Вижте в Sandacite.BG тази българска книга за телевизия от 1942 г.! :)

Знаете, че в нашия сайт обичаме да Ви показваме стара техническа литература. Вчера успяхме да се сдобием с българска книга за телевизия от 1942 г. Сега ще Ви я покажем подробно.

Четивото се нарича ,,Що е телевизия?“ и е издадено преди 81 г., автор е Никола Пангелов. Той е български електронен инженер, бил е началник на катедра Радиоелектроника и свързочна техника във Военното училище.

Книгата започва с аналогия на телевизията и обикновеното радиопредаване. След това се обяснява какво е фотоелемент и неонова лампа. Интерес представлява главата ,,Неосъществимостта на най-простото телевизионно предаване“. Там е описано светлината, отразена от предаваното изображение и попадаща във фотоелемента, ще предизвика появата на ,,среден фототок“, определящ средната яркост на изображението. Фототокът би предизвикал ,,средно“ светене на неоновата лампа в телевизионния приемник. Обаче, тъй като всяко изображение представлява разпределение на светли и тъмни петна и заради това, за да се възпроизведе то, трябва да се получи действително разпределение а светлината и сянката, а не средна осветеност на обекта.

По-нататък подробно е разгледано устройството на човешкото око, за да се определи ,,липсващото звено“ сред описаните до това място в книгата елементи на телевизионното предаване.

Преди електронната телевизия се е развивала механичната такава. Основен елемент в нея и т.н. диск на Нипков. Това  е изобретението нa гермaнския студент от полски произход Пaул Нипков, който но 23 г. през 1884 г. стигa до идеятa, че зa осъществявaнето нa тaкъв вид предaвaне е нужен диск с рaзположени спирaловидно по него еднaкво големи дупки – т. н. диск нa Нипков. Този бързо въртящ се дървен или метaлен кръг е зaдвижен чрез електродвигaтел и се върти пред прожекционен aпaрaт, който осветявa еднa сценa. Зaд високооборотнaтa шaйбa тaзи сценa се рaзгрaждa нa светли и тъмни точки чрез фотоклеткa, постaвенa зaд дискa. Тaкa вече е по-лесно тaзи светлиннa серия чрез телегрaф дa се изпрaти нa зрителя. Зa дa я види, той трябвa дa преобрaзувa постъпвaщите точки в ,,нaчaлен“ обрaз, което стaвa чрез aпaрaт, оборудвaн с бързовъртящ се диск кaто първия.

Първият изобретател, конструирал работещ механичен телевизор, е шотландецът Джон Лоджи Беърд през 1925 г. Този вид телевизия обаче има своите недостатъци, които книгата на Никола Пангелов посочва в специална глава. Такъв недостатък е напр. ниската степен на яснота на предаваното в приемника изображение – ,,за да се предаде образ с голяма яснота, даже при използване на най-чувствителните фотоелементи, необходима е такава голяма осветеност на обектите за предаване, която е невъзможно да се осигури със съвременни средства“.

Като друг голям недостатък на механичните телевизионни системи е посочено присъствието на движещи се части и следващите от тях ограничения. За да се получи по-голяма яснота на образа, трябва дискът на Нипков да се върти по-бързо. ,,Увеличение числото на моментите, необходимо за борба с мяркането на изображението, влече след себе си нови практически затруднения, нерешени в механическите системи на телевизията.“

И ето защо тук Никола Пангелов преминава към излагане предимствата на електронната телевизия – тази с електроннолъчева приемна тръба (кинескоп). На това е посветена 11-а глава, а 12-а пише за електроннолъчевата предаваща тръба (иконоскоп), използвана в първите телевизионни камери. По-подробно за нея писах в статията си ,,Дисектор. Иконоскоп. Супериконоскоп (видео)“ в Наука ОФНюз.

