Днес в Sandacite.BG разясняваме какво представляват лампомерите.
Български лампомерИЛ-1
Електронните лампи са най-важните градивни елементи на старите радиоприемници, усилватели, телевизори, първите компютри и ред други устройства. За да сме сигурни обаче, че те са в добро техническо здраве и могат да се монтират с доверие в някой апарат, е нужно да ги проверим със специализиран уред. Тази проверка се нарича с думи като ,,изпробване“, ,,измерване“, ,,мачване“, които можете да чуете в радиолюбителския жаргон. Преди време Ви бяхме говорили за българския лампомер ИЛ-1, но тогава пропуснахме да напишем малко общообразователен материал за тези уреди, както сме правили с други. Сега ще поправим тази грешка – надяваме се да сме от полза.
Апаратите за изпробване и измерване на електронни лампи са най-различни. Освен по методите за изпробване на лампите, те се различават и по конструктивните си особености, по начина на работа и т.н. Общо за всички видове лампомери обаче е, че те имат измервателни гнезда, в които се поставят изследваните вакуумни прибори. Различен е обаче начинът, по който се нагласява режимът на изследваната лампа за отделните измервания. В зависимост от този начин различаваме няколко вида такива уреди. Ето ги и тях:
лампомер с превключватели. При тези, след като изследваната лампа се постави в съответното гнездо, тя трябва да се нагласи за различните видове измервания и да й се подадат необходимите напрежения. Това се постига чрез отделните превключватели. Различните положения на превключвателите са отбелязани или със стойностите на измервателните напрежения, или с цифри, букви или други знаци. В специални таблици, които вървят към апарата, са дадени положенията, в които трябва да се поставят превключвателите, за да се извърши изпробването. Резултатът от тестовете се отбелязва от измервател, сигнална лампа и т.н.;
лампомер с карти. Тук, след като изследваната лампа се постави в нужното гнездо, тя се нагласява за изпробване чрез специални измервателни карти и щекери. В лампомера са предвидени необходимите букси за измервателните напрежения. За различните видове лампи има отделни карти, на които е означено в кои букси трябва да се поставят щекерите, а резултатът от измерването се отчита с измервателен апарат или сигнални лампи. В лампомера обикновено е предвиден и един превключвател, който служи за нагласяване на изпробването, което искаме да извършим. Благодарение на всичко това работата с тези видове лампомери е по-опростена, отколкото с превключвателния. Българският апарат ИЛ-1, който споменахме в началото, е точно такъв.
лампомер за автоматично изпробване и измерване. При този вид манипулирането е още по-опростено. И при него за отделните видове лампи са изготвени перфорирани карти, обикновено от пертинакс. След като поставим изследваната лампа в съответното гнездо на лампомера, трябва да пуснем измервателната карта в един отвор и да задействаме предвидения за тази цел лост. През дупките на измервателната карта се установяват различни контакти и се включват различни напрежения към изследваната лампа. Следователно това, което при горния вид лампомери се извършва чрез включването на отделни щекери, при този става автоматично. Резултатът от различните изпробвания и тук се установява чрез измервателен апарат и сигнални лампи
Освен за изпробване и измерване на електронни лампи, и трите вида лампомери може да се използват и за други цели, като измерване на токове, напрежения, съпротивления, кондензатори и др.
Е, това е лекцията днес от нас! Станахте ли по-знаещи? Ако сме Ви подействали стимулиращо, тогава вижте това:
Най-сетне лампомерът ИЛ-1 в Сандъците – Sandacite!
