Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!

Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.

Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.

Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.

Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.

В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.

Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.

Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.

Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.

Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.

По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:

Българската банкова техника – кратка история

See more

Вижте българската електронна телевизионна игра ТВ СПОРТ в Sandacite.BG!

Ако помните, преди време ви бяхме запознали с телевизионната игра Гейм 2, която представлява спортен симулатор. Традицията в производството на такива игри у нас продължава и след края на 70-те г., като през 1985 или 1986 г. се появява ТВ Спорт. За разлика от предшественика си, тя е произведена в пловдивските Обединени заводи за запаметяващи устройства (ОЗЗУ). Днес ще я разгледаме подробно.

Тя е поместена в доста по-различна от Гейм 2 кутия – тази прилича на старо голямо дистанционно – и може да имитира четири вида спорт – футбол, тенис, скуош, обикновена тре­нировка и хокей. Тренировката не я броим за вид спорт. :)

КАК СЕ ВКЛЮЧВА

На първата снимка виждате, че играта се състои от главен блок, към който чрез жици са свързани два игрови контролера (за тях ще поговорим по-надолу). От ,,топуза“, който прилича на дистанционно, излиза кабел с коаксиален накрайник, който да включите в телевизора. Това подсказва, че той трябва да бъде нещо поне от София`81 нагоре, а не от по-старите със антенев вход тип ,,симетричен“.

Все пак, ако искате да играе на по-стар телевизор, това не е проблем. Просто ще трябва да си намерите т.н. съгласуващо устройство – преходник от коаксиален към симетричен антенен вход, произвеждано в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ – или (по-трудното) да смените накрайника. Но имайте предвид, че без значение дали телевизорът е цветен или черно-бял, образът от самата игра винаги ще е черно-бял.

Когато все пак наврете накрайника, включете телевизора на 3-и канал, като същевременно намалите звука до минимум, защото в топуза има вградено високоговорителче, от което се чуват собствените звуци на играта ТВ Спорт.

КАК РАБОТИ

Играта се играе от двама души, като според вида на спорта на екрана те управляват самостоятелен играч или цял отбор. Те представляват игрови контролери от типа paddle, с който ви запознахме наскоро ТУК. Чрез въртенето на потенциометрите можете да направляате движението на своите играчи/играч нагоре-надолу по вертикала. Ако вкарате гол или въобще отбележите точка в някоя от игрите, ще чуете звук от вграденото в големия модул високоговорителче.

За да включите играта, преместете плъзгача най-горе вдясно от трите колони бутони (дясното положение е включено, лявото – изключено).

Сега трябва да изберем на какво ще играем и как ще го правим. Загледайте се в различните бутони по-долу:

Всеки от бутоните от най-дясната колона задейства режима за различен вид спорт. Първият е за футбол, вторият за тенис, третият – за скуош, четвъртият отключва режим ,,тренировка“ и последният е за хокей.

Ако сте направили всичко това правилно (което не е трудно), от горовителчето в топуза трябва да чуете характерен звук и на екрана да се появи началният екран на избрания от вас спорт. Ако образът не е добър, поиграйте си с потенциометрите за фина настройка на телевизионния образ.

Според това колко умели играчи сте и колко бързо желаете да върви играта, можете да контролирате колко бързо да се движи топката. Това правите с двата бутона от първата и втората колона вляво, като натискането на левия ускорява движението, а на десния го забавя.

Вторите бутони, броено отвесно, в първата и втората колона управляват ъгъла на подаване на топката – левият бутон с големите стрелки съответства на голям ъгъл, а десният с малките – на малък.

Освен това можете да направите играчите си да се виждат големи или малки на екрана! Техния ръст контролирате с третите отвесно бутони от първата и втората колона.

Бутоните, означени с Р и А, определят как играчите ще си подават топката – дали ръчно (Р) или автоматично (А). Когато е ръчно, това изисква многократно повече внимание от играещите пред телевизора, докато автоматичният режим се управлява от логическата платка на самата игра.

Най-долният бутон от първата колона е означен със С, което означава сервис. Той е за режим на ръчно подаване, защото тогава се правят автоматични сервиси.

