Българска електронноизчислителна машина ЗИТ-151

Българска електронноизчислителна машина ЗИТ-151

Българска електронноизчислителна машина ЗИТ-151

През 1969 г. Заводът за изчислителна техника в София започна да произвежда уни­версалната  ЗИТ 151 . по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата Fujitsu. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж, доставени от Япония. В Завода за изчислителна техника в София се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод „репинг“. Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – диоди и транзистори. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на Завода за полупроводници – Ботевград, а използваните магнитни материали са заменени с такива, произвеждани в България и внос от ГДР.

Конфигурация:

  • Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина;
  • Периферни входни устройства – четец на перфолента, четец на перфокарти;
  • Изходни периферни устройства – перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента, широк печат;
  • Външни запаметяващи устройства – запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (6 бр.);[1]
  • Стандартна ЕИМ- шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на ферити), шкаф управление на периферните устройства;
  • Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.

Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер Иван Марангозов.

ЗИТ-151 ZIT-151

Възможности на ЗИТ 151

ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :

събиране – 58,3 μs
изваждане – 82,5 μs
умножение – 850 μs

При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:

събиране – 150 μs
изваждане – 200 μs
умножение – 1400 μs

Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обемътна паметта е увеличен спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64 KChar, където har (hartley – хартли) е единица количество информация, равна на log210 = 3,323 бита.

Производствено коопериране

Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина „калаена вълна“. Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запаметяващи устройства) гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма „Аритма“. Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата „Хюлет пакард“ (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.

Завод за изчислителна техника София

А ето и оригинална статия от 1969 г., поместена в бр. 8-1969 на списание Военна техника. В случая ЗИТ 151 е определана като първа, защото през 1963-4 г. в БАН е разработена електронноизчислителната машина Витоша, но тя не е пускана в масово производство. ЗИТ 151 обаче е първата българска ЕИМ в масово производство.

,,ЗИТ 151 е първата българ­ска електронноизчислителна машина, която подобно на съветската „Минск- 22“, американската „IВМ“, система 1460 и други системи спада към второто поколение в изчислителната техника. Машината ще се произвежда серийно у нас и ще служи като основно техническо средство в системите за обработка на информация, изграждани в България.

Системата ЗИТ 151 съдържа отделни блокове, конструктивно обособени като самостоятелни устройства, които могат да се включват но избор в кон­фигурацията на машината. Това дава възможност, като се изменя обемът на работата в съответния изчислителен център, конфигурацията на елек­тронноизчислителните машини да бъде променена сравнително леко.

Основната конфигурация на ЗИТ 151 включва следните устройства:

централен изчислител с пулт за управление, който обединява функ циите на аритметично и управляващо устройство;

запомнящо устройство, което обединява оперативната памет на машината с капацитет 32 карти и външната памет върху магнитни ленти със скорост на четене и запис 41,7 kHz;

входно-изходни устройства: перфокартно четящо устройство със скорост 800 карти/min; перфолентно четящо устройство със скорост 400 знака/min; перфоратор на карти със скорост 250 карти/min; перфоратор на лента със ско­рост 100 знака/s и устройство за широк печат на азбучно-цифрова информа­ция със скорост 800 реда/min.

Връзката между централния изчислител и входно-изходните устройства се осъществява по стандартни канали, като към всеки канал могат да се включат определен брой входно-изходни устройства.

Електронно-изчислителната машина ЗИТ 151 извършва всички видове операции, необходими за универсални изчисления — аритметични и логиче­ски, операции за пренасяне на зони, за редактиране и преобразуване на кодове, за програмно управление, за въвеждане и извеждане на информа­ция и т. н.

