В Sandacite.BG разучихме кой пръв у нас предлага комерсиални видеокасети – това е фирма Българско видео.
Касета на Българско видео
Наскоро Ви предложихме статия от 1988 г., която оживено коментираше колко нискокачествени са филмите, които се предлагат на българските зрители чрез продаваните на черния пазар видеокасети през този период. В тази статия се засягаше дейността и на една организация, която ни заинтересува с това, че всъщност е първата българска филморазпространителска фирма.
VHS НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Става дума за Българско видео, създадена през август 1984 г. – както обикнвено, с постановление на Министерския съвет, а именно № 43 от 2.VІІІ.1984 г., считано от 1.VІІІ. На касетите адресът на фирмата е означаван като София, ул. Васил Левски № 7, но са можели да бъдат открити на бул. Самоков № 60, където и днес работи правоприемникът им.
VHSкасета Българско видео – гръб
Целта на тази стара българска фирма е да разпространява видеозаписи на VHS касети, а в репертоара влизат българска и чуждестранна продукиця – филми, концерти (напр. концерт на Държавния ансамбъл за народни песни и танци ,,Филип Кутев“) и т.н.
Касетана Българско видео, 1985
Това е първата компания за разпространение на фабрично записани видеокасети в Източна Европа. Именно чрез нея в България навлизат филмите на станалите впоследствие легендарни актьори Брус Лий, Чък Норис и други. Издаван е напр. ,,Извънземното“ на Спилбърг. Освен американски обаче, западните филми са изключително много италиански и френски – напр. с Ален Делон.
Първите видеокасети в България– лицевата страна на обложка
Обложките обикновено са красиви и рисувани, а както ще видите по-надолу, някои са и забавни и съдържат анимационен елемент (на първата илюстрация виждате една такава).
Видеокасета Българско видео, 1987
Източник: Videotekata.com
Обикновено филмите са дублирани на български и то наистина са качествени и са направени професионално. Кутиите също са по-различни от по-късните масови и като размер и дизайн съвсем приличат на западните.
Българско видео – емблема на френски от вътрешната страна на кутията
Освен това, когато е трябвало да се организират новогодишни празници и тържества, Българско видео са предоставяли под наем на различни организации и институции VHS плейъри и друга техника (вероятно прожекционна) с разнообразен репертоар от филми и концерти, записани на касетките. Но това не е за частни лица.
Касетана Българско видео, 1985
КАК СЕ КАЗВА
Официално названието е Творческо-производствено и стопанско сдружение “Българско видео” към Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация”. По-късно, с Разпореждане № 17 на МС от 25.VІ.1986 г., предприятието е разделено на две – Творческо-стопанско обединение “Орфей” и Инженерингова организация “Видео и звук”.
Касети Българско видео, 1989
Със Заповед № 14 на Министерството на икономиката и промишлеността от 20.ІІІ.1990 г. (и съгласувано с Комитета за култура) на основание Указ № 56 е създадена Държавна фирма “Аудиовизия-Орфей”, регистрирана от СГС с Решение № 2 от 31 юли 1990 г.
Българско видео – рекламен плакат от 1991
Източник: ФБ група Кварталната видеотека
Накрая настъпва и последното преобразувание – със Заповед № РД–09235 на МК от 3.ХІІ.1993 г. и Решение № 3 на СГС от 14.І.1994 г. фирмата е преобразувана в “Аудиовизия-Орфей” ЕООД. Тази фирма – под името Аудиовидео Орфей – съществува и досега и там се правят филми, клипове, обработката им в постпродукция, също субтитри, дизайн, изработка и субтитриране на DVD и Blu-Ray дискове, записи и стажове за студенти…
Видеокасета Българско видео, 1988
Източник: Videotekata.com
Накратко казано, историята на преименуванията изглежда така:
Разпространяваните от Българско видео заглавия са официално позволени от държавните органи за гледане, продават се в магазини и се дават под наем във видеотеки. Към 1988 г. в София има пет магазина за продажба и даване под наем на касети, четири видеотеки (там се дават касети под наем – те са под шапката на ПУ „Комплексни услуги“), а освен това Българско видео има фирмени щандове за продажба в ЦУМ и магазините на „Нармаг“. В цяла България пък магазините общо са над 50.
При връщане на касетата задължително е трябвало да сте я пренавили, иначе…
Стара VHS касета
Касетите са също български – Драгор – произвеждани в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, но преди той да започне да изработва видеокасети, се използват японски ,,Сони“, произведени във Франция и с перфектно качество:
Касета на Българско видео
Ето и интересна обява, която ни дава сведения за споменатия по-горе клон от дейността:
В Sandacite.BG намерихме непоказвани досега сведения за българските касети Драгор!
Касети Видео Драгор
Сигурно си спомняте голямата ни статия за Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко, в която подробно разказахме и за българските аудио- и видеокасети. Историята на техниката обаче е тема бездънна, а ние обичаме да се ровим в нея! Затова сега с удоволствие Ви представяме новите ни фактологически открития!
Да уточним, че заводът в Драгор е първият и единствен у нас, произвеждал аудио и видеокасети. Аудиокасетите са 60 минутни и 90 минутни. Лентите им са тип normal (двужелезен триокис) и хромдиоксидни (хромен двуокис).
Касети Драгор
За първи път в България пясъкоструйно PVC фолио и технологията плотерно рязане се използва именно от завода за аудио и видеокасети в село Драгор… Това става още през далечната 1987 година! Стикерите за касетите се отпечатват върху пясъкоструй, режат се на плотер и после машина форматира всеки два стикера – съответно за първа и втора страна на касетите.
Пълнещите машини са Tapematik 2000. Обикновено се смята, че записът върху аудиокасети има живот около 30 години. Е, при нашите касетки качеството на лентите и нивото на записа – днес, 30 и кусур години по-късно – е 6 от 6 възможни.
Пластмасовите тела на касетите са от черна непрозрачна пластмаса.Една 60-мин. нормална касета в магазина тогава струва 7 лева, а една хромна – 10 лева. И така точно до 1991. Тогава качеството на производството се влошава. Пластмасата е подменена с бяла, телата стават криви… Но въпреки това, когато се въртят двете микроролки, никъде няма запиране, касетите не вият и не спират. Лентата е сменена с Raks, защото тя е по-евтина. Дизайнът на обложките и на стикерите е променен.
Сменена е и марката на касетите – Rossyx. Ако намерите такава, то знайте, че пак е драгорска, просто е след 1991 г.
Това е засега. :) А ето я и предишната ни статия – онази, голяямата ==>
Със сигурност горната снимка Ви навява много спомени от детството, ако сте поне на едно 35 години! Това е истинска българска видеокасета! :)
Производството на тези аудио- и видеокасети започва през втората половина на 80-те години в Завода за информационни носители Динко Баненкин в село Драгор до Пазарджик, чийто строеж започва през 1970 г. и произвеждал също така дискети 3,5 и 5,25 инча. Ето сега ще ви разкажем обширно и подробно за одисеята на завода и неговата продукция.
ИСТОРИЯ
Това е мястото, където са произвеждани първите български аудио- и видеокасети. Заводът в началото е познат като ЗМД Пазарджик – Завод за магнитни дискове – логично, това е отпреди да е започнал да mроизвежда касетки.
Касети Видео Драгор
От Министерско разпореждане № 28 от 27.І.1970 г. (на Комитета за стопанска координация) става ясно, че тогава Министерският съвет на България решава да построи завод в с. Драгор, Пазарджишко.
Първата копка, по-точно първата колона на главния корпус, е направена 04.Х.1970 г. в присъствието на множество политически лица – Тодор Живков, Заприн Натов, Велко Тотев, Бонев, инж. Петков – първи секретар на ДКМС и инж. Бабачков.
За директор на новоизграждащия се завод е назначен инж. Заприн Тодоров Натов, а за главен счетоводител – Велко Белчев Тотев.
Предвид на това, че започват да пристигат машини за оборудване (между другото, най-модерни за времето си и западно производство), е назначен за началник склад Ангел Димитров Ненковски. Инвеститор на завода е Тодор Иванов Жеков.
За канцеларии на ЗМД са служили на първо време три помещения в частни къщи, намиращи се на площадчето при старата поща, а впоследствие – главната алея на ларгото. След нарастването на персонала са наети още няколко помещения в къщата над старата баня.
Тази снимка на завода е от 1997 г.:
ЗИН Динко Баненкин Пазарджик
Що се отнася до комплектуването на щатния състав, след назначаването на директора са привлечени няколко инженера от Акумулаторния завод „Методи Шатаров“ в Кюстендил – това са Александър Петров, Георги Тинчев, Георги Мишев, а Храбър Стоянов и Милка Пашова са дошли от Завода за малки радиоприемнииц във Велико Търново. Едни от първите работници на завода са Иван Рудев, Стоян Георгиев, Васил Иванов Василев, Лина Жекова, Георги Ненков.
До края на 1970 г. заводът наброява около 30 души работници и служители. Едва през м. март 1971 г. започва назначаването на нови работници, които предварително са кандидатствали. Те са изключително със средно и средно специално образование. Тогава заводът все още няма база за започване на производство, дори и опитно. В няколко помещения в мелницата при ДЗС са оборудвани малки работилници и лаборатории, в които е настанен първият цех по усвояване на изделията.
Новоназначените работници преминават курс на обучение, за да започнат работа в производството.
През есента на 1971 г. всички работници и служители се преместват в Драгор, където в главния корпус, заедно с машините и съоръженията, са пригодени и помещения за канцеларии. Изразходвани са множество трудодни за доизграждане на завода. Условията за работа не са особено добри, но колективът посреща с готовност трудностите и с желание за по-скорошното внедряване на технологията. Постепенно се създават битови условия, урежда се редовен транспорт, стол за хранене и др. В края на 1972 г. са преустроени други помещения за канцеларии, а главният корпус е освободен и преустроен в отделни цехове.
ИЗОТ ЕС 5053
На 05.ХІІ.1970 г. е учреден профкомитет на завода с членове Мария Комсалова, Еньо Златарев, Милка Пашова, Ангел Ненковски и Георги Тинчев.
През м. февруари 1971 г. е извършено приемането на първия набор на работници-оператори, изключително жени.
През м. август 1972 г. за директор е назначен инж. Храбър Стоянов, на който е връчено юбилейното знаме на Министерския съвет и ЦС на БПС, което е спечелено от завода в социалистическото съревнование на 12.ХІ.1974 г., а отличието е връчето лично от министъра на електротехниката и електрониката.
ИСТОРИЯ НА ЗАВОДА ДО 1990 Г. – ПРОИЗВОДСТВА И ДАТИ
През 1972 г. пред завода застава задачата да се усвои технологията и започне производството на сменни дискови пакети ЕС-5053 през второто полугодие. В процеса на уточняване на технологията и извършване на експерименталната работа се откриват много трудности, които забавят началото на нормалната производствена дейност.
ИЗОТ ЕС 5053
Технологията на дисковия пакет ЕС-5053 обаче така и не е напълно усвоена и уточнена. Заводът продължава да се строи. На този етап не фукционира инструментален цех и около 80 % от необходимата инструментална и техническа екипировка се заявява и изпълнява в други заводи на страната.
Първият дисков пакет в ЗМД Пазарджик е произведен на 01.VІІ.1972 г. Първият струг за диамантно струговане в завода е с оператор Васил Василев, а първата поливна машина е пусната в края на юни 1972 г. Първият диск е полят от Неделчо Касапчев.
През периода 1979 – 1984 г. Заводът за магнитни дискове продължава дейността си с производство на:
сменни дискови пакети;
100 МБ и 200 МВ пакети;
носители на информация на дискети (иликакто са наричани тогава – ,,гъвкави магнитни дискове“ или ,,гъвкави подложки“)
Колективът на завода редовно изпълнява приетия план по всички показатели. Така например, планът за чистата продукция през 1979 г. се изпълнява на 102,33 процента, а през 1984 г. – на 103,28 процента. Във всички производствени звена е въведена новата бригадна организация на труда и вътрешностопанската сметка.
Паралелно с производствените задачи, в духа на времето Заводът за магнитни дискове развива и активна художествена самодейност. През 1984 г. на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност дамският хор при завода получава сребърен медал, фолклорната фрупа – златен медал, а танцовият състав – званието „Отличник“.
Ето и най-популярния вид на произвежданите в ЗИН ,,Д. Баненкин“ аудиокасети – те са били 60- и 90-минутни:
Касети Драгор Kaseti Dragor
Лентите са с работен слой от железен диоксид или хромдиоксид и са производство на BASF.
През периода 1985 – 1989 г. в производствената листа на предприятието вече присъства широка гама на информационни носители на магнитна основа – дискови пакети, дискети, а вече и показаните в началото изделия – аудио- и видеокасети. (Най-разпространени са 180-минутните видеокасети Драгор, но има 30-, 60, 90- и 105-минутни модели.) В зависимост от продуктите, които се произвеждат, в завода са обособени няколко технологични вериги – леене под налягане на алуминиеви детайли, шприцоване на пластмаси, линии за касети и класически машиностроителни технологии за обработка на детайлите. Качеството на продукцията се контролира от автоматизирани тестери, сортиращи дискетите. Със сигурност можем да кажем, че държавата много добре се е грижила за технологичното осигуряване и обзавеждане на ЗМД. Това се отразява и в качеството на касетите – напр. при аудиокасетите Драгор е безспорен лидер в Източния блок и на еднакво равнище с вносните ,,корекомски“ западногермански аудиокасети.
Междувременно се подобряват и битовите ,,екстри“. Въведени са в действие спомагателен корпус през 1985 г., столова с кухня – 1986 г., супермаркет – 1987 г., и битов комбинат – през 1986 г. Що се отнася до социалниия живот, можем да отбележим напр. фактите, че профорганизацията в завода и Домът на културата организират срещи с творци от различни жанрове, концерти, тържества и радиопредавания. Организирани са ритуали за приемане на нови работници и изпращане в пенсия.
Касети Видео Драгор
ПРЕИМЕНУВАНИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
С Разпореждане № 6 на Бюрото на Министерския съвет (МС) – София от 1986 г. (ДВ, бр. 63 от 1986 г.), ЗМД – Пазарджик се преобразува в Завод за информационни носители (ЗИН) „Динко Баненкин“ към ДСО „ИЗОТ“ – София. По-късно, с Решение № 1 също на Бюрото на МС от 30.І.1987 г. (считано от 01.01.1987 г.), комбинатите се реорганизират и заводът преминава на подчинение към Стопанско обединение „Дискови запаметяващи устройства“ (СО „ДЗУ“) – Стара Загора, като от него се отделя в самостоятелно учреждение Базата за развитие и внедряване. Тя се обособява като Технологичен институт по магнитни носители (ТИМН) – Пазарджик.
Този институт съществува самостоятелно до 06.ХІІ.1987 г., когато се образува Държавна фирма (ДФ) „Информационни носители“ – Пазарджик. Тя е създадена с Решение № 181 на Министерския съвет от 01.ХІІ.1989 г. и е регистрирана в Окръжен съд – гр. Пазарджик, с Решение № 498 от 06.ХІІ.1987 г., обявено в ДВ, бр. 98 от 1989 г.
Касети Видео Драгор
Предметът й на дейност е почти ясен – производство на магнитни дискови пакети, гъвкави носители на информация, лентови касети за битови и специални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи. Освен това се описват и дейности като ,,проучване, разработка и внедряване на нови изделия по предмета на производствената дейност, търговска, сервизна и инженерингова дейност за обезпечаване доставката на окомплектовка и основни материали, за реализация на продукцията и изграждане на нови мощности“ (вж. фонд № 1330 – ТИМН, Държ. архив – Пазарджик).
Ето още интериор в ЗИН, запечатан така, както е изглеждал преди 20 г.:
ЗИН Пазарджик
Ако сега се разходите до сградите в с. Драгор и се качите на втория етаж, ще видите, че тези производствени мощности все още си стоят там – сякаш готови да заработят…
През 1985 г. завършва започналото в завода още през 1979 г. изграждане на автоматизирана система за обработка на икономическата информация. Това се налага, тъй като обслужването от Териториалния изчислителен център е неудобно поради отдалечеността на завода и големия брой първични документи. Това налага изграждането на собствен изчислителен център, който започва работа през 1987 г. До 1993 г. се работи с две електронно-изчислителни машини – голяма и малка, а информацията се съхранява на магнитни ленти. След това се преминава към работа с персонални компютри и съответно на дискети. Няма обаче разработена програма за архивиране на ценна документация по изискванията на Закона за документите и архивните фондове.
През 1989 г. е закрит Домът на културата и е замразено строителството на подобекта.
ОЩЕ ЗА ПРОДУКЦИЯТА
Да се полюбуваме и на видеокасетите Драгор:
Касети Видео Драгор
Това го пише от вътрешната страна на картоните, идващи с аудиокасетите Драгор:
ЗИН Пазарджик ZIN Pazardzhik
В ЗИН-а са се произвеждали и касетитеза Балкантон.
СЛЕД 1990 Г.
Историята на завода в Драгор продължава и след края на социализма. С Решение № 2712 от 22.VІ.1992 г. на Окръжен съд – Пазарджик е регистрирано Еднолично акционерно дружество (ЕАД) „Информационни носители“, което поема всички активи и пасиви на Държавната фирма (ДФ) (вж. ДВ, бр. 63-1992 г.) и е с предмет на дейност развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и чужбина.
С приемането на Указ № 56 за стопанската дейност през 1989 г., с Решение № 498/06.ХІІ.1989 г. на Пазарджишкия окръжен съд, заводът е регистриран като Държавна фирма /ДФ/ „Информационни носители“ – Пазарджик. За управител е назначен инж. Храбър Здравков Стоянов. Предметът на дейност на фирмата е описан като ,,производство на информационни носители на твърда и гъвкава подложка, лентови касети за битови и професионални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи“.
С Решение № 2712/22.VІ.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд държавната фирма е преобразувана в Еднолично акционерно дружество с наименование „Информационни носители“ ЕАД, гр. Пазарджик. С регистрирането си дружеството поема всички активи и пасиви на бившата държавна фирма по баланса й към 31.ХІІ.1991 г. За изпълнителен директор е избран инж.Тодор Димитров Георгиев. Предметът на дейност този път е: развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и в чужбина.
Касети Видео Драгор
Тук е добре да направим малка интермедия и да прегледаме някои изводи, налагащи се от оглед на ситуацията в завода към този момент.
Производството на дискови пакети за пазара на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ е определяло стопанския и финансов облик на предприятието. Разигралото се след 1990 г. сриване на този пазар кара ръководството на новосъздаденото дружество да акцентира върху изделието с най-добра пазарна перспектива – 3,5-инчова дискета с висока плътност на запис. Останалите производства и дейности (5-инчовата дискета, която е морално остаряла; аудио и видеокасети; производството на механични и пластмасови детайли; производство на стоки за бита и др.) се очертават с нецелесъобразно висока издръжка.
Ето, между другото, реклама на завода от 1989 г.:
Завод за информационни носители Динко Баненкин
Разпадането на пазарите на бившия СИВ, както и бързото морално остаряване на изделията от основната производствена гама на предприятието довеждат до моралното остаряване и излизането от редовна експлоатация на добре запазени и физически неизцяло изхабени технологични линии и отделни машини, а да не забравяме факта, че тяхното закупуване е било решавано с валутен кредит в условията на централизирано планирана икономика. Необходимостта от обслужването на тези кредити, съчетана с невъзможността за ефективна експлоатация на производствените мощности, е една от основните причини за все по-затрудненото финансово състояние на дружеството.
Завод за информационни носители Динко Баненкин
С Решение от 07.Х.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд е вписано Дружество с ограничена отговорност „Магнитни носители“ ООД -гр. Пазарджик с предмет на дейност ,,външно- и вътрешнотърговска дейност, производство и реализация на изделия за изчислителната техника и стоки за народно потребление, туризъм и услуги за населението, маркетингова и лизингова дейност“. „Информационни носители“ ЕАД участва с 51 % от капитала на дружеството, а съдружник с 49 % е НПО „СВТ“ от Москва, Русия. За управител е избран Димитър Георгиев Лазов. Но изделията на „Информационни носители“ ЕАД се продават трудно дори и на руския пазар. Затова с Решение № 1215/03.VІ.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд прекратява дейността на „Магнитни носители“ ООД.
От 16.VІ.1995 г. изпълнителен директор на „Информационни носители“ ЕАД е инж. Ангел Петров Чолаков.
С Решение № 480 от 14.V.1996 г. Министерският съвет включва дружеството в списъка на търговските дружества с държавно участие, подлежащи на ликвидация. Заповед № РД-16-254/04.VІ.1996 г. на Министерството на промишлеността задължава изпълнителния директор в седемдневен срок да подготви документи за откриване производство по несъстоятелност на „Информационни носители“ ЕАД.
С Решение от 27.VІ.1996 г. на Пазарджишкия окръжен съд е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.V.1996 г. и му е открито производство по несъстоятелност. С Решение от 16.V.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд утвърждава план за оздравяване на „Информационни носители“ ЕАД, приет на събранието на кредиторите. Съгласно този план, с договори от 27.V.1997 г. между Министъра на промишлеността (в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството) са прехвърлени 163 086 броя поименни акции с номинална стойност 1000 лева, представляващи 51 %, на СД „Светива“ – с. Божурище, общ. Божурище, и 49% в размер на 156 690 броя акции – на лицата Петко Димитров Петков и Величко Стоянов Величков, от съдебно регистрирания капитал на дружеството на стойност 319 776 хиляди лева. С Решение № 1719/19.08.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд регистрира частното акционерно дружество „Информационни носители“ АД – гр. Пазарджик, което се води, че съществува и в момента.