само с чипове и т.н. магнитна мехурчеста памет (bubble memory), поместено в специална касета. То има собствен контролер и поради отсъствието на движещи се части надеждността му е повишена. Предвидено е да работи с компютъра ИЗОТ 1031С от 1984 г. и с други.

По това време са налице дискети с интерактивни 8-битови софтуери за училищно обучение по биология, математика, химия, физика… Представена е и българска система за обучение по ел-техника, в която компютърът работи като асистент на учителя. Софтуерът е предвиден за 8-битови Правеци. Може да поставя и решава задачи и да ръководи учениците в тях. Учителят може да води диалог с програмата за вида задачи и да уточнява подробности.

Разработена е и програма за обучение на студенти по линейна алгебра – истински компютризиран курс, в който има лекции, въпроси и задачи, коментар на отговори, оценки и препоръки. Курсът се води в кабинет с монитори пред студентите. Преподавателят се консултира с компютъра и води урока според напътствията. Може да се онагледява с графика. Студентът може да реши предложена задача, а ако сгреши, компютърът известява. Може да се отговаря няколко пъти на един и същ въпрос, а при грешка програмата връща студента на подходящо място в лекциите, за да опресни знанията си. При няколко грешки софтуерът коментира проблема и дава правилното решение. Без драсканици, без нищо.

Важни са сведенията, които конферентните доклади дават за български хардуер. Научаваме за 16-битов преносим Правец 16И от 1987 г. с вграден монитор и до 3 броя 5,25-инчови флопита. И означава ,,индустриален“ – компютърът е предвиден за работа в сурова среда и индустриални условия. Правец 16И също е от серията МИК 16, при която елементите, които сме свикнали да са монтирани на дънната платка (процесор, памет…), тук се добавят на слотовете като отделни унифицирани платки карти – ,,модули“, а също и контролерите. Дънната платка само свързва модулите и е шина за данни. За да са добре защитени частите, при Правец16И те са поместени в специална касета, която може да се изолира от външната среда. Може да се свърже и 2-ра касета с още модули, които да разширят много функционалността.

Ето го компютъра – поместен е в метален корпус. Преди да бъде наречен Правец 16И, е пуснат под името МИК 16И:

Български компютър МИК 16И/Правец 16И

Стремежът към компютризация на колкото се може повече човешки дейности инспирира сътворяването на МАКБЕТ – компютърна система за контрол върху бетоноподаването в строежите. Тя се състои от Правец 16 и кодиращи устройства с уникален номер, монтирани в бетоновозещите камиони. Чрез устройствата камионите предават към компютъра информация за часа на пристигане. Актуализира се (вкл. в реално време) и стадият на работа по текущите обекти. Освен това от главния компютър се задава разписание за работата по всеки обект, закриват се завършени и се откриват нови обекти… С МАКБЕТ операторът следи едновременно работата по много строежи, може да задава нови курсове на даден камион, които шофьорът да изпълни, да изтрие от плана даден курс, да се видят всички курсове от даден автомобил и т.н.

Интересна е програмата Метрос`86 (за Правец`82), която създава телевизионните метеорологични прогнози. За целта са нужни 2 компютъра – на единия се онагледява прогнозата, а другият я възпроизвежда в студиото. Графичните възможности на компютъра му позволяват да показва карти. Избира се желаната карта и се нанася информацията (напр. температурни данни), а знаците за валеж, слънце, облачност и т.н. се кодират чрез клавиатурата. Така картите са вече подготвени и остава да я възпроизведем в режим ,,прогноза“. Те се зареждат от флопито в реда, който изберем. Намесата при възпроизвеждането се свежда само до смяна на изображенията, което може да прави и синоптикът, синхронизирайки картите със своя коментар.

А тук може да научите повече за една стара българска компютърна мрежа:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

МИК 16С от 1985 – един екстремен български компютър

Най-сетне в Sandacite.BG успяхме да се сдобием с образа и информацията за легендарния компютър МИК 16С!

Български компютър МИК 16С

Това е един необикновен български компютър. Вероятно оттук-оттам сте чували по нещо за него, но за първи път можем да видим как изглежда той. Но да започнем отначало…

ЛИНИЯТА КОМПЮТРИ МИК 16

Всъщност МИК 16С е част от по-голяма серия, наречена ,,модулни индустриални компютри“ (това и означава съкращението МИК), която е окончателно готова през 1986 г. Проектирана е в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН под ръководството на д-р Йордан Кисьов. По отношение на програмите си цялата серия е напълно съвместима с наложилата се тогава вече като световен стандарт конфигурация на легендарния IBM PC/XT и , но като хардуер е напълно българска разработка, а не аналог на нещо чуждестранно.