Високата вътрешна скорост на централното устройство заедно с възможността за едновременна работа на 4 програми, съчетани с входно-изходни операции, както и автоматичният контрол позволяват оптимална производи­телност при висока сигурност. Възможността за прилагане на известните международни алгоритмични езици КОБОЛ, АЛГОЛ, ФОРТРАН, на програ­мите с приложен характер като ПЕРТ, СОРТ, линейно програмиране и др. съкращава времето за сглобяване и съставяне на програмите и определя универсалността на машината. Основен програмен език е ФАСП и програмата „Монитор МСР“, чрез които се постига леко програмиране на големи и сло­жни условия.

Възможностите за различни конфигурации на системата ЗИТ 151 , съчетанието й с бързодействуващи входно-изходни устройства, включването на различна външна памет и допълнителни устройства, необходими за решаване на възникналите условия, осигуряват пълното й пригаждане към различни видове задачи. Анализът на технико-експлоатационните характеристики на ЗИТ 151 доказва, че тази електронноизчислителна машина може да се из­ползва с успех като основна машина във всеки изчислителен център.“

ИЗОТ 1016С – изчислителна система с 29 мб памет!

ИЗОТ 1016С изчислителна система с 29 мб памет!

ИЗОТ 1016С – изчислителна система с 29 мб памет!

Миникомпютърна универсална изчислителна система ИЗОТ 1016С с 29 мб дискова памет – ИЗОТ 1006С!

Производство от 1982 г.

Производител: Завод за изчислителна техника София 

износител: ДВТО Изотимпекс

 

ИЗОТ 310 – българска електроноизчислителна машина

ИЗОТ 310 – българска електроноизчислителна машина

ИЗОТ-310-българска-електроноизчислителна-машина

 

Малогабаритната 8-битова универсална цифрова електронноизчислителна машина ИЗОТ 0310 е пригодена за приложение във всички области на изчислителната практика. Нейната конструкция с построена на модулен принцип, което й дава гъвкавост и надеждност. ИЗОТ 0310 има високоскоростна оперативна памет, богат набор от инструкции и гъвкава система за въвеждане и извеждане, което й осигурява висока производителност и възможност за включване на различни периферни устройства, като операторски пулт, перфокартни и перфолентни четящи устройства, перфориращи устройства, печатащи устройства, аналого-цифрови преобразуватели, плотери и др.

Вследствие на модулния принцип на построение основната конфигурация на машината позволява разширяване чрез просто присъединяване на допълнителни блокове. По такъв начин потребителят разполага с евтина изчислителна система, която леко се приспособява към неговите конкретни нужди.

ИЗОТ 0310 има богато програмно осигуряване, което облекчава експлоатацията на изчислителната система и позволява съвместна работа с машини от висок клас или многомашинни системи.

Машината използува около 200 инструкции, от които 6 основни за записи и изчисления, а останалите са операционни и за въвеждане-извеждане. Увеличаването на аритметическите възможности се достига чрез включването на допълнителни блокове.
Време за изпълнение на основните операции:

първите-български-компютри

ИЗОТ 310 се е произвеждала от началото до края на 70те г. в Завод Електроника София.

Електропромишленост и приборостроене – 8-1982

СЪДЪРЖАНИЕ

Контрол наработното време с помощта на електронни пропускни системи

Устройство за отпечатване на цифрова информация

Изработване на структури за порвърхнинни акустични вълни с електронна литография

Видеочестотен импеданс на двуполюсник, представен от неавтономен генератол

Оразмеряване на импулсни схеми с фототранзисторни оптрони

Контролер за перфолентен изход на ИЗОТ 0220 в комбинация с входно-изходно печатащо устройство ИЗОТ 0232

Графичен метод за определяне на основните характеристики на електромагнитните вентили в практиката

Система за управление на автоматична линия за монтаж на патрони за витлови предпазители

Нов метод за изработване на цилиндрични колектори чрез пластична деформация

Електромеханично програмиращо утсройство за автоматични галванични линии

Заводът за изчислителна техника на 15 години

Нови изделия и материали

Изобретения

Информация

Новости

Отзиви за книги

Библиография

Реклами на ЗИТ София, ДСК Елпром-Енерго – завод Магнит Годеч

Изтеглете – 08

Exit mobile version