[1962] Сглобяемо жилищно строителство

Пра сглобяемото строителство отделните елементи на сградата се правят в закрити заводи, открити или полу­открити полигони и открити площадки в непосредствена близост до строежа. Полигонът е строителна площадка, където централно се приготовляват сглобяемите конструк­ции. На нея има бетонови писти за отливане на елемен­тите, механизми за приготовление, транспортиране и по­лагане на бетона, за преместване готовата продукция и за изправяне, нарязване и свиване на бетонното желязо. За по-бързото втвърдяване на бетона, на много от полигоните елементите се прекарват през пара — така бетонът става по-качествен. Дъното на калъпа при по-големите сглобяеми елементи се прави от бетон, вместо от дъски. Това са така наречените бетонови матрици.

Откритите и полуоткритите полигони са разпространени масово у нас, тъй като организацията им не е свър­зана с изразходването на много средства. Затова спомагат и нашите благоприятни климатични условия.

Първоначално по-масово приложение намериха жилищ­ните сгради, при които стените се иззиждат от тухли, а вместо бетонови плочи, излети намясто, се нареждат мон­тажни елементи, наречени подови панели. Те се пригото­вляват от бетон, в сглобяеми дървени или железни ка­лъпи. Размерите на подовите елементи са в зависимост от конструктивната система, наличните материали и раз­полагаемата механизация. Обикновено височината им е 14—20 см, а дължината и широчината се диктуват от размерите на помещението и горните изисквания. За да се облекчи товарът на сградата, подовите елементи се изработват с надлъжни кухини, в цилиндрична, елипсо­видни или друга форма. При нареждането елементите трябва да лягат добре върху зидарията. В края си те имат оставени стърчащи железа, наречени мустаци, с които се захващат помежду сн, след което се заливат с бетон.

Първата опитна четириетажна жилищна сграда със сглобяеми колони, греди, подови елементи, стълбищни площадки, рамена и рамки и главен корниз, приготвени в завода за готови елементи Вибробетон се построи в квартал „Лагера“ в София. При нея товарите се поемат от стоманобетоновия сглобяем скелет, а стените, които са иззидани намясто с уедрени керамични блокове, служат само за пълнеж. Основите на сградата, както и на почти всички сглобяеми жилищни блокове, се правят от намясто излят бетон, понеже употребата на сглобяеми елементи за тази цел оскъпява продукцията.

В квартал „Красно село“ на бул. „Трайко Китанчев“ се построиха и група от четириетажни сгради, скелетни и с носещи стени, а в кв. „Красна поляна“ — триетажни сгради с носещи стени, дебели 25 см.

Горепосочените опитни сглобяеми жилищни сгради бяха завършени до края на 1957 година, след което се започна опитният строеж на първите едропанелни и едроблокови сгради. При едроблоковото строителство стената на отделната стая се прави от няколко сглобяеми елемен­та, а при едропанелното — стената представлява само един елемент, а подът — един или два. Сравнението меж­ду едроблоковата и едропанелната система показва съще­ствените предимства на едропанелната. Така например, по данни на Научноизследователския строителен институт, разходът на труд за постройката на едроблоковите сгради е почти два пъти по-малък.

Товарът на първата опитна едропанелна сграда, по­строена у нас на ул. „Найчо Цанов“, се поема и предава на почвата не от железобетонея скелет, а от всички въ­трешни и външни стенни панели. Ето защо този вид сгради се наричат безскелетни. Външните панели при първите сглобяеми сгради бяха по-дебели, защото служеха да поемат товара на сградата и да предпазват обитателите от атмосферни влияния. По-целесъобразни се оказаха тези конструктивни схеми на сгради, конто се прилагат на но­вите едропанелни жилищни комплекси, при които товарите се поемат само от вътрешните стени, а външните служат само за изолация. При направата на стенните панели в някои строителни организации, като русенската, вратите и прозорците се оставят в калъпа преди отливането на бетона, което създава по-здрава връзка. По същия начин се поставят предварително комините, тръбите на инстала­циите и стърчащите железа и планки. Връзката между отделните панели се осъществява чрез заваряване на же­лезата и планките при монтажа. Най-напред панелите се опаянтват с железни обтяжки, след което се заваряват.

