Днес в Sandacite.BG разглеждаме радиоточките и радиовъзлите! Елате с нас.

През втората половина на 40-те г. в България ударно навлиза т.н. жична радиофикация. Това е метод за предаване на радиосигнал по жичен път. За разлика от обикновеното безжично радиопредаване и приемане, при които имаме предавател и приемни антени, при жичното радиосигналът се разпространява по т.н. радиовъзел, подобен на електрическата мрежа. Възелът се състои от радиоцентрала (източникът на звука) и множество свързани с нея високоговорители, наричани радиоточки.

Радиоточката представлява високоговорител, свързан към радиомрежата. Има само 1 потенциометър – за силата на звука. Точката не е радиоприемник и слушателят няма възможност да търси различни станции и т.н. Затова каквото се излъчва по радиоцентралата, това ще звучи и по говорителите – няма възможност за избор. Радиоточката се нарича още абонатен високоговорител. Този начин на радиопредаване е широко развиван в България от властта преди 1990 г. Радиофицират се селища, болници, училища, заводски и административни сгради, гари, площади, паркове, салони, стадиони и т.н. Даже от първата половина на 50-те на предвидени места в стаите на сградите се оставят специални ниши с мрежа отпред и там се монтира високоговорител за озвучаването, обикновено в горната част на помещението. По-късно жилищните блокове се оборудват с отделен контакт за радиоточка в хола – там, където всички да се събират да слушат.

Снимка: С. Мартулков – ,,Радиотехника“, ч. ІІ, София, 1952.

Има няколко причини да се разпространи бързо този начин на радиопредаване. Напр. отпада нуждата от закупуване на скъп радиоприемник, който може да стане още по-скъп заради повреди на дефицитни части в него. Жичната радиофикация се оказва удобна, когато властта започва да търси начин да разпространява радиопредавания в селища, където хората нямат радиоприемници или едва току-що е прекарано електричество. А радиоточките изразходват незначителна част ел. енергия от радиоцентралата. Предаването на сигнала от нея е много чисто, защото липсват атмосферни и други смущения. А когато централата препредава към точките някоя национална станция напр., качеството на звука също е много високо, защото уредбата разполага с по-чувствителен приемник, антена и т.н.

В селата радиоцентралата обикновено стои в кметството, а в сградите – в специална стая. Централата се състои от огромен дървен или метален шкаф, в който удобно са поместени радиоприемник, грамофон, микрофон и няколко усилвателни стъпала за усилване на сигнала, преди той да бъде предаден по жицата. Тези части са фиксирани един под друг във вид на блокове, монтирани върху вътрешни релси. Демонтират се също отвън. Целта е лесно и бързо да може да се извади за ремонт някой от блоковете, ако се повреди, или да се замени с друг.

Радиоцентралата е наричана още транслационна усилвателна уредба или радиоусилвателна уредба. Тези устройства се планират според това какви помещения и площи ще се озвучават. След като се определят видът, броят и мощността на високоговорителите, се предвиждат усилвателни стъпала с нужната за точките мощност, като се оставя и известен резерв. Съобщение до абонатите може да се направи по микрофона, музика ще се пусне по грамофона, а някоя радиостанция ще се препредава чрез вградения в уредбата радиоприемник.

Първите масово произвеждани български радиоусилвателни уредби датират още от втората половина на 30-те г., а най-често срещаните ни радиоточки са от първата половина на 50-те, с мощност 0,3 вата. Произвеждат се в Слаботоковия завод в София, който пуска няколко различни бакелитови кутии с еднакви високоговорители вътре. Едва в края на 70-те кутиите стават пластмасови, произвеждани в Завода за пластмасови детайли в Белица.

Снимка: лична колекция

В България радиоточките по селата служат напр. да се свери на обяд часовникът, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Трябва да може хората да се информират бързо за местните новини. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – бяла на черни петна. Който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска против вредители. Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :) Разбира се, има и неудобството, че каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки.

Радиоточките се превръщат в социален феномен – преди 1990 г. всеки е слушал такава. Има и политически причини за разпространението им в България – по тях се чува само онова, което е ,,правилно“ за слушане, и няма личен избор на станции. За тези малки високоговорителчета се носят легенди, особено в съветския градски фолклор – някои хора са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

Днес намирането на радиоусилвателна уредба за експонат е събитие, а такива като тази ТУУ-100 най-отгоре (от 1955 г.) са изключително редки.

Ето и повече за нея:

Българска радиотранслационна уредба ТУУ-100

See more

Sandacite.BG имаме ново откритие за най-старите български радиофабрики – вижте го тук сега! :)

Вчера, разгръщайки първата българска книга за телевизия ,,Радиотехника и далечно виждане“ от 1934, попаднахме на рекламите, които заемат последните няколко страници. Оттам ни гледаше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като поредната стара радиореклама, но всъщност се оказа, че носи доста по-ценна информация… Загледайте се в каренцето по-горе!

Досега добре известно е и години наред повтаряме наизуст, че първата българска радиофабрика е бургаската Тулан на инж. Светозар Пренеров, зарегистрирана като Електротехническо бюро Електрон още през 1925 г. За следващ производител, специализиран само в радиоприемниците, броим софийската ВЕВО от 1927. И изведнъж обаче попадаме на нещо, което претендира на размести тази хронология и да претендира ако не за най-старата, то поне за един от двата най-стари български радиопроизводителя! Така най-старите радиопроизводители у нас, за които знаем към момента, стават два. И Тулан, и столичният Електрон пишат за себе си, че са ,,първи“, обаче това не значи нещо кой знае какво, защото в онази епоха думата ,,пръв“ в този контекст често се използва и само в смисъл на ,,най-добър“. А и още не знаем (и само ще се опитаме да намерим – без надежда за успех) датите на регистрация на двата производителя. Това евентуално може да посочи една от двете фирми като ,,първа“, защото примерно е по-стара с три месеца.

Софийският ,,Електрон“ е създаден от една от важните личности в българската радиоистория Георги Вълков и брат му Борис (Георги е създателят на предавателя, положил началото на Радио София), а тази реклама от 1934 засега е единственото свидетелство за широкото им производство. През 1938 г. фирмата се слива с тази на вносителя на радиочасти Николай Джебаров.

Карето изброява доста разнообразна продукция, от която обаче досега не сме намирали нищо, което не значи, че софийският Електрон не съществува и трябва да го отписваме! Вижте само колко много неща правят:

,,Съвремени концертни радиоапарати, радиопредавателни и приемателни уредби за търговски, параходни, аеропланни, полицейски, пресови и други служби.

Всякакви части за предаватели и приематели, като: кондензатори, трансформатори, самоиндукции, комутатори, високоговорители, дросели, апаратни, шасита, светящи скали и други. Високоговорителни инсталации за кина, болници, салони, градини и пр(очие).

Изравнители за пълнене аккумулатори. Медицин. апарати за диатермия, галванизация, каустика и пр(очие)“.

Последното изречение показва, че столичният Електрон се занимава и с електромедицински апарати, подобно на фабриката Електротерма (1934) на бъдещия проф. Иван Попов.

Ето как едно случайно наддзъртане из архивите може да размести хронологията на нещо толкова важно като началото на българската радиопромишленост! Затова и в такива случаи се правят преработени издания на цели трудове, а и трябва да кажем, че откриването на нови факти е най-голямата тръпка в историческите изследвания – в която  и да било област. Ако някой има още материали за този Електрон, ще смме благодарни да ни ги продаде или поне скенира и изпрати, за да видят бял свят тук.

А ето тук можете да разберете повече пък за радиофабриката ВЕВО от 1927 г.:

Българска радиофабрика ВЕВО – 1927 г.

See more

Надникнете в студиото на Радио София през 1940 г. със Sandacite.BG!

Лекторка чете пред микрофона. В дъното се виждат устройствата за грамофонни плочи, а се чете и надписът на стенната табела: ,,Входъ забраненъ“

Здравейте, фенове на старите лампи! Днес сме Ви подготвили още едно пътуване във времето, по-точно – в миналото на Радио София. Тази статия ще ни отведе в студиото му, така, както то е изглеждало през 1940 г. :)

,,Преди 8 — 9 години по инициативата на неколцина об­щественици и инженери и с техни средства се създаде ра­диопредавателната станция „Родно радио“, която обаче не отговаряше на предназначението си.

По-късно Министерският съвет с Наредба-закон от началото на 1935 г. го направи държавен монопол,  като му промени името от „Родно радио“ на „Радио София“, с клонове в Стара Загора и Варна.

За Радио София бе предвидено да се построи голям предавател във Вакарел,  който вече работи, и голямо студио, което още не е довършено, и за сега временно се по­мещава в втория етаж на спестовната каса — на ул. „Мос­ковска“, зад двореца. (Под ,,недовършено студио“ авторът има предвид сградат ана бул. Драган Цанков 4 – бел. ред.)

„Радио София заработи от средата на 1935 г. и се наложи не само у нас,  но и в чужбина и разнася българ­ската реч и песен по целия свят. Въртите копчето на вашия радиоприемателен апарат и стаята ви се изпълва с приятна музика предаваща се от Радио София. А що представлява от себе си Ра­дио София?

Поставяне на грамофонна плоча върху металния диск. До него е микрофонът, а над прозореца с виждат светлинните сигнали

Главният уредник на последното е г. Сирак Скитник,  български писател и художник,  а неговите помощници – уредници за различните отдали (образователен,  музикален,  информационен и стопански – са: г. г. Йордан Стубел,  Ал. Джаджев,  Б. Икономов и Есто Везенков (по-късно един от директорите на Радио Скопие – бел. ред.)

Над една от стаите в етажа на студиото е поставен надпис „Дискотека“. Там в много шкафове, както в някаква голяма библиотека са наредени 14,000 грамофонни плочи, които по избор на уредниците ние слушаме ежедневно. От тях 14 са пълни опери.

Освен тази стая има и други, които служат за кан­целарии на уредниците, а по средата се намира голям хол,  откъдето се предават концертите на военните музики, голе­мите хорове и оркестри.

Същинското „Студио“ е оная част от радиопреда­вателната система, в която става изпълнението на програ­мата, подредена от уредниците на Радио София. То се състои от две концертни зали и от едно командно поме­щение, в което са инсталирани усилвателите, командните и сигнални апарати.