Докато играете, резултатът се изписва автоматично на екрана, в горния край на двете игрови полета. Отброяват се точки, обаче когато някой от играчите достигне 15 (дори да се играе игра, при която поначало се играе с време, каквато е футболът), резултатът трябва да се нулира. Тогава играчите вече не могат да взаимодействат с топката, да я отбимат, подават и т.н., а един от играещите трябва да натисне червения бутон 0:0.

ПРАВИЛА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ИГРИ

• футбол – всеки участник управлява не единадесет (както е в действителността), а двама „играчи“ с помощта на потенциометъра върху контролера. При това „вратарят“ защитава своята врата, а „нападателят“, намиращ се на противо­положната страна, се стреми да вкара топката във вратата на противника. Пропуснатата топка увеличава резулта­та в противоположната половина на игралното поле. В играта участват двама души едно­временно.

• тенис – участникът с помощта на „играча“ се стреми да не пропусне топка зад линията на полето от своята страна. Удряй­ки се в борда, топката се отразява от него и продължава да се движи, докато вторият участник не нанесе своя удар. Пропуснатата топка увеличава резулта­та за сметка на тази половина на играл­ното поле, в която се намира участни­кът, изпратил топката зад линията на полето. В играта участват двама души едно­временно.

• скуош – двамата участници последователно отбиват със своите играчи топката към стената на лявата страна. При това топ­ката се отразява само от този участник, който е наред да отбива и свободно преминава през другия участник. Ако участникът пропусне топката по време на своя ред, то резултатът се изменя с единица в полза на противника. В играта участват двама души едно­временно.

• тренировка – този режим е предназначен за начинаещи. Всяка пропусната топка увеличава резултата с една единица. С тренировката играещите усъвършнстват рефлексите си, за да могат след това да се справят с реалните игри, но времето за постигане на резултат 15 може да бъде по-продължително.

• хокей – както и в действителността, правилата за тази игра са аналогични на футболните, но играещият с десния контролер освен вратар и нападател, разполага и със защитник. Този режим може да се използва, когато уменията на двамата противници не са равностойни, за да се компенсира донякъде това.

СХЕМИ

Ето тук можете да разгледате принципната електрическа схема на играта и тази на логическата платка:

ЗАХРАНВАНЕ

Телевизионната игра Спорт може да се захранва по два начина – външно чрез стабилизиран токоизправител, от който да получите 9 волта, или от 6 броя батерии тип R6 по 1,5 волта, които се поставят в специално гнездо на големия блок с бутоните. Ако батериите много отслаблат обаче, играта ще започне да не ви работи нормално, да върви нестабилно (по онова време в българския език все още не е навлязъл изразът ,,играта ми лагва“) и да ви дразни. Същото може да стане и ако напрежението от външния източник падне под 7 волта. Не е добре и да я свързвате към самоделни трансформаторни устройства – разни звънчеви и т.н.

Това е в общи линии най-важното за играта. В началото споменахме за нейния предшественик – той представлява ето това:

Българска телевизионна игра Гейм 2

See more

Разгледайте в Sandacite.BG как работят стари БГ устройства за запис на компютърни данни с магнитна лента!

В историята на компютрите са използвани различни видове външна енергонезависима памет (т.е. записаната информация не се изтрива, когато изключим електрозахранването). В Първия БГ компютър „Витоша” напр. данните са записвани на перфорирана лента, чиито дупки и разположението им имат значение. След това обаче идва нещо по-усъвършенствано. Представяме ви УПДМЛ!

У-пъ-дъ… какво?! Устройство за подготовка на данни върху магнитна лента (МЛ) – това означава съкращението. Когато се появява следващото поколение енергонезависими компютърни инфоносители – лентите – потрябват и удобни машини за записване на данните върху тях.

Поначало МЛ е по-усъвършенстван носител от дотогавашните перфокарти – данните се записват с много по-висока плътност, т.е. пести се място за съхранение (при все повече натрупващите се данни – напр. в изчислителните центрове – купищата перфокарти застрашително растат!); освен това картите се използват само еднократно, а МЛ е презаписваем носител; записът и четенето от/на нея са по-бързи, защото перфокартовото четящо-пишещо устройство работи доста по-бавно… Също така записът на магнитна лента е електронен и е много по-надежден от перфокартовия, защото записващото върху лентата устройство извършва проверка на току-що запаметените върху нея данни и при нужда ги коригира.

