Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

Вижте в Sandacite.BG информация за българските 5,25-инчови дискети от ИЗОТ!

Български 5,25-инчови дискети ИЗОТ

НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ НОСИТЕЛ

Най-популярният носител на цифрови данни при българските компютри са средните по големина дискети, известни като 5,25-инчови. Това е така, защото диаметърът на гъвкавия магнитен диск в черния защѝтен пластмасов калъф е 130 мм или 5,25 инча. (Макар и рядко, намират се такива дискети и с бял калъф – напр. ЕС 5281.) Те са наследник на по-големите си 8-инчови събратя, а в България се произвеждат от 1982 г. 5,25-инчовите дискети са по-малки като  размер, но плътността на записаните данни при тях е по-висока. Тъй като 8-инчови на практика не са използвани в персоналните компютри, 5,25-иците стават онзи носител на информация, който асоциираме с всички познати ни коммпютри Правец, някои настолни ИЗОТ и т.н. След тях остават касетофоните с касетите и техния последователен достъп до информацията, което е доста по-бавно и неудобно.

По същество тези дискети използват същата технология като най-малките им 3,5-инчови събратя, които доскоро активно използвахме – това е същият магнитен запис върху гъвкав диск с магниточувствително покритие, като при кодирането на данните се използва двоична бройна система, т.е. всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1. Големият отвор в средата на дискетата е за шпиндела, който я върти във флопито, а долното правоъгълно отверстие със закръглени ъгли е за магнитната глава, която чете/пише/търси информацията. Защитният калъф от гъвкава пластмаса е укрепен по ръбовете, за да предпазва по-добре крехкия записен диск вътре.

Стара 5,25-инчова дискета

Между вътрешната му страна и магнитната повърхност на записа има слой от материал, предназначен да намали триенето, за не се износва дискът – все пак във флопито той се върти с 360 оборота в минута.

Дискетата се държи в хартиен плик, от обратната страна на който дискетата има символни картинки, които са инструкции какво трябва или не трябва да се прави с нея – да се слага винаги в плика, за да е защитена; да се поставя внимателно във флопито; да не се огъва; да не се държи дълго време в температури извън амплитудата 10 – 50 градуса Ц.; да не се пипа директно записната повърхност и, разбира се, да не се доближава магнит до дискетата, защото можете да я размагнитите:

5,25-инчова дискета ИЗОТ

Самите дискети се произвеждат в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко. Това се потвърждава от тази реклама в брой на сп. ,,Електропромишленост и приборостроене“ от 1989 г., в която се казва, че заводът ,,предлага всички видове магнитни дискови пакети, дискети и видеокасети“:

Завод за информационни носители Динко Баненкин

Тези дискети се произвеждат до началото на 90-те г. и са изнасяни широко за Съветския съюз и въобще Източния блок, а в Русия и Украйна и сега могат да се намерят много такива (макар и рядко – дори незаписани).

ВИДОВЕ

Те са означавани по два начина. Да видим първия. Като всеки хардуерен елемент от Единната истема (ЕС) компютри на Източния блок, и на тях им се присвова сигнатура ЕС плюс четири цифри след това. В случая ,,кодът“ е 528х, а цифрата на единицата показва модела. Заводът в Драгор има в номенклатурата си следните модели: ИЗОТ ЕС5281 – обем 1 мб; ЕС5286 и ЕС5289 – 218 кб; ЕС5287 – 430 кб; ЕС5288 – 109 кб и ИЗОТ 5258Е. Някои от тях можете да видите в тази арт-инсталацийка:

Стари дискети 5,25 инча

И споменатата ИЗОТ ЕС5287:

Дискета ИЗОТ 5,25 инча

Има и втори начин на означение, който се използва в произвежданите контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства – ИЗОТ 5200Е (за у-вото ЕС5321М), ИЗОТ 5204Е (за ЕС 5323 01), ЕС А572 и ЕС А573. Друга такава е ИЗОТ А505Е, използвана за флопидисковите устройства ИЗОТ ЕС 5088 и това с двойна плътност ИЗОТ 505Е – с нея се прави радиална настройка на четящо-пишещите глави и тангенциална настройка на индексния датчик. Тестовите дискети имат характерен жълт етикет.

