ЕСТЕЛ телеобработка - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

ЕС 8371 – български комуникационен процесор от 1979 г.

За първи път в Интернет – българския комуникационен процесор ЕС 8371, представен от Sandacite.BG!

Разглеждайки една по една частите на най-големите български компютри – серията ЕС от 70-те и 80-те години – вече стигнахме и до комуникационните процесори. Затова седнете удобно, вземете нещо за хапване/пийване и вижте какво им е забележителното пък на тях.

Вероятно мислите, че свързаността в мрежа е характеристика преди всичко на персоналните компютри от последните 20 – 30 г., че огромните едностайни машини не са имали нещо такова… Само че нещата въобще не са така. Знаете ли, че първата българска компютърна мрежа влиза в редовна употреба още в средата на 70-те години? Тя се нарича ЕСТЕЛ, тия дни я разгледахме по-подробно ТУК и ТУК , комуникационни процесори като този сега са ѝ жизнено необходими, за да си върши работата – да свързва компютри и терминали за достъп до тях.

Досега в уебпространството можехме да видим само общи снимки на машинната зала с грамадния компютър ЕС, но благодарение на тази наша статия за първи път имаме в едър план цял комуникационен процесор, в случая ЕС 8371. По времето, за което говорим, тази част на компютъра е наричана ,,процесор за телеобработка“, а представяният днес от нас модел е сред най-използваните в изгражданите тогава мрежови конфигурации! Този метален шкаф има габарити 1400 х 800 х 1600 мм (височина/широчина/дълбочина) и тежи над 140 кг. Тук шкафът е един, но могат да бъдат и два! Не е истина просто…

Процесорът е произвеждан в софийския Завод за изчислителна техника, днес до бул. Цариградско шосе. Сега ще разгледаме подробно какво има в шкафа, а ако в някой момент подробностите ви дойдат в повече, просто прескочете и продължете надолу. :) Ние просто искаме да сме подробни, защото досега нищо за този процесор не е публикувано у нас. Важно е да видим с какъв хардуер българите преди 40 години са си осигурявали компютърна мрежа!

Процесорът представлява програмируемо устройство, което се грижи за комуникацията между компютъра, служителските (операторските) терминали и други компютри, включени в мрежата. Архитектурата му включва няколко части, които са разделени на различни модули, за да се увеличи гъвкавостта на сглобяването на системата и нейното обслужване. Тези части в шкафа са главно управляващо утройство, команден панел, канален адаптер, различни линейни адаптери, комуникационни скенери, оперативна памет и бази за интерфейса. Вижте как са разпределени:

**Комуникационен процесор ЕС 8371** – блокова схема

Ето и какво прави всяка една от тези части.

Централното управляващо устройство дешифрира и изпълнява различните инструкции и управлява паметта, скенерите и каналния адаптер.

Командния панел го виждате тук. От него можете да задавате запис напр. запис на информация в паметта и регистрите, а също така следите показващата се информация за работата на всички части, намерени грешки от самодиагностиката…

***Комуникационен процесор ЕС 8371*** – команден панел

Оперативната памет се състои от модули. Основният е с обем 32 кб, а цялата памет може да се разширява най-много до 256. Един цикъл четене-запис отнема около 1000 наносекунди, а времето за достъп е около 400. Тя е доста умна, тази памет – по-точно в нея е записана програма, чийто алгоритъм може да коригира единична и да самоустанови двойна грешка. В нея е записан управляващият софтуер на процесора.

Каналният адаптер тук е от типа КА-1 и чрез него ЕС 8371 се включва към байт-мултиплексорния канал на големия компютър – неговия ,,шлюз“ за външни цифрови връзки.

Комуникационният скенер е от тип КС-1 и е отговорен за връзката между линейните адаптери и централното управляващо устройство. Скенерите предимно обслужват заявките, които постъпват от терминалите по комуникационните канали, и към този процесор може да се включат най-много четири скенера. Всеки поддържа обмен по асинхронни и синхронни полудуплексни линии със скорост от 50 до 4800 бода (англ. baud)

(Ако сте любознателни, да уточним също така, че специална управляваща програма контролира инициализацията на линията за всеки адаптер, дължината на символите, скоростта на приемането и предаването и неговия приоритет между това по останалите линии (ако са включени повече от една).)

