Етикет: Етернитови плоскости

В Sandacite.BG попаднахме на интересни български сензорни клавиатури отпреди 30+години!

Досега не сме обръщали сериозно внимание специално на клавиатурното дело, а се оказва, че и там има интересни неща, с които можем да се запознаем!

Сензорните клавиатури се наричат още тактилни, тоест допирни, защото клавишът се смята нанесен само чрез допир на пръста, а клавишът не потъва физически надолу заедно с пръста – както е при механичните клавиатури (онези, на които им казваме нормални :D).

Известно е напр., че българските компютри Пълдин, прозвеждани през 1989 – 92  в Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив, пък са с ,,междинен“ тип клавиатури – т.н. квазисензорни. (Клавиатурата на този комп виждате на горната снимка. Прави впечатление, че българската клавиатурна подредба вече е по БДС, вместо фонетична, както примерно при Правец 8-иците.) При квазисензорните клавиатури нещата не стават само с допир, а и с лек натиск на пръста – но много по-лек, отколкото при обикновените механични.

По времето, за което говорим, персоналните и промишлени компютри се управляват само чрез клавиатури – посредством тях се въвеждат командите, които устройствата да изпълняват. Има още време, докато се масовизира употребата на мишки.

Оказва се обаче, че още преди Пълдините нашата компютърна промишленост изработва разнообразни сензорни клавиатури от всякакъв род и предназначение – това са най-усъвършенстваният вид клавиши, произведани в България. И в момента има такива клавиатури, разбира се. Над традиционното място за нея е разположен широка плоскост от мека пластмаса, на която са изчертани местата на обикновените клавиши. На снимката виждате няколко разнообразни такива клавиатури, произвеждани през втората половина на 80-те г. най-вероятно в споменатия пловдивски завод. Те са от серия, наречена ,,ПК-1″ – ,,плоски клавиатури, първа поред разработка на завода“.

Най-голямата от тях е предназначена за компютризираната система (с процесор) за управление на непрекъснати процеси Програма 1024 – напр. поточното производство на различни детайли в машиностроенето. При нея различни движения на промишления робот се задават чрез комбинация от символи програмен код, а той се въвежда чрез тази сензорна клавиатура. Програма 1024 е представена за пръв път на Пловдивския панаир през 1983 г. и получава златен медал, но тогава все още не е със сензорна клавиатура.

От картинката виждаме обаче, че в България са произвеждани и по-малки клавиатури, за други видове устройства – напр. пак програматори на промишлени процеси, командни пултове на роботи и т.н. Напр. микропроцесорната систеа за управление на разнообразни технологични процеси МИК 2000Се е оформена като блок с монитор, останалия хардуер и тази клавиатура отпред. Тя е използвана в комплекси, чрез които да се командва и организира производствената работа в нефтохимическата, биологическата и целолуозно-хартиената промишленост,  а също така за управление на парогенератори и т.н.:

Да видим техническите характеристики на ,,стоката“. Клавишите се задействат при сила на натиск от 1 нйтон, но не е добре тя да е повече от 5, защото са нежни и просто не им трябва. Все пак те потъват малко, но доста малко, за да го усетим – само 0,2 мм. Подобно на традиционните механични клавиши тези също задействат контакти под себе си при натискане. Те са от типа Au/Au или SnPb/SnPb – това са материалите, от които са изработени (Au е злато, а SnPb е сплав от калай и олово; тоест някои контактите отдолу са позлатени). Някои от тези клавиатури се изработват и по поръчка, но най-големите размери, до които можете да си ги поръчате, са 200 х 500 мм.

Клавишите имат и електрически характеристики. Напрежението им е 5 волта, токът – 40 милиампера, а потребявата мощност – 0,5 вата. Постоянното съпротивление е по-малко от 100 милиома, а изолационното – над 2 милиома.

Подобно на харддисковете (защото са с механични части) и традиционните клавиатури, и тези клавиши имат показател за минимален брой цикли натискане – връщане към нормално положение – това е поне 5.10⁶ цикъла. Класът на електрическа защита пък е ІР 66.

Що се отнася до условията на околната среда, българските сензорни клавиатури могат да изпълняват задълженията си в температурните граници -20 до +85 градуса и относителна влажност на въздуха до 80 %, а атмосферното налягане трябва да  е между 86 и 106 килопаскала. Не че обикновено се замисляме за тези неща, но щом сега като ги имаме като дани, защо пък да не ги кажем? :)

А ето как изглежда и първата българска компютърна мишка… :)

Първата българска компютърна мишка

See more

Вижте в Sandacite.BG български сглобяеми къщи от 1977 г.!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 156, 23 август 2019 г. ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_156.pdf.)

През 1977 г. в България ударно се развива каква ли не промишленост, а това включва и необичайните строителни конструкции.

На 1.ІІ в Пазарджик е основано Строително управление „Балканстрой“ (по-късно Стопанско-производствено предприятие „Метални конструкции“). Неговата дейност е „експериментиране, строителство и монтаж на едноетажни жилищни сгради, къмпинги, гаражи и сгради с азбесто-циментови панели за временно строителство“. Предприятието е поделение на Научно-производствено обединение „Балканстрой“ – София, а от 1.І.1979 преминава към Стопански комбинат „Метални конструкции“. Принципал на всичко е Министерството на строителството и строителните материали (!).