Както виждате, след ЕС хххх има комбинация от четири букви със знак / между тях. Така се означава броят страни и плътността на запис. SD е single side – т.е. дискетата има само една записваема страна – но има и DS – double side – двустранна – и така капацитет се удвоява.А има и двойна плътност на записа – напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. А горе забелязваме е QD-дискетата ЕС5281 – както разбирате, тя е с четворна плътност и затова достига до 1 мб. обем на записаните данни.

Важно е да отбележим, че посочените обеми са преди форматиране, а след него действителният свободен обем пада. С колко ще падне, зависи от компютъра и от версията на ДОС, на които ще форматирате и ползвате дискетата. Характерно е също така, че по време на производството и употребата им капацитетът на тези дискети е означаван не в мегабайти, а в друга единица – мегабити.

Някои от горните дискети са само с една записваема страна, други с две (както е с А572 и А573 съответно напр.). Но какво е фабрично, не е толкова важно, защото (тъй 5,25-инчовите дискети се намират трудно) хората пробиват едната страна на черния калъф и така обемът се удвоява, защото може да се  записва и на втората страна. Цепнатината в горната част на десния ръб е защита от запис – ако е запълнена, то върху дискетата не може да се записва (както е напр. на дискетите от първата снимка).

КАКВО Е ЗАПИСВАНО

Всъщност това са дискетите, на които са записвани огромната част от програмите за Правеците 8-ци и 16-ки, които можем да намерим, а освен това и игрите. Ето няколко програми за Правец 16 върху такива ИЗОТ-овски дискети, че и една игричка се мярка:

Български дискети 5,25 инча

Както виждате от снимките, обикновено пликът с дискетите ИЗОТ е червен или бял, а са произвеждани и картонени кутии за нареждане на 10 дискети вътре.

Български дискети 5,25 инча
Ретро дискети ИЗОТ

Често пъти в обемната документация на програмите някоя папка има джоб, в който се мушкат дискетите със софтуера:

5,25-инчови дискети

Ето и в текстообработващата програма Текст 16:

Стари 5,25-инчови дискети

Ето и някои известни игри за старите български компютри, записани на същия носител:

Стари дискети с игри

Ето и една никога наразопакована. Под големия етикет се крие дискетата:

Игра за компютър Правец – Морска битка

Тази игра я има и с ,,обикновена“ опаковка като горните. По принцип в популярното списание ,,Компютър за вас“ (1985 – 1990) навремето се помества и страница с малки обяви, в които продаваните и разменяни от хората програми и игри са предимно на такива дискети.

Ако искате да видите и колко много учебни дискети с училищни уроци за Правец 82 сме произвеждали, вижте тук, направили сме отделна  статия ==> ЦЪК.

Както и с останалите типоразмери дискети, записът обикновено е с трайност 15 – 20 г.

А ето и техните по-големи братя отпреди това…

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Вижте непубликувано инфо за българските касети Драгор

В Sandacite.BG намерихме непоказвани досега сведения за българските касети Драгор!

Касети Видео Драгор

Сигурно си спомняте голямата ни статия за Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко, в която подробно разказахме и за българските аудио- и видеокасети. Историята на техниката обаче е тема бездънна, а ние обичаме да се ровим в нея! Затова сега с удоволствие Ви представяме новите ни фактологически открития!

Да уточним, че заводът в Драгор е първият и единствен у нас, произвеждал аудио и видеокасети. Аудиокасетите са 60 минутни и 90 минутни. Лентите им са тип normal (двужелезен триокис) и хромдиоксидни (хромен двуокис).

Касети Драгор

За първи път в България пясъкоструйно PVC  фолио и технологията плотерно рязане се използва  именно от завода за аудио и видеокасети в село Драгор… Това става още през далечната 1987 година! Стикерите за касетите се отпечатват върху пясъкоструй, режат се на плотер и после машина форматира всеки два стикера – съответно за първа и втора страна на касетите.

Пълнещите машини са Tapematik 2000. Обикновено се смята, че записът върху аудиокасети има живот около 30 години. Е, при нашите касетки качеството на лентите и нивото на записа – днес, 30 и кусур  години по-късно – е 6 от 6 възможни.

