Драйвери за ИЗОТ 1016С, дигитайзери и плотери

Драйвери за ИЗОТ 1016С, дигитайзери и плотери

Драйвери-за-ИЗОТ-1016С-дигитайзери-и-плотери

Разработеният през 1988 г. пакет драйверни програми е предназначен за въвеждане, съхраняване, обработка и извеждане на графична информация в мини изчислителната ма­шина. Разработен е на основата на МЕИМ ИЗОТ 1016 и графична периферия, производство на НПСК Мехатроника Габрово.

Програмният пакет се състои от няколко неза­висими един от друг модули, всеки със собствено предназначение: драйверни програми за плотери Микроника П297-М1, Микроника П297, Микроника П841, Микроника П597, Микроника П420, Микроника ПР297, драйверни програми за дигитайзери Микроника Д297, Микроника Д841 и за таблет-дигитайзер Микроника ДТ280.

Графичният език на плотерите Микроника се състои от инструкции с двубуквена мнемоника, които задействат плотера. Освен тях има и някол­ко инструкции, които не предизвикват действие, но дефинират протокола на обмен и интерфейса.

Плотерите Микроника се свързват към ком­пютърната система посредством интерфейс RS232C. Съществуват два начина за свързване на плотера и компютърната система:

  1. Плотерът се свързва директно към компю­търа; достъпът до компютъра се осъществява чрез терминал. При този начин на свързване плотерът обикновено е в състояние „програмно включен“. В това състояние той реагира на всички инструк­ции освен на тази за изключването му, т. е. пло­терът не може да се изключва програмно.
  2. При този начин на свързване в състояние „програмно изключено“ процесорът на плотера пропуска данните от компютъра към терминала (т. е. той става „прозрачен“). Когато от компю­търа се получи инструкция за програмно включва­не, плотерът започва да реагира на инструкциите, получени от компютъра, докато се получи ин­струкция за програмно изключване. За да про­дължи процесът на изчертаване, е необходима нова инструкция за програмно включване.
Плотер Микроника Ploter Mikronika

Плотерите Микроника използват 1024-байтов буфер за синхронизиране на скоростите на обра­ботката и на получаването на данните. Наличие­то на входен буфер изисква компютърът и плоте­рът да си обменят информация по такъв начин, че данните да не се губят или тълкуват неправил­но. За да се предотврати препълването на буфера и произтичащата от това загуба на данни, се из­ползват четири вида обмен:

  • обмен X0n—X0ff — управляващите символи се предават от периферното устройство към ком­пютъра;
  • програмно контролиран обмен — обслужва се от приложния програмист;
  • обмен „запитване-потвърждение“ — обслуж­ва се от компютърната система;
  • директен обмен — за управление на обмена се използва физически проводник — перо 20 от съе­динителя RS232 С.

Видът на обмена се определя от възможностите на компютърната система.

След като се избере видът на обмен, плотерът може да се програмира да изпълнява изисквания­та на компютърната система, да реализира об­мена и да функционира правилно със съответната операционна система. Това се прави, като се за- дадат някои променливи в инструкциите за уп­равление на устройството, които се изпращат на плотера в началото на всеки пакет от команди или графична програма.

При обмен Хоп—Хоff (фиг. 1) плотерът управ­лява последователността на обмена на данните, като съобщава на компютъра кога има място за данни в буфера и кога да се прекрати потокът. За да се предотврати препълването на буфера, плотерът използва праговите индикатори за бу­фера (пусковите символи Хоп и Xoff).

Драйвери за плотер Drayveri za ploter

В зона 1  (фиг. 1) данните влизат в буфера по- бързо, отколкото той реагира. В зона 2 плотерът започва да обработва входните данни по-бързо, отколкото компютърът ги изпраща, и буферът започва да се изпразва. В третата зона данните влизат в буфера по-бързо, отколкото плотерът може да ги обработи. Количеството натрупани данни в буфера достига праговото ниво Хпр и в тази точка плотерът изпраща пусковия символ Xoff, който спира потока на данни от компютъра. Поради закъснението между момента, когато пло­терът изпраща пусковия символ Xoff, и момента, в който компютърът реагира, може да се получи малко надхвърляне на праговото ниво Хпр. Това ниво трябва винаги да се задава поне толкова голямо, колкото е размерът на блока от данни или максималният брой байтове, изпратени от инструкцията за извеждане. След като се изпра­ти пусковият символ Xoff и количеството на за­паметените байтове спадне на праговото ниво Xпр, плотерът изпраща пусковия символ, Xon, за да съобщи на компютъра да продължи изпраща­нето на данни. Праговото ниво Хпр автоматично се установява на 512 байта. Данните отново се запаметяват в буфера и т. н. С помощта на ин­струкции могат да се зададат съответните усло­вия, за да се удовлетворят изискванията на ком­пютърната система в този режим на обмен.

