Вижте в Sandacite.BG какво е изработвано в Държавната радиофабрика преди 70 години!

Днес ще се пренесем наад във времето, летейки на страниците на автентичен материал! :)

През 1948 г. на основата на няколко създадени преди 9.ІХ.1944 г. частни производителя на електроника е създадена фабирката ,,Радиопром“ към Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията. В края на 1949 г. тази фабрика влиза в рамките на новообразувания огромен Слаботоков завод ,,Климент Ворошилов“, който наследява някои от производствата й – напр. популярните радиоприемници ,,Христо Ботев“. Именно заради краткото съществуване на ,,Радиопром“ нейните производства са така редки и ценни, а свидетелствата за дейността й – оскъдно малко.

Ние сега тук сме Ви намерили един пепортаж в сп. ,,Радиопреглед“ от 1949 г., където ще можете от първа ръка да се запознаете с работата в цеховете на първия държавен радиопроизводител в България. Тогава той произвежда основно радиоприемници, но и други неща. Има и интересни снимки от производството… такива материали не са за изпускане!

Приятно четене! :)

,,Приветлива бяла сграда в покрайнините на София, украсена със знамена и лозунги. Надпис: „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и ра­диофикацията“.

 

Тук се изработват радиоапарати, усилвателни уредби, високоговорители за жична  радиофикация и разни други радиоматериали и части.

Основите на първата държавна радиофабрика у нас бяха положени преди година и половина. Само за 4 месеца, постройката бе издигната и двата етажа бяха готови за нанасяне и монтиране на машините. Под ръ­ководството на директора на фабриката, др. Борис Джаков, започна напрегната работа. Уреждаха се доставки и снабдяване, органи­зираше се труда, набираха се и се обуча­ваха работници.

Днес производството на всички радио­приемници и радиоматериали във фабриката се извършва серийно.

В просторните зали е светло и приятно. Всичко блести от чистота.

Изработването на нови модели радио­апарати, усъвършенствуването на разни радиочасти и конструктивната разработка на моделите се извършва в специална лабора­тория, където работят добри специалисти.

В дърводелния отдел се изработват ку­тиите за радиоприемниците и усилвателните уредби. Работниците от механичния отдел се занимават с механичните части на апаратите. В монтажният отдел пък, всичко, което се произвежда в радиофабриката добива завършен вид.

Работните маси, наредени в два дълги реда, във всеки отдел, са отрупани с мате­риали. На всяка маса работниците и работ­ничките извършват определена работа и до­оформяват приемника. От маса на маса, апарата добива все по-завършен вид, докато най-после, в единия край на просторната зала се извършва и опаковката. Слага се надпис : „Държавна радиофабрика при Главната дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, радиоприемник, тип „Христо Ботев“… „Република“… „Република I“…

Верижното производство на радиоприем­ници и на други род материали е съпро­водено със строг контрол. Въведени са ,,контролни карти“, в които се вписва кой работник каква част е изработил.

В Държавната радиофабрика се произ­веждат не само радиоприемници. Там бяха построени и всички части и съоръжения за новия предавател на къси вълни — София III, който бе пуснат в чест на конгреса на БРП(к) на 18 декември 1948 г.                                                                                                                                                     ;

Работниците от Държавната радиофабрика в процеса на своята работа подобряват квалификацията си и заедно с това — ка­чеството на производството. Мнозина от тях са вече рационализатори. В дните на пред­конгресното съревнование, работниците Ни­колай Калайджиев и Здравко Бобев израбо­тиха кръгла матрица за сечене на шайби. Моделистът Петко Русев, с помоща на ди­ректора на радиофабриката, е направил при­способление за производството на мембрани и е подобрил механически части по конст­рукция на радиоприемници — модел „Христо Ботев“.

За 1949 година Държавната радиофабрика е запланирала да произведе три пъти повече радиоприемници отколкото през 1948 година, 30.000 високоговоритли, усилвателни уредби за жична радиофикация и озвучаване, радиопредаватели и други радиочасти и ма­териали.

През годините на Димитровската пети­летка, капацитета на радиофабриката ще постигне 250 % по отношение на производството през 1948 год.

Няма никакво съмнение, че тези задачи ще бъдат изпълнени достойно от радиоработниците.

В съревнованието в чест на конгреса на БРП(к), те зарегистрираха значителни производствени успехи. Всички отдели на фабриката, както и лабораторията към нея, са изпълнили с над 100% дадените обещания. Работниците Николай Мирчев, Борис Фиданов и Веселин Павлов изработиха 25 усил­вателни уредби, а бояджията Тодор Геор­гиев боядиса безплатно две 60-метрови ан­тени. Секретарят на Заводската партийна организация Александър Павлов пое обеща­ние да изработи 20 кутии за високоговори­тели, а изработи 100, работникът Иван Зла­танов изработи 210 кутии, вмзсто обеща­ните 150.

С дадените 2.710 безплатни трудочаса, работниците от Държавната радиофабрика реализираха икономия, възлизаща над 200 000 лева.

Вдъхновени от своите успехи, те хвърлят силите си в производството с още по-голям ентусиазъм.

Те са горди, че произвеждат говорящите кутии, които разказват на децата как да се учат и работят, на селяните — как по-добре да обработват земята и да подобряват своя бит, и на целия наш трудов народ поднасят музика и просвета, като го вдъхновяват в борбата му за построяване на социализма, за запазване на мира и установяване истинска демокрация в света.“

 

Транзисторният радиоприемник Ехо е вече в Сандъците – Sandacite!

