Етикет: електрическа тенджера

Запознайте се с българска електрическа тенджера в Сандъците – Sandacite!

Задъханият ни устрем да ,,възкресяваме“ на страниците на този сайт забравени, но популярни в миналото български електрически устройства продължава с пълен напред. След определено количество положени усилия нямаше как да не стигнем и до т.н. ЕТМФ.

Електрическата тенджера (в македонския район и тенджУра) е електрически уред, с който могат да се задушават месни ястия, риби, зеленчуци, както и да се обработват тестени печива (кексове, козунаци, торти) и зеленчукови плата.

Електрическите тенджери до 1958 г. са малко познати за българските домакинства. Малкото хора, които са успели да се сдобият с такова чудо, са притежавали чуждестранен образец – най-често гедерейска. След началото на производството на този вид уреди във варненския завод Елпром те се налагат като едни от най-необходимите и най-много търсени електродомакински уреди.

Тъй като се намираме във втората половина на 50-те години, тенджерите се изработват за напрежение 150 и 220 волта. Мощността е  650 вата. Нагревателната спирала се изработва от кантал „Д“ или „ОХ 25 Ю 5“

Малко технически данни за нагревателя, в тази връзка:

Сега да разгледаме джаджата. Тенджерата се състои от тяло и капак, изработени от алу­миниева ламарина. Капакът е съставен от две отделни части — долна и горна, които се притягат една към друга чрез три броя кухи винтове с гайки. Околовръст на долната част на ка­пака е направен жлеб, в който е поместен нагревателят на тенджерата. Той представлява нагревателна спирала, изолирана с порцеланови маниста. Краищата на нагревателната спирала са притегнати към двата месингови контактни щифта. Към гор­ната част на капака са закрепени две бакелитови дръжки за вдигането и поставянето му през време на работа.

Тенджерата е комплектувана с алуминиева чаша, която се употребява в случаите, когато се пекат тестени изделия. Тя се поставя с отвора върху средата на дъното на уреда и спомага за по-равномерното изпичане. Подставката служи да се поставя върху нея тенджерата по време на работа, за да не се по­врежда или прегори мястото, където тя е поставена. Освен това, тя спомага да не се губи топлина – това би станало, ако тенджерата се постави върху студена плоча, цимент и др.

Апропо, ето я и гаранционата карта на нашата – даже с печат кога са я купили… Велико! :D

Изпичането на ястието се осигурява от равномерно разпреде­лената топлина, която се предава от капака на тялото и, евен­туално, на чашата. При печене на тестени ястия необходимо е тенджерата да се намазва отвътре с мас или масло, за да не залепва тестото. В този случай трябва да я включите в електрическата мрежа 10—15 минути преди да се постави тестото, за да се нагрее. За да се ускори изпичането, тенджерата може да се постави върху електрически котлон. В такъв слу­чай трябва да разкарате някъде подставката.

А сега, малко съвети как сами да си ремонтираме болния уред. :) При повреда на нагревателната спирала тя може да се за­мени с нова – също както при пържолника от миналата статия. Това става, като се отвият трите кухи винтчета на капака. След това се разделят двете части на капака и краищата на повредената спирала се отвиват от контактните щифтове. Изважда се повредената спирала, а на нейно място се поставя новата, като се внимава тя да не се разтегли. Накрая притегнете краищата към щифтовете, след което отново сглобете капака чрез трите кухи винтчета.

Малко за хигиената. След употреба тенджерата трябва да се измие с топла вода и сапун. Когато се почиства капакът, той не трябва да се по­тапя в съд с вода, за да не проникне водата вътре и да на­мокри нагревателя. При миене на тенджерата не трябва да се употребява пепел, пясък и др. подобни, понеже повреждат алу­миния – помните от одеве, нали? Кисели и солени разтвори също го повреждат.

Понеже нагревателят се намира в капака на тенджерата, той много силно се нагрява (логично някак си). Ето защо нагорещен капак не трябва да се оставя върху лесно запалими или повреждащи се от топлината предмети – ама дори и за съвсем малко време!

А, да, за пълнота, да добавим, че за тенджерата даже е създадено навремени специално БДС 3138-58 (Тенджери домакински електрически).

Ами… добър апетит освен? :D

 

Електрически пържолник от 1955 г.  в Сандъците – Sandacite!

Чували ли сте някога понятието електрически пържолник? Това e едно интересно уредче, на което да си  изпечете кебапчета, кюфтета, пържоли и други подобни мезенца. :)

Той се появява за първи път в България през 1955 г. и е производство на Елпром Сталин – тоест Варна (така се е казвал няколко години градът). В интерес на истината кутията, с която той пристигна при нас, е неоригинална – от български електрически котлон. Добре се вижда надписът Елпром Сталин (по-горе).

А тук ясно се забелязва как на капака е означен типът на материала – мукава ІІ качество:

Епохата, в която е родено това чудесо, определя и факта, че пържолникът се е изработвал за напрежение 150 и 220 волта. Друга важна характеристика – пържолникът притежава реотан с мощност 550 вата. При едно зареждане побира между 7 и 10 кебапчета кебапчета, които се изпичат за около 10-15 минути.

