В Sandacite.BG направихме справочник за българските кондензатори!

Познаването на точните данни на различните електронни елементи е важно, ако искаме да имаме добра представа за историята на произвежданите в България електронни елементи. Именно поради тази причина ние от Sandacite.BG продължаваме поредицата си публикации, в които подансяме колкото се може по-пълна информация за техническите характеристики на най-често срещаните български електронни елементи. Днес на ред са кондензаторите.

КЪДЕ СА ПРОИЗВЕЖДАНИ

Преди създаването на специализиран завод за целта, в България кондензатори са произвеждани в съответния цех на Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ в София. След това обаче – с Постановление № 16 на Министерския съвет от 5.І.1960 г. – е основан целевият завод ,,Емил Шекерджийски“ в Кюстендил. Споменатият софийски кондензаторен цех е използван като основа при неговото начало. Сформирана е първата група от 20 души – работници и специалисти – и през м. март 1966 г. тя е изпратена на едномесечно обучение в Слаботоковия завод.

Заводът за кондензатори в гр. Кюстендил има 85000 квадратни метра площ, от които застроени 17200 кв. м. Основното производство е разположено в 4 корпуса, от които 3 на два етажа, 4 помощни сгради и 1 инженерен корпус – административна сграда на 7 етажа.
С изключение на керамичния цех, всички останали производствени корпуси са построени и пуснати в експлоатация през периода 1971 – 1980 г.

Заводът за кондензатори е замислен като предприятие за производство на кондензатори с постоянен капацитет. По-късно той започва да произвежда и дебелослойни интегрални схеми.

Още в първата година от основаването започва усвояване на нови производства. Така например, такова са слюдените и стирофлексни кондензатори.

През този период общата промишлена продукция възлиза на 139 хлв., назначени са 77 бр. персонал, а производителността на едно лице е 1805 лв.
В следващите 2 – 3 години се усвояват последователно книжни радиокондензатори, кондензатори за луминисцентни лампи исъщо така телефонни и силови кондензатори.
В края на 1965 г. общата промишлена продукция достига 2291 хлв., в завода работят 443 работници и служители, а производителността нараства на 5172 лв. на едно лице.

В 1965 г. към Завода за кондензатори се създава База за развитие по кондензаторостроене. В резултат на нейната работа (а и на Секцията по кондензатори към Института по радиоелектротехника) се модернизират конструкцията и технологията на произвежданите в кюстендилския завод кондензатори. Внедряват се нови конструкции – книжни радиокондензатори и телефонни. Олекотява се конструкцията на силови кондензатори.Все по това време на нова производствена площадка започва проектирането на нов завод за кондензатори и през 1965 г. му е направена първата копка.В края на 1967 г. става тържественото откриване на цеха за производство на керамични кондензатори.
През годините на петата петилетка общата промишлена продукция расте чувствително, за да достигне в края на 1970 г. 9242 хил лв. Работниците и служителите стават 1031, а производителността достига 8964 лв.През петата и шестата петилетки заводът модернизира съществено производството чрез доставка на ново оборудване, а от друга страна – и обогатява номенклатурата си чрез усвояване на нови типове кондензатори, навлезли от социалистически и западни страни по лицензен път. Така през 1971 г. е монтирана закупената от Съюза на съветските социалистически републики (СССР) технологична линия за производство на електрически кондензатори тип К50-3. През същата година се внедрява и лицензът, закупен от японската фирма „Ничикон“ за полиетилентерефталатни кондензатори.
Тези усвоени по лицензионен път продукти издигат производството на високо технико-икономическо равнище. Това дава възможност в този период Заводът за кондензатори да стане водещо предприятие в областта на електронните елементи. Произвеждат се и учебни комплекти кондензатори – т.н. набори – предназначени за монтиране в изделия, производство на учениците. По този начин чрез практиката те се запознават със света на електронните елементи.
Въз основа на доказаната му ефективност, на потребностите на страната и на възможностите за износ, през 1973 г. се сключва договор за закупуване от фирмата „Никемикон“ на лиценз за нисковолтови електролитни кондензатори с едностранни изводи.

През 1972 г. са внедрени в производството промишлени кондензатори за променливо напрежение с метализирана хартия, които са дело на Базата за развитие към завода.
През 1973 г. общата промишлена продукция вече достига 13201 хлв. с 1103 работници и служители и 11968 лв. производителност на едно лице. В края на шестата петилетка (1975 г.) общата промишлена продукция е 26227 хлв., с 1610 работници и служители и 16286 лв. производителност.

През 1977 г. се усвоява лиценз от френската компания „Томсон“ за монолитни керамични кондензатори.

В духа на популярните през социалистическата епоха в България признания за високи достижения, през 1970 г. заводът е награден с орден „Червено знаме на труда“.

За периода 1974-1979 г. ръководство на завода е както следва:Директори:
1. Димитър Кирилов Рангачев – 1974 – 1976 г.
2. Никола Серафимов Тасев – 1976 – 1977 г.
3. Петър Иванов Пипонов – 1977 – 1979 г.
Главни счетоводители:
1. Васил Николов Фичев – 1974 – 1976 г.
2. Надка Аспарухова Костадинова – 1976 – 1979 г.

