Това е български контактен ключ КЗ от 1962 г.!

В Sandacite.BG изнамерихме и БГ контактен ключ от 1962-ра!

БГ контактен ключ КЗ

Българската техника няма край, особено когато се заровим толкова надълбоко в историята й, че не можем и себе си да извадим. Днешният момент е точно такъв, защото тази публикация е посветена на един малък, по-рядко споменаван детайл, без който обаче на практика не бихме могли да ползваме всяко съвременно превозно средство. Замисляли ли сте се кой задейства стартера напр.? Точно така – това е ключът за запалване!

През 1962 или 63 г. в Електроапаратурния завод в Пловдив започва производството и на българско такова изделие. То носи неособено оригиналното название КЗ (досещате се от какво е съкратено) и е предназначено не само за автомобили, но и за тепърва ставащите все по-славни български електрокари. Там напр. КЗ-то включва и изключва оперативната и сигналната верига на кара. Самото то тежи 190 грама.

Номиналното напрежение на ключа за запалване е 24 волта (постоянно), а номиналният ток – 4 ампера. Токът на изключване пък е 2,5 ампера (при времеконстанта L/R = 0,05 сек.). При постоянно напрежение 12 волта с ключа можем да превключим верига с максимална сила на тока 10 ампера.

За да боравим с устройството, трябва да превключваме контактните положения на ключа. Тук това става чрез сериен ключ – виждате го как стърчи вдясно. Ето и подробности за него. Положенията 0,1 и 3 са фиксирани, а от 2 на 1 ключът се превключва сам под действието на пружина, като връзката между амперметъра и индуктивната бобина не се прекъсва.

Както и други изделия на ЕАЗ Пловдив, предназначени за износ в страни с тропически климат (напр. прекалено влажен), контактният ключ има и вариант, при който съставните части са изпълнени с оглед повишената влажност на въздуха – тази модификация се нарича КЗ-ТАН.

Даа… достоен представител на някогашните поколения български автомобилни части! Които се различават от сегашните по това, че не са лицензно произведени ,,на ишлеме“, както се казва, ами са плод на инженерната и развойната мисъл на български конструктори и проектанти…

Ето още едно такова нещо:

Български бензинов двигател Д300 от края на 1950-те

БИ-БИИП! Български автомобилен клаксон от 1962 г.

В Sandacite.BG найдохме български автомобилен клаксон от 1962 г.!

Електрически автомобилен ретро клаксон К-58

Със сигурност един от най-разпознаваемите звуци за всеки от нас е бибипкането на автомобилните клаксони, които чуваме всеки ден.

Тази вечер неочаквано попаднахме на достоверна информация за досега неизвестния български модел такава джаджа К-58, който се оказа описан като ,,предупредителен сигнализатор“ за дву- и четириколесни превозни средства – автомобили, мотоциклети, електрокари и др. И верни на страстта си да публикуваме всякаква стара и интересна българска техника, бързаме да го споделим с Вас! :)

Производител на клаксона е Електроапаратурния завод в Пловдив, което подсказва, че тук ще говорим не за примитивна някогашна ,,тромба“, а за истински електрически клаксон. Кръглото джадже е изработено от бакелит, а в центъра виждаме стилизираната светкавица в емблемата на ЕАЗ. Котвата и резонаторният диск за обертонове са закрепени неподвижно към мембрана, а тя се притяга към корпуса с шест винта.

Сигурно пò жичкаджийиите от Вас вече са се досетили за схемата на К-58. Той притежава магнитопровод, контактна система и кондензатор, който шунтира контактната междина. Клаксончето се захранва от автомобилния акумулатор и работи с напрежение 6 и 12 волта.

Пловдивският сигнализатор можете да го настройвате, за да постигнете чист и подходящ по сила звук – това става с помощта на специален винт, разположен на задната част на клаксона. Силата на звука (измерена на разстояние 7 м. по оста на клак­сона) е над 80 децибела при мотоци­клетните клаксони, а при автомобилните – над 90 децибела.  (Може би се има предвид, че К-58 е произвеждан в две модификации според децибелите – автомобилна и мотоциклетна.)

Клаксонът е изработван и в два цвята — червен и черен, и с възможност за никелирана или боядисана капачка. Производството му започва през 1962 или 1963 г.

Схема на клаксона

Ето и по-подробните технически данни. К58 работи най-добре при температурна амплитуда от —35° до +65° С и относителна влажност на околната среда до 98 %. Клаксонът е електрическо устройство и си има изисквания и към стабилността на напрежението – при работа с 6 волта то трябва да е между 5,4 и 7,4, а при 12 – между 10,4 и 14,4. При напрежение 6 волта консумираният от бобината ток е до 3 ампера, а при 12 – до 2,5 ампера.

Този клаксон може би се е изнасял в Куба (както доста други видове българска техника), тъй като заводът в Пловдив е произвеждал и модификация, съобразена с тамошната по-висока влажност на въздуха – съставните части са с повишена издържливост. Това е вариантът К-58 ТН, който се е изпълнявал само по специална заявка.

Междувременно, ето и още чертожни изображения на нашия от всички страни:

Стар автомобилен клаксон
Стар електрически клаксон К-58

А ето и как да оформите примерна поръчка, ако искате в ЕАЗ Пловдив да Ви произведат и изпратят така едно… стотина бройки такива клаксончета да си ги чукате у главата. Трябва да попълните:

а)    типово означение (напр. поръчваме Клаксон К-58)

б)    номиналното напрежение, с което желаете да работи клаксонът (напр. пишем 12 волта)

в)    цвят на бакелитното тяло — червен или черен

г)    покритие на капачката — боядисана или никелирана

д)    необходимо количество (примерно 100 бр.)

И в такъв случай поръчката ни ще изглежда така:

,,Клаксон К-58; 12 в. черен с боядисана капачка — 100 бр. Клаксон К-58 ТН; 6 в. червен с никелирана капачка — 100 бр.“.

Или пък желаем друго:

,,Клаксон К-58 ТН; 6 в. червен с никелирана капачка — 100 бр.“.

Това е засега от нас, но Вие чакайте още такива щуротии- спирка нямаме! :)

Exit mobile version