Компютрите от серията МИК са характерни със своята модулна структура. Това означава, че към една дънна платка могат да се присъединят чрез слотове множество разнообразни модули и така да се получат компютри с различна функционалност. Самите слотове нямат общо с известните от това време ISA, а са от друг вид. Примери за разширителни модули за МИК 16 са памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, а и самият процесор също е на модул. Освен това има модулни контролери за устройства със сменяема памет (флопита) и постоянна такава (харддискове), платки за разнообразни външни разширения чрез конектори и т.н.

Важно понятие в архитектурата на МИК 16 са двете магистрали за данни – системна и периферна – към които се вкючват модулите (напр. процесорният е в системната). По-подробно за хардуерната архитектура и различните модули на МИК 16 можете да научите тук ==> МИК 16.

Машините от тази серия имат следните важни качества:

  • изключително висока надеждност. Това са компютри, конструирани за професионална употреба в по-сурови условия – военно приложение, тежки производства, а както ще видим – и на космически кораби, летящи в орбита. Това обяснява защо конструкцията на платките в тези машини е подсилена – с алуминиеви носещи шини – а контактите им са позлатени с цел възможно най-сигурен контакт. Самите платки също са изработвани с цел много голяма устойчивост. При монтиране в компютъра те могат да се обградят от специални кутии, за да се изолират от неблагоприятни околни въздействия;
  • гъвкавост и предвидливост. Използваният процесор Intel 8088 е 16-битов, но с 8-битова шина за данните. И тъй като процесорът е на модул, при бъдещо преминаване към 16-битова шина той може да се замени с нов, а произведените периферни разширителни модули да продължат да се използват!

Така, а след като казахме достатъчно за серията МИК 16, нека пристъпим към същността.

МИК 16С

Виждате този компютър на снимката най-горе. Той се води преносим, а това става, като затворите клавиатурата, която е от вътрешната страна на капака – тя не се отделя от компа. Кутията му е метална и доста здрава и е почти същата като на контролера за автоматизация на производството ПРОКОН 1300, с който ви бяхме запознали. Предният панел е изработен от твърда черна пластмаса. Мониторът е вграден в кутията – 9-инчов, монохромен. Горе вдясно от екрана може да забележите емблема, вероятно на Института по ТКР. В дипляни на Външнотърговската организация Изотимпекс можете да срещнете МИК 16С и като Правец 16С, но не ни е известно Комбинатът в Правец да се е занимавал с производството му. Произвеждан е в малко бройки (колкото са били нужни за специални проекти, вероятно се е правел по поръчка) от 1985 г. нататък.

Именно на този компютър е направена модификация за употреба в космическия кораб Союз ТМ-5, на който пред м. юни 1988 г. излита вторият български космонавт Александър Александров. За разлика от МИК 16С, клвиатурата на космическия му събрат май не е на панти към корпуса, така като гледаме – на тази снимка можете да видите как Александров и колегите му използват МИК-а:

МИК 16 на орбиталния комплекс Мир

Той е използван напр. за обработване на изображения, получени от камерити, снимащи космическите тела, техния релеф и т.н.

А се да видим характеристиките на компа. Оперативната му памет (RAM) може да е между 256 и 640 килобайта. Освен нея, той разполага и със специална постоянна памет, наречен ,,програмна“ – с обем между 8 и 256 кб. Вероятно тук се има предвид PROM-ът (от англ.: Programmable Read-Only Memory – вид бързодействащи памети.). В него се намират базовата входно-изходна система на компютъра и служебната му програма за самодиагностика. В PROM-а на МИК 16 са заводски записани r т.н. резидентни програми, които се задействат при включването на компютъра и остават заредени до изключването му. В случая това са резидентният език за програмиране Бейсик и (ако е записано) друго проограмно осигуряване.

Като присъединяеми запаметяващи устройства могат да се включат:

  • до 4 флопидискови устройства 5,25 инча, които работят с дискети с обем до 360 кб. За две от тях са предвидени места с отсеци в самата кутия на компютъра, докато останалите две ще ви се наложи да извадите отстрани;
  • може да включите и харддиск, обаче за тази цел ще е нужно да разкарате едното флопи, защото иначе конекторите на дънната платка няма да ви стигнат

Що се отнася до приложния софтуер, МИК 16С, както казахме, е напълно съвместим с IBM PC/XT. Това означава, че можете да му инсталирате всички така и така познати операционни системи като PC-DOS, MS-DOS, СР/М-86, CON-CURRENT СР/М, UCSD-p, UNIX и др.

По-горе споменахве за многообразните възможности за разширения, които цялата серия МИК 16 има. 16С е снабден с т.н. касета, която има размери 233 х 160 мм. Към нейните слотове могат да се присъединят модули в двоен европейски формат, като в един слот влизат два единични модула. Също така, в кутията на компютъра има и три слота за модули, конструктивно съвместими с IBM PC/XT. Отзад на кутията модулите стоят хоризонтално.

Ето и техническото описание на серията МИК 16 ==>МИК 16.pdf

Страхотно много търсим такъв компютър (а и други от серията МИК 16) за нашата колекция, така че ако имате, ни се обадете – 0896 625 803. :) Благодарим Ви!

А ето тук можете да прочетете още за българските космически полети и не само ==>

Българската техника върху монети – неочаквано добра комбинация!

Български компютър полетя в Космоса

Български компютър полетя в Космоса

Български компютър полетя в Космоса

Както знаем, от 7 до 17 юни 1988 г. българският космонавт Александър Александров излита на борда на съветския космически кораб Союз ТМ-5 заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Интересно е да се знае, че заедно с Александър Александров (той е и вторият български космонавт) излита и успешно изпълнява задачата си първият български компютър, работил в Космоса – представител на фамилията компютри МИК 16. Негови създатели са старшият научен сътрудник Николай Илиев от Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) и професор Димитър Мишев от Централната лабо­ратория за космически изследвания (ЦЛКИ) при Българската академия на науките. В основата на проекта е залегнала фамилията индуст­риални компютри, разработена в ИТКР, а надстройката е дело на специалистите от ЦЛКИ.

Днес в Сандъците ще Ви запознаем по-подробно с първия български космически компютър.

През първата половина на 80-те години години персоналните ком­пютри от типа IBM PC/XT вече са се наложили като световен стандарт. Затова при създа­ването на фамилията про­фесионални компютри МИК /Модулни индустриални компютри/ 16 в Института по техническа кибернетика и роботика са формулира­ни следните изисквания:

  • пълна програмна съв­местимост с IBM PC/XT,
  • надеждна работа след транспорт и при промиш­лени условия,
  • конструктивна и ло­гическа съвместимост с по-старата модулна фа­милия – МИК 68, гъвкавост по отноше­ние на евентуалните раз­ширения и бъдещото раз­витие на системата.
МИК 16

МОДУЛНА СТРУКТУРА

Разработена е фами­лия модули МИК 16, позво­ляваща изграждането на раз­лични програмно съвместими с IBM PC/XT компютри. Модулите са изпълнени двоен и в единичен европейс­ки формат. Помежду си се свързват чрез пасивна дънна платка с две успоредни ма­гистрали, логически съвмес­тими с IBM PC. Магис­тралите се поддържат от процесорния модул на ком­пютъра, като системната е изведена на съединителя ХВ, а периферната – на съеди­нителя ХА. Използвани са индиректни съединители от европейски тип DIN 41612.

Всички модули, разра­ботени в двоен формат (с изключение на процесорния), се включват само със съеди­нителите ХВ, а разработените в единичен формат могат да бъдат включени към едната от двете магистрали (виж фигура 3). Това е възможно, тъй като всеки модул в едини­чен формат генерира допъл­нителния сигнал за управле­ние на буферите за данни CARDSEL, който се използва в периферната магистрала ХА.

Избраната модулна струк­тура напълно удовлетворява изискванията за надеждна работа в промишлени усло­вия. Модулите могат да бъдат монтирани в касета и да се  изолират от околната среда по подходящ за случая начин. Те са конструктивно съвместими с по-старата фамилия модули МИК 68 и могат лесно да се съчетават с тях чрез един преходник (фиг. 4).

Всички модули МИК 16 са разработени в двуслойна тех­нология, като 64-те пера на европейския съединител са заети напълно от магистра­лата на МИК 16, която е осембитова, понеже е използ­ван микропроцесорът 8088 (като в IBM PC). При бъдещо преминаване към шестнаде- сетбитова магистрала(като в IBM PC/AT) процесорният модул на МИК 16 може да се замени с нов, като допълни­телните пера на магистралата се изведат на европейски съединител от същия тип, но с 96 пера. По този начин разработените периферни модули от фамилията МИК 16 ще могат да се използват и в бъдеще.

МОДУЛИ НА МИК 16

МИК PC 188Т

Модулът „Процесор“ МИК PC 188Т управлява магистралите на МИК 16. Той съдържа следните по-важни компоненти:

  • процесор и копроцесор (поставя се на платката по желание на клиента) с допълнителни логически схеми, необходими за правилно функциониране;
  • пром;
  • входно-изходен периферен адаптор със свързана към него клавиатура и схема за четене на ключетата, определящи вида на системата;
  • контролер за пряк достъп до паметта;
  • арбитрираща логика;
  • схема за програмируемо въвеждане на цикли на задържане на процесора;
  • контролер за управление на прекъсванията;
  • таймер;
  • интерфейс към магистралите на МИК 16.
Компютър МИК 16 

Платката е с двоен европейски формат и се свързва към системната и периферната магистрали на МИК 16 чрез два съединителя с по 64 пера, евростандарт. Захранва се с постоянно напрежение + 5 V от системната или периферната магистрала и консумира не повече от 1А ток.

На лицевия панел са изведени ключетата за конфигуриране на системата, съединител за клавиатура, бутон за RESET и ключе за превключване на 4,77 или 8 MHz.

Двете магистрали на МИК 16Т са напълно логически съвместими с магистралата, използвана в IBM PC/XT, като сигналите са изведени на съединители от европейски тип с 64 пера. Двете магистрали се различават по това, че на съединител X А се използва един допълнителен сигнал CARDSEL за управление на допълнителния буфер за данни на процесорната платка към периферната магистрала.

МИК PC 254M

Модулът “Комбинирана памет 640 Кбайта“  М е предназначен за свързване към системната магистрала МИК 16 – ТУРБО На него са разположени:

  • оперативна памет с капацитет до 640 Кбайта;
  • два серийни интерфейса RS 232С;
  • един паралелен интерфейс от тип Centronics;
  • CMOS часовник календар ММ
  • логическа схема за следене на захранващото напрежение;
  • три съединителя за допълнително разширение на паметта.
Български компютър 

МИК PC 255М

Модулът „Многофункционален разширител“ МИК PC 257 е оперативна рам със странична организация и съдържа осем банки памет с общ капацитет в зависимост от типа на използваните интегрални схеми (64Кбита х 1 или 256 Кбита х 1) между 512 Кбайта и 2 Мбайта. Платката разширява оперативната памет на персоналния компютър над 640 Кбайта. При проектирането е предвидена възможността за едновременно включване и използване на две,три или четири платки така, че общият капацитет на разширената оперативна памет да достигне съответно до 4, 6 или 8 Мбайта. Платката може да се използва и от стартов адрес 40000Н, като в този случай част от паметта за разширение допълва стандартната оперативна памет до 640 Кбайта, а останалата част служи като странично адресируема. Възможно е и използуването на платката от стартов адрес 400000Н като динамична рам с капацитет 512 Кбайта, което от своя страна изключва възможността тя да послужи за странично разширение на стандартната оперативна памет.

МИК PC 311 – Модулът “Контролери за гъвкави магнитни дискове и твърди дискове тип уинчестър” МИК PC 311 може да управлява едновременно до две флопи­дискови устройства с обем 360 Кбайта и до два твърди диска с обем от 5 до 33 Мбайта. Типът на съответния уинчестер диск (брой глави и цилиндри) се избира за двата диска поотделно чрез ключета на платката. Контролерите работят под управлението на MS DOS или PC DOS версии  над 2.0. Контролерът работи и в split режим, при който един твърд диск се разделя еквивалентно на два логически, работещи като самостоятелни устройства под управлението на ДОС. От страна на твърдия диск контролерът работи по интерфейс ST506, със скорост на обмен 5 Мбайта, сек. Съдържа собствена форматираща програма.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

сп. Компютър за Вас 7-8-1988

10 години космически проект „Шипка“ : Сб. с докл. – юбил. науч. сес., София, юни, 1998 / Ред. кол. Н. Георгиев – глав. ред. и др. – София : Инст. за косм. изследвания, 1999 ([София : Брайлова печ.]). – 376 с. : с табл., сх., ил. ; 23 см

Exit mobile version