По-нататък в книгата се дава ,,скелетна схема на електроннолъчевата система на телевизията“, а за нас интересни са ,,Предстоящите технически задачи в областта на телевизията“. Като такива са дадени ,,упростяването и поевтиняването на приемника“. Тогавашните електронни телевизори имат вертикален вид и обикновено се поставят върху пода:

Само че в книгата от 1942 г. е даден ,,упростен приемник“ за поставяне върху маса, който има 14 лампи:

По-нататъшна задача е ново подобряване на яснотата на получения образ – ,,в лабораториите се правят опити за разработване на уреди, позволяващи да се получи яснота 600-редно разлагане на образа“.

Тогавашните телевизори обикновено дават изображение с размери 14 х 18 см. Ясно е, че това  е малко – ,,увеличаване размерите на екрана за отделните евтини приемници си явява един от въпросите за разработване в най-близко време“.

Още през 1942 г. Никола Пангелов осъзнава, че телевизията трябва да стане цветна и да се получават триизмерни образи. Според автора ,,тази задача трябва да получи практическо решение в близко бъдеще“.

Друго важно препятствие е ,,проблемът за далечината“ – ,,да се направи възможно предаването на събития, ставащи в далечни краища“. По онова време решение в тази област е ,,съединяване на градовете със специални дебели кабели или вериги от станции, работящи на ултракъси вълни“. ,,Трябва да се надяваме, че упоритият човешки ум ще се добере до по-прости и ефикасни разрешения“, завършва главата.

Следващата е озаглавена ,,Най-нови достижения в телевизията“. Като такова е посочено напр., че компаниите ,,Телефункен, Льове, Текаде и Ферзее“ с общи усилия разработват телевизионни приемници с екран 20 х 23 см. Посочена е и германската телевизионна изложба с демонстрация на телевизия в София през 1940 г., за която писахме подробно в ТАЗИ статия – това е първото тв предаване в България изобщо.

Това беше нашата разходка из старата телевизионна книга от 1942 г. Надяваме се, че ви  е било интересно. :)

А ето тук може да видите и първата българска книга за телевизия от 1934 г. –

Как телевизията навлезе в България в началото на ХХ век

See more

В Sandacite.BG опитахме да опишем началото на телевизията в България…

Много интересно е да изследваме кога за пръв път някакво технологично постижение си е пробило път в България. Най-често, ако хората все още не са могли всекидневно да го използват, то поне са прочели за него.

България има забележителна връзка с телевизията още много по-отрано, отколкото вероятно си мислим. През 1901 г. учителят пенсионер от Русе Атанас Тодоранов изработва проект за механичен цветен телевизор, наречен ,,електрически далекоглед“. Когато той става готов с чертежите на апарата, ги изпраща за разглеждане от комисия в София, съставена от физици преподаватели от СУ и държавни служители от Дирекцията на ПТТ. След това проектът е върнат с рецензия ,,за доработване“, но само за да го заяви Тодоранов отново на 10.Х.1902 г., и то заедно с още едно устройство! Продължението на тази история можете да прочетете в нашата статия ТУК.

През 1922 г. в Teлeгpaфoпoщeнcĸoтo yчилищe (TΠУ) в Coфия зaпoчвa дa ce пpeпoдaвa пpeдмeтът „Teлeвизия“. От самото начало на 1930-те г. пък в различни (най-вече научнопопулярни) вестници и списания се появяват популярни статии за телевизията, които в екзалтиран тон описват нейните възможности – ,,апарати за приемане на филми, предавани в същия момент от цял свят“. Такива могат да бъдат открити напр. в списания като ,,Природа“, ,,Наука и живот“, вестник ,,Радиосвят“ (излизал през 1937 – 44 г.) и др. Такава поява на термина ,,телевизия“ в България успяхме да открием и ние в статии от началото на 30-те години, и то в няколко различни и интересни употребления. Изданията са давали сведения както за механичната, така и за електронната телевизия.

(Защото, както знаем, в началото телевизията не е електронна, а механична. Важна част отнея е бързовъртящ се диск със спираловидно пробити дупки на него, който се върти пред прожекционен апарат, осветяващ предаваната сцена. Механична телевизия е демонстриран за първи път през февруари 1924 от Джон Лоджи Беърд, а специалният диск е разработен още през 1884 от Паул Нипков. След 1880-те из Европа доста конструктори проектират механични телевизори, а по-късно започва и серийно производство. Електронната телевизия навлиза в бита на хората чак от средата на 1930-те.)

