Етикет: Завод за запаметяващи устройства Велико Търново

В Sandacite.BG попаднахме на нов български мрежов терминал – ИЗОТ ЕС 8566.М1.

Последната версия на известната система за изграждане на компютърни мрежи ЕСТЕЛ е с версия 4.2 и влиза в действие през втората поломина на 80-те години. Както и при останалите версии, и при нея потребителите се свързват с големия компютър, чиито ресурси ползват, чрез лични терминали, които наподобяват персонални компютри. Съдържат клавиатура, монитор, принтер, главен блок и т.н. Един такъв блок виждате на снимката – той е сърцето на терминала ЕС 8566.М1. М1 означава, че това е втора модификация на вече съществуващо ЕС 8566. Пред терминала стои оператор – той работи с него.

Производството на този терминал започва през 1988 г. в Комбината за системи за телеобработка във Велико Търново (преди това се нарича Завод за запаметяващи устройства). Това е онзи същият, за който проф. Оли Мартикайнен – една от големите фигури в историята на хардуера, изобретател на рутерите и професор в Хелзинкския технически университет – казва така: ,,Ние от една фабрика за галоши (има предвид Нокия, която преди електрониката е произвеждала гумени обувки) направихме световен гигант, а вие, които имахте такава чудесна база, толкова ли не успяхте да намерите една ниша, за да останете на едно от челните места в развитито на компютърните системи?“. Въпрос, на който и досега не сме дали сериозен отговор…

Но да се върнем в добрите години на българската електроника.

На горната снимка виждате терминала, който разглеждаме – в оригинална реклама от януари 1989 г. Той се състои от следните устройства:

• управляващ блок ЕС 8566.А025 – това на снимката;
• монитор ЕС 8566.А015;
• друг монитор, наречен ,,символно-графичен“ -ЕС 8566.А026 – за чертежи и т.н.;
• принтер ЕС 8566.А030 (който е от т.н. маргариткови);
• клавиатура ЕС 8566.А045;
• обикновен (монохромен) монитор ЕС 8566.А060;
• цветен монитор ЕС 8566.А070;

Сега знаем, че ще кажете, че нямаме останалите части на терминала, но помислете добре. Както виждаме, мониторите са няколко вида. Поначало в тези терминали често един монитор се използва при няколко и получава различен номер според това в кой комплект са го включили. Напр. този тук А.015 е на практика същият като монитора, използван в терминала ИЗОТ СМ 1604.М3:

А и освен това Вие идва ли имате всичко оригинално по Москвича си на вилата, така че не ни се отваряйте. :D

Към терминала могат да се включи повече от един монитор от модела А015 и А026 и принтери А030 според това колко души ще работят, но не могат да бъдат повече от осем. Както към днешните компютри за професионална обработка на изображения може да се включи повече от един монитор. Мониторите работят на резолюция, която позволява 24 реда текст с 80 символа на ред (тоест общо 1920 символа) или 32 х 80, което прави 2560 символа. Методът на изображение е т.н. растерна матрица 7 х 9 или 5 х 7 (малък формат).

Всяко от тези устройства се включва чрез кабел и може да бъде отдалечено от главния управляващ блок на най-много 1 км. Разбира се, в практиката не се налага такова нещо, а обикновено всички са в една стая.

Тук виждате задния панел – от тези серийни конектори се включват устройствата. Имали ли сте серийна мишка? :)

Както виждате, няма предвидена външна памет за зареждане на програми. Тя идва от големия компютър, с който терминалът е свързан. Според инсталирания на него софтуер файловете (които в онази епоха са най-често текстови) могат да се редактират на монитора по определени от програмата стандарти. Чрез нея се управлява и как ще се печата. Като стана въпрос, принтерът е производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства – Пловдив и печата със скорост 30 символа/сек.

Споменахме, че терминалът е с свързан с голям компютър, от серията ЕС или СМ. Според това какъв канал за връзка се използва скоростта на предаване на данни е между 1200 и 9600 бита/сек.

