Инфра`66 – българска копирна машина (ксерокс)

От началото на 60-те г. в българските предприятия навлизат все повече автоматизиращи работата устройства, сред които и копирни машини. Една такава е Инфра`66.

Този апарат започва да се произвежда в завод Оргтехника Силистра през 1966 г. Има малки размери (46 х 32 х 15 см) и тежи 9,5 кг. Това е третата серийно произвеждана в България копирна машина. Първите 2 са по-големи от пиано. И до тях ще стигнем, а сега нека загреем с тази.

Тук ще Ви запознаем с това рядко срещано устройство, тъй като по понятни причини не е особено разпространено в домовете на хората и беше необходимо да си го намерим от друг източник.

Българската термокопирна машина (ксерокс) на име Инфра`66 в информацията, която успяхме да намерим, е означена като термокопировално устройство (ТКУ). В случая сме използвали думата ,,ксерокс“ само като генеричен синоним на  ,,копирна машина“, защото двете имат разлики.

Инфрата е произведена през 1966 г. и през същата година е показан на международната изложба за организационна техника Интероргтехника`66 в Москва, а през 1967 – и на прочутия Лайпцигски мостроен панаир. Там Инфра 66 предизвиква много голям интерес от посетителите, а като устройство е много рядка от колекционерска гледна точка.

Инфра`66 има множество възможности в копирането на документи. Може да ги размножава върху обикновена хартия или върху такава с топлочувствителен слой, може да ламинира документи, може да ги копира върху прозрачен пластмасов лист…

И така, да започнем огледа на новото ни чудо.

Инфра`66 е метална кутия с 2 продълговати процепа – 1 отгоре (входен) и 1 на предната си страна (изходен). Максималната му ширина е колкото на хартия формат А3 (420 x 297 мм). Във входния се слага специална ,,тава“, на която се поставя документът оригинал с печатаната страна отгоре. Ако искаме да копираме документа върху обикновена хартия, то под оригинала ще поставим консуматив – лист топлочувствителна индигова хартия – а под нея – обикновен бял лист хартия. Върху него ще получим копието. Индиговата хартия е напоена с мастило. При механичен натиск (напр. при пишещите машини) или при нагорещяване с инфрачервени лъчи (в Инфра`66) то се отпечатва върху долния лист бяла хартия по линиите на оригиналното изображение. Така копието ни е готово. Във времената на пишещите машини индигов лист се ползваше масово, когато даден документ трябваше да се състави в 2 или 3 екземпляра.

От регулатора вляво настройваме броя на копията:

Апаратът Инфра`66 може да копира и върху друга, топлочувствителна хартия – обикновена хартия с нанесен отгоре топлочувствителен слой. Ако искаме да работим с такава, ще поставим такъв лист, но не под, а над оригинала.

Машината е наречена Инфра, защото работи с инфрачервени лъчи. От регулатора вляво настройваме броя на копията. Сетне включваме апарата и листовете навлизат в него. Отвътре ги осветяват инфрачервени лъчи, които преминават през тънката хартия и срещат изобразеното (напечатаното, нарисуваното) на оригинала. В местата, където лъчите осветяват тъмните очертания на оригиналното изображение, температурата на топлочувствителната хартия се повишава до степен, достатъчна да предизвика химична реакция в топлочувствителния ѝ слой. Той потъмнява и то точно на ,,правилните“ места – така на тази хартия се отпечатва оригиналът.

А ако пък работим с индиго, изобразеното на оригинала се отпечатва (чрез индиговото мастило) на белия лист под индиговия. След това от изхода на машината излиза готовото копие. За 1 копие са необходими само около 5 секунди.

Изглед отдолу – тази страна стои към плота, върху който се поставя:

Печатът по оригинала обаче не трябва да е в син, червен или жълт цвят, тъй като тези цветове не се копират контрастно. Топлочувствителната хартия трябва да се пази от пряко слънчево облъчване. Това се отнася и за копието, защото химичната реакция, която в апарата бързо го е произвела, на слънчева светлина бавно ще се разпростре върху целия лист и ще намали контраста на копирания образ.

Други 2 полезни функции на Инфра`66 са ламинирането на документи и копирането им върху прозрачни пластмасови листове.

При ламинирането поставяме листа оригинал между 2 листа фолио за ламиниране, пускаме апарата и изчакваме да завърши процедурата. След нея листът вече е защитен от дъжд, сняг, влага и те не го повреждат.