За да се работи ефикасно с МЛ обаче, е нужен удобен хардуер. В началото на 1970- те г. с това се заема Заводът за запаметяващи устройства в Пловдив, който през следващите години произвежда серия устройства за подготовка на данни върху МЛ – ЕС 9002, ЕС 9004, ЕС 9007. На пръв поглед те изглеждат като компютър All-in-one, но на мястото на монитора стоят двете ролки с лентата.

Ето и как работят тези устройства. Операторът стои пред клавиатурата и набира на нея буквено-числови данни, които се кодират и записват в т.н. буферна памет – нещо като склад, където се натрупва определена партида информация във вид на блок. Буферната памет на ЕС 9002 напр. събира информация като за ~2 перфокарти, а на ЕС 9004 е 160 байта.

Когато тя се запълни, съдържанието ѝ се записва на лентата. След записа идва време за проверка дали данните са записани правилно – прочита се съдържанието от лентата и се сравнява с това в буферната памет. При ЕС 9002 напр. това отнема ~150 милисек и затова операторът не усеща забавяне – той просто продължава да въвежда данни с клавиатурата. Самата лента се движи със скорост напр. 39,6 см/сек (в ЕС 9004).

Има и режим „търсене” – чрез клавиатурата се указва критерий за търсене и УПДМЛ-то сравнява информацията на всеки записан върху лентата блок с този критерий (скоростта на търсене е около 1000 блока/мин).

Сред екстрите на УПДМЛ са разпечатване на данни на принтер, презапис от едно устройство на друго и въвеждане на данни от четец за перфокарти (за да се осигури обратна съвместимост с по-стария носител).

А данните, записвани чрез УПДМЛ, са предимно статистически. Всеки цех и завод на дадено предприятие, всяко счетоводство, община, болница… въобще всяка организация, която поддържа някакъв отчет за дейността си, е задължена да го предава на окръжен изчислителен център, където отчетът се обработва за нуждите на националната статистика. Местната информация се съпоставя с получена от другаде и на тази база се правят по-големи изчисления, изводи, разбират се тенденции и т.н. – напр. колко бебета са се родили в еди-кой си град тази година, колко продукция от даден вид е била произведена в еди-кой си завод, колко служители са ползвали болничен за даден месец и на базата на какво заплащане колко им е било обезщетението и т.н. И понеже през 70-те г. компютрите са огромни, суперскъпи и не е възможно да ги има навсякъде (напр. в най-малкия цех на най-затънтеното село), се въвеждат УПДМЛ-та, на които статистическите данни се записват, лентата се отнася в окръжния изчислителен център и там вече се обработва на големия „едностаен” компютър с програма. Само тогава записаното има смисъл, защото програмата може да сортира данните по различни признаци, да ги сумира, да ги съпостави с други и т.н. – иначе лентата е трудно използваема. А тя поначало е нещо като много голяма флашка или DVD. Плътността на запис върху магнитна лента е 32 бита/кв. мм.

На тези ленти може да се въвежда и код на компютърни програми. След това лентата се зарежда в ленточетящото у-во на големия компютър, а интерпретатор „превежда” програмния код от лентата на понятен за машината език, за да разбере тя какво да прави, когато от програмата ѝ се подаде команда. ЕС 9004 (1981 г.) има 2 специални режима – въвеждане (т.е. запис) и проверка на програма. Но като цяло УПДМЛ по-малко са ползвани за това.

Първото българско УПДМЛ е ЕС 9002, разработено през 1972 – 1974 г. в Централния институт по изчислителна техника от колектива на инж. Тихомир Топалов. То е с най-малко тегло и размери сред множество вносни устройства и с най-ниска цена сред тях.

Още щом се появява като прототип, ЕС 9002 веднага печели няколко награди и привлича задгранични търговски заявки за закупуване. Българските УПДМЛ са широко изнасяни от външнотърговската организация ,,Изотимпекс“.

