Разгледайте Първия български касетофон Монтана в Sandacite.BG!
Касетофон Монтана + схема
На снимката виждаме един преносим апарат, съвсем лек и удобен. Той започва да се произвежда след 1973 г. в завод Електроакустика Михайловград, дн. Монтана. По-точно, серийната му изработка е започнала вероятно през 1974 г.
Това е нещо наистина вълнуващо – Първият български касетофон! През годините нашият сайт Ви е показвал какви ли не Първи български неща, но тази джаджа все някак ни е убягвала.
Касетофон Монтана
Емблемата на апарата (надписът върху него), вече готов през 1973 г. Проектиран е в Центъра за промишлена естетика и художествено проектиране. Буквите върху пластмасата са релефни. Автор е известният художник Иван Газдов.
Касетофонът има пластмасов корпус и е наистина лек – няма и 1 кг (0,800 кг). Работи само с познатите ни и днес ,,компакт“ касети, при които скоростта на движение на лентата е 4,76 см/сек. Това е двупистов касетофон; изпълнен е изцяло с транзистори, няма никакви електронни лампи вътре. :)
Нарочно е преносим – така е удобен за използване и вкъщи, и при екскурзия, при пътуване с влак, автобус и др. Затова и работи със захранване от три различни източника – 1) от мрежата (изправено с токоизправител напрежение 9 волта), 2) от акумулатор 9 волта, а и 3) с батерии. За да го използвате така, ще трябва да наредите в отсека 6 батерии 1,5 волта. Що се отнася пък до мрежовото напрежение, е нужно да осигурите стабилизиран токоизправител, за да ползвате касетофона като стационарен. А мощност той консумира по-малко от 2 вата.
При касетофона Монтана за първи път се появява регулатор на оборотите на електродвигателчето, което движи ролките, реализиран с интегрална схема, но това е така само в някои партиди – в други е с транзистори ботевградско производство.
Касетофон Монтана + схема
Вграденият високоговорител на касетофона е с изходяща мощност 0,5 вата, произведен в Завода за високоговорители ,,Гроздан Николов“ в Благоевград. Горе отдясно на ръкохватката имате потенциометър за регулиране силата на звука. При възпроизвеждане на звук относителното ниво на шумовете е </= 35 dВ. Честотната лента е между 125 -:- 4000 Нz.
Ето и останалите технически характеристики на Монтаната:
върхова мощност — 0,75 W;
прослушване между пътеките </= 35 dВ;
коефициент на нелинейните изкривявания </= 5 %
Размерите му позволяват да се побира дори в малка дамска чанта – те са 227 x 220 x 52 mm.
Снимката, която виждате най-горе, е от корица в известното навремето списание РТЕ. Както разбираме, Монтаната се е предлагала в няколко разцветки. Тук долу е сниман нашият, който го взехме от Битака:
Вижте касетофона Ком стерео и схемата му в Cандъците – Sandacite!
Касетофон Ком стерео и схема
Ето че стигнахме и до нещо легендарно – легендарен български стерофоничен касетен магнетофон, тоест по простому – стереокасетофон! Не обикновено познатият дотогава ролков магнетофон, дето някои са като куфарче и дръжка, а истински стереокасетофон за компакт касетки! Щяхме да добавим ,,почти като днешните“, ама се сетихме, че и те са вече ретро… :D
И така, нека започнем разказа за това чудо. Производството му започва през 1977 г. в михайловградския (дн. Монтана) завод ,,Електроакустика“, а е разработен от колектив в секция Електроакустика на Института по радиоелектроника в София.
Това е двупистов касетофон с няколко възможности. Може да записва и възпроизвежда музика и говор от микрофон, от грамофон или друг магнетофон, като за това използва магнитна лента с дебелина не повече от 18 микрона. Може да възпроизвежда звука си чрез външен усилвател и също така, както вече указахме, да го запише на друг касетофон или ,,ролков“ магнетофон. Тежи 4,5 кг.
Ето ги и конекторите, чрез които всичко това е възможно – по-надолу отново ще споменем важни неща за тях:
Касетофон Ком стерео и схема
Самото възпроизвеждане на звука той го прави чрез две тонколони, които се включват в него, или – ако се изразим по научному – ,,изнесени акустични системи“. Интересно е да се отбележи, че посредством тях можете едновременно да прослушвате записваната музика/реч:
Касетофон Ком стерео и схема
Касетофонът има няколко бутона и регулатора, които изпълняват различни функции. Ето ги как са разположени отпред, а отдолу са описани подробно:
Касетофон Ком стерео и схема
1. Бутон за включване на мрежовото захранване
2. Сигнална лампа
3. Бутон „стоп“ — за спиране на магнитофона и за освобождаване на касетата с лента
4. Бутон за пренавиване на лентата наляво
5. Бутон „старт“ – за включване на магнитофона за ра ботен ход
6. Бутон за пренавиване на лентата надясно
7. Бутон за включване на запис
8. Индикатор за контролиране нивото на записа
9. Регулатор на нивото при запис
10. Тонрегулатор за високи честоти
11. Тонрегулагор за ниски честоти
12. Регулатор за баланс на нивото на възпроизвеждане на изнесените акустични системи
13. Регулатор за усилване
14. Мрежов предпазител. Куплунги за входове и изходи
Така… Сега, след като се запознахме с коя джвъчка на касетофона отгоре за какво служи, да опитаме да си пуснем някоя касетка на него!
Касетофон Ком стерео и схема
ПОДГОТОВКА НА МАГНЕТОФОНА ЗА РАБОТА
Първо, захранете Кома с ток , като наврете щепсела му в контакта. Сетне го включете за работа, като натиснете съответния бутон на него – при това положение трябва да светне там една сигнална лампичка, която на горната фигура е означена с 2.
Лявата тонколона се включва в куплунга, означен с Л, а дяснаата – в този с Д (логично някак си, нали…?). :D
Касетофон Ком стерео и схема
Та такаа… сега следва
ПОСТАВЯНЕ/СВАЛЯНЕ НА КАСЕТАТА
За поставяне на касетата е необходимо да отворим капака на гнездото, което става чрез натискане на бутона 3 до крайно положение. Касетата се поставя в самия капак, като лентата остава в положение нагоре – да гледа към външната страна.
В самия касетофон движението на лентата в касетата се осъществява отляво надясно, при което се използват първите две стереописти. Когато цялата лента премине от лявата на дясната ролка на касетата, трябва да се изключите Кома, за да предпазите на лентодвижещия механизъм от ненужно претоварване.
Ако искаме да извадим касетата от гнездото, трябва отново да натиснем бутона 3. Ако ли пък искаме да прослушаме втората страна на касетата (страна В), то просто я обръщаме, сетне затваряме капака и включваме възпроизвеждането.
Между другото, това тук е оригинална гаранционна карта за такъв. Обърнете внимание на празната таблица, в която иначе се отразяват повреди – тук няма нито една, което означава, че този никога не е посещавал сервиза! Наистина жеУезен! :D
Касетофон Ком стерео и схемаКасетофон Ком стерео и схема
ЗАПИС
Преди всичко трябва да отбележим, че за извършване на качествен запис от микрофон е необходим добре изработен практически навик. Това е необходимо, за да използваме най-добре възможностите на техниката, да не допускаме да влияят външните шумове и т.н., които биха направили записа несполучлив като резултат. Ето някои практически напътствия. Така например, не е желателно да се поставя микрофон близо до магнетофона, защото така ще се записват и шумовете от лентодвижещия механизъм. Също така, при запис от микрофон е необходимо да се намали регулаторът за усилване 13, за да не се получи микрофония (акустична обратна връзка).
Когато искаме да започнем запис, първо включваме микрофона в куплунга, означен с Р. Поставя се касетата с магнитна лента. Натискат се едновременно бутонът за запис 7 и бутона „старт“ 5. Регулаторът за запис 9 се поставя в положение, при което стрелката на индикатора 8 не преминава в червения сектор. След завършване на записа, изключването на магнетофона от положение „запис“ се извършва чрез натискане на бутона „стоп“ (3).
При запис от радиоприемник, грамофон или друг магнетофон е необходимо звуковият източник да се свърже със съответния куплунг. Останалите команди са като при запис от микрофон.
Ако искате да изтрие записа, имайте предвид, че изтриване на зваиси, направени по-рано на лентата, се извършва автоматично при осъществяване на новия. Ако ли пък желаете да изтриете стар запис, без да правите нов, трябва да включите магнетофона на запис и да установите регулатора за запис в крайно ляво положение.
Да видим сега и какви са основните му
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:
скорост на движение на лентата: 4,76 cm/s;
отклонение от скоростта на движение: ± 1,5%
време на пренавиване: < 75 s
коефициент на детонации: 0,4 %
честотна характеристика: 63 – 10 000 Hz
отношение сигнал/шум: 40 dВ
изходяща мощност (номинална): 2 х 4 W
коефициент на нелинейни изкривявания: 5 %
брой на пистите върху лентата: 2 х 2, стерео
интегрални схеми: 3 бр.
полупроводникови прибори: 14 бр.
захранване: 220 V, 50 Hz
консумирана мощност: 20 W
габарити: 216 х 338 х 71 mm
ВХОДОВЕТЕ са три:
магнетофон 2 x 0,5 mV / 2,2 kOm
радиоприемник 2 x 5 mV / 25 kOm
грамофон 2 x 100 mV / 1 MOm
Ето я и схемата му. В нея е използвана германска ИС с нисък шум (ТВА231), което го прави ,,един добър нискошумящ касетофон за тези години“ (инж. Васил Бояджиев). Шумът обаче зависи и от използваната магнитна глава.
Този радиокасетофон представлява плод на българо-гедерейската дружба от края на 80-те. Произвежда се от 1990 г. в ЗТЕ Мездра в сътрудничество с Stern Radio Berlin на RFT.
Това е радиокасетофон от типа гетобластер. Произвежда се от втората половина на 80-те в Завода за радиоприемници Велико Търново (вероятно 1987-8). В тази публикация, освен схемата, ви предоставяме и спомени на инж. Цоньо Цонев, който е свидетел на производството на РМС 323.
Снимките са от колегата velqn:
,,С произвеждането на първият радиоприемник в града (,,Комсомолец“) започва славната история на ,,Радиозавода“ в град Велико Търново.Заводът беше едно от най-елитните промишлени предприятия в града ни. С прекратяването на радиопроизводството започна и началото на неговото разграбване. Петдесет години радиопроизводството беше лицето на завода. През годините се сменяха имената(КРТА, БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА, ЗТРА, ЗМР), но само хората работили там ги помнят. Всички останали, а и хората от страната, които още си спомнят за него си го знаят като Радиозавода. Мислех да не пиша за Радиопроизводството, защото не съм участвал пряко в производствения му процес. Моят приятел инженер Тихомир Манев обаче, ми прати снимка с двама от конструкторите от екипът създал великолепния за онова време стерео радиокасетофон РМС – 323.
Това са инж.Милко Иванов(ръководител на проекта) , който отговаряше за радиото и инж.Атанас Велизаров( вляво) за магнетофона. За съжаление и те вече не са между живите, а е хубаво да се отбележи за техният съществен принос в развитието на завода. Огнян Петров, Костадин Стателов, Мария Касакова Катя Стателова също имат съществен принос за внедряването на изделието. Производството на РМС-323 започна в началото на 1987 година. Беше труден за производство, но си беше едно много стабилно, качествено и надеждно домашно устройство за озвучаване. В продължение на десетилетие с него се озвучаваха домашни партита, тържества и банкети в по-малки зали.
Доста години притежавах РМС-323 и бях много доволен. По това време започнаха да се внасят аналогични модели на фирмите ,,SONI“, ,,HITACНI“, ,,SANYO“ и тн. Смея да твърдя, че за тогава РМС-323 им отстъпваше единствено само като дизайн. Като мощност, плътност и качество, звукът на нашият модел ги превъзхождаше.
Със средночестотните български високоговорители от 4 Ома,
4 Вата(реални) доброто озвучаване беше гарантирано. Качеството на голяма част от сегашните китайски високоговорители с подобен размер и клас и с надпис върху етикета, че са с 300 Вата мощност, значително отстъпва както по сила, така и по качеството на възпроизведения звук. Дори и след като са минали над 30 години, минавайки покрай някой гараж, още може да чуете музика възпроизведена от РМС-323.“
Произвежда се от 1975 г. в Завода за радиоприемници Велико Търново и по-късно – в Електроакустика Михайловград (дн. Монтана). Първо ще дадем тухнически данни за него, а по-надолу – спомени за производството му от човек, участвал в него. Най-долу пък имате документация, която можете да изтеглите.
Радиокасетофонът „Октава“ е предназначен за прослушване на радиоразпръсквателни станции в обхвата на ДВ и СВ, а с помощта на вградения касетен магнетофон може да се прослушват записи, да се правят директно записи от вградения радиоприемник и записи от външен източник — микрофон, грамофон, радиоприемник или магнетофон. Кратка техническа характеристика а) обхвати на приеманите честоти ДВ 150–260 кНz СВ – 520– 1600 кНz б) реална чувствителност ДВ < 3 mV m СВ < 1.5 mV m в) изходяща мощност Ризх.>0,5 W. г) стойност на междинната честота 468±2 kHz д) номинална скорост на движение на лентата 4,76 см/сек е) честотен обхват в режим запис възпроизвеждане. 125-:- 4000 Нz ж) честота на тока на нодмагнитванe и изтриване 55±10 кНz з) размери: 305X242X83 мм и) тегло 1,8 кг.