Копирането върху пластмасов прозрачен лист е по-особено. То се използва, за да се проектира така съдържанието върху екран чрез шрайбпроектор – прозрачният лист се поставя върху пластмасовия плот на проектора и той се включва. За да копираме даден документ така, трябва първо да го поставим в Инфрата, като над оригинала сложим прозрачния пластиков материал, а над него – топлочувствителното индиго. И включваме копирния апарат.

Инфра`66 има още ред възможности за размножаване на документи, но доста по-тясноспециализирани.

При пускането на апарата в производство конструкторите на машината изчисляват, че ако 1 стандартна машинописна стр. се написва средно за около 20 мин., то машината ѝ прави 1 копие за 5 сек., т.е. 240 пъти по-бързо. Производителността за този вид работа се увеличава с 24000 %. За времето си е предимство и фактът, че за копиране с Инфра`66 не са необходими никакви химически течности и копирането е изцяло сухо.

Дата на производство – през 1970 г. Данните от табелката се четат. Само с потребляемата мощност ще Ви помогнем – 1350 вата:

Е отука ги плюе (листовете):

Нека го включим:

Резултатът – зеленият индикатор светва и валякът вътре бързо се завърта. Чува се средносилен бръмчащ звук.

Инфра`66 се произвежда се до началото на 70-те г. Една малка информация за нея можахме да намерим в списание Космос, бр. 6 от 1971 г., стр. 13. Там  за апарата е казано следното:

„Инфра-66″ е термокопировален апарат, кон­струиран в базата за техническо развитие при завод „Оргтехника“ в Силистра. Той е лекоподвижен и с него бързо се копират документи. По­лучените върху специална топлочувствителна хар­тия копия са по размерите на оригинала. „Инфра- 66″ се използува с успех в различни информацион­ни служби, конструкторски бюра, в институти, учреждения и предприятия. Голямо предимство на апарата е бързият и сух способ за копиране без фиксиране. Достатъчни са само 10—15 се­кунди за едно копие. Не се изискват особени поз­нания и квалификация от хората, които боравят с апарата, защото устройството му е опростено.

В базата е създаден и новият апарат „Оргхелко“. С него се размножава техническа документация. Разработено е и устройство за сухо проявяване на хелиографни копия.“

Или в оригинал, да видите, че не Ви лъжкаме: :D

Оргхелкото обаче не е първият български хелиографен копирен апарат. Хелиографните копири сапо-стари от термокопирите. И такъв ще ви покажем.

Ще се радваме, ако някой добави повече коментари тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=35&t=5172

Както и друг път в подобни случаи, всяка допълнителна информация ще е добре дошла! :)

Калкулатор Елка 80

Този български калкулатор е от 1979 г. и е производство на комбината Оргтехника Силистра.

Може би обаче е по-правилно да го наричаме касов апарат, защото е описан като такъв. При все това обаче и той калкулира – пресмята.

Ето и повече за изделието:

Износител: ВТО Изотимпекс.

СЪДЪРЖАНИЕ

Прогнозиране на технологичния процес на унифицирани мощни усилватели 100 вата чрез изследване на тяхната производствена надеждност

Система за автоматизация на инженерния труд ИЗОТ 0501, част ІІ

Някои особености в работата на постояннотокови контактори в схеми с автономно захранване

Линейни преобразуватели на изменението на индуктивност в напрежение

Влияние на производствените отклонения в размерите на статорните пакети и на телата на ансинхронните двигатели върху прегряването и виброактустичните им характеристики

Система за автоматично управление на осветителните уреди

Относно проектирането на приложни телевизионни системи

Съотношение между коефициента на усилване на тока в схема с общ емитер EF и транзистна честота в биполярните транзистори

Монолитни и тънкослойни фоторезистори от кадмиев сулфид

Регулатор на напрежение за вибробункери РН-3

Електронен цифров оборотомер

Сушене на компресорни хладилни агрегати посредством електрически ток, пропускан през сатторните намотки на електродвигателите

Постижения на Завода за елементи на съобщителната техника

Нови изделия и материали

Патенти и изобретения

Информация

Новости

Отзиви за книги

Библиография

Реклами на ЗЕВЕ, електронен цифров оборотомер, централен тв диспечерски пункт Респром, изделия на ЗЕВЕ

Изтеглете – 10

 

 

Първите български телевизори зад граница

Интервю с инж. Апостол Апостолов и проф. Живко Железов

По случай Националния празник Ви представяме двама от ветераните – герои на българската технология – проф. Живко Железов и ст. н. с. инж. Апостол Апостолов. И двамата са със съществен принос за напредъка на нашата електроника, която по времето, когато те са работили, е била повод за инженерна гордост.