Голямо постижение на специалистите от завода и Базата за развитие е разработката и внедряването през 1978 – 1980 г. на някои висококапацитетни кондензатори и интегрални схеми – две изделия собствена разработка на световно ниво.

През въпросния период заводът изцяло задоволява нуждата на българския пазар с кондензатори. Зад граница пък продукцията му се пласира в Чехословакия, Съветския съюз, Германската демократична република, Италия, Турция и др. През 80-те и 90-те г. г. обаче броят на западните странит в които се продава продукцията на завода, все повече се увеличава, за да достигне през 1996 г. следния списък: Англия, Франция, Испания, Австрия, Съединените американски щати, Турция, Гърция, Югославия, Македония, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Русия, Иран, Сирия, Тайван, Сингапур и др.

През 1989 г. работниците са били 2623, през 1991 г. – 1895; персоналът извън производствената дейност за двете години е съответно 52 и 147; обслужващият персонал съответно 23 и 16; ИТР през 1989 г. – 356 и за 1991 г. – 283.

Ако се вгледаме в структурата на завода, ще забележим единството на технологичните звена и на тези за спорт и т.н. по онова време културен отдих. Организационната структура на завода е както следва: 8 производствени цеха, 24 помощнни, 14 функционални отдела, База за техническо развитие, Професионален учебен център, стол и помощни стопанства.
През 1975 г. е обзаведена и заводска поликлиника, която се състои от 2 лекарски кабинета – стоматологичен и гинекологичен и два кабинета по физиотерапия. Заводът полага и грижа за здравето на своите работници – в зависимост от професиите са им раздавани кисело мляко, газирана вода, кафе и пектин. Изплащани са и суми за лекарства и очила.

Популярните през периода художествена самодейност и вътрешнослужебно развивани физкултура и спорт са на високо ниво. Основана е вокално-битова група от 20 души. Вокално-инструментален състав „Метеори“. В завода са основани секции по баскетбол, волейбол, шах, футбол и туристическа секция. Женският баскетболен отбор, волейболният и туристическата секция по ориентиране в много градски, окръжни състезания и работнически спартакиади са завоювали първи места.
Заводът има и собствена, много добре уредена библиотека с два отдела – техническа литература с 9 хиляди тома и художествена литература със 7 хиляди тома. Отделно има добре обзаведена читалня.

Почти през целия соцпериод за високи успехи в социалистическото съревнование, заводът е бил носител на знамето на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи. През 1972 г. за високи трудови успехи заводът е награден с орден „Червено знаме на труда“.

Да видим как продължава пътят на Завода за кондензатори в Кюстендил и след 1990 г. През периода 1987 – 1991 са станали следните промени в наименованието на завода: през 1989 заводът става дъщерна фирма към „Микроелектроника“ – Ботевград. На 5.VІІІ.1991 г. на министъра на индустрията заводът се отделя от „Микроелектроника“ и се преобразува в „Конис“ ООД. През периода 1987 – 1991 има и ново строителство, което е започнато през 1987 , но е спряно 1991: склад 21 – укритие, нов изчислителен център, производствен корпус – 2 и разширение на цех „интегрални схеми“.

На 6.ІІІ.1996 г. ,,Конис“ ООД става ,,Конис“ ЕАД. Обръщаме толкова сериозно внимание на това предприятие неслучайно – първо, защото кондензатори се основен градивен елемент в електрониката, и второ – защото поне то е от малкото, които запазиха профила си, и работи и в момента.

Така, а сега, след като разгледахме вече мястото, откъдето произхождат най-често срещаните български кондензатори, нека пристъпим към тях самите.

ВИДОВЕ КОНДЕНЗАТОРИ

Ето какви типове кондери е произвеждал кюстендилският завод в началото на 90-те години. Техният вид е посочен в първата буквена част от означението им – това е видът на диелектрика. И се получава това:

к	Книжни
МК	Метализирани, книжни
ЕА	Електролитни, алуминиеви
ЕТ	Електролитни, танталови
ЕО	Електролитни, обемно-порести
Кр	Керамични
СК	Стъклено-керамични
т	Тефлонови
с	Слюдени
л	Лакослойни
ОП	Оксидно-полупроводникови
ПС (ВС, СЦ)	Полистиролни (стирофлексни)
п	Полипропиленови
МГ1	Метализирани, полипропиленови
КД	С комбиниран диелектрик
ПТ	Полиетилентерефталатови
мпт	Метализирани, полиетилентерефталатови
11К	Поликарбонатни
мпк	Метализирани, поликарбонатни

 

Пред тази буквена част се поставя и буквата К, която означава кондензатор. Останалата част от означението съдържа данни за конструкцията и приложението му. Например ККрД-IB означава ,,Кондензатор Ке­рамичен Дисков I група Високочестотен“.