Терминалът се захранва от обикновено мрежово напрежение 220 волта, кабелът е със стандартен трипинов конектор, а всяко устройство хаби около  80 вата мощност.

Сега още малко за софтуера. Когато работи в мрежова среда, ЕС 8566.М1 използва операционните системи ОС 6.1/ВП и ОС 351. Достъпът към базата от данни на потребителя се осъществява от система за управление на информационните потоци. Тя се нарича СУИЛ/ОС. Тя е изградена на модули и така потребителят може да избира само онези, които са му необходими. Връзката между приложния софтуер (практическите програми, които се използват) и СУИЛ се осъществява чрез специални макроинструкции за СУИЛ. Има и специален пакет приложен софтуер за графична информация.

А ето това е по-стар терминал, но с повече функции на него:

В Sandacite.BG си намерихме и българско компютърно мрежово устройство ИЗОТ 8172Е.

Днес ще ви запознаем с една от доскоро ,,безписмените“ ни находки – тоест  имаме я отдавна, но нямаме никакво инфо за нея. Вижте го това на снимката. На пръв поглед изглежда като обикновен модем, но не е. Това е по-различно нещо и го няма в големите справочници на устройствата от Единната система компютри на Източния блок, защото най-вероятно не е регистрирано в нея – няма ,ЕС“ пред номера. Произвеждано е в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново най-вероятно от 1985 г., а нашето е от август 1986.

Това чудо е доооста рядко! Както споменапме, месеци наред го имаме, но никой не успя да ни даде информация какво точно представлява то, но днес най-сетне попаднахме на една книга, където го има. Този ИЗОТ е разработен от Петър Пенчев от колектива на ЗЗУ. Устройството присъства сред експонатите на ХІІІ изложба на ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта), която е проведена в София през 1985 г.

ИЗОТ 8172Е си има микропроцесор, който го управлява – Zilog Z80A. Устройството е предназначено за изграждане на локални мрежови вериги с кръгов обмен на данни между крайните устройства в мрежите (от едната страна голямата електронноизчислителна машина, от другата – операторските терминали).  По тогавашната терминология се нарича кръгов адаптер. Тези кръгови адаптери се свързват помежду си с обикновен телефонен кабел, като не трябва да са на разстояние, по-голямо от 1 километър. Конфигурират се така, че да образуват кръгова верига.

Като разгледаме конекторите отзад, ни става още по-ясно – имаме един женски куплунг, означен с ,,ПРМ“ (приемане), и до него друг, носещ надпис ,,ПРД“ – ,,предаване“. Нещо като ,,оттук влиза, оттам излиза и продължава“:

Елементите по платката в 8172Е са всякакви, картинката е доста пъстра – има чипове на Mitsubishi (74LS 93), Motorola (MCM2114P20) и съветски (К55ЛА9). Периферният адаптер е също оттам – интегралната схема КР580ВВ55А. Кондензаторите поне са кюстендилски, от завода Емил Шекерджийски. Тези подробности за разглежданите от нас джаджи ги даваме понякога, за да показваме и какви компоненти можете да срещнете в някогашните наши компютърни устройства.

Иначе мрежовото устройство тежи само 2,5 кг, иска ток с големина 2 ампера и 10 вата мощност от мрежата.

След началото на производството и инсталирането му по мрежите в България, ИЗОТ 8172Е е спестило около 868 800 лв в пари от 1985 г. Достатъчна причина, за да го спасим и публикуваме тук…

Ето пък един модем от 70-те г.:

В Sandacite.BG днес показваме с какво се настройват българските компютърни терминали!

Напоследък ви показахме доста устройства, които оператори на компютри използват, когато трябва (групово или поединично) да се включат на работа към него. Терминалите обаче също са вид компютър, обединяват в себе си хардуер и софтуер и като такива излизат от строя, а дори и да не го направят веднага, периодично се нуждаят от пробна проверка на параметрите, в които работят, диагностика и отстраняване на отклонения, ако се намерят такива. Именно в таква случаи на преден план излизат устройства като това, което виждате на горната снимка – ИЗОТ 0407С.