Да отбележим обаче първо нещо, което може да Ви се падне в ,,Стани богат“ – ,,Коя е първата книга за телевизия в България?“. През 1934 г. преподавателят от Телеграфопощенското училище Марко Манчев издава специална книга с интересното заглавие ,,Радиотехника и далечно виждане с 103 чертежи в текста“, одобрена от Министерството на народното просвещение. В нея той надълго и нашироко развива теорията и практиката на радиотехниката, а накрая цялата трета част (около 20-ина страници) посвещава на ,,далечното виждане“. Това е първата книга за телевизия, издадена в България. Характерно за Манчев е, че той предпочита да превежда термина ,,телевизия“.

В книгата има кратък исторически преглед, в който са споменати заслугите на руския учен Борис Розинг (за него сме писали в друга своя статия – бел. ав.) и на ,,австрийския изобретател Михали, който през 1918 г. изпита на дело първия апарат за далечно виждане“. Първото нелабораторно излъчване обаче се приписва на  американския учен Дженкинс, ,,който предаде и прие образи по радиото на едно разстояние от десет километри“. Един от най-сериозните дейци на механичната телевизия Джон Лоджи Беърд е споменат като усъвършенствовател  – ,,англичанина Бърд“. След това надълго и нашироко се описва действието на Нипковия диск. Това устройство е изобретено през 1883 г. от германския студент от полски произход Паул Нипков. То може да се оприличи на сърцето на господстващите тогава механични телевизори. Представлява бързо въртящ се дървен или метален кръг е задвижен чрез електродвигател и се върти пред прожекционен апарат, който осветява една сцена. Зад високооборотната шайба тази сцена се разгражда на светли и тъмни точки чрез фотоклетка, поставена зад диска. Така вече е по-лесно тази светлинна серия чрез телеграф да се изпрати на зрителя. За да я види, той трябва да преобразува постъпващите точки в „начален“ образ, което става чрез апарат, оборудван с бързовъртящ се диск като първия.

Та ето, значи, как е обяснено действието на Нипковия диск в първата българска книга за телевизия:

По-нататък се описват другите главни елементи на механичния телевизор – фотоклетката и как се извършва синхронизацията на образа обратно в приемника, след като образът веднъж е бил предаден. Книгата можете да изтеглите напълно свободно ОТТУК.

А сега да надникнем и в печата! Това е нещо, което ние намерихме. Прочетете стария редакторски текст непосредствено под този странен голям апарат…

Квалифициран като ,,модерен“ в статия в научно-популярното списание ,,Природа“ от 1938 г., този ,,телевизен апарат“ притежава (за времето си) доста ,,естетически издържано оформление“. Няколкоинчовият екран е единственото, което се вижда, когато капакът се вдигне. Това вече е електронен, а не механичен телевизор.

Една голяма обзорна статия за телевизията, която прочетохме с истински интерес, е отпечатана в споменатото сп. ,,Природа“ от 1938 г. Тя е от Константин Христович – сина на основателя на списанието – който я е озаглавил ,,За най-новото техническо чудо“ – ,,В 1934 г. Германия построи една предавателна телевизна станция, принадлежаща на Министерството на ПТТ“. След първите няколко абзаца, издържани в характерния за епохата дитирамбичен стил, който величае гениалните достижения на човешката мисъл, идва ред и  на техническата част. Мощността на описваната станция е около ,,40-50 клм в радиус“. Отбелязана е и ,,първата телевизионна станция в Англия“, създадена през 1932 г.

,,Принципът на телевизията е много прост. Той изхожда от снемането на изображението точка по точка с помощта на една много сложна фотоелектрическа камера. Когато тази камера ,,види“ едно светло място, тя предизвиква появата на електрически ток сравнително силен, а напротив, когато ,,погледът“ на камерата се спре на тъмни места от изображението, появява се ток много по-слаб.“

По-нататък се говори за принципа на ,,предавателната камера“ и вътрешното устройство на ,,телевизния приемник“:

Показаната тв камера видимо е на Philips:

Ето и телевизор на Philips от 1935-36 г.:

Ние нямаме намерение да преразказваме цялата статия, а само искаме да дадем представа за съдържанието и стила. Можете да откриете ТУК.

