Етикет: Завод за осветителни тела Светлина

Я виж ти-и, в Sandacite.BG се натъкнахме на един над 50-годишен български трисекционен светофар…

Колкото по-разнообразно, толкова по-добре! С тези думи описваме нашия подход към събирането и публикуването на старата българска техника. Верни на тоя принцип, днес решихме подробно да Ви запознаем с едно изделие, което шофьорите вероятно не обичат твърде, но то продължава да е жизненоважно при регулирането на движението по градските пътища. Затова и слагаме тази публикация в раздел ,,Авто“. :)

Както знаем, преди 1990 г. производството на различните видове техника в България е разпределено между множество заводи, чиято продукция рядко се припокрива и повтаря. Във всякаквите видове осветителни тела е бил специализиран старозагорският завод Светлина. През 1967 г. в неговите халета се появява (вероятно) вторият масово произвеждан в това предприятие светофар – него виждате на горната снимка.

Този светофар е трисекционен, т.е. има три цвята на светлинните сигнали – познатите ни зелен, жълт и червен. Сигурно сме, че Ви е ясно значението на всеки, разбира се. Поставян е на големите пътни кръстовища. Ето и каква е неговата

КОНСТРУКЦИЯ

Корпусът е от стоманена ламарина, като на него има врата и козирка, боядисани със сив алкид емайл-лак.

Чрез шарнири към корпуса е захванат предният капак на светофара, на който са направени три отвора, на които пък се закрепват цветните стъкла пред крушките. Те самите се завинтват отвътре, а стъклата се фиксират чрез гумени уплътнители.

Към задната страна на капака са захванати трите отражателя (рефлектора) на светофара. Те са притиснати към гумените уплътнители със специални пружини, за да може лесно и бързо да се смени някоя крушка, когато изгори. Стъклото и рефлекторът образуват херметически затворена оптическа система – това е важно, защото натоварените пътища са прашни места, а така вътрешността на отражателя с крушките е защитена от попадението на прах, влага и твърди предмети. Работните повърхности на рефлекторите са вът­решно алуминизирани и имат коефициент на отражение 0,8.

Към дъното на рефлектора под ъгъл 45° е заварена чаша, към която (чрез нипел) е захваната бакелитова фасунга с известния ,,Едисонов“ цокъл Е27.

Към светофара вървят и три броя рифеловани (т.е. релефно набраздени) стъкла, боядисани вътрешно с неоцапонов лек, който е изпечен с трите важни цвята: червен, жълт и зелен. Има разлика обаче в мощността на крушките – червената и зелената светлина са комплектувани с круш­ка с мощност 60 W, докато жълтата се задейства от крушка едва 40 W. Зададохме си въпроса защо това е така и в началото предположихме, че са сметнали, дето жълтият цвят е по-ярък и не му трябва толкова силна крушка, но после се усетихме, че това едва ли мислим на прав път, защото ако слънцето блести право в светофара…? А, и само да добавим, че крушките се захранват със обикновеното на­прежение 220 V.

СХЕМА

Малко и за електрическата схема на светофара – тя е изпълнена с разноцветни проводници марка ПВГ-0,75 мм², като цветът на всеки отговаря на цвета на съответния сигнал. Входните нули към трите елемента пък са с провод­ници с черен цвят. В корпуса на светофара те се свързват в обща лустерклема и излизат от него в една обща нула.

Този светофар поначало се монтира към специален стълб чрез конзоли, но може да се закрепи и към фасада на сграда. Ние не сме виждали така да са го слагали, ама други са ни го казвали. :)

Мда… А Вие, ако искате Ви поднасяме и друг път такива необичайни публикации, се постарайте да ни намерите (и продадете) нещо, което търсим – стари каталози, проспекти, продуктови номенклатури и т.н. на заводи производители на българска техника. Примерно този светофар сега сме го взели от един каталог осветителни тела на завод Светлина. Телефонът, на който трябва да ни потърсите, ако имате някакви такива неща, е 0896 625 803. По този начин ще спомогнете знанието за българската техническа история да се разпространи надлъж и нашир по родния Интернет.

Чао засега! :) А, и погледнете, ако искате, и този долу, той дори е по-необичаен с тия надписи… ==>

Български светофар от 1963 г.

See more

Бг лампа за регистрационен номер в Сандъците – Sandacite

Днес ще обърнем Вашето внимание върху поредния автомобилен аксесоар, произвеждан от старите български заводи.

