Електроневростимулация с българския ЕНС

В Sandacite.BG намерихме нов български медицински уред – електроневростимулатор!

Български електронен електроневростимулатор

През 70-те и 80-те години интересът към иглотерапията (акупунктурата) рязко се повишава. Бива установено, че не само убождането, а и други дразнители и физикални фактори, приложени в биологично активните точки на човешкото тяло, могат да повлияят благоприятно редица остри и хронични болестни състояния. Особено ефективно се оказва въздействието с електрически ток върху тези точки. Така се създава т.н. електропунктура, която бързо получава широко разпространение.

ЕЛЕКТРОНЕВРОСТИМУЛАЦИЯ

Електродинамичната рефлексотерапия, или електроневростимулацията, представлява физиотерапевтичен лечебен метод, при който се използва презкожното въздействие на краткоимпулсен електрически ток с висока амплитуда върху рефлексогенните точки на човешкото тяло. Електроневростимулацията има изразен обезболяващ ефект, подобрява кръвоснабдяването, оптимизира мускулния тонус и подобрява обмена на веществата в тъканите. Използва се обикновено за отстраняване на хронични болки от различен произход.

Презкожната електроневростимулация предизвиква разпространение на импулсите през нервите, предаващи на главния мозък сигнал за неприятни усещания. Приложението на този метод намалява лекарственото натоварване на човешкия организъм. Невромиостимулацията намалява отичането и се противопоставя на възпалителните процеси. За разлика от много аналгетици, тя има с малък риск от възникване на странични ефекти. Електростимулацията на нервите намира приложение в ортопедията, неврологията, хирургията и дерматологията. Електродинамичната невростимулация е единственият физиотерапевтичен метод, използван при онкоболни.

Показания за електроневростимулацията са пренесени травми, хронични възпаления, влошаване на кръвоснабдяването, отразени и фантомни болки. Съществуват, разбира се, и противопоказания – това са остри възпалителни заболявания, епилепсия и недостатъчности на вътрешните органи. Ако имате кардиостимулатор или кохлеарен имплант, електрическите импулси могат да нарушат тяхната работа. При тромбози, камъни в черния дроб или в бъбреците не трябва да се провежда електростимулация близо до локализацията на тромба или камъните. Понякога се среща индивидуална непоносимост – повишена чувствителност към въздействието на високоамплитуден ток.

Електропунктурата има това предимство, че при нея не се нарушава целостта на кожата – избягва се убождането. Същността на метода се състои във въздействието с електрически ток чрез повърхностни електрони на неголяма зона (точка) върху човешката кожа. Ето защо прилагането на електропунктурата е свързано с познаването на тези акупунктурни биологично активни точки. Те представляват проекция на лежащи в дълбочина нервни съдови елементи върху кожата. При тяхното раздразване се откличват различни по сложност реакции с лечебен ефект. Механизмът на електропунктурата е рефлекторен. Електрическото дразнение тук има по-скоро информационн, отколкото енергийно въздействие върху избрани структури на човешкия организъм. При електропунктурата биологично активните точки и подлежащите тъкани се явяват часто т затворена електрибеска верига и това обуславя повлияването им от електрическия ток.

За електропунктура обикновено се използват нискочестотни импулсни токовe, главно в диапазона на фарадичната честота. Особено подходящи за практиката се оказват малките портативни електростимулатори като нашия тук – произвежданият от 1986 г. в комбинат ,,Електрон“ Плевен ,,ЕНС“ (Електронен НевроСтимулатор).

БЪЛГАРСКИЯТ УРЕД

Апаратът е положен н удобно кожено калъфче. Представлява устройство с тегло около 150 грама. Има малки размери (дължина около 20 см, дебелина около 5) и дизайн с форма на ръкохватка. Захранва се от 9-волтова батерия. Може да се използва в клинична и извънклинична обстановка, в амбулаторната практика, в спортната медицина, а също така и при контролирано от лекар домашно лечение.

Български електронен електроневростимулатор

Ето как да работим с ЕНС. Стимулаторът се държи с дясната ръка така, че копчето на ключ-потенциометъра да попадне под палеца. Потенциометърът се завърта надясно до упор, при което трябва да се усети прещракването на ключа и контролният светодиод да изгасне. След това потенциометърът се върти плавно наляво, като след прещракването на ключа се наблюдава светодиодът, който също трябва плавно да засили светенето си пропорционално на засилващия се ток. След това изключете уреда – вече сме го проверили.

Български електронен електроневростимулатор

Конструкцията на осезателя позволява извършването на електростимулация както на биологично активни точки, така  и на рефлексогенни зони по кожната повърхност. Въздействието е ограничено от контактната повърхност на неактивния електрод-ринг, като по този начин се изключва неконтролируемо токоизтичане в нежелани телесни зони.

Български електронен електроневростимулатор

Апаратът ЕНС има 9 контактни върха (пъпки) на активния електрод, като се стремим централната пъпка да евърху търсената биологично активна зона. При стимулация на рефлексогенни зони централната пъпка се разполага в центъра на кожната зона.

Пациентът се поставя в удобно положение, седнал или легнал, като участъкът от тялото, върху който ще се въздейства, е освободен от дрехите. За стимулация на различнвите точки се използватт следните изходни положения:

а) пациентът е легнал по гръб – за точките върху гърдите, корема, вътрешната, предна и странична част на долните крайници;

б) пациентът е легнал по гръб или седи – за точките върху предната част на главата, лицето и горните крайници;

в) пациентът е седнал, опрял гърба ои на облегалката на стола – за точките върху задната част на главата, шията и горния отдел на гръбначния стълб;

г) пациентът е легнал по корем – за точките върху долната част на гърба, поясната област и задните части на долните крайници.

Желателно е лечебната процедура да се провежда на суха, обезмаслена кожа, При влажна и мазна кожа може да се получи чувство на парене и да се възпрепятства проникването на тока в дълбочина,

Апаратът се хваща с дясната ръка, Работната повърхност на осезателя се поставя да прилепне плътно към третираната кожна област, без да се притиска силно. Със свободния палец се завърта плавно копчето на регулатора, като едновременно се следи и светодиодният индикатор, Силата на тока се оценява по яркостта на пулсиращата светлина на светодиода и се определя от субективното усещане на пациента, като се поддържа под прага за получаване на дискомфортни мускулни съкращения. При една и съща сила на изходния сигнал субективното усещане за електрическия ток е по-силно върху биологично активните точки, отколкото върху рефлексогенните зони.

Времето за въздействие върху една биологично активна точка и рефлексогенна зона се определя от специалиста – терапевт в зависимост от заболяването и изходното състояние на птациента, но обикновенно не надвишава 30  60 секунди на точка, рядко до 2 минути. Сеансите е целесъобразно да се провеждат всеки ден, а в някои случаи, по преценка на лекаря – и по два пъти дневно,

Курсът на лечение се състои обикновено от 8 – 12 процедури, а при необходимост може да се повтори след 15 дни.

Не се препоръчва електропунктурата в съчетание с рентгеново и лазерно облъчване или с ексртемни дози ултравиолетови лъчи,

ПОКАЗАНИЯ И ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ЕЛЕКТРОПУНКТУРА          ,           *

Показани за лечение чрез електропунктура с електронния невростимулатор са широк кръг болеви синдроми и заболявания:

–           остеохондроза на гръбначния стълб с многообразните и болестни прояви: спондилози и спондилартрози, дископатии, шийни, гръдни и поясно-кръстцови радикулити, рефлекторни съдови синдроми и др.;

–           ангио-трофоневрози (болест на Рейно);

–           артрозни промени и периартрити на раменна, лакътна, гривнена става, пръсти, тазобедрена, колянна, глезенна става и стъпало;

–           следфрактурни състояния с болки и ограничения на движенията в по-горепосочените стави;

–           темпоромандибуларен артрит;

–           замръзнало рамо, епикондилит на лакътната става;

–           фантомни болки;

–           следоперативни болеви синдроми;

–           интеркостална невралгия, неврит на лицевия нерб;

–           неврози, главоболие, включително мигренозно;

–           енурезис ноктурна (нощно напикаване);

–           артериална хипотония,-

–           пушене и др,

Противопоказани за електропунктура и рефлекторна терапия са: деца до 5-годишна възраст, възрастни хора над 75 години, силно отслабнали и изтощени болни, доброкачествени и злокачествени новообразувания, фебрилитет и остри инфекциозни заболявания, състояния на остра психическа възбуда и психични заболявания, гърчове и епилептиформени припадъци в анамнезата, инфаркт на миокарда (допустимо е използуване на електропунктура след 6-ия месец от инфаркта), сърдечни операции с имплантиран кардиостимулатор, недостатъчност на кръвообращението 3-та степен, бременност, тромбофлебит, генерализирани кожни заболявания и др.