На 23.ХІІ.1938 г. споменатият по-горе вестник ,,Радиосвят“ издава специализиран брой, за който на първа страница гордо е обявено, че ,,е посветен на телевизията!“. Ето какво съдържа като материали:

• За телевизията — Ж. Навон
• Какво трябва да знаем за телевизията
• Катодно-лъчева тръба
• Как се предават образите
• Принципът на телевизионния приемник (схеми с подробно описание)
• Как изглежда един телевизионен приемник

А отдолу е даден и пример как ,,далечното виждане“ се използва и за предаване на спортни събития в Англия:

Някои от тези заглавия сме Ви скенирали тук с достатъчно резолюция да стават за четене. Много е интересно от днешна гледна точка да видим как са обяснени технически термини като ,,телекинематография“, ,,непосредствено виждане“, а и самото обяснение на новата технология, направено по най-ясен и достъпен начин напр. в статията ,,Какво трябва да знаем за телевизията“ или ,,Как изглежда телевизионният приемник“:

Ето и с какво е интересен телевизорът – отвън и отвътре:

Без съмнение е много интересна уводната статия ,,За телевизията“. Вижте само следния откъс, за да си дадете сметка до какви дълбоки разсъждения е отвела хората появата на новото изобретение. ,,Тук  ни се изпречва един въпросъ: „Ще унищожи ли те­левизията театъра и ки­ното?“. Този въпрос  аз  noставих  лично пред  великия майстор  на театралното изкуство Хари Бор през  неот­давнашното му пребиваване в  София. Г-н  Бор  на тоя въпрос  отговори недвусмислено: „Телевизията е бъдещата форма на радиото. Тя ще измени някои неща от  театъра и ки­ното, но няма да ги унищо­жи. Жестоко се мамят  тези, които мислят, че телевизията ще доведе театъра в  домовете им само със завъртването на копчето върху апарата“.

През същата година в този вестник е отпечатано и кратко съобщение за ,,най-новото и най-гениалното изобретение в областта на радиотехниката – далековиждането“:

В списание научнопопулярното списание ,,Наука и живот“, излизало през 1928 – 43 г., също  са помествани научнопопулярни статии за телевизията. Целта на всички тези статии и подобните им е да дадат на читателите знания за нова технология, която все още не е достъпна в България, но в бъдеще предстои да бъде употребявана и тук. Все едно днес статиите за смартфони със сгъваеми екрани напр.

В тези години самата дума ,,телевизия“ значи нещо ново, свръхмодерно, интересно, а и загадъчно. Показателно е, че ,,Телевизия“ е и заглавието на ,,месечно списание за техническа просвета“, излизало в София през 1938 – 9 г. Това списание помества различни научнопопулярни материали из пробиващата си тогава път автоматична телефония, електромедицината, общата електротехника, радиотехниката, техниката на звуковия говорящ филм…

На това издание нашият сайт отдели голяма статия ето ТУК. На практика можем да го наречем първото българско списание за телевизия. В почти всеки брой присъства такава рубрика, в която се печатат подробни статии за кълновете на идеята за създаване на ,,далечното виждане“, как работи кинескопът, катодната телевизия, а в рубриката ,,Съобщения отвсякъде“ – нови предаватели и студиа в САЩ и Франция и т.н.

Чрез избора на ,,Телевизия“ за единствена заглавна дума списанието заявява намерението си да осведомява за всичко най-ново от света на електрониката. Все едно сега някой да направи списание 5D или Artificial Intelligencе напр.:

Съществувало е и техническа поредица със заглавие ,,Радио и телевизия“ – № 1 и 2 от 1939 г. (която е издание на в. ,,Радиосвят“) – в чието съдържание обаче няма нито една статия на тема телевизия. Вероятно и тук е използвано маркетинговото приложение на магическата нова дума. И в увода няма дори заявка, че такива статии ще се публикуват. Ето, вижте:

Такова има и от 1946 г., но с име,,Телевизия и радио“. Тези думи ясно говорят за силното желание на издателите и въобще предприемачите тогава да показват продукция в крак с последните технически новости.