Български лампомер ИЛ-1 + схема
Горе виждате първия български лампомерИЛ1, който е производство на софийския завод Електроника от първата половина на 1960-те години. За всички, които работят с електронни лампи, това важен е сервизен апарат, предназначен за проверка на годността на приемно-усилвателни, детекторни и токоизправителни електровакуумни прибори. Той използван във всяка радиоремонтна работилница или сервизна служба, магазините за продажба на радиолампи, службите за технически контрол, производствените предприятия, лаборатории и учебни заведения, радиоклубове на ДОСО и въобще навсякъде, където се ползват радиолампи. В момента също се търси от много хора, занимаващи се с конструиране и ремонт на електроннолампова апаратура, а също и от хобисти, които ползват любимите ни електровакуумни елементи. Затова си заслужава да му отделим едно хубаво статия! :)
Описание
Лампомерът ИЛ1 чрез превключване на отделни вериги осъществява схема, подходяща за дадена проверка при определен метод. Необходимите превключвания се извършват чрез командни устройства, изведени върху лицевата плоча на апарата.
Първо да разгледаме схемата на лампомера, която може може да се определи като съставена от две части: превключващо-измервателна и захранваща.
Превключващо-измервателната част се състои от:
Поле със 7 лампови гнезда (цокли), чиито контакти (крачета) са свързани паралелно и са номерирани от 1 до 9 (долната фигура).
Щепселно-п ревключващо поле То се състои от две части: горната част представлява една координатна система от контакти. В зависимост от разположението на изводите на ламповите електроди и гнездата, същите се свързват към съответните захранващи вериги. Чрез долната част се набират необходимите захранващи напреже- жзния, катодно съпротивление и обхват на милиамперметъра. Връзките се постигат чрез поставяне в гнездата на предвидените за тази цел щифтове.
Галетни и бутонни превключватели. Централно място между тях заема галетният превключвател „Вид работа“ П4 (4). Той дава възможност за следните проверки и измервания:
а) В първо положение „К. С.“ се проверява дали има късо съединение между електродите на лампата. В този случай милиамперметърът се изключва, а се включват веригите на електродите на лампата към превключвателя „Късо съединение“ П1 (1). С помощта на този превключвател се проверява последователно за късо съединение между следните двойки електроди: „g2—а“, „g1 — g2“, „g1—а“, „к—а“ и ,,к—g1”. Индикация за късо съединение е светване на глимлампата „К. С.“ (7) Проверката се извършва с променливо напрежение 70 V.
Български лампомер ИЛ-1 схема
б) При второ положение,,—Egl“ милиамперметърът се включва като волтметър към преднапрежението на първата решетка, подавано към измерваната лампа. Същото се регулира чрез потенциометъра „—Еg2“ (52),
в) При трето положение „IEg“ се измерва анодният ток при подадено фиксирано преднапрежение.
г) При четвърто положение „IRК“ се измерва анодният ток при автоматично преднапрежение. Необходимото катодно съпротивление се набира в границите от 0 до 3100 ома през 10 ома от съпротивленията 54 – 63 с помощта на щепселно-превключващото поле 3. Предвидена е възможност и за външно включване на съпротивление в катодната верига чрез буксите „RK“ (66). При необходимост същото може да се прибави към съответното съпротивление, набрано чрез превключващото поле 3.
д) При пето положение „Диод“ се проверява емисионната способност на токоизправителни и детекторни лампи. Положението на бутона „изпр/дет“ се избира според типа на изпробваната лампа.
Схемата за проверка на токоизправителни лампи съдържа: променливо анодно напрежение 200 V, товарно съпротивление 5 и малиамперметър, включен като волтметър с предсъпротивление 9. Падението на напрежението върху съпротивлението 5 зависи от емисионната способност на измерваната лампа и се установява с помощта на милиамперметъра. На скалата на същия има нанесени три цветни сектора за годността на лампата: годна -червен, използваема—зелен и негодна — неоцветен.
Схемата за проверка на детекторни лампи съдържа: променливо анодно напрежение 50 V и товарно съпротивление (14 и 16). Милиамперметърът е включен последователно в анодната верига, като се използува същата скала.
С бутона „220~“ (73) милиамперметърът се превключва на волтметър, чрез който се проверява мрежовото захранващо напрежение. Проверката е индиректна, т. е. волтметърът измерва изправеното напрежение 50 V, при което стрелката му трябва да се установи на репера „200~“. При отклонение от посочения репер регулирането на захранваното напрежение се извършва с помощта на реостата „220~“ (50).