Програмната проверка представлява неавто­матичен обмен, при който програмата на потреби­теля периодично пита плотера колко символа е празното място в буфера. Отговорът на плотера е десетично число от 0 до 1024, представляващо броят на байтовете в буфера, които в момента са свободни за записване на графични инструкции, изпратени от компютъра. Когато отговорът на плотера е число, по-голямо от следващия блок от данни, програмата изпраща блок от данни към плотера. Този метод е неефективен за операционна система, която работи в режим на времеделене.

Предимствата на програмната проверка са, че е независима от възможностите на апаратната част и от възможностите на операционната система — в този случай програмите между различните ком­пютърни системи са преносими. Недостатък е използването на малко повече машинно време.

На фиг. 2 е изобразена обобщената блокова схема, която илюстрира функционалните елемен­ти на обмен с програмна проверка в програмата на потребителя.

Драйвер за плотер Drayver za polter

При обмен „запитване-потвърждение“ опера­ционната система на компютъра или приложната програма започва процеса на обмен на данни, като изпраща символ на запитване към плотера за свободно пространство в буфера. Големината на свободното пространство се определя с опреде­лянето на протокола на обмен, т. е. то е постоянно число. След изпращане от компютъра към плоте­ра на символа на запитване (обикновено този символ е „ENQ“) плотерът отговаря със символ за потвърждение (в повечето случаи този символ е „АСК“), ако има определеното свободно про­странство. Обменът на данни „запитване-потвър­ждение“ в най-опростен вид е показан на фиг. 3.

Драйвер плотер Drayver ploter

Директният обмен се извършва апаратно, а не програмно. Плотерът управлява последовател­ността на обмен на данните, като ако в буфера има достатъчно място за записване на друг блок от данни, плотерът подава напрежение на перо 20 на съединителя (линия „CD“). Като следи тази линия, компютърът знае кога може да изпрати друг блок от данни.

Фамилията дигитайзери Микроника имат два интерфейса — към/от компютъра („главен“) и към/от терминала („подчинен“). Те се активират винаги, ако към тях има включено устройство. Командите към дигитайзера се предават по главния интерфейс. Всички останали данни, които не са команди, се предават към другия интерфейс без закъснение. Данните, постъпили от подчинения интерфейс, се предават към главния безусловно, без закъснение. Координатите се предават после­дователно с избор на броя битове в данните, с контрол по четност или нечетност, с един или два стопови бита. Скоростта на предаване варира от 110 до 9600 bit/s. Данните се извеждат в ASCII или двоичен формат. Броят битове или стоп-битове, форматът на данните, „главният“ и „под­чинен“ интерфейс и активирането им, както и скоростта на предаване се избират в режим „меню“ на дигитайзера. Координатите могат да се предават непрекъснато (режим „RUN“), само при натиснат клавиш (режим „ТRАСК“), при заявка от компютъра (режим „PROMPT“) или да се извеждат тогава, когато преместването на указа­теля превиши 10 стъпки по едната или по двете оси. Има възможност за определяне на коорди­натно начало и за дефиниране на прозорец.

Дигитайзер Микроника Digitayzer Mikronika

С богатите си за времето възможности за дефиниране на протокола на обмен, разработените в Институт Мехатроника Габрово графични периферни устройства могат да се включат и управляват от различни компютърни системи и програмни пакети.

 

Проектантски институт ИНТЕРПРОГРАМА

Проектантски институт ИНТЕРПРОГРАМА

Проектантски-институт-ИНТЕРПРОГРАМА

Заповядайте на статията от 1985 г. да Ви запознае с дейността на тази важна организация! :D

,,Българо-съветският научноиз­следователски и проектантски институт ИНТЕРПРОГРАМА е основан в София през 1977 г. Неговата главна задача е със съвместните усилия на български и съветски специалисти да раз­работва и да предоставя на пред­приятията и организациите в СССР и България програмни про­дукти за изграждане на системи за автоматизация на производ­ството и управлението в тях.

ИНТЕРПРОГРАМА е първата чисто софтуерна организация в България. Резултатите от нейната дей­ност спомогнаха разработването на програмно осигуряване да получи обществено признание в страната и да се развие като програмна индустрия.