Т.н. бази на интерфейса осигуряват интерфейса между скенерите и линейните адаптери (а също така стробирането – т.е. избирането, селектирането – на най-малките единици информация). Адаптерите присъединяват външните линии към базите на интерфейса. Към една база може да се включат до осем линейни адаптера от типа 1А, 1Д и 2А. Ако се чудите каква е разликата между тези модели адаптери, то тя е в броя на линиите, които управляват, и възможностите, които ви дават. 1Д управлява две старт-стопнии или синхронни линии със скорост на обмена до 9600 бода/сек. 1Е управлява две устройства за автоматично повикване по комутируеми канали. 2А пък може да управлява до две телеграфни линии и туйто. Има сведения за още един използван тук адаптер – 1В. Като умножим всичко по всичок, ще видим, че към една база на интерфейса могат да се включат най-много 16 линии.

Както операторските терминали, така и комуникационният процесор ЕС 8371 има няколко режима на работа – емулационен, управление на мрежа и частично емулационен:

емулационният се осъществява под управлението на програма и емулира в големия компютър един или няколко мултиплексора. Те могат да са ЕС 8401, ЕС 8402, ЕС 8403 или ЕС 8410. Ако помните, споменахме ги в статията за терминала ИЗОТ ЕС 7925.М1;
режимът на управление на мрежата се осъществява също чрез такава програма. Тя разширява функционалните възможности на ЕС 8371, като разтоварва централния процесор на големия компютър ЕС. Това прави, като освобождава метода за достъп (работещ в ЦП) от множество функции по управлението на мрежата. При този режим обаче трябва да сте инсталирали в комуникационния процесор памет поне 64 килобайта.
частичната емулация е нещо като комбиниран режим между двете едновременно. За него също е нужна мрежова управляваща програма и в такъв случай се емулират едновременно мултиплексор за предаване на данни, а същевременно и управление на мрежата.

В режим на емулация комуникационният процесор работи с известните операционни системи ДОС 2.2 и ОС 4.1, а също и с методите за достъп ВТАМ и ОТАМ, за които казахме повече ТУК. В режимите на управление на мрежата и на частична емулация процесорът работи с операционните системи ДОС 3 и ОС 6.1 и метод за достъп ВТАМ.

Някъде тук в залата се спотайва и техният ЕС 8371…

Управляващите програми на ЕС 8371 също са разработени на модулен принцип, като модулите се подбират според конкретната конфигурация на мрежата за телеобработка и в какъв режим ще я използваме.

Процесорът е снабден от завода с комплект тестови програми, които дават възможност за правилно функциониране и работа не само на самия ЕС 8371, а и на свързаните с него модеми, линии за връзка и терминали – това е т.н. група програми ,,он-лайн“. Много от диагностичните функции могат да се изпълняват динамично, без да се нарушава нормалното действие на останалите части на контролера.

Разглежданият от нас процесор може да работи с 51 инструкции, а дължината на машинната дума може да е 16, 18 или 20 бита. Към него могат да се включат между 2 и 352 външни комуникационни линии с дуплексен или полудуплексен вид обмен и полудуплексен режим на работа (от тях дуплексните могат да са най-много 176). От информацията горе за адаптерите разбрахме, че линиите за връзка могат да са няколко вида: телефонни некомутируеми, комутируеми, телеграфни некомутируеми и комутируеми. Методът на предаване на данни пък е старт-стопов или синхронен. В интерес на истината, има и още подробности, които могат да се кажат, ама в такъв случай със сигурност няма да ни отворите вече, съвсем ще ви досадим…

След всичко това веротно ви е ясно, че ЕС 8371 харчи доста и затова използва трифазно напрежение 380 волта, потребявайки около 2 киловата мощност.

Комуникационният процесор ЕС 8371, също както много други български компютърни части, е широко изнасян, най-вече в бившия СССР.