Това е специализиран уред за проверка и настройка именно на най-популярните български терминални устройства за краен достъп като ЕС 8571, ЕС 8501М, по-нови като известния видеотерминал СМ 1604 и всички останали, които работят в състава на компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4.1 Освен това новата ни джаджа може да обслужва всички терминали, изградени на основата на българската микропроцесорна фамилия СМ 600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград.

Година на производство: 1987.

Какви са устройството и начинът на действие на ИЗОТ 0407С? В себе си неговата пластмасова кутия обединява микропроцесорен модул, оперативна памет 4 кб, постоянна памет (може да е най-много 8 кб), контролер, команден пулт с клавиатура, перфолентово четящо устройство ЕС 1501 и, разбира се, захранващ блок. На външен вид този сервизен уред е много подобен на описания вчера програматор за EPROM чипове ИЗОТ 0404С. Изобщо, явно с индекса 04хх са означавани не потребителски, а сервизни устройства, употребявани от тогавашните компютърни техници в тяхната работа. Такова напр. е ИЗОТ 0401С – устройство за заводски тест и настройка на харддискове, оформено в черно дипломатическо куфарче.

Действието на 0407С се основава на директния му достъп до паметта на проверявания терминал. Тъй като повечето възли на тези устройства са директно адресирани, чрез ИЗОТ-а операторът просто започва да пуска различни тестови програми, които проверяват различните модули на ,,пациента“ – както самостоятелно (един по един), така и групово.

Управляващата програма на ИЗОТ 0407С е записана на EPROM-чип, който при работа се поставя в определена позиция на проверявания терминал и тогава управлението му се предава на ИЗОТ 0407С. Оперативната памет на сервизния уред е нужна, за да зарежда в нея операторът различните тестови програми. После следи как вървят нещата на LED екранчето над клавиатурата:

От функционалните бутони вдясно от цифровите може да се задават какъв тест да се извърши – писане, четене… и т.н. Дългият бутон най-долу е за рестартиране на процеса.

Като истински сервизен уред, и ИЗОТ 0407С е преносим – кутията е с габарити дължина 410, широчина 330 и височина 180 мм. Тежи около 12 кг. Може да се срещне и в тази модификция:

Показаният от нас уред е произвеждан в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново от края на 70-те години и е широко изнасян в Източния блок.

Разучете терминала за компютърна мрежа ЕС 8501М, който намерихме в Sandacite.BG!

Неведнъж сме ви разказвали за първата българска компютърна мрежа – ЕСТЕЛ (,,Единна система за телеобработка“) – която се появява в средата на 70-те г. (най-вероятно в средата) и с времето натрупва няколко версии. Тя дава възможност на множество хора, работещи пред терминали, да се свързват с голям (заемащ цели стаи) компютър от серията ЕС, да използват неговите големи изчислителни ресурси, да обменят файлове с него, а също и да задават въпроси и да получават отговори в реално време. Връзката се осъществява чрез телефонни линии, както по-късно при dial-up мрежите на първите у нас интернетски доставчици.

През годините терминалите претърпяват промени в дизайна, а на тези устройства досега сме обръщали много малко внимание – показвали сме ви само най-известни като първата модификация на СМ 1604. Затова сега ще наваксаме…

Тук отгоре виждаме ЕС 8501М – терминал, произвеждан от Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново в началото на 80-те години. Тогава ги наричат още абонатни пунктове. Този се състои от основна маса с клавиатура и принтер (на безконечна хартия), монитор и под него  шкаф с две 8-инчови флопита от първия модел такива български – ЕС 5074 – поместени, както го правят и при бюрокомпютрите, вертикално едно до друго. Две са, за да можете от едното да заредите програмата, а с другото да запишете резултата от работата си.

Предназначението на ЕС 8501М да ви съдейства да обменяте информация в старт/стоп режим с голяяям компютър. :) За целта се използва двупроводен( пряк или комутируем) канал или четирипроводен некомутируем канал, който влиза в състава на ЕСТЕЛ версия 4.1. За тази работа му трябва телефонен модем със скорост на обмена 300/600/1200 бода (англ. baud) (показвали сме ви един такъв – ИЗОТ ЕС 8005 – ТУК). Да отбележим също така, че обмен на данни може да се осъществи също с четирипроводна физическа линия, като тгава скоростта нараства до 9600 бода/сек.

Терминалът съдържа собствена микропроцесорна система от фамилията СМ600 (8-битова е – трудно някаква друга в тези времена) и има вътрешнопрограмно управление.

А, ето една негова реклама от 1983 г.:

Клавиатурата на терминала може да се направи по желание на клиента в две азбуки – латинска и кирилска. Снабдена с всички букви за руски при това, защото този терминал е продаван много в страните от бившия Съветски съюз. Самата клавиатура е оформена като автономен блок, а клавишите по него са три групи:

• основна – 56 броя;
• лява допълнителна от 9 функционални клавиша;
• дясна допълнителна от също толкова функционални

Освен туй, на панела са монтирани светодиод индикатори, които дават пълни сведения за работата на терминала в автономен и дистанционен режим. При работа на принтера цифровите индикатори указват къде са намира печатащият диск (т.н. маргаритка) и дали има грешки.

По-горе стана дума за вградения софтуер на терминала. Ами работата на входно-изходните устройства (клавиатура, монитор…) се контролира от програма, записана в 16-килобайтовата постоянна памет, намираща се на платки в шкафа под клавиатурата. Програмата се задейства при включване на захранването и тогава терминалът преминава бърз вътрешнопрограмен тест, за да може самодиагностиката да разбере дали всичко е наред с него (тогава влиза в специален диагностичен режим).

ЕС 8501М може да работи в два вида конфигурация на връзката – ,,точка – точка“ или многоточкова. Друго забележително за е, че той работи в два режима – автономен и дистанционен. Те се контролират оот две групи превключватели на клавиатурата отгоре. При първия терминалът може да се използва като самостоятелен текстообработващ компютър за подготовка и редактиране на текстова информация, която после да се запише на дискета или да се разпечата или да я гледате на монитора и да се любувате на писателските си качества. :) Можете да ровите в съдържанието на дискети, да редактирате данните там, да копирате, търсите, реорганизирате файлове и т.н.

При дистанционен режим терминалът работи като същински такъв, тоест свързва ви с истинския компютър. Дължината на информационния блок е променлива, но не повече от 512 байта, а режимът на обмен – дуплексен или полудуплексен.

Между другото, оперативната памет (RAM) на терминала е 16 кб. Принтерът, който върви към него, се нарича ЕС 7187 и може да печата със скорост 30 знака/сек, като на ред се падат 132 знака.

Мониторът пък още не сме открили как се казва, но вероятно е произвеждан в ЗДСТЕ ,,Васил Драмов“ Враца, а със сигурност знаем, че може да изобразява 24 реда текст по 80 знака всеки.

Кутията на ЕС 8501М е доста тежка, метална, а останалите неща по него също тежат, затова е разбираемо, че в пълна конфигурация той удря едни добри 170 кг. Разберите му са 1050 дължина, 860 височина, 650 мм дълбочина. Захранва се от обикновено еднофазно мрежово напрежение 220 волта и потребява около 700 вата мощност.

Надяваме се, че с този подробен преглед сме ви помогнали да видите как хората са работили с първите компютърни мрежи в България. Ето тук можете да разгледате един доста популярен терминал, само че от по-малкия клас машини – СМ (т.н. минимашини):

Запознайте се българския телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 в Sandacite.BG!

Неведнъж сме си говорили за началото на българските компютърни мрежи – т.н. телеобработка на данни. Нейното начало е поставено с първата версия на системата за предаване на цифрови данни в реално време ЕСТЕЛ от 70-те години. Предаването на данни между включените в нея компютри се е извършвало с телефонни модеми, каквито от началото на 70-те Заводът за запаметяващи устройства във Велико Търново произвежда в няколко модела, които всичките са страхотно редки и трудни за намиране.

Един такъв обаче успяхме да изровим и ще ви го покажем днес. Макар на лицевия панел да не е отпечатано ,,ЕС“, това си е истински модем от времето на единната система компютри на Източния блок, за които България тогава разработва множество устройства. Този ЕС 8005.М1 също е  изнасян в големи количества за бившите соцстрани, затова и надписите по кутията са на руски.

По принцип това е третият телефонен модем, разработен от българската хардуерна промишленост за нуждите на телеобработката, и датира от 1986 г., а нашият е произведен 1987 и е 902-рият екземпляр за годината.

Устройството е поместено в пластмасова кутия, а предният и задният панел са метални. За модема има предвидено своето място до големия ,,едностаен“ компютър. Както говори и думата ,,модем“, той трябва да ,,модулира“ и да ,,демодулира“, тоест да преобразува дискретни логически сигнали в аналогови и обратното. Модулацията е честотна. ЕС8005.М1 може да се включва към комутируеми и некомутируеми двупроводни телефонни канали за връзка, които са включени в кабелни, въздушни и радиорелейни линии.

На предния панел горе забелязваме, освен охладителните прорези, бутон за задействане на самотест на модема, сигнална лампа, която светва в случай на грешка в работата му, както и някои други бутончета, за предназначението на които обаче не сме компетентни, тъй като нито сме работили с ЕС 8005.М1, нито пък успяваме да намерим сведения за техните функции в литературата, с която разполагаме. И такива моменти има. :)

Скоростта на предаване на данните е 600 или 1200 бода (англ. baud). С такава скорост първата снимка в статита напр. би се заредила за осем – 10 минути, но за тогава е било напълно нормално. Модемът предава данните по синхронен и асинхронен метод, а режимът на обмен може да бъде дуплексен или полудуплексен.

Ето снимка на модема и отзад. Ясно се виждат копчето за включване и изключване на захранването и конекторите за кабели за данни:

Модемът ИЗОТ ЕС8005.М1 е голям колкото кутия за обувки – 448 х 320 х 200 мм – и тежи 5 кг. Ние получихме два изотовски модема в кутия, така че сме носили общо 10 кг! :) Те са тежки заради захранващия блок, който също влиза в кутията.

А преди ЕС 8005.м1 съществува един доста по-стар, ,,класически“ ЕС 8005, произвеждан от 1974 г. Неговата скорост на предаване на данни също е 1200 бода. М1 в индекса на нашия означава ,,модификация 1″. Същствуват няколко модификации на стария ЕС 8005. Ето какви са разликите помежду им:

• ЕС 8005 – тя е без автоматично повиквателно устройство (АПУ) с обратен канал, което (когто го има) се оформя като самостоятелно устройство;
• ЕС 8005.01 – без АПУ с обратен канал във вид  на панел, който се инсталира в шкаф за линейна апаратура;
• ЕС 8005.02 – с АПУ във вид на панел;
• ЕС 8505.04 – без обратен канал, оформен като самостоятелно изделие, работещо с двупроводни и четирипроводни линии;
• ЕС-8505.05 – с обратен канал във вид на панел за двупроводни и четирипроводни линии

Както е видно от снимките, шифърът на нашия е ЕС 8005.М1, което го прави доста по-нов от тях обаче. :)

А докато чакате статията за другия модем, вземете преговорете първия български телефонен модем:

Вижте в Sandacie.BG система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново!

През втората половина на 1970-те в България не е имало Интернет, но той далеч не е единственият начин за предаване на цифрови данни между компютри в мрежа. По това време най-често срещаните компютри не са персоналните като сега, а едни огромни машини, заемащи цели стаи. Такова чудовище е твърде голямо, за да работи на него само един човек. Затова се създава телеобработката на данни.

