Изкопахме и магнетофона Мелодия МК6 в Сандъците – Sandacite!
Ролков магнетофон Мелодия МК6
Наскоро Ви запознахме с първия български ролков магнетофон Мелодия. Той обаче е родоначалник на цяла серия наши възпроизвеждащи устройства от този тип, един от чиито представители е моделът Мелодия МК6 от средата на 1960-те г. Нека сега той да заповяда на сцената!
Както и предтечата му, и този апарат е произвеждан в добре познатия завод Електроакустика Монтана. За разлика от първата Мелодия обаче, МК6 е много по-малко познат – никъде не успяхме да намерим дори и схемата му. Независимо от това обаче, сме се постарали да Ви представим това, което можем да узнаем за него от разглеждане на нашия екземпляр.
Магнетофонът е оформен в метално куфарче, тежащо над 10 кг. Изпълнен е с Е серия лампи. Възпроизвежда от стандартна магнетофонна лента, която циркулира между двете ролки. Освен това може и да записва от няколко източника, както показва редът входове и изходи на лявата му страна:
Ролков магнетофон Мелодия МК6
1 – говорител
2 – линия – вход за запис от усилвател напр.
3 – вход запис от грамофон
4 – запис от радиоприемник
5 – запис от микрофон
Големият потенциометър най-вляво регулира откъде да се записва – от грамофон или от микрофон. Плъзгачът в средата управлява бързото пренавиване на лентата в двете посоки, а над него е лампа – индикатор (вер. ЕМ84). Двата потенциометъра вдясно са съответно за тонкорекция и за включване на магнетофона и усилване на звука (последните две функции са обединени в един потенциометър).
Ролков магнетофон Мелодия МК6
Озвучаването на помещението от Мелодия МК6 е осъществено чрез два говорителя, вградени в кутията. Интересен е щепселът на устройството – такъв не сме виждали досега – тънък, от белезникава пластмаса, с емблемата на завода Ворошилов на него.
Въобще симпатично апаратче. Няма да забравя – веднъж правихме някаква изложба на българска техника в един от по-луксозните ресторанти в Центъра и на другия ден трябваше да си прибираме нещата. И точно когато изнасяхме магнетофона, една посетителка на заведението ме забеляза да излизам, носейки МК6-а и възкликна: ,,Това магнетофон ли е?! ,,Да“ – рекох аз. ,,Прекрасен е!“ :) Така че явно, въпреки малката му известност, представеният току-що магнетофон притежава някакъв стил и дизайнерски качества, след като впечатлява хора от най-хайлайфната столична хипстърия. :)
Това е засега от нас за него. Ако намерим схемата, веднага ще обновим статията, за да стане още по-полезна. Чао! :)
За този български ролков магнетофон знаем само, че е произвеждан в малка серия и раздаван на определени лица ,,по партийна линия“ (спомени на човека, от когото го закупихме). Не разполагаме със схема, описание или каквато и да било друга документация. Затова я търсим усилено и призоваваме, ако някой случайно пази – да ни пише – ще я публикуваме с нескрито удоволствие.
Произведен вероятно в завод Електроакустика Михайловград през 1971 г.
[1964 – 5] Български ролков магнетофон Мелодия МК5 + схема
[1964 – 5] Български ролков магнетофон Мелодия + схемаПрез 1961 г. на Пловдивския панаир е представен български магнетофон Мелодия МК3, който според човек, работил по него, е първият такъв апарат от поредицата, който влиза в серийно производство – предните два са МК1 и МК2, но те най-вероятно са само опитни прототипи. Две достоверни сведения ни казват, че през същата 1961 година започва и серийното му производство в завод Електроакустика в Михайловград(дн. Монтана). Тук се се запознаем с модела МК5, който е много по-разпространен, има съвсем малки разлики с него и е пуснат през 1964 или 65 г.
Мелодияе двупистов, двускоростен магнетофонза запис и възпроизвеждане на музикални и говорни проограми от микрофон, радио, грамофони магнетофон, при скорости 4.75 см/сек. и 9.53 см/сек.
магнетофон-мелодия
Размерите на магнетофона Мелодия са 335 X 275 X 165, а теглото му е 9.5 кг.
