Плотер Микроника П297

Днес избрахме да Ви запознаем с този симпатичен български мъпет! :)

Плотерът Микроника П297 М1 е предназначен за изчертаване на графична информация с формат А3 и въвеждането й в изчислителни системи. Свързва се с тях по стандартен сериен канал (точното название на интерфейса му за предаване на данни е RS232C). След това информацията, създадена и въведена с него, може да бъде обработвана със специализирани програми – напр. от типа CAD. Хардуерът, на който това става, могат да бъдат персонални компютри, миникомпютърни системи (от ония, едностайните), системи за автоматизиране на проектирането, машини с цифрово програмно управление (ЦПУ) и др.

Този плотер е с вградена микропроцесорна система за управление, основана на българския микропроцесор СМ 601, , разработен в Института по микроелектроника в София и произвеждан в Ботевград. В СМ 601 има вградени функции за изчертаване на различни видове линии, окръжности, дъги, таблици, буквено-цифрова информация, маркери и др.

Както виждаме от снимката по-горе и от чертежа по-долу, плотерът е оформен в пластмасов корпус. В него е поместена управляващата му електроника и механичните части – пишещият инструмент и двигателчето за неговото преместване:

Елементите на плотера са, както следва: 1 – корпус; 2 – неподвижен държач на ръчките; 3 – подвижен държач на ръчките; 4 – подвижен чертожен инструмент; 5 – работно поле (главен панел); 6 – командно табло (пулт за управление); 7 – ограничители на работното поле

За да работи плотерът коректно с компютъра, той има нужда от управляваща програма (нещо като днешните драйвери), която е записана в постоянната му памет. Има възможност чрез контролер да работи и с външни запаметяващи устройства за запаметяване на данни на магнитна лента тип ЕС 5300 и многофункционалния терминал ИЗОТ СМ 1604 – това първото е за в случай, че искате да запаметите резултата от работата си на външна памет и да го разнасяте някъде.

Производител: НПК Мехатроника Габрово от първата половина на 80-те г.

Технически данни:

• адресируема стъпка 0,1 mm (това е най-малкото разстояние, което плотерът може да идентифицира)
• максимална скорост 25 cm/s
• работно поле 300 x 420 mm
• интерфейс – както казахме, сериен RS 232
• режим на работа: автономен и под управлението на компютър
• захранване 220 V/50 Hz

Вижте колко е готин – има си и запазения оригинален сертификат за качество! Минал е изпитанията на 19.VІ.1987:

Ето и един PDF за четене – експлоатационната документация на плотер Микроника П297 М1: ploter-mikronika-p297-m1.pdf

 

ИЗОТ СМ 1604 в Сандъците – Sandacite!

Редовните читатели на нашия сайт знаят, че в колекционерската си дейност се стремим да обхванем колкото се може повече любопитни образци от българската техника. Измежду изделията, на които винаги сме обръщали възможно най-много внимание, са тези на българската компютърна техника.

Така се случи, че успяхме да се сдобием с чудото на техниката ИЗОТ СМ 1604. За да разберем добре какво представлява то, се налага да започнем разказа малко по-отдалеко.

Неведнъж сме Ви разказвали за произвежданите в България през втората половина на 70-те и през 80-те години големи електронноизчислителни системи – т.н. мини ЕИМ – които са се използвали в различни ведомства и предприятия – различни изчислителни центрове към общини, научни институти, производствени предприятия, учреждения за информационно обслужване, пощи, банки и т.н. Една такава ,,мини“ система е, например, ИЗОТ 1016, която не знаем колко мини ще ни се стори сега, предвид факта, че с всичките си компоненти заема цяла немалка стая:

Една такава машина може да изпълнява множество операции, но при нужда с нея може да работи не само един, а няколко души. Когато това се случва, служителите осъществяват връзката с голямата централна машина (напр. въвеждат текстови или цифрови данни) от т.н. лични работни терминали. Първоначално те са безмониторни (като този на горната снимка), а сетне се сдобиват и с монитор. На него може удобно да се работи с различните програми, които пък се зареждат от 5,25- и 8-инчови дискети, или пък от огромни, тежки и масивни твърди дискове, грамадни като фризери:

Както вече знаем, използването о такъв начин на ресурсите на големия ,,стаен“ компютър се нарича ,,телеобработка на данни“.

Външно погледнато, по-късните личните терминали приличат на истински компютър. Приликата се увеличава от факта, че някои от тях (напр. като това, което ще Ви покажем днес) са поместени в напълно същия корпус като този на ИЗОТ 1031 напр., който вече си е пълноценен компютър.

И такаа, представяме Ви ИЗОТ СМ 1604!

