Транзисторният радиоприемник Ехо е вече в Сандъците – Sandacite!

Ехо (с индекс Ехо РДТ-63) е разработка на Слаботоковия завод Кл. Ворошилов София и се продава в търговската мрежа от 1964 г. Той е съвсем мъничък – побира се в дланта на човек. :) Има пластмасов корпус и характерна, скроена специално за него кожена обшивка, към която е пришит каиш, за да може да се носи на врата. Като преносим приемник, се захранва от батерии – три кръгли батерийки по 1,5 волта с размери 14 х 51 мм. Консумацията на Ехото от тях зависи от силата на звука при слушане – времеживотът на батериите ще бъде по-малък при по-силен звук и обратно, а при средно силно възпроизвеждане е около 50 часа.

Корица на потребителското ръководство на Ехо, издание на ДСП Реклама, 1964 г.

Поначало първото условие за добрата работа на Ехото (а и на всеки друг приемник) е изправността на захранващите токоизточници. С изтощаване на батериите и спадане на тяхното напрежение се намалява чувствителността на приемника и се увеличават нелинейните изкривявания за номинална изходяща мощност. Затова трябва да знаем и как да сменим батериите на нашия приемник, когато те се изхабят.

Снимка от оригиналната реклама на Ехо – 1964 г.

Смяната на стари батерии с нови става по следния начин. Първо, поставете в процепите на долната стена на кутията една монета и я завъртете (прекарайте по процепа) последователно, докато се отвори капакът. Ще видите три гнезда за батерии (1, 2, 3 — фиг. 2). Минусът на батерийката (плоското дъно) се поставя към пружината (вижте там фигурата върху вътрешната страна на капака). Недейте разполага батериите по обратния начин! За най-добър резултат се препоръчва да ги сменяте едновременно. :)

Ехото е изградено е на базата на SFT транзистори. Приема радиостанции само на средни вълни и работи с вградена феритна антена. По-надолу в статията сме дали още технически данни за него.

Радиоприемникът се включва, като се завърти регулаторът 2 (на долната илюстрация) в посока, обратна на часовниковата стрелка. Индикатор за включване и из­ключване на приемника е бялата черта върху регулатора, която при положение „изключено“ се намира в средата на видимата част на копчето.

Чрез въртене на същия регулатор се ре­гулира и силата на звука. След като се избере желаната станция чрез регулатор 1, ориентирайте Ехото в такава посока, в която прие­мането на сигнала е максимално ясно. Както може би се вижда от снимките, скалата на примника е разграфена в kHz х 100.

Честотният обхват на Ехото е 520 — 1600 kHz.  Ето и още данни за него:

Пълно техническо описание – транзистор-ехо-описание

Схема –

Има и Ехо 2:

Старо транзисторно радио Ехо 2 + схема и описание

See more

 

Стар радиоапарат Орфей + схема и документация

От 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София се произвежда седемламповият радиоапарат Орфей. Притежава 4 вълнови обхвата, възможност за четири вида захранващи напрежения.

Вградена е феритна антена за средни и дълги вълни. Лампите са от Е серия: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM80, EL84.

Тип Р-Рс-58-1:

Имаме и гаранционна карта, залепена на капака:

Техническо описание на радиоприемника Орфей: радиоприемник-орфей-описание

Инструкция за експлоатация на радиоапарат Орфей: РАДИОПРИЕМНИК ОРФЕЙ ТИП Р-РС 58-1

Схема на радиоприемника Орфей:

Стар български лампов радиоприемник

Това е поредният немаркиран от производителя български радиоприемник от 30-те години – честа практика в България тогава.

Иначе кутията е интересно оформена с тези три отвесни нареза:

Скалата е хартиена и пред нея има само някаква мека матова повърхност:

Вентилационните отвори са просто две широки кръгли дупки, издълбани в дървения капак:

Лампите са американски, на Sylvania. Говорителят е масивен. Те са еднотипни за повечето стари български радиоприемници от този род. Мощността му е 2 или 3 вата:

Е, пред Вас е едно типично българско лампово радио от 30-те – с малко грубовато скована кутия, вносни лампи и анонимен производител. Разбира се, българската радиопромишленост от този период наброява близо 30 изявени производителя, но се срещат и безименни сглобки, които не могат да ни кажат нищо повече за себе си, освен че е съществувал някой и тях да ги направи :)

Ако Ви е било интересно, надяваме се да харесате и Фейсбук страницата ни – https://www.facebook.com/sandacite

Радио Електрик е една от много еврейски фирми в България до 1945-7 г.  Предприятието е собственост на Алберт М. Бехар и се е намирало на бул. Мария Луиза № 41 в София.

Радиоапаратът е поместен в типичната за втората половина на 30-те години кутия с трите метални лайсни вляво и заоблени ръбове:

 

Задният капак също е от стандартия тип – дърво с дебелина 0,4-0,5 мм с пробити в нетго отвори с диаметър около 2 см:

Доста обикновена направа:

Когато свалим капака (закрепен е с кукички на ивнт), пред нас се открива гледката на вътрешността:

 

Лампов състав: EBC 3 (Philips Miniwatt), AZ 1, неизвестна, 2 х запоени, EM1  (око).

И най-неочаквано забелязваме хартиена лепенка с името на фабриката:

Интересен приемник!

Електра е български транзисторен радиоапарат, разработка на завода Електроакустика Михайловград. Производство от около 1976-7 г.

 

За съжаление в момента не можем да се сдобим с негова схема или техническо описание.

При първа възможност описанието ще бъде допълнено.

Не се колебайте да ни изпратите, ако съхраняване напр. дори книжката с ръководството му.

Гусла е много малко известен български радиоприемник. В момента в Интернет дори няма негови снимки.

И ето две, макар на единия екземпляр да липсва говорителят. Всеки запален обаче знае, че това не е голям проблем, тъй като тези говорители не са от дефицитните:

 

 

Лампи: на нашия са UCH21, UCH21, UBL21, UY1.

Схема – като на Ворошилов 504 – http://www.sandacite.bg/1950-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2-504/

 

 

 

 

Най-голямата колекция стари радиоапарати БГ производство можете да разгледате в личния сайт на колекционера Aнтон Оруш ==> http://antonorush.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8/

 

 

Това е друг немалко популярен български радиоапарат от 1950 г., производство на СЗ Кл. Ворошилов София.

 

Отвътре:

Схема на радиоприемник Дружба с т. н. миниатюрни лампи (6BE6, 6BA6, 6AT6, 6AQ5, 6X4) –