ролков-магнетофон-мелодия
Той има два високоговорителя, вградени в кутията, моментен стоп, бързо пренавиване на лентатав двете посоки и удобно клавишно командуване. Честотната му характеристика е от 50 до 10 000 хц. Нелинейните изкривяванияса по-малки от 5%. Динамиката му е 45 дб. Пригоден е да работи с лента CPI – 350 метра. Към магнетофона може да се включи допълнителен външен високоговорител. Има изход за далечно командуване и може да се използува като диктофон.
Тук можете да изтеглите схематана ролковиямагнетофонМелодия –
магнетофон-мелодия-схема
Бихме се радвали да харесате и Фейсбук страницата на сайта, за да следите и другите ни прегледи на българска техника – https://www.facebook.com/sandacite
Историята на легендарния завод Електроакустика Монтана в Sandacite.BG!
История на завод Електроакустика Монтана
Автор: инж. ГеоргиКръстев, 20 години директор на завода
ПРЕДГОВОР
Завод Електроакустика Монтана (тогава Михайловград) започва своята дейност от 1960 г. Първи директор на завода е инж. Рангел Желязков, а през 1963 година ръководството поема инж. Тома Томов. От 1970 до 1972 г. директор е инж. Методи Христов. През 1972 година пък управлението на завода е възложено на мен.
Моето управление продължава до 1992 година, когато с решение на тогавашния министър председател Филип Димитров заедно с 21 мои колеги от цялата страна сме освободени от длъжност по „целесъобразност“.
След мен имаше още четирима директори на завода, но те всъщност бяха ликвидатори, които не се интересуваха от съдбата му. В крайна сметка, самото предприятие отдавна вече не съществува. Въпреки че площадката му е в центъра на града, лицевата част на двора е обрасла с растителност и представлява тъжна гледка за минувачите.
Малко повече за историята на едно от проспериращите някога предприятия в Михайловград, сега Монтана. Тъй
като фактите се тълкуват от позициите на директор, няма да си позволя да говоря за управлението на моите предшественици. Ще се задоволя да разгледам само периода на моето управление от 1972 до 1992 г.
В изложението ще се спра на най-значимите факти и събития, които наистина имат влияние върху съдбата на завода и които по мое скромно мнение са важни за съвременния читател, интересуващ се как са живели и какво са правили хората в едно време, считано за черна дупка в историята на България. Има какво да се каже за техническия прогрес, за изобретенията и екзотичните решения, за управлението и взаимоотношенията с властта, за външнотърговските връзки, за социалната политика и много други.
Силно се надявам, че моето изложение ще бъде полезно за любознателния читател и той ще се убеди, че нашето поколение, макар и при други условия, е живяло пълноценен и интересен живот.
За да не бъда отегчителен, ще се стремя изложението ми да е в телеграфен стил.
ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС
Сега се ползва понятието ИНОВАЦИИ. Звучи неясно, но модерно. В онези времена понятието технически прогрес се възприемаше в тесен смисъл като годишен план за разработка и внедряване на технически изделия. Тази примитивен подход беше пагубен за предприятията, защото ги откъсваше от науката. Учените оставаха извън реалната икономика, „някъде там горе“. Науката се развиваше заради самата наука.
За мен обаче техническият прогрес е много широкобхватно понятие със следното съдържание:
1. Стратегия за развитие на дадено направление. В случая – електроакустиката като наука и производство.
2. Формулиране и планиране на необходимите научни разработки. Особено внимание да се отделя на ключовите теми.
3. Планиране и проектиране на технически изделия на базата на тези научни разработки.
4. Внедряване на изделията в производството.
Всъщност това са етапите на техническия прогрес, които са неизбежни за всяка сериозна фирма.
РУУ 100ВС
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАВОД ЕЛЕКТРОАКУСТИКА
1. Генерални цели:
на пьрви етап предприятието да стане водещо в рамките на бившия Сьвет за икономическа взаимопомощ (СИВ);
на втори етап предприятието да се изравни с водещите фирми в Западна Европа
2. Производството на завода да бьде преструктурирано както следва:
Първи етап: смяна на ламповата техника с транзисторна;
Втори етап: смяна на транзисторната техника с интегрална;
Трети етап: с цел повишаване на устойчивостта да се разнообрази номенклатурата на производството с изделия извън обхвата на електроакустиката
РУУ 300ВС
ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА КЛЮЧЖВИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ
През 1972 година заводът беше на етапа на електроламповата техника. Като прототип съществуваше само едно мощно нискочестотно стъпало на германиеви транзистори, което нямаше шанс да излезе на пазара. За да излезе от кризата, на предприятието беше необходима мощна научна подкрепа. В противен случай то нямаше шансове да оцелее. За да се обезпечи изпълнението на избраната стратегия трябваше да се решат следните ключови проблеми:
Създаване на мощно 100-ватово крайно стъпало на силициеви транзистори.