За да могат резултатите от дейността на ИНТЕРПРОГРАМА да се използват едновременно в СССР и България, институтът разработва програмни продукти само за компютри, които се произвеждат едновременно в две­те страни или имат сходни техни­чески параметри и операционни системи. Това са:

  1. ЕИМ от Единната система (РЯД-1 и РЯД-2) с операционна система ОС 6.1 (но редица про­дукти са приспособени и за из­ползуваната в някои организа­ции у нас операционна система ОС-351).
  2. Миникомпютри от типа СМ-4 (ИЗОТ 1016) с операцион­на система ДОС РВ.
  3. ПК с процесори от типа ИНТЕЛ-8080 под управлението на операционни системи, съв­местими със СР/М: ИЗОТ 1031, Правец 82 (със СР/М-платка), СМ-1800 и др.
  4. Персонални 16-разрядни компютри.
  5. Локални мрежи от мини­компютри и ПК от типа ИЗОТРИНГ (ИЗОТ 4501, ЕСТАФЕТА-2), както и мрежи от СМ-4 под управлението на ППП МРЕЖА (СЕТЬ-1, СЕТЬ-2 и др.).

Основните направления на ра­ботата на института са следните:

  • Автоматизация на техниче­ската подготовка иа производ­ството и на управлението на ма­шиностроителни предприятия. Разработени са програмни про­дукти и комплексни типови про­грамни системи за предприятия с масов, сериен и единичен харак­тер на производството. Техническите средства са: ЕИМ от Един­ната система в предприятието или в териториален изчислителен център и/или миникомпютри в предприятието за целите на опе­ративното управление на произ­водството и складовете.
  • Автоматизация на машино­строителното проектиране. Съз­дават се програмни продукти за двумерна машинна графика, ориентирани към ПК или мини­компютри с растеров графичен терминал и малък плотер.
  • Автоматизация на машино­строителното производство. В института се работи по програмни продукти за миникомпютри, предназначени за управление в реално време на гъвкави автома­тизирани производствени систе­ми (ГАПС). Създадена е и систе­ма за имитационно моделиране на ГАПС, чрез която на ЕИМ от Единната система могат да се проверят различни конфигура­ции и режими на ГАПС и да се изберат най-добрите.
  • Автоматизация на учрежденческата дейност в предприя­тията и организациите. Разрабо­тени са програмни продукти за ПК за таблични изчисления, ин­формационни справки, тестообработка, електронен календар (вкл. контрол на решенията) и др. През 1985 г. предстои свърз­ването на тези продукти в цялост­на система, основана на използва­нето на локални мрежи от ПК и осъществяването на електрон­на поща между тях. Подобна система на друга техническа ба­за — СМ-4 и мрежа от термина­ли, вече е реализирана.
ИНТЕРПРОГРАМА INTERPROGRAMA
  • През близките 2—3 години се предвижда въз основа на разра­ботените програмни продукти да се изградят интегрирани системи за предприятията. Чрез тях ком­плексно ще се обхващат функции от проектирането, техническата подготовка на производството, управлението на производствени­те процеси и организационно- икономическото управление.
  • За реализацията на тази цел, а и въобще за изграждането на ефективни системи важна роля имат и другите две направления на работата на ИНТЕРПРОГРАМА, които са традиционни за инсти­тута още от 1977 г.
  • Разработка на системи за управление на бази от данни. Създадени са системи за различ­ни модели на данните и за раз­лични видове ЕИМ, както и раз­пределени системи за мрежи от ЕИМ. Разработени са програм­ни продукти да въвеждане и контрол на данните, генератори на отчети, а също езици за заяв­ки, предназначени за потребите­ли-непрограмисти.

Разработка на програмни средства за укьвършенствуване на технологията на програмира­нето. Тук влизат създадените средства за диалогово програми­ране, за обслужване на програм­ните библиотеки, за автоматизи­рано документиране и т. н. Тех­нологията на програмирането придобива все по-голяма актуал­ност а условията на бързо разви­ващата се у нас програмна ин­дустрия. Тя се превръща в техно­логия на производството на про­грамни продукти, която да оси­гури не само висока производи­телност иа програмистите, но и високо качество на произведените програмни продукти.

ИНТЕРПРОГРАМА ежемесечно организира семинари в института за запознаване на потребителите у нас с новите програмни продук­ти Освен това веднъж в годината (през последната седмица на май) на Слънчев бряг се органи­зира семинар за обмяна на опит между потребителите от използва­нето на разработените продукти.

В България програмните про­дукти на ИНТЕРПРОГРАМА се разпространяват и съпровождат от Стопанския комбинат Нацио­нален програмен и проектен фонд. Неговият адрес е:

София 1202,

ул. „Каменоделска“ 6-а,

СК „НППФ“

Тел.: 39-20-98       (номератор),

39-31-08 (за сведения по програм­ните продукти)

Телекс 22071

Интересуващите се от програм­ните продукти на ИНТЕРПРОГРАМА могат да се обърнат и не­посредствено в института на след­ния адрес:

София 1000, п. к. 795,

Интерпрограма

Тел.:        84-181 (номератор),

83-51-98 (за сведения по програм­ните продукти)

Телекс 22716″

Източник: сп. Компютър за Вас 1985 г.

Exit mobile version