Едропанелното жилищно строителство се налага все повече като целесъобразен метод на работа. В София през 1960 г. се изгради по този начин целият жилищен ком­плекс „Толстой“, а през 1961 г. — комплексите „Бородински бой“ и „Траен мир“. Успехи в проектирането и из­пълнението на едропанелното строителство постигнаха проектантските и строителните колективи в Русе, Варна и други градове в страната. Предстоящо е построяването на нов завод за производство на едри панели в София, с капацитет 2,500 жилища годишно и цехове за едри панели към полигоните на по-големите окръжни градове.

Подобрявайки непрестанно проектирането и изпълне­нието на сглобяемото жилищно строителство, инженеро- техническите работници ще спомогнат активно за поевти­няване на строителството и повишаване неговата роля за по-бързото изграждане на социализма в нашата страна.

арх. Н. КЕРКЕНЯКОВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

[1958] Монтажът на първия панелен блок в България

Монтирането на елементите за едропанелната и едроблоковата сграда се извърши от една монтажна бригада, съоръжена с един мон­тажен механизъм.

Трябва да отбележим, че сменяването на работните положения на стрелата изискваше доста време — около 4 часа. Това обстоятелство наложи да се измени първоначално приетият ред и последователност за монтиране на елементите (монтажни секции и затваряне на клетки), тъй като при този метод и наличния кулокран се изискваше по-често да се сменява стрелата, което от своя страна ще удължи времето за монтажа. По тази причина се възприе най-напред да се монтират всички елементи от даден етаж, които изискват една стрела, след това дру­гите и т. н. Този начин за монтиране (за конкретния случай — уда­чен, тъй като се наложи само един път да се сменява стрелата за един етаж) по принцип при наличието на подходящи монтажни механизми не следва да се прилага, тъй като се избягва естественото укрепване на елементите при монтажни условия (създаване на клетки), необходими са повече временни монтажни крепители (обтежки, под­коси и др.), нарушава се ритъмът на поточността.

Опитът показва, че най-добрият състав на монтажната бригада е следният:

монтажници — 3 души;

помощници —   1   „                                         ‘

машинисти —    1   „

заварчици —      2   „

––––––––

Всичко  7   души

Бригадата беше съоръжена с кофи, лопати, колички, мистрии, лостове, ръчни чукове, шила, обтежки и отвес.

Временното укрепване на стенните елементи се извършваше с об­тежки, като единият край се захващаше за куката на самия стенен елемент, а другият за кука от подовите елементи

Един стенен вътрешен елемент се стабилизираше временно с че­тири обтежки (по две от едната му страна). Външните фасадни стенни елементи се захващаха от вътрешната страна с 2 обтежки и се подпи­раха с твърди подкоси, за да не паднат към вътрешната страна. За в бъдеще трябва да се обмисли по-добре този въпрос с оглед прилагането на специални подкоси и винтови стеги, намерили широко приложение в СССР. Това би дало възможност за по-бързото освобождаване на монтажния механизъм и за увеличаване производи­телността на монтажниците.

Монтажът на едропанелната сграда започна на 2. VII. 1958 г. и завърши напълно на 27. X. 1958 г.

Трябва да изтъкнем, че през този период се монтираше и едроблоковата сграда.

От направените наблюдения се вижда, че фактическият, реализиран на практика график за изпълнение на монтажните работи, е твърде „неспокоен“, зигзагообразен по форма, което говори, че не можа да се осъществи по-постоянно и равномерно темпо при извършване на тези работи. Безспорно основната причина н случаи е тази, че у пас за пръв път се изпълнима такъв строеж и нямаме опит в това отношение.

От дневника на строежи се вижда, че в известни дни се реализира максимално постижение 27 елемента за една смяна.

Целият монтаж на едропанелната сграда се извърши фактически за около 70 смени (85 работни дни) или средно за една смяна се монтираха но 13-14 елемента. По такъв начин едни етаж (с 6 апартамента) се монтира за 11-12 смени.

За изяснение трябва да кажем, че от 1. VII. до 22. IX. 1958 г. се работеше на две смени — първа смяна от 6 до 14 часа и втора смяна от 12 до 20 часа, а през останалото време на една смяна.