Такаа, а сега да разгледаме конструкцията му. Пържолникът се състои от една малка тенджерка и капак, изработени от алуминиева ламарина. Тъй като реотанът (нагревателят) е прикрепен към капака, за да печем добре, достатъчно е последният да прилепне плътно към търбуха на уреда – тенджерката демек. :) Към капака посредством една гривна е прикрепена керамична плоча, в чиито канали е поместена нагревателната спирала. Излишно е да казваме, че положението с нея е като с първия български котлон – нагревателната спирала е открита и е добре да не я докосвате, когато е под напрежение.

Спираволидният нагревател, впресован в керамична спирала

Отстрани на капака са занитени две бакелитови дръжки. В тенджерката е поставена скара, върху която се нареждат кебапчетата за печене. За да не се поврежда или прегаря мястото, където е поставен пържолникът, той си има една специална подставка. Включването на уреда към електрическа­та мрежа става с гумиран шнур, който се включва към пържолниковия корпус с добре познато щекерче.

Ето го, значи, как си кротува в кутийката. :)

А със самия пържолник трябва да манипулирате по следния начин. Най-на­пред, преди да поставите месо за печене, сложете капака на уреда сложете върху тенджерката и след това включета към елек­трическата мрежа. Така оставете нещата за около около 10 ми­нути. Това се налага, защото керамичната плоча се нуждае да погълне известно количество топли­на, докато се загрее.

Следва по-апетитната част – нареждането на кебапчетата и др. върху скарата. Но като направите това, не се унасяйте в чат, а периодически повдигайте капака да видите как върви печенето. Нагореще­ният капак не трябва да се поставя опрян с ме­талната си част до лес­но запалими или повре­ждащи се от топлината предмети. И, както споменахме, по време на работа пържолникът е под напре­жение – необходимо е, значи, голямо внимание за пред­пазване от докосване на нагревателната спирала. Ама наистина!

Както си му е редът, ето и съвети как да отстраните по-прости неизправности. При евентуално прекъсване или прегаряне на нагревател­ната спирала последната може да се замени с нова. Това става по следния начин.

Първо, извадете капака и отвийте винтчетата, които придържат емайлираната гривна към него. След това отвийте и гайките на контактните щифтове и освободете краищата на нагревателната спирала. Нея пък извадете от каналите на шамотната плоча. За да се постави новата нагревателна спирала, необходимо е най-напред тя да се разтегне равномерно на определена дължина. Това става, като с двете ръце се хванат краищата на спиралата (само на­витата част) и същата се опъне на дължина 95 см, която си е предварително отмерена.

След това трябва да прокарате спиралата през каналите на плочата като през лабиринт. Това е доста пипкава работа – трябва да се извърши много внимателно, за да не се разтегне спиралата повече, защото в такъв случай тя ще стане по-дълга и няма да може да се по­бере в каналите. Тогава ще е нуждо да се сгъстят витките с ръка, за да добие тя необходимата дължина. Това сгъстяване обаче ще стане неравномерно и там, където витките станат най-сгъстени, те ще се прегряват и след известно време спира­лата ще прегори… изобщо – по-добре да не си усложняваме живота, както се казва. :)

Затова най-добре е да направим нещата стъпка по стъпка, както си се правят, а именно – най-напред прекарайте единия усукан край на спиралата през една от дупчиците, които се намират в двата крайни канала. След това другият край последователно се про­мушва през останалите канали, докато се стигне последният. През дупчицата, която се намира на този канал, се промушва вторият усукан край на спиралата. При преминаването на спи­ралата от един канал в друг тя трябва да се раз­тегне на ръба, за да не останат навивки от спиралата извън каналите.

Междувременно, ето и един чертеж на уреда, за пълнота. :)

След като нагревателната спирала е добре наместена в каналите на плочата, следва поставянето на плочата към капака. За тая цел трябва при поставен с дръжките надолу капак  да монтирате ламарине­ния отражател, на който има прорези. Те трябва да останат откъм страната на щифтовете. Изводите на спиралата, изоли­рани с мънистата от изгорялата спирала, се прекарват през прорезите и се затягат чрез гайки към контактните щифтове. Внимание – трябва да се внимава краищата на нагревателната спирала да не опрат някъде до металната част на капака или ламаринения отражател, защото в такъв случай ще се получи т. нар. късо съединение! Вече след това поставете емайлираната гривна, и то така, че намиращият се от вътрешната й страна издатък да попадне в специалното гнездо на шамотната плоча. Последно идва за­тягането на гривната към капака чрез четири броя винтчета. Останалите четири дупчици служат като отдушници при пе­ченето.

А, да – след свършване на работата с пържолника тенджерката веднага трябва да се почисти с топла вода и сапун. Кисели и со­лени разтвори не трябва да се употребяват обаче, защото  повреждат алуминия. Ако тенджерката не може добре да се измие с вода и сапун, допусkа се употребата на фини прахове и течни препарати, които се използват при миене на домашни съдове.

За статистиката да отбележим също така, че това е първият и единствен екземпляр от пъжолника, който сме виждали, тоест, той не се намира лесно. Но навремето все пак се е произвеждал серийно, след като отговаря на изискванията на БДС 53-58 от 1955 г.:

По-късно са произвеждани и други модели пържолници, но вече в ТПК 9 септември Стражица. Но този остава пръв и ненадминат, вожд и учител на всички пържолници. :)

Та така.

Коментари можете да отправяте и в темата в нашия форум тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5065