Решение на проблема с паралелната работа на крайни нискочестотни стъпала с цел осигуряване възможност за изграждане на произволно големи мощности кратни на 100 вата, по подобие на енергосистемата.
Усъвършенстване 100¬ватовото крайно стъпало до премахването на всичките му елементи за настройка с цел да се намали до минимум влиянието на субективния фактор и да се осигури максимална надеждност на най-натоварения възел в нискочестотните усилватели.
Увеличаване на средностатистическия коефициент на полезното действие на мощното стъпало, чрез прилагане на нови технически решения.
С оглед на по¬далечна перспектива да се разработи мощно нискочестотно стъпало с импулсна модулация. Така ще се доближим до цифровата модулация на по-малко от една крачка.
Оптимизиране, унифициране и стандартизиране на блоковете, които влизат в състава на един пълен нискочестотен усилвателот микрофон до високоговорител.
Създаване на стандарт за механични конструкции на блокове и шкафове съвместим както с метричната, така и с инчовата система.
Създаване на номенклатура от съпътстващи и обслужващи изделия като професионални смесители, измерителни и индикаторни блокове и др., с цел изграждане на комплексни звукови системи.
Няма да ангажирам вниманието Ви с конкретиката на проектирането и внедряването на най¬различни изделия. Това е рутинна работа в продължение на 20 години, изискваща много труд, време и мобилизация многобройни екипи от специалисти, работници и администратори. Всъщност това е сивото ежедневие на непрекъснатата борба за насъщния.
Респром ЕМС 1000
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЛЮЧОВИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ ТОВА
Изпълнението на тази програма не беше лесна задача, особено в частта планиране и финансиране. Една научна разработка, или изследване не е така конкретна и видима както едно изделие, като телевизор, радио, или нещо друго. Тогавашната администрация търсеше бързи и конкретни резултати. Трудно можеше да бъдат приети теми, при които не се знаеше какво ще излезе и които можеше да завършат с негативен резултат. На такива рискови задачи много трудно можеше да се даде зелена улица.
И въпреки всичко завод ,,Електроакустика“ успя до 1980 година да изпълни научната си програма в целия й обем, че дори и нещо повече.
Под ръководството на старши научен сътрудник инж. Йордан Странджалиев в Института по Радиоелектроника ¬София бяха решени успешно следните теми:
Нискочестотен мощен 100-ватов краен усилвател клас В на силициеви транзистори. Решаващо значение имаше тогавашния силициев транзистор известен като 2N3055.
Създаването на крайното стъпало отвори пътя към решаването на проблема с паралелната работа на много такива стъпала. Тази задача, изискваща значителни знания и интелект, беше успешно решена. Ние бяхме радостни и горди с това постижение и обнадеждени за бъдещето. Пред нас се отваряше широко поле за развитие.
Не закъсня и усъвършенстването на крайното стъпало. Новите схемни решения позволиха да се премахнат всички донастроечни елементи. Всъщност стъпалото имаше поведението на интегрална схема. То нямаше нужда от настройка. Настройчиците само оживяваха излязлото от монтаж стъпало.
Не закъсня и решението за повишаване на статистическия КПД. Появи се 150-ватово крайно стъпало в режим клас ВС. Идеята беше да се раздели синусоидата на няколко хоризонтални полоси по ниво на напрежението на входния сигнал. Всяка полоса да се усилва от отделен усилвател. Изходите на усилвателите се свързват последователно. Така синусоидата отново се възстановява (съшива).