Ехо (с индекс Ехо РДТ-63) е разработка на Слаботоковия завод Кл. Ворошилов София и се продава в търговската мрежа от 1964 г. Той е съвсем мъничък – побира се в дланта на човек. :) Има пластмасов корпус и характерна, скроена специално за него кожена обшивка, към която е пришит каиш, за да може да се носи на врата. Като преносим приемник, се захранва от батерии – три кръгли батерийки по 1,5 волта с размери 14 х 51 мм. Консумацията на Ехото от тях зависи от силата на звука при слушане – времеживотът на батериите ще бъде по-малък при по-силен звук и обратно, а при средно силно възпроизвеждане е около 50 часа.

Корица на потребителското ръководство на Ехо, издание на ДСП Реклама, 1964 г.

Поначало първото условие за добрата работа на Ехото (а и на всеки друг приемник) е изправността на захранващите токоизточници. С изтощаване на батериите и спадане на тяхното напрежение се намалява чувствителността на приемника и се увеличават нелинейните изкривявания за номинална изходяща мощност. Затова трябва да знаем и как да сменим батериите на нашия приемник, когато те се изхабят.

Снимка от оригиналната реклама на Ехо – 1964 г.

Смяната на стари батерии с нови става по следния начин. Първо, поставете в процепите на долната стена на кутията една монета и я завъртете (прекарайте по процепа) последователно, докато се отвори капакът. Ще видите три гнезда за батерии (1, 2, 3 — фиг. 2). Минусът на батерийката (плоското дъно) се поставя към пружината (вижте там фигурата върху вътрешната страна на капака). Недейте разполага батериите по обратния начин! За най-добър резултат се препоръчва да ги сменяте едновременно. :)

Ехото е изградено е на базата на SFT транзистори. Приема радиостанции само на средни вълни и работи с вградена феритна антена. По-надолу в статията сме дали още технически данни за него.

Радиоприемникът се включва, като се завърти регулаторът 2 (на долната илюстрация) в посока, обратна на часовниковата стрелка. Индикатор за включване и из­ключване на приемника е бялата черта върху регулатора, която при положение „изключено“ се намира в средата на видимата част на копчето.

Чрез въртене на същия регулатор се ре­гулира и силата на звука. След като се избере желаната станция чрез регулатор 1, ориентирайте Ехото в такава посока, в която прие­мането на сигнала е максимално ясно. Както може би се вижда от снимките, скалата на примника е разграфена в kHz х 100.

Честотният обхват на Ехото е 520 — 1600 kHz.  Ето и още данни за него:

Пълно техническо описание – транзистор-ехо-описание

Схема –

Има и Ехо 2:

Старо транзисторно радио Ехо 2 + схема и описание

See more

 

Антон Оруш в ,,Делници“, ТВ Евроком, 10.ІI.2016 г.

Това гостуване беше интересно и приятно за мен, а вероятно и за зрителите, тъй като се обадиха доста хора. С някои от тях се надявам да Ви запознаем в скоро време на страниците на сайта, тъй като заслужават това.

Показах малко известни български радиоприемници до 1945 г. и каталози на известни български производители и вносители на електроника от същия период.

Стана дума и за спирането на СВ излъчванията на БНР, както и на ДВ предавателя край Вакарел. И двете деяния определих като недопустими.

Видеоматериала можете да видите тук

http://sandacite.bg/drugi/Anton%20Orush%20v%20TV%20Evrokom%20-%2010.I.2016.flv

 

Радиоапарат Рила + схема

Принципната схема на радиоапарата Рила се различава твърде малко от тази на радиопремника Мелодия 15 Т.

При Рила липсва индикатор на настройка (ЕМ 84), поради което в захранващата група липсва и изправителят за 160 волта.

Кинематична схема на радиоприемника Рила:

Принципна схема на радиоприемника Рила:

Произвежда се от края на 60-те г. в ЗМР Велико Търново.

Стар радиоапарат Орфей + схема и документация

От 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София се произвежда седемламповият радиоапарат Орфей. Притежава 4 вълнови обхвата, възможност за четири вида захранващи напрежения.

Вградена е феритна антена за средни и дълги вълни. Лампите са от Е серия: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM80, EL84.

Тип Р-Рс-58-1:

Имаме и гаранционна карта, залепена на капака:

Техническо описание на радиоприемника Орфей: радиоприемник-орфей-описание

Инструкция за експлоатация на радиоапарат Орфей: РАДИОПРИЕМНИК ОРФЕЙ ТИП Р-РС 58-1

Схема на радиоприемника Орфей:

Стар български лампов радиоприемник

Това е поредният немаркиран от производителя български радиоприемник от 30-те години – честа практика в България тогава.

Иначе кутията е интересно оформена с тези три отвесни нареза:

Скалата е хартиена и пред нея има само някаква мека матова повърхност:

Вентилационните отвори са просто две широки кръгли дупки, издълбани в дървения капак:

Лампите са американски, на Sylvania. Говорителят е масивен. Те са еднотипни за повечето стари български радиоприемници от този род. Мощността му е 2 или 3 вата:

Е, пред Вас е едно типично българско лампово радио от 30-те – с малко грубовато скована кутия, вносни лампи и анонимен производител. Разбира се, българската радиопромишленост от този период наброява близо 30 изявени производителя, но се срещат и безименни сглобки, които не могат да ни кажат нищо повече за себе си, освен че е съществувал някой и тях да ги направи :)

Ако Ви е било интересно, надяваме се да харесате и Фейсбук страницата ни – https://www.facebook.com/sandacite