Ст. н. с. инж. Апостол Апостолов е един от създателите на първия български телевизор „Опера 1“ (1960). Дългогодишен конструтор в Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“, автор на множество книги за ремонт и настройка на български телевизори – „Телевизионни приемници“ (1961), „Телевизионни приемници Опера и Кристал“ (1966), „Български транзисторизирани телевизионни приемници“ (1977) „Български телевизионни приемници за цветно изображение“ (1986) и много други.

Професор инж. Живко Железов е роден през 1936г. и завършва Висшия електротехнически институт по съобщенията в Москва през 1959г. Същата година започва работа в телевизионната лаборатория към завода „Кл. Ворошилов“, София. Участва във внедряването в серийно производство на първия български телевизор Опера (1960г.) и телевизор Кристал (1963г.). Той е един от създателите на и на първата транзисторизирана телевизионна камера

В периода 1964-1992-3 г. България е произвеждала изключително голям брой телевизори, но малко се знае за моделите, конструирани специално за износ в различни страни.

„Първият сериозен износ на български телевизори се осъществява през средата на 60-те г. в Куба„, започва разказа си инж. Апостолов. „Това е модифициран вариант на първия български телевизор с печатен монтаж Пирин, конструиран 1964 г. Това са били два модела с 47 и 59 см диагонал на екрана. Търговските марки са Siera Grande и Siera Maesta – две планини, от които е започнало съпротивителното движение на Фидел Кастро. В тези години за Куба са изнасяни около 4000 телевизора. Износът за Куба на този модел обаче спрял, така да са каже, „като развод по взаимно съгласие“, добавя Апостолов, защото „министър Голомеев беше обещал износ на 50 000 телевизора за там, а ние в тези години за тук правехме по 15 000“.

„Там географската зона е с различна влажност и висока средна температура – ние трябваше да използуваме за телевизорите различни части, продължава конструкторът. Също така при тях напрежението на мрежата е 115 волта, а и тв стандартът е различен – американският NTSC. Честотата на опресняване на картината е около 60 херца. Въобще много разлики спрямо тукашните стандарти, поради което ние се готвехме около 2 г. за този износ – трябваше да внесем много изменения в характеристиките на нашите телевизори. В тези телевизори влагахме много западноевропейски части, защото ние нямахме компоненти, които да са пригодни за тамошните климатични условия. Частите бяха главно на Philips – и кинескопите също. Докато в българските телевизори частите бяха изключително български, с изключение на източногерманските и руските кинескопи. Дори самите дървени кутии за телевизорите се правеха в София. Заводът за телевизионни кутии „Иван Туйков” в Тетевен е основан доста по-късно – през 70-те г. Както и много други заводи, които тръгнаха от нашия.

Междинната честота на Пирин за вътрешния пазар беше 38,9 мхц, а кубинската беше 45,75. Налагаше се цялостна преработка на тракта МЧУ.

През 1964 май се основа База за техническо развитие, от която впоследствие израстна Институтът по радиоелектроника.
През декември 1964 – януари 1965 г. в Куба е организирано първото изложение, на което присъстват и български телевизори. Според инж. Апостолов, още преди това в Куба е имало цветен тв предавател. Кубинците нямаха никакви умения в ремонта и поддръжката на такава техника. Когато се налагаше нещо да се ремонтира, работеха по схемата на изключването. Сменят една част – ако не „тръгне“ – минават на следващата и т. н.

Що се отнася до долните три модела, инж. Апостолов с прости думи разсейва много колекционерски митове. „Ние участвахме в много изложби по света. Имаше специална група от Слаботоковия завод Ворошилов, която ходеше по панаирите. Например в Измир и в Близкия изток. Та за такива панаири ние правехме точно такива модели, които иначе не влизаха в редовно производство.

В Пакистан например, също изнесохме телевизори, но това беше след кубинския износ.