Този режим доближаваше работата на крайния усилвател до импулсния усилвател и водеше до рязко увеличаване на КПД. Теоретически имахме възможността да реализираме неопределен брой полоси, но от практически съображения ние се задоволихме само с две. Така новото 150-ватово стъпало постигна КПД = 75 %, а това е с 2 5% повече от традиционните усилватели клас В. Това бе голям успех, който ни донесе 15 % увеличение на външнотърговската цена.
Трябва да подчертая, че теорията на усилвателя е дело на учен от град Казан в Русия. Но това изобретение не можа да види бял свят в тогавашния СССР. В България главният принос по внедряването му е на инж. Йордан Странджалиев и доц. Васил Василев от ВМЕИ София.
Транзистор Огоста
След решаването на ключовите проблеми, съвсем естествено и безболезнено дойде и РЕШЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЗАДАЧИ, заложени в научната програма на завода.
Изключение прави само създаването на импулсен усилвател (усилвател клас Д). Тази задача възложих на специалисти от Варненския машинно-електротехнически институт. Задачата беше рискова в смисъл, че не разполагахме със силициеви превключващи елементи с достатъчно висока гранична честота. Поради тази причина ограничихме честотната лентана усилвателя до 3-3,5 килохерца. Ударението поставихме върху теорията на усилвателя и методиката за неговото конструиране. При онази обстановка реалният действащ модел можеше да послужи само за демонстрация. При тези ограничения задачата беше решена блестящо. След това постижение вече се намирахте на подстъпите на импулсната и цифровата електроакустика. Както се досещате, заводът така и не достигна до етапа на производство на мощни импулсни усилватели. Ние бяхме изпреварили времето поне с 10 години. Но когато нивото на елементите беше вече добро, заводът вече го нямаше. Такъв е животът.
Научните разработки позволиха през 80¬те години на миналия век да концентрираме вниманието си върху задачи с много по¬голям обхват. Цялото десетилетие протече под знака на модулните системи ЕМС 1000 и ЕМС 2000. Абревиатурата ЕМС означава Единна Модулна Система. ЕМС 1000 беше разработена и внедрена успешно. Тя стана гръбнакът на производството през тези 10 години
Елементната база на ЕМС 1000 беше транзисторна. Имаше и интегрални схеми, но те не бяха преобладаващи. С внедряването на ЕМС 1000 бе постигната първата стратегическа цел. „Електроакустика “ стана водещо предприятие за тази техника в СИВ.
Но в сравнение със Западна Европа ситуацията също се промени. Нашите постижения не останаха незабелязани. Например западногерманската фирма ,,Динакорд“ не се поколеба да внедри нашия 150-ватов усилвател с повишен КПД както и паралелната работа. Друго нещо е, че те не посмяха да приемат моето предложение за икономическо сътрудничество с нас, макар че то беше изключително изгодно за тях. Пък може и да са прави за себе си. След унищожаването на завод Електроакустика именно „Динакорд“ зае освободеното пространство. Нещо повече, по ирония на съдбата за него работят нашите най-добри специалисти като инж. Иордан Странджалиев и инж. Ангел Ангелов. ЕМС 2000 имаше предназначението да обезпечи втората стратегическа задача, да се изравним със Западна Европа. Системата беше замислена и изпълнена изцяло на интегрални схеми. Тази колосална задача се решаваше в непосредствено сътрудничество с института „А. С.Попов“ в Ленинград. Нейните възможности бяха огромни. Вече можехме да удовлетворим всякакви потребности на клиентите, включително и комплексно оборудване на най¬различни обекти.
Такава система и до днес работи в московския театър ,,Гогол”.
Усилватели клас В + С
Копие от западногерманския патент на усилватели клас В + С. Скен: инж. Васил Бояджиев (vvb)
ЕМС 2000 беше успешно разработена и внедрена, но до производство така и не се стигна.
Времената се промениха. Дойде демокрацията. След няколко години заводът бе ликвидиран.
Няма как да не спомена и за две екзотични разработки ¬учебен делтапланер и свръх лек самолет (ултралайт). С тези изделия ние решавахме и третата стратегическа цел за разнообразяване на номенклатурата.
Делтапланерът разработихме в сътрудничество с организацията за съдействие на отбраната (ОСО). Разработката беше успешна. Произведохме около 50 делтапланера.
