Колекционер стари компютри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български компютър ИМКО 1 от 1980 г. – реални снимки

Вижте снимки на Първия български персонален компютър ИМКО 1 в Sandacite.BG!

Днес в колекцията ни от стара българска техника дойде нещо наистина бомбастично! Става дума за една от мечтите на всеки колекционер в тази област – Първият български персонален компютър ИМКО 1. В отлично състояние, с налични абсолютно всички части. Това е перла в колекцията. Процесор Intel 8080A 2 MHz, RAM: 16 КВ, външна памет – касетофон. Не съм и сънувал, че ще се добера до такова ИСТОРИЧЕСКО богатство! Може да видите снимка на общия му вид, клавиатурата и портовете отзад. Треперя от вълнение. Това издига на ново ниво дейността по събиране и запазване на историята на българската техника!

Компютърът е произведен през 1980 г. в опитен завод на Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Върви в комплект с монитор ВКП 170, който представлява телевизор София 31 без тунер.

Този компютър е толкова легендарен, че за него става дума при всеки разговор за историята на българските компютри. През 2020 г., по повод 40-годишнината от създаването му, нашият сайт Ви предостави най-пълната до момента статия за ИМКО 1 – ето я ТУК. Но сега ще Ви покажем повече реални снимки на компютъра.

Ето и клавиатурата:

Задният панел:

Обща изглед на платката:

Захранването:

И още снимки от платката:

Ето и захранването отгоре:

С тези снимки запълнихме една голяма празнина в историята на българската техника. Радвайте се с нас, че намерихме тази толкова рядка и ценна находка.

Поздрави!

БГ компютър Правец 16S и характеристики

Вижте в Sandacite.BG какво знаем за Правец 16S!

Правец 16S e последният компютър от семейството IBM XT, влязъл в масово производство в Прибостроителния завод в гр. Правец. Произвежда се в от 1990/91 г. до средата на 90-те. Бил е замислен като компютър за домашно ползване – с идеята да замести остарелия технически Правец 8C. За тази функция спомага събирането на всички компоненти на една дънна платка – постигнато чрез по-висока степен на интеграция на елементите.

Платката на компютъра е маркирана като CPU 12 Plus (CPU 12 +).

Тя включва следните компоненти:

Микропроцесор: NEC V20 или Intel I8088-2. Тактова честота в „Turbo“ режим при i8088 – 8 MHz. Тактова честота в „Turbo“ режим при V20 – 12 MHz.

Оперативна памет: 512 KB, 640 KB или 1 MB.

Постоянна памет: 8 KB BIOS и 32 KB BASIC (опционален).

Хард диск – 40 МВ.

Контролер за ЗУГМД (флопи-контролер). Позволява управлението на 2 флопидискови устройства от тип 3.5″/720 KB и 5.25″/360 KB.

Интерфейс за принтер (LPT)

Видеоконтролер: има два конфигурируеми режима на работа – CGA и Hercules. Разделителна способност при CGA текстов режим – 25 реда по 40/80 символа (16 цвята). Разделителна способност при CGA графичен режим – 320 х 200, 640 х 200 точки. Разделителна способност при Hercules текстов режим – 25 реда по 80 символа. Разделителна способност при Hercules графичен режим – 720 х348 точки.

Ето и разширителните слотове:

Последователен интерфейс (RS-232), интерфейс за мишка, интерфейс за игрален контролер.

Така… ето че вече знаете това-онова за Правец 16S, А ето тук и нашия Правец 16Т:

Български компютър Правец 16Т в кутия от 16S!

За статията помогна нашият приятел Галин Димитров. Благодарим му!

Български компютър Правец 16Т в кутия от 16S!

Sandacite.BG намерихме един интересен Правец 16Т – разположен е в кутия от 16S!

Знаем, че Комбинатът в Правец произвежда компютри до началото на 90-те г. Един интересен такъв модел е много редкият 16Т – от Турбо – функция, която ускорява работната тактова честота на процесора.

В началото на 90-те г. обаче ситуацията в България става сложна и затова невинаги конкретен хардуерен набор, образуващ типичното за даден Правец, се среща монтиран само в една конкретна кутия. Срещат се различни комбинации от части и кутии. Така и сега намерихме Правец 16Т – модел от 1988 – разположен заводски в кутия от 16S. Ето го какво представлява.

Мониторът, с който е комплектован Правецът, е производство на завод Аналитик Михайловград, дн. Монтана. Кинескопът е Хитачи. От задния панел фабрично липсват четири потенциометъра, защото това е така и при други екземпяри от същия модел, които сме виждали. Липсващите са за линии и размер на изображението, честота и фокусиране. А липсващият отвор е за бутон за включване/изключване. Само за него вляво има изведен допълнителен ЦК-ключ.

Отзад липсва и табелката с производствените данни, но това е ВММ 3907 – този моделен номер е определен за този монитор в номенклатурата на завода:

Откъм задния панел на компютъра се показва разширителна СОМ-карта за добавяне на принтери и други подобни устройства.

Вижда се и ДИН 5-букса за включване на клавиатура.

Същевременно показаната отгоре разширителна карта е и видеокарта – модел VDC3:

Ето и RAM-та. Цоклите за запълване с чипове продължават и под картата. Капацитетът на един чип е 256 килобита; при нашия екземпляр са пълни всички цокли, значи имаме общо 640 кб RAM:

Интегралната схема за управление на прекия достъп до паметта е българска обаче – СМ608Р:

Контролерът за хард диска Seagate 40 мб носи два вида надписи по платката си – веднъж на този производител и втори път отпечатан шифър ЕС 4847 от Единната система комюптърни компоненти на Източния блок:

А, ето го и самия хард диск впрочем:

И ето го и процесора NEC D70108C-10 от фамилията V20, поставян в тоза дъно, известно като CPU 12. Честотата на процесора е 12 мхц, т.е. е фабрично клокнат над стандартната си честота от 10 мхц. Това става със специален джъмпер на платкта. Ако е затворен, честотата е 10 мхц, а а ко е отворен – 12. Именно затова Правец 16Т се нарича Турбо. :)

Ето че най-сетне българското интернет-пространство разполага с истински снимки и доказани данни за Правец 16Т. Това е последният от серията 16, а след него е Правец 286 – той пак е с 16-битов процесор, но не се води част от серията Правец 16.

До нови срещи!

Първият български монитор ВКП 170

Много рядък Правец 8Е с цифров клавишен блок от 1985 г.

В Sandacite.BG открихме рядък Правец 8Е, който е по-различен от обичайния.

Сигурно сте чували за интересния компютър, известен Правец 8Е. Не знаем откъде идва буквата Е при него. Това е странен модел, който не е конструиран в България, а е внесен от Тайван. Въсщност това са произведени в Тайван 8-битови компютри, съвместими с Apple, които са пуснати най-вероятно от тайванската фирма Orange. За разлика от нашите Правеци, тези техни машини са 99-процентово копие на известния Apple ][e.

След като компютрите са внесени в България, остава загадка защо не са хардуерно кирилизирани. Нашата хипотеза за това е, че те са внесени с цял да бъдат препродадени в чужбина, тоест реекспортирани. Иначе няма логика за вътрешните нужди на България държавата да внася от майната си компютри, които не са хардуерно кирилизирани, а на клавиатурата им също няма кирилица:

И наистина, моделът Правец 8Е има само 7-битова кодова таблица, което усложнява нещата.

Заради всичко това много от задачите, за които обикновените български Правеци дотогава се използват у нас, бяха се изпълнявали много трудно. Затова мислим, че Правец 8Е е продаван в чужбина. По това време – става дума за 1985 г. – България вече отдавна произвежда голям брой отлично кирилизирани 8- и 16-битови компютри – главно Правец`82 и Правец 16. Също така, Правеците 8Е са много малък брой, явно огромната част още тогава са заминали за износ – най-вероятно някъде, където страната купувач плаща с валута, защото притокът на западна валута е важен за икономиката на България преди 1990 г. и са правели всичко, за да изнасят повече стоки, заплащани по този начин.

От Правец 8Е също има две модификации. Едната е с клавиатура без цифров блок отдясно, другата със. Втората е още по-рядка и докато не бяхме намерили днешния ни експонат, въобще не знаехме за нея. Но не щеш ли, през м. март попаднахме именно на него и сега стигнахме и до тази публикация. Допълнителният блок клавиши добавя отделни цифрови такива:

В Комбината за микропроцесорна техника на тези компютри е лепнат стикер само ,,Правец 8″, без Е – и както казахме горе, дори не знаем откъде е започнало добавянето на буквата. На всяко от 8Е-тата е присвоен фабричен номер и обикаля един мит, че внесените от Тайван бъдещи Правеци са били само 1000 броя. Той обаче лесно се опровергава от един поглед върху стикера на нашия Правец, където е посочен заводски № 1269 – тоест повече от 1000!

Заповядайте един общ изглед към дънната платка на този рядък български компютър:

Колкото и да е тайвански този Правец обаче, явно все пак нашият завод е доокомплектовал някои елементи по дънната платка напр. Вътре забелязахме българския входно-изходен контролер СМ 632Р, а има и съветски чипове.

В Правец са добавяли и външното ,,дебело“ 5,25-инчово пловдивско флопи, т.е. придавали са крайния вид на компютъра за продажба.

Иначе процесорът на Правец 8Е е обичайният Synertek 6502 с тактова честота 1 мхц. Оперативната памет от стандартните 64 кб може да бъде разширена с допълнителна карта памет (поддържат се най-много 1080 кб), като тя се слага в специален разширителен слот на дънната платка.

Друга възможност за ъпгрейд е да поставите 80-колонна видеокарта за удвояване резолюцията на монитора – ето като ТАЗИ. За това обаче ще трябва и оперативната памет да е разширена до 128 килобайта! Така възможните резолюции стават следните:

в текстов режим 40 х 24 (или 80 х 48, както говорихме);
режим ниска графика GR 40 x 48 или 80 x 48 (пак при наличие на 128 кб памет);
режим на висока графика 280 x 192 или 560 x 192 (при наличие на 128 кб памет).

ROM-паметта пък е 16 кб.

По-горе споменахме и за 5,25-инчовото флопи. То остава единствената външна памет за 8Е (е, може да се добави още 1 брой), защото иначе вградената в Apple ][e поддръжка на касетофон е изключена.

Операционните системи на Правец 8Е са обичайно очакваните ДОС 3.1, ДОС 3.2, ДОС 3.3 и ПроДОС.

Ето и задния панел. Мониторът се включва чрез интерфейса DB9:

Този Правец 8Е ни показва нещо важно. Ясно виждаме, че по времето, когато България е проектирала и произвеждала разнообразна гама какви ли не компютри и периферия за тях, в Тайван са изработвани обикновени, нетворчески, 1:1 копия на известни американски машини. Да, обаче тази страна (а също и Сингапур) тръгнаха оттам, за да се превърнат по-късно в добре известните ни ,,азиатски тигри“, родина на известните хардуерни производители Asus и Gigabyte! А какво стана с нас, къде останахме ние? Една пета от тяхното да произвеждаше сега България, щеше да бъде една силна в хардуера страна…

А в колекцията имаме и друг – дори по-рядък от днешния – български 8-битов компютър. Става дума за ето този:

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!