В Sandacite.BG изнамерихме този мегаголям български бетоновоз ЛИАЗ Мадара от Шумен!

Случайно се натъкнахме на ето тази снимка и тя страхотно ни впечатли. Чудовището на снимката е произвеждано от началото на 80-те г. в Комбината за товарни автомобили Мадара в Шумен. Той съществува и сега, но произвежда само малък брой селскостопански машини и прикачен инвентар

А този бетоновоз (или бетонмиксер, както им казват сега) е плод на кооперираното производство между КТА Мадара и Либерецките автомобилни заводи (ЛИАЗ) в бивша Чехословакия. Между ЛИАЗ и Мадара е имало кооперирано производство, затова във влекача има и дооста български неща. Напр. в Шумен са произвеждани:

– задните мостове с планетарни редуктори;
– рамите на камионите;
– ресорите;
– бордови и самосвални каросерии;
– тръбите за хидравликата и спирачките

Имало е цехове за колянови валове, цилиндрови блокове, трансмисии за мотокари, самоходни шасита.

Моделът е на влекача най-вероятно е 110.471, а бурето за бетон е на полуремарке. Този влекач има неповдигаща се кабина, 3 седалки, 1 легло, право арматурно табло. Двигателят на оригиналното (чешкото) 110.471 е 6-цилиндров редови, с редова гориво-нагнетателна помпа. Със сменяеми водни втулки (ризи) коляновият вал е пълноопорен. Разпределителният вал е с долно разположение и зацепването му с коляновият става посредством зъбна предавка. Цилиндровата глава е съставена от три части. Предавателната кутия е петстепенна с ръчно управление, бързите и бавните се превключват чрез бутон, монтиран на лоста. Тяхното превключване е по плевматичен път, а от 1 – 5 и предавката за заден ход чрез лостова система. Спирачките се задействат чрез сгъстен въздух.

Само че този влекач е сглобяван в България и може да не е с оригиналния двигател, защото са произвеждани напр. с варненски ,,Перкинс“ от завода ВАМО (или ,,Васил Коларов“).

Бурето също е произвеждано в България, в телферния завод на име Вагрянка (или Машиностроителен завод Петко Кунин) в Павликени. Побира около 9 кубика бетон. Основата, върху която се движи, пък е произвеждана в Добрич. В бурето са возили само бетон – няма нищо за душата (винце напр.)…

Само че сега такова нещо у нас няма кой да направи… :(

А ето го и Първия български камион:

[1949] Първият български камион Димитровец

See more

[1949] Първият български камион Димитровец

И до днес той си остава единствен като конструкция и производствено име, изготвен е и по „уникална” технология. Не можем да отчетем само дали не е поставен рекорд по време на изработването му. Просто няма с какво да сравним този показател, тъй като камионът, освен че е бил първи, остава почти единствен до 1967 г., когато пак се появяват нови, произведени в България камиони, но те вече се изготвят в специален Завод за товарни автомобили. И всъщност не се изготвят, а само се сглобяват.

Сочи се, че точно на 1 май 1949 г. работниците от Завод 12 в София дават обещание пред тогавашния български държавен ръководител Георги Димитров: в чест на петата годишнина от Девети септември – деня на установяване на социалистическата власт в България, да построят „със собствени сили и в извънработно време” първия български камион. По това време Димитров трябва вече да е бил на лечение в СССР, но това не е било пречка за даване на обещанието: „пред” не следва да се разбира буквално. На 5 септември с. г. вестник „Труд” публикува възторжен репортаж озаглавен „Първият Димитровец и описва мигове от прохождането на първия български камион по софийските улици.

,,Димитровец – пише профсъюзният вестник – се роди без необходимите инструменти и пособия. Хората, които го изработиха бяха без нужната подготовка. Коваха безформения стоманен къс, стъргаха го на шепинг, на струг, на бормашина, вместо да го наливат и пресоват, както това става в чужбина. Построиха го със „зъби и нокти”… Сърцето на Димитровец затуптя и тритонният камион полетя по шосето за Княжево… Това бе победа, още една победа на работническата класа на нашия трудолюбив и свободен народ. Димитровец е първият ни автомобил.”

Години по-късно, на 5 септември 1984 г., пак пред „Труд” един от участниците в построяването на Димитровец споделя: „Трудностите никнеха като гъби след дъжд. Изковаването и свиването на шасито, на калниците, на всичката железария, ставаше на ръка. Подгрявахме ламарината с оксижен и после блъскахме с чук.”

Пак тогава специалисти от Комбината за товарни автомобили Мадара  в Шумен изразяват своето учудване. „Не бяхме чували за Димитровец – казва един от тях. – Мислехме, че нашето самоходно шаси от 1960 г. е началото на българското автомобилостроене.” Друг добавя: „Казват, че всичко направили сами? И мотора ли? Хм… Такова нещо днес едва ли може да стане.”

Направен с използване на струг, шепинг, бормашина, оксижен и чук, първият български камион Димитровец е факт. Твърди се, че близо 20 години той се е движил из страната, но накрая не е запазен като научно-технически експонат, а е продаден на „Вторични суровини”.

Автор: К. Гербов, Читател.нет

Друго мнение за същия камион: ,,Всичко е направено на ръка, детайл по детайл, не са използвани готови елементи от фабрични камиони. Двигателят е копие на Опел Блиц, направата на дървения модел за отливане на блока отнема към 8 месеца, а коляновият вал, който в Блица е кован, тук е направен от голяма заготовка на струг. Предполагам, че трансмисията също копира Опела. И колкото и да е странно, този камион, произведен ръчно в една бройка не само върви, но напълно успешно функционира още чак през първата половина на 70-те години! За съжаление, след това вероятно е претопен. Казвам странно, но може би не е толкова странно, защото машината се ражда в съвсем не-случайно място! Завод 12, това е бившата Инженерна работилница, в която още от 20-те години се правят ремонти на автомобили, камиони и дори на аеропланни двигатели и части. Обурудване, опит специалисти…Само може да се съжалява, че камионът не е бил запазен за музей! И още повече, че самият завод изчезна, а историческите му, красиви сгради на по 100 години бяха ликвидирани само преди 3-4 години, вместо да бъдат запазени, както правят културните народи по света! За 1949 г. камионът изглежда съвсем прилично!“

Знае се и името на единият от петимата работници, изковали шасито: Матей Загорски. Той постъпил в завода през 1931 г. За да му признаят званието майстор-машинен шлосер, трябвало на изпита пред Камарата на занаятчиите да направи тяло на банциг, чрез обработка на 50 кг отливка само със секач, чук и пила. За званието вътрешен майстор, пък, представил машинка за затваряне на буркани.

Инж. К. Зафиров:  ,,Създаването на първия български камион се извършва под ръководството на Кирил Зафиров, зам. началник на цех, изявен рационализатор, който през 1950 г. става и лауреат на Димитровска награда за изобретения и рационализации. Като майстор-стругар той изработил коляновия и разпределителния вал на камиона. „С големи усилия, с непосилен труд – казва Зафиров – изработихме тоя пръв български камион, който в чест на вожда и учителя на класата нарекохме Димитровец”.