Свръх лекия самолет разработихме в сътрудничество с военното ведомство. Самолетът беше успешно проектиран, а опитният образец издържа най-тежките изпитания, на които военните го подложиха. Самолетът тежеше 240 килограма без горивото, а максималното му полетно тегло беше 500 килограма. Можеше да носи двама човека и 100 килограма товар. Цената му не надвишаваше 15000 лева по текущия курс на долара. В тогавашния Михайловград имаше идеални условия за производство на този самолет, тъй като в близост беше самолетното предприятие и учебното летище на ОСО. Нашата идея беше този самолет да отговори на частното търсене, когато законът разреши на гражданите да имат собствени самолети. Както разбирате, до масово производство не се стигна, защото времето ни изпревари.
2N3055-аналог
ПРОИЗВОДСТВО
Производствената програма на завода формирахме задължително като функция на техническия прогрес и естествено в съответствие със заявките на нашите контрагенти. Няма да разглеждам производството на изделията за бита като магнетофони, грамофони и др. Тогава те имаха несъществен дял. В тази област любопитен факт е, че заедно с варненския институт разработихме и внедрихме много интересен магнетофонен микродвигател. Интересното е, че при мощности около 3 до 6 киловата този тип двигател е идеален за електромобил.
Към 1975 година започна производството на пълен усилвател 2×100 вата, който замени стария 2×60 вата и даде зелена улица на 100¬ватовия модул. През 1977 година започнахме производството на РУУ 600 вата, до 1980 година се появиха РУУ 300 вата и РУУ 600 вата Във всички посочени изделия беше внедрен принципа на паралелната работа на мощните стъпала.
От 1980г. до 1990 г. Производството беше базирано на ЕМС 1000.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО
Предполагам, че много хора едва ли ще повярват, че всичко, което казвам е вярно. Съвременният начин на мислене не допуска, че при „социализЪма“ такива неща са възможни. Независимо че управляващите от 1990 година до днес са преки наследници на БКП, деца, внуци, снахи и зетьове на бившите управляващи малки и големи величия, те не си позволяват да кажат нищо добро за тези години. Човек като мен, който добре ги познава, се удивява от страхотната „еволюция“, която претърпяха само за една нощ.
Според съвременните представи нашето поколение е живяло в черна дупка. Тогава нищо не е имало и нищо не е могло да се случи. Дори се учудвам, как въпреки това нас сега ни има. Кой знае как сме се промъкнали през стените на черната дупка. Дори и Айнщайн знае, че това е невъзможно.
За да бъде заводът управляем трябваше да се направят много неща. Главният въпрос е какъв да бъде принципа на управление. Имаше три възможности:
Авторитарно управление. При този вариант всичко се решава от директора и всичко минава през директора. Той трябва да бъде всезнаещ, всеможещ и всемогъщ. Почти бог. Всички останали са пионки и слуги, които безропотно изпълняват мъдрите указания на „Оня отгоре“.
Демократично управление. При този вариант директора трябва да бъде добрият чичко. Никой не е длъжен да се съобразява с глупавите му брътвежи. Всеки прави каквото си иска, а завода върви накъдето го духа вятъра, или където го влачи течението.
Научно управление. Този тип управление предполага разпределение на отговорностите и правата така, че всеки по някакъв начин да участва в управлението на завода от позицията, на която се намира. Всеки да възприема себе като личност, която е значима, да има самочувствие и да се себеуважава.
Аз избрах третия вариант, но въпросът беше какво е научно управление. А такава наука наистина съществува. Нарича се „Теория на управлението“. Следователно първото нещо, което трябваше на направя е да ограмотя себе си. Да овладея науката за управление. Но за да мога да изпълня намерението си и да организирам завода по начин, който смятам, че е добър, трябваше първо да осигуря условията отнасящи се до външната среда.
На първо място стояха взаимоотношенията с генералния ми директор. Трябваше да гo убедя, че си разбирам от работата и че не е необходимо да се меси в работата на завода. Това го постигнах неочаквано лесно. За него беше добре дошло да не се занимава с електроакустика. Телефонията му бе предостатъчна.
Вторият проблем бяха взаимоотношенията ми с местните партийни органи. Партийните функционери „знаеха много“ и се намесваха често по кадровите и всякакви други въпроси. Много обичаха да ни съветват как се прави електроника. Често изпадаха в конфузни ситуации, но те дори не го осъзнаваха, а ние скромно клатехме глави в знак на съгласие. Този проблем беше почти нерешим, но все пак решението дойде с цената на много тежък конфликт, при който едвам оцелях като директор и за което заплатих със здравето си.