Ето и още една реклама на горното устройство:

За съхранение на магнитните ленти в изчислителните центрове са проектирани и специални мебели от завод Оргтехника Силистра. Те трябва да осигурят удобно и сигурно съхранение на натрупващите се носители. Самите ленти поначало стоят затворени в специални кръгли кутии, а при употреба се откача един пръстен около ръба, краят на лентата се изважда и се закача на друга ролка, която постоянно си стои на устройството, което я чете.

Основната единица за подреждане е т.н. палета за магнитни ленти. Тя представлява нещо рафт с метални рамки и множество отсеци, изработени от дебела тел, между които се подреждат кръглите кутии. Дълъг е 80 см, широк 18, а в най-горната си точка е висок 14. Може да побере 20-ина лентокутии.

Вече като имаме палетите, можем да ги подреждаме по трите рафта на тази количка, слагайки по 2 на рафт. Така ще можем да съберем множество ленти и бързо и лесно да ги превозваме от хранилищата им до големите ,,едностайни“ компютри, защото там са ленточетящите устройства. Количката е висока 80 см, широка 90 и дълбока 70.

А къде се съхраняват продължително време самите магнитни ленти? За това е произвеждан специален шкаф с две врати, изработен от дебела стоманена ламарина. Снабден е със секретна ключалка, за да са защитени данните от неоторизиран достъп. Шкафът има 4 рафта, а на всеки слагате по 2 палети. Висок е 1,6 м, широк 60 см и дълбок 100. Доста много тежи. :)

Тези съоръжения са били постоянно в употреба из големите изчислителни центрове, където се използват данните, записани върху МЛ.

МЛ и досега се използва за мащабни архиви от данни и изобщо не е забравена. През август 2017 изследователи от Sony и IBM съобщиха за новоразработена МЛ, при която плътността на запис достига 201 гигабита на кв. инч, а в резултат е възможно да се създадат касети с капацитет около 330 терабайта! Лентата е покрита с равномерен слой магнитни частици със среден размер от 7 нанометра. Технологията включва нови магнитни глави и специален лубрикант, който се нанася на повърхността на лентата, за да се постигнат по-ниско триене и по-високи скорости.

А ето път как е работел Първият български компютър – той дори и магнитни ленти не е имал:

Първият български компютър Витоша от 1962

See more

---

(Статията е публикувана от автора за първи път в блога на Първа инвестиционна банка (Fibank) ==> https://blog.fibank.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE.html.)

Вижте в Сандъците – Sandacite джаджата, която за печатане на данни на лента и управляване на принтер!

Измежду многото различни компютърни устройства за работа с информация, произвеждани в България през 1970-те и 80-те години, особен интерес предизвикват устройствата за подготовка на данни, защото те не са праобраз на нещо днешно, а вид техника, която вече не се употребява. Затова е добре да обърнем внимание на произвежданите образци. Как работят тези джаджи пък писахме неотдавна в друга наша статия – ЦЪК!

Днес във фокуса на нашата публикация са лентови уреди, произвеждани от вече несъществуващия Завод за запаметяващи устройства в Пловдив. Техните устройства за подготовка на данни са предназначени за непосредствен запис на информация върху магнитна лента (ЕС 9004 и модификациите му) и гъвкав магнитен диск (ЕС 9114), като информацията се въвежда направо чрез клавиатурата. Те са намирали приложение във всички области, където е необхо­дима обработка на информация посредством ЕИМ. Ако сте чели линкнатата в началото статия, сигурно сте си дали сметка какъв възторг е бил при тяхната разработка и въвждане – ,,облекча­ват труда на оператора, позволяват многократно използване на магнитните носители, ускоряват процеса на въвеждане на дан­ните в ЕИМ“.

В сравнение с традиционните устройства за подготовка на данни върху перфокарти и перфоленти (използвани напр. в Първия български компютър Витоша) предлаганите от ЗЗУ Пловдив през  80-те г. устрой­ства имат следните основни предимства:

• обединяват всички етапи на подготовката на данни — въ­веждане, проверка, корекция;
• имат възможност за многократно използване на магнитния но­сител (лентата) — не по-малко от 20 000 пъти;
• обладават висока надеждност, ниски разходи по поддържането и безшумна работа;
• и, разбира се, увеличават производителността на труда (с около 30 до 40%).