Не се допуска прилагането на електропунктура в денервирани кожни зони.

СХЕМА И ПРИНЦИП НА РАБОТА НА ЕЛЕКТРОНЕВРОСТИМУЛАТОРА

Ето как работи:

Български електронен електроневростимулатор – схема

Ето и схемата му, ако сте любопитни:

Български електронен електроневростимулатор – схема

Ето и още един стар български медицински уред, само че той е за зъбно здраве:

Български стоматологичен рентген от средата на 60-те

БГ електрическа маша за коса Елма от 80-те г.

В Sandacite.BG намерихме електрическа маша за коса от 80-те години.

Електрическа маша за коса Елма

Това е новата ни придобивка – т.н. електромаша Елма от втората половина на 80-те г. Наречена е още ,,топла четка“ и е произвеждана в комбинат Електрон Плевен. Тя топло навива суха коса. Състои се от нагревагел, сигнална лампа и тяло с осем подвижни гребена. Те захващат косата по време на навиване и предпазват от неволно изгаряне на кожата по главата. Докато нагрявате машата, я оставете на сгъваемата стойка.

Електрическа маша за коса Елма

Ето как се работи. Включете машата в мрежата и след 10 мин. е готова за работа. Всеки кичур коса се поставя равномерно върху гребените и се навива около електромашата. След 1 минута косата се развива. На всеки 25 минути работа изключвайте машата за 5 мин. от мрежата, за да си почине.

Електрическа маша за коса Елма

Ето и повредите, причините за тях и начините за отстраняването им:

Електрическа маша за коса Елма

Сега вече знаете достатъчно за тази ретро машинка. До нови срещи! :)

Колко са упадъчни западните филми – първите видеокасети в България от 1980-те

Сега в Sandacite.BG разглеждаме колко са лоши първите разпространявани в България видеокасети.

Колко са упадъчни западните филми. Първите видеокасети VHS в България – 1980-те

Технологиите за домашно видеозабавление са област, в която можем да срещнем немалко българска техника. Като се започне от първите български домашни телевизионни игри Гейм и Гейм 2 от втората половина на 70-те, мине се през появата на първия български домашен компютър Правец 8Д (предназначен за автоматизиране на работата на домашни уреди, за игране на игри, разполага с музикални и графични възможности), някъде там трябва да поставим и появата на първите видеокасети за домашно гледане. Те са преди всичко по стандарта VHS.

За да може държавата стриктно да контролира и държи под око филмите, които се разпространяват в този формат, през август 1984 г. е създадена фирмата ,,Българско видео“. Намира се в София, на бул. Самоков № 60, и съществува и досега – нарича се Аудиовидео Орфей ЕАД и правят различни неща – филми, клипове, правят им обработка в постпродукция, също субтитри, дизайн, изработка и субтитриране на DVD и Blu-Ray дискове, записи и стажове за студенти… Касетките, които се използват за записите, са производство на Завода за информационни носители Динко Баненкин“ в Пазарджик, но преди той да започне да изработва видеокасети, се използват японски ,,Сони“, произведени във Франция. Друг път ще напишем повече за Българско видео, защото си заслужава! :)

Работата е там обаче, че освен държавно санкционираните записи през 80-те г. първи и успореден ,,черен пазар“ на касети, идващи главно от ФРГ и Югославия чрез международните шофьори, но единични бройки видеокасети проникват и чрез роднини, които работят в страни като Либия и Сирия и после донасят филмите в България. По този начин в България се пласира видеопродукция, която не отговаря на нормите на тогавашната цензура. Става дума главно за филми с т.н. упадъчен морал – напр. в криминалните се показват качества на героите като алчност, те ходят голи, чести са убийствата, кражбите и т.н. Такива касети много са се продавали на старото място на столичния битак – по канала на бул. Сливница.