За двете сгради кулокранът работи от 20. IV. до 27. X. 1958 г. (без времето за неговото монтиране и демонтиране), или 160 работни дни. Като се вземе пред вид, че в известен период се работеше на две смени (със застъпване от два часа между тях), то фактически се разходваха около 230 машиносмени за производство, складиране и монтаж на елементите за двете сгради.

Средно взето за един елемент се разходваха по около 0,107 машиносмени или 51,36 минути (0,872 часа). Трябва да отбележим, че в тези цифри са включени всички престои, по различни причини, затова не бива и не е правилно да се сравняват с тези, получени от хронометражните наблюдения.

В таблицата са приведени данци от хронометражните наблюдения, относно разходваното време за монтиране на някои видове елементи от едропанелната сграда. И тук данните в последната графа са изчислени на базата на поточно изпълнение на отделните групи от операции, от които се изгражда целият монтажен процес.

Заварките на съединителните връзки се извършиха от двама заварчици с два електрожена.

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

[1958] Заварки и връзки на първата панелна сграда в България

Днес е време за малко непосредствена история! Ще приведем обширен цитат от прецизна книга издание 1960 г., в която е отразен строежът на първия панелен блок в България (знаете го къде се намира, нали? – на ул. Найчо Цанов № 66 в София). Разказът е написан много достъпно и непосредствено – като репортаж – и ще ни даде вярна представа за това какви трудности е трябвало да преодолеят строителите, положили основите на панелните сгради в България.

И така, приятно четене! :)

,,В основни линии изработването и .монтажът на панелите стана при спазване на проекта. В редица пунктове обаче той беше нарушен. От друга страна, изпълнението показва, че някои решения в проекта ще трябва да се подобрят.

В проекта се предвиждаше основите за вътрешните стенни па­нели в сутерена да завършват канали, в които да стъпят стените. Първоначално тези канали бяха направени, но при повторното ниве­лиране се наложи голяма част от тях да бъдат запълнени, тъй като първата нивелация при изливането на основите е била много груба и неточна. Изработването на тези канали е сравнително трудоемко. За в бъдеще вместо предва­рителното изработване на канали по-добре ще бъде да се оставят в основата стърчащи пръчки от бе­тонна стомана и след монтирането на сутеренните панели да се бетони­ра допълнително. Това ще бъде по- здраво и по-икономично решение.

По проект във всеки стенен панел се полагат по осем планки за връзките.

Три от тях са стаби­лизирани в стоманения калъп и 5 се закрепват за армировката. Опи­тът показа, че е наложително да се направи подобрение, като всички планки за връзките се стабилизи­рат неподвижно, за да не се раз­местват при бетонирането.

Пo проект се предвиждаше оформяне на дюбели между напреч­ните панели. За целта с помощта на профилирана летва се изработваше канал по едната вертикална страна на напречните панели. Наложително е вместо с дървени летви това профилиране да се прави със стоманен профил, който е неразделна част от страницата на стоманения калъп. Целесъобразно ще бъде такова профилиране да се прави от двете вертикални страни на всичк.

Сериозен въпрос при монтиране на стенните панели е уплътня­ването на хоризонталните фуги. Независимо от предварителнаа нивелация за всеки нов етап от монтажа се оказа, че на места по различни причини се налага по-дебел подложен пласт от разтвор. Този пласт през време на центрирането и нивелирането на панелите се изтласква в страни и при някои панели остават неуплътнени участъци, което влошава статическите и звукоизолационните качества на сградата. Неуспешен излезе опитът да запълним тези участъци с циментов раз­твор с помпа за нагнетяване. От голямо значение за ограничаване на това явление е панелите да се изработват с добре притегнати форми, които да не позволяват издуване и и криняване.

По проект не се предвиждаше обработка на фугите по фасадите. Смяташе се, че с употребата на стоманени кофражни форми и с изпол­зуването на специални профилирани летви при заливането на вертикалните фуги същите ще получат окончателния си вид. Оказа се, че вследствие на малки изкривявания и очукване на ръбовете на панелите при строежа на опитната сгра аа трябваше да се оформят допълнително някои от фугите по фасадите. Наложително е да се изработят специален пистолет и висяща кабина или подходящо скеле, които да се използуват за изкърпване и оформяне на фугите.

