Българска серия микрочипове CM600

Българските микрочипове CM600 са произвеждани в Завода за полупроводници в Ботевград през ІІ половина на 80-те. Тях разглеждаме днес в Сандъците – Sandacite.

Български микрочипове СМ600

Разработени са в Института по микроелектроника в София. Негова е и емблемата, отпечатана на капачката на горепоказания процесор.

CM 600 е универсална 8-битова микропроцесорна система с гъвкави въз­можности за входно-изходен обмен на информация с външната среда. Голе­мите интегрални схеми (ГИС), от които се състои фамилията микрочипове СМ 600, са реа­лизирани на базата на N-канална MOS-технология и се захранват с един из­точник на напрежение +5 V. Част от схемите представляват функционално завършени, относително самостоятелни модули и могат да се използват в състава на други цифрови системи (миникомпютри, системи за предаване на данни и др.). Входно-изходните сигнали на интегралните схеми (ИС) от фами­лията имат стандартни TTL-нива, което позволява непосредственото им свърз­ване с TTL интегрални схеми.

Структурата на микропроцесорната система е магистрална и е показана на долната фигура. По общата магистрала, състояща се от адресни шини, шини за данни и шини за управление, се осъществява обменът на информация между отделните блокове на системата. Неин главен функционален блок е микропро­цесорът. Останалите четири блока на системата — постоянна памет, оператив­на памет, интерфейсни схеми и спомагателни схеми, включват интегрални схеми, чийто състав се определя за всеки отделен случай в зависимост от характера на приложението на микропроцесорната система. Блоковете от интер­фейсни и спомагателни схеми се изграждат с ГИС, принадлежащи иа фамилията микрочипове СМ 600, а блоковете за памет — от стандартни полу­проводникови памети в интегрално изпълнение.

Процесори СМ600 Procesori CM600

Микропроцесорната фамилия СМ 600 включва следните интегрални схеми:

  • микропроцесор СМ 601;
  • интерфейсни схеми: СМ 602, СМ 603 и СМ 604:
  • схеми със спомагателно предназначение: СМ 605 и СМ 606;
  • и още, показани по-надолу.

СМ 601 е монолитен 8-битов микропроцесор с универсално предназначе­ние, който е основно ядро на микропроцесорната фамилия СМ 600. Микропро­цесорът СМ 601 изпълнява 72 инструкции за аритметични, логически и управ­ляващи операции. Максималната му тактова честота е 1 MHz, при която сред­ното време за изпълнение на една инструкция е от 2 до 6 микросекунди. Микропроцесо­рът се свързва с останалите ГИС от фамилията по магистралата. Освен това микропроцесорът СМ 601 има изводи за обмен на вънщни управляващи сигнали. Той може да адресира до 65 536 клетки от паметта на микропроцесорната си­стема и съдържа 6 програмно достъпни регистъра, от които 2 акумулатора;

Процесорът CM601 е използван в различни устройства, напр. в електронната пишеща машина Бултекст 20:

Бултекст 20 – електронна пишеща машина + ръководство

Микропроцесорната система СМ 600 обменя информация с външната среда посредством следните интерфейсни схеми:

СМ 602 — периферен интерфейсен адаптер (ПИА), който свързва микро­процесорната система с периферни устройства, имащи цифрови входове или изходи. Информацията се обменя чрез 16 периферни двупосочни шини за данни и 4 шини за управление. ПИА СМ 602 осигурява паралелен обмен на данни с външните устройства. Той включва 6 програмно достъпни регистъра, с помощта на които микропроцесорът не само управлява, но и извършва об­мена на информация;

СМ 603 — асинхронен сериен интерфейсен адаптер (АСИА), който преоб­разува данните от асинхронна последователна в паралелна форма и обратно при последователен обмен на информация. АСИА изпълнява всички функции, свързани със синхронизацията иуправлението на последователния обмен на данни. Адаптерът осигурява максимална скорост на обмен до 500 kbit/s;

СМ 604 — синхронен сериен интерфейсен адаптер (ССИА), предназначене за синхронен последователен обмен на данни. Неговата основна функция а преобразуването на данните от синхронна последователна форма в паралелна и обратно. ССИА осигурява изпълнението на операциите, свързани със син хронизацията и управлението на обмена. Максималната скорост на обмен е до 600 kbit/s;

Процесори СМ600 Procesori CM600

СМ 605 — средноскоростен цифров модулатор (СЦМ), осъществяващ ди­ференциално-фазова модулация на предаваните от микропроцесорната система данни с последователен формат. Модулаторът се използува в системите за ди­станционен последователен обмен на данни и позволява две скорости на об­мен— 1200 и 2400 bit/s;

СМ 606— програмируем таймерен модул (ПТМ), предназначен за генери­ране или измерване на временни интервали. ПТМ съдържа три независими 16- бнтови таймера, чиито режими на работа могат да се задават програмно;

СМ 607 – интегрална схема за управление на образа върху монитор;

СМ 608 – ИС за управление на прекия достъп до паметта;

СМ 621 – иС за въвеждане (последователно-паралелен преобразувател);

СМ 622 – ИС за извеждане (последователно-паралелен преобразувател).

За съхраняване на данните и програмите в микропроцесорната система могат да се използват различни стандартни полупроводникови памети тип RAM и ROM. Това се отнася и за често използваните в тогавашната практика схеми 8Т26 (1ЛП6880), 8Т97, 8216, SN 74125 и др., предназначени за буфериране на шините на микропроцесора с цел повишаване на товарната способност и на шумоустойчивостта.

Информация за други изделия на Завода за полупроводници Ботевград можете да намерите в следната наша публикация:

Полупроводникови елементи на ДНПСК Ботевград

При изграждане на микрокомпютърни системи описаните по-горе инте­грални схеми се подбират по тип и брой според конкретните изисквания. При използване на готови микропроцесорни модули се подбират типът и броят на модулите в зависимост от специфичното приложение на микропроцесорната система.


Илюстрация:

Каталог Техническа информация. Ботевград, ДНПСК, 1987 г.

 

Какви бяха целите проводници през 1980 г.

Я да видим, аджеба, какви бяха целите проводници през 1980 г.? Вижте в Sandacite.BG!

Целите проводници през 1980 г.

Не може да не сте чували крилатата фраза на Тодор Живков ,,Тази година – полупроводници, догодина – цели проводници!“, изречена при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград. Има сведения, че всъщност култовата фраза е била ,,Тази година – полупроводници, догодина – големи, дълги и още по-дълги ЦЕЛИ проводници!“, но това не е най-важното сега.

Работата е там, че днес сме ви подбрали няколко елемента, произвеждани през 1980 г. точно в този Комбината за полупроводници в Ботевград, за да не го помним само с хумора на Бай Тошо, ами и с действителното му производство. И така, да започваме!

СВЕТОДИОДИ

Това са инфрачервени светодиоди с дължина на вълната 940 nm на основата на галиев арсенид — типове ЗЕ 1001, ЗЕ 1002.

Те имат типична мощност на излъчване 5 rnW. Намирали са приложение в телекомуникационната, измервателната, изчис­лителната техника, както и в оптоелектронни схеми за целите на селското стопанство и други отрасли на тех­никата.

Завод за полупроводници Ботевград Zavod za poluprovodnici Botevgrad

ФОТОТРАНЗИСТОРИ

Фототранзисторът представлява високочувствителен малкоинерционен преобразувател, който преобразува  светлинни сигнали в електрически. Аналогично на фотодиода, работи като оптоелектронен преобразувател.

В ботевграския завод сме имали силициеви фототранзистори с λmах в граници 750 – 870 nm, фототок до 6,3 mА и времена на нарастване и спадане на импулса, което е  по-малко от 10 ps.

Типове: 2Ф2101, 2Ф2102, 2Ф2062, 2Ф2002, 2Ф2003.

Фототранзисторите спектрално много добре се съгла­суват със светодиодите ЗЕ1001 и ЗЕ1002. Използ­вали са се като детектори във видимата и близката ин­фрачервена област на спектъра.

Комбинат полупроводници Ботевград Kombinat poluprovodnici Botvgrad

ОПТРОНИ

Поначало оптронът е електронен елемент, който предава електрически сигнал между две галванично изолирани вериги, използвайки светлина. Оптроните са предназначени за галванична развръзка между отделните стъпала в електронни устройства; за комутиращи устройства; за импулсни трансформатори; за съгласуване на електронни стъпала с различно ниво на сигнала; за използуване във вериги с TTL, биполярни схеми и в схеми с дискретни елементи; за управление на тиристори и за гомерни схеми и други.

Заводът в Ботевград е произвеждал оnтрони на основата на галиево-арсенидни светодиоди и силициеви фототранзистори с коефициент на предава­не, разделен по групи в граници от 5 до 200 %. За някои от типовете този коефициент е по-голям от 200 %.

Типове: 6Н2112, 6Н2001 и 6Н217.

Редовното производство на оптроните е започнало от 1980 г. в ДНПСК Ботевград.

Ето как една крилата фраза може да ни отведе до място, за което обикновено се сещаме само за името му. Надяваме се, че днешната малка екскурзийка до някогашния Ботевград ви е била интересна. :) Бихме се радвали да следите и по-нататъшните ни публикации. Поздрави!

Exit mobile version