За да разберем какво означава ЕСТЕЛ(,,Единна система за телеобработка“) и защо това е толкова важен комплекс от устройства, трябва да си отговорим на въпроса какво означава позабравеният термин телеобработка.

Според политехническия речник това е съвкупност от методи (хардуерни и софтуерни), осигуряващи на потребителите отдалечен достъп към ресурсите за обработка на данните на мощен професионален компютър. Това се постига чрез постигнато високо равнище на далекосъобщителните средства – най-често са връзката е телефонна, с модем като ТОЗИ. Информацията се обменя по жичен път между индивидуалните компютърни терминали на служителите и голямата машина. За телеобработка имаме нужда от специализирани устройства (телекомуникационни процесори, модеми…), които са произвеждани в заводи в София и Велико Търново.

И така, вече можем да разберем какво се крие под съкращението ЕСТЕЛ – Единна Система за ТЕЛеобработка. Тя включва всички компоненти на ,,едностайния“ компютър (в него има матрични процесори, хард дискове, 5,25- и 8-инчови флопита (а намерете ни едно такова де!) лентови запомнящи устройства, принтери…) заедно с пригодените за телеобработка служителски терминали и накрая – нужните за мрежовата работа допълнителни устройства.Всички тези джаджи се проектират или за ЕСТЕЛ, или отчитайки нейните изисквания. Целият хардуер и приложният софтуер за него напълно съответствал на стандартите на Единната система.

Ако ЕСТЕЛ се използва пълноценно, тя може да повиши многократно производителността на всеки човек. Една от най-ценните функции на системата е възможността за отправяне на запитвания и получаване на отговори в реално време. Ето какво четем и в следната реклама на ЕСТЕЛ от средата на 1980-те г.:

,,Ако имате трудности при ТЕЛЕОБРАБОТКАТА, свьржете се с „ИЗОТИМПЕКС“. Проблемът ще намери разрешение в НОВАТА СИСТЕМА за телеобработка ЕСТЕЛ , създадена да задоволи най-широк кръг от изисквания. ЕСТЕЛ включва изчислителна техника, създадена и произвеждана в България в рамките на единната система електронно-изчислителни машини.

Една примерна конфигурация на ЕСТЕЛ може да се организира на базата на вся­ка електронноизчислителна машина от Единната система от ЕС 1020 до 1050. Главните разновидности на ЕСТЕЛ са: информационно-запитващи системи, системи за време-делене „он-лайн“, обработка на програми и отговори в реално време, системи за автоматизиране на управ­лението, системи за управление на производ­ствени процеси.

Всички дейности, където е необходима обработка на данни — планиране, счето­водство, изследователска дейност, обра­зование, автоматизация на производ­ството и управлението в институти, за­води, министерства и др. се нуждаят от ЕСТЕЛ .“

А в реклама на Завод за запаметяващи устройства Велико Търново от 1986 г. четем:

,,ПРОИЗВЕЖДА системи за телеобработка ЕСТЕЛ (терминали, видеотерминали, минивидеотерминали), представляващи комплекс от функционално съвместими технически и програмни средства, които осъществяват управление, об­работка и предаване на данни между ЕИМ и мно­жество отдалечени потребители посредством съоб­щителни канали.

Използването на системите за телеобработка дава следните предимства:

повишава се удобството при общуване човек-машина;

освобождава се допълнителна изчислителна мощност на ЕИМ с прехвърляне на голям брой от функциите по управление и комутация на данните в подсистемите за телеобработка;

рационализират се процесите по подготовка и обработка на данните на мястото на възникване­то им.“

По-късно, в началото на 80-те години, са създадени още компютърни мрежи, но ЕСТЕЛ остава първата българска мрежа за предаване на цифрови данни. Какво се случва по-насетне, можете да прочетете тук ==>