Пластмасовите тела на касетите са от черна непрозрачна пластмаса.Една 60-мин. нормална касета в магазина тогава струва 7 лева, а една хромна – 10 лева. И така точно до 1991. Тогава качеството на производството се влошава. Пластмасата е подменена с бяла, телата стават криви… Но въпреки това, когато се въртят двете микроролки, никъде няма запиране, касетите не вият и не спират. Лентата е сменена с Raks, защото тя е по-евтина. Дизайнът на обложките и на стикерите е променен.

Сменена е и марката  на касетите – Rossyx. Ако намерите такава, то знайте, че пак е драгорска, просто е след 1991 г.

Това е засега. :) А ето я и предишната ни статия – онази, голяямата ==>

Видео Драгор – български касети

Видео Драгор – български касети

Български касети Видео Драгор в Sandacite.BG!

Видео Драгор – български касети

Със сигурност горната снимка Ви навява много спомени от детството, ако сте поне на едно 35 години! Това е истинска българска видеокасета! :)

Производството на тези аудио- и видеокасети започва през втората половина на 80-те години в Завода за информационни носители Динко Баненкин в село Драгор до Пазарджик, чийто строеж започва през 1970 г. и произвеждал също така дискети 3,5 и 5,25 инча. Ето сега ще ви разкажем обширно и подробно за одисеята на завода и неговата продукция.

ИСТОРИЯ

Това е мястото, където са произвеждани първите български аудио- и видеокасети. Заводът в началото е познат като ЗМД Пазарджик – Завод за магнитни дискове – логично, това е отпреди да е започнал да mроизвежда касетки.

Касети Видео Драгор

От Министерско разпореждане № 28 от 27.І.1970 г. (на Комитета за стопанска координация) става ясно, че тогава Министерският съвет на България решава да построи завод в с. Драгор, Пазарджишко.

Първата копка, по-точно първата колона на главния корпус, е направена 04.Х.1970 г. в присъствието на множество политически лица – Тодор Живков, Заприн Натов, Велко Тотев, Бонев, инж. Петков – първи секретар на ДКМС и инж. Бабачков.

За директор на новоизграждащия се завод е назначен инж. Заприн Тодоров Натов, а за главен счетоводител – Велко Белчев Тотев.

Предвид на това, че започват да пристигат машини за оборудване (между другото, най-модерни за времето си и западно производство), е назначен за началник склад Ангел Димитров Ненковски. Инвеститор на завода е Тодор Иванов Жеков.

За канцеларии на ЗМД са служили на първо време три помещения в частни къщи, намиращи се на площадчето при старата поща, а впоследствие – главната алея на ларгото. След нарастването на персонала са наети още няколко помещения в къщата над старата баня.

Тази снимка на завода е от 1997 г.:

ЗИН Динко Баненкин Пазарджик

Що се отнася до комплектуването на щатния състав, след назначаването на директора са привлечени няколко инженера от Акумулаторния завод „Методи Шатаров“ в Кюстендил – това са Александър Петров, Георги Тинчев, Георги Мишев, а Храбър Стоянов и Милка Пашова са дошли от Завода за малки радиоприемнииц във Велико Търново. Едни от първите работници на завода са Иван Рудев, Стоян Георгиев, Васил Иванов Василев, Лина Жекова, Георги Ненков.

До края на 1970 г. заводът наброява около 30 души работници и служители. Едва през м. март 1971 г. започва назначаването на нови работници, които предварително са кандидатствали. Те са изключително със средно и средно специално образование. Тогава заводът все още няма база за започване на производство, дори и опитно. В няколко помещения в мелницата при ДЗС са оборудвани малки работилници и лаборатории, в които е настанен първият цех по усвояване на изделията.

Новоназначените работници преминават курс на обучение, за да започнат работа в производството.

През есента на 1971 г. всички работници и служители се преместват в Драгор, където в главния корпус, заедно с машините и съоръженията, са пригодени и помещения за канцеларии. Изразходвани са множество трудодни за доизграждане на завода. Условията за работа не са особено добри, но колективът посреща с готовност трудностите и с желание за по-скорошното внедряване на технологията. Постепенно се създават битови условия, урежда се редовен транспорт, стол за хранене и др. В края на 1972 г. са преустроени други помещения за канцеларии, а главният корпус е освободен и преустроен в отделни цехове.