Ясно е, че регистрационният номер на Вашия автомобил  трябва да бъде винаги видим и, ако това не е така, следват различни санкции за шофьорa. Когато пътуваме нощно време или просто дневната светлина не е достатъчна, се налага осветеност да се осигури отдругаде. Поддръжката на работеща лампа, правеща достъпен за четене регистрационния ни номер, е лесен, но задължителен елемент от автомобилната поддръжка. Ето значи кога ще ни е необходим днешният наш експонат! :)

Лампата за рег. №, която представяме днес на Вашето внимание, е произвеждана от 1963 г. в старозагорския завод за осветителни тела Светлина.

Корпусът е изработен от стоманена ламарина и е боядисан с черен алкид-емайл-лак. Отпред лампата е затворена с черна гривна, на която са прикрепени два фил­търа. Единият е оранжев – за спирачните светлини, а другият е червен — за задна габаритна светлина. И двата филтъра са рифеловани, изработени от целулоид.

На долната страна на корпуса има прозорче, на което е закрепен безцветен гладък филтър от целулоид, през който се осветява номерът на превозното средство.

Лампата се съоръжава с два броя софидни лампи S 8 – 10 вата, 6 и 12 волта, с размер на крушката: дължина 44 мм и диаметър на стъкленото балонче 11.5 мм.

Ето го и как би изглеждала цялата картинка, като си сложите джаджата. :) Естествено, комплектован с много стари български регистрационни номера, каквито можете да видите, напр., във филма ,,Любимец 13″:

Ето и най-важните технически характеристики, сбрани вкратце:

Фарове за мотоциклети Балкан в Сандъците – Sandacite

Напоследък пуснахме няколко статии, в които разглеждахме различни модели Балканчета, но все като цели превозни средства, или най-много като двигател. Затова днес е време да се занимаем с едни фарове за тях, произвеждани от завод Светлина Ст. Загора. Пуснати са в производство през втората половина на 50-те г.

Да започнем с модела 23903, който е предназначен да бъде централно, предно осветително тяло (горната снимка). Корпусът му е изработен от стоманена ламарина. Предпазното стъкло има диаметър 160 мм и е рифеловано, за да разсейва светлината.

Посредством гривната, която е от стоманена ламарина, никелирана и хромирана, и стъклото става затваряне на корпуса отпред. В горната си част корпусът има отвор за кръгъл километраж. Фарът е снабден с крушка с мощност 25 и 35/35 вата, напрежение 6 и 12 волта, диаметър на балона 35.5 мм и дължина на крушката 70 мм, цокъл ВА-20d. Рефлекторът е алуминизиран.

За паркираща светлина се употребява крушка с цокъл BA-9s с напрежение 6 и 12 волта и мощност 2 вата, диаметър на балона 8.5 мм и дължина на крушката 23 мм. Комплектува се с централен разпределителен ключ.

Обобщени технически данни:

Мдаа… Фарът за мотопед мод. 23924 пък е замислен за монтиране не само на Балкан, но и на други видове мотопеди – български и вносни, ако се наложи да се сменя счупен.

Корпусът му е от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с бял бронз. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна от стоманена ламарина, има елипсовидна форма и е вътрешно алуминизиран за насочване на светлинния лъч.

Фарът е снабден с фасунга за електрическа крушка с цокъл BA-15d (1—15) 15 вата, 6 волта. Крушката има размери : дължина 54.5 мм и диаметър на стъкленото балонче 28.5 мм.

Закрепването на фара към Вашето мощно превозното средство става чрез две планки и два винта.

Табличката:

А велосипед Балкан карали ли сте? :) Ако колелото Ви разполага с динамо, можете да си го монтирате велосипедния фар 23905.

Корпусът, гривната и конзолата му са от стоманена ламарина. Първите два елемента са никелирани и хромирани, а конзолата е боядисана с черен алкидемайллак. Отпред фарът е затворен с кръгло плоско стъкло, уплътнено към гривната посредством гумен уплътнител.

Фарът е предназначен за крушка с цокъл Е —10/13 и мощност до 2.5 вата. Диаметърът на крушката е 15.5 мм и дължина 28 мм.

И неговите технически характеристики са удобно обособени в табличка:

Ами… това беше засега! Ако Ви се остава на ,,балканска“ тема, ето Ви малко тематично четиво:

Мотоциклет Балкан 75

See more

 

Български фарове за автомобили в Сандъците – Sandacite!

Днешните ни герои са три модела фарове – два  за автомобили и един за електрокар – произвеждани в завод Светлина Стара Загора от 1963 г. С тях са комплектувани не само български, а понякога и вносни моторни превозни средства (автомобили, камиони, влекачи) – напр. когато не се намира оригиналната част, за да се извърши подмяна и ремонт.

Първият модел, който ще Ви представим, е 180-милиметров, означен като 23901 (горната снимка).