При строежа на сградата се потвърди сполучливият избор на съединенията.

Връзките се изпълняваха лесно и сигурно.

Те не зависят от мокър процес. Има възможност и трябва да се намали разходът на стомана за облата закотвяща част. При изработване на детайлите за връзките биха допуснати значителни отклонения в размерите им в сравнение с проектните. Това влече след себе си удебеляване на мазилки и. други допълнителни операции.

Центровката на планките при заваряването им след монтажа на панелите, общо взето, беше добра. Би било по-добре обаче планките в долния край на панелите, върху които лягат планките на долулежащите панели, да се уширят. Това ще позволи по-добри заварки при сравнително малко повишаване на разхода на материал.

Предвиждаше се паркетът да се лепи върху подпаркетната настилка от сгурбетон, заравнен с тънка циментова замазка. Строител­ната организация вьпреки нашето искане изпълни паркета с наковане. което технически не е издържано. Наложително е да се изпол­зуват готови плочи от сгурбетон или друг материал със или без на­лепен паркет. Това ще ускори строежа и ще подобри качеството на хеш вид работа, особено когато подовите настилки се извършат при ниски температури.

Комините бяха предвидени и изпълнени като отделни блокове с етажна височина. По-добре ще бъде те да се вградят в стенните панели с използуването на етернитови тръби. Това ще улесни произ­водството и ше намали броя на видовете елементи. Водопроводната и канализационната инсталация бяха изпълнени в санитарен панел. Необходимо е да се провери използуването на малка инсталационна шахта.“

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

 

 

 

 

 

 

 

[1960] Стъпка по стъпка – как се строи панелен блок

Монтажът на елементите е главният процес при строежа на панелен блок. Всички останали процеси се съгласуват и ораз­меряват съобразно с изискванията на монтажа.

Монтажът се състои от следните три основни групи операции:

а)   Поставяне и временно закрепване на елементите: подготовка на местата, където ще се установят в окончателно проектно положение елементите (почистване, полагане тънък слой от циментов разтвор, за да се осигури равномерност при опиране на ця­лата плоскост и плътност на връзките евентуално почистване на елементите;

закачване, вдигане и слагане на елементите на съответното място с кулокрана;

временно укрепване на елементите с монтажни крепители (обтежки и подкоси).

б)  Проверка (центровка) на елементите:

окончателно центроване на елементите, отговарящо на тяхното проектно положение, с приспособления и инструменти за отвесиране и хоризонтиране.

в) Окончателно закрепване на елементите — заваряване на съеди­нителните връзки:

заваряване на връзките (планки и др.); демонтаж на временни монтажни връзки; демонтаж на помощните монтажни крепители.

При монтажа на елементите трябва да се спазват по възможност следните основни принципни положения:

най-напред се монтират елементите от стълбищната клетка, благо­дарение на което отпада необходимостта от скелета;

за да се избегнe извършването на работи под действуващия куло­кран, монтажът да започне отначало от най-отдалечените места;

монтажът на стенните елементи да се извършва в такава после­дователност, че елементите винаги да затварят помещение (клетка). По този начин се осъществява естествена и ефикасна стабилност на еле­ментите, преди да се заварят връзките между тях. След монтажа на стенните елементи се започва монтирането на подовите елементи;

да не се приемат абсолютно никакви методи на монтаж, които биха били в разрез с изискванията на техниката по безопасност на труда.

Избраният ред за монтиране на всички елементи в един етаж е из­ложен в долната таблица:

Възприети методи за монтиране на елементите

1. Сутерен, партер и етажи

За осигуряване на поточност в монтажа в хоризонтално положение всички етажи се разделят на три монтажни секции. Общо всеки етаж има 13 полета, напречни на сградата. Монтажът започва от крайна мон­тажна секция.

2. Таван и покрив

Методът на монтиране на таванските и покривните елементи съществено се различава от този на етажите, тъй като покривните елементи се застъпват един с друг в определена посока. Таванът, заедно с покрива, се разделя на 4 монтажни секции, както е показано на схемата:

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.