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на новото техническо откритие. Това е Веселин Герасимов, който през 1936 г. публикува долната реклама, а със сигурност знаем, че през 1972 г. представителството на фирмата му се е намирала на бул. Хр. Ботев № 72. Произвеждал е 4- и 5-лампови радиоприемници. Имаме едно такова:

Много яка реклама, нали? Това обаче не са първите български телевизори – знаем, и ние настръхнахме! :) На рекламата от 1936 обаче е посочен друг адрес, можете да го видите ТУК.

Стигаме и до върховия момент – истинско тв предаване! През м. ноември 1940 г. е осъществена първата в България демонстрация на работата на телевизор в рамките на изложба, организирана от германската компания ,,Телефункен“. На ул. Раковски (в Дома на техниката към БИАД) е поставена телевизионна камера с усилвател, която заснема движението. В един от салоните на сградата пък е инсталиран и телевизор , на който посетителите наблюдават в реално време заснетото от камерата. Посетителите не вярвали на ,,фокусите“, докато техни приятели не излизали навън, за да могат седящите вътре да ги видят ,,по телевизора“ и да повярват, че видяното е истина.

Друга интересна атракция на изложението е видеотелефонът на Deutsche Reichspost от 1936 г. Това събитие обаче заслужаваше истинска отделна статия и ние се потрудихме да Ви я напишем ТУК. Така че, ако Ви питат кога е осъществено първото тв предаване в Бългаия внимавайте какво ще отговорите, защото много ще Ви се обидим, ако сгрешите. :) Тази факт от 1940 г. е мноого малко известен!

Мислим, че макар и най-общо, успяхме да скицираме пътя, който изобретението телевизия изминава, за да достигне близо до хората. Със сигурност обаче има още интересни моменти за изследване в тази история!

А следващият етап от историята на телевизията в България е свързан с опитите в лабораториите на ВМЕИ София. Решихме, че това е вече предмет на отделна статия:

[1951] Началото на телевизията в България

See more

 

[1940] Първото телевизионно предаване в България

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 123, 29 септември 2017 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2017-123.pdf.)

30-те години на ХХ век са период на ускорено развитие и разпространение на телевизията като знание и практика. Лятната олимпиада в Берлин от 1936 г. е първата, предавана пряко за „малкия екран“. А какво се случва в България?

Още през 1912 г. на втория етаж на двореца в София престолонаследникът княз Борис е разполагал със стая, обзаведена с мощен за времето си радиоприемник. Често пъти нощем князът и придворен телеграфист са ловели „по ефира“ звуци от близо и далеч. И веднъж Борис казал: „Какво велико откритие: да слушаме през ефира музика, опери, речи… Ами телевизията – да виждаме хората далеч от нас, на хиляди километри?“

Интересуващият се от техниката княз е бил наясно с разпространената по това време в света механична телевизия, предшественик на електронната. През 1922 г. в Телеграфопощенското училище (ТПУ) в София започва да се преподава предмет „Телевизия“. А през 1934 е публикувана първата българска книга по темата. Томчето има заглавие „Радиотехника и далечно виждане“, а автор е преподавателят от ТПУ Марко Манчев. Той се опитва да наложи превод на термина („далечно виждане“), а в книгата подробно е обяснена механичната телевизия. По-късно излизат 4-5 статии, компетентно обясняващи нейните принципи, като някои вече описват и електронната. А през 1938-9 г. съществува цяло „месечно списание за техническа просвета“ със заглавие „Телевизия“! Българските издатели и автори желаят да са в крак с времето и запознават читателите си с най-новите технологии, независимо че по това време у нас няма истински ТВ предавания.

Но ето че през 1940 държавният ТВ монополист в Германия – Deutsche Reichspost – предлага да организира в София изложение, на което да покаже последните достижения на немската техника, а сред участниците да бъдат и двата производителя, направили най-много за телевизията в Германия до този момент – Telefunken и Fernseh. След като през 1937 г. първата построява най-мощния предавател на Българското радио, логично е тя да се надява на нови поръчки от България.

През м. ноември в Дома на техниката към БИАД, намиращ се на ул. Раковски, изложбата е грандиозно открита с два отдела – радиотехника и телевизия. Ръководител е известният електро- и радиоинженер Георги Гетов, автор на отлични книги в тази област от 1930-те г. Участват над 40 производителя. Една камера с усилвател е разположена отпред на улицата, а заснеманото от нея движение е можело да се наблюдава на телевизори в сградата. Посетителите изпращали приятели отвън, за да могат да ги видят и да се уверят, че това не са фокуси. Могат да се гледат също и предварително заснети филмчета, показващи сцени от града. ТВ предаванията са изцяло по жичен път, тъй като мястото не е било достатъчно за монтиране на истински предавател и приемна станция с антени.

Друг акцент в програмата е видеотелефонът, разработен от Deutsche Reichspost за Берлинската олимпиада през 1936. Обикновено той се състоял от две затворени ТВ системи (камера + приемник), а свързаността се осъществявала чрез коаксиален кабел. Такава система функционирала между Берлин и няколко по-големи града между 1936 и 1940. Определено тя е поразила най-силно хората. В. „Радио свят“ пише: „Телевизионният телефон прави най-голямо впечатление […] и запознава с новото чудо. Посетителите по двама разговарят и същевременно се наблюдават на екрана от две съседни кабини“ (в партера и в подземието). А за да може повече хора да видят, че видеотелефонът наистина работи, „движущите се снимки с двамата говоривши се проектираха на приематели и извън кабините“ и така сеансът става още по-забележителен. Първата снимка в тази статия показва именно този момент.

На изложбата се изнасят и множество лекции, като 15 от тях са за ученици. Концерти в една зала на БИАД „се предават направо в другата чрез шест различни апарата“. На горната снимка виждате типичен телевизор на Telefunken от 1937 г..

Събитието посещават над 50 000 души, но по това време далеч не всеки български дом има дори обикновен радиоприемник и малцина били убедени в нуждата от телевизия. „Хората наблюдаваха всичко това само като новост в техниката, но нищо повече. Шегаджии подмятаха „Цървули няма, гайда иска!“ – спомня си един от създателите на телевизията в България инж. Недялко Велев.

И наистина, една лястовичка пролет не прави. След като през 1936 г. радиото в България става държавен монопол, плановете са били малко след 1941 да започне и развитие на телевизия в страната. Но дотам никога не се стига. Поради добре известните ни исторически събития работата по наше собствено „далечно виждане“ се отлага чак до 1952-3 г.

 

Повече за телевизията в Царство България можете да научите от друга наша публикация – http://www.sandacite.bg/%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

Що се отнася до Фейсбук страницата на сайта ни, можете да я намерите тук – https://www.facebook.com/sandacite

 

Телевизионната консерва

Долната статия е от 1958 г. и описва по интересен начин новата за тогава възможност да се запише телевизионно предаване на магнитна лента, за да се запази и след това да се гледа отново.

,,Днес „телевизионната консерва“ се използва от почти всички телеви­зионни станции. Скоро ще започнем да я употребяваме и в нашия дом. Но нека най-напред изясним какво се крие под названието „телевизионна консерва“. Напрано казано, това е едно запазено, „консервирано“ телеви­зионно предаване. Непосредствено след въвеждането на телевизионното предаване пред учените възникнал и въпросът за повторно възпроизвеж­дане на едно и също събитие, опера, мач и пр., т. е. неговото записване. „Телевизионната консерва“ е запис на телевизионно предаване върху маг- нетна лента, подобен на звукозаписа върху магнетофонна лента. Принци­път е един и същ.

При звукозаписа микрофонът превръща звуците в се­рия електрически трептения, които се отправят в тъй наречената записваща глава. Край нея се движи лентата, чийто магнетизирани частици се гру­пират характерно при всяко трепте­ние. При просвирване на записаната мелодия става обратното. Лентата се движи край записващата глава и ней­ните характерно подредени магнети­зирани частици предизвикват електри­чески трептения, еднакви с първона­чалните. Във високоговорителя тези импулси се превръщат отново в зву­кове. При телевизионни магнетозаписи ролята на микрофона се изпълнява от електронна камера. Тя превръща непрекъснато променящите се свет­линни сигнали от всяка точка на снимката в серия електрически импулси, които се нанасят на . При възпроизвеждането ролята на високоговорителя се поема от образната лампа. .

При звукозаписа снимачният апа­рат трябва да работи със сигнали от 30 до около 16,000 трептения. При образцови заснимания броят на сигна­лите нараства най-малко до 4,000,000 в секунда. Затова тук импулсите се нанасят не надълго, а напреко върху четири пъти по-широка лента. В края на 1956 г, стана първото голямо теле­визионно предаване на „телевизион­на консерва“ и до 1958 г. тя вече почти напълно измести заснетите по кинемаскопната система филмови програми.

Много по-интересни за широката публика са „консервените апарати“ за домашна употреба. Специалистите са на мнение, че такива ще бъдат пу­снати на пазара през следващите 4-—5 години. Това е възможно, като имаме предвид, че първите приемници за цветна телевизия струваха няколко десетки хиляди лева, докато днес струват само няколко хиляди.

Ако имаме този апарат в своя дом, ние можем да не пропускаме пито една интересуваща ни програма, дори ако отсъствуваме в момента на преда­ването й. При такъв случай скаченият с магнетолентов апарат телевизонен приемник и посредством часовников механизъм ще се включи автоматично в определения час и ще запише пре­давания филм, интересен мач и пр. и при завръщането си в къщи ние ще можем да го възпроизведем наново, както и да запазим предаването за по-­нататъшни възпроизвеждания.

„Телевизионната консерва“ откри­ва и други перспективи. Тя ще донесе за филмовата индустрия огромни ико­номии. Днес режисьорът трябва да чака най-малко един ден, за да види от проявените и копирани кадри да­ли дадена сцена е сполучлива. Про­жектирането на магнетолентов запис да стане веднага след края на сце­ната и веднага може да се види дали е необходимо тя да се снима наново.

Вероятно след десетина години магнетолентови предавания ще станат толкова обикновено нещо, че човек ще може да си купи или вземе за времено ползване интересуваща го „теле­визионна консерва“, както днес купу­ваме от книжарница или взимаме за прочит от библиотека дадена книга.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7 1958

[1933] Кинематографъ чрезъ грамофонъ

Не е за вярване, но и това открихме – статия, която описва как може да се възпроизведе видеосигнал чрез грамофонна плоча! Помните ли диска на Нипков и механичната телевизия?

,,И записването на движущи се образи върху грамофонна плоча, подобно на телевизията, телекиното и киното, почива на факта, че човѣшкото око съхранява зрителното впечатление въ течение на 1/8 секунда. Когато две впечатления се следватъ съ време, по-малко отъ споменатото, окото не може да ги раздели“.

,,Образното записване върху грамофонна плоча е най-послѣдното приложение на фотоклетката, слѣдъ употрѣбата й въ апаратитѣ за виждане подъ вода, въ мъгла, ноще и въ тъмнина“.

,,Репродукциитѣ се получаватъ отъ този основенъ цинковъ крѫгъ по галванопластиченъ пѫтъ, върху ебонитови плочи.“

ебонитова пръчка

Цялата тази статия е препечатана от списание Наука и живот от 1933 г., както и някои други технически статии от 1945 г., поместени в нашия сайт. Можете да ни следите и в нашата Фейсбук страница – https://www.facebook.com/sandacite

,,Телевизията е излѣзла вече отъ пределитѣ на научноизследователскитѣ институти и е стѫпила въ широкия практически пѫть на своето развитие“.

Повече за телевизията като техническа новост към 1937 г. и различните й приложения можете да научите, като кликнете върху скена на тази статия от списание Наука и живот. За изображение в пълен размер – кликнете още един път.

Ако сме Ви харесали, ще се радваме, ако харесате и Фейсбук страницата ни, за да следите и следващите ни публикации – https://www.facebook.com/sandacite