ИЗОТ ЕС 5053

На 05.ХІІ.1970 г. е учреден профкомитет на завода с членове Мария Комсалова, Еньо Златарев, Милка Пашова, Ангел Ненковски и Георги Тинчев.
През м. февруари 1971 г. е извършено приемането на първия набор на работници-оператори, изключително жени.
През м. август 1972 г. за директор е назначен инж. Храбър Стоянов, на който е връчено юбилейното знаме на Министерския съвет и ЦС на БПС, което е спечелено от завода в социалистическото съревнование на 12.ХІ.1974 г., а отличието е връчето лично от министъра на електротехниката и електрониката.

ИСТОРИЯ НА ЗАВОДА ДО 1990 Г. – ПРОИЗВОДСТВА И ДАТИ

През 1972 г. пред завода застава задачата да се усвои технологията и започне производството на сменни дискови пакети ЕС-5053 през второто полугодие. В процеса на уточняване на технологията и извършване на експерименталната работа се откриват много трудности, които забавят началото на нормалната производствена дейност.

ИЗОТ ЕС 5053

Технологията на дисковия пакет ЕС-5053 обаче така и не е напълно усвоена и уточнена. Заводът продължава да се строи. На този етап не фукционира инструментален цех и около 80 % от необходимата инструментална и техническа екипировка се заявява и изпълнява в други заводи на страната.

Първият дисков пакет в ЗМД Пазарджик е произведен на 01.VІІ.1972 г. Първият струг за диамантно струговане в завода е с оператор Васил Василев, а първата поливна машина е пусната в края на юни 1972 г. Първият диск е полят от Неделчо Касапчев.

През периода 1979 – 1984 г. Заводът за магнитни дискове продължава дейността си с производство на:

  • сменни дискови пакети;
  • 100 МБ и 200 МВ пакети;
  • носители на информация на дискети (иликакто са наричани тогава – ,,гъвкави магнитни дискове“ или ,,гъвкави подложки“)

Колективът на завода редовно изпълнява приетия план по всички показатели. Така например, планът за чистата продукция през 1979 г. се изпълнява на 102,33 процента, а през 1984 г. – на 103,28 процента. Във всички производствени звена е въведена новата бригадна организация на труда и вътрешностопанската сметка.

Паралелно с производствените задачи, в духа на времето Заводът за магнитни дискове развива и активна художествена самодейност. През 1984 г. на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност дамският хор при завода получава сребърен медал, фолклорната фрупа – златен медал, а танцовият състав – званието „Отличник“.

Ето и най-популярния вид на произвежданите в ЗИН ,,Д. Баненкин“ аудиокасети – те са били 60- и 90-минутни:

Касети Драгор Kaseti Dragor

Лентите са с работен слой от железен диоксид или хромдиоксид и са производство на BASF.

През периода 1985 – 1989 г. в производствената листа на предприятието вече присъства широка гама на информационни носители на магнитна основа – дискови пакети, дискети, а вече и показаните в началото изделия – аудио- и видеокасети. (Най-разпространени са 180-минутните видеокасети Драгор, но има 30-, 60, 90- и 105-минутни модели.) В зависимост от продуктите, които се произвеждат, в завода са обособени няколко технологични вериги – леене под налягане на алуминиеви детайли, шприцоване на пластмаси, линии за касети и класически машиностроителни технологии за обработка на детайлите. Качеството на продукцията се контролира от автоматизирани тестери, сортиращи дискетите. Със сигурност можем да кажем, че държавата много добре се е грижила за технологичното осигуряване и обзавеждане на ЗМД. Това се отразява и в качеството на касетите – напр. при аудиокасетите Драгор е безспорен лидер в Източния блок и на еднакво равнище с вносните ,,корекомски“ западногермански аудиокасети.

Ето българските касетки в един световен каталожен сайт за касети  – http://c-90.org/catalogue/tapes/Video%20Dragor

Драгор касети Dragor kaseti

Междувременно се подобряват и битовите ,,екстри“. Въведени са в действие спомагателен корпус през 1985 г., столова с кухня – 1986 г., супермаркет – 1987 г., и битов комбинат – през 1986 г. Що се отнася до социалниия живот, можем да отбележим напр. фактите, че профорганизацията в завода и Домът на културата организират срещи с творци от различни жанрове, концерти, тържества и радиопредавания. Организирани са ритуали за приемане на нови работници и изпращане в пенсия.