Оказва се обаче, че в очите на множество граждани тези видеокасети се превръщат в обществен проблем не само защото са стока, разпространяваща се чрез нелегална търговия, ами и заради своето нискокачествено от естетическа гледна точка съдържание. Това можем да видим напр. от ето тази статия, публикувана в бр. 5-1988 г. на популярното и интригуващо списание ,,София“, в която авторът Владимир Михайлов изразява силна неодобрителна позиция. Той посочва и причина, поради която според него се стига до силно разпространение на разрушаващите зрителския морал филмчета. А нашите причини да качим тази статия в сайт за история на българската техника е не само фактът, че вътре става дума за първата българска фирма разпространител на записани видеокасети, не само че се дават сведения за това къде човек е можел да намери нейните касетки и други неща, ами и защото освен че пишем за миналото на българската техника, не е безинтересно от време на време да разглеждаме и как е навлизал определен вид техника в живота на българите.

А, и още нещо – доста от тия касетки са били гледани на видеокасетотофони, правени в комбината Електрон Плевен по лиценз на японската компания Akai – напр. модела VS-23EDI и чехословашкия модел Tesla Avex VM-6465:

Първите видеокасети в България – Tesla Avex VM6465

Така че ето Ви още една причина да препечатаме статията! :)

,,Какво гледат у нас притежателите на видео? Общо взето това, което могат да обменят помеж­ду си. Като констатация за положението на видео­то в страната дотук все още някакви особени от­крития няма. Те започват, когато се взрем в загла­вията на филмите, мина­ващи от ръка на ръка!

Лично аз навярно не бих се замислял чак тол­кова по този проблем, ако неочаквано сам не за­почнах да му сърбам попарата. Казано по-просто, след като дълги години професията ми е свързана с история, теория и крити­ка на телевизията или по- общо — на средствата за масова комуникация, най-накрая получих статута на видеопритежател. В къща­та ми вече е разположено едно средство, което е не­заменим източник на ин­формация и помощник в работата. Но то е и средст­во за отмора, стига да има касети с филми за нена­ситното му гърло…

Престижа на видеото, както лесно можем да се досетим, създават играл­ните филми. През януари т.г. „Литературная газета“ в рубриката ,,Социал­но счетоводство“ чрез препечатка от „Нюзуик“ откровено противопоста­ви видеообслужването в СССР на далеч по-напредналите в това отношение САЩ: заглавията на фил­ми във видеокасети, офи­циално достъпни в Съвет­ския съюз, са 500, в САЩ — 51 000; броят на видеосалоните за даване на касети под наем (видеотеките – бел. наша, Sandacite.BG) съответ­но е 25 срещу 40 000. Колкото до нашата ситуа­ция, по данни на Българ­ско видео от февруари т.г., обявеният им репер­тоар се състои от 240 за­главия на игрални филми. В София има пет фирме­ни магазина за продажба и даване под наем на касе­ти, четири ателиета на „Комплексни услуги“ за касети под наем и фирме­ни щандове за продажба в ЦУМ и магазините на „Нармаг“. В страната ма­газините общо са над 50. Процентно на населението и на търсенето, цифрите, както разбираме, са пове­че символични. И естест­вено наливат изобилно во­да във воденицата на „не­легалния“ пазар и на част­ния видеообмен.

Не съм типът човек, който ще седне сега да че­те морал на подраства­щите и да се безпокои за естетическото им възпита­ние. Намирам за естестве­но разкрепостяването на монопола и контрола на една единствена инстан­ция и винаги бих по­ощрявал свободния избор на индивида. Негово све­щено право е да реши сам какво да гледа и какво да не гледа! В теоретичен план не съм имал повод да се съмнявам в правил­ността на изложената по­зиция. Трябваше да дойде обаче практиката, за да се пропука до голяма степен защитната стена, зад коя­то си стоях на спокойст­вие.

Повярвайте ми, по­тресен съм от лавината пошли филми, с които бях засипан, когато реших да се включа във ве­ригата на взаимния видеообмен. Карате, долно­пробни криминални исто­рии, някакви невероятни научнофантастични фанта­смагории, филми със Силвестър Сталоун, Джон Траволта, Бърт Рейнолдс и др., които в един ху­бав момент ти иде да награбиш, събереш накуп и запалиш… Те оба­че се радват на успех. Ина­че и не би могло да бъде, тъй като търсенето опре­деля предлагането. Защото не мога да си предста­вя, че ,,доставчиците“ би­ха се затруднили в наба­вянето на филми, ако не с по-високи, то просто с по- прилични естетически критерии. Това се харесва — това доставят! Интерес­но дали някога ще се опи­таме да направим социо­логическо изследване за филмовата ни видеокултура въз основа на търсе­нето и предлагането имен­но в частния взаимообмен. Любопитни данни могат да излязат! И много теоретични представи биха разрушили.

