Етикет: колекция радиоприемници

Елица 2 представлява съчетание на описания в нашия сайт транзисторен радиоприемник Елица с грамофонно шаси REMR моно (СССР). Произвежда се също от 1979 г. в ЗТР В. Търново.

Евтин радиограмофон с фрикционно колело, достатъчен да задоволи масовите нужди:

Малко производствени данни:

Техническо описание и схема: радиоприемник-елица-схема-описание

Оригинална реклама и технически характеристики – http://www.sandacite.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-1-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-2/

Радио Електрик е една от много еврейски фирми в България до 1945-7 г.  Предприятието е собственост на Алберт М. Бехар и се е намирало на бул. Мария Луиза № 41 в София.

Радиоапаратът е поместен в типичната за втората половина на 30-те години кутия с трите метални лайсни вляво и заоблени ръбове:

Задният капак също е от стандартия тип – дърво с дебелина 0,4-0,5 мм с пробити в нетго отвори с диаметър около 2 см:

Доста обикновена направа:

Когато свалим капака (закрепен е с кукички на ивнт), пред нас се открива гледката на вътрешността:

Лампов състав: EBC 3 (Philips Miniwatt), AZ 1, неизвестна, 2 х запоени, EM1  (око).

И най-неочаквано забелязваме хартиена лепенка с името на фабриката:

Интересен приемник!

Електра е български транзисторен радиоапарат, разработка на завода Електроакустика Михайловград. Производство от около 1976-7 г.

За съжаление в момента не можем да се сдобим с негова схема или техническо описание.

При първа възможност описанието ще бъде допълнено.

Не се колебайте да ни изпратите, ако съхраняване напр. дори книжката с ръководството му.

Този неособено известен български радиограмофон всъщност  е комбинация между радиоприемник Концертино и грамофонно шаси Супрафон, тип началото на 60-те г. Като цялостен апарат се произвежда от 1960 г. в ЗТР Велико Търново.

Грамофонната част:

Схема и описание – радиограмофон-еделвайс-схема_Page_1 (от книгата на А. Апостолов и др. ,,Български радиоприемници“, София, ДИ Техника, 1977 г.).

Гусла е много малко известен български радиоприемник. В момента в Интернет дори няма негови снимки.

И ето две, макар на единия екземпляр да липсва говорителят. Всеки запален обаче знае, че това не е голям проблем, тъй като тези говорители не са от дефицитните:

Лампи: на нашия са UCH21, UCH21, UBL21, UY1.

Схема – като на Ворошилов 504 – http://www.sandacite.bg/1950-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2-504/

Това е друг немалко популярен български радиоапарат от 1950 г., производство на СЗ Кл. Ворошилов София.

Отвътре:

Схема на радиоприемник Дружба с т. н. миниатюрни лампи (6BE6, 6BA6, 6AT6, 6AQ5, 6X4) – 

Велико Търново е български преносим транзисторен радиоприемник, производство на ЗТР Велико Търново, модел на основата на Прогрес и изпълнен с чешки транзистори:

Отгоре. Вижда се настроечният потенциометър на станциите:

Заден капак:

Отзад:

Отвътре:

Схема и техническо описание – транзистор-велико-търново-схема

Това е апарат от неизвестната за мен досега марка Вемко. Стопроцентово български, произведен в София. Вероятно названието на фирмата се състои от първите сричи на имената на един или повече души, каквато практика е имало тогава.

Надписът:

Капакът е обикновеният за този вид апарати – дървен, дебел около 0,5 см, с пробити големи вентилационни отвори…

Апаратът е четирилампов, изправителната лампа е AZ1 на Mullard, а останалите три са от черните американски на RCA – 12А6, 12SR7 и 6К7