Етикет: колекционер стари радиоапарати

Концертино – ІV клас четирилампов настолен суперхетеродинен радиоапарат. Производство на ЗМР В. Търново.

Лампи – Е серия – ECH81, EBF89, EM84, ECL82

Всичко за него можете да намерите в приложеното техническо описание от книгата на  Спиро Пецулев и Баньо Петков, а ето и няколко негови снимки.

Малка кутия, като за четвъртокласен апарат, направена от истинско дърво:

Характерна е малката пластмасова част, която стои пред индикаторната лампа.

Клавишно превключване на трите вълнови обхвата:

,,Консумирана мощност 35 вата 50 цх“… може би искат да кажат все пак ,,хц“:

Вътре кутията е чиста и подредена и говорителят е облечен с плат:

Схема на радиоприемника Концертино – 

Обещаното техническо описание – радиоапарат-концертино-описание

Този неособено известен български радиограмофон всъщност  е комбинация между радиоприемник Концертино и грамофонно шаси Супрафон, тип началото на 60-те г. Като цялостен апарат се произвежда от 1960 г. в ЗТР Велико Търново.

Грамофонната част:

Схема и описание – радиограмофон-еделвайс-схема_Page_1 (от книгата на А. Апостолов и др. ,,Български радиоприемници“, София, ДИ Техника, 1977 г.).

Това е друг немалко популярен български радиоапарат от 1950 г., производство на СЗ Кл. Ворошилов София.

Отвътре:

Схема на радиоприемник Дружба с т. н. миниатюрни лампи (6BE6, 6BA6, 6AT6, 6AQ5, 6X4) – 

Балкан е немного известен български радиограмофон, произвеждан в СЗ Кл. Ворошилов София от 1956 до 1959 г. Представлява съчетание на радиоприемник Родина с грамофонно шаси Супрафон.

Грамофонното шаси е разположено над радиоприемната част:

На мен винаги ми е била интересна формата на тонрамото:

Да хвърлим поглед и отзад, където освен идентификационните данни на апарата, е даден и ламповият състав:

Техничеко описание и ръководство за употреба – радиограмофон-балкан-описание-инструкция

Схема – 

Други подобни апарати можете да откриете в този раздел на форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=7

Предполага се, че е имало табела и е паднала.

Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.

На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.

Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…

Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:

На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.

Повече снимки можете да видите тук –  http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=45220#p45220

Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.

За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.

Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:

Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.

Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:

Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:

Да погледнем и вътре:

Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.

Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.

Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.

Експоната можете да коментирате и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=40322#p40322

Сводна каталожна тема на българските радиоапарати преди 1945-7 г. можете да видите тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.

То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.

От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…

Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.

На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.

Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.

Източник: ЦТПР=