Дежурният техник предава нарежданията си в кон­цертната зала чрез натискане на система от бутончета, с които се предават светлинни сигнали: „Тишина!“, „Почни!“, „Добре!“, „По-близо!* и „По-далече!“.

В концертната зала се намира електрическият часовник, по който се съобщава точното време, и шкафът с грамофоните плочи, които ще се свирят през деня. В средата е пултът,  откъдето се чете, а в дъното е пианото, там са и столовете на оркестрантите.

В средата на залата, поставен на висок триножник се намира „микрофона“, на разстояние около половин метър пред пулта на говорителя.

Ог микрофона електрическите трептения преминават по кабела в апаратната стая, там се усилват, стигат до командната маса, където се контролира и регулира, за да не бъде ту силен,  ту слаб,  а равномерен. След това те се отпращат по една телефонна подземна линия от София за Вакарел. Тук електричните трептения минават през цяла система от усилватели и регулатори и се пускат по антената на националния радиопредавател. Последният има антени, които се крепят на мачта висока 200 метра. От антените на тази мачта се излъчват в пространството със скоростта на светлината (300,000 клм. в сек.) електро­магнитни вълни.

За предаване на грамофонната музика от студиото, в концертните зали има по една грамофонна маса, с по два металични диска, които се движат от електрични моторчета.

За изтеклите близо 5 години пред микрофоните на трите радиопредавателя (София, Стара Загора, Варна) са изнесени над 3,000 сказки, 8,000 концерти с грамофонни плочи и 3000 концерти от наши и чужди артисти, Слушателите получават всеки ден новини най напред от Радио София и после от вестниците. За всичко има уреден час: за българска литература, история, народни песни, детски, ра­ботнически, смесени и др.

В отделна стая има два апарата, на които върху плочи може да се записват някои от по-важните изпълнения пред микрофона в студиото или другаде. Така записаното може след това веднага да се възпроизведе. От тези плочи после могат да се приготвят и копиета.

За всичко направено до сега от Радио София, при нашите български условия, трябва да се благодари на ръко­водителите му, начело с г. Сирак Скитник,  за тяхното усърдие и разбиране.“

Автор: С. М., сп. Наука за всички, 1940 г.

А ето тук можете да надникнете и в потайностите и на Радио Варна:

Как е изглеждало Радио Варна през 1939 г.

See more

Вижте в Sandacite.BG радиопредавателната станция Стара Загора преди 80 години!

Здравейте, фенове на старите радиовълни! :) Днес продължаваме екскурзията си 80+ години назад из историята на българското радио. Този път маршрутът ни ще ни отведе към един от големите градове на Южна България – Стара Загора, и по-точно край село Могила, където през 1936 г. е монтирана сниманата горе радиопредавателна станция на средни вълни. Географските й  координати са 42° 23′  40″ с.ш. и 25° 42′ 19″ и.д.

Сградата на станцията е единична постройка, в която на първия етаж е апаратната зала, а на втория са построени и подредени жилища на персонала, работещ в радиостанцията. ,,Наръчник на радиоабонатите“ – официално издание на Българското радио от 1939 – описва апаратната като ,,комбинирана предавателна зала с всички необходими устройства: съединително табло, предусилвател, изправителни единици, токоизправител и др.“.

При монтирането си през 1936 г. радиопредавателят в Стара Загора  е с 2 киловата мощност, оразмерена за нуждите на областите от Южна България. Интересното тук е антената. Монтираната от унгарски инженери ромбоидна антена Standart е с височина 60 м., а по-късно е монтирана още една антена, висока 94 м., за излъчване на Радио София.

За съжаление както предавателят Вакарел, така и Стара Загора не е вече жив. Той съществуваше до 2015 г. и и излъчвал програмата на Радио Стара Загора от 10.ІІ.1936 г. до 07.ІV.2013 г. На 6.ІV.2010 г., с цел оптимизиране на разходите си, БНР спря редица СВ предаватели, сред които и този в Стара Загора. Наистина, на 31.VІІ същата година предаванията на СВ 873 KHz бяха възстановени, но едва до 7.ІV.2013 г., когато СВ предавателят беше окончателно изключен след 77 години в ефир! :( Hа 17 .ХІ.2014 г. aнтенно-фидерните системи за СВ предавателите и двете антени бяха демонтирани и унищожени, а предавателите – на 17.І.2015 г.

Такава е тъжната последна сцена от живота на Старозагорския предавател.

 

Вижте в Sandacite.BG как е изглеждало Радио Варна преди 80 години!

Радио Варна е втората държавна радиостанция на Българското радио след тази в София. Историята на Радио Варна започва през 1933 г., когато на 25 май като секция към съюз „Родно радио“ е учреден Радиоклуб „Варна“. Първото пробно живо радиопредаване от Варна е осъществено на 6 януари 1934 г. на вълна 235.1 м (1276 kHz). На 19 юли 1934 г. пък Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните разрешава да започне строежът на бъдещата радиостанция.

Пробните изпитания на морското радио започват през септември 1934 г. с различни по продължителност емисии.

Официалното откриване на Радио Варна е на 9 декември 1934 г. в 10:30 ч. с освещаване и тържествен петчасов концерт в зала „Съединение“. Концертът е излъчен в ефир както на вълните на варненското радио, така и от „Родно Радио“ – София.

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който „Родно Радио“ става държавна собственост и така се полага началото на държавната радиомрежа в България.

В началото на 1936 г. е инсталиран нов предавател унгарско производство – „Стандарт“ – с мощност 2 kW. Този предавател, както и вретеновидната антена „Телефункен“ – 78-метрова желязо-решетъчна конструкция с тегло 12 тона – са разположени на около 6 км от центъра на града. С новия предавател Радио Варна започва да се приема добре не само в града, но и на една доста по-обширна територия – в Добричко, Вълчи дол, Шумен, Попово, Свищов, Севлиево, Габрово, Созопол, Горна Оряховица, Ямбол, Тетевен, София и дори във Видин.

Вече държавното Радио Варна започва излъчване на 21 май 1936 г. на средни вълни с дължина на вълната 251 м или честота 1195 kHz.

Такаа… вече знаете за четворка… а сега ние тук ще Ви отведем в предавателната зала (горе) и в апаратната част на студиото (долу) на морското радио точно преди 80 години, за да видите каква апаратура е имало там и въобще какво се е случвало – това са непубликуваи снимки, никъде другаде не можете да ги видите – само при нас! :) Почерпани са от книга със заглавие ,,Наръчник на радиоабонатите“, която е специално издание за платилите таксата си слушатели на Радио София. Тези снимки ние самите ги виждаме за пръв път.

Да влезем в залата с апаратура за радиопредаване: ,,В залата на отделни табла са инсталирани: съединителите на линиите, идващи от студиото, преусилвател, осцилатор-кристал, загряван от постоянна температура с автоматично регулиране, и светлинна контрола. Също там са изправителните единици с усилвател, междинен усилвател и модулационно стъпало. Едно изходящо стъпало с две лампи в действие и две лампи в резерв дава 2 киловата мощност. То има въздушно охлаждение и в допълнение е инсталиран и вентилатор“.

А ето я и апаратната зала на Радио Варна през 1939 г.:

,,Студиото е съединено с апаратната зала чрез прозорец, за да се контролира лесно предаването в студиото. На усилвателното табло личат един главен усилвател, три микрофонни усилвателя и един приемник за контролиране предаването. Има и командно табло с бутони, за да се приведе автоматически в действие инсталацията на предавателната станция на Радио Варна. Също така, в апаратната присъства и табло със сигнални знаци за всички видове изпълнения“ – ни казва рекламната книжка.

Интересен ли Ви е някогашният хардуер на българското радио? Тогава само почакайте, ще имаме още изненади за Вас! :)

 

Вижте в Sandacite.BG каква репортажна кола е ползвало Радио София през 1939 г.!

Както знаем, радиоколата (а при телевизията – ПТС – подвижната телевизионна станция) е много важно ,,сечиво“ за всяка радиостанция. Чрез нея радиото има възможност не само да изпрати свои репортери на мястото на горещо събитие, но и да излъчи пряк репортаж оттам. Днес ще Ви покажем как се е правело това в България през 1939 г. – един малко познат момент от историята на българското радио.

По времето на Царство България Радио София е разполагало с пикапи като ето този. Всеки е бил съоръжен специално за радиорепортажи и наречен в една рекламна книжка (откъдето взехме и снимката) ,,специален автомобил“… а ние го нарекохме радиомобил! :) В задната му част се е съдържала преносима апаратура и подходящи маси, които са мебелировка за нея. По-точно, в колата се намират 2 – 3 – 4 микрофона, смесител, усилвател, акумулаторна батерия, токоизправител и неколкостотин метра кабел – може би за свързване на микрофона към останалата апаратура, ако е нужно репортерът да го използва на по-отдалечено от радиоколата място. Както виждате на снимката най-горе, не липсва и задължителната за всеки сериозен автомобил резервна гума! :D

За тази снимка благодарим на Рr-office.org. Вляво се забелязват два грамофона, левият от които е бил вероятно записващ на лакови или меки грамофонни плочи. Радио София със своята репортажна кола е правило също звукозаписи на лакови (восъчни) или меки „децелитни” грамофонни плочи на преносима апаратура Телефункен. На такива плочи са били записани и редица бележити българи из страната през годините около 1938 – 1940. (Това сочи в своята публикация «Средна вълна 352 метра» от 1942 година Матвей Вълев, за когото пък Ви разказахме ТУК.)

Самите коли са санитарни Опели, използвани в българската армия.

Ето още една снимка:

Но как се е осъществявало самото пряко предаване? Във всички обществени институции (Народното събрание, съдилищата и други традиционни места на важни събития) и в кварталите на София са били поддържани специално предвидени за ,,радиорапортажната служба на Радио София“, както са я наричали тогава, специално предвидени за това телефонни линии, свързани директно със студиото или телефонната централа. По тях радиоговорители са предавали своите информации. С помощта на такива телефонни линии радиоколата е можела да бъде от полза за излъчване на репортажи не само от София, а и от други градове.

Репортажният автомобил се е обслужвал от четирима или петима специалисти: един инженер, един или двама техници, един говорител и един ,,уредник от предавателната служба“. Всички те са били много дисциплинирани радиослужители, отговорни за изработването на успешни репортажи.