Бутонният превключвател 10 съдържа следните 6 бутона:
С бутона f1—f2“ се превкючва отоплителната жичка на измерваната лампа от захранващата намотка на трансформатора Тр към веригата, показваща здрава отоплителна жичка, при което светва глимлампата „К. С.“ (7).
С бутона „К—f“ се прекъсва катодната верига на измерваната лампа за проверка на изолацията катод-отоплителна жичка. Проверката се извършва чрез измерване на анодния ток. Указание за добра изолация е рязкото връщане на стрелката на милиамперметъра в нулево положение при натискане на бутона. В противен случай изолацията е влошена.
С бутона „вакуум“ се включва високоомното съпротивление 33 във веригата на първата решетка на лампата. Значителното изменение на анодния ток е указание на влошен вакуум.
Бутонът „изпр/дет“ се използва за проверка на диодни лампи. При токоизправителни лампи бутонът трябва да е в ненатиснато положение, а при детекторни лампи—в натиснато положение.
С бутона,—Eg1 50/10“ се изменят регулируемото с потенциометъра 52 решетъчно напрежение и обхватът на волтметъра от 50 на 10 V.
С бутона „индик.“ се включва високоомното съпротивление 11 в анодната верига при измерване на електроннолъчеви индикатори (магическо око).
Поле с букси. Буксите „Iа“ (15) са изводи от анодната верига, дадени накъсо с контакта Ra в превключващото поле. При поставяне на щифт в буксата „Ra“ контактът се отваря, което позволява да се включи външно в анодната верига подходящо товарно съпротивление. Това дава възможност измерването да се проведе при условия, близки до работните.
Буксите „If“ (68) са изводи от отоплителната верига, дадени накъсо с контакта Rf в превключващото поле. При поставяне на щифт в буксата „R“ контактът се отваря, което позволява да се включи външно реостат за плавно изменение на отоплителния ток, амперметър или допълнителен и3точник за отоплително напрежение.
Буксите „RK“ (66), както знаем, са изводи от катодната верига, дадени накъсо с контакта R в превключващото поле. Те дават възможност да се включи външно катодното съпротивление последователно с набраното от вътрешно вградените съпротивления 54 – 63 или външен милиамперметър за измерване на емисионния ток на проверяваната лампа.
Буксите 15, 17, 34, 66, 68 и 71 са изводи от веригите на електродите на проверяваната лампа, което позволява провеждане на допълнителен контрол или странично измерване на лампа.
Буксите 13, 37 и 36 са изводи съответно ва веригите на анода и решетката и —2 V. Използват се при лампи, на които електродите анод или решетка са изведени на качулка на балона.
Захранващата част на лампомера се състои от:
Мрежов трансформатор Тр. Посредством изводи във вторичната си страна той осигурява стъпално изменение на напреженията, захранващи анодната, екранната и отоплителната верига на измерваната лампа. В първичната страна на трансформатора е свързан реостатът „220~“ (50) за плавно регулиране на напрежението от мрежата.
Изправител. Той е предназначен за подаване на фиксирано отргцателно преднапрежение на управляващата решетка на измерваната лампа, но се използва и за индиректно измерване на мрежовото напрежение, захранващо първичната намотка на мрежовия трансформатор. Изправителят се състои от полупроводниковия диод Д7Ж (42), товарните съпротивления 40, 41, 48 и 49, филтровите кондензатори 46 и 47 и съпротивителните делители 43/44-52 и 38/39-35.
Схемата на лампомера ИЛ-1 можете да изтеглите в две части:
Български лампомер ИЛ-1 схемаБългарски лампомер ИЛ-1 схема
Ако ли пък поначало ви интересува да научите повече за този вид уреди и техния начин на работа, препоръчваме ви да прочетете друга наша статия тук ==>