Тези ниски сглобяеми сгради са произвеждани, за да решат съвсем бързо неотложни жилищни въпроси – напр. да се осигурят жилища на работници, да се ползват от курортисти във вилни зони, къмпингуващи и т.н. Има дори детска градина за 30 деца! Дори и сега постройките изглеждат доста съвременно или дори екзотично (моделът „Сахара 3“):

А пък бунгалото „Камчия 1“ има и навес за кола отпред:

Жилищната му площ е 17 кв. м, разделена между антре, стая и баня с тоалетна и душ. Ето и плана му:

Къщите са и за сезонно, и за по-дълготрайно обитаване. Множеството модели на завода са комбинация от строителни елементи, т.е. нещо като огромен конструктор.

Както и при обикновените сгради, най-отдолу лягат основите и подовата конструкция. Те се изработват на местостроежа от бетон, камък, тухли или готови елементи. Може да се изградят дори мазета и гараж!

Външните и вътрешните стени и тук са носещи и неносещи. Състоят се от свързани един за друг елементи от т.н. тип „сандвич“, двустранно облепени с етернитови и интернитови плочи. Носещите елементи имат здрава дървена или метална рамка, скрита между плочите. Въпросните части за стените могат да са широки 400, 800 или 1600 мм и се съединяват, за да стане стената толкова дълга, колкото е необходимо. В „сандвича“ има и топлоизолация – стиропор, стъклена вата…

Интересното е, че елементите са проектирани като модулна система и могат лесно да се разместват, разкачват и скачват като в конструктор – така всеки по-съобразителен човек, разучил документацията по сглобяването, може да построи такава къща. Стените са лесноподвижни и вътрешната подредба спокойно може да се променя и помещенията да се преустройват, премахват или създават според новите нужди на обитателите – 1 голяма стая се разделя на 2 малки, обособява се нов мокър отсек и т.н.

Вътрешните стени могат да се облицоват според помещението – с тапети, фаянс, керамика – а и да се боядисат с различни блажни, латексови и постни бои. Външните пък се оцветяват разнообразно с бои за фасада, а могат да се ползват и едни интересни етернитови елементи, оцветени с посипка, които само се монтират и не се нуждаят от повече обработка.

Подобно на панелките, и на тези къщи дограмата се монтира на съответната стена още в завода, а също така и вратите. Нищо че постройката е сглобяема, дограмата е като на старите кооперации – дървена, двукатна, по действащия тогава БДС и в 2 изпълнения – обикновено и луксозно.

Тъй като обитателят трябва да има всички удобства, още в завода в стените се монтират и части на електроинсталацията – проводници, разклонителни кутии, отвън контакти… Това позволява ел. отопление, но Вашата лего-къща може да се затопли и с печка твърдо или течно гориво, а ако има откъде, може да ѝ се прекара и парно като в истински стар блок – има къде да се разположат радиаторите. Предвидено е място и за открити камини!

Подът в пазарджишките сглобяеми къщи обичайно е с мокет, линолеум, керамика или паркет.

Таванът също е от елементи като стенните и в тях пак има изолация – цял дюшек от стъклена вата. Покривът над тавана пък може да бъде с различен наклон (а и плосък) и се състои от дървени или метални ферми, залепени или заковани една за друга. Покритията са различни – гладка или профилирана поцинкована ламарина, гладки или вълнообразни етернитови плочи, напомнящи керемиди, а може и истински керемиди. Покривът се оцветява както собственикът желае.

Днес хората купуват мебели на части и ги сглобяват сами, а при тези къщи купувачът може да закупи необходимите елементи, да изработи своя схема (проект) с тях и сам да построи своята вила или жилище точно по системата „направи си сам“. За тази цел СУ „Балканстрой“ му предоставя схема и подробни инструкции как се монтират частите. Ако човек обаче реши да се довери на монтажисти, няма проблем – от завода превозват бунгалото докъдето клиентът каже, а после му го сглобяват.

Напр. друга „Камчия“ от втората половина на 80-те е много готина. Има 2 помещения, жилищна площ 15 м² и стени от азбесто-циментови трислойни панели, за да бъде добре топлоизолирана. Както казва рекламата – „Създава условия за приятно изкарване на свободното време, лесно и бързо разрешава проблема за летния отдих!“.

Споменатата по-горе детска градина пък има 272 кв. м. застроена площ и всякакви помещения – от антре, през занималня и спалня, та чак до готварна и бани с душове за децата и персонала.

Интересна е и многофункционалната обществена сграда ,,МК-10“, която има застроена площ 251 кв. м. и предлага различни места за култура и развлечения на хората, които ще живеят в набързо построеното поселище. Нарекохме я ,,дом на културата и отдиха“.  В нея виждаме предвидени сладкарница с читалня (т.е. заведение плюс библиотека в него – а това е толкова популярно напоследък!), игрална зала, бюфет и дори кинозала с възможност за изнасяне на презентации (наречена е кино-лектория)! Такива функции звучат впечатляващо добре дори и ако това беше класическа голяма обществена сграда в някой градски център.

Понякога из различни места в България (напр. в гори, в райони, отдавна популярни за почивка сред природата, а и просто някъде, където хора са работили по-дълго време по нещо) все още могат да се открият изоставени сгради от производствата на завода в Пазарджик, при това в учудващо добро състояние. След земетресението в Стражица през 1986 г. там също се построяват доста сглобяеми къщи за нуждаещите се, дори и Общинският съвет се помещава в такива постройки.

Сега, не знаем доколко е законно да хукнете към някоя гора и да си вземете една такава къщичка за в двора на вилата, но можете да поразпитате. :)