А това е нещо, което също помага в междукопютърния обмен на данни…

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

Телетайпи, терминали, мултиплексори и ЕСТЕЛ

Във връзка с изграждането на системи за телеобработка в България през средата на 70-те г. е разработена система от технически и програмни ресурси (средства), получила названието Единна система за телеобработка ЕСТЕЛ. С помощта на тази система .може да се обработва и предава информацията на разстояние по комутируеми и некомутируеми телефонни и телеграфни линии. Системата ЕСТЕЛ може да бъде внедрена във всяка стопанска организация, изграждаща АСУ, с елементи на телеобработка т. е. система за телеобработка на информацията.
В състава на ЕСТЕЛ могат да се включат почти всички модели от ЕС-ЕИМ като ЕС-1020, ЕС-1022, ЕС-1030, ЕС-1032, ЕС-1033, ЕС-1040 и ЕС-1050.

Минималната конфигурация от ЕС-ЕИМ за техническото осигуряване на една система за телеобработка на информацията включва следните устройства:

пулт за оператора – 1 бр.
четящо перфокартно устройство – 1 бр.
запомнящо устройство на магнитни дискове – 2 бр.
запомнящо устройство на магнитни ленти – 1 бр.
устройство за управление на магнитни дискове – 1 бр.
устройство за управление на магнитни ленти – 1 бр.
азбучно-цифрово печатащо устройство – 1 бр.

Освен ЕС-ЕИМ в състава на ЕСТЕЛ се включват още следните технически средства: мултиплексор за предаване на данни ЕС-8401; терминали EC-8501. ЕС-8570 и видеотерминалите ЕС- 8561 до ЕС-8564; телетайпните апарати ЕС-8591 и ЕС-8592, модеми EC-8001, ЕС-8005 и EC-8011; устройства за преобразуване на телеграфни сигнали — ЕС-8030 и ЕС-8033, и устройствата за преобразуване на сигнали с нисък уровен — ЕС-8027 (л. 12, стр 7).

Мултиплексорът за предаване на данни ЕС-8401 (МПД-1) служи за управление на терминалите. В ЕСТЕЛ той се използва в три различни типа:

а) ТА-1 — за управление на терминали ЕС-8501 и ЕС-8570, работещи със скорост 100, 200, 300, 600 и 1200 бит/сек;

б) ТА-2 — за управление на телетайпни адаптери ЕС-8о91 и ЕС-8592 при работа със скорост 50, 75 и 100 бит/сек,

в) ТА-4 – за управление до 16 линии, работещи в синхронен режим на предаване при скорост 4800 бит/сек.

Наред с терминалите ЕС-8501 в техническото осигуряване на ЕСТЕЛ се включват още и видеотерминалите ЕС-8561 до ЕС- 8564.

Видеотерминалите ЕС-8561 и ЕС-8562 са с по един екран, като в конфигурацията си включват и азбучно-цифрова пишеща машина „Консул“ EC-7172. С тези терминали (включващи в състава си и модеми) информацията може да се предава със скорост 600, 1200 и 2400 бит/сек. Предаваните съобщения от терминалите към ЕИМ или тези, получавани от ЕИМ се изобразяват на видео- екрана (дисплея) във формат с 12 реда по 80 знака или 1о реда по 64 знака 960 знака).

Видеотерминалите ЕС-8563 и ЕС-8564 се отнасят към така наречените групови видеотерминали. С помощта им се осигурява едновременен достъп на група потребители с ЕИМ по един и същ канал. Това се постига чрез видеоекрана и азбучно-цифрова печатаща машина. Например при ЕС-8563 видеоекраните и пишещите машини могат да бъдат до 24 броя, а при ЕС-8564 — до 16 броя. Необходимо е да се посочи, че териториално терминалите могат да бъдат разположени на разстояние до 500 м от устройството за управление на терминалите.

Броят обаче на терминалите, които могат да бъдат свързани към едно устройство за управление, зависи от броя на знаците, които се изобразяват на видеоекрана. Тази зависимост се отнася за видеотерминал ЕС-8563. Например броят на видиотерминалите в една група може да бъде 24, когато изобразяващите знаци са 240 (6 реда по 40 знака), 16 броя, когато знаците са 480 (6 реда по 80 знака) и 8 броя видеотерминали, когато знаците са 960 (12 реда по 80 знака).

При видеотерминала ЕС-8564 броят на терминалите в групата на едно устройство за управление не зависи от изобразяваните знаци на екрана. Тук форматите за изобразяване са 12 реда гю 80 знака или 15 реда по 64 знака (л. 32, стр. 76—77).

В ЕСТЕЛ за предаване на информацията се използват и телетайпните апарати ЕС-8591 и ЕС-8592. Първият телетайпен апарат работи при използуване на 5-елементов код, а вторият — със 7-елементов код. С тяхна помощ може също така да се предава информацията в диалогов режим или в пакетна обработка. За целта в конфигурацията си тези апарати имат електрическа пишеща машина, перфолентни четящи устройства и лерфолентни перфориращи устройства.

Система за телеобработка sistema za teleobrabotka

За модулиране и демодулиране на информацията в състава на ЕСТЕЛ се включват и модемите EC-8001, ЕС-8005 и ЕС-8011.

Модемът ЕС-8001 може да работи със скорост 200 бит/сек. В състава си той има едно устройство за автоотговор и устройство за автоматично повикване (EC-8061). С помощта на това устройство се осигурява автоматично повикване на всеки терминал, включен в комутируемата телефонна мрежа. Модем ЕС-8001 е конструктивно включен в терминал ЕС-8501.

Модемът ЕС-8005 работи със скорост 600 и 1200 бнт/сек. Той се произвежда в 8 различни варианта и се използува в състава на ЕС-8501, при неговото включване към комутируеми и некомутируеми линии и в състава на вщцотерминалите (ЕС-8563 — ЕС-8564) прн некомутируема четирипроводни линии.

Модемът ЕС-8011 работи със скорост 3200 бпт/сек при използуване на некомутируеми четирипроводни телефонни линии.

Устройствата за преобразуване на телеграфни сигнали ЕС- 8030 работят със скорост 50, 100 и 200 бит/сек. Те се използват в телеграфната мрежа, работеща със 7-елементов код при използване на четирипроводни некомутируеми линии.

Обща блок-схема на конфигурацията на ЕСТЕЛ 2.0 е показана на горната схема.

Основните функции, които трябва да бъдат извършвани от системите за телеобработка на информацията при използване на ЕСТЕЛ 2.0, са осигуяряване на достъп на голям брой потребители до техническите и програмните ресурси на системата, създаване на ефективна приоритетизираща система за обслужване на потребителски програми от различните устройтсва на системата, създаване на условия за диалог между потребителите и системата и др.

Решаването на тези задачи но общуването между терминалите и ЕИМ в системите за телеобработка се осъществява с помощта на съответно програмно осигуряване, т. е. при използуването на дискова операционна система (ДОС). Прието е част от операционната система, която служи за управление на телеобработката на информацията, да се нарича отдалечен метод на достъп. Тезн методи могат да бъдат различни, но основното им предназначение е да управляват предаването на съобщенията от терминалите към ЕИМ и обратно.

Към 1977 г. при машините ЕС-ЕИМ и IBM-360 и 370 са разработени два метода за достъп: базисен телекомуникационен метод за достъп (БТМД) и опашков телекомуникационен метод за достъп (ОТМД).

С помощта на базисния телекомуникационен метод за достъп се осъществява управление на предаването и приемането на съобщенията по каналите за връзка. Функционирането на този метод е възможно при наличието най-малко на 32 кб капацитет на оперативната памет.

Опашковият телекомуникационен метод за достъп има по- широки възможности от БТМД. Чрез него се постига както управлението на обмена на информацията (съобщенията) между терминалите и ЕИМ или между отделните терминали, така и управлението на потоците от програмите и съобщенията.

С изграждането на системи за телеобработка е налице още създаването и на пакети от приложни програми. Внимание в това отношение заслужават приложните програми, система за управление на информационните потоци (СУИП) и терминалната система за текст — ТЕСТ. С прилагането на системата за управление информационните потоци се осигурява превключване на съобщения, запитване, събиране на данни и др. Втората приложна програма (ТЕСТ) дава възможност за работа на системата за телеобработка в реално време.

Прочетете още и:

Система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново