Включете Правеца. Ще играем български компютърни игри! :)
(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News, издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – бр. 121, 25 август 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-121.pdf.)
Измежду многото спомени, които предизвикват думите „компютри Правец“, на едно от първите места е „А какви игри имаше!…“ Това е обяснимо, защото за много хора компютърните игри от 80-те са първите такива в живота им. Преди това в България са разпространени единствено електронни игри за включване към телевизор. Те също са интересни, но Правец си е друга работа.
Възможността да си пуснеш игричка е заложена още в първия Правец `82. От него, та чак до края на 80-те, системните изисквания на българските компютърни игри си остават следните: 8-битов Правец (без значение от модела – `82, 8М, 8Д и др.), поне 48 кб РАМ, касетофон или 5,25-инчово флопи и… това е. По-голямата част от игрите се управляват само чрез клавиатурата, а в началото на играта е указано кой клавиш какво прави. Така играчите се движат, стрелят, бомбардират и т.н. Макар в игри като Лунен патрул и Нашествие да има възможност за употреба на джойстикове, те никога не придобиват популярност. През 1984 г. излиза и новият 16-битов Правец 16, но игри за него или не са разработвани, или поне не са използвани широко.
Ето така изглежда една българска 8-битова игра неразопакована – това тук е горната част на пакета, под него е картоненият плик с дискетата:
Отначало игрите се записват на касети и се зареждат от включен към компютъра касетофон. 5,25-инчовите дискети стават популярни около средата на 80-те, а след излизането на проектирания като домашен игрови център Правец 8Д касетофонните игри са продавани основно за него. Самите касети и дискети са произвеждани в Завода за информационни носители в Пазарджик.
Повечето игри от този вид имат приключенски сюжети, в които се унищожават врагове, извършват се подвизи и се преодоляват препятствия, а обикновено главният герой е самият играч. Действието се развива в Космоса, под водата или в незнайни земи и светове. Известни заглавия са Лунен патрул, Морска битка, Пулсар, Рефлекс, Нашествие, Рали, Нептун и, разбира се, Каратека. Ще разгледаме накратко най-интересните от тях.
Да речем, пуснали сте си играта Нептун. Играта има няколко нива. Вие сте капитан на подводница, можете да стреляте и да хвърляте бомби. Нападат Ви скачащи морски животни, а Вие ги обстрелвате. Ако сте посвършили горивото, можете да уцелите някоя от плаващите гъби и тогава подводницата се зарежда. Други противници за обстрел са медузите, които приличат по-скоро на… вързопи. Накрая стигате до една пещера. Там има правилен и грешен път (отгоре или отдолу) и, ако сте изтребили достатъчно врагове, медузите Ви подсказват откъде да минете. Иначе шансът е 50:50.
В Лунен патрул (вероятно в нея присъстват и елементи от Moonpatrol на Irem от 1982) играчът се намира в луноход, който се движи по повърхността. Целта е той да не падне в лунен кратер, да не се удари в хълм или да не бъде смъртоносно бомбардиран от извънземни. С напредването на играта задачата става все по-трудна – дупките и хълмовете стават по-многобройни, а бомбите – все повече. Подобен е и сюжетът на играта Нашествие, като единствената разлика е, че там персонажът е паяк, който трябва да унищожава нападащи го насекоми. В Рефлекс пък потопявате противникови кораби.
В играта Пулсар Вие командвате космически кораб, застрашен от въртяща се неутронна звезда (пулсар). Тя трябва да бъде унищожена, а за особено умели изстрели получавате точки като премия.
А ето какво се случва и в може би най-известната от тези игри – Карате. Създадена е през 1985 г. на основата на легендарната Karateka, предназначена за персоналните компютри Apple ][. Та в Карате задачата е да спасите красива принцеса, отвлечена в замъка на зъл шогун. Напредвайки, Вие се биете с различни бойци, които той изпраща. Ако преодолеете този етап, влизате в замъка. С всеки следващ враг става все по-трудно. Последният Ви противник е едно зло пиле, пак изпратено от шогуна. То е много силно, но ако го победите, влизате при принцесата, а тя става, прегръща Ви и Ви целува. Оръжията на играча са неговите ръце и крака, които мятат карате удари и се управляват чрез определени клавиши. Наскоро Каратеката се сдоби и с версии за iOS и Android, които са с добавени автентични звуци от зареждане на флопи например.
През 80-те г. всички тези игри са се разпространявали във веригата магазини „Млад техник“ из цяла България, а ако сте пропуснали някоя по-стара, в специализираното списание „Компютър за Вас“ е имало страница с малки обяви. Там е можело да се купят, продадат или разменят дискети с игри и програми.
Напоследък много от тези игри се възраждат. Чрез различни емулатори могат да се играят и на днешните компютри, в случай, че си нямате още Правец. Така че емоцията не е изгубена! :)
Разбира се, по-късно български разработчици продължават да правят игри. Напр. през септември 1999 г. излиза заглавието ,,Цар: Тежестта на короната“, която има успех и извън нашата страна и е преведена на няколко западни езика. Но това вече ни отвежда в едно друго време и смятаме, че е добре бъде предмет на друга статия.
А ето нещо още по-старо, компютърно, българско…