Първата снимка е от корица на списание РТЕ, а останалите са от колегата origo.
А ето и спомените на инж. Цоньо Цонев за този радиокасетофон.
,,През януари 1975 година непосредствено след уволнението ни от казармата с Григор Григоров започнахме трудовата си дейност в Старият Радиозавод като монтьори(ел поправчици) във II-ри монтажен цех на първият български преносим радиокасетофон
,,Октава“. Началник цех тогава ни беше Борис Йорданов от Дебелец. Отначало изделието се изработваше с механика, произведена и закупена от Италия. Радиото изцяло се зареждаше, спойваше и настройване в цеха. Говорителите се доставяха от Благоевград, а кутиите от Белица. С колегите си събирахме(сглобявахме) механиката и радиото(след настройка) в пластмасовата кутията и готовото изделие вече го давахме за проверка от ОТК. Показалите дефект изделия ги отремонтирахме и огново ги предоставяхме за проверка. Колеги ми бяха Иван Гаджев( сега е собственик на Рибния магазин в Пазара), Пенчо Дренката, Пеньо Шашмата, Димитър Пангелов, Мишо Чуков, Тодор Пушкаров, Зуката, Доката и др. ОТК ни бяха Георги Радайски и Митка, а описваща Бисерка Войнова. В настройката работеха Маргарита Лечева(майка на ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА), Драган Драганов, Свилен Гачков, Мирослав Проданов, Иван Колев, Владимир Начев(живее в Австрия от 1987г) и др. Особено колоритна личност беше сменният ни майстор Бастата(бивш вратар на Етър). Дневно произвеждахме около 200 броя, като първоначално цената за брой беше 300 лв. Месечните ни заплати бяха порядъка на 140-190 лева и ни стигнаха. Настройчиците вземаха малко по-високи заплати. Почти всяка вечер след работа отсядахме в някоя механа, ресторант ,,Балкан“,
или Кафе ,,Полтава“. Тогава ,,Полтава“ беше много вървежно заведение, защото тъкмо беше открито, имаше добра акустика и пускаха само хубава музика. По това време там се правеха и абитуренските балове.Въпреки внушителните си размери(на 4 нива) и капацитет, винаги беше пълно, защото бяхме млади, на първо ниво можеше да се танцува и вечер ставаше нещо подобно на дискотека. Алкохолът беше истински и най-важното…евтин. С една банкнота от 5 лева можеше да се заплатят пет коняка ,,Слънчев бряг“ и пет броя безалкохолни напитки. Иначе през деня на работа по цял ден въртяхме механиките(правехме им изпитания и проверка) с музика записани на аудиокасети BASF и TDK, с които се продаваха тогава готовите изделия. Една аудиокасета струваше 5 лева. В продължение на цяла година в цехът постоянно звучаха песните на Дийп Пърпъл и Бийтълс(бяха на мода тогава). Бяхме млади, харесвахме и слушахме
,,западната“ музика. Никога и никой не ни е забранявал в цеха да слушаме,или записваме, каквато и да е била музика. Качеството на радиокасетофон
,,Октава“ беше относително добро до момента, в който механиките започнаха да ги правят по лиценз в завод ,,Електроакустика“ от град Монтана(Михайловград“) . След доста рекламации производството му в края на 1975 година беше спряно. Радиоприемникът беше само със СВ и ДВ, но имаше много добра селективност. С него на средни вълни много добре се хващаше радио ЛАКСЕНБЕРГ и редовно си слушахме най-новите хитове по това време. Става въпрос за хората, които тогава си харесаха тн ,, западна“ музика.
Известно време по складовете имаше залежала стока , но бързо бе изкупена на занижени цени главно от меломани, точно заради качеството на радиото. VEF 201 с късовълновите обхвати се появи по това време, но все още имаше много голям дефицит, а хората искаха да си слушат всекидневно по радиото директно в ефир най-новите хитове, а не от пиратски записи. Истинските ценители на качествена музика си купуваха контрабандно грамофонни плочи от Югославия, като цената на една такава плоча бе 20-25 лева. С радиокасетофон
,,Октава“ започна постепенното преминаване към нов етап в развитието на радиопроизводството в завода, като качеството на новите HI FI изделия вече не отстъпваха на световните стандарти.“
Такаа, ето че дойде ред и да Ви представим пълна галерия на българските касетофони. В типичния си стил сме се постарали да ги изброим подробно, по азбучен ред, включвайки снимков, схемен и описателен материал по темата.