Това чудо е производство на Завод за запаметяващи устройства Велико Търново, за който също сме Ви разказвали. Качва се на конвейера през декември 1981 г. Оттогава насетне е един от най-използваните терминали. Нашият напр. е произведен 1984 г.:

Надписът на руски се обяснява с факта, че този терминал, както и десетки други модели българска изчислителна техника, е изнасян в хиляди бройки за бившия СССР. В момента на пика на производството за там са заминавали много повече екземпляри, отколкото за вътрешния пазар на България, и това е причината и в момента в Русия и Украйна да могат да се открият такива неща доста по-лесно, отколкото у нас.

Ето го и уважаваният ни приятел инж. Васил Бояджиев (vvb от форума) да седи пред едно такова в Института по радиоелектроника и технологии през 80-те г. и да си проектира РИА – тестерите на печатни платки:

Сега да разгледаме по-подробно техническите характеристики на терминала ИЗОТ СМ 1604. Той е предназначен за изчислителни системи, изградени на базата на СМ-4 (износното, СИВ-аджийско название на ИЗОТ 1016) като локално или отдалечено крайно устройство.

Нашият дори се опита да поработи малко:

В състава на терминала са включени буквено-цифрова клавиатура и екран с диагонал 31 см. Той има възможност за изобразяване на 1920 знака (24 реда х 80 знака). Към комплекта му влиза и печатащо устройство (принтер) тип ЕС 7187 като отделен блок.

СМ 1604 има три режима на работа: автономен, дистанционен и диагностичен. Той е изграден на основата на българската микропроцесорна серия СМ 600, разработвана в Института по микроелектроника в София:

Подробен поглед към конекторите на задния капак. Има вход за клавиатура, за принтер и др.:

За връзка с компютъра-майка новият ни ИЗОТ използва стандартни за времето си телефонни канали за връзка при скорост до 2400 бита/сек, а при свързване чрез физическа линия —до 9600 бита/сек.

Ето му я и клавиатурката:

И, разбира се, когато заредите на голямата машина текстообработваща или някаква друга инфообработваща програма, СМ 1604 се превръща в чудесно средство за подготовка и редактиране на информацията.

Ами, това е засега! При следващата ИЗОТ-овска или правешка находка от нас очаквайте незабавно пряко включване. :)

Дигитайзер Микроника Д297 в Сандъците – Sandacite!

Дигитайзерът е устройство за въвеждане на графична информация в компютри. С него мoжe дa ce pиcyвaт и нaчepтaвaт c pъĸa oбpaзи и гpaфиĸи пo cъщия нaчин, ĸaĸтo въpxy лиcт xapтия, нo чpeз дигитайзера изoбpaзeнoтo ce цифpoвизиpa и ceтнe мoжe дa ce oбpaбoтвa c paзлични ĸoмпютъpни пpoгpaми. Например, aĸo въpxy paбoтнoтo пoлe нa дигитайзера (т.н. чyвcтвитeлнa пoвъpxнocт) ce зaĸpeпи лиcт чepтoжнa xapтия (пayc) c вeчe нaнeceн нa нeгo чepтeж или диaгpaмa, тoй мoжe дa ce въвeдe в ĸoмпютъp и cлeд тoвa дa ce peдaĸтиpa cъc cпeциaлизиpaн coфтyер.

Дигитайзерът Микроника Д297 е българско устройство от точно този тип. Той е пуснат на пазара през първата половина на 80-те от НПК Мехатроника Габрово и може да се похвали с възомжност за рисуване и въвеждане на какви ли не символи, като: права, окръжност, дъга, символи, точки, специализирани символи.

Дигитайзерът може да се свърже с много от разпорстранените тогава компютри, а също така и да работи в автономен режим с терминала ИЗОТ СМ 1604 и лентовото запомнящо устройство ЕС 5300.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ:

точност 0,1 mm (Неслучайно го привеждаме. Еднa oт вaжнитe xapaĸтepиcтиĸи нa тeзи тaблeти e точността или paзpeшaвaщaтa cпocoбнocт (peзoлюциятa). Toвa e нaй-мaлĸaтa eдиницa paзcтoяниe пpи пpeмecтвaнe нa ĸypcopa, ĸoятo тaблeтът мoжe дa paзличи, и съответно най-малката точка (детайл), която може да се ,,посочи“, а курсорът на таблета да , ,,забележи“ и въведе за обработка. Колкото е по-висока точността, толкова по-малка е тази точка и съответно толкова по-прецизен е таблетът. Точността се измepвa в линии нa инч (aнгл. lіnеѕ реr іnсh, lрі). Oбиĸнoвeнo пpи cъвpeмeннитe мoдeли гoвopим зa peзoлюция oт пopядъĸa няĸoлĸo xиляди линии/инч.)

• работно поле 300 x 420 mm;
• скорост на извеждане на данни: 100 координата в секунда;
• интерфейс RS 232 – класически за времето си и напълно достатъчен за връзка с голяма част от тогавашните компове;
• регулиране на наклона на плота от 30 до 80°;
• вакуумно задържане на датчика;
• захранване 220 V /50 Hz.

А ето  и един друг български дигитайзер – графичен таблет:

Първият български таблет на 30 години!

See more