Корпусът е от стоманена ламарина, боядисан вътрешно и външно с черен алкидемайллак. Рефлекторът е алуминизиран. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, която е никелирана и гланцирана. Стъклото, както писахме по-горе, има диаметър 180 мм. Фарът е снабден с фасунга за електри­чески крушки с цокъл BA-20d — 25 — 35/35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става с помощта на винт и гайка, които се намират в предната долна част на корпуса.

Ето една табличка с технически характеристики:

Освен него, произвеждал се е и 200-милиметров модел 23902, предназначен обаче да служи като осветително тяло на автомобили от тежък тип. Корпусът му е от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с черен алкид-емайл-лак. Рефлекторът е алуминизиран. Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, боядисана с черен алкид- емайл-лак. . Диаметърът на стъклото е 200, мм. Старозагорското осветително чудо е снабдено с фасонка за електрическа крушка с цокъл BA-20d — 25 — 35/35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става също чрез винт и гайки, монтирани в предната долна част на корпуса.

Като знаем, до 1990 г. България е била световна сила в производството на електрокари. Това производство е било силно и развито, с много износ за повече от един континент, а след него са останали множество нерешени загадки (напр. тук). Логично е при толкова много готова продукция да има и подходящи резервни части за нейния ремонт. Едно малко изделие от тази група са челните фарове за електрокари, модели 23933 и 23937.

Корпусът на тези фарове е направен от стоманена ламарина, като вътрешно и външно е боядисан с черен алкидемайллак.

Отпред фарът се затваря с рифеловано стъкло и гривна, която е никелирана и хро-мирана. Рефлекторът е направен също от стоманена ламарина, има форма на парабола и вътрешно е алуминизиран за по-добро насочване на светлинния поток към осветяваната площ.

Фаровете са снабдени с бакелитова изолационна фасонка с цокъл BA-20d. Разликата между двата модела е тая, че модел 23933 има сенник към шийката на рефлектора и служи да насочва светлината само нагоре, а стъклото я насочва само надолу и на близко разстояние. Комплектува се с електрическа крушка с цокъл ВА-20с1—25—35 вата, 6 и 12 волта.

Модел 23937 няма сенник и насочва светлината на голямо разстояние, за което той се комплектува с електрическа крушка с цокъл BA-20d— 25-35 вата, 6 и 12 волта.

Закрепването на фара към превозните средства става с помощта на кух винт, две гайки и федершайби.

И обобщаващата табличка с всичко най-важно:

 

Такааам… засега няма повече неща от този тип. Затова Вие разгледайте нещо друго в сайта, а ние продължаваме напред със следващата статия, която ще бъде посветена на няколко български фара за мотоциклети. :)

Чао и доскоро!

Оказа се, че имало и български светофар! Я да го разкостим в Сандъците – Sandacite…

Тези дни ни попадна един забележителен каталог на завод Светлина Стара Загора, отпечатан през 1963 г. и представящ пълната производствена гама на завода за тази и идущата 1964 г. Каталогът е здраво и масивно издание, с твърди корици, издание на ДСП Реклама София и е образцово отпечатан в печатницата на БАН. Разглеждайки го, открихме доста интересни неща, някои от които познахме, но за други не бяхме и чували. Разбира се, ще Ви запознаем поред с всичко важно.

В днешната статия бихме искали да Ви обърнем внимание на цял-целеничкия български светофар, който изникна от белите гланцирани страници. Да го разгледаме по-отблизо.

Светофарът, разбира се, е предназначен за ре­гулиране на движението по големите пътни кръстовища. Състои се от четири корпуса, като във всеки са поместени по три рефлектора и два светлинни надписа „СПРИ!“, и „ПРЕМИНИ!“. Рефлекторите са  снабдени с електрически круш­ки с цокъл Е 27 (най-използваният), а светлинните надписи — с електрически крушки Е 14 (по-рядко използван, по-малки).

Ето чертеж на старозагорското изделие:

Рефлекторите са затворени с грив­ни, към които са монтирани сенници и цветни стъкла. Четирите корпуса са свързани помежду си посредством грив­ни и болтове така, че челните им плоскости да бъдат навън и под 90^º една спрямо друга. Към горната грив­на е прикрепено устройство, което по­зволява светофарът да се окачва аксиално (осово) над уличното платно.

Командите за включване на свет­лините и времетраенето се подават от автоматично устройство, което, монтирано на табло, се монтира към някоя близкостояща сграда.

Височината на устройството е 1,225 м, ширината 590 см. Захранващото напрежение е 220 волта.

Защитните покрития са съобразени с условията, при които се експлоатира светофарът, и са изпълнени по тогава действащия БДС.

Честно казано, не знаехме, че България е произвеждала и светофари! Едва ли ни е първият, но пък… какви ли неоткрити още български техники ни очакват?