Със сигурност радиомобилът е представлявал интересна гледка по улицата, а според нас и сега изглежда авторитетно с този надпис ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕГРАФИТЕ И ТЕЛЕФОНИТЕ. :)

А Вие очаквайте от нас още публикации, свързани с историята на радиото в България. Доскоро!

В Sandacite.BG направихме изследване за нелегалната радиостанция ,,Обединена България“!

Има една книга, която още не е написана, но тя непременно ще се появи един ден по рафтовете на книжарниците, а заглавието й ще бъде нещо като ,,Нелегалните радиостанции на български език през Втората световна война“. Всички сме чували израза ,,Стига си се обаждал като черна станция!“ ,,Черни“ или ,,нелегални“ са думи, с които се означават всички нелицензирани от държавата радиостанции през споменатия период, които разпространяват информация за алтернативна гледна точка към събитията и се противопоставят на възприетата от ,,официалните“ национални радиопредаватели линия, за които се смята, че защитават правителствената политика.

Нелегалните радиостанции през Втората световна

,,Черните“ радиостанции се използват от своите създатели и организатори като едни от най-важните инструменти на идеологическата борба през войната. Темата за тези станции е широка, но днес ще се опитаме да разкажем за дейността само на (според нас) най-интересната от тях – ,,Обединена България“ (1942 – 3 г.). За да се ориентираме по-добре в обстановката обаче, трябва да кажем, че по време на Втората световна война у нас ,,черно“ излъчват радиостанции с различен политически уклон. Най-известните са, разбира се, поддръжниците на БРП (к) – напр. ,,Христо Ботев“, ,,Народен глас“, излъчващи от СССР – но съществуват и други ,,черни“ радиостанции, които просто са по-малко познати. Говорим напр. за радио ,,Свободна и независима България“ (1941 – 3), излъчващо от Палестина и Египет, която станция е против плътното обвързване на България с Тристранния пакт, критикува политиката на цар Борис ІІІ и правителството на Богдан Филов, а също така призовава за въоръжена съпротива срещу властта и създаване на Балканска конфедерация. Друга малко позната ,,черна“ радиостанция е британската пропагандна ,,Нова Европа“ (1943 – 4), чието название нарочно е измислено така, за да заблуждава – предаванията й имитират германската пропаганда за България (по-конкретно Радио Донау (1940 – 5), за да предава фалшиви информации, но изгодни за Обединеното кралство. Британски и антинацистки настроени са също така ,,Станция на свободата“ (1941 – 5) и ,,Васил Левски“. Общо факт за всички тези радиостанции е, че макар да излъчват на български език, предаванията им се водят от страни извън България и обслужват интересите на чужди страни.

Много интересно е обаче да надникнем в историята на българската нелегална радиостанция ,,Обединена България“, създадена през 1942 г., и да открием каква е нейната цел. За разлика от описаните горе станции, тази излъчва от няколко места в самата София, а използва и студиа в самия й център!

Създаването на ,,Обединена България“

Коренът на явлението можем да открием още през пролетта на 1941 г., когато по германски образец у нас е създадена Дирекция на националната пропаганда. Целта на този орган е да убеждава хората в далновидния и правилен избор на България, подписала Тристранния пакт. Чрез разнообразните средства на печата (в лицето на десетки списания и вестници), различни събития и прояви и др. се подема широка настъпателна акция за отразяване и възвеличаване на събитията, свързани с ,,възраждането на българския дух“ в т.н. новоосвободени земи, в които се вплита и задължителният мотив за ,,братството с Германия по оръжие и съдба“. Освен това, наложителна става необходимостта от отрицание на идващите от западните демокрации и Съветския съюз нежелани информации, способни да отклонят гражданите от вярата в германската победа и въобще правилността на избора. След създаването на Комисарството по еврейските въпроси през 1942 г. като критично важно излиза и насаждането на омраза против българските евреи, защото българската държава започва подготовката на последователни мерки по конфискуване на имуществото им, дискриминирането им от обществото и най-сетне – депортирането им.

Всичко това добре, но в началото на 1942 г. министърът на вътрешните работи и народното здраве в два кабинета на Богдан Филов – Петър Габровски – има идея за нещо повече. След като до края на 1941 г. Дирекцията все по-добре обхваща печата и гражданския живот, Петър Габровски започва да надава ухо към информацията, извираща от най-съвременната медия в тогавашна България – радиото (и най-вече Радио София). Впечатленията му не са добри – той забелязва, че в предаванията от Вакарел е налице противоречие с желания от ДНП начин за отразяване на правителствените действия и въобще обществените събития – ръководството на Радио София не се е подчинявало на указанията на пропагандния орган и е успявало да запази относителна независимост. Затова Габровски решава да създаде своя нелегална радиостанция, която да отразява неговите собствени и на ДНП възгледи и да заявява по-твърда германофилска позиция на българската държава и добрите връзки на България с Германия.

Габровски започва да търси сътрудници и открива един много подходящ кадър в лицето на литератора, преводач от четири езика и политически журналист Панайот Константинов Чинков, подписвал се като П. К Чинков или Пе Ке Чинков. Той е назначен за директор, а говорител на радиостанцията става Борислав Недков.

При избирането на име за станцията Габровски и Чинков искат то да обединява в себе си всичко, за което тогавашното управление на България се бори, и същевременно да звучи внушително и респектиращо. Затова министърът предлага радиото да се нарича ,,Велика България“, но Панайот Чинков, като журналист и човек с повече усет за названия на медии, предлага по-скромното, но също така внушително ,,Обединена България“.

Чисто технически началото на радиостанцията се извършва също по самоинициативен и самоволен начин. Габровски и Чинков завземат късовълнова предавателна техника от Военновъздушните сили и я инсталират в кв. Овча купел, а по-късно използват по-съвършената база на ,,безжичния телеграф“ в тогавашния Царибродски квартал (дн. Красно село). Като студиа използват кабинети в самата сграда на Дирекцията на националната пропаганда на ул. Княз Александър І № 10. В бележките си Панайот Чинков пише: „Решихме да създадем таен предавател, който чрез много добрата си програма да се наложи на публиката и да изтласка Радио София“.

Първото предаване на ,,Обединена България“ е излъчено на 18 февруари 1942 г. Радиото излъчва всеки ден от 13:00 до 13:10 ч., от 20:00 до 20:15 ч. и от 22:05 до 22:20 ч. на вълна 40.05 m/7490 kHz. Сигналът на нелегалната радиостанция достига не само из България, а прониква и из много балкански страни. Това положение трае малко над година и половина, след което предаванията на „Обединена България“ спират през ноември 1943 г.

Предавания и теми

Какви са темите, които е предлагала на слушателите си нелегалната радиостанция? Благодарение на запазените бюлетини от по-голямата част от предаванията си можем да надникнем в това. Като основни точки в емисиите могат да се очертаят следните.

Патриотичните предавания са изпълнени с реторика, типична и за други български пропагандни издания от периода. Възхвалява се съвременната на радиостанцията епоха. Обикновено се говори за ,,гигантския двубой“, който се води между две изначално противопоставени една на друга части на Европа, които са антагонистични по дух, мироглед и световъзприятие.

Ето напр. какво е звучало в обедното предаване от 11.ІV.1942. Едните народи ,,доказват своето право на съществуване след една безнадеждна наглед борба“, а други отстъпват и загиват. Като причина за германските победи е представен по-правилният живот и възпитание, който поколенията в там получават – ,,докато Франция се бе оставила на безидейността, на охолния и безгрижен живот, в Германия израстваше и се каляваше нов дух и нова воля. В продължение на 7 години младите поколения получаваха сурово войнишко възпитание“. По-нататък, в заключението, е даден друг пункт – ,,Само ония народи, жените на които не се срамуват да раждат, и мажете на които са готови да проливат обилно кръвта си по бойните полета – само те ще владеят и управляват света, а слабите по дух и изродени народи ще служат само за тор“ на преждеказаните. Както виждаме, това си звучи напълно, ама напълно нацистко! :)

По-нататък говорителят прави паралел с българския народ и заявява, че ,,ние сме родени българи не за да живеем и умрем в един охолен и удобен живот, а за да изразим висшата воля на нашия народ да бъде господар и победител в историческите борби“. Цитирани са известните думи на хан Омуртаг, че ,,човек, и добре да живее, умира и друг се ражда“, но те са прекъснати само дотук. Те са изтълкувани в смисъл, че в тези думи е изразен ,,българския мироглед, който ясно вижда преходността на действието и вечността на народа“. Говорителят заявява, че в тези думи на преден план се поставя готовността ,,за саможертва, за величието на родината и за разчистването на пътя на бъдещите поколения“. По-нататък е казано доста националистическо – че ,,всеки човек живее и твори само в и чрез собствения си народ, който пък, за да просъществува, трябва да води тежки и кървави борби на арената на световната история“.

Именно от това говорителят прави пропагандния си извод и заключава, че трябва ,,да се пропием от велик борчески дух“ и ,,да разберем, че мекушавостта, страхливостта и хленчът не ще ни помогнат“. Накрая ясно са очертани враговете на пропагандния глас – онези членове на обществото, които са симпатизирали на западните демокрации или (по-прикрито или не дотам) на Съветския съюз – ,,ние трябва да отворим фронт срещу всички пораженци вън или в нашето отечество, които чрез подли приказки и идеи се опитват да разрушат борческия, храбър и войнствен дух на българите, за да ни направят по-лесна плячка в ръцете на вечните врагове на България“.

В други предавания се прави коментар на изявления на западни и съветски политици. Особено когато става дума за Рузвелт, Чърчил или други, те са наричани с доста остри епитети – ,,дилетанти в политиката“, ,,политически марионетки и трупове“, ,,престъпникът Рузвелт“, ,,носът на обущаря Сталин също увисна“ (последните два цитата са от обедното предаване на 10.V.1942) и т.н. Това е особено видно, когато се цитира изказване на британски политик, насочено против официалната българска външнополитическа линия и съдържащо заплахи срещу България – ,,политическият хлапак лорд Идън“, ,,Чърчил, Рузвелт и Идън – фамозните ментарджии на нашия век“ (вечерно предаване от 11.ІV.1942).

Съществена част от емисиите на ,,Обединена България“ е посветен на отразяване на новини от германските действия по фронтовете.

Понякога се цитират съобщения на западни или съветски радиостанции, които се отхвърлят и разобличават като неверни и противоречащи на истината. Германските войски винаги са представяни като неспирни и всепобеждаващи, а противниците им (особено Червената армия) – като слаб и бързо изоставящ позициите си противник. Описват се отзивите и обстановката в САЩ, Великобритания или СССР след поредната битка, която почти винаги бива представяна като победна за германците, а ако не е – се натъртва какво голямо значение има и как всички в противниковия лагер с трепет следят новините – ,,Грандиозната битка в Коралово море… създаде 100 % суматоха в Англия, в САЩ и Съветския съюз“ (обедното предаване на 10.V.1942) или ,,Докато победоносното оръжие на японците нанася страховити ударя наляво и надясно в Тихия океан, Рузвелт и неговата фамозна съпруга клечат с увиснали носове около угасналото огнище в Белия дом“.

В друг случай пък директно се цитират новини, които след това се коментират и се правят прогнози за вероятния бъдещ развой на военните събития – разбира се, с описване на германското превъзходство в тях, а дикторът се подкрепя с описания на материалната мизерия на руската армия и нравственото разложение на англо-американците.

Интересни са цитатите от чужди нелегални радиостанции, които поддържат прогерманската линия и затова често се цитират в ,,Обединена България“: ,,Тайното радио, което се обажда от Мексико и което се явява опозиция на престъпника Рузвелт, заяви в своите емисии от 3 и 7 ч. тази сутрин, че гибелта на Съединените щати е вече дошла. ,,Престъпната шайка, – се провикна истинският американски родолюбец – която управлява днес Америка, е негодна да защити интересите на американския континент“.

От предаванията можем да направим  извод, че ако има по-злощастен противник от англо-американците, то това са руснаците. ,,Уплахата от предстояща офанзива на Източния фронт расте. Тя се засилва и от последните съобщения от Коралово море. Носът на обущаря Сталин увисва. Той чака въжето около врата му да се затегне още повече. Шайката от простаци около него губи своите нерви, което се вижда най-ясно от противоречивите заповеди на разнебитеното съветско командване“.

Пропагандната радиостанция използва всеки удобен случай, за да очерня пред света образа на съветските войници. В цитираното по-горе от нас обедното предаване на 10.V.1942 се споменава за заповед на съветски генерал да бъдат сготвяни и изяждани труповете на убити германци при условие, че това ,,става по най-добър начин и се пази пълна тайна“. Причината за издаването на такава заповед е отдадена на варварската действителност, която съществува в Съветския съюз, където ,,човекът не представлява нищо и той е загубил всякакъв човешки образ“. За съветските военнослужещи радиото и друг път използва остри думи, като напр. ,,грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“ (9.VІІІ.1942).

Впрочем, обрисуването на съветските граждани като варвари и канибали не е нещо ново. През 1943 г. в София е организирана пропагандна изложба със снимки от Източния фронт, на която са заснети войници, даващи хляб на зле облечени хора. Текстът под снимката гласи: ,,Бойците на Райха са човечни хора – хранят дори и своите чуждите“.

Неголяма част от ефирното време на ,,Обединена България“ посветено на коментар на събитията от азиатския и индийския континент. Обикновено това е, за да се изтъкнат победоносните действия на японците в Калкута  и Бомбай, където те са посрещнати като ,,освободители от омразното индийски иго“. ,,Огорчението, напластявано в продължение на десетилетия, намира своята реабилитация чрез симпатиите към японските войски“.

Важна част от предаванията се занимават с отговор, контратвърдения и опровергаване на чуждестранната пропаганда. Пример за това е второто вечерно излъчване (22 ч. – 22 ч. 15 мин.) от 10.V.1942, което започва с думите, че ,,напоследък политическите удавници от Москва, известни в цял свят със своите криминални способности, се разсипват да уверяват българския народ, че днес той е ограбен, оголял, обосял и че на трапезата му липсвали топъл хляб и сирене и че безброй деца ежедневно умирали от глад“. В това говорителят съзира ,,старата тактика та комунистите винаги да насъскват българите един срещу друг“, защото преди войната съветската пропаганда ,,оплаквала с крокодилски сълзи българския народ, че мизерствал под ударите на капиталистите и буржоата“, а сега проклинали ,,настоящето, в което българите били напълно разорени от германците“. Вероятно тук се имат предвид предаванията на известната нелегална радиостанция ,,Христо Ботев“.

По времето, когато предаванията на ,,Обединена България“ са в своя най-голям размах, тя се натъква на силното противодействие и отрицание от страна на споменатите в началото на статията идеологически антагонистични радиостанции като прозападните ,,Васил Левски“ и ,,Станция на свободата“. Особено втората е много остра и яростна в нападките си срещу българските нелегални предавания.В радиостанцията работят бившият летец Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. Кулев е отдавна свързан с британското разузнаване и обслужва пропагандата му.

Създателите на ,,Обединена България“ с право виждат в ,,Станция на свободата“ своя най-опасен противник. Така например, в свое предаване на 13.Х.1942 година Кулев заявява, че ако „Обединена България“ не прекрати предаванията си, ще сезира Комисията за разследване на престъпления в Обществото на народите, обвинявайки българската радиостанция в подстрекаване към масови избивания на невинни граждани. На 31.Х той отправя  „последно предупреждение“ и назовава 15 имена на сътрудници, които според него трябва да бъдат обвинени.

Именно заради жестокия антагонизъм между двете станции в едно от предаванията на ,,Обединена България“ говорителят заявява, че: ,,Нашите неприятели от ,,Станцията на свободата“ приличат на побеснели кучета! Те съобщиха вчера следното: ,,Най-лошото е, че тази черна станция е много мощна и се чува не само на Балканите, а в цяло Европа и всички мислят, че тя представлява мнението на българския народ… ,,Обединена България“ ни черни и петни пред целия свят и ни готви грозно бъдеще. Затуй ние вземаме мерки и грижи за спирането й и молим и вас да ни помогнете с всичкото влияние, което имате“.

В този ден говорителят на българската станция е страхотно разгневен: ,,Действително от тия думи се разбира до какъв бяс нашата радиостанция е докарала тия предателски изроди. Тия думи са една голяма манифестация на тяхната простота и липса на пропагандно чувство. Такъв е бил комунизмът и такъв ще си умре – беден и немощен пред силата на мисълта“. (Тук ще направим една скоба – вероятно тук дикторът нарочно използва цитираните думи като повод да охули комунистическата идеология, защото иначе едва ли е бил несведущ за факта, че ,,Станцията на свободата“ се поддържа от Великобритания, а не от СССР.) По-нататък: ,,Ние съветваме тези наши приятелчета да не се зъбят като кученце пред слона. Но и Радио Лондон, и Радио Москва напоследък се чудят откъде по-напред да почнат да лъжат и фалшифицират грозящата ги действителност. Като се почне от пелтечещия евреин от Радио Лондон и се завърши с този приятел, който навярно е оставал четири пъти в трето отделение, всичките тези говорители в най-скоро време ще ги навържем на връв като корали в Коралово море и ще ги окачим на бялата шийка на консервираната красавица мисис Рузвелт. А колкото до нашето премахване, и без нас духът на българина ще живее след нас“. Думи показателни и страховити!

Предаването на 11.VІІ.1942 е отново насочено срещу противниковите радиостанции, като цитираните противници ту вече са няколко (изброени от нас в началото): ,,Днес като кръвожадни хищници върху нас са се нахвърлили вече няколко предателски радиостанции… Ту от Москва, ту от Куйбишев, ту ото Лондон, ту от Йерусалим се обаждат всевъзможни еврейско-болшевишки гласове, които се опитват да ни вкарат в един път, който нищо общо няма с нашите интереси и искрено благополучие“. По-нататък ,,конкурентните“ радиостанции биват обвинени в лицемерие, в смисъл, че не са издигнали глас в защита на българския народ, когато ,,милиони българи бяха оковани във веригите на едно нечовешко робство“ (вероятно това е по-далечна алюзия за нещо, често изказвано по време на войната – че никой друг освен Германия не е помогнал на България да се измъкне из оковите на несправедливия Ньойски договор – бел. ав.).

Друго оборващо противниковата пропаганда предаване е това от 4.VІІІ.1942 г. След коментар на германския натиск при Краснодар и Майкоп и изразяване на надеждата, че ,,падането на Краснодар може да се очаква в най-скоро време“ продължава излагането на победоносни германски фронтови действия и благоприятните последствия, до които дикторът смята, че те ще доведат. Главната цел на това си предаване говорителят вижда в това да обори твърденията на ,,скептиците“, които изразяват мнение, че въпреки германските победи до момента, накрая Съюзниците ще победят дори и Русия да падне, защото Англия и САЩ имат несравнимо повече материални ресурси в сравнение с Германия (от всякакъв характер).

На това дикторът противопоставя твърдения, като напр. това, че съветските генерали Тимошенко и Жуков са в бягство, а изходът в Кавказ също ще бъде злощастен за СССР, тъй като ,,Кавказкият лабиринт е пълен с враждебни на Съветите племена“. Англия пък досега не била излъчила ,,нито един пълководец, достоен да се мери със ,,стотиците германски големи и малки военачалници“. Дипломацията й била некадърна, а оръдията й едно след друго падали. Колониите й Индия и Австралия отказвали да се бият за нея, а Турция била ненадежден приятел. Освен това, Англия дотогава е загубила и продължава да губи изключително много кораби. Дикторът твърди, че е възможно и възникване и на хранителна криза в Англия, защото ,,когато тя бъде херметически затворена в своя остров, когато се прекъсне всеки подвоз по море, как струпаните 6 000 000 войници ще могат да продоволстват?“ Що се отнася до ,,прословутата американска сила“, говорителят е уверен, че тя също не е значителен противник, тъй като ,,не може да защити своите Филипински острови, своите Алеутски острови, които са пред вратите й. Тя все още може да праща по море или по въздуха незначителна помощ на Съветите или Египет, която не може нищо да помогне, но сама Америка не би могла да предприеме нищо, щом не може сама себе си да опази“. От всички твърдения на говорителя, в тези за Англия и САЩ можем да забележим най-много грешки, но за съжаление пропагандата и фактите няма как да съвпадат.

В обедното предаване на 1.VІІ.1942 г. тонът е същият. Дикторът обяснява колко не е права съветската пропаганда, която ,,плачи с крокодилски сълзи“ за мизерното положение на българските селяни, ,,на които всичко било отнето“, при положение, че ,,у нас се води една политика на правилно и целесъобразно задоволяване нуждите както на селското, така и на градското население; когато за всяко изземване (вероятно се има предвид изземване на селскостопанска продукция – бел. авт.) се заплащат цени, които често пъти са по-високи от онези, на които държавата продава“. ,,Защо господата от Москва не кажат: ,,така щяхте да бъдете, ако бяхме успели да прострем своята болшевишка ръка над България.“ По-нататък дикторът описва организацията на съветските колхози и работата в тях, като положението на тамошните селяни характеризира като онова на ,,героите от романа ,,Чичо Томовата колиба“. ,,Съветските селяни получавали кучешки дажби и живеят в страшна мизерия“, заключава дикторът на ,,Обединена България“. Описват се и обработваемата площ, колко продукция трябва да предават на държавата селяните, за да получат дажба, примитивността на самия земеделски труд в СССР и т.н.

В същия дух и от същия вид е и обедното предаване от 21.VІІ.1942 г.

На критика и опровергаване на твърдения от ,,Станцията на свободата“ е посветено и второто вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., където ръководителят й Димитър Мацанкиев е наречен ,,бясно псе“. Във второто вечерно предаване от 21.VІІ.1942 г. на прицел пък е просъветската радиостанция ,,Христо Ботев“, наречена ,,безгръбначни лакеи на червения диктатор“ с ,,тъпоумен говорител“. Поводът е, че няколко дни преди това там е била прочетена ,,някаква програма на някакъв си Отечествен фронт“, която дикторът обявява за ,,съчинена от Коминтерна“ и призовава ,,всички родолюбиви патриотични среди у нас“ за ,,обединенние в един честен фронт за спасяване от катастрофата и гибелта“.

Думата ,,паника“ е често употребява – тя присъства и в обедното предаване на 15.ІV.1942 г. Това е типична пропагандна емисия, насочена срещу СССР. Там се казва, че напролет ,,топящият се сняг прониквал в зле направените окопи на болшевиките, което е станало причина за масовото издавяне на хиляди болшевишки войници“. Според диктора, от това били пострадали 47-и и 48-и ленинградски полкове. Той казва, че за всичко това ,,болшевишката пропаганда“ мълчала и че неправилно изкарвала именно германците неподготвени за война по руските снежни полета. А те имали ,,най-добре снабдената войска в света“. ,,Всички тези съобщения от Москва са оправдание на руската немощ, която взима застрашителни размери. Няма да минат и три месеца от днес, когато всички лъжи на Радио Куйбишев и Радио Москва… ще бъдат оправдани от неумолимия ход на победоносната германска войска“. Както виждаме, като пропаганда това предаване е добре изпипано, защото (както е типично именно за всяка уважаваща се пропаганда) то твърди, че фактите, които излага, са спестени от официалния източник на информация и затова слушателите не са ги чули.

Второто вечерно предаване от 22.VІ.1942 г. е посветено на ,,годишнината от победоносната офанзива срещу кървавия болшевишки кошмар“. Явно в желание да унищожи всякакви останали у слушателите симпатии към Русия – освободителката, говорителят завява, че СССР яма нищо общо с ,,бившето славянско величи на бившата славянска Русия“, защото в момента тя се владее от ,,тъмната сянка на Сталин – един азиатски самодържец из хралупите на татарските леговища, един нов Чингис хан,още по-кървав, страшен и налудничав, с ръце, изцапани с кръв, движен от първобитните инстинкти на нецивилизованите народи“. Говори се за ,,черни сенки, вестители на ада, сеячи на смъртта и разрушението. Те проповядваха омраза вместо любов, война вместо мир, смърт вместо живот. Брат срещу брата се насъскваше, невръстни деца се откъсваха от свещения кът на домашното огнище, за да се хвърлят в калта на нравственото изродяване“. И така нататък, и така нататък.

Предаването на 23.VІ.1942 г. е вдъхновено от благополучното превземане (от маршал Ервин Ромел) на либийския град Тобрук във Северноафриканската кампания от Втората световна война, описано като причинител на сериозна паника във Великобритания.

Съществуват и предавания, акцентиращи върху ниските морални качества на съседните на България балкански народи, с което се обосновава възвръщането на българската власт върху държани доскоро от тях исторически български земи, окупирането на съседните страни и извличането на ресурси от тях. Целта е нещастията на съседните страни да се представят като закономерно и исторически справедливо наказание за нравствената им поквара. Пример за това е предаването от 22.VІ.1942, където се описва ширещите се корупция и мошеничество в гръцката държава, а гърците са наречени ,,шайка от крадци и пристанищни хамали“.

Обедното предаване на 9.VІІІ.1942 в началото прави преглед на действията по различните фронтове, подробно излага затрудненията на англо-американците и съветските войски и изразява твърдата увереност на радио ,,Обединена България“ в успешния за Оста край на войната. Това предаване можем да причислим също към патриотично-вдъхновителските. Дикторът съобщава за ритмичното прибиране на реколтата в България, останало неповлияно от ,,злобните съскания на продажните радиостанции, проповядващи унищожението на посевите и паленето на храните“. Оттам нататък гласът  на диктора се увлича във все по-патриотично ентусиазирани фрази, заявявайки че ,,Решителният час наближава. Още малко и вие пребогато ще бъдете възнаградени за… жертвите, които… понасяте с такава твърдост… На всеки опит за саботаж и на всеки глас за раздвоение отговаряйте с по-голяма сплотеност във вашите редици“. В такъв дух е издържано и предаването от 31.VІІ.1942 г.

За близо двете години съществуване на ,,Обединена България“ нейна ясна характерна черта остава яростният антисемитизъм. Станцията посвещава немалко ефирно време на критикуване, хулене и обиждане на българските евреи и на този народ изобщо. Така например, първите прояви на тази линия се откриват още в първото вечерно предаване от 17.VІІ.1942 г., когато дикторът заявява в прав текст, че евреите са подготвили и финансирали ,,революциите в Русия 1910 и 1918“. То далеч не остава единствено. На 9.VІІІ.1942 г. отново се споменава за противоеврейските мерки в България – ,,И по еврейския въпрос ние искаме да се продължат още повече решителните мерки, които се вземат“. Към ролята, която противоеврейските пледоарии на ,,Обединена България“ изиграват в живота й, ще се върнем по-нататък.

Второто вечерно предаване на 18.VІІ.1942 г. разглежда  питането ,,съществува ли еврейски въпрос у нас?“ Тук целта на говорителя и да приведе факти, които да докажат изключително силната роля, които евреите играят в българската икономика, и колко много еврейски предприятия съществуват в България, много от които твърде важни за страната.

На това е посветена и голяма част от обедното предаване на 11.VІІ.1942 г. Описват се множество примери за еврейски мошеничества и далавери, които трябва да убедят зрителите в обществената вреда от това малцинство. По-нататък се каза, че ,,евреите са създатели на болшевизма и комунизма по света“. Те биват обвинени, че работниците от еврейски произход взимат работата и хляба на българските такива. Но безспорно ,,търговията е най-удобното занятие за евреите, за да могат със своите мазни физиономии да скубят наивните българи, които влизат в магазините им“. Дикторът твърди, че около 50 % от фирмите за търговия на едро са в ръцете на евреи, които ,,смъкват и ризата от гърба“ на българските търговци на дребно. Същевременно той отбелязва, е от 86 теляци в Софийската баня нямало нито един евреин, от което говорителят прави извода, че евреите са свикнали българите да им слугуват. По-нататък са изброени множество работнически професии – строители, миньори и т.н. – между чиито представители, според диктора, няма нито един евреин. ,,Евреите са като тумор върху снагата на българския народ, който трябва бързо и ефикасно да бъде опериран“, заключава говорителят на ,,Обединена България“ в монолога си срещу тези ,,израилеви изчадия“.

Още доста предавания са посветени на оплюване на еврейското малцинство в България; това става ясно от следните няколко цитата:

„Евреите тунеядстват. Тази разбойническа, капиталистическа, еврейска пасмина внася чифутска проказа. За евреите няма място не само в България, но и в Европа“ (24.VІ.1942 г.).

„Отдавна българският народ иска решителни мерки против евреите – най-големите английски шпиони“ (27.VІ.1942 г.).

„Не трябва да се търпи еврейската гавра!“ (13.VІІ.1942).

Съществуват и предавания, които можем да наречем теоретични. Тук не се предават никакви новини, липсва и ясно изразен патриотичен мотив, но се прави опит да се тълкува големият военен конфликт от философско гледище в духа на теоретичните постановки на националсоциализма и между това да се посочи справедливото място на България в уреждането на новия ред в света.

Такъв пример е второто вечерно предаване от 9.VІІІ.1942 г., в първите секунди на което се казва, че ,,Борбата за нова Европа е борба за хляб и свобода, борба да има хляб за всяка гладна уста върху земята, борба, за да могат удобствата на съвременния живот да бъдат достояние на всички европейски народи, а не съсредоточени само в ръцете на привилегированите, както беше довчера с плутокрацията и еврейството. Борбата за нова европа значи премахването на довчерашното положение в България, когато… се задушаваше в мрачния затвор на Ньойския договор… Това значи българският народ свободно да се ползва от благата на своята земя, а не- както довчера – златната пшеница да отива за угояване на алчния англо-еврейски капитал“. По-нататък се заявява, че тази борба предполага и унищожението на всички ръководители на конкурентните нелегални радиостанции и въобще политически противници на официалната линия.