Първите видеокасети в България – лицевата страна на обложка

Сигурно има хора, които притежават на касе­та сериозни филмови про­изведения. С тях, за съжа­ление, не успях да се свър­жа, но количественото им отношение спрямо основ­ната маса зрители, по всичко изглежда, е тако­ва, че спокойно би могло да не бъде взимано пред­вид. Между другото, в света съществува практи­ката да се създават на об­ществени начала така наречените „видеоклубове“. В Бразилия напри­мер като встъпителна членска вноска се внасят по пет оригинални видеопрограми, срещу което съответният член участвва в размяната. Плащат се и месечни вноски. Резул­татът е — по-голям брой видеокасети с възмож­ност за богат избор.

Смущението ми от сблъсъка с реалната видеодействителност е искрено и ни най-малко не кокетирам с него. То до­ри ме накара да проверя как са се справяли с проблема държавите, из­преварили ни в своето развитие по отношение на видеото. Обикновено се разграничават три фази в оформянето на филмовия видеопазар. Първата (1956 – 1978) очертава про­светителската дейност на видеото. Втората (1978 – 1981) е свързана с потока филми, тип „масова кул­тура“. Третата (започнала от 1982) доказа, че гледа­нето на даден филм и чрез видеото е допълнителна гаранция за неговия ус­пех, което доведе до кон­центрация и обединение на фирмите, занимаващи се с разпространение на кинопродуктите. Според статистиката между 1982 и 1984 г. близо 50 про­цента от филмите, имали успех на големия екран, са стигали в рамките на четири месеца след пре­миерата до видеоаудиторията. Едновременно за­почва и бавно повдигане, на равнището на предла­гания и на търсения ре­пертоар.

По тази класифика­ция ние, както се вижда, се намираме във втората фаза. Като имам предвид по-късното ни присъеди­няване към световния видеобум и някои обектив­ни затруднения в снабдя­ването с видеокасетофони и с видеокасети, мисля, че това е нормално. Не­нормално е обаче, като познаваме опита на изпре­варилите ни, да не сме загрижени, да не бием тре­вога. Имам предвид за­гриженост и в практиката, и в теорията, и в оформя­нето на общественото мнение.

При аналогична ситуа­ция преди години във ФРГ (на второ място в Евро­па след Англия по насите­ност с видеокасетофони) наред с прозвища като „аудио-визуална варварщина“ или с определяне на видеопубликата като „културния лумпенпролетариат на нацията“ се е стигнало в Бундестага да се гласуват специални раз­решения за видеополитиката спрямо младежта.

Официално има създа­дена у нас държавна ин­ституция „Българско видео“, която дори първа от социалистическите страни пое грижата за на­стъпващата „видеодействителност“. Познавам донякъде трудностите, с които е свързано нейното съществуване, и разби­рам, че най-малкото е не­почтено да бъде обвиня­вана за разисквания до­тук проблем. Но именно магазините и видеотеките на „Българско видео“ би трябвало да осигуряват на достъпни цени алтернатив­ната програма на „неле­галния“ пазар и видеообмен. Непростимо мудно се развиват нещата в тази насока, колкото и уж на­време да е помислено.

Ако началото на века принадлежи на киното, ако шестдесетте години са на телевизията, то осемдесетте години са на видеото и не се изисква особена прозорливост, за да проумеем, че те могат просто да минат покрай нас със своите най-отрицателни страни. Демокра­тичният свободен избор на индивида е действите­лен само ако има от как­во да се избира. В проти­вен случай лека-полека ще притъпим вътрешната си съпротива срещу пошлата, безлична филмова продукция и току-виж най-накрая сме започнали да я харесваме!“

Мдаа… А ето и с какво друго са се забавлявали хората през 80-те:

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/

Български VHS плейър VM6465 (първото българско видео)

Вчера попаднах на нещо, което веднага грабна окото ми. Става дума за VHS плейър с моделна индикация VM6465, произведен от Комбинат ,,Електрон“ Плевен. Ето как изглежда лицево:

vm6465

Годината е 1987. Повече снимки и информация за него можете да намерите в специалната ни тема за него във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=45&t=4953&p=41430&hilit=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+VHS+%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%8A%D1%80#p41430

Exit mobile version