Дългогодишната експлоатация на тези устройства в България, СССР и Унгария (защото масово са изнасяни за тези страни) е показала, че те задоволяват напълно изискванията на потребителите във функционално и експлоатационно отно­шение.

ЗЗУ Пловдив ZZU Plovdiv

Така например, през 1986 г. в редовно производство е внедрена една от най-добрите разра­ботки на Обединени заводи за запаметяващи устройства — Плов­див – устройство на име УУПУ ЕС 9070, което автономно управлява печатащо устрой­ство. Такава конфигурация е давала възможност да се намалят значително разходите за обработка на информацията и да се спести ценно машинно време. При работа на компютъра изходната информация, вместо да се отпечатва на хартия, се извежда на магнитна лента, а това става с около шест пъти по-ви­сока скорост! Записаната на магнитна лента информация може да се разпечата в автономен режим под управлението на УУПУ ЕС 9070, а същевременно изчислителната система се освобождава за решаване на други задачи. Данните се записват върху лен­тата под управлението на вече използваното тогава програмно осигуряване (демек софтуер), без да е необходима промяна на приложните прог­рами.

УУПУ ЕС 9070 е предназначено за работа във всички обекти, където тогава са се използвали големи компютри – изчислителни центрове, промишлени предприятия, складови стопанства – накратко казано, на всички места, където е необходимо отпечатването на големи ма­сиви информация след обработката й от компютър.

ЕС 9004 – запишете данните си!

ЕС 9004 е предназначено за непосредствен запис върху магнитна лента на информация, въведена от клавиатура.

Дава възможност за търсене на опре­делен блок данни за проверка и в случай на необходи­мост за коригиране на записаните на лентата данни.

Устройството има вградена буферна памет, в която се съхранява целият блок данни, преди да се запише на магнитната лента. Това позволява грешките при въвеждането, забелязани от оператора, да бъдат кори­гирани веднага, посредством връщане адреса на памет­та и въвеждане на правилния знак.

Данните върху магнитната лента се записват на блокове с дължина 80 или 160 знака. В устройството е предвидена блокировка на клавиатурата по време на записа върху лентата и цикъла за четене след запис, което позволява на оператора да поддържа постоянен ритъм при въвеждане на данни от клавиатурата.

По време на цикъла за запис съдържанието на бу­ферната памет не се разрушава — данните се запазват за проверка, която се осъществява чрез непосредствено четене след записа. Прочетените данни от лентата се сравняват бит по бит с данните, запазени в паметта.

В режим „проверка“ блоковете от данни, които тряб­ва да се проверяват, се четат и въвеждат в паметта един след друг. От документа-източник посредством клавиа­турата отново се въвежда всеки знак от блока. Кодът на въведения знак автоматично се сравнява с кода от паметта. Ако двата кода са еднакви, операторът може да продължи проверката.

В режим „търсене“ се реализира автоматично тър­сене на даден блок данни чрез сравнение на всеки за­писан върху лентата блок с идентификатор, предвари­телно въведен в паметтта от клавиатурата. Търсенето се осъществява със скорост приблизително 1000 блока/мин.

Всяко устройство ЕС 9004 може да бъде снабдено с поблоков индикатор на текущия блок от данни.

По желание на клиента ЕС 9004 може да има след­ните функции:

• възможност за презапис на данни от едно устрой­ство на друго,
• възможност за разпечатване на записаните върху лентата данни на печатащо устройство,
• възможност за въвеждане на данни от перфокартно четящо устройство.

Технически данни

Плътност на данни 32 бита/мм

Метод на запис NRZ-1

Скорост на лентата 39,6 см/сек.

Капацитет на буферната памет 160 байта 

Дължина на блока 80 и 160 байта

Формат на записа по ISO

Основни режими на работа: въвеждане, проверка и търсене на данни

Други режими: въвеждане на програма, програмна проверка, пе­чат, вход от перфокартно четящо устройство.

Програми: 2 независими

Индикация: поблокова

Автоматични функции: дублиране, прескачане

Захранване 220 волта; +/- 50 херца

Производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства Пловдив от 1981 г., в системата на ДСО ИЗОТ София.