Сетне говорителят изоставя българската тема и излага теория, според която СССР се готвел да нападне Европа, а Сталин усилено подготвял въоръжени сили за това, състоящи се от военизирани работници. ,,В борбата си за нов социален ред Европа трябваше да върви в две посоки – чрез реформирани на своето социално устройство и намиране на нови източници на блага. Точно тук, движейки се по тия пътища, нова Европа срещна съпротивата на англо-американската плутокрация и болшевизма. Болшевизмът се обяви против нова Европа, защото некултурните му червени диктатори чрез социалните принципи, носещи на германския работник удобен и спокоен живот, схванаха, че това значи повишение на жизнения стандарт на европейския работник което го превръща от социалист в националсоциалист. Болните амбиции на Сталин за унищожителен татарски поход над Европа при своето изпълнение се сблъскаха с едно непреодолимо препятствие. Защото точно тези работнически маси в Прусия и Австрия се считаха за инструмент за постигането на разрушителните му кули… А там, в съветските степи, се подготвяха грамадни пълчища, една огромна орда от човекоподобни маймуни, страшни кръвожадни горили, които трябваше да се нахвърлят за оплячкосване на съвременната цивилизация и култура“. За политически ориентирания и (главно) за вещия в историята на политическите теории и философия читател няма да е безинтересно следното твърдение: ,,Европейският работни… обаче от разрушител се превърна в творец. И днес делото на нова Европа е дело на работническа Европа. Днес работници са носители на най-високите отличия за военна храброст“. Тоест, комунизмът е ненужна за България идеология и неговото проникване и налагане у нас е безсмислено, тъй като издигането и достойният живот на работническото съсловие са вече постигнато, доставени и гарантирани от националсоциалистическата нова Европа!

Обедното предаване от 6.VІІІ.1942 критикува Англия за ,,имперското“ й отношение спрямо индийските й колонии. Радиото изразява подкрепа за индийския народ в усилията му да изтласка англичаните от своите земи и даже споменава, че ,,резолюцията на Махатма Ганди се посрещна с положителни чувства в Германия и Япония“. Естествено е, при положение, че колонизатори на Индия са именно ,,представителите на англосаксонската плутокрация“, радиото да бъде критично спрямо тях.

Интересно е първото вечерно предаване от 24.VІІ.1942 г., което, макар в началото само да описва ужаса в Съветския съюз след падането на град Ростов, всъщност има съвсеч друга тема – борбата срещу некоректни граждани на България. Узнаваме, че на 22.VІІ пред Столична община се е обявил списък на свободни (необитавани) апартаменти, които са достъпни да се отдават под наем. Това явно е било мярка срещу наемодатели, които са отдавали свободните си жилища под наем на много по-високи от обикновените цени, не са искали да обявят в общината, че отдават жилище под наем и са се укривали. Такива хора радиото нарича ,,спекуланти“ и призовава за борба срещу тях, а гражданите са призовани да търсят от наемодателите договор за отдаване под наем на имота и действителен адрес на наемодателя.

Съвсем очаквано, след Сталинградската битка и започналия поврат в хода на Втората световна война пропагандата на ,,Обединена България“ все пак вече не може да крие отстъпленията на германските части, но трябва да ги представи като изключително умели, ,,стратегически“ и уместни в момента, но само като етап към нова атака, вече с новото ,,тайно оръжие“, на което всички поддръжници на Райха тогава се надяват. Затова през 1943 г. дикторът изрича неща като „Германското отстъпление в Русия е истинско чудо на военното изкуство…“ (9.Х), „Германците ще спрат руснаците при Днепър“ (12.Х). „Това отстъпление е последната дума на висшата военна стратегия“ (14.Х) и „Скоро ново тайно мощно оръжие ще си каже последната дума, всяко отстъпление вече няма да има никакво  значение“ (15.Х).

Краят на ,,Обединена България“

Постепенно обаче предаванията на станцията започват да привличат вниманието не само на ,,конкурентните“ радиостанции, а и на държавните власти в самата България. От стенографските дневници на заседанията в Народното събрание е видно как известният опозиционен политик проф. Петко Стайнов  веднъж заявява, че ,,тая излагация вече не може да се търпи“, а хванатият натясно Петър Габровски се оправдава, че полицията не може да открие нелегалния предавател. Професорът иронизира министъра и го пита: „Искате ли да ви покажа и точното място, откъдето се излъчват предаванията, и да ви назова глашатаите, щом полицията Ви не може да се справи?“

С все по-надвисващите тъмни облаци над Царство България и ясното очертаване на военната загуба и нейните последици много неща вече не могат да бъдат същите. Малко преди началото на интензивните англо-американски бомбардировки, през ноември 1943 г. са излъчени и последните предавания на нелегалната радиостанция ,,Обединена България“.

Историята на този вид радиостанции е все още недобре проучена. Настоящата статия беше един опит да обхванем генезиса на нещо, което искрено ни вълнува, а от много време искахме в сайта да присъства статия именно за радио ,,Обединена България“ Затова се опитахме, доколкото можем, да потопим читателя в годините на нейните предавания.

А ето това е нашата Фейсбук страница, в която пускаме най-новите си щуротии; ако искате, харесайте я и цъкнете горе ,,виж преди всички“, за да ни следите, където и да сме :D ==> https://www.facebook.com/sandacite/

[1941] Радио Скопие предава на български езикъ!

Както знаем, през април 1941 г., в резултат на току-що извършеното присъединяване на Царство България към Тристранния пакт (известен още кат ооста Рим – Берлин – Токио) германски войски преминават през родината ни  и нападат Югославия, която скоро е разбита. Исторически български земи като Вардарска Македония (по-голямата част), а също така Одринска Тракия и Беломорието са предадени на българско управление и към тях се отправят военни и много други разноборазни специалисти, за да започнат мащабната работа по тяхното обживяване.

Не му е времето и мястото сега да разказваме за множеството случаи на български войници, посрещнати като най-скъпи братя от доскоро изтезаваното от самозабравилите се великосръбски управници българско население във Вардарска Македония. За това има множество статии и много литература. За нас важното в момента е, че сред крачещите след военните български професионалисти са и радиоспециалисти. Няколко дни след германското настъпление в Югославия, там е командирован български екип, който излъчва първото предаване на Радио Скопие на български език. Това става на 20 април 1941 г., навръх Великден. Предаването започва така:

„Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един ден двата големи празника: Фюрерът – Богоизбраният водач на Третия германски райх г-н Хитлер днес празнува своята 52-ра годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!…”

Ръководители на Радио Скопие са били Любомир Брутов, Есто Везенков и Димитър Гюзелов. Към екипа се присъединяват и българи, живеещи в Скопие. В началото предаванията, излъчвани на средна вълна 426 м. / 704 KHz. От 16 август 1941 г. германските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през 1942 – 1943 г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията „Труд и радост” и, разбира се, историческите предавания. Те са част от мащабните действия на българската държава по възстановяване на националното достойнство на македонските българи, две десетилетия насила принуждавани да търпят наложено им сръбско самосъзнание, сръбски исторически символи и всичко останало сръбско (за великосръбската асимилаторска политика в Македония най-добре могат да Ви разкажат, разбира се, историците).

По същото време в Македония започват и мащабно инфраструктурно модернизационно строителство, сред чиито постижения са построени хиляди километри жп линии, модернизиране на жилищния фонд, пътища, откриване на цял университет и какво ли още не, като много от построеното се ползва и сега. За българските инфраструктурни проекти по времето на нашето управление във Вардарска Македония излезе наскоро специлана книга на МНИ (Македонски научен институт).

Разглеждайки долните скенове и прочетете текста от вестник Радио свят, съпреживяваме паметния април 1941 г. – ,,българският Великден“ –  когато Македония е върната в пределите на Майка България. Ясно си личи радостта на специализирания в радиотехническата тематика журналист, който отразява сливането на Радио София и Радио Скопие – страхотен момент в историята на радиото в България.

Велик, тържествен и нещо повече от емоционален момент – случай, който кара сърцето ти да тупка. Защото радостта невинаги е най-голяма, когато придобиваш нещо ново, но понякога е по-силна, когато възстановяваш отдавна отнето ти старо, принадлежало изконно на теб!

На български език скопската радиоставция работи чак до напускането на българската администрация през август 1944 г.

 

[1927] Правилникъ за прилагане Закона за радиото в България

На нашите читатели е добре известна датата 10 май 1927 г. Тогава в Държавен вестник (бр. 29) е обнародван приетият от ХХІ Обикновено народно събрание първи в българската история Закон за радиото. Установяването на законовите рамки на тази дейност дава начален тласък и предопределя както развитието на български излъчвания в ефира, а така също и развитието на родното производство на радиоприемници. Този закон е вече една възможност да се премине от занаятчийското производство на единични бройки приемници, изграждани на различни схемни решения, към серийно фабрично производство.

В същата година е съставен и публикуван и Правилник за прилагането на Закона. Тази сутрин го намерихме в библиотеката на Сандъците – Sandacite и бяхме осенени от чудесната мисъл да Ви го публикуваме тук. Въобще не е безинтересен! Като оставим настрана традиционния факт, че първите и последните неща винаги са най-интересни, от този Правилник ще научите:

• кой може да стане радиоабонат през 1927 г. и при какви условия
• как може да се отвори фабрика за производство на радиоприемници
• как и защо се маркират гражданските радиоапарати и техните части
• какви такси се дължат, за какво и на кого
• как се държи при извънредни положения радиоразпръсквателната служба и какво точно върши
• какви са нарушенията на Закона за радиото в България и съответно какви са наказанията за нарушителите

За постигане на по-голяма автентичност при четенето съхраняваме характерния за онази епоха правопис с краесловните големи ерове. Приятно четене! :)

ПРАВИЛНИКЪ по прилагане закона за радиото

ГЛАВА І

Предметъ на радиото

Чл. 1. Радиото обема следните служби:

а) радиотелеграфна— приемане и предаване на радиотелеграми чрезъ радиотелеграфни станции:

б) радиотелефонна — размена на телефонни раз­говори чрезъ радиотелефонни станции и

в) радиоразпръсвателна (радиодифузия) преда­ване на говорима речь: сказки, беседи, конференции, уроци, музика и всички видове борсови сведения.

ГЛАВА ІІ.

Монополъ и експлоатация

Чл. 2. Радиото е монополъ на държавата, който обгръща експлоатацията на всички радиостанции въ страната (върху земята, въздуха и териториялните во­ди) съ изключение радиостанциите на българските търговски параходи.

Чл. 2. Службата по радиото се урежда и ръководи отъ Главната Дирекция на пощите, телеграфите и телефоните.

Чл. 4. Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква а, се извършва съгласно закона за пощи­те, телеграфите и телефоните, правилника по изпъл­нението му, и международната телеграфна и радио­телеграфна конвенции.

Експлоатацията на службата, посочена въ чл. 1 буква б, се извършва съгласно закона за пощите, те­леграфите и телефоните.

Експлоатацията на службата по радиоразпръскването, посочена въ точка в на чл. 1, се извършва съгласно нарежданията на настоящия правилникъ.