Касети Видео Драгор

ПРЕИМЕНУВАНИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

С Разпореждане № 6 на Бюрото на Министерския съвет (МС) – София от 1986 г. (ДВ, бр. 63 от 1986 г.), ЗМД – Пазарджик се преобразува в Завод за информационни носители (ЗИН) „Динко Баненкин“ към ДСО „ИЗОТ“ – София. По-късно, с Решение № 1 също на Бюрото на МС от 30.І.1987 г. (считано от 01.01.1987 г.), комбинатите се реорганизират и заводът преминава на подчинение към Стопанско обединение „Дискови запаметяващи устройства“ (СО „ДЗУ“) – Стара Загора, като от него се отделя в самостоятелно учреждение Базата за развитие и внедряване. Тя се обособява като Технологичен институт по магнитни носители (ТИМН) – Пазарджик.

Този институт  съществува самостоятелно до 06.ХІІ.1987 г., когато се образува Държавна фирма (ДФ) „Информационни носители“ – Пазарджик. Тя е създадена с Решение № 181 на Министерския съвет от 01.ХІІ.1989 г. и е регистрирана в Окръжен съд – гр. Пазарджик, с Решение № 498 от 06.ХІІ.1987 г., обявено в ДВ, бр. 98 от 1989 г.

Касети Видео Драгор

Предметът й на дейност е почти ясен – производство на магнитни дискови пакети, гъвкави носители на информация, лентови касети за битови и специални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи. Освен това се описват и дейности като ,,проучване, разработка и внедряване на нови изделия по предмета на производствената дейност, търговска, сервизна и инженерингова дейност за обезпечаване доставката на окомплектовка и основни материали, за реализация на продукцията и изграждане на нови мощности“ (вж. фонд № 1330 – ТИМН, Държ. архив – Пазарджик).

Ето още интериор в ЗИН, запечатан така, както е изглеждал преди 20 г.:

ЗИН Пазарджик

Ако сега се разходите до сградите в с. Драгор и се качите на втория етаж, ще видите, че тези производствени мощности все още си стоят там – сякаш готови да заработят…

През 1985 г. завършва започналото в завода още през 1979 г. изграждане на автоматизирана система за обработка на икономическата информация. Това се налага, тъй като обслужването от Териториалния изчислителен център е неудобно поради отдалечеността на завода и големия брой първични документи. Това налага изграждането на собствен изчислителен център, който започва работа през 1987 г. До 1993 г. се работи с две електронно-изчислителни машини – голяма и малка, а информацията се съхранява на магнитни ленти. След това се преминава към работа с персонални компютри и съответно на дискети. Няма обаче разработена програма за архивиране на ценна документация по изискванията на Закона за документите и архивните фондове.

През 1989 г. е закрит Домът на културата и е замразено строителството на подобекта.

ОЩЕ ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Да се полюбуваме и на видеокасетите Драгор:

Касети Видео Драгор

Това го пише от вътрешната страна на картоните, идващи с аудиокасетите Драгор:

ЗИН Пазарджик ZIN Pazardzhik

В ЗИН-а са се произвеждали  и касетите за Балкантон.

СЛЕД 1990 Г.

Историята на  завода в Драгор продължава и след края на социализма. С Решение № 2712 от 22.VІ.1992 г. на Окръжен съд – Пазарджик е регистрирано Еднолично акционерно дружество (ЕАД) „Информационни носители“, което поема всички активи и пасиви на Държавната фирма (ДФ) (вж. ДВ, бр. 63-1992 г.) и е с предмет на дейност развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и чужбина.

С приемането на Указ № 56 за стопанската дейност през 1989 г., с Решение № 498/06.ХІІ.1989 г. на Пазарджишкия окръжен съд, заводът е регистриран като Държавна фирма /ДФ/ „Информационни носители“ – Пазарджик. За управител е назначен инж. Храбър Здравков Стоянов. Предметът на дейност на фирмата е описан като ,,производство на информационни носители на твърда и гъвкава подложка, лентови касети за битови и професионални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи“.

С Решение № 2712/22.VІ.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд държавната фирма е преобразувана в Еднолично акционерно дружество с наименование „Информационни носители“ ЕАД, гр. Пазарджик. С регистрирането си дружеството поема всички активи и пасиви на бившата държавна фирма по баланса й към 31.ХІІ.1991 г. За изпълнителен директор е избран инж.Тодор Димитров Георгиев. Предметът на дейност този път е: развитие и производство на носители на информация на магнитна основа и стоки за бита; търговия в страната и в чужбина.

Касети Видео Драгор

Тук е добре да направим малка интермедия и да прегледаме някои изводи, налагащи се от оглед на ситуацията в завода към този момент.

Производството на дискови пакети за пазара на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ е определяло стопанския и финансов облик на предприятието. Разигралото се след 1990 г. сриване на този пазар кара ръководството на новосъздаденото дружество да акцентира върху изделието с най-добра пазарна перспектива – 3,5-инчова дискета с висока плътност на запис. Останалите производства и дейности (5-инчовата дискета, която е морално остаряла; аудио и видеокасети; производството на механични и пластмасови детайли; производство на стоки за бита и др.) се очертават с нецелесъобразно висока издръжка.

Ето, между другото, реклама на завода от 1989 г.:

Завод за информационни носители Динко Баненкин

Разпадането на пазарите на бившия СИВ, както и бързото морално остаряване на изделията от основната производствена гама на предприятието довеждат до моралното остаряване и излизането от редовна експлоатация на добре запазени и физически неизцяло изхабени технологични линии и отделни машини, а да не забравяме факта, че тяхното закупуване е било решавано с валутен кредит в условията на централизирано планирана икономика. Необходимостта от обслужването на тези кредити, съчетана с невъзможността за ефективна експлоатация на производствените мощности, е една от основните причини за все по-затрудненото финансово състояние на дружеството.

Завод за информационни носители Динко Баненкин

С Решение от 07.Х.1992 г. на Пазарджишкия окръжен съд е вписано Дружество с ограничена отговорност „Магнитни носители“ ООД -гр. Пазарджик с предмет на дейност ,,външно- и вътрешнотърговска дейност, производство и реализация на изделия за изчислителната техника и стоки за народно потребление, туризъм и услуги за населението, маркетингова и лизингова дейност“. „Информационни носители“ ЕАД участва с 51 % от капитала на дружеството, а съдружник с 49 % е НПО „СВТ“ от Москва, Русия. За управител е избран Димитър Георгиев Лазов. Но изделията на „Информационни носители“ ЕАД се продават трудно дори и на руския пазар. Затова с Решение № 1215/03.VІ.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд прекратява дейността на „Магнитни носители“ ООД.

От 16.VІ.1995 г. изпълнителен директор на „Информационни носители“ ЕАД е инж. Ангел Петров Чолаков.

С Решение № 480 от 14.V.1996 г. Министерският съвет включва дружеството в списъка на търговските дружества с държавно участие, подлежащи на ликвидация. Заповед № РД-16-254/04.VІ.1996 г. на Министерството на промишлеността задължава изпълнителния директор в седемдневен срок да подготви документи за откриване производство по несъстоятелност на „Информационни носители“ ЕАД.

С Решение от 27.VІ.1996 г. на Пазарджишкия окръжен съд е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 31.V.1996 г. и му е открито производство по несъстоятелност. С Решение от 16.V.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд утвърждава план за оздравяване на „Информационни носители“ ЕАД, приет на събранието на кредиторите. Съгласно този план, с договори от 27.V.1997 г. между Министъра на промишлеността (в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството) са прехвърлени 163 086 броя поименни акции с номинална стойност 1000 лева, представляващи 51 %, на СД „Светива“ – с. Божурище, общ. Божурище, и 49% в размер на 156 690 броя акции – на лицата Петко Димитров Петков и Величко Стоянов Величков, от съдебно регистрирания капитал на дружеството на стойност 319 776 хиляди лева. С Решение № 1719/19.08.1997 г. Пазарджишкият окръжен съд регистрира частното акционерно дружество „Информационни носители“ АД – гр. Пазарджик, което се води, че съществува и в момента.

Тук можете да коментирате, има и още снимки на аудиокасети и други производства на завода в Драгор – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=45&t=4268&p=30785&hilit=%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80#p30785

 

Exit mobile version