Когато ние станахме База за техническо развитие и институт (1964), вече бяхме отделна губерния, така да се каже. Производствениците не обичат да внедряват нови неща Те са усвоили веднъж производството на нещо и си карат с него. Такъв е случаят с телевизора Опера 3 – произвеждаше се чак до 1969 г. А ние бяхме там да им предлагаме нови неща и така да им тровим живота, така да се каже! Наричаха ни „бандитите на Апостолов“ След нашето отделяне, в завода решиха да създадат собствен Отдел на главния конструктор, който да се занимава с възникнали при производството проблеми – дефицити на елементи и т. н. Това е въпрос на бързо реагиране, защото поточната линия върви и не чака! Та този Отдел на главния конструктор правеше разните панаирджийски телевизори, сред които например „Мизия” с латинска табелка Sofia. Тиражът на такива телевизори беше от 3-4 до 30-40, а самият завод в това време (средата на 70-те) вече правеше около 100 000 телевизора годишно.

Телевизор „Sofia“/“Мизия“, серия, специално за изложение

Що се отнася до първия български цветен телевизор „София`81”, там също има износен казус, продължава инженерът. През 1976 г. инженери от Philips пристигат в София и предлагат на нашите специалисти да ги запознаят с последните новости в цветната телевизия. По това време Philips е една от най-големите световни фирми в областта на електрониката, с хиляди работници и стотици заводи по цял свят. Главната развойна база е в холандския град Айндховен. Затова Philips е развил много повече заводи за компоненти, отколкото е нужно за едно собствено производство, и търси начин да ги пласира. Инженерът и техникът, посетили София, са от дъщерната фирма на Philips – белгийската MBLE. Запознават ги с новия си цветен кинескоп тип INLINE. При него, за разлика от по-стария тип Делта (където триадата на цветовете е във формата на главната гръцка делта), трите „пушки“ са ивично подредени. Хората от MBLE демонстрират приемник, който изключително много впечатлява нашите инженери. На основата на този приемник белгийците предлагат следното сътрудничество. „Вие имате 32-ма души в отдела си. Ние произвеждаме транзистори и интегрални схеми – това са части, но не цели телевизори. Разчитаме ние да ви дадем елементната основа и някои общи постановки, а вие на тая основа да разработите един свой телевизор, който да произвеждате с наши части и да го изнасяте.

Много често компаниите, които произвеждат компоненти, не правят сами цели изделия от тях. Това е казал и самият Сименс! В MBLE бяха разработили вариант на телевизор по цветната система СЕКАМ„, разкрива инж. Апостолов. „Около 8 месеца ние подготвяхме 10 екземпляра, които пратихме в Белгия. Те все ни караха да бързаме, а ние нямахме все още адекватна производствена технология за това, което искаха от нас. Когато тестваха първите ни 10 телевизора, белгийците ни писаха, че ако така ще работим, то да спираме до тук. Искаше се много по-високо качество от това, което досегашната ни технология можеше да ни даде. Например за Пирините всяка платка се изработваше, като на щанца се пробиваха над 200 отвора. За да направиш това, трябва диаметърът на всеки да бъде максимум 1,3 мм. Но когато такава игла се счупи, отворите се увеличават и стават към 1,5-2 мм. А когато сложиш елемент в такъв отвор, той не се запоява добре.“

„Аз реших, че с тази технология на производство, която ние имахме, няма да направим нещо. Защото тогава нормата за безотказна работа на телевизор беше 2000 часа за България и ние трудно ги стигахме, а при тях беше 10 000. Аз отидох при министъра на електрониката и електротехниката Йордан Младенов – бившият директор на нашия институт – и му казах, че с тази технология няма да ни бъде. И тогава той ни прати при директора на Изотимпекс Стаменов – също бивш кадър на СЗ. Казах му, че ни трябва нова технология за печатни платки. Той отговори да отида в Силистра, да разгледам тамошния завод Оргтехника, и после да се върна и ще говорим. Това е също завод в системата на Изотимпекс, произвеждал знаменитите Елки, но и някои други забележителни апарати – като например първата българска копирна машина Инфра`66. Тамошният главен инженер не даваше и дума да се издума там да прави нашите телевизори. Казвам това на Стаменов, но той отговори тая грижа да я оставя на него. Той ги накара да поемат платките за София`81. Така те ги произвеждаха, насищаха и ни ги пращаха тук за финална сглобка. Изнесохме 4000 телевизора Колорстар за Белгия. Тогава обаче Тодор Живков разбра това и запита: „Какви са тия телевизори, които се изнасят за чужбина, а няма за нашите хора?“ Отговорихме, че частите са с валута – второ направление – но заводът не плаща нищо за тях – той ги получава. Тогава Тодор Живков даде 6 милиона долара на година и ние започнахме да произвеждаме София`81. На тях вече бяхме постигнали дори повече от 10 000 часа безотказна работа.“

