Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Вижте каква я свърши сайтът ни на най-хубавия научнопопулярен форум.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Всяка година най-великото научнопопулярно събитие, в което искаме да се включим, е Софийският фестивал на науката. Това ни дава възможност да изнесем 1 или 2 лекции, в които да разкажем за интересни български устройства, изобретения или личностите, които са ги направили, а също така да подредим грамаден и отрупан с последните ни колекционерски достижения щанд, с който да запознаем малки и големи любопитковци със забележителни стари български техники.

Не направихме изключение и тази година и още в петък стоварихме един голям багажник неща на паркинга зад Иновационен форум ,,Джон Атанасов“ в София Тех парк – място, на което е страшно вдъхновяващо дори само да се разхождаш!

На другия ден от 11 ч. в зона Научно кафене основателят на сайта Антон Оруш изнесе презентация, с която ние първи (и единствени засега) отбелязахме една важна технологична годишнина на България – 40 години от създаването на Първия български персонален компютър ИМКО 1. До момента тази година никой, ама никой не обърна поглед към юбилей от това толкова важно събитие, затова ние сме мноого благодарни на организаторите на Фестивала – Британски съвет България – за възможността да я почетем.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Лекцията на Антон Оруш разкри неразпространявани досега снимки и неизвестни факти за ИМКО 1. Той много се вживя в темата, обаче успя напълно да влезе във времето. Въпросите, които хората от публиката след това задаваха, бяха напр. къде може да се намери сега ИМКО 1, защо всъщност той е началото на компютризацията на България и каква е разликата между него и първия български компютър въобще.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Интересно включване имаше и от посетител на солидна възраст, който се оказа, че е бил съвременник и е работел на компютрите отпреди ИМКО 1. Той ни разказа как в Института по ядрени изследвания на БАН през 70-те г. са писали програми и са ги запаметявали на перфокарти. Стана дума и за различните компютърни устройства с магнитен запис на данните въобще, защото той преминава като червена нишка през цялата ни компютърна история – дори в Първия български компютър Витоша на магнитен принцип работи запаметяващият барабан на ОЗУ (оперативното запомнящо устройство).

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Ако не сте посетили презентацията на Антон Оруш, не се притеснявайте – в скоро време очаквайте тук цяла статия за ИМКО 1, така че ще попълните предобре липсата.

На другия ден подредихме щанда на Sandacite.BG с интересни стари български устройства. Заобикаляха ни всякакви технологични пъстротии – образователни игри за малки деца, подскачащи роботчета, гръмливи физикохимични опити и какво ли още не. Това е много радващо, защото някои от тези щандове предлагаха истински детски работилници по електроника и по този начин правят своеобразно завръщане на легендарното движение ТНТМ, а то е много свързано с историята на българската техника – много интересни устройства именно оттам са тръгнали, напр. ТОЗИ модем.

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

 

А сред нашите експонати тази година попаднаха както устройства, които вече познавате от наши статии, така и все още непубликувани:

  • Първият български фонокартов телефон от 1983 г., за който този месец ще качим статия;
  • голям интерес събра устройството за телеметрично предаване на електрокардиограми по телефонен и радиопът Телекард от 1976 г., улеснявало много медицинското обслужване на хората в най-малките населени места. доста хора оцениха предавателя и правилно отбелязаха, че в най-малките населени места сега се чувства остра нужда точно от уреди като него, каквито преди 45 г. е имало съоръжени!
  • Първият български детектор на фалшиви банкноти Банкнотоскоп, с който дори тествахме успешно две петдесетолевки;
  • уредът за електростимулация и рехабилитация на пострадали мускулии, сухожилия и за нервна електростимулация Стимул 1 от 1982 г.;
  • електрокардиографът ни от 1989 г.
  • и още какво ли още не…
Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Антон Оруш се опитваше да обясни на множеството деца как работят устройствата и да ги заинтригува. И да знаете – изобщо не е вярно, че на децата не им е интересна старата техника. Напротив – всичко може да ги заинтригува, ако им се обясни увлекателно.

Със сигурност Софийският фестивал на науката е едно от най-най-най-любимите ни събития, защото ни дава възможност да отидем там, защото ни дава достъп до аудитория, до която иначе едва ли лесно ще стигнем и защото покрай него получаваме възможност да влезем там, където се чувстваме организация от по-високо качество – София Тех парк. Просто това събитие невероятно много вдъхновява. Както всяка година, така и сега още отсега сме готови за повторение. Запретваме ръкави да се готвим за следващия интересен форум, на който ще участваме – Европейската нощ на учените!

 

1963 – български пасатор, който работи на вода!

В Сандъците – Sandacite открихме тази невероятен водозадвижван пасатор!

Стар домашен пасатор

Страхотно нещо, произвеждано в България от 1963 г. нататък! Това е домакински уред за приготвяне на пастообразни ястия и подправки – всякакви там пюрета, майонези, кремове, хайвери, плодови, шоколадови и ванилови пасти и други подобни. Разбива твърдите продукти на пастообразна субстанция – тоест нещо като пасатор. Само че действа по много необичаен начин.

Този пасатор работи не с ток като обикновените, ами има водно задвижване (затова и е наречен от проектантите си ,,хидромелачка“)! Той се състои от съд, на чието дъно има малка турбина, която се завърта от силна водна струя (турбината замества електромотора, познат от стандартните пасатори). Както виждате по-горе, от съда излиза маркуч, чийто край се затяга към чучура на мивката. Отдолу, в самото дъно на съда, е пробит втори отвор. Когато подготвяте устройството за работа, го сложете в мивката и то така, че отворът да се пада горе-долу където е каналът. Притегнете маркуча към чучура, пуснете силно водната струя и хоп – турбината се задвижва! На нея е монтирана ос, чрез която въртеливото движение се предава на фиксирани към ротора ножове, които пък раздробяват зарзавата, плодовете или каквото там вече сте сложили. Като имате предвид, че налягането на водата е от 5 – 8 атмосфери, сигурно е имало ефект!

Когато разбиете достатъчно добре продуктите, просто изсипвате съдържимото на съда в друг съд, откачате маркуча, измивате този и готово. Рекламата е красноречива – ,,Действа бързо и сигурно! Разбива равномерно продуктите, спестява време и сили на домакинята!“

Стар домашен пасатор

Още на пръв поглед прави впечатление една интересна особеност – че при проектирането на ,,хидромелачката“ е предпочетена водната енергия, явно като по-евтина от електрическата, а може би защото самото производство на такъв вид двигател е било по-евтино. Въобще това е било популярен начин за задвижване на битови джаджи още преди много десетилетия – на адрес http://www.douglas-self.com/MUSEUM/POWER/watermotor/watermotor.htm можете да видите разработки с воден двигател за бита и промишлени нужди от края на ХІХ  и началото на ХХ век. Те обаче са много по-големи от показания наш воден пасатор, който тежи не повече от 1 – 2 кг, произвеждала се е от ТПК Бакелиткооп в София и е на пазара от 1963 г.

Очаквайте още стари български щуротии от нас – веднага щом сколасаме да публикуваме! :)

1956 – българска отражателна печка Слънце

Йеее, в Сандъците – Sandacite намерихме и печката Слънце!

Българска отражателна печка Слънце

Като гледате това чудо горе, сме сигурни, че веднага ще го помислите за лампа! Но нее, това не е лампа, това е електрическа отражателна печка с тясно насочено действие, при това толкова рядка, че този екземпляр е първият и единствен, който виждаме досега. Датира от 1956 г. и се нарича Слънце!

Този причудлив уред се ражда в завод Елпром Варна. Изработва се за напрежения 150 и 200 волта и има мощност 500 вата. Тежи кило и половина и е висок 420 мм. Печката загрява бързо и е удобна за бързо затопляне на сравнително големи помещения – стаи, работни кабинети, павилиони…

Ето я, тука е като някакъв паяк пък:

Българска отражателна печка Слънце

Печката се състои от стойка, изработена от стоманен профил с кръгово сечение, и има форма, осигуря­ваща добра стационарна устой­чивост. Към стойката е прикрепен отражателят (рефлекторът), който е подвижен и дава възможност да се насочва отразеният сноп светлина по на­ше желание във вер­тикално направление. Задържането на този тънък ламаринен от­ражател в желаното положение става чрез затягане на една крилчата гайка. Вътрешната повърхност на рефлектора е нике­лирана, а външната боядисана… на нашата дори и малко излющена. :)

Топлото идва от нагревателна спирала. Тя е нави­та върху кера­мичен изолатор. Към челната страна на изолатора се закреп­ва предпазна решетка, която ,,Въ варди“ от случайно докос­ване на нагорещената и намираща се под напрежение спирала.

Българска отражателна печка Слънце

Всички необходими данни за печката, като напрежение, мощност и други, са отбелязани на капачката, която притяга решетката към керамичния изолатор. А ето ги и тях:

ЕЛПРОМ

БДС 63-532099-55

150 волта

500 вата

1956 г.

Към електрическата мрежа се включва чрез обикновен щекерен кабел – виждате горе, съединителят му е отзад на рефлектора.

А какви могат да бъдат повредите в Краля-слънце?

При повреда или прегаряне на нагревателната спирала тя може да се замени с нова. За целта най-напред се отвиват двете винтчета, намиращи се отзад на дъното на цилиндрич­ната част на отражателя, с коетo се освобождава цялата нагрева­телна система. Сега вече тя може да се извади навън. След това се отвива винтчето, което притяга капачката и предпазителната решетка към керамичния изолатор. Изважда се повредената нагревателна спирала и на нейно място се поставя нова.

Българска отражателна печка Слънце

Нагревателната спирала трябва добре да легне в каналчетата на изолатора, за да се нагрява равномерно. За тази цел е необходимо тя правилно да бъде разтегната, което се изпробва, когато спиралата се навие около изолатора. Правилната дължина 1 000 мм. Ако това не се спази и спиралата се разтегне по­вече, ще се наложи да я свием малко с ръка. Колкото и да се стараем обаче, това не можем да го сторимправилно, и ще се получат места с много близки една до друга навивки. Това ще доведе до по-бързото прега­ряне на спиралата в тези места. Извод – навивайте спиралата около изолатора бавно и внимателно, като не е нужно да успеете от първия път. Ако не се получи, опитайте пак, но не я сбутвайте! :)

Също така нека отбележим, че включената печка трябва да се поставя на най-малко 1 м разстояние от разни запалими предмети.

Въпроси за нея и т. н. можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5048

Антон Оруш в ,,Делници“, ТВ Евроком, 10.IІ.2016 г.

Антон Оруш в ,,Делници“, ТВ Евроком, 10.ІI.2016 г.

Антон Оруш в ,,Делници„, ТВ Евроком, 10.ІI.2016 г.

Това гостуване беше интересно и приятно за мен, а вероятно и за зрителите, тъй като се обадиха доста хора. С някои от тях се надявам да Ви запознаем в скоро време на страниците на сайта, тъй като заслужават това.

Показах малко известни български радиоприемници до 1945 г. и каталози на известни български производители и вносители на електроника от същия период.

Стана дума и за спирането на СВ излъчванията на БНР, както и на ДВ предавателя край Вакарел. И двете деяния определих като недопустими.

Видеоматериала можете да видите тук

http://sandacite.bg/drugi/Anton%20Orush%20v%20TV%20Evrokom%20-%2010.I.2016.flv

 

Какво ново от Антон Оруш – колекционер на стара техника

Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.

То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.

От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…

Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.

На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.

Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.

Източник: ЦТПР=

Български телевизор Респром Т6103 + схема и ръководство

Респром Т6103 е изцяло транзисторизиран български черно-бял телевизор от 1988 г. с 61 см диагонал на екрана, кинескоп 61ЛК3Б, производство на Технологичния комбинат за радиотехническа апаратура във Велико Търново.

Схемата – за пръв път в българското Интернет пространство – можете да видите тук – 

Приготвили сме Ви и още един документ – техническо описание и ръководство за използуване – Респром Т 6103

Общ изглед:

Командното табло е напълно еднакво с това на малкия брат Т 5003, с който Ви запознахме в това ревю – http://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D1%825003-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0/

Което ще рече, че има памет за до 8 канала, но липсва вход за VHS, както е при следващия модел Т6104.

 

Табелката на производителя указва и цената – бил е около три пъти по-евтин от подобен цветен телевизор от същата епоха:

Обикновено Респром Т6103 е оформен в кутия с нематиран светъл фурнир. Тежи 25 кг.

Можете да си говорите за него тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=19

Exit mobile version