Третият проблем беше външнотърговската дейност на завода. В онези времена това беше дейност на външнотърговските централи, която за нас беше табу. Неестествено, но факт.
Този въпрос се реши постепенно чрез разширяване и подобряване на контактите ми с нашите външнотърговски централи, със съветските им партньори и със самите потребители. Търговците се убедиха, че когато производителят е в играта, нещата вървят много по-добре, а потребителите разбраха, че когато имат думата на директора на предприятието, всичко е наред. За мен това беше благоприятно, защото в Русия, за разлика от България, директорът на предприятие е изключително уважавана личност.
След като външните отрицателни въздействия бяха значително отслабени, пред мен се отвори пространство да организирам управлението на завода наистина на научни основи, а не на ужким, както тогава беше модерно. До 1979 година тази реорганизация без много шум бе завършена. Заводът заработи на пълни обороти и се намираше в състояние на непрекъснат възход, включително и през 1990 година, когато реализира най-голям експорт за всичко времена на своето съществуване.
Няма да излагам принципите на научното управление и какво точно сме свършили. Това е отделна тема на много високо научно ново. Важното е, че това, което постигна завод „Eлeктpoaкycтикa” е реален факт. Прекрасно е, че имах щастието да съм част от тази реалност.
Монтана, февруари 2010 г.
Автор: инж. Георги Кръстев
Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite.BG във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора.
В Sandacite.BG разкрихме втория българския касетофон – Огоста!
Касетофон Огоста
През годините нашият сайт е изнамерил немалко стари български неща, но все ни е убягвала темата за касетофона Огоста. Но неочаквано се намери един брой на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ от м. май 1976 г., в който ясно и точно е казано, че ,,конструкторският колектив при завод ,,Електроакустика“ – Михайловград разработи и внедри в производство българския касетен магнитофон ,,Огоста“. Значи тогава го и датираме – 1976 г.
Те пишат ,,касетен“, защото под думата ,,магнетофон“ дотогава се е разбирало ,,ролков“ такъв – той е обикновено по-голям и тежък, при него лентата е с друг размер, съхранява се на ролка и при работа с нея тази ролка се закача на оста, стърчаща от магнетофона, а другият й край се присъединява към другата ролка. После пък натискате ,,старт“!
Огостата обаче е много по-лек и удобен апарат, за обикновени компакт-касети. Вижте го на снимката горе. Навремето е струвал около 140 социалистически лева. Той е преносим и може да работи както със захранване от мрежата чрез обикновен кабел, така и с 6 броя батерии 1,5 волта R20, а и от автомобилен акумулатор може да се захранва.
Предназначен е за любителско слушане и записване. В някои партиди от касетофона монтираните магнитни глави са български, а в други – италиански ,,Фотовокс“. Българските глави са тип МК12 и МК-И (изтриваща), производство на Завода за магнитни глави в Разлог. След известно наработено количество часове тези части се износват и е необходимо да се сменят с нови.
Касетофон Огоста
Самия запис можете да осъществявате от няколко източника: микрофон, от радиоприемник, от грамофон и от друг магнетофон. Огостата има входове за всичките тези източници. Имате и възможността за акустичен контрол на записвания сигнал. И при възпроизвеждане, и при запис лентата се движи от ролка към ролка със стандартната скорост 4,76 см/сек.
Касетофонът има вграден високоговорител (произвеждане в завода ,,Гроздан Николов“ в Благоевград) с изходна мощност 0,5 вата. Разбира се, това е монофонично звуковъзпроизвеждане. Честотната характеристика е 80 – 80 000 херца, а коефициентът на нелинейни изкривявания – 4 %.
Ето схемата на устройството:
Касетофон Огоста – схема
Още дfоста познания за него можете да почерпите от техническото му описание, към което Ви даваме линк тук ==> огоста-схема-техническо-описание
Друго, много важно – търсим инструкцията за употреба на касетофона, за да ни е пълен комплектът. Ако имате, пишете ни на координатите в ,,Контакти“ – ще се разберем. :)