„Имахме такъв договор с белгийците – получаваме частите за дадена партида и когато това стане, за 45 дни трябва да върнем готовите телевизори. Тогава вече кутиите се работеха в завода „Иван Туйков” в Тетевен. Колорстарите се изнасяха в Белгия и бяха само СЕКАМ. ПАЛ декодера монтирахме в отделна кутия в самия телевизор, за да заобиколим митническите ограничения – да платим лиценз за ПАЛ. Белгийците ги продаваха чак в Израел, тоест правеха реекспорт. Понякога в България се намират Колорстари, останали поради това, че Кореком изкупуваше от нас телевизорите и ги продаваше във валута.“

Колорстарът е бил изнасян за Белгия в три различни варианта – 47, 59 и 66 см диагонал на екрана.

През втората половина на 80-те г. започва политика за закриване на завода за телевизори в София „Ворошилов”, тъй като някой си беше убедил Тодор Живков, че тук трябва да започне производство на различни лицензни изделия – радиорелейна апаратура, съобщителна техника и уплътнителни системи. И идеята беше да се закрие производството на радиоапарати – и това се направи, то се премести в Търново. А после имаше нареждане и за телевизионното – тоест битовата електроника да се изнесе оттук, а тукашните мощности да останат за скъпа апаратура за военни цели, която апаратура съответно се продава по-скъпо и създава повече поминък. Заводът се запази, но в намален състав, и това продължи до началото на 90-те.

През 1989 г. започна производството на големия цветен телевизор Кристал. Тогава заводът вече се наричаше Инкомс. Този Кристал беше част от някаква голяма компенсационна сделка и се предвиждаше да се изнася за Франция, но след 1989 г. механизмът на подобни начинания се счупи и съответно всичко това не се осъществи. Но и досега имам такъв телевизор у нас“, добавя инж. Апостолов.

Цветен тв Cristal за износ – 1989 г.

Телевизор Cristal за износ

„През първата половина на 90-те, в една малка сграда в завода в София, започна производството на Prince, като този телевизор е голяма работа за времето си, тъй като е първият ни телевизор, изпълнен с интегрални схеми с цифрова обработка. Тогава почна борбата за внедряване на цифровата техника в телевизията. Повечето хора не искаха да приемат, че тя може да работи ефикасно в тв среда.“

„В първите години на отделянето на производството имаше договор ние да правим цветните телевизори, а в Търново черно-белите. Но когато стана тамошният завод, те веднага се отметнаха и се получи нещо като конкуренция. В която конкуренция те произведоха „Велико Търново`84”, а ние „София`85”. Търновци раздадоха на всички от оценяващата комисия по един телевизор и така „ВТ`84” получи по-висока оценка. Техният директор беше един такъв хитър … А оценката беше важна, защото, ако те оценят под „средно световно ниво“, почваш да плащаш отчисления от печалбата.
По едно време заводът в Търново беше сключил договор с корейската фирма LG – тогава Gold Star. Идеята беше корейците да дадат частите, а заводът да произведе 380 000 телевизора за Западна Европа. Това не се осъществи, защото Иван Костов (тогава беше министър на финансите) беше извикан в Корея и му беше предявено искането да даде държавна гаранция за осъществяването на сделката, тъй като тогава нашата държава на всички беше ясно в какво състояние е. Той отказа и така начинанието се провали.“

„Кинескопите за някои цветни телевизори – „ВТ`84”, „София`84” и малко „`82” – ги получавахме от Япония. Тогава, когато решиш да купуваш чуждестранни части, трябваше да представиш 3 оферти и да предпочетеш най-евтината. Оказа се, че тези на Philips са най-скъпи и тогава те ни направиха контакт с Тoshiba. Тогава тази фирма произвеждаше в 2 завода в Европа 7 милиона кинескопа на година. Нашите 20 000 за тях бяха играчка. Та тези Тошиби са кинескопите на повечето български цветни телевизори от 80-те. Японците ги изпращаха с влак и преминаваха през Транссибирската магистрала. Руснаците бяха много щателни и ги отваряха, проверяваха пакетите за забранено съдържание и ги преопаковаха, та получавахме Тошиби в руски кашони. И досега у нас гледам спортните състезания на телевизор Тошиба, но LCD модел“, завършва инж. Апостолов.

Повече за тези телевизори можете да откриете на страниците на нашия сайт.

А въпроси и т. н. за тях можете да пишете в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=15