Чл. 5. Експлоатацията на радиоразпръсвателната (радиодифузията) станция може да се извършва и на концесиони начала отъ концесионеръ български ноданикъ по условия одобрение отъ Народното Съ­брание (чл. 2 отъ закона.)

ГЛАВА ІІІ.

Абонати

Чл. 6. Съ радиоприеменъ апаратъ може да си служи всекой, който се е снабдилъ съ позволително обр. Р. № 2 отъ Министра на Ж. П. и Т. издадено възъ основа решението на комисията посочена въ чл. 9.

Чл. 7. Позволително може да получи:

а)  всеко правоспособно лице ;

б) всеко държавно, онржжно и общинско учреж­дение ;

в) всеко обществено учреждение, културенъ просветенъ институтъ и всеко дружество признато отъ държавата;

г)   всеки чужденецъ при взаимность.

ГЛАВА IV.

За позволителните

Чл. 8. Молба за добиване позволително за ин­сталиране и ползуване съ радиоприеменъ апаратъ по приложенъ къмъ тоя правилникъ обр, Р № се по­дава до началника на станцията, който я препраща въ Главната Т. П. Дирекция.

Когато се иска позволително за ламповъ радиоприемникъ къмъ молбата се прилага шема на апара­та съ всички необходими подробности.

Чл. 9. Молбите за позволителни се разглеждатъ въ Главната Т. П. Дирекция оть комисия въ съставъ: единъ представитель на Главната Т. П.Дирекция и по единъ представитель на Министерствата: на войната, на просветата и на вътрешните работи и народното здраве.

Причините за отказъ на позволително по неуважени молби не се съобщаватъ.

Чл. 10, Позволително на служене съ радиоапа­рати се издаватъ или за цела финансова година или за календарно шестмесечие считано отъ първи априлъ до 30 септемврий и отъ Дий октомврий до 31 мартъ.

Срока на позволителното се продължава по право щомъ притежателя на радиоприемника заплати обонаментната такса предвидена въ чл. 33 и не по­пада подъ запрещенията на настоящия правилникъ.

Всеко последующе изплащане абонаментната такса се отбелезва отъ т. п. станция върху гърба на позволителното.

Чл. 11. Позволителното е лично на абоната, ко­муто е издадено. То не може да се преотстъпва дру­гиму и при поискване отъ контролните органи при­тежателя е длъженъ веднага да го предяви.

Чл. 12. Безъ отделно позволително и заплатенъ абонаментъ трети лица не могатъ да си служатъ отъ инсталирань вече радиоприемникъ Въ противенъ случай, наказва се както тоя. който се ползува безъ позволително, така и абоната, който е допусналъ това.

Чл. 13. Когато се констатиратъ нарушения отъ абоната на чл. чл. 6, 7 и 8 отъ закона, позволител­ното се анулира съ заповедь отъ Главната Т. П. Ди­рекция.

Когато абоната не си плати на време следуемата абонаментна такса позволителното се с :нта анулирано по право.

ГЛАВА V.

Радиоприемници

Чл, 14. Фабрикуаанието на радиоприемници и части за такива е свободно

Всякой, който желае да отвори фабрика, или ра­ботилница за радиоапарати, е длъженъ да подаде писменна молба обр. Р. № 3 въ Главната Т. П. Ди­рекция като окаже общината и околията, където ще построи фабриката, или работилницата и какви апа­рати ще фабрикува. Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 15. Търгуванито съ радиоапарати и части за такива е свободно. Търговецъ, който иска да тър­гува съ радиоапарати е длъженъ па подаде писмена молба обр. № 4 до Главната Т. П. Дирекция, като укаже местото, гдето ще търгува и съ какви апарати.

Къмъ заявлението се прилага свидетелство за съдимость.

Чл. 16. Внасянето и изнасянето отъ страната на радиоапарати и части за тяхъ е свободно. Търгове- цътъ, който иска да внася радиоапарати Отъ стран­ство, или да изнесе такива заявява писменно обр. Р. № 5 въ Главната Т. П. Дирекция като укаже броя, вида и тяжестьта на апаратите и презъ кой граниченъ пунктъ ще бъдатъ внесени, или изнесени.

Главната Т. П. Дирекция издава на заявителя удостоверение обр. Р. № 6, което ще му служи за свободно пропущане апаратите презъ митницата.

Чл 16. При Главната Дирекция се води книга обр. Р. № 7, въ която се записватъ лицата, които еж заявили, че ще изработватъ, или търгуватъ съ радио­апарати

Въ нея се записва дадата на постжпванието на молбата, пълното име и местожителство на заяви­теля и какви и колко апарати е обявилъ

Чл. 18. Митническите власти не допускатъ вна­сянето въ страната на радиоапарати и части за тяхъ лреди да имъ се представи удостоверение обр. Р. № 6  за свободенъ вносъ издадено отъ Главната Дирекция на името на вносителя

Чл. 19. За вносъ, поправка и изработване на радиоапарати отъ държавни, ояржжни и общински учреждения, както и отъ частни лица за собствено употребление не се изисква позволително, обаче, ако си служатъ съ тия радиоапарати необходимо е да се снабдягъ съ позволително за служене.

Чл. 20. Фабрикантите и търговците сж длъжни да водятъ регистри обр. Хя 8, въ който ежедневно записватъ изработените, изнесените, внесените, ку­пените и продадените количества радиоапарати и части по брой и по номеръ, ако иматъ такъвъ и името на фабриканта.

Продавачите при продажбите требва да изискватъ отъ купувачите позволително за служене съ ра- диоапаратъ, номера на което записватъ въ регистра заедно съ името, презимето и местожителството на купувача.

Чл. 11. Проверките на регистрите се извършватъ отъ органите на Главната Дирекция, които сравняватъ регистрите на търговците и фабриките съ уведенията, които те са дали въ Главната Дирек­ция и наличните апарати въ заведенията имъ, и за констатираното правятъ въ регистъра заверка съ следния текстъ:

„При проверката на . . . 92 . . . год. указа се всичко редовно“ проверилъ (п.) . . . (Указва се служ­бата която изпълнява) или „при проверката на . . . 192 . . . год., констатираха се нарушения (следва опи­санието имъ! и се съставя актъ)“. Проверилъ подписъ . . . указва се и службата, която изпълнява.

Чл. 22. Управленията на фабриките и работил­ниците за радиоапарати, както и търгозците на та­кива, сж длъжни всекога при поискване отъ органи­те на Главната Дирекция следъ като те се легитимиратъ да имъ оставатъ на разположение за провер­ка книгите, които водятъ за изработването, или по- купкопродажбата на радио апарати, а така сжщо и всички намиращи се на лице въ заведенията имъ апарати и части.

Чл. 23. Всички радиоприемателни апарати пре­ди да се инсталиратъ се проверявагъ отъ органите па Глааната Т. П. Дирекция дали системата имъ нема да затрудни радиослужбата и могатъ ли да бждатъ туряни въ употребление, следъ което отъ сжщите ор­гани биватЪ маркирани.

Чл. 24. Само проверени и маркирани радиоапа­рати могатъ да се продапатъ

Абонатите сами си набавятъ радиоприемниците.

Чл, 25. Не се допускатъ въ употребление :

а) радиоприемници, които могатъ да се употребяватъ и като предавателни постове;

б) радиоприемници, на които свръзката между лампите може да възбужда вълни въ антената и да смущава другите радиоинсталации;

в) радиоприемници, въ които се появяватъ сму­щаващи зълни вследствие свръхъ напрежение на анода, или на решетката ;

г) радиоприемници съ обратна свръзка (реакция) на детекторната лампа върху антената.

Въ рааиоприемникъ съ една лампа реакция се дапуща само когато се работи съ апериодична антена (антененъ кржгъ безъ настойка):

д) радиоприемникъ съ етажи за усилване ви­сока честота (сюперъ хетеродинъ) ако не е неутрали­зирана вжтрешната реакция.

е) радиоприемникъ, построенъ по сюперрегенеративна шема.

Забележка: Допуща се приемание съ та­къвъ апаратъ съ рамкова антена (Кадъръ).

ГЛАВА VI.

Проверка и маркиране

Чл. 25. Проверката и маркирането на радиоапара­тите и техните части се извършва при Главната Т. П. Дирекция, или станциите определени отъ нея.

Чл. 27. Радиоапаратите и частите, които се укажатъ съобразно със закона и настоящия правилникъ следъ пълната имъ проверка се маркиратъ отъ на­длежното служебно лице, като марката се поставя на ясно и цела на подходяща видно место върху ра­диоапарата, или неговата часть, безъ да се нанася по­вреда на последнята. При некоя частъ върху която неможе да се чука и кзито Главната Дирекция ще изброи, маркирането може да стане върху пломба.

Чл. 28. Държавната марка, съ която ще се мар­киратъ законните радиоапарати и части при първо­началната проверка е „лъвъ“. Тя изобразява фигура­та лъвъ изправенъ на задните крака, надъ него има инициалите „П. Т. Т.“ подъ него № на станцията при която става маркирането.

Чл. 29. Главната Дирекция и определените отъ нея станции, които ще проверяватъ и маркиратъ ра­диоапаратите, се снабдяватъ съ марки направени отъ стомана и железо за вчукване въ дървените и мета­лически главни части на радиоприемника.

Чл. 30. Марките се съхраняватъ отъ началника на станцията и той е отговоренъ за техното правил­но употребление и използуване.

А н т е н а

Чл. 31. Позволителното за ползуване съ радио- приемникъ дава право за инсталиране на антена.

Антената може да бжде: а) рамкова (кадъръ),

б)   вжтрешна (въ стая или подъ подкривъ) и в) (вън­шна (висока).

Всека антена требва да е снабдена съ комутаторъ, чрезъ който тя да се поставя направо на земя винаги когато съ апарата не се приема.

Чл. 32. Външната антена може да има най-голема височина 5 метра надъ покрива на зданието и до две жици, всека една съ полезна дължина (меж­ду .изолаторите) не повече отъ 30 метра. Когато мес­тото не позволява да се обтегнатъ само две жици съ 30 метра полезна дължина, числото на жиците може да се увеличи съответно.

Чл. 33. При кръстосване, или паралелизъмъ съ телеграфни, или телефонни жици, или съ жици на електрическо осветление, радиоабоната е длъженъ да взема предпазителни мерки за да се избегне допи­ране до проводниците въ какъвто и да било случай.

Не се позволява минаването на жиците на вън­шни антени надъ улици, или обществени места, нито пъкъ да се прикрепятъ те, или обтежките имъ у те­леграфните или телефонни стълбове и пилони.

Чл. 34. Позволителното за ползувание отъ радиоприеменъ апаратъ и инсталирането на антена не създава право на абоната за ползувание отъ чуждъ имотъ.

Радиоабоната е длъженъ да се споразумява съ собствоника на имота, къмъ който ще прикачи вън­шната си антена.

Чл. 35. Въ случай, че некоя антена падне и отъ това произлезе некаква щета, то абоната е отговоренъ да я обезщети.

Чл. 36. Инсталирането на всеки радиоприеменъ апаратъ на абонатъ, който е добилъ позволително става за негова сметка отъ инсталатори, които иматъ разрешение отъ главната Т. П. Дирекция.

Инсталаторите требва да притежаватъ доказана подготовка, или да еж преминали специаленъ курсъ.

Никаква инсталация не може да бжде извър­шена отъ инсталаторъ, ако притежателя на радио­приемника нема позволително подъ страхъ на нака­занията предвидени въ Чл. 8 Отъ закона.

Чл. 37. Никакво премествание на радиоприемникъ отъ едно место на друго безъ разрешението на респективния началникъ станция не се допуща.

Всекой абонатъ, който иска да премести радио­приемника е длъженъ да подаде писмено заявление обр Р. № 9 до началника на станцията, въ което из­рично и подробно посочва, где и на какво место ще стане преместването, Следъ проверка преместването се разрешава безъ да се събиратъ такси.

Преместването на радиоприемника е за сметка на абоната.

ГЛАВА VIII.

Такси

Чл. 38. Абонатите, които си служатъ съ радио­приемници заплащатъ следните абонаменти годишни такси:

а)  по 200 лева за служене съ кристаленъ детекторъ, къмъ които може да се добави усилватель за ниска честота :

Кристалния детекторъ по устройството си е за служене на късо разстояние, затова той би намерилъ пълно приложение само когато се построи радиораз- пръскветелна станция въ страната.

б)  по 500 лв. за ламповъ радиоприемникъ, или кристаленъ детекторъ съ усилватель за висока често­та предназначени за домашно използуване въ апар- таментъ.

Къмъ тая група причисляватъ радиоприемници­те на държавните, окржжните и общински учреждения.

в)  по 2500 лева за ламповъ радиоприемникъ за. публично използуване, но не на постоянно место, а подвижни.

г)  по 10,000 лв. за ламповъ радиоприемникъ инсталиранъ въ ресторанти, кафенета, хотели, театри кинемотографи, партийни клубове и др. локали за. общо ползване, или демонстриране на апарати.

д)  по 15,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ държавните банки (народна, земледелческа кооперативи и пр.)

е)  по 20,000 лева за служене съ радиоприем­никъ отъ частни банки, банкерски кжщи, търговски дружества, фабрики и въобще абонати, които се занимаватъ съ търговски, банкови и борсови сделки.

Забележка: Читалища съ утвърдени отъ Министра на просветата устави и училищата на на­селените места до 5000 жители, а така също сегашните и бивши т. п. служители, ако пожелаятъ да се абониратъ по буква б, ползватъ се съ 50 °/о намаление.

Чл. 39. Таксите се събиратъ въ предплата за шесть месеца, или година съгласно чл. 10.

Чл. 40. За да се счита издаденото позволително за служене съ радиоприемникъ за подновено, абона­та требва да предплати таксата:

а)  за годишенъ абонаментъ най-късно до 25 мартъ всека година и

б)  за шестмесеченъ абонаментъ най-късно до 25-й септемврий и 25 мартъ.

Неплатилите абонати са длъжни да вдигнатъ- антените, инсталациите и апаратите като последните представятъ въ местната станция за пломбиране по начинъ да не могатъ да бждатъ използувани,

Чл, 41. За проверка и маркиране на апаратите се събира такса.

а) за кристаленъ детекторь 100 лева.

а) за ламповъ радиоприемникъ 300 лева.

Чл. 42, Таксите се записватъ въ кн. 65-а и се внасятъ въ Б, Н. Баъка по § за приходите отъ теле­фонни разговори и абонаменти по реда установенъ за другите държавни приходи.

Книга 65-а се води тримесечно и следъ задействуванието й се представя за контрола при Главната Т. П. Дирекция, отделение Т. Т. Съобщения.

Чл. 43. Всичките абонати, записани презъ едно тримесечие се вписватъ въ ведомость № 187-а, която се представя въ Главната Дирекция едновременно съ книга 65-а.

Чи. 44 Всека станция води по една наръчна книга обр. Р, № 10, въ която се отбелязва:

а)   име, презиме и прекоръ на абоната.

б)   улица и №

в)   професия.

г)   где е инсталиранъ радиоприемника.

д) видъ на радиоприемника: кристаленъ детек- торъ, или ламповъ и съ колко лампи.

е)   заплатените такси — сума.

ж)   срокъ на абонамента — огь кога до кога.

з)    № и дата на разписката отъ кн. 65-а.

и)   № и дата на позволителното и

к)  проверка — отбелязва се, кога е извършена и резултата отъ нея скрепенъ съ подписъ на про­верителя.

Чл. 45, Поне единъ пжть всеки три месеца тех­ническите органи при всека станция сж длъжни да правятъ проверка у абоната дали радиоприемника се използва точно за цельта, за която е даденъ и дали няма промена въ инсталацията.

Следъ всека проверка длъжностното лице- кое­то Я извършва дйнася за резултата въ Главната Ди­рекция чрезъ непосредственото си началство.

Чл. 46, За извършване на проверките абонати­те сж длъжни да даватъ достжпъ въ жилищата си

на органите на службата следъ като се легитимиратъ.

ГЛАВА IX.

Ползване отъ радиоразпръсвателната служба

Чл. 47. Абонатите иматъ право да се ползуватъ отъ службата на чуждите радиоразпръсвателни стан­ции и отъ тая, която ще се построи отъ държавата, като се спазватъ нарежданията на чл. I буква в и чл. 59 и 61.

Чл. 48. Абонатите сами си набавятъ програми за работата на чуждите радиоразпръсвателни станции.

ГЛАВА X.

Закриване на службата

Чл. 49. Главната Дирекция може възъ основа на решението на Министерския Съветъ да закрива из­чело, или частично службата по радиоразпръсването въ една, или няколко зони.

Чл. 50. Въ случай на военно положение служ­бата се закрива изцяло и радиоприемницитъ се пре- даватъ на хранение въ съответните т. п. станции.

Чл. 51. Въ срокъ 24 часа отъ публикуване ука­за за обявяване страната въ военио положение, или издаване заповедь за закриване частично службата въ известна зона всекой притежатель на радиоапа- ратъ е длъженъ да го предаде на хранение срещу разписка обр. Р. № 11 въ местната т. п. станция.

Чл. 52. Въ всека станция се съставя списъкъ на предадените на хранение радиоапарати, въ който се отбелезва датата на предававето, пълното име и местожителство на притежателя, системата и състоя­нието на апарата. Сжщите сведения се отбелезватъ и въ пъиемателната разписка обр. Р. № 10.

Чл. 53. Презъ времето до като трае военното положение забранено е изработването, внасянето тър­говията и размената съ радиоапарати и части за техъ.

Чл. 54. Отъ деня на обявяване военно положе­ние намиращите се на лице радиоапарати и частц за техъ въ фабриките, работилниците и търговците се считатъ, че сж подъ държавенъ секвестъръ оставени за пазене у собствениците. Последните сж длъжни въ 24 часа да подадатъ въ местната т. п. станция де­кларация въ която да опишатъ колко и какви радио­апарати се намиратъ въ заведенията имъ.

Следъ вдигане военното положение секвестъра се снема съ заповедь отъ Главната Дирекция.

Чл. 55. При случаите предвидени въ чл. чл. 49 и 50 абонатите могатъ да поискатъ въ годишенъ срокъ да имъ се повърне таксата за неизползуваните месеци отъ абонаментния срокъ.

ГЛАВА XI.

Наказания

Чл. 56. Нарушенията на закона за радио, на правилника и наредбите па прилагането имъ се кон- статиратъ отъ телеграфо-пощенските Служители ИЛИ административно-полицейските власти, съ актове, под­писани отъ съставителя, нарушителя и поне единъ свидетель.

Актовете иматъ пълна доказателствена сила предъ сждилишата до доказваиие техната неверность.

Чл. 57. Всекой актъ требва да съдържа :

1. дата и место на състояването;
2. името, презимето и длъжностьта на съста­вителя;
3. името, презимето, названието и местожител­ството на нарушителя :
4. факта на нарушението, времето, местото гдето е станало то и обясненията на нарушителя ;
5. имената, презимената, занятието и местожи­телството на свидетелите и
6. заловените радиоапарати, които служатъ за веществени доказателства.

Чл. 58. Актовете съ всички доказателства се из- пращатъ въ Главната Дирекция, отделение т. п. съоб­щения, която като провери редовно ли сж съставени ги препраща по подсждимость на надлежния проку- роръ. или мирови сждия.

Чл. 59. Който абонатъ на радиоприеменъ апаратъ прихване радиотелеграфна, или радиотелефонна кореспонденция се наказва съ затворъ отъ шесть месеца до три години. Употребените апарати и ин­струменти се конфискуватъ (чл. 6 отъ закона),

Чл. 60. Който абонатъ се ползува безъ позво­лително отъ радиоприеменъ апаратъ се наказва съ тъмниченъ затворъ до една година и съ глоба до 5000 лв. Употребените апарати и инструменти се кон­фискуватъ (чл. 7 отъ закона).

Чл. 61. Който абонатъ на радиоприеменъ апа­ратъ не се съобразява съ наставленията за служене съ радиоприемникъ прибавя уреди и пречи на съществующите радиостанции, се наказва съ глоба до 5000 лева, апаратите му се конфискуватъ и той губи право да бжде абонатъ за срокъ отъ една година (чл. 8 отъ закона).

Чл. 62. Непредвидените въ закона за радио нарушенията се наказватъ по общия наказателенъ за- конъ.