Българските кондензатори са означавани и според климатична категория. Тя се озна­чава с трицифрено число, което указва долната гранична темпера­тура (първата цифра), горната гранична температура (втората циф­ра) и продължителната издръжливост на влага (третата цифра). Например климатичната категория 455 отговаря на дол­на гранична температура — 55° С, горна гранична температура + 85° С и издръжливост на влажна топлина 21 денонощия. Ето и таблица, която онагледява казаното:

А ето и серия таблици, в които ясно, точно и прегледно са посочени основните видове кондензатори от завода в Кюстендил – напр. легендарните КЕА – заедно с техническите си параметри:

Тези таблици са взети от много надежден източник – книгата на Димитър Рачев ,,Наръчник на радиолюбителя“ от 1990 г. Сега вече със сигурност знаете всичко важно за най-често срещаните български кондензатори, а ние достойно отсрамихме и тях.

До нови срещи! :)

Когато ЗМР Велико Търново беше млад

Статията е поместена в сп. Наука и техника за младежта, бр. 4-1966 г.

–

При откриването си той се наричаше Завод за малки радиоприемници. Темповете заличиха думата „малки“, още преди мазилката на заводските стени да изсъхне. През 1966 г. един млад и амбициозен колектив произвежда всички видове български радиоапарати и разнася из Родината и по света едно ново име, една марка, която се утвърждава като добра.
Наоичам колектива „млад“ не защото е събран в цеховете отскоро, а защото осем¬десет и пет на сто от тези, които се трудят тук, са младежи. В най-хубавата, най-смелата, най-дръзновената възраст са и командирите: сборът от годините на главния инженер Димитров, главния тех¬нолог Хаджикръстев и главния конструктор Джуров не надхвърля 90!
„Произведено във Велико Търново, България“
— такъв надпис носят „Акорд“ модел 101 и 102, „Лира“, „Ехо“. Знаете ли, че транзисторният приемник „Ехо“ получи най- високата оценка за класата си — единица? Или, че акуратно опакованият, с унгарски надписи и инструкции радиоприемник, който един мой познат-чуждоман си донесе от Будапеща, без да забележи табелката на задната стена, е произвежданият тук „Акорд-10“?
Много от частите, възлите и детайлите се произвеждат на място, в завода. Пр¬вят ги голобради момчета, овладели най- сложни машини. Но, за съжаление, някои се доставят отвън — от пръснати из цялата страна предприятия, кооперирани с търновския завод. И тук започват главоболията…
На първо място — неритмичното снабдяване. Например с феритните материали (от Завода за феромагнити в Перник) или с високоговорителите (изпращат се от Благоевград). Формално нарушение на договорите се среща по-рядко, но често готови радиоапарати чакат някакъв детайл до последните дни на месеца. И понеже частите, предвидени за 28-те работни дни, могат да пристигат на двадесет и петия, започва щурмуването, извънре¬ният труд и оттам—увеличаването на брака. Всичките високоговорители, предвидени за май, дойдоха през последната десетдневка. А понеже всяка трета минута се произвежда един приемник, можем да си представим как се отразяват такива катаклизми върху сложното координиране на монтажните процеси по време и място.
Не би ли могло да се промени нещо в договорите? Защо в тях да не се включи график за доставяне материалите по десетдневки?
В завода с право не са доволни и от качеството на продукцията на някои кооперирани предприятия. Всеки, който е монтирал най-простия детекторен приемник, знае колко важна е добрата спойка. Заводът за съпротивления в Айтос и кюстендилският Завод за кондензатори обаче систематически доставят своето производство в — меко казано—неприличен вид. Изводите имат лошо покритие и се окисляват още mо пътя до Търново. А понеже присъдата на качествените контрольори е окончателна и никой не може и не бива да я отмени, в интерес на реномето на радиоприемника и неговия производител всеки ден 40 души престъргват изводите и налагат върху тях ново покритие. Заводът изхвърля в Янтра по 3 200 лева месечно, само защото някъде работят как да е.
Трудно е. Понякога няма неделя и няма празник. Въпреки това заводът набира скорост и открито може да гледа клиентите си в очите. Една безупречна разработка във всяко отношение е радиошкафът Янтра, рожба на конструкторското бюро в завода. Това е среден супер от втори клас с ултракъси, къси, средни и дълги вълни, комбиниран от грамофон, който автом¬тично сменя плочите. Всичко е поставено в елегантна, съвременна, красива кутия — последен шлагер на промишлената естетика.
Задачите са много. Работи се по транзисторизацията на всички приемници. Нова област е и тропикализирането им — някои от тях ще се изнасят за страни, където температурата достига +50° С, а влажността на въздуха е над всякакви норми. Освен транзисторния супер „Албена“, показан на изложбата на младежкото техническо творчество и майсторство в София, на заводските щандове на Пловдивския панаир можем да видим новия транзисторен приемник „Ехо-2“ със средни и къси вълни, с телескопична антена и подобрен външен вид, радиошкафа Янтра и универсалния автомобилен приемник. Това малогабаритно компактно бижу се захранва по желание от акумулатора на колата, или след изваждането му навън — от батерии. Ще бъде монтиран на тези автомобили „Москвич 408“, които идват на нашия пазар.

Ето и продължението, което по някаква причина не ни се удаде да конвертираме в текст: