Етикет: История на електрификацията в България

Рядко нещо акостира в Sandacite.BG – вести за български електроуреди Едисон от времето на Царство България!

От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.

Така например, фирмата ,,Електротехническо бюро Едисон“, основана в София през 20-те г., е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Към това производство фирмата се насочва през първата половина на 30-те. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: ,,За модерната домакиня Електротехническото бюро ,,Едисонъ“ е създало модерно електродомакински апарати!“. И как е поставена върху масичка – да е по-удобно:

Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.

Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.

Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците напр.! А също така обърнете внимание на дръжката и скобите, с които е захваната – при нашата кана и двете неща са практически идентични с тези на сниманата в ето тази реклама кана:

Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.

Сега да разгледаме по-подробно ,,,улова“. Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете. Иначе формата на щекера към гнездото му е същата:

Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял:

Отвътре, между другото, си намерихме паричка – 10 стотинки от 1883 г.:

Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)

Когато България беше на 150 волта – БГ понижаващ трансформатор

See more

В Sandacite.BG Ви запознаваме с някои интересни достижения на технологичната мисъл – като щепсел- и щекер-фасунгите!

Ако сте на поне 25 години, то със сигурност знаете какво означава думата ,,щекер“ – съединител (обикновено беше бакелитов), койото се включваше в специално гнездо на различните ютии, скари, котлони и т.н. Само че освен дето те имат различни подробности, които досега не сме описали както си трябва, тази дума присъства и в названието на друг вид електротехнически части… Всичко това ще Ви опишем днес!

И така, да започнем сега с устройството на щекера. Първите български щекери са произвеждани в завод ,,Климент Ворошилов“ в София в средата на 1950-те години, а малко след това производството им е прехвърлено в русенския ,,Найден Киров“.

Тялото на щекера се състои от 2 части една върху друга, от които едната – долната – можем да наречем ,,главна“ или ,,легло“ (сега ще разберем на какво), а другата – ,,капак“. Леглото и капакът лягат едно върху друго и се пристягат с два или три винта – според модела. В леглото влиза кабелът, минава през скоба, която го фиксира, и сетне от него излизат три жици. Едната е за заземяването – тя се увива около винт в средата, който се затяга. Другите две отиват по-напред, като пак чрез винтове всяка от тях се фиксира към клема, която излиза извън бакелитовото тяло. Тоест отвън имаме две клеми, а върху тях е нанадена порцеланова рамка. (Скобата на входа на щекера е там, за да не се пренасят опъванията и извиванията му върху местата на съединение с клемите.) Клемите са така изработени, че всяка оформя дупка, в която влиза по един от двата щифта на консуматора, който ще захранваме. Отвън изглежда така – ето Ви съвременен бг щекер:

Обаче неговият събрат от средата на 50-те има по-друг вид:

Щекерите, произвеждани тогава, са не само в черен, но и в кафяв цвят! Контактните им клеми, пластинките на заземяването и т.н. са от месинг и са никелирани – за разлика от на тоя горе, на който вече не са. Винтовете, гайките им и т.н. при 50-арските щекери са от стомана и са поцинковани или оксидирани.

От тази епоха има и друг модел щекери, които на мястото на гумената тръбичка (която виждате на входа на кабела) имат навита спирално пружина. Тя обхваща кабела на последните около 2 см преди входа му в бакелитената кутийка – ето така:

А ето и как е изглеждал един тогавашен кабел с щепсел и щекер – с хубава кафяво-бежова оплетка:

Има и един 50-арски модел с екстра, от който обаче са произведени по-малко екземпляри. Той има отстрани бутонче, което играе ролята на ключ за прекъсване на веригата, но, както казахме, такива са правени малко. Ето, виждате бутончето в издатината:

Тогава са произвеждани и щекери, наречени еднофазни (т.е. монофазни, а има и триполюсни), като този тук:

Той също има тази пружина, за която споменахме по-горе. А има и други, още по-специфични щекерни съединители – напр. за включване на детска ютия, на захранващ кабел в радиоприемник… Те са съвсем мънички и тънки, колкото да има къде да се фиксират жиците към клемите.

На принципа на щекерите са правени и ето тези съединители, които са използвани да се удължават кабели. Мястото, където се поставя щекерът на кабела, е така направено, че да не можете да допрете клемите и щифтовете на щепсела отсреща:

Виждате ли колко умно! А ние пък сега си спомняме колко често сме виждали просто обикновен кабел с щекер и в него включен щепсел на друг шнур  – тоест онзи с щекера просто е използван като удължител! А съединението се мандърца ли, мандърца и само чака някой да пипне щифтчетата…

Такаа.. а сега, след като достатъчно добре разгледахме щекерите, да хвърлим поглед и на две малки дяволски джаджички!

Първото е т.н щекер-фасунга или разклонителна фасунга. Също производство на русенския завод от средата на 50-те. Тя представлява бакелитена комбинация от обикновена фасунга за цокъл Е27 + контакт (незаземен, разбира се). Идеята е да завинтите тази дяволийка във фасунгата на лампата от тавана, после в щекер-фасунгата да завинтите крушка, а същевременно Ви остават цели 2 контакта свободни – по 1 от всяка страна – към които да свържете консуматори. Дават я до 100 вата обща консумация на всичко – крушка + навързаните потребители. Чували сме от доста хора, че още си ползват такива в мазетата. Ставала е и за нерегламентирано ползване на ток, затова са я наричали и ,,айдук-фасунга“ или ,,крадец“, защото когато се ползва напр. в мазето, изразходваната електроенергия е за сметка на целия вход:

Съществува една хипотеза за появата на този вид устройства. Когато в началото на XX век започва електрификация на централните части на градовете, типовият монтаж за жилище е бил от само една висяща фасунга и ключ за нея на стената. Не са слагали въобще контакти в началото! След като на пазара в съответния град се появяват и електрически уреди, с тях започват да продават и порцеланова (не бакелитена като тия) фасунга-щекер. Такива наскоро бяха намерени в стара къща в центъра на Варна, която събаряха – още висери от тавана. Сред първите и най-продавани електрически уреди в България през 1920-те са били ютиите напр. и именно те са се включвали в щекер-фасунгата.

Съществува и ,,реципрочното“ устройство – т.н. щепсел-фасунга, и тя от 50-те г. Тази пък щуротия е за да си включите крушка там, където няма цяла лампа, но пък разполагате с контакт! Това е фасунга, която завършва с обичайните два щифта за включване в обикновен стенен контакт. И на нея й дават 100 вата максимална консумация:

Между другото, има и обикновени фасунги (нещекерни), но снабдени с ключе отстрани (пак във вид на бутонче), за да си включвате и изключвате лампата, без да вадите цялата инсталация от контакта:

Както виждате, интересни достижения на битовата електротехника изровихме този път! Мдаа… защото историята на българската техника никога не свършва! :